Джейн Фийдър
Брачно предложение (9)

9

В петък сутринта времето се промени. Небесните шлюзове се отвориха. По синьо-черното небе се стрелкаха светкавици. Гръмотевици отекваха една след друга. Въпреки олтарните свещи и фенерите, които Мери Кайл бе запалила под пъстроцветните прозорци, в малката норманска църква беше студено и мрачно. Лилиите и розите, които Мег бе набрала от градината на Арабела, за да украси църквата, разпространяваха сладък аромат, но не бяха в състояние да се преборят с миризмата на влажно и гнило от древните стени. В топъл ден, когато слънцето падаше през цветните прозорци, когато вратите бяха отворени и пропускаха светлина и свеж въздух, в църквата ставаше много приятно, но в тази студена и мокра утрин на късното лято мястото изглеждаше напълно безутешно.

Арабела стоеше под портата към гробището и гледаше сърдито пътеката към църковната врата, цялата в локви. Носеше лека рокля от муселин на цветчета, за която Мег бе казала, че е единствената в гардероба й, подходяща за булчинска премяна, както и абсолютно неподходящи за мократа земя сатетени обувки.

Джак беше вече в църквата. Поканените на сватбата бяха малко. Само персоналът, Питър Бейли, Мери Кайл и лейди Барат. Арабела упорито отказа да изпратят покани на съседите, защото не искаше да вижда лорд и лейди Олсъп.

Сър Марк, Мег и Арабела стояха под навеса на портата и чакаха дъждът да отслабне.

— Според мен никога няма да престане — въздъхна най-сетне Арабела. — Я да притичаме до църквата.

— И ще влезеш вътре като мокра кокошка — засмя се Мег. — О, я вижте, херцогът!

Джак излезе от църквата с огромен чадър. Вдигна го високо и се запъти към малката група. Странно как времето не му се отразява, помисли си завистливо Арабела. В жакета от черна вълна, избродиран със златни цветя, изглеждаше елегантен както винаги, по черните обувки с блестящи токи нямаше нито една капчица.

— Сър Марк, ако държите чадъра над главите ни, ще отнеса Арабела до църквата, а после ще се върна да взема Мег — предложи трезво Джак и връчи чадъра на баронета.

— Не е нужно да ме носиш — възпротиви се Арабела. — Можеш да държиш чадъра, а аз ще вървя.

— Краката ти ще се намокрят, полите ще се измърсят. Няма да се оженя за циганка — отговори кратко той и сложи край на протестите й, като просто я взе на ръце. Сър Барат вдигна високо чадъра и закрачи редом с него по пътеката. Марк остави Арабела в портала и двамата с баронета се върнаха да вземат Мег.

Щом остави Мег до Арабела, женихът зае отново мястото си до олтара.

— Винаги съм харесвала решителните мъже със силни ръце — отбеляза Мег и се зае да приглажда роклята на приятелката си.

— Пфу — промърмори Арабела.

Мег я погледна изпитателно.

— Съжаление ли чувам в гласа ти?

Арабела поклати глава.

— Май не звучиш много сигурно — засмя се Мег. — Още не е късно да си промениш решението.

— Няма да го променя — отговори твърдо Арабела.

Мег кимна одобрително.

— Е, тогава напред… Да те направим херцогиня.

Арабела влезе в тъмната вътрешност на църквата. Мег я последва. Сър Марк застана до булката и тримата закрачиха тържествено към олтара, където чакаха Джак и Дейвид.

Арабела остана с впечатлението, че церемонията е продължила само няколко минути. Една толкова важна стъпка би трябвало да трае по-дълго, каза си тя, докато се подписваше в църковния регистър и се учудваше на мътното злато на венчалния си пръстен.

Арабела Фортескю, херцогиня Сен Жюл.

По гърба й пробягаха тръпки. Джак се наведе да се подпише и тя потрепери отново. Какво бе направила?

Каквото и да е, всичко бе приключило и не можеше да го върне.

Джак внимателно остави перото в мастилницата. Двете имена се набиваха на очи върху бялата страница на брачния регистър. Край. Точка. Бе постигнал каквото искаше. Цялото богатство на Фредерик Лейси плюс титлата му. Сестрата на Лейси му принадлежеше с душа и тяло. Погледна я отстрани, усети напрежението в тялото й и се запита дали пък тя не съжалява за стъпката, която бе предприела.

Но тя поне е жива и има бъдеще пред себе си, каза си горчиво мъжът. За разлика от Шарлот…

Обърна се и предложи ръка на Арабела, за да минат по средната пътека в църквата. Пръстите й потрепериха върху черната материя на жакета и застинаха неподвижни. На устните й се появи лека, сдържана усмивка.

Когато излязоха от църквата, дъждът почти беше престанал. Джак спра под навеса и вдигна глава към небето. Сиво и тежко, то обещаваше нови дъждове.

— Времето май не ни обещава брачно щастие — промърмори Арабела и потрепери от студ.

Джак не отговори и тя се запита дали мислеше същото като нея. Изобщо мислите на този човек бяха загадка. Малкото, което знаеше за съпруга си, не й помагаше да го разгадае.

— Ела — прекъсна той краткото мълчание. — Не искам да се намокриш.

Вдигна я на ръце и тя не се възпротиви, защото знаеше, че е безсмислено. Наистина беше по-добре да не си намокри краката.

Джак я отнесе до каретата, която чакаше пред портичката, и я настани вътре. Помогна на Мег да се качи при булката и заяви:

— Аз ще се прибера пеша. Доскоро, скъпа съпруго. Затвори вратичката и даде знак на кочияша да потегли.

Имаше място и за него, но внезапно бе осъзнал, че се нуждае от време, за да размисли. Време, за да се наслади на завършването на отдавна планирания поход на отмъщението? Или време да обмисли как да прекара вечерта и предстоящата нощ?

— Защо реши да върви пеша? — учуди се Мег. — Ще се намокри до кости.

Арабела се изсмя безрадостно.

— Джак Фортескю живее според собствените си закони — а и дъждът няма да му навреди. Не си ли забелязала, че времето изобщо не му влияе?

Мег я погледна замислено.

— Да, вярно е. На жакета му нямаше дъждовни капки, дантелите изглеждат свежи, сякаш току що ги е сложил. Всички останали изглеждат мокри и мърляви, а при него всичко е в пълен ред.

— Дяволът пази себеподобните си — отвърна Арабела.

— Шегуваш се, нали?

— Естествено — отвърна не особено убедително тя.

Мег устреми замислен поглед към лицето на приятелката си. Беше съгласна с решението на Арабела да се омъжи за херцога. Подобно на Арабела, и тя смяташе женитбата за по-малкото зло, но ако бе разбрала, че приятелката й не може да понася херцога, щеше да положи всички усилия, за да я разубеди да се омъжи. Досега не обръщаше особено внимание на редките иронични забележки на Арабела за заплашителната аура на херцога, за зловещото у него, защото й се струваше, че самата тя не ги приема сериозно. Днес обаче призна пред себе си, че у този мъж има нещо неопределимо, което понякога я караше да се чувства неловко.

Арабела отдавна води самостоятелен живот, опита се да се утеши Мег. Знае какво прави. Знае от какво се отказва и какво ще спечели.

— Ще ми липсваш, когато отидеш в Лондон — пошепна тя и улови ръката й.

Арабела отговори на ръкостискането. Лицето й се разведри, очите й заблестяха.

— Може би да, а може би не — рече тя тайнствено. — Вече помислих за това.

Мег я погледна с интерес.

— За какво говориш?

— Щом се настаня в града и заживея като херцогиня, можеш да ми дойдеш на гости. И да останеш дълго, дълго… Нали винаги твърдиш, че в Кент няма добри партии? Защо просто не дойдеш в Лондон и не си опиташ късмета? Баща ти няма да има нищо против, нали ще живееш при мен.

— Да, сигурно няма да има нищо против — отвърна замислено Мег. — Но не съм много сигурна, че искам да дойда. Лондонското общество е ужасно… вселена, която кръжи около центъра си. Още на времето разбрах, че мястото ми не е там. Новият опит няма да донесе нищо.

— И за това съм помислила — отвърна Арабела, издърпа ръката си и размаха пръст. — Първия път и аз не си намерих мястото, но помисли си, Мег, тогава сме били млади и наивни и не сме искали да се приспособим. Сега аз съм херцогиня, а ти си най-добрата ми приятелка — това означава, че не е нужно да се приспособяваме, не е нужно да спазваме тъй стриктно правилата. Спокойно можем да вдигнем малко шум.

— Хм… — Мег кимна бавно. — Шум ли каза?

— Имам намерение да си създам име — обясни Арабела. — Искам да отворя политически салон. Искам да стана важна личност.

Мег я погледна възхитено. Знаеше, че щом си науми нещо, Арабела го постига.

— Бих казала, че така ще направиш най-доброто от брака си.

— Точно така. Щом се пожертвах пред брачния олтар, мога да обърна нещата в своя полза.

Мег вдигна вежди, но не каза нищо. Скоро пристигнаха. Кочияшът отвори вратичката и спусна стълбичката. Арабела слезе и докато оправяше воланите на роклята си, призна пред себе си, че обществената значимост, която искаше да постигне, е само една от целите, които си бе набелязала след този брак. Джак Фортескю, херцог Сен Жюл, бе спечелил богатството и титлата на Дънстън на игралната маса. Може би сестрата на Фредерик ще успее да проиграе нечестно спечеленото богатство на херцога и ще го докара до фалит? Това ще го вбеси, но какво толкова? Твърде дълго всичко бе ставало според желанията му.

Персоналът вече я очакваше в залата, за да изрази благопожеланията си. Като видя Мег и Арабела да слизат от каретата без херцога, Франклин се смая, но бързо си каза, че всичко в този брак е странно, и побърза да поздрави обичаната си господарка. Изрази благопожеланията си и ги придружи в къщата.

— Негова светлост ще се прибера пеша — обясни Арабела.

— Много добре, ваша светлост — отговори Франклин с дълбок поклон, сякаш не можеше да има по-убедително обяснение.

Арабела му намигна.

— Не е нужно, Франклин. Наричайте ме лейди Арабела, както досега.

— Мисля, че трябва да свикваш — засмя се Мег.

— Но аз съм си същата — възпротиви се Арабела и веднага се запита дали това е вярно. Имаше чувството, че с влизането на Джак Фортескю в живота й са станали дълбоки промени. Но може би бъркаше промените в личността с промените в живота?

Драматичната лична промяна още не е станала, каза си тя, когато Джак и останалите гости влязоха в залата. Засега беше негова жена само по име. Скоро щеше да влезе в леглото му… Тя взе чаша шампанско от таблата, която предлагаше Франклин, и проследи как Джак върви към нея и пътем също си взема чаша.

— Къде са кучетата? — попита той. — Много се учудих, като не ги видях пред олтара.

— Сигурно щяха да дойдат, но рано сутринта се изцапаха ужасно в калта и един ратай трябваше да ги изкъпе. Мисис Елиът не ги пуска в къщата, докато не изсъхнат. — Дръж разговора на това банално ниво и всичко ще е добре, каза си тя.

Ала Джак имаше други представи. Чукна чашата си в нейната и попита:

— Е, как се чувстваш?

— Както винаги. Трябва ли да се чувствам другояче?

— Може би още не — отвърна той, уловил мисълта й отпреди малко.

Кожата й настръхна, стомахът й се сви. Бузите й пламнаха. Очите й останаха приковани в неговите. Навлажни пресъхналите си устни с върха на езика. Той вдигна едната си вежда, наведе се и целуна ъгълчето на устата й.

— Винаги съм казвал, че радостното очакване увеличава удоволствието. — И се отдалечи, за да поздрави гостите си.

Мег, която следеше любопитно новобрачните, се приближи до Арабела.

Не знам дали е под закрилата на дявола, но изглежда дяволски добре — отбеляза полугласно. — Дали ще е добър любовник?

— Това е най-малката ми грижа — отвърна с отсъстващ вид Арабела и докосна ъгълчето на устата си, където целувката още пареше. Спомни си мига в градината, когато бе разбрала, че Джак Фортескю ще я погълне напълно със своята сигурност, сила и привлекателност. Беше по-загрижена за душата, отколкото за тялото си.

— Мога ли да ти помогна с нещо? — попита Мег. — Не зная какви практични съвети мога да ти дам, защото една страстна нощ с млад гондолиер, който не знаеше английски, не ме направи експерт в тази област, но мога да те изслушам. — Тя отпи глътка шампанско и се усмихна окуражително.

— Какво си шепнете вие двете? — Сър Марк се приближи към тях с принудена усмивка. Както всички приятели на Арабела, и той хранеше съмнения в успеха на този брак.

— Само ако знаеше — пошепна Мег и Арабела избухна в тих смях. Напрежението й се разсея. Не можеше да си представи, че баронетът ще се включи в разговора им.

— Не обсебвай булката, Мег — каза бащата и я целуна по бузата. — Пожелавам ти цялото щастие на света, мила моя. Изглеждаш великолепно.

Арабела му благодари с усмивка. Всяка булка беше длъжна да изглежда великолепно в деня на сватбата си, но тя беше сигурна, че с нея не е така. Изобщо не се чувстваше великолепно, напротив, имаше чувството, че в стомаха й е заседнала буца. Джак се движеше съвсем естествено между гостите.

Изглежда така, сякаш е прекарал целия си живот в Лейси Корт, каза си Арабела с внезапна враждебност. Господар на Лейси Корт, граф Дънстън… Ала след враждебността дойде прозрението, че тя е и ще бъде неоспоримата господарка на Лейси Корт. Че никой няма да й го отнеме.

Сватбеният обяд продължи дълго. Арабела бе заявила на Франклин и мисис Елиът, че не е нужно да се стараят повече от обикновено, но Франклин беше решил да покаже цялото гостоприемство на Лейси, макар че сватбата беше прибързана и бе дошла много скоро след смъртния случай в семейството. След като нямаха възможност да изпратят както подобава починалия граф, трябваше поне да организират достойно сватбено тържество за сестра му. Икономът извади най-доброто бургундско, купено от бащата на лейди Арабела, защото знаеше, че старият господар щеше да се зарадва, ако можеше да види дъщеря си като херцогиня.

Когато сервираха десерта, лейди Барат стана и заобиколи масата. Усмихна се леко на херцога и се наведе към ухото на Арабела.

— Мила моя, ще ми позволиш да заема мястото на майка ти. Нужно е някой да те подготви за първата брачна нощ.

Арабела стреснато вдигна глава.

— Много мило от ваша страна, милейди, но не е нужно. Аз не съм някоя дебютантка…

— Права си, но майка ти би очаквала това от мен.

Арабела простена вътрешно. Дано лейди Барат не започне да й изнася лекция за случващото с в брачното легло! Истеричен пристъп на смях беше последното, от което имаше нужда в този момент.

— Много благодаря, мадам, наистина сте много добра към мен. — Хвърли безпомощен поглед към Джак, но той седеше до нея и много успешно се преструваше на глух.

Все пак се опита да й помогне по някакъв начин. Мушна ръка под масата и я сложи на коляното й. Неочакваното докосване я стресна. Много ясно усети топлината на пръстите му през тънкия муселин на роклята. По време на обяда не бе направил нищо, което можеше да се изтълкува като интимност, и тя му беше благодарна за тактичността. Гостите бяха малко и всяка проява на интимност щеше да се забележи. Ако беше между чужди хора, щеше да се смути, но между приятелите си щеше да се почувства ужасно неловко.

За момент натискът върху коляното й се увеличи, после той се наведе към нея и я целуна по ухото. Космите на тила й настръхнаха.

— Ще окуража господата да си тръгнат рано. Те ще отведат и дамите.

— Не ми се вярва да си тръгнат скоро — прошепна със съмнение тя.

Джак поклати глава и се усмихна самоуверено.

— Не се страхувай, мила моя. Всички знаят, че женихът има право да се подготви за първата брачна нощ, и не се опитват да го задържат.

Буцата в стомаха й се разтвори, кожата на главата й запърха. Това звучеше като заплаха и обещание едновременно. Лейди Барат се обърна с усмивка към господата.

— Джентълмени, моля да ни извините.

— Да, разбира се, моя най-скъпа. — Сър Марк се надигна. — Мила Арабела, ти знаеш, че винаги си ми била като дъщеря, затова от името на всички ще ти пожелая много щастие и всичко най-добро. — Той вдигна чашата си. Дейвид и Питър Бейли, които също се бяха изправили, последваха примера му и пиха за нея.

Джак също вдигна чашата си и рече тихо:

— Аз поемам отговорността, джентълмени.

Дейвид Кайл го погледна пронизващо, сякаш искаше да проникне в сърцето му, което сигурно считаше за дяволски черно. Джак не се отдаваше на илюзии. Издържа спокойно погледа на духовника и пи едва когато Дейвид се извърна. Мег Барат също го наблюдаваше през масата и в зелените й очи светеше предизвикателство и предупреждение. Явно и тя искаше да му каже, че ако засегне болезнено приятелката й, лошо му се пише. Той срещна и нейния поглед, но тя не се отказа като свещеника, а издържа. Джак седна отново и това му даде възможност да прекъсне контакта.

Арабела разцелува всички гости и тръгна след лейди Барат към изхода. Едва когато дамата зави към източното крило, булката се сети, че не е заповядала да приготвят брачна спалня. Някога стаите на майка й бяха до тези на баща й. Сега херцогът живееше в апартамента на господаря, но помещението до него беше заключено и непроменено след смъртта на майка й.

Всичките й вещи, дрехи, бельо, всичко, което й беше нужно, се намираше в старата й спалня, а лейди Барат, която познаваше разположението на стаите в Лейси Корт още от времето на майка й, вървеше решително в грешната посока.

— Лейди Барат… мадам… днес ще използвам собствената си стая — спря я Арабела.

Дамата се обърна смаяно.

— Но това е абсурдно, мила моя!

— Нямах време да направя необходимите промени — обясни бързо Арабела. — Херцогът прояви пълно разбиране. Знае, че може да ме намери в стаята ми. — Изобщо не беше сигурна дали той знае. Изобщо не бяха говорили за това и той можеше да очаква, че тя е наредила на персонала да направи необходимите приготовления.

— Не можеш да очакваш от съпруга си да броди по коридорите в търсене на жена си — заяви твърдо лейди Барат. — Спалнята на жената трябва да е достъпна за него.

— Утре ще уредя всичко — отговори примирително Арабела. — Наистина нямаше време. — С тези думи обърна гръб на достойната дама и се запъти към западното крило.

Влезе в стаята си и спря слисано на прага.

— Какво се е случило? Къде са нещата ми?

Шкафът беше отворен и празен, скринът за бельо — също. Четките и гребените бяха изчезнали от тоалетката, а Беки тъкмо сгъваше чаршафите от леглото.

Прислужницата й се обърна уплашено и кимна виновно.

— Негова светлост… херцогът каза да отнесем всичко в спалнята до неговата — обясни с тих глас. — Каза ми го тази сутрин, преди да тръгнем за църквата, милейди… искам да кажа, ваша светлост. Всъщност негова светлост каза на Франклин, а той му отговори, че ваша светлост не е дала нареждания.

Тази титла е дяволски досадна, каза си раздразнено Арабела и огледа неодобрително празните помещения. Явно херцогът приемаше съвсем сериозно позицията си на господар на дома. Въпреки това трябваше да я попитат, преди да преместят нещата й. Защо Франклин не бе казал нищо?

— Както виждам, съпругът ти е помислил за всичко, мила моя — обади се лейди Барат с тон на дълбоко задоволство. — Доста е необикновено мъжът да дава нареждания на персонала, не намираш ли?

— Херцогът дава нареждания навсякъде — отвърна Арабела с необичайно остър глас.

— Мисля, че новите покои ще ви харесат, ваша светлост — обясни тихо Беки. — Всички завеси и драперии са нови. С Бен работихме цял ден, за да подготвим всичко. Нещата ви са наредени, сложили сме нови свещи и в камината е запален огън, за да ви е приятно. Преди малко занесох горе гореща вода.

— Много благодаря, Беки. — Арабела се усмихна топло на момичето, за да скрие истинските си чувства. — Наистина си свършила много работа. — Тя се обърна и двете жени я последваха.

Новата й спалня беше топла и уютна. Откъде ли са новите завеси, запита се Арабела. Никога преди това не ги беше виждала. Тежката, богато избродирана кремава дамаска около леглото и пред високите прозорци беше твърде разкошна в сравнение с простите тафтяни завеси в старата й стая. Наситените цветове на обюсонския килим блестяха под светлината на свещите. Това бяха покои на омъжена жена без спомените за девическите години в стаята, която беше обитавала досега. Изведнъж се почувства ограбена.

— Хайде, ще ти помогна да се приготвиш — подкани я лейди Барат. — Дукът ще дойде скоро и трябва да те намери готова.

Като жертвено агне, помисли си Арабела и напразно се опита да се усмихне.

Лейди Барат попипа нощницата от коприна с цвят на слонова кост, която Беки бе разпростряла върху леглото.

— Много е подходяща — похвали момичето тя. — И е много красива. Няколко капки розова вода по възглавниците…

Арабела се остави в ръцете на двете жени. Те я съблякоха и й облякоха нощницата. Лейди Барат говореше през цялото време, но за щастие не очакваше отговори.

— Хайде, мила, бързо в леглото. Там ще чакаш съпруга си — обяви тържествено лейди Барат. Арабела понечи да и каже, че предпочита да седне пред камината, но в този миг прозвуча дискретно чукане по вратата и Франклин съобщи:

— Лейди Барат, съпругът ви чака долу.

Джак изпълни обещанието си, помисли си Арабела. Беше минал не повече от половин час. Сега бе настъпил моментът, когато анулирането на брака й щеше да стане невъзможно.

— Много съм ви благодарна за помощта, мадам — изрече тя с топла усмивка и целуна добрата дама. Лейди Барат отговори на целувката и отметна завивката.

— Е, мила, готови сме. — Приглади възглавниците и ги потупа подканващо. Тъй като подчинението беше най-бързият път да се отърве от нея, Арабела се пъхна в чуждото легло.

Лейди Барат я зави до брадичката и отново я целуна.

— Много приличаш на майка си — пошепна с овлажнели очи. — О, сега си спомних и собствената си брачна нощ… — На прага се обърна още веднъж и промълви: — Бъди щастлива, мила моя.

Веднага щом вратата се затвори, Арабела скочи от леглото. Нямаше никакво намерение да седи като вързана коза и да чака съдбата си. Приглади завивката и седна през огледалото. От двете му страни бяха запалени две високи свещи и тя се вгледа изненадано в образа си. Лицето й беше необичайно нежно, грижливо изчетканата коса падаше на едри вълни по гърба и раменете. Очите й изглеждаха по-големи отпреди, в кафявите дълбини светеха повече златни искри. Дали защото очакваше нещо специално? Или от неохота? По дяволите, изобщо не знаеше какво изпитва. Ирационална реакция, каза си иронично. Сигурно беше пила повече.

Чу как вратата на стаята на Джак се отвори, чу и отдалечаващите се по коридора стъпки. Луис бе обслужил господаря си. Тя остана на мястото си, втренчила поглед в свързващата врата. Когато бравата се завъртя, сърцето й направи скок и заби по-силно. Стомахът й се сви на топка.

Джак влезе, облечен в разкошен халат от тъмносиня коприна. В едната си ръка стискаше гарафа, между пръстите на другата — две чаши.

Остави всичко на ниската масичка до огъня и пристъпи към тоалетката. Застана зад Арабела и сложи ръце на раменете й. Погледите им се срещнаха в огледалото.

— Страх ли те е? — попита тихо той.

— Не знам — отговори тя откровено. — Може би… но съм и любопитна.

Той се усмихна нежно и мушна ръка под водопада от коси, за да обхване тила й.

— Сигурен съм, че ще задоволя любопитството ви, мадам.

— И аз — отговори тя с необичайно дрезгав глас. Плъзгането на пръстите му по тила й предизвика тръпки. Стомахът й пърхаше неспокойно.

Джак вдигна косата й и се наведе да я целуне по тила. Отново я разтърсиха тръпки и тя издаде тиха въздишка на удоволствие. Той се изправи и се усмихна зарадвано.

— О, значи ти харесва. Началото е многообещаващо. Много обичам тила на жената — Пусна косата й и плъзна длани по ръцете й. Тя остана да седи неподвижна, втренчила поглед в лицето му в огледалото.

— Според мен не бива да бързаме — промълви той и се наведе да целуне ухото й. — Трябва време, докато откриеш някого. Моля те, обещай ми, че ще ми кажеш, ако нещо не ти харесва, но ми казвай и за всичко, което ти харесва.

— И аз искам да те открия — отговори честно тя.

— И това ще стане — обеща той. — Тази вечер обаче принадлежи на теб. — Повдигна я леко, за да стане, после я обърна към себе си. Притисна я внимателно, плъзна ръце по гърба й, усети топлината на кожата, изпъкналите плешки, гръбначните прешлени под тънката коприна. Ръцете му продължиха надолу от талията и обхванаха твърдото задниче.

Арабела стоеше неподвижна и се отдаваше изцяло на усещанията, предизвикани от интимното му докосване. Кожата му миришеше на лавандула. Нейната кожа се събуди за живот под милувките му, а когато завладя устата й и я притисна към слабините си, тя отговори с готовност на целувката. Този път нямаше причини да потиска вълната на желанието, която я придружаваше. Сложи ръце на раменете му и задълбочи целувката, за да изследва устата му с език. Дишането му се ускори и той я притисна по-силно до себе си. Арабела усети твърдостта на слабините му и потръпна.

Той отпусна ръце и вдигна глава, за да я погледне в очите. Сега сияят като течно злато, помисли си и помилва устата й с палец.

— Май не се налага да се бавим — изрече с топла усмивка.

Вместо отговор Арабела отстъпи назад и развърза колана на халата му. После решително го разтвори, за да види голото му тяло. Без да бърза, сложи ръка върху гърдите му и видя как в сивите очи блесна огън. Ръката и се плъзна надолу и внимателно обхвана пулсиращия пенис.

Той наблюдаваше лицето й и не откъсна поглед дори когато тялото му реагира на милувката й. Малката бръчка между веждите, която издаваше концентрация, беше направо възхитителна. Тя опознаваше нова земя и посвещаваше на пътешествието цялото си внимание.

— Ако не се лъжа, ние с теб ще се забавляваме чудесно — проговори той замислено. Вдигна я и я положи по гръб на леглото. Движението беше толкова бързо, че Арабела извика от изненада. Той застана над нея, опрял ръце на хълбоците, с отворен халат. Погледът му се плъзна по тялото й и тя не посмя да се помръдне, пленница на настойчивия му поглед. Сърцето й биеше до пръсване, кожата беше в пламъци, утробата й пулсираше дълбоко, с очакване, в слабините си усещаше влага и топлина.

Той се отпусна до нея на леглото, помилва бялата кожа над гърдите й и очерта формата им. Зърната й се втвърдиха и изпъкнаха под тънката материя. Без да сваля поглед от лицето й, той плъзна пръст първо по едното, после и по другото.

— Наистина ли ти е за пръв път? — попита тихо той.

— Да.

— Бях започна да се съмнявам — пошепна той и отвори първите копченца на нощницата. — Но трябва да имам предвид, че ти не си невинна девойка.

Арабела понечи да отговори, но усети хладен полъх по голата си кожа и шумно пое въздух. Без да бърза, Джак разтвори нощницата и разголи тялото й. Наведе се, целуна гърдите й, и когато езикът му заигра около зърната, тя изстена и се устреми насреща му.

— Гърдите ти са още по-прекрасни, отколкото си ги представях — прошепна той и плъзна език по улейчето между тях. После продължи нагоре, докато намери с устни мястото, където пулсът биеше ускорено.

Помилва раменете й, гърдите, корема, после спря на слабините и застина неподвижен. Арабела спря да диша. Бедрата й се отвориха от само себе си и ръката му се плъзна навътре. Пръстите му си проправиха път между влажните кичурчета и намериха малкото зрънце, кораво и щръкнало.

Арабела прехапа устни, за да не извика. Бедрата й се разтвориха още повече. Нежните, но и твърди пръсти проникваха все по-навътре и отваряха тялото й. Като усети, че тя е готова, той плъзна ръце под дупето й и я повдигна. После проникна в утробата й с дълбок тласък. В първата секунда Арабела изпита чувството, че я разкъсва, но болката бързо отмина и тя изпита нарастващо удоволствие, когато той се задвижи в нея, без да откъсва поглед от лицето й.

В края на чувството имаше нещо, за което тя знаеше, че го иска, че трябва да се стреми към него. Не знаеше колко време е минало, когато тялото на Джак се разтърси от силни тръпки. Той нададе гърлен вик и тя усети как семето му се изля в утробата й. Обхвана здраво твърдия му задник, впи пръсти в мускулестата плът и повдигна хълбоци насреща му. Той се съсредоточи отново върху лицето й и продължи да се движи в нея, като се съобразяваше с бързината на движенията й. Нещото, към което тя се стремеше, дойде и се изсипа върху нея като дъжд от падащи звезди.

Арабела падна тежко на леглото, разтвори ръце и крака и се отпусна доволно. Той положи глава на гърдите й и задиша тежко. След минути се отдели от нея, легна по гръб, но след малко се протегна и сложи ръка върху влажното й тяло. Не беше очаквал да преживее такова пълно задоволяване и сега се учудваше и на себе си, и на нея. А какво означаваше това за брак, основан върху отмъщение и практични цели?

Арабела се взираше като замаяна в балдахина над леглото и чакаше дишането й да се успокои. Главата на Джак тежеше върху гърдите й. Приятно отпусната, тя помилва бузата му. Бе преживяла нещо невероятно, което я даряваше с най-висше блаженство. Животът като добродетелна стара мома вече й изглеждаше невъзможен. Макар бракът им да беше произлязъл от тъмни корени, плодовете му бяха забележително сладки.