Кони Мейсън
Пиратът принц (13)

12

Тарик се взря в огърлицата, сякаш очакваше тя да го ухапе. Всичко, което искаше, беше да достави удоволствие на Уилоу. Трябваше да не забравя, че тя е прекалено горда, за да приема дарове от похитителя си.

Все пак жестът, по който тя се беше отказала от подаръка му, му бе причинил болка. Нередно ли беше да иска тя да го помни заради добротата му към нея?

Гняв се настани на мястото на болката, когато тя си отиде. Пъхвайки изумрудите в джоба си, той се обърна рязко и излезе. Когато се озова в сарая, заповяда рязко на прислужника, застанал пред него:

— Занеси обеда на господарката в градината. Няма да обядвам днес с нея.

Появи се Мустафа.

— Защо се сърдиш, принце? Лицето ти изглежда като буреносен облак.

— Не ме предизвиквай, Мустафа.

— Тя не хареса ли изумрудите? Даде ли й коприната, която купи за нея?

— Отказа се от изумрудите, затова не й показах коприната.

Мустафа поклати глава.

Много си се привързал към господарката Уилоу. Ахмед ще се върне скоро с отговора на Ибрахим за размяната. Независимо дали ти харесва или не, трябва да отпратиш жената.

— Да не мислиш, че не знам? — Прошепна Тарик с глас, преизпълнен с мъка. — Как обаче да го направя?

— Твой дълг е — отвърна Мустафа. — Има и други жени, някои са дори по-красиви от нея. Ще намериш друга да заеме мястото й.

— Остави ме, Мустафа. Доведи капитан Фауд. Той те чака на пристанището. Поканих го да живее тук, докато стане готов корабът му. Ще трябва да намериш жилища и за хората му.

Според Тарик Мустафа беше загрижен за състоянието на ума му.

— Не се тревожи, приятелю — увери го той, — няма да се проваля. Майка ми няма да пострада заради страстта ми.

Мустафа кимна и излезе, за да изпълни молбата на господаря си.

Все още твърде ядосан от отказа на Уилоу да приеме неговия подарък, Тарик не се върна в стаята си чак до късно вечерта.

Уилоу ровеше в чинията си на вечеря също толкова обезсърчено, както и на обяд, след като Тарик беше изхвърчал от стаята си. Знаеше, че го е наранила, но не можеше да се застави да приеме огърлицата. Всеки път, щом я погледнеше, тя щеше да й напомня, че изумрудите са били един вид изкупление за съвестта на Тарик.

Мислите й бушуваха — от гняв до самосъжаление, възмущение и отново гняв. Заразхожда се из стаята на Тарик. По едно време дори се опита да излезе, но пред вратата я спря стражът, който й препречи пътя. Това я разгневи още повече. Ако Тарик се осмелеше да се върне в стаята си, щеше да изпита цялата острота на езика й.

Сенки изпълниха стаята, когато мракът надвисна над земята. Един прислужник дойде, за да запали мангала и свещите. Макар че Уилоу беше уморена, отказа да заспи преди пристигането на Тарик. Седна на кушетката, за да го дочака. Умората я овладя, преди да беше готова да я приеме. Клепачите й се затвориха и тялото й клюмна настрана. Тя се отпусна на кушетката и заспа почти веднага.

Тарик прекара вечерта с капитан Фауд и Мустафа, тримата разговаряха и отпиваха от чудесния коняк, взет от един турски кораб, връщащ се от Марсилия. Тарик рядко пиеше. Мюсюлманската половина от него отбягваше алкохола, защото беше забранен, но християнската го допускаше, дори го приемаше охотно в някои случаи. Не му убягна фактът, че Уилоу го беше подтикнала да се напие. Желанието за нея беше като постоянна болка в него, но той знаеше, че трябва да прояви разум и да не забравя защо я е довел тук.

Капитан Фауд допи коняка си и се прозя.

