Кони Мейсън
Насила оженена (15)

15

Студените, носещи дъжд ветрове забележимо удължиха времето, необходимо за да се стигне до Норфък. Ден след ден Филип настоятелно изискваше да упражнява своите съпружески права, понякога без да се съобразява с чувствата на Габи, а друг път толкова нежно, че тя не знаеше какво да мисли. Ако в известен момент от странните им взаимоотношения тя усетеше дори най-малко омекване от страна на Филип, той веднага го отричаше със сурови заплахи и хладно пренебрежение.

В деня, в който на хоризонта се показа Норфък, Габи стоеше при перилата, където духаше силен вятър. Развълнуваното море не позволяваше да се пази равновесие. Изведнъж в гърлото й се надигна гадене и колкото и да се опитваше, не можа да се сдържи и повърна закуската, която току-що бе изяла. Замайването я накара да се олюлее и точно когато с ужас помисли, че може да падне през борда, едни силни ръце я сграбчиха през кръста и тя усети, че я отделят от палубата.

Габи отвори бавно очи и когато зрението й се проясни, видя, че лежи на леглото и Филип нежно бърше лицето й с мокра кърпа.

— По-добре ли се чувстваш? — запита той със загриженост, която се усещаше най-малкото в гласа, макар и не в очите.

— Да, Филип — отвърна Габи, опитвайки се да стане.

— Не, недей още да ставаш. Нямам желание да те видя просната в краката ми.

Габи послушно се отпусна отново на възглавниците. Нямаше нужда някой да й казва какво е предизвикало гаденето й или какво я е накарало да повърне. Знаеше без никакво съмнение, че отново е бременна! Дали Филип ще се зарадва, запита се тя, поглеждайки го внимателно. Тя никак не се радваше!

Филип сложи ръка на корема й и запита:

— Чие е детето, Габи?

Обвинението я шокира.

— Господи, Филип, как можеш да питаш подобно нещо? Само ти би могъл да бъдеш баща на детето ми!

— А ти откъде си толкова сигурна? — изрече той с леден глас. — Аз те взех дори по-малко от две седмици, след като напусна Дювал. Няма начин да съм сигурен кой е бащата на детето ти.

— Филип! Моля те, повярвай ми! Нямаше никой освен тебе!

— Не си хаби думите, скъпа. Познавам Дювал, също както и твоята пламенна натура. — Той дръпна ръката си от корема й и започна да се разхожда из малката каюта. — Виновен съм аз — продължи Филип горчиво, — защото те взех, без да помисля, защото позволих на чувствата да замъглят разума ми. Заклевам се, че вече никога няма да се оставя в плен на съмненията относно бащинството на дете, заченато от моята съпруга. Господи, Габи, какво направи ти с мене!

Габи почти го съжали.

— Нищо не съм ти направила, Филип — възрази тя. — Но виждам, че според тебе аз съм се провинила в изневяра. Ако не ми вярваш, остави ме да си вървя. Сама ще се справя и ще осигурявам живота на детето си и без тебе. Разведи се с мен! Сега вече това не е невъзможно. Само не се отнасяй така с мене!

— Не мога да те оставя! — извика Филип с мъка в гласа. — Не разбираш ли? Не, явно, че не разбираш — каза той, отговаряйки на собствения си въпрос. — Как би могла, когато и аз сам не се разбирам. Ти си в кръвта ми, в мозъка ми. Твоят аромат, твоят допир, твоят вкус са винаги с мен. Ти си моя и никога няма да те пусна да си отидеш. Никой мъж няма да те има. Може да мразя това, което ми направи, но не мога да те пусна да си идеш. Ти си храна за душата и тялото ми!

Измъчените му думи шокираха и озадачиха Габи, която го слушаше с невярващ поглед във виолетовите очи. Как е възможно той да има нужда от нея, но да не я обича? Не можа да не зададе въпроса, който пареше на устните й:

— Ами бебето? Какви чувства изпитваш към детето, което нося? — запита тя колебливо, знаейки, че отговорът му може да промени живота й.

Филип мълча тъй дълго, че Габи помисли, че не я е чул. Когато накрая заговори, в душата й се настани неизмерима празнота.

— Кълна се, не вярвам, че аз съм бащата на това дете — призна той. — Ще направя всичко възможно да бъда добър баща, защото има някаква вероятност детето да е мое. Не мога да ти обещая нищо друго.

От думите на Филип Габи почувства хладни тръпки по гърба си. Не можеше да понесе мисълта, че първородното дете на Филип ще бъде третирано не както всички други деца, които биха могли да имат. В сърцето си тя знаеше, че няма избор, че трябва да напусне Филип и да отгледа детето си с цялата си любов и привързаност, които то заслужаваше.

— Когато детето се роди — продължи Филип, — няма да те изпускам от очи, докато не заченеш отново, защото едва тогава ще съм сигурен, че моя собствена плът и кръв ще наследи Белфонтен, а не някакво копеле.

— Чудовище такова, отвратително създание! — изхлипа Габи, скочи от леглото и го заблъска безсилно с малките си юмручета. Бе обзета от отчаяние чувстваше се победена и смазана. — Ще обичам това дете повече от всички други, които можеш насила да ми направиш!

Очите на Филип станаха черни от гняв и той я отхвърли от себе си. В собствените му мисли нейните думи укрепиха убедеността му, че Габи носи детето на Дювал. Разгневи се още повече, когато осъзна, че я иска независимо че знае колко голямо е нейното предателство. Изхвръкна от каютата, сериозно решен да няма нищо общо вече с нея. Когато свършеше работата си в Норфък, щеше да нареди „Наветрен“ да се върне обратно в Мартиника и там щеше да заключи Габи в Белфонтен и да я наблюдава строго, защото не би могъл да й позволи да унищожи следващото си дете, независимо кой беше баща му. Чувството, че той може би наистина е баща на детето, не излизаше от мислите му. Но съмненията щяха да го преследват цял живот.

Тази нощ Филип не се върна в каютата и Габи се почувства облекчена. Предположи, че е спал в една от празните пътнически каюти, но в действителност не я интересуваше какво прави, само да стои далеч от нея и да не я измъчва с целувките и прегръдките си. Не беше възможно да остане безчувствена пред неговите умели ласки. Тя не можеше да се понася всеки път, когато реагираше на милувките му. А досега той не бе показал и най-малка склонност да се откаже от правото си върху нейното тяло.

На следващата сутрин, след като отново повърна закуската, която морякът Лавил й бе донесъл, Габи застана до перилата и загледа как Филип слиза по подвижното мостче и изчезва из криволичещите улички край пристанището. Макар че валеше сняг и беше ужасно студено, Габи си пожела и тя да беше могла да слезе на брега. Все още мислеше да избяга и само чакаше подходяща възможност. Сякаш отгатнал мислите й, Лавил се появи пред нея и я помоли да се върне в каютата си.

— Не е добре за вас да седите тук навън, госпожо Сен Сир — каза той, хвана я за лакътя и я поведе внимателно, но неотклонно към каютата. — Да не сте болна? — запита той загрижено, когато видя пребледнялото й лице. — Може би малко топъл чай ще ви дойде добре.

— Не, благодаря — отвърна Габи, проклинайки в ума си Филип, задето й бе назначил Лавил като куче пазач.

От този момент нататък Лавил ходеше непрекъснато по петите й. Тя започна да прекарва дълги часове сама в каютата, свита до малката печка, само за да избегне постоянната му натрапчива компания. Филип още не се бе върнал на кораба и Габи предположи, че се наслаждава на чара на вирджинските жени! Със сигурност не би допуснала, че нещо подобно може да му бъде чуждо.

По-късно, докато ядеше разсеяно вечерята, която Лавил й бе донесъл, Габи се запита защо Филип още не се е върнал. Изведнъж по палубата се дочу силен шум, тропот, тичане насам-натам и тя отвори вратата, за да се осведоми каква е тази бъркотия.

Гледа забързаните хора няколко минути, докато видя сред тях Давил, грабнал две кофи, и го спря.

— Какво става! — запита тя, чудейки се какво е това оживление наоколо.

— Пожар — отговори бързо Лавил. — Пожар на долната палуба. Няколко души запалили печка, за да се сгреят, и една искра подпалила някакви дрехи. Всички са заети да гасят пожара, затова вие най-добре стойте в каютата. — И се отдалечи.

Габи нямаше никакво намерение да си остава в каютата. Именно това беше възможността, за която се бе молила. Щом всички бяха заети да гасят пожара, а Филип беше останал на брега, тя знаеше, че е дошло време да бяга. Бързо облече най-топлите си дрехи и обу най-здравите обувки. Изрови от сандъка чантичката, която бе натъпкала с монети, преди да напуснат Мартиника, и я върза на китката си. После облече наметало с качулка и тихичко се измъкна от кораба.

Габи нямаше представа къде отива, но искаше да се отдалечи колкото може повече от пристанището, преди да открият отсъствието й. Надяваше се да намери прилична странноприемница или пансион, отдалечен от района на пристанището. Имаше достатъчно пари, за да се издържа, докато си намери някаква прилична работа. Бременността още не й личеше и чак след няколко месеца щеше да се безпокои за този проблем. Междувременно щеше да работи и да спечели достатъчно пари, за да си плати пътя до Ню Орлиънс, където се надяваше сестрата на Марсел да й помогне.

Връхната дреха на Габи бе покрита със сняг и обувките й бяха целите прогизнали. Треперейки, тя се уви още по-плътно в наметалото. В безцелното си лутане скоро се озова в една порутена част от града. Няколко пъти, докато бързаше с все сила по тъмните улици, я закачаха някакви грубияни. Видя примамващите светлини на една странноприемница и си замечта за огън и топло легло.

Приближавайки предпазливо до странноприемницата, Габи спря за кратко пред отвореното прозорче, откъдето лъхаше топъл въздух. Отвътре се носеше груб смях, чуваха се високи гласове, мъжки и женски, и тя инстинктивно разбра, че това не е място, подходящо за сама жена. Разочарована, тръгна по-нататък, решена да намери по-подходящо жилище, преди да е замръзнала до смърт. Изведнъж една силна ръка я сграбчи за рамото и я задържа като с клещи. Габи усети как сърцето й се сви и едва не се задави от страх. Толкова скоро ли успя Филип да я намери, помисли тя несвързано.

Събра цялата си сила, обърна се и се озова лице в лице с напълно непознат мъж, облечен в раздърпани моряшки дрехи, който се клатеше насам натам, сякаш беше много пиян.

— А — излая мъжът, когато видя пребледнялото й личице — Знаех, че днес ми е щастливият ден, но не знаех, че съм чак такъв късметлия.

Метна огромната си ръка около талията на Габи и я придърпа към себе си.

— Моля ви, господине — ахна Габи, изпаднала в паника, — аз не съм… — но не успя да довърши.

— Французойка! — изрева мъжагата, когато чу думите й. — Проклет да е Големият Джейк, ако досега е попадал на французойка! Колко, мамзел? Колко искате за едно добро забавление? — повтори той, дърпайки нетърпеливо дрехите й.

— Не съм това, което мислите! — извика Габи, треперейки цялата от страх. — Пуснете ме!

— О, не си играй с мене, французойке — изрева Големият Джейк, приближавайки лицето си толкова близо към нейното, че тя се задави от дъха на ром, излизащ от устата му. — В тоя час на нощта никоя почтена дама не ходи сама навън. Имаш ли стая?

Габи го зяпна безмълвно.

— Няма значение, и ханът върши работа — каза той и я повлече към вратата.

Разбрала най-накрая, че протестът й няма да умилостиви този грубиян, Габи започна да се дърпа, опитвайки се отчаяно да се освободи от хватката му. Докато се дърпаше, чантичката й се отвърза, тупна на замръзналата земя и около краката й се разпиляха монети.

— Я! — подсвирна Големият Джейк. — Ти май доста работа си имала тази нощ, французойче.

Държейки Габи здраво за ръката, Големият Джейк се наведе, взе парите и ги натъпка обратно в чантичката. Вдигна въпросително вежда, когато тя посегна към чантичката, и я напъха в джоба си, отбивайки със смях слабите протести на Габи.

— След като ми покажеш някакви от онези номера, с които вие, французойките, сте известни, ще си помисля дали да ти я върна. Но само ако ми харесаш.

Габи усети как той я блъска грубо вътре в странноприемницата, без да обръща внимание на молбите й, и се озова сред тълпа мъже и жени, които не спираха да се забавляват.

— Стая! — изръмжа Големият Джейк и тропна една монета пред ханджията.

— Нагоре по стълбите, първата врата вдясно — отвърна ханджията и грубите му черти се разкривиха в многозначителна усмивка.

— Помощ, господине, моля ви, помогнете! — захлипа Габи, изпаднала почти в истерия.

Ханджията се захили и отвърна:

— Големият Джейк май няма нужда от помощ, госпожичке, но ако той не те задоволи, разчитай на мене. Винаги съм си мислил какво ли ще е с французойка!

— Прав си — изсмя се Големият Джейк, — нямам нужда от помощ. Сега ми трябва само тая малка французойка и едно голямо легло.

Без да се церемони повече, той метна Габи на рамо и се заизкачва по стълбите, последван от дюдюкания и вулгарни смехове, долитащи от задимената кръчма.

Почти припаднала от страх, Габи продължи да бие широкия гръб на Големия Джейк с малките си юмручета.

— Моля ви, господине, пуснете ме — молеше се тя. — Аз не съм… не съм… не съм това, което си мислите!

Изведнъж една врата в дългия коридор се отвори и оттам излезе висок, добре облечен мъж.

— Какво става тук? — запита той, когато видя Габи да се бори с Големия Джейк и чу молбите й.

— Помогнете ми, господине, моля ви, помогнете ми! — извика Габи, протягайки ръце към мъжа.

— Стой настрана, господине — изсумтя Големият Джейк. — Тъкмо съм си намерил една французойка за през нощта, а тя е от тия, дето обичат грубияните. Ще се укроти, когато Големият Джейк свърши с нея.

— Не! Не! — крещеше Габи. — Не съм това, което той си мисли. Аз съм почтена жена!

— Пусни дамата, Джейк! — заповяда мъжът, на когото Габи бе започнала да гледа като на свой спасител.

— Ще имаш да вземаш! — изрева ядосаният Джейк — Моя е. Иди си намери!

Изведнъж Габи се видя на пода. Непознатият бе нанесъл удар в брадата на големия Джейк, който го бе изпратил към стената, и поради това той бе пуснал Габи. Джейк веднага се отърси и се хвърли срещу мъжа, който искаше да му отнеме плячката, с опулени от болка и омраза очи. Но беше толкова пиян, че не можеше да се справи с хладнокръвните, пресметнати удари на другия. И Големия Джейк отново се намери тупнал на пода.

— Стига ли ти толкова? — запита непознатият, запъхтян от усилието.

На Големия Джейк явно му стигаше, защото се изправи донякъде несигурно и се отдалечи, мърморейки:

— Ти и тая курва пак ще чуете за Големия Джейк.

Без да обръща внимание на заплахите на грубиянина, мъжът се обърна към Габи:

— Ранена ли сте, скъпа? — запита той тревожно, помагайки й да се изправи.

— Няма ми нищо, господине, благодарение на вас — прошепна с благодарност Габи, облягайки се на спасителя си.

Изпитанието я бе разтърсило повече, отколкото бе склонна да си признае, и изведнъж всичко започна да отстъпва надалече, докато не остана нищо освен тъмнина.

Габи се съвзе дезориентирана и озадачена. Огледа се и видя, че стаята, в която се намира, макар и малка и пестеливо мебелирана, беше топла и уютна, затова се сгуши под юргана. Един мъжки глас я стресна и тя затърси с очи, за да види откъде идват приятните ниски тонове.

— Виждам, че сте се събудили, скъпа.

Габи се взря в дълбоко поставените кафяви очи, които я гледаха от едно издължено, по-скоро аскетично лице.

После всичко се върна в ума й с невероятна бързина. Мъжът, който й се усмихваше, беше същият, който я бе спасил от лапите на Големия Джейк. Габи потръпна под завивките.

— Студено ли ви е? — запита любезно мъжът.

— Не — отговори нерешително Габи. — Само се сетих какво ми се случи. — После тя фокусира погледа на огромните си виолетови очи върху мъжа и го заразглежда с напрегнат интерес. Поради някаква неизвестна причина той не я гледаше в очите. — Благодаря, господине, не знам как да ви се отблагодаря, но няма повече да ви притеснявам. — Накани се да стане от леглото, но трепна силно, когато откри, че е гола под завивките. — Господине! — ахна Габи възмутена, придърпвайки бързо юргана. — Какво означава това?

— Спокойно, скъпа — заговори мъжът с успокояващ тон — няма нищо страшно. Дрехите ви бяха мокри, помислих, че ще се разболеете, ако не ги махна от вас. Уверявам ви, че по никакъв начин не съм ви наранил — добави той бързо.

Уверението му с нищо не намали смущението на Габи, а чертите на лицето й оставаха все така напрегнати.

— Ако бъдете така добър да ми върнете дрехите и да излезете от стаята, ще се облека и ще си тръгна.

— Къде ще отидете? Не намерих у вас никакви пари.

— Господи! — извика Габи разтърсена, — чантичката ми, парите ми! Големият Джейк ми открадна парите!

Тя заплака и цялото й тяло се разтърси. Какво ще прави? Къде ще иде без пари?

— Имате ли някакви близки в Норфък?

Габи поклати глава.

— Ами приятели?

Отново отрицателно поклащане.

— Явно не сте американка. Откъде сте? Мисля, че ми дължите обяснение, като се има предвид, че ви спасих от изнасилване или от нещо по-лошо.

Разбира се, той беше прав, но Габи нямаше намерение да му казва истината. Не знаеше нищо за този мъж и макар че й изглеждаше любезен и беше й направил голяма услуга, тя нямаше представа какви са намеренията му спрямо нея.

— Да започнем с името ви — подсказа мъжът.

— Името ми? Казвам се… Лиза — излъга Габи. — Лиза Лафарж.

— Добро начало, Лиза. Откъде сте? Акцентът ви е френски. — Да, французойка съм — призна Габи. — Дойдох в Норфък от… Франция точно днес.

— Ако нямате приятели или роднини в Норфък, от какво възнамерявате да живеете? Защо вие, сама жена, сте избрали да напуснете Франция? И как така налетяхте на мъж като Големия Джейк? — Въпросите му изглеждаха безкрайни.

— Тъкмо си търсех подслон за през нощта, когато ме нападна този… този… Голям Джейк. — Тя потръпна, произнасяйки името му. — Той ме взе за… за…

— Другарка на нощта? — вметна непознатият, чието име тя още не бе научила.

— Да — прошепна Габи и бузите й красиво се изчервиха. — Колкото до това, как ще се издържам — продължи тя бързо, за да прикрие смущението си, — надявах се да намеря място за гувернантка или може би помощник-шивачка. Аз имам известно образование, господине.

— А, виждам, че сте добре възпитана, скъпа, което прави положението ви още по-отчаяно. Не ми изглеждате жена, която живее сама. — Изведнъж той осъзна колко бледо е лицето на Габи, видя жълтите сенки по деликатната кожа под очите й. — Но вие сте изтощена! — възкликна мъжът, явно разтревожен. — Аз ви разпитвам, а вие имате нужда от добър сън. Всичко ви дойде твърде много. Трябва да прекарате нощта тук.

— Не мога! — извика с нарастваща болка Габи. — Но аз дори не знам името ви, не знам нищо за вас, господин… господин…

— Майк, скъпа. Майк Ренфро. И сега, когато се представихме един на друг, настоявам да си починете.

— Не мога да остана тук, господин Рен…

— Майк — настоя той.

— Да, Майк. Няма да е редно да остана тук. Това е вашата стая.

— А редно ли ще е да се върнете на улицата и пак да ви вземат за нощна пеперуда?

Грубият израз шокира Габи, но я накара да осъзнае деликатното си положение. Тя помисли каква алтернатива има, освен да прекара нощта в стаята на Майк. Липсата на пари щеше я принуди да се върне на „Наветрен“ при Филип. А искаше ли това?

— Обещавам, че ще се държа напълно джентълменски и сутринта лично ще ви помогна да си намерите подходяща работа.

Габи трябваше да признае, че предложението е привлекателно. Беше крайно изтощена, а Майк изглеждаше достоен за доверие. Отнасяше се към нея много по-мило, отколкото Филип би се отнесъл, ако се върнеше на кораба.

— А вие къде ще спите? — запита тя, обръщайки виолетовите си очи към него.

— Ето тук, на сламеника, скъпа — отвърна Майк без колебание, — ако случайно на Големия Джейк му хрумне да се върне. Чухте заплахата му. — Почти разсеяно той прекоси стаята и взе една бутилка от шкафа. — Сега, скъпа Лиза, мисля, че едно малко бренди ще ви поуспокои и ще ви помогне да заспите.

— Не, господин Майк, — протестира Габи — аз не мисля, че…

— Твърде красива сте, за да мислите — отвърна Майк, сипвайки малко от кехлибарената течност в една чашка. Обърнат с гръб към Габи, той се забави няколко секунди и после й подаде чашката. — Изпийте го — каза Майк с гласа на строг баща.

Габи прилежно вдигна чашката към устните си и я пресуши, изхълцвайки от паренето в гърлото, с което не бе свикнала. Почти веднага потъна в някаква топлина, надигаща се от пръстите на краката, която постепенно я обхвана цялата до крайчеца на сребристите й коси. Премига, виждайки слабата фигура на Майк да се отдалечава, клепачите й започнаха да се затварят и накрая тя заспа.

— Уморена съм — измърмори, преди да потъне в съня — толкова съм уморена.

— Спете, хубава Лиза, спете — произнесе нежно Майк.

Мина почти един час, откакто Майк непрекъснато наблюдаваше Габи; очите му се бяха заковали в равномерното вдигане и спускане на гърдите й под юргана. Почувства угризение за това, което щеше да й стори, но нямаше друг начин. Тя не беше първата невинна жертва, нито пък имаше изгледи да бъде последната. Той почти подскочи на стола си, когато мислите му бяха прекъснати от леко почукване.

Майк стана тихо, отвори вратата и пусна в стаята една жена, чиято ярка красота и зашеметяваща фигура караха човек да затаи дъх. Огненочервената коса обграждаше едно лице с дребни фини черти и блестящи очи, чийто странен цвят напомняше този на кехлибара, фигурката й, макар и средна на ръст, бе чудесно сложена. Макар че не беше в първа младост, красотата й спираше дъха на човека.

— Радвам се, че дойде толкова бързо, Дейзи — поздрави я Майк.

— Къде е тази красавица? — запита Дейзи, оглеждайки стаята с леко повдигнати изящни вежди.

— Упоена е — изсумтя Майк и посочи към леглото.

— Е, да видим стоката — отвърна сурово Дейзи и пристъпи към леглото.

С едно леко движение тя отметна юргана, покриващ голото тяло на Габи. Меката светлина на лампата обви лежащата фигура в златисто сияние, показвайки я в цялата й пълнота и разкош.

Дейзи остро си пое дъх и бавно го изпусна.

— Господи! — възкликна тя. — Ти този път надмина себе си, Майк. Това тяло — подсвирна тя оценяващо, — мъничко, но женствено. — После взе кичур от сребристата коса и го претегли в красиво оформената си длан. — Зашеметяващо! Спечели си награда за тази, Майк. Достатъчно, за да задоволяваш навиците си доста дълго време.

— Не знам — скептично сви рамене Майк. — Тази няма да е толкова склонна — невинно създание! Наистина невинно!

— Да не си се размекнал? — подметна Дейзи с пресметлив глас.

— Нищо подобно. Просто тя не е като другите.

— Не се тревожи за нея. Ще се погрижа добре. Значи французойка, казваш?

— Да, французойка.

— Добре, добре!

Блестящите очи на Дейзи светнаха като скъпоценности, тя потри ръце, не можейки да повярва какъв късмет има. Никога преди не бе работила с французойка, но ако знаеше нещо за мъжете — а тя знаеше много, — те щяха да полудеят по нея.

— Увий я в юргана и я занеси долу — заповяда Дейзи с делови тон. — Каретата ни чака при задния вход.

След миг съдбата на Габи бе решена от двама напълно непознати без нейно съгласие.

 

 

Габи бавно се измъкна от паяжината на съня, учудена от ярката слънчева светлина, която нахлуваше през прозореца. Последният й съзнателен спомен беше как изпи брендито, което Майки бе дал. Сигурно почти веднага е заспала, помисли тя, защото сънят й беше здрав и непробуден. Габи се протегна с котешка грация под сатