Кони Мейсън
Пиратът принц (7)

6

Прибягвайки към темперамента си, за да облекчи съвестта, Уилоу бутна Тарик толкова силно, че той падна от леглото. Разтворил крака, сложил ръце на кръста, той я изгледа свирепо.

— Защо го направи?

— Нямаше право да вършиш това, което направи с мене.

Тарик стана от пода, без изобщо да се притеснява от голотата си.

— Може би, но не можеш да отречеш, че ти беше хубаво.

Брадичката й упорито се вдигна.

— Ти ме насили. Нямах представа какво правиш. Никога повече не ме докосвай така.

Докато стоеше там, сложил ръце на мощните си хълбоци, широко разтворил крака, Уилоу наблюдаваше със страх как мъжествеността му се издига от гнездото тъмни косми в слабините му. Тя преглътна мъчително и отмести поглед.

— Нямаш думата по този въпрос — каза Тарик. — Ти си моя пленничка; мога да те използвам така, както ми харесва.

— Мислех, че съм твоя гостенка.

— Да, много специална. Лично ще се погрижа да имаш всичко, което сърцето ти пожелае… включително удоволствие. — Той постави коляно на леглото. — Има време за още един урок.

Тогава се чу почукване на вратата. Благодарна за отсрочката, Уилоу тихо въздъхна. Тарик посегна към панталоните си и ги обу.

— Кой е?

— Осман. Донесох прясна вода.

Тарик изпрати на Уилоу поглед, натежал от чувствени обещания, преди да каже на Осман да влезе.

— Искаш ли да се обръснеш, господарю? — запита момчето, гледайки навсякъде другаде, само не и към омачканото легло.

— Да. Занеси водата там, където спя. После донеси още една кана за жената.

— Той знае — изсъска Уилоу, след като Осман изскочи навън. Тарик вдигна рамене.

— Какво значение има? Ти си жена, а жените са създадени, за да дават и да получават удоволствие. Това е естествено.

— Не и за мене. Аз съм получила благоприлично английско възпитание. Греховно и неуместно за жена е да се наслаждава на — тя се изчерви — на това.

— Каза, че майка ти е французойка. Тя така ли смята?

— Мама се съобразява само със себе си. Английското общество беше прекалено ограничаващо за нея, но на мене ми подхожда много добре.

Бавна усмивка се плъзна на лицето на Тарик.

— Ти хареса това, което направихме.

Лицето й стана още по-червено.

— Аз… аз… Ти си прекалено опитен за мене. Не знаех как да се предпазя от чувствената ти природа.

— Защо ще искаш да го правиш?

Идването на Осман спаси Уилоу от отговор. Момъкът остави каната с гореща вода на умивалника и излезе.

— Ще те оставя да се измиеш на спокойствие — каза Тарик и отиде в другата стая.

В мига, когато вратата се затвори зад него, Уилоу скочи от леглото, уви се в един чаршаф и пристъпи към умивалника. Яростно изтърка всичките места, които Тарик беше докосвал с уста, ръце и език. После се намъкна в дрехите си, готова да посрещне деня.

Тарик излезе от стаичката си след няколко минути, прясно обръснат и облечен в свободно падащи шалвари и риза.

— Ако готвачът успее да запали мангала, скоро ще имаш топло ядене. Хапни хубаво, докато оглеждам кораба за повреди. Ако „Отмъщение“ е преживял бурята, ще продължим пътя си към Липси.

Тарик почти беше излязъл, когато Уилоу изрече:

— Искам да дойда с тебе. Ще полудея, ако остана затворена още един ден.

— Трябва да стоиш тук — отвърна той. Излезе и я остави да кипи в безсилен гняв.

Тарик намери Мустафа до прекършената мачта и отиде при него.

— Колко време е нужно да се поправи? — запита той.

— Ден или два — отговори Мустафа. — Разкъсаните платна и повреденият такелаж вече се поправят.

— Ще направя измервания тази нощ, за да видя колко сме се отклонили от курса.

— Изчислих някои неща снощи, докато ти спеше. За късмет ни е отвяло към Липси, не настрана от него.

— Това наистина са добри новини, Мустафа. Какво щях да правя без тебе?

— Въобще не бери грижа, принце, защото няма да се отървеш от мене.

Тарик тупна Мустафа по гърба и тръгна да търси нещо за ядене.

 

 

Осман дойде след малко със закуската на Уилоу. Тя беше гладна и изяде всичко до последната хапка. Като нямаше какво да прави, освен да размишлява над мрачното си бъдеще, тя заоглежда тясното пространство на каютата. Копнееше да излезе навън, под слънчевата светлина, да вдигне лице към въздуха, измит от дъжда, и да изпълни дробовете си с него.

— Отказвам да остана тук дори миг повече — измърмори тя на себе си.

Намери в сандъка на Тарик още една вълнена шапка, нахлупи я над ушите си и натъпка косата си под нея. И дръзко отвори вратата и излезе навън. Вдигна лице и подуши одобрително. Въздухът миришеше на слънчева светлина и свежест.

Палубата кипеше от оживление, мъжете се трудеха, изпълнявайки задълженията си. Уилоу видя някои да кърпят разкъсаните платна, да поправят главната мачта и да разчистват отломките от палубата. Вдигна очи и видя неколцина мъже с голи гърди да поправят разкъсания такелаж. Изчерви се и понечи да се извърне. Тогава забеляза Тарик да виси опасно на мачтата високо над палубата. Дори животът й да зависеше от това, не би могла да отклони очи от него.

Стори й се, че ще се подхлъзне; тя затисна устата си с ръка, за да сподави вика си. Но уверено стъпващият пират не падна. Хвана друго въже, закрепи се и продължи работата си.

Уилоу видя една обърната бъчва, изправи я и седна, за да наблюдава какво става, без да се пречка. Успокояващата топлина на слънцето след напрегнатата драма на бурята я унесе и тя затвори очи. Мислите й веднага се отнесоха към възхитителните, стряскащи и смущаващи неща, които Тарик беше правил с нея.

Унесът й свърши, когато две силни ръце хванаха раменете й и я изправиха така, че краката й увиснаха на няколко инча над палубата. Тя погледна право в искрящите очи на Тарик и за своя чест не трепна.

— Кълна се в брадата на Аллах, някога правиш ли каквото ти казват?

— Понякога, но само когато ми харесва. Остави ме да стоя на палубата, Тарик. Не притеснявах никого, никой не се занимаваше с мене, докато ти не дойде.

Тарик я пусна пак на бъчвата.

— Стой тук и не мърдай, не казвай нищо. Не искам да се пречкаш. Ясно ли е?

Уилоу се усмихна. Беше спечелила още една отстъпка, а всичко спечелено беше извънредно ценно за нея.

— Напълно.

Тя остана на палубата, наблюдавайки усилената работа до късния следобед, когато сенките започнаха да се сгъстяват и тя се умори да седи на твърдото дърво. Тихо се върна в каютата си, доволна от прекарания на свобода следобед.

Видя Тарик едва късно вечерта, когато той мина на пръсти през каютата, за да си легне. Спря внезапно пред леглото й и се взря в нея. Светлината от мигащата свещ караше резките черти на лицето му да изпъкнат, мрачни и опасни.

— Сигурно си изтощен — измърмори тя.

Той отскочи стреснат.

— Трябваше да си заспала.

— Големи ли са повредите на кораба?

— Не. Поправките ще отнемат само ден-два.

— Отклонили ли сме се от курса?

Мустафа каза, че ни е отвяло към Липси, не настрани от него. Трябва да видим земя до три дни, ако не се извие друга буря. Вече нямам търпение. „Отмъщение“ плава вече много месеци; мъжете се затъжиха за жените си.

Приседна предпазливо на ръба на леглото. Не знаейки какви са намеренията му, Уилоу се дръпна.

— Значи хората ти имат съпруги. — Някак си не би могла да си представи, че тези свирепи пирати са женени. Тарик се подсмихна.

— Повечето от мъжете държат наложници. Неколцина се ожениха за гъркини от Липси.

Уилоу не можа да измисли какво да отговори.

— Лека нощ, принц Тарик.

Тарик я изгледа втренчено за няколко дълги мига, преди да се надигне.

— Права си да ме отпращаш, сладка Уилоу. Следващият ти урок по страст ще ти предам на сатенени чаршафи, в стая, която ще отива на красотата ти. Приятни сънища.

Уилоу трепна при мисълта, че Тарик пак ще я докосне. Как би го понесла?

 

 

Земята се появи пред носа на кораба след три дни, точно както Тарик беше предсказал. „Отмъщение“ влезе в дълбоководния залив и заплава грациозно към дългия каменен вълнолом, където се беше събрала тълпа, очакваща завръщането на своя принц. Палубата беше оживена, моряците прибираха платната и такелажа. С поредица изключително умели маневри корабът се плъзна грациозно до вълнолома и хвърли котва.

Уилоу забеляза два кораба, закотвени в залива недалече от брега, и предположи, че са част от пиратската флота на Тарик. Приветствен вик посрещна принца, когато се появи на палубата.

Малко след това Тарик се върна в каютата.

— Добре дошла на Липси — каза той. — Надявам се, че ще бъдеш щастлива тук, докато вървят преговорите с Ибрахим.

— Няма да бъда щастлива никъде другаде освен у дома, но с радост ще сляза от този кораб.

— Пратих един от хората си в сарая за фередже. Щом бъдеш покрита благоприлично, ще те придружа до моя дом.

Уилоу възрази рязко:

— Никоя от жените, които забелязах от прозорците, не носеше фередже.

— Жените на Липси са свободни да правят каквото искат, но ти не си. Недей да спориш, Уилоу, защото така трябва да бъде.

Уилоу ненавиждаше мисълта да носи фередже, но знаеше, че не може да го избегне. Тарик излезе и след известно време Осман донесе наметката в каютата й, осведомявайки я, че принцът я очаква на палубата.

Тя надяна наметката и изпъшка, когато огромните й гънки почти я погълнаха. Сигурно щеше да умре от задушаване, преди да стигне до сарая на Тарик.

Излезе от каютата, нямайки търпение отново да усети твърда земя под краката си. Тарик я очакваше. Хвана я за лакътя и я придружи по дъската за слизане. Тя се олюля леко, но после си възвърна уверената стъпка, вървейки заедно с Тарик през тълпата пирати със свиреп вид, повечето от които той поздравяваше по име.

Един арабски кон беше доведен при края на вълнолома. Тарик се качи и кимна на Мустафа да вдигне Уилоу на седлото пред него. След няколко мига тя се озова седнала напряко в скута на Тарик на гърба на подскачащия кон. Препуснаха в галоп сред облаци прах. Мустафа не ги последва; тя предположи, че е останал, за да наблюдава пренасянето на товара.

— Няма да яздим дълго — каза Тарик, насочвайки коня встрани от залива. — В сарая ми ще имаш всякакви удобства.

Докато препускаха през сочно зеления пейзаж, Уилоу зърна признаци на живот отвъд селището на пиратите, скупчено около пристанището. Забеляза младо момче да кара голямо стадо кози към нещо, което й заприлича на село в далечината. Тази информация можеше да и послужи, когато започнеше да готви бягството си.

Тя забрави всички кроежи, щом пред очите й изплува един блестящ дворец в края на дълга алея, застлана с раковини. Подозираше, че е по-малък от повечето дворци, но каквото не му достигаше като големина, се компенсираше с изящество. Обграден от дървета с полюшващи се клони и с разцъфнали цветя, дворецът приличаше на съвършено украшение в пищна опаковка.

Влязоха в застлан с тухли двор, толкова красив, че й отне дъха. В средата му се издигаше чешма с фигура на делфин, който изригваше вода в синьозелен басейн.

Тарик слезе от коня; посегна към нея и тя се плъзна в ръцете му. Млад мъж изскочи отнякъде и отведе коня, докато Тарик я водеше към полутъмната хладина на входа. Един извънредно висок и много страшен на вид страж ги приветства. Облечен в шалвари, свободно падаща риза и ботуши, въоръжен с ятаган, увиснал на широкия му пояс, той изглеждаше готов за битка. Огромната чалма, увенчаваща главата му, го правеше да изглежда още по-висок.

— Добре дошъл у дома, господарю.

Стражът уж не гледаше към забулената жена до Тарик, но погледът му все се отклоняваше към нея.

— Лейди Уилоу, това е Харун, капитанът на личната ми стража. Харун, това е лейди Уилоу. Тя ще бъде моя гостенка за известно време. Моля те, заведи я в харема. Кажи на Али Хара да се погрижи добре за нея, да я гледат като писано яйце. Аз ще дойда веднага щом намеря време. Бейба знае какво да направи.

Той докосна рамото на Уилоу.

— Върви с Харун, милейди.

Тя се стегна.

— Коя е Бейба?

— Управителката на моя харем. Няма защо да се плашиш от нея. Тя ще се погрижи за удобството ти.

Тарик се отдалечи по бяло-зеления мраморен коридор; Уилоу нямаше друг избор, освен да последва огромния турчин. След няколко завоя стигнаха пред една широка двойна врата, украсена с листа и цветя от чисто злато. Почукването на Харун получи незабавен отговор и вратата беше отворена от един мъж с лице като от абанос, чийто ръст надминаваше този на Харун.

— Водя ти новата наложница на нашия господар — обяви важно Харун. — Ти и Бейба трябва да се погрижите добре за нея.

— Добре дошла, господарке. Аз съм Али Хара — изрече евнухът, покланяйки се пред Уилоу. — Време беше господарят ми да доведе още една наложница в харема си. Сафие достатъчно дълго беше единствената тук. Знам, че не разбираш езика ни, но въпреки това те приветствам с добре дошла.

Хващайки ръката й над лакътя, той полека я въведе в харема. Когато тя чу вратата да се затваря зад нея, изпадна в паника и завика на английски:

— Не! Пуснете ме! Не ми е мястото тук.

Възрастна сивокоса жена с кафтан в убити цветове побърза да се приближи към тях.

— Коя е тази жена, Али Хара?

— Това е новата наложница на принц Тарик.

Уилоу потърси думи, за да предаде гнева си на турски.

— Не, не съм! Моля ви, отворете вратата и ме пуснете да си ида!

— Ти говориш нашия език — каза Бейба, пляскайки с ръце възхитено. — Чудех се как ще общуваме с тебе. Откъде научи езика ни, господарке?

— Принц Тарик ме научи.

— Французойка ли си?

— Англичанка — отговори Уилоу, избирайки да изтъкне английското си потекло вместо френското. — Аз съм лейди Уилоу Фоксбърн.

— Можеш да свалиш фереджето, господарке, тук нямаш нужда от него.

— С удоволствие — каза Уилоу, смъквайки тъмната наметка.

— О, господарке — ахна Бейба. — Какво ужасно нещо носиш? Трябва да си облечена в най-хубавата коприна и сатен.

Тя хвана Уилоу за ръка и полека я поведе по коридора.

— Ела с мене, господарке. Аз съм Бейба. Ще те гледам като зеницата на очите си заради моя господар.

Тъй като нямаше избор, Уилоу последва Бейба, обгръщайки с поглед всеки детайл в голямата, елегантна стая. Не беше виждала такова нещо през живота си. Стъпваше по бял и зелен мрамор в стая, чиито стени бяха изградени от разноцветни тухли. Особено я порази овалният басейн в средата на стаята и статуята на гол млад мъж, изливащ вода от една амфора в басейна. Няколко мраморни пейки бяха пръснати около басейна, но ниските миндери, отрупани с цветни възглавници, привлякоха вниманието на Уилоу Прозорците бяха отворени, пропускайки мекия морски бриз, който развяваше прозрачните завеси.

Съдейки по размерите на харема, Уилоу предположи, че Тарик е решил да го напълни с жени. Вниманието й се изостри, когато Бейба отвори една врата и я подкани да влезе в светла стая.

— Надявам се да ти бъде удобно тук, господарке. Можеш да си починеш, докато се приготви банята ти. — Тя изгледа Уилоу с критично око. — Трябва да бъдеш изрядно подготвена и облечена, преди да отидеш при принц Тарик. Али Хара ще ти донесе храна и нещо освежително за пиене.

Уилоу не си даде труда да поправи предположението на Бейба, че е тук, за да доставя удоволствие на Тарик, защото предполагаше, че той ще осведоми Али Хара относно плановете си за нея, когато намери за уместно.

Щом остана сама, огледа внимателно спалнята си. Тя беше малка, но изящно обзаведена с потънало в коприна легло, маса, тоалетка, сандък и няколко стола, покрити с възглавници. Стените бяха тапицирани с коприна в убити тонове, дебел килим покриваше мраморния под. Прозорецът гледаше към малка градина, преливаща от прекрасни рози и други екзотични цветя. Беше попаднала в един съвсем различен свят.

Али Хара пристигна с поднос, отрупан с пресни плодове, прясно изпечени питки и гърненце мед, купа с гореща агнешка супа и сок от няколко вида плод. Всичко изглеждаше вълшебно след грубата корабна храна.

Уилоу взе парче питка, намаза ш с мед и го захапа. Беше вкусно и тя изяде всичко. После взе купата със супа и отпи от горещата течност, наслаждавайки се на пикантния вкус.

Тъкмо посягаше към втората питка, когато вратата се отвори, пропускайки в стаята една вихрушка от ярки цветове и стържещ звук. Посетителката беше много красива жена с маслинена кожа, тъмна коса, очи на кошута и пищни извивки. Обшитият й с мъниста елек от ален брокат и прозрачните поли, състоящи се от няколко слоя тънък воал, не оставяха почти нищо на въображението.

— Али Хара каза, че господарят е купил нова наложница за харема си. — Сложила ръце на заобления си ханш, жената отправи свиреп поглед към Уилоу. — Защо си облякла мъжки дрехи? Изглеждаш смешно. — Вгледа се в лицето й. — Много си бледа, много незабележима за вкуса на принц Тарик. Той обича жени със сочни форми и златиста кожа. Не очаквай да заемеш мястото ми в леглото му, защото няма да го допусна. Той не е имал друга жена, откакто ме купи на пазара за роби.

— Ти трябва да си Сафие — каза Уилоу. — Моля те, говори бавно, защото вашият език още е нов за мене. Тарик ми разказа за тебе. Аз съм лейди Уилоу. Няма защо да се страхуваш от мене, никога няма да стана любовница на Тарик.

Очите на Сафие се присвиха.

— Не съм глупачка, жено. Моят господар нямаше да те доведе тук, ако не те иска в леглото си. Само не забравяй, че аз съм любимката и трябва да се подчиняваш на моя авторитет. Щом родя дете на господаря Тарик, той ще ме направи своя съпруга, а ти ще си само робиня.

— Аз не съм му никаква сега. Повярвай ми, Сафие, не съм тук по свой избор. Бях пленена от пирати и продадена на…

— Ба. Колкото и да е платил за тебе, е било прекалено много. Господарят Тарик спа ли вече с тебе? — Уилоу остана няма. — Само не казвай, че си още недокосната.

Уилоу се изчерви. Технически беше девица, но не можеше да каже, че е недокосната.

— Ха! Точно както си мислех — изфуча Сафие. — Той ще се умори от тебе, когато престанеш да бъдеш новост. — Тя реши да се похвали пред Уилоу. — Принц Тарик ще изпрати да повикат мене тази вечер, не тебе, и аз ще му доставя удоволствие, както винаги съм правила.

— Честит да ти е — махна с ръка Уилоу. Вече й дотягаше от хвалбите на Сафие.

С очи, хвърлящи мрачни пламъци, Сафие изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се нахвърли върху Уилоу. Уилоу се приготви за нападение, което така и не се състоя, рязко прекъснато от Али Хара, който току-що беше влязъл в стаята.

— Какво правиш тук, Сафие?

Котешките очи на Сафие блеснаха в едва прикривана злоба.

— Просто поздравих новата наложница на нашия господар. Доста е бледичка, а? И с какво е облечена? Не мога да си представя какво е видял принц Тарик у нея. Единственото привлекателно нещо у нея е косата й.

— Можеш да си вървиш — каза Али Хара. — Господарят иска господарката Уилоу да бъде изкъпана и обслужена както трябва, а има много за вършене, преди да стане готова да се представи пред него.

— Няма да ви е лесно, докато заприлича на нещо — изсумтя Сафие.

Завъртя се на пета и изхвръкна от стаята.

— Последвай ме, господарке — каза Али Хара на Уилоу. — Бейба чака в хамама.

Уилоу знаеше, че „хамам“ означава „баня“, и тръгна охотно, защото отчаяно се нуждаеше от порядъчно изкъпване. Очакваше да бъде отведена при басейна в главното помещение, но вместо това влязоха в една стаичка в края на къс коридор. Бейба, облечена в бяла, пристегната в кръста роба, я чакаше там.

В хамама имаше голяма вана, мраморна пейка, съдове с вода, и масичка, отрупана с шишенца и глинени гърнета. Уилоу веднага се отправи към ваната.

— Не, господарке, още не си готова да влезеш във ваната.

— Какво друго трябва да се прави?

— Свали си дрехите и легни на скамейката. Всички косми по тялото ти трябва да бъдат премахнати, преди да продължим със следващата стъпка.

— Необходимо ли е? В моята страна не се прави така.

— Ти си в харема на принц Тарик, господарке. Той е турчин и следва учението на Аллах. Не може да влезеш при него нечиста.

— Изобщо няма да ходя при него — протестира Уилоу. — Не ми е мястото тук.

— Ще бъдеш по-щастлива, ако приемеш съдбата си — укори я Бейба. — Това е хубав живот, трябва да го приемеш. Ще ти се угажда, ще те отрупват с подаръци, ако се харесаш на господаря ни. Тъй като той често е в морето, няма много да се занимава с тебе. Моля те, легни, за да се погрижа за тебе.

Уилоу не се зае да спори със старата жена; би било безполезно. Очевидно Тарик не беше казал на Бейба, че тя няма да бъде негова наложница. Мърморейки, Уилоу се съблече и се изтегна на мраморната скамейка.

Първото, което направи Бейба, беше да потопи пръсти в едно глинено гърненце и да намаже розов крем върху слабините на Уилоу, краката, ръцете и всички места, където имаше косми по тялото й. Старата жена се труди поне половин час, после взе кана с вода. Използвайки груба кърпа, тя изтри крема от тялото на Уилоу, смъквайки космите заедно с него, и я остави гладка като коприна. После я накара да седне.

Извади от друго гърненце голям сапун и натри тялото на Уилоу. После взе едно плоска шпатулка за изстъргване на мръсотията и започна да маха мръсната пяна, докато Уилоу не почувства, че кожата й е по-чиста, отколкото някога е била.

— Сега можеш да влезеш във водата, господарке.

Уилоу стана и влезе в басейнчето, където водата я обгърна топла и успокояваща. Докато отмиваше сапуна от тялото си, Бейба насапуниса косата й и я изми щателно. После я изплакна с чиста вода. Беше толкова освежително и успокояващо, че на Уилоу не й се искаше това някога да свърши.

Възклицавайки пред цвета на косата й, Бейба изсуши Уилоу с една огромна кърпа. След като кожата й заблестя, жената и каза да легне по корем на пейката. Уилоу нямаше представа какво следва, докато Бейба не изля поток ароматно масло върху гърба и седалището й. Уилоу положи глава на кръстосаните си ръце, докато силните пръсти започнаха да втриват маслото в раменете, гърба и седалището й, обхождайки краката чак до стъпалата. Чувството беше невероятно, греховно и сладостно.

— Обърни се, господарке.

Уилоу погледна през рамо и се вцепени, изумена да види ръцете на Али Хара върху себе си. Посегна към кърпата, но той я спря.

— Къде е Бейба?

— Ще се върне, когато свърша.

— Не! Ти не бива… не е редно. Ти си мъж.

Али Хара изсумтя нетърпеливо.

— Аз съм евнух, господарке, не съм мъж в истинския смисъл на думата. Обърни се, за да довърша масажа.

Силно зачервена, Уилоу се обърна по гръб и затвори очи. В нейния свят, ако един мъж изглеждаше като мъж, значи беше мъж. Но изражението по лицето на Али Хара потвърждаваше онова, което току-що й беше казал. Голото й тяло не означаваше нищо за него. Тя затвори очи и се опита да не си го представя като мъж.

Ръцете на Али Хара за миг се вдигнаха, а после, когато се върнаха, бяха някак по-груби, дори мазолести, но така прекрасно успокояващи. Тогава тези умели ръце потърсиха едно интимно място, че очите на Уилоу се отвориха и тя подскочи с вик:

— Престани, Али Хара!

Премига и зяпна, когато видя Тарик надвесен над нея с ръце, хлъзгави от маслото. Беше облечен в проста бяла роба, шалвари и бял тюрбан, който покриваше черната му коса.

— Как влезе тук? Къде е Али Хара? Къде е Бейба?

Освободих ги. Колкото до това, как съм влязъл, аз ходя където си искам и когато си искам. — Посочи изящно изработена решетка в единия край на банята. — Наблюдавах те оттам. Легни, още не съм свършил.

— Със сигурност си свършил — изсумтя Уилоу и скочи от пейката. — Къде са ми дрехите?

— Бейба ще ти ги донесе.

Тя покри гърдите си с ръце и се обърна с гръб към него.

— Върви си! Гола съм.

Той се засмя.

— Наистина. — Сребристият му поглед се спусна по дължината на елегантния и гръб и трапчинките на седалището. — Много ми харесваш, красавице. Ако беше възможно, щях да те задържа за себе си.

Той пристъпи към нея. Тя отстъпи. Той посегна към нея и я притегли жадно към себе си.

— Целуни ме, красавице.

Тя извърна глава, въпреки че знаеше, че няма смисъл да се бори, че битката й е обречена. Нямаше начин да попречи на Тарик да направи каквото му харесва. Той обърна главата й към себе си и я целуна, използвайки умелата си уста и език, за да въздействат с еротичната си магия върху нея. Целувката му продължаваше безкрайно, докато краката й не се превърнаха в желе и волята и за съпротива не беше подкопана. Тя чувстваше как се стапя вътрешно и дали по избор или по необходимост, но се отдаде на целувката му, притискайки се към твърдото му тяло. Тогава се почувства вдигната във въздуха, когато той я взе на ръце.

— Къде ме носиш?

— В моята стая. Време е за още един урок по страст.

— Не! Не можеш. Забрави ли защо съм тук?

— Няма да те повредя за пред Ибрахим, ако за това се тревожиш. Твоята девственост е твърде важна за мене. Има други неща, които можем да правим, за да си доставяме удоволствие.

— Престани! Гола съм! Не можеш да ме изнесеш оттук така.

— Малък проблем и лесно решение. Али Хара! — Евнухът се появи незабавно. — Донеси един кафтан за лейди Уилоу.

Али Хара изчезна и се появи отново след няколко мига с разкошен розов кафтан, поръбен със златисти ресни, който висеше преметнат на ръката му. Тарик пусна Уилоу на пода и плъзна копринената роба през главата й.

Внезапно една вихрушка влетя в стаята.

— Скъпи господарю, чаках те! — извика Сафие, хвърляйки се в ръцете на Тарик В желанието си да стигне до него Сафие бутна Уилоу така силно, че тя изведнъж се озова седнала на пода. Тогава Сафие й поднесе такава демонстрация на страст, така изпълнена със сексуалност, че накара лицето на Уилоу да пламне в ярка червенина. Али Хара се втурна да й помогне да се изправи. Отказвайки да гледа как Сафие се люби с Тарик там, където той беше застанал, Уилоу изхвръкна от стаята.