Джейн Фийдър
Брачно предложение (18)

18

— Не разбирам защо още не съм забременяла — каза Арабела. Беше късен следобед и тя се занимаваше с орхидеите в оранжерията си. — Женени сме от август, а вече е май.

— Не вярвам, че не спите заедно — засмя се Мег и си откъсна зърно тъмно грозде.

Арабела се присъедини към смеха й.

— Права си, това не е причината. — Колко хубаво беше да говори с приятелката си за всичко, което я вълнуваше и притесняваше. Все едно се бяха върнали в оранжерията на Лейси Корт и обсъждаха интимните си тайни.

— Макар че вчера те заварих в леглото с кучетата — припомни й Мег и зелените й очи блеснаха подигравателно.

— Джак излезе рано на езда. — Арабела махна с ръка, макар да знаеше, че не може да заблуди приятелката си. — Може би трябва да се консултирам с някой добър лекар. Например онзи, как се казваше… а, да, Джеймс Греъм.

— Той е шарлатанин! — изсъска сърдито Мег. — Как е нарекъл заведението си… център за плодовитост ли беше? О, не! Храм на здравето и плодовитостта!

Арабела се изкиска и сложи малко тор около корените на прясно пресаденото цвете.

— Пълен абсурд. Някои от пациентите му лежат в електромагнитни легла… да, мисля, че точно така беше.

Не забравяй млечните бани.

— Виж, бедният човек банкрутира още преди години, така че тази възможност отпада — заключи Арабела и започна да почиства листата на орхидеята. — Има обаче един доктор Уорън, който се е специализирал по безплодието, но не работи с екстремни методи. Може би трябва да потърся съвета му.

— Наистина ли се притесняваш? — Мег наблюдаваше гърба на приятелката си с остър поглед.

Арабела помисли малко и отговори честно:

— Не чак толкова. Още не. Има други неща, които ме притесняват много повече.

— А именно? — Мег си отряза малък грозд със сребърната ножичка.

— Например историята със сестрата на Джак. Не знам как да постъпя. — Тя поклати глава с неохотно примирение и продължи да бърше листата. — Много ми се иска да го попитам открито. Да му кажа какво знам и да разбера какво се е случило с нея.

— Защо не го направиш? Иначе не си толкова плаха. — Мег съзнаваше, че изпълнява ролята на адвокат на дявола, но не се уплаши.

— Честно? — Арабела отново поклати глава и спря работата си. — Да ти кажа честно, Мег — страхувам се. Не знам как ще реагира Джак. Когато се затваря в мрака, аз не мога да го последвам и тогава губя надежда, че ще се добера до тайните му.

— А не можеш ли да продължиш да живееш, без да ги познаваш? — Въпросът беше реторичен. Мег погледна замислено приятелката си. — Когато реши да сключиш този брак по разум, изглеждаше така, сякаш изобщо не се интересуваш от живота и характера на този мъж. Кога настъпи промяната?

Арабела вдигна рамене.

— Не знам. Просто нещата се промениха.

— Да не си се влюбила?

Бузите на Арабела пламнаха.

— Може би — призна тихо.

Мег поклати глава.

— Аз пък си мислех, че аз съм тази, която е склонна да забравя предпазливостта.

— Не се подигравай — помоли Арабела. — Така няма да ми помогнеш.

— Няма вече… прощавай. — Мег бързо стана отново сериозна. Смехът изчезна от очите й. — Както изглежда, единственият ти шанс е да продължиш да ровиш. Надявам се само… — Тя се поколеба, после продължи решително: — Надявам се само да не узнаеш нещо, което е по-добре да не знаеш. Е, вече го изрекох. Сега спокойно можеш да ми кажеш, че това не ме засяга.

Арабела въздъхна тежко. Въодушевлението й бе угаснало.

— Никога не бих го направила, Мег. Тази мисъл ми е минавала през ума, но смятам, че нямам друг избор.

Мег кимна.

— Тогава няма да говорим повече. Е, това е грижа номер едно. А коя е номер две?

— Онази отвратителна Лили Уорт. — Арабела вървеше по коридора с такава бързина, че воланите на млечнокафявата копринена рокля се увиваха около краката й. — Казвам ти, Мег, дори само мисълта за онази жена ме разболява. На вид е безупречна като порцеланова статуйка, а говори отвратителни неща. Непрекъснато се опитва да ме уязви. Не разбирам какво вижда в нея Джак. Толкова е… суха.

Мег се намръщи.

— Сигурна ли си, че още са любовници?

Арабела се изсмя гневно.

— О, да. Снощи например ме укори, че се държа зле в обществото, и то пред Джак. Дори ми каза, че двамата са го обсъждали. Той отрече, но… — Арабела вдигна рамене и ускори крачка.

— Ти не му повярва?

— Не знам… Всичко е толкова объркано.

— Така ли? — Мег продължаваше да яде грозде. — Това обяснява присъствието на кучетата.

Арабела спря.

— Да, точно така. Скарахме се и аз бях доста пряма. После ме беше яд, че съм се разкрила. Идеше ми да се напляскам.

— Скарали сте се заради любовницата му? — Мег присви очи.

— Всъщност заради лейди Джърси, но същинската причина беше любовницата му. — Арабела въздъхна и разтърка челото си. — Франсис Вилие ме вбесява не по-малко от Лили Уорт. И двете са отвратителни злобарки, и двете умеят да триумфират над съпругите, на които са сложили рога.

— Мислех, че слагат рога само на мъжете.

Арабела махна пренебрежително.

— Не се заяждай, Мег. В крайна сметка е същото.

— Вероятно — промърмори Мег и й предложи зърно грозде. — Значи си ядосана на любовницата на Джак и изливаш гнева си върху любовницата на Уелския принц… права ли съм?

— Нещо подобно. — Арабела си откъсна няколко зърна. — Но аз не съм единствената, която се отвращава от лейди Джърси. Дамата е учудващо непопулярна, но всички се страхуват от властта й върху принца и никой не се осмелява да я критикува.

— Хмм… — Мег кимна замислено. — Е, може би е по-добре да оставиш на другите да критикуват лейди Джърси и да съсредоточиш енергията си върху разделянето на графинята от мъжа ти.

Арабела вече кипеше от гняв.

— Способна съм да й извия врата. — Хвърли поглед към часовничето, което висеше на шията й, и извика ужасено:

— Божичко, нима е вече толкова късно? Мосю ще дойде всеки момент. Много искам да видя каква прическа ще ти направи. Да вървим в будоара ми.

— Настоявам сама да платя на фризьора — изрече енергично Мег, докато бързаха по стълбището.

— О, моля те, позволи ми да проявя великодушие — отговори с усмивка Арабела и я хвана подръка. — Никога преди не съм имала възможност да проявя щедрост. Освен това — добави сериозно, — при нужда винаги мога да прибягна до уроците на съпруга си и да спечеля нужната сума на масата за фараон.

— Е, в този случай не мога да откажа.

Френският фризьор вече подреждащи инструментите си на масичката, когато двете дами влязоха в будоара. Той поздрави Арабела с искрена радост. Беше първият от многобройните „питомци“ на херцогинята, която бе увеличила съществено кръга му от клиенти. Новата й фризура бе вдигнала голям шум и в момента мосю Кристоф не можеше да се отърве от дами, които искаха да изглеждат като нея.

Той подложи Мег на обстоен оглед и няколко пъти прекара пръсти през неукротимите й червени къдрици.

— Ако мадам разреши, ще отрежа косата й много късо — по-късо, отколкото на херцогинята. Това е най-подходящата фризура. Косата трябва да бъде укротена.

— Добро наблюдение — засмя се Мег. — Направете всичко, което смятате за необходимо.

— Най-доброто, мадам — отговори с достойнство той.

Арабела се настани в лежанката си и проследи работата му с огромно любопитство. Докато щракаше с ножиците, мосю Кристоф заговори:

— Ваша светлост, трябва да ви благодаря специално от името на мадам Сорел… за великодушното ви застъпничество за дъщеря й. Мадмоазел Елиза се чувства много щастлива в дома на лейди Бонд.

— Радвам се — отговори искрено Арабела.

Кристоф приглади кичурчетата около ушите на Мег и продължи:

— Искам още да кажа, че има новодошли… буквално преди час с пощенския кораб от Хавър пристигнаха няколко десетки жени и мъже. Още днес ще се осведомя дали някой знае нещо за виконтеса дьо Вилфранш.

— Много ви благодаря. — Арабела бе продължила разследванията си не само сред аристократите, но и сред обикновените френски граждани, избягали в Англия, макар почти да не се надяваше да узнае нещо за съдбата на виконтесата. Познатите на мосю Кристоф бяха от друго съсловие, но пък… в затвора нямаше съсловни различия.

— Ето, готово. — фризьорът остави ножицата и кимна доволно.

— Невероятно! — извика възхитено Арабела. — Мег, изглеждаш съвсем друга!

Мег бе не по-малко изненадана от промяната. Ситните къдрички на върха на главата подчертаваха високите й скули и живите зелени очи. Разгледа се от всички страни и кимна доволно.

— Много се харесвам, но бедната ми майчица ще припадне от ужас.

— Е, старото поколение, мадам… не може да се примири с прогреса — отговори мосю Кристоф и прибра ножиците в чантата си. — Ваша светлост, след седмица ще е необходимо да ви подстрижа отново — каза на Арабела и напусна будоара.

— А сега — рече Арабела и радостно потри ръце — ще ти изберем вечерна рокля. Днес в Тордън Хаус има бал и аз искам приятелката ми да направи силно впечатление. — Обърна се и се запъти с решителни крачки към спалнята си.

Мег я последва, все още опиянена от необичайната прическа.

— Редно ли е да се появя неканена?

— Но разбира се, скъпа! Ти гостуваш в дома на дукеса Сен Жюл — отговори тържествено Арабела и отвори със замах гардероба си. — Знам, че някъде имам зелена бална рокля от шифон. Много държах мадам Селест да ми я ушие, но когато я обличах, Джак все се мръщи недоволно… сигурно защото си е мой личен избор. А, ето я!

Извади робата от гардероба и я връчи на Мег.

— Сложи я до лицето си… цветът е перфектен за теб. — Изкриви уста и добави: — Неприятно ми е да го призная, но Джак е прав. Ти ще изглеждаш много по-добре от мен в тази рокля.

Мег се огледа недоверчиво в голямото огледало.

— Ще ми е голяма. Не съм с разкошни форми като теб.

— О, Беки ей сега ще стесни корсажа. — Арабела разклати звънчето. — Няколко шева и леко скъсяване и готово. Момичето е много сръчно, а и Марта ще й помага. Ще се справят бързо.

Джак вече чакаше в салона, когато дамите слязоха за вечеря. Часовникът тъкмо бе ударил осем. Той ги посрещна с дълбок поклон и златните ревери на брокатения жакет и обкованата със скъпоценни камъни дръжка на рапирата заблестяха под светлината на свещите.

— Роклята ви стои отлично, мис Барат — отбеляза одобрително. — Много по-добре, отколкото на Арабела.

Арабела го изгледа мрачно. Той й махна да отиде при него и я улови под брадичката, за да огледа критично тена й.

— Мисля, че си малко бледа, скъпа моя. На твое място днес не бих избрал слонова кост. Шоколадово кафявата рокля с кремава фуста би отивала по-добре на лицето ти.

— Нямам никакво намерение да се преобличам — отзова се сърдито тя. — По-добре да си сложа руж.

Джак пусна брадичката й.

— В никакъв случай — отсече енергично. — По-добре е довечера да си легнеш навреме.

Арабела направи гримаса.

— Много си… прям.

— Да, когато се отнася до теб — отвърна той любезно и се запъти към масичката с напитките. — Желаете ли чашка шери, мис Барат, или предпочитате мадейра?

Мег, която явно се забавляваше, се запита дали с тази не особено любезна забележка херцогът не цели да потвърди мястото си пред най-добрата приятелка на Арабела.

— Шери, ако обичате. Трябва да ви поздравя, сър. Бела не приема търпеливо личната критика.

— Е, в тези неща съпрузите имат повече пространство за действие — отговори Джак и й подаде кристална чашка с шери. После наля мадейра за съпругата си.

Арабела се покашля многозначително.

— Май съм станала невидима.

Безкрайно изненадан, Джак се запита какво става с него. За момент бе изпитал чувството, че се състезава с най-добрата приятелка на жена си. Какъв абсурд. Усети как бузите му пламнаха и това го смути дори повече от смешното поведение преди малко.

Обърна гръб на дамите и размести гарафите, за да се успокои. После се обърна с хладна усмивка и подаде ръка на жена си. Въпреки това не пропусна да отбележи бързия поглед на взаимно разбирателство, който си размениха двете жени.

— Благодаря — отговори с усмивка Арабела.

Джак затърси безобидна тема, способна да възстанови нарушеното му достойнство.

— Обичате ли ездата, мис Барат?

— О, да, сър, много. — Мег се усмихна учтиво.

— Тогава ще потърсим в обора някой подходящ за вас кон, за да излизаме на разходка заедно. Какво ще кажеш, Арабела? Да дадем ли на мис Барат петнистата кобилка?

— О, да — отговори Арабела с усмивка. Никога не беше виждала съпруга си толкова смутен. Джак, който държеше винаги да бъде господар на положението… Въпреки тайното си веселие тя усети, че това не й е особено приятно, и остави чашата си.

— Да сядаме на масата!

Арабела изкачваше спокойно широкото стълбище на Гордън Хаус, опряна на ръката на мъжа си. Мег вървеше от другата му страна. Херцогиня Гордън посрещаше гостите си на площадката. От балната зала зад нея долитаха весели мелодии.

Херцогинята поздрави любезно Мег, поклони се учтиво пред херцога и измери Арабела с критичен поглед. Знаеше, че тоалетът й много скоро ще излезе на мода.

Джак покани домакинята на танц, после жена си и след като изпълни задълженията си, се оттегли в салона за карти.

Малко след единайсет пристигна лейди Джърси. Диамантеният накит, подарък от принца, изглеждаше по-скъп от накитите на принцеса Каролина, която тъкмо танцуваше кадрил с херцог Девоншир.

— Това е чудовището — пошепна Арабела в ухото на Мег.

— Зашеметяваща е — гласеше краткият коментар на приятелката й, която внимателно оглеждаше дамата над ръба на ветрилото си.

— Не съм казвала, че е грозна. Лейди Уорт също е красива — изръмжа Арабела.

— Тук ли е тя?

— Засега не… Почакай. — Арабела сложи ръка на лакътя й.

— Какво става там?

Двете жени проследиха смаяно как лейди Джърси, както винаги с презрително наклонена глава, влезе в залата и обиколи гостите. Всяка група, към която се приближаваше, бързо се разпадаше. При това в залата цареше необичайна тишина и звуците на музиката бяха пронизителни и жални.

— Я виж ти — промърмори доволно Арабела. — Както изглежда, обществото най-сетне е решило да й даде отпор. Дамата отиде твърде далеч. Знаеш ли, Мег, наскоро се похвалила, че е убедила Уелския принц да се раздели легално с Каролина. Сега ще си плати за надменността. — отстъпи назад и изведе Мег в малко преддверие. — Колкото и да се радвам на гледката, не искам да имам нищо общо с тази сцена.

— Защо?

— Искам този път да остана неутрална — отвърна Арабела с разкаяна усмивка. — По-специално пред съпруга си. Веднъж стъпих на несигурна почва, но сега, когато общественото мнение потвърди правотата ми, мога да си позволя сдържаност.

Мег последва погледа й и видя Сен Жюл, застанал до една странична врата. Едната му ръка почиваше върху парапета, другата висеше свободно. Наблюдаваше ставащото с хладен поглед и равнодушно изражение.

Лейди Джърси не можа да издържи на унижението и избяга от залата с разкривено от гняв и болка лице.

Джак напусна мястото си до вратата и прекоси залата, където отново се чуваше весела глъчка, а оркестърът свиреше бърз танц. Забеляза Арабела и Мег точно в момента, когато се връщаха от малкото преддверие в балната зала.

— Ако желаете да си тръгнем, скъпи мои, с удоволствие ще ви придружа — каза той и извади от джоба си скъпа емайлирана табакера.

— Какво? — Арабела го погледна намръщено. Очевидно играта на карти в дома на херцог Гордън не задоволяваше съпруга й. — Предпочитам да остана още малко, Джак. Можем и сами да се приберем вкъщи. Слугата чака долу и ще повика колата, щом му кажа.

Херцогът взе щипка емфие и прибра табакерата в джоба си.

— Признавам, че съм малко разочарован от играта на карти у Гордън.

— Тогава върви. — Арабела щракна с пръсти и му показа вратата.

Той се поклони и вдигна ръката й към устните си.

— До по-късно, мадам. — Целуна ръка и на Мег и се запъти към изхода.

— Е, какво ще кажеш? — попита Арабела, щом го изгубиха от поглед.

— Странно, че не каза нито дума за случилото се в залата — отвърна Мег.

Арабела кимна замислено.

— Проклетникът не престава да ми поднася изненади. Чарлз Фокс, облечен изненадващо скромно в сив жакет, силно пристегнат в кръста, се приближи към тях, следван от Джордж Кевъна.

— Жалко, че съпругът ви реши да си отиде, милейди Арабела — заяви той и се поклони изящно. — Но вие и очарователната ви гостенка сте тук. — Погледът му обхвана тънката фигура на Мег и очите му светнаха влажно. — Ще позволите ли да ви поканя на танц, мис Барат?

— Благодаря, сър, но за да бъда почтена, ще ви предупредя, че не владея добре стъпките на котильона — отговори Мег в най-добро настроение. — Ако сте склонен да рискувате настъпване по пръстите, ще се радвам да танцувам с вас.

За миг Фокс се слиса, но се спаси със смях и пак се поклони.

— Вие сте възхитително откровена личност, мис Барат. Но да знаете, че не вярвам нито дума. Вие не сте в състояние да стъпчете дори мравка.

Двамата се наредиха в редицата на танцуващите. Джордж предложи ръка на Арабела и също я поведе към дансинга.

— Възхитителна вечер — отбеляза той небрежно.

— Да, чудесна е — отговори тя и се съсредоточи в сложните стъпки на танца.

Двете дами се върнаха на Кавендиш Скуеър в два сутринта. Бягството на лейди Джърси беше основната тема на вечерта и осигури на бала на херцогиня Гордън достойно място в историческите книги.

Нощният портиер пропусна дамите в тихата къща и им съобщи, че негова светлост се е върнал преди няколко минути и е попитал дали съпругата му вече се е прибрала. Мег се прозя и разтърка очи.

— Отивам да си легна. Тази сутрин станах с петлите и пристигнах до леглото ти със сутрешния шоколад.

Арабела я прегърна и се засмя.

— Високо ценя жертвата ти, Мег. Не мога да си представя по-приятна и радваща гледка, като отворя очи. — Мег я изгледа подигравателно и тя се изчерви леко. — Знаеш какво имам предвид.

Разделиха се в горния край на стълбата и Арабела влезе в будоара си, където я очакваше само една запалена лампа, а огънят почти догаряше. Кучетата също липсваха и Арабела се огледа учудено. Досега Беки винаги беше поддържала помещението топло и уютно, в случай че господарката й пожелае да поседи малко там, преди да си легне.

Отиде в спалнята си и видя, че там горят няколко свещи и огънят в камината гори буйно. От Беки нямаше и следа. Кучетата не бяха и тук. Затова пък Джак се бе проснал на леглото й само по риза и панталон. Ръцете му бяха скръстени зад главата. Олицетворение на непринуденост.

— Добър вечер, мила. Защо се забави толкова дълго? Сигурно е имало интересни клюки…

Арабела нямаше никакво желание да обсъжда събитията на вечерта със съпруга си. Само щеше да създаде опасна близост със собствената си болка.

— Само обичайните — отговори тя с вдигане на раменете, обърна му гръб и седна пред огледалото, за да свали накитите си. Извади перлената диадема от косата си и погледна леглото в огледалото.

— Мога да си представя, че си била доволна.

— Никога не се наслаждавам на клюки, Джак.

Той седна рязко и сърцето й спря за миг, когато преметна крака през ръба на леглото. Спомни си как някога го бе оприличила на ягуар и потръпна.

— Мила моя, ти никога не си скривала мнението си за Франсис Вилие — изрече той и прекоси стаята с гъвкава крачка.

— В сравнение с онова, което се случи днес, моето мнение няма значение — отговори тя и се зае с перлената огърлица.

Джак свали ръцете й и отвори сам закопчалката. Диамантите зазвъняха тихо. Застанал зад нея, той улови погледа й в огледалото и го задържа.

— Питам се дали зад враждебното ти отношение към лейди Джърси не се крият лични причини — изрече бавно той.

— Не разбирам за какво говориш. — Гласът й потрепери издайнически.

Джак прибра перлената огърлица в отворената кутия и се опита да намери правилните думи.

— Не ми е лесно да обясня… Лейди Уорт…

Арабела се обърна рязко на столчето. Как смееше да й хвърли това име в лицето!

— Наистина ли смятате, че бих могла да ревнувам от любовницата ви, сър? — Смехът й беше кратък и презрителен. — Повярвайте ми, милорд, аз се отнасям с пълно безразличие към онова, което вършите с графиня Уорт.

Той вдигна ръка.

— Моля те, Арабела… изслушай ме.

— Да те изслушам? — Тя скочи и косата напада по лицето й. В очите й блесна гняв.

— Да — отговори настойчиво той. — Изслушай ме. — Хвана ръцете й и ги изви на гърба, после притисна тялото й към своето. — Моля те. — Опита се да задуши огъня й със своето спокойствие, да задържи гневния й поглед със своя и усети как напрежението й бавно се разсея.

— Какво имаш да ми кажеш?

Джак пусна ръцете й и я хвана с една ръка през кръста. Със свободната си ръка приглади назад непокорните й къдрици.

— Откакто се ожених за теб, не съм влизал в леглото на Лили.

Арабела извика тихо, после дълбоко пое въздух, за да се успокои.

— Нямам това впечатление. Често ходиш в дома й… срещаш се с нея по баловете… оставате насаме… Цял свят знае, че ти е любовница.

— Целият свят може да се лъже.

— Защо не ми каза по-рано? — Погледът й остана втренчен в лицето му, златнокафявите очи изглеждаха спокойни.

Джак въздъхна леко.

— Да, знам, че трябваше да го направя. Обаче — прости ми, Арабела — чувствам се задължен към Лили. Искам да бъда лоялен към нея. Не бих я оскърбил, като я отблъсна грубо. Вероятно разбираш, че това би означавало да я обсъждат публично… да я унижат.

Арабела беше готова да се изсмее на логиката му, но ситуацията никак не беше забавна. Джак бе възприел унижаването на лейди Джърси като унижаване на любовницата му. Затова се чувстваше лично засегнат. Неприятна му беше главно мисълта, че Арабела се наслаждава на ситуацията, че ако унижат Лили, тя също ще се наслаждава и ще изпитва триумф. И тя… ами да, тя го разбираше много добре.

— Има още нещо — каза Джак посред мълчанието й. — Искам да знаеш, че Лили зависи от моята щедрост… Аз плащам дълговете й на карти и имам намерение да продължа да ги плащам и занапред.

Колко просто. В света на Джак парите нямаха значение. Той можеше да загуби цяло състояние и да спечели ново. С парите не бяха свързани никакви чувства.

— Не очаквам да престанеш да й даваш пари — отговори спокойно тя. Поколеба се и добави: — Вероятно ти е ясно, че обществото продължава да смята Лили за твоя любовница.

— По-точно е да се каже, че тя иска хората да продължат да го вярват — поправи я меко той.

— Разбирам я… А не би ли могъл бързо и без да изгубиш достойнство, да намериш начин да ги убедиш в противното?

Той се наведе и целуна очите й.

— Много сте великодушна, скъпа.

— И една Лейси може да бъде великодушна.

Джак рязко вдигна глава.

— Ти не си Лейси.

Арабела помилва устата му, за да смекчи суровата линия. Сега не беше време да спорят.

— Прав си. Аз съм Фортескю. Трябва по-често да ми напомняш този факт.

Очите му омекнаха. Обхвана лицето й и я целуна по устните.

— С удоволствие, мила моя.