— Ще ида да си легна, господарю. Денят беше дълъг и утрешният обещава да е още по-дълъг. Трябва да подготвя кораба си, за да ти служи добре в морето. — Той се изправи. — Наистина ли, принц Тарик, можеш да докараш семейството ми на Липси?

— Говорех напълно сериозно — потвърди разсеяно Тарик. — Ще уточним подробностите някой друг ден. Както ти отбеляза, вече стана късно.

Фауд се поклони и се оттегли в стаята си. Мустафа се позабави; погледът му внимателно оценяваше настроението на Тарик.

— Изглеждаш ми объркан, принце.

— Много си наблюдателен, приятелю.

— Познавам те. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка колко пъти си се обръщал към алкохола; било е винаги, когато си преживявал някакви безпокойства. Заради жената е — изрече той мъдро. — Може би трябва да я поставиш под мое попечителство, за да не се изкушиш пак от нея.

Главата на Тарик се вдигна рязко.

— Не! Аз съм отговорен за нея, не ти или някой друг. — Премига, сякаш го заболя. — Не ми харесва това, че трябва да я пратя на Ибрахим.

— Сега не можеш да се откажеш. Плановете ни вече са задействани. Ти си обсебен от тази хурия, макар да знаеше още от самото начало, че не е писано да бъде твоя жена. Съдбата й е да легне в леглото на брат ти, не в твоето. Като спа с нея, застраши плановете ни и изложи на риск живота на майка си.

— Стига! — извика Тарик. — Нямам нужда да ме поучаваш; знам какъв е дългът ми. Върви да си лягаш, Мустафа. Ще говорим отново за Уилоу, когато Ахмед се върне.

Мустафа се поклони; очите му бяха сериозни, защото от години беше близък с Тарик и го познаваше много добре.

Тарик остана с чашата коняк. Разговорът за Уилоу беше породил една първична страст, която караше тялото му да се напрегне като тетива. Рязко стана от кушетката, на която лежеше, взе полупразната бутилка и се насочи към стаята си.

Когато усети изумрудите, които Уилоу беше отказала, да подрънкват в джоба му, болката се върна, придружена от желание за отмъщение. Залитна за миг. Физическото желание за Уилоу преобрази болката, гордостта и гнева в отчаяна страст. Дали конякът говореше в сърцето му — не знаеше, но не се и осмеляваше да се задълбочава прекалено много в чувствата си.

Отвори вратата и влезе в стаята си. Уилоу беше оставила една свещ да гори на масичката и заслоненият й пламък позлатяваше тъмнината. Погледът му се насочи веднага към леглото. Беше празно. Отново го обзе гняв, докато оглеждаше стаята. Тогава я видя; беше се отпуснала на кушетката, напълно облечена и дълбоко спяща. Слабините му се стегнаха. Знаеше, че Мустафа би го посъветвал да не я докосва и да отиде да си легне, но това никак не му харесваше.

Остави коняка на масата и се приближи към кушетката, където спеше любовницата му. Коленичи до нея и докосна с устни нейните. Тя не помръдна. Той погали гърдите й, проклинайки плата, който пречеше на интимния контакт. Искаше я гола, всеки инч от пищната й плът изложен на ласките му. Очите му пламнаха, когато забеляза копчетата по цялата дължина на предницата на роклята й.

С треперещи ръце откопча всички копчета, но тя не помръдна. Събуди се, докато я вдигаше, за да свали роклята й; очите й бяха замъглени от съня, изражението й — объркано.

— Тарик? Какво правиш?

— Опитвам се да те съблека.

Тя придърпа деколтето на корсажа си.

— Каквото и да си намислил, забрави го.

Погледите им се срещнаха. Напрежението накара лицето му да се стегне, но в следващия миг изражението му се отпусна в тънка усмивка.

— Може би една целувка ще промени решението ти.

Уилоу не искаше да го целува, защото съблазняването беше следващата стъпка.

— Нищо няма да промени… О…

Тарик спря протеста й с целувка, която сякаш продължаваше безкрайно. Беше същински ученик на дявола, с вкус на коняк и грях. Целувките му я караха да забрави собственото си име. Горещината на тялото му я изгаряше, ароматът на страстта лъхаше от кожата му. Уилоу започна да се бори с желанието, призовавайки на помощ и малкото останала у нея съпротива, но това не беше достатъчно.

— Не се бори, красавице — прошепна той. — Искам да ти доставям наслада, докато тялото ти не се засити и не започнеш да викаш името ми, а тогава отново ще ти давам удоволствие.

— Ти си пил! — нападна го Уилоу. — Мислех, че на мюсюлманите е забранено да пият алкохол.

— Тази вечер съм християнин.

— Ти си един лъжец.

— Аз съм какъвто съм.

Преди да осъзнае намерението му, роклята й беше измъкната през главата и хвърлена на пода. Ризата й я последва, после дойде редът и на чехлите.

Тя посегна към покривката на кушетката; той я издърпа от пръстите й и я хвърли настрана. Уилоу събра цялото си достойнство и рече:

— Опитвах се да остана будна, докато дойдеш, за да те убедя да ме върнеш в харема.

Той се разсмя.

— Какво те кара да мислиш, че щях да удовлетворя молбата ти?

— Защото нямах намерение да ти позволя…

— … да се любя с тебе?

— Да спиш с мене. Да спиш с някого не е любов — обясни тя. — Когато мъж и жена правят любов, се предполага, че имат нежни чувства един към друг.

Тарик се намръщи.

— Ти не изпитваш ли нежни чувства към мене?

Стаята запулсира в мълчание.

Той хвана бледия овал на лицето й в дланите си и се вгледа дълбоко в очите й.

— Искам да те чуя да казваш, че не съм ти безразличен.

— Защо? Дори да разголя сърцето си пред себе, това няма да промени нищо. Твоята арогантност ме ужасява. Нима гордостта ти изисква всяка жена, с която спиш, да се влюбва в тебе? — Тя присви упорито устни. — Аз… не те харесвам. Нито пък ми харесва да бъда твоя любовна робиня.

Свитите вежди на Тарик трябваше да я предупредят.

— Обикновено робите се подчиняват на господарите си. — Грабвайки я от кушетката, той я отнесе в леглото си. Тя го загледа напрегнато как изважда изумрудената огърлица от джоба си и я оставя на нощната масичка до полупразната бутилка коняк, а после съблича дрехите си.

— Ако се смяташ за робиня, ще изпълняваш всяко мое желание. Разтвори крака, робиньо, и се приготви да приемеш господаря си.

Уилоу се опита да се измъкне, но той я затисна под себе си. Тя се надигна, но тялото му беше непреодолима сила, решена да получи своето.

— Никой мъж няма да бъде мой господар! — извика Уилоу. — Махай се, пиян си!

— Пиян от твоята красота и чар. Ти си моя, Уилоу. Аз бях твой господар първия път, когато ме прие в себе си.

Тя вдигна ръка, за да го удари, но той хвана китката й и я задържа над главата й, подчинявайки я с превъзхождащата си сила. Телата им се притискаха едно о друго, краката им се преплитаха, гърдите й се опираха в неговите. Членът му беше твърд и набъбнал, изпълнен с кръв.

Внезапно натискът върху гърдите й отслабна, когато той се надигна леко и краката й се озоваха пленени от неговите. Посегна към изумрудите и ги вдигна. Те блеснаха силно под трепкащата светлина на свещта. Бяха така изумителни, че взеха дъха на Уилоу. Тя последва огърлицата с очи, докато Тарик я полагаше между гърдите й и бавно, невероятно бавно я спускаше над зърната й и надолу по тялото й.

Изумрудите бяха едновременно хладни и изгарящо горещи. Чувството беше по-еротично от всичко, което тя беше изпитала в живота си досега. Тогава той се дръпна назад и притегли огърлицата между краката й. Уилоу подскочи, когато камъните се спуснаха над чувствителната й пъпка.

— Тарик, какво правиш?

— Доставям удоволствие на робинята си. — Сведе поглед към мястото, където изумрудите почиваха в интимната й цепнатина. — Отиват ти. Красива си там долу, цялата розова, влажна и блестяща.

Леко дръпна огърлицата нагоре, минавайки с нежна бавност по корема и гърдите й, а после я закопча на шията й.

— Искам да не носиш нищо друго освен тези изумруди, когато се любя с тебе.

Уилоу обви пръсти около огърлицата. Камъните веднага като че ли засветиха; ръцете започнаха да я смъдят и се отпуснаха, сякаш накитът ги беше опарил. Тя нямаше представа какво става, освен че тялото й внезапно се почувства живо и много, много жадно за ласки.

Угрижена бръчка проряза челото й, когато видя как Тарик посяга към бутилката коняк.

— Вече си пиян, защо трябва да пиеш още?

Сребристите му очи блеснаха дяволито. После, за неин върховен ужас, той обърна бутилката и напръска гърдите й с коняк. Връхчетата на зърната й щръкнаха веднага. Еротичното усещане още не беше отшумяло, когато той й осигури друго. Започна да облизва лакомо питието, минавайки над всяка гърда и между тях, като внимателно избягваше нежните им зърна.

Уилоу подскочи, притисна се към него, искайки още и още. Той беше същински дявол. Знаеше, че я измъчва, свирейки на тялото й като на фин инструмент, отнемайки волята и за съпротива. И, проклет да е, това действаше.

Тогава той й даде това, което тя искаше. Нисък стон се изтръгна от гърдите му, когато пое едно намокрено с бренди зърно в устата си и го засмука… силно. Когато вдигна глава, и двете зърна бяха пулсиращи и набъбнали.

Уилоу загледа, останала без дъх, как той отново посяга към бутилката и пръска коняк по тялото й, спирайки точно над хълмчето й. Този път, когато сведе глава, тя знаеше какво да очаква. Езикът му беше горещ и грапав, докато облизваше тялото й.

— Конякът никога не ми е било по-вкусен — измърмори Тарик, отпивайки нежно от пъпа й, като го облизваше с върха на езика си.

Устата му прогори огнена пътека по кожата й, докато той поглъщаше лакомо всяка капка от гърдите и корема й. Когато посегна пак към бутилката, Уилоу извика:

— Тарик, недей!

Все едно говореше на стената. Той се беше съсредоточил върху отливането на коняк от още по-интимните части на тялото й. Тя почувства как нежните й гънки набъбват, пулсират, а после устата му се озова там, облекчавайки мъчението й, докато в същото време създаваше друго. Езикът му я облизваше, навлизаше, дълбаеше и в един миг тя се озова на ръба на лудостта. Тарик сигурно беше разбрал кога е настъпил моментът, защото се надигна и навлезе толкова дълбоко в нея, така че повече нямаше накъде.

Беше така възбуден, че можеше да стигне до кулминацията незабавно, но стисна зъби и устоя. Удовлетворението на жената винаги беше част от собствената му наслада, а с Уилоу беше още по-важно.

Той започна да се движи бавно, прониквайки дълбоко, като караше нежни стонове да се изтръгват от устата й. Целуваше я, опивайки се от вкуса й, езикът му влизаше и излизаше, повтаряйки движенията на члена му вътре в нея. Тя беше гореща и стегната, и по-сладка от всички жени, които беше имал в живота си… или които щеше да има.

Той изведнъж смени местата им, обърна я върху себе си и навлезе още по-дълбоко. Сега ръцете му бяха свободни да галят седалището и гърдите й.

Той задиша накъсано, дрезгаво, докато хълбоците му се движеха все по-рязко и по-бързо. Тогава пъхна ръка между двамата и докосна росната перла между краката й. Уилоу извика. Тарик навлезе още веднъж и двамата заедно полетяха отвъд ръба на насладата.

Остана дълго в нея, изчаквайки възбудата да отмине, преди да се отдръпне. След като омекна, я отмести от себе си и я настани да се изтегне до него.

Гласът й трепереше.

— Знаеш ли какво направи?

Тарик се обърна към нея.

— Да, не съм толкова пиян. Оставих те задоволена, нали?

— Може да си оставил детето си в мене.

Тарик се надигна, после пак се отпусна на леглото, явно смутен.

— Може да съм го направил и последния път, когато се любихме.

Мустафа би го обвинил, че нарочно осуетява собствения си план да спаси майка си. Може би приятелят му беше прав. Тарик беше надникнат в сърцето си и беше осъзнал, че иска Уилоу да остане при него.

— Никога няма да разбереш дали нося детето ти — каза тя. — Ще си отида, преди да разберем дали семето ти е намерило плодородна почва. Надявам се да не е намерило, защото нямам желание да нося дете от безсърдечен пират.

Думите й го ужилиха.

— За безсърдечен ли ме мислиш, Уилоу?

Мисля, че си най-надареният любовник на света. Но разбира се, тя не можеше да го изрече. Нямаше намерение да подхранва егото му. Беше уплашена — повече, отколкото когато и да било досега. Ако отидеше при Ибрахим вече бременна, султанът несъмнено щеше да я накаже. Тарик не го ли съзнаваше? Безразлично ли му беше? Какво чудовище беше той?

Погледна към него; той спеше, лицето му се беше отпуснало в усмивка.

— Защо не можеш да ме обичаш? — прошепна тя.

Тарик не спеше. Чу тихата й молба, но нямаше отговор. Замоли се на Аллах и на господ да му пратят разрешение на дилемата. Да избира между Уилоу и майка си беше наказание, по-лошо от смъртта.

Внезапно му хрумна нещо и той започна да го обмисля. Не беше лесно решение, но, от друга страна, смъртта не беше приятна тема за размишления. Планът обаче можеше да успее, защото в края на краищата именно неговата смърт искаше Ибрахим. Да, щеше да обясни утре новия си план на Мустафа. Дотогава щеше да вкуси всеки останал миг с Уилоу.

Тарик напусна леглото си на следващия ден, преди Уилоу да се събуди. Тя спеше дълбоко, докато той се къпеше и се обличаше. Преди да излезе, я покри с чаршафа и я целуна по челото.

Каквото и да изпитваше тя към него, той не искаше това чувство да е омраза. Искаше тя да го запомни с добро. Може би след като научеше какво е направил, щеше да разбере колко силно е бил привързан към нея.

Тарик намери Мустафа в трапезарията заедно с капитан Фауд. Вече бяха се нахранили и Фауд се готвеше да излезе. Капитанът поздрави Тарик с „добро утро“ и побърза да излезе, за да наглежда поправките по кораба си. Тарик се сбогува с него и седна срещу Мустафа.

Един прислужник му наля чай, после сложи купа с плодове пред него.

— Какво ще желаеш тази сутрин, господарю? — запита той.

— Това ще ми стигне — отвърна Тарик. — Имам да мисля за много неща, не ми се яде. Свободен си.

Прислужникът се поклони, излезе и затвори вратата. Тарик взе един плод. Мустафа го погледна, после поклати глава.

— Заради жената е всичко. Обвързал си се повече, отколкото мислех.

— Не мога да я отпратя, Мустафа. Ибрахим няма да я има.

Мустафа го изгледа ужасено.

— Да не си полудял? Подозирах, че чувствата ти са ангажирани повече, отколкото би трябвало, но никога не съм си представял, че ще изоставиш майка си заради това, че си обсебен от една руса хурия. Предупредих те, принце. Не ти ли казах, че тя е жива беля, още когато я зърнах?

— Пази си гнева за някого, който ще може да го оцени. Нали не мислиш, че не съм си казвал същото? Уилоу е… не е като другите жени. Ще залинее и ще умре в харема на Ибрахим. Тя е свободен дух, има воля и решителност, каквито малко други жени притежават.

— Щом си я сметнал за достойна да бъде пожелана, си забравил причината, поради която тя е важна за нас.

Тарик вдигна рамене.

— Мислиш ли, че не съм спорил със себе си? Безброй пъти съм се опитвал да си кажа, че съдбата на Уилоу не бива да ме вълнува?

— Ами Салиха султан, господарю? Трябва ли да я оставим да загине? Когато Ибрахим научи, че наложницата му няма да пристигне, ще реагира светкавично. Тъкмо ти ли не познаваш жестокостта му?

— Знам, приятелю, и точно затова се предлагам на Ибрахим вместо Уилоу. Размяната ще стане, но не Уилоу, а аз ще отида при Ибрахим. Подозирам, че брат ми ще бъде очарован, защото смъртта ми е жизненоважна за него. Макар че не живея в неговата империя, той още вярва, че съм заплаха за властта му.

Мустафа издаде бълбукащ звук дълбоко в гърлото си.

— Аллах да ме пази от глупаци и от влюбени мъже. — Вгледа се в лицето на Тарик и се усмихна. — За миг помислих, че говориш сериозно.

— Никога не съм бил по-сериозен в живота си. Когато Ахмед донесе известие от Ибрахим за размяната, смятам да отплавам за Истанбул и да се предам на Ибрахим. Казвам ти го, защото искам да върнеш Уилоу на баща й.

Мустафа надигна гигантското си тяло от стола и се изправи заплашително срещу Тарик с целия си внушителен ръст, скръстил ръце на широките си гърди.

— Няма да го позволя. Не ти спасих живота, за да го пожертваш. Ще те вържа, ще ти запуша устата и ще те заключа в стаята ти, ако се опиташ да направиш това, което каза.

Тарик стана и опря нос о носа на приятеля си.

— Нямаш думата по този въпрос. Опитай се да ме спреш и ще се боря с тебе до края на силите си.

— Но поне ще бъдеш жив — възрази Мустафа. — Обещах го на майка ти и смятам да сдържа думата си.

— С цената на приятелството ни?

— Да, господарю.

Поклони се и излезе, оставяйки Тарик с мисълта, че никога няма да има друг приятел като Мустафа.

Мустафа се убеди, че Тарик е излязъл от сарая, преди да посети Уилоу. Почука, каза си името и помоли да поговорят. Уилоу го покани да влезе.

Макар че се изненада да види Мустафа без Тарик, беше любопитна за какво се отнася посещението му. Огромният турчин рядко говореше с нея… дори като че ли не я харесваше. Намръщеното му лице не я успокои.

— Господарке, имам да говоря за нещо сериозно с тебе.

— Предположих — отвърна тя. — Моля те, продължавай.

— Принц Тарик осведомил ли те е за плановете си?

— Това, че смята да ме размени срещу майка си? Да, знам какви са плановете му за мене, още откакто станах негова пленница. Определена съм за харема на Ибрахим.

Мустафа кимна мъдро.

— Добре е да знаеш на кого принадлежиш.

Брадичката на Уилоу се вирна предизвикателно.

— Не принадлежа на никой мъж.

Мустафа поклати глава, тъмните му очи бяха тъжни.

— Не разбирам защо моят принц иска да пожертва живота си за тебе. Но знай, господарке, че няма да го позволя.

Уилоу го изгледа объркано.

— За какво говориш?

— Принцът ми каза, че няма да те изпрати на Ибрахим. Ще пожертва живота си заради тебе. Ибрахим ще е доволен от сделката. Той се бои да не би брат му да го лиши от власт. Един мъртъв брат не може да оспори властта му.

Уилоу беше потресена и не можа да каже нищо. Снощи Тарик не беше дал никакви признаци, че има намерение да я пощади и да се пожертва вместо нея. Кога бе взел това решение? Защо? И нещо по-важно, можеше ли тя да му го позволи?

— Какво искаш да направя? — запита Уилоу.

— Да убедиш принца да се откаже от тази лудост. Животът му е твърде важен, за да бъде принесен в жертва, защото един ден Турция може да има нужда от него. Ибрахим няма деца от никоя своя наложница. Смята се, че е безплоден. Ако нещо се случи с него, принц Тарик ще наследи султаната и ще стане владетел на великата Османска империя.

Уилоу се замисли над всичко, което й беше казал дотук Мустафа, но нищо нямаше смисъл. Тарик беше пират. Пиратите нямаха в себе си нищо благородно. Той казваше, че се интересува от нея, но това в никакъв случай не можеше да се смята за обяснение в любов. Тя знаеше, че Тарик я харесва много, но щеше ли да жертва живота си за жена, към която изпитва просто привързаност.

— Искаш да убедя Тарик, че животът му е по-ценен от моя — повтори тя.

— Да, господарке. Твоят живот е нищо в сравнение с този на принц Тарик.

Уилоу изфуча:

— Моят живот означава нещо за мене и за семейството ми.

Мустафа се отпусна, разочарованието му беше осезаемо.

— Мислех, че имаш чувства към господаря ми, но съм сбъркал.

— Не си сбъркал, Мустафа. Аз наистина имам чувства към Тарик. Твоята загриженост не е толкова голяма като моята. Иначе щеше да разбереш, че върши самоотвержен акт на чест и благородство.

Мустафа се намръщи.

— Обичам принц Тарик повече от собствения си живот. На драго сърце бих умрял за него. Пазих го в Истанбул и ще продължа да го защитавам, докато съм жив.

— Прости ми, че се усъмних в тебе — извини се Уилоу.

— Знам колко сте близки двамата и че той уважава мнението ти и цени приятелството ти.

— Тогава ще ми помогнеш ли да го убедя да не поема по този самоунищожителен път?

— Мустафа, какво правиш тук! — чу се гръмовният глас на Тарик от вратата. — Нямаш право да разгласяваш личните ни разговори пред господарката Уилоу.

Прости ми, господарю — изрече Мустафа без капка съжаление в гласа. — Казах ти, че ще направя каквото трябва, за да ти попреча да пожертваш живота си.

— Моят живот си е мой, мога да правя с него каквото поискам. Остави ни!

Мустафа хвърли предупредителен поглед към Уилоу и излезе.

— Какво ти каза той? — запита настоятелно Тарик.

— Защо, Тарик? Защо искаш да се пожертваш заради мене?

Тарик вдигна рамене.

— Може би не съм толкова безсърдечен, колкото смяташ.

Въпреки меко изречените му думи Уилоу усети много дълбока причина.

— Това ли е единственият мотив?

— Аз съм по-подготвен да се защитя срещу Ибрахим, отколкото ти или майка ми. Нямам намерение да умирам, Уилоу.

Една фина вежда се повдигна в неверие.

— Така ли? Мустафа мисли иначе.

— Не съм му казал всичко.

— Как смяташ да се спасиш? От това, което съм чувала за брат ти, той ще нареди да те убият още в мига, когато стъпиш на брега в Истанбул.

— Всичко е в главата ми — отвърна Тарик. — Ти и Мустафа оскърбявате интелигентността ми.

Думите излязоха с лекота от устата й, въпреки че не беше смятала да ги изрече.

— Няма да го допусна. Аз поне имам шанс да оживея, а ти нямаш. Едва ли ще останеш жив повече от миг.

Уилоу не можеше да позволи на Тарик да умре. Мустафа беше прав. Ибрахим не би оставил брат си жив.

— Знам какво си мислиш, но съм решил — каза Тарик. — Нищо няма да се промени.

— Каза, че имаш план. Какъв?

Тарик отвърна очи. Пожела си наистина да беше имал някакъв план. Всичко, което знаеше, беше, че не може да остави майка си да умре, защото се интересува повече, отколкото би трябвало, от една английска красавица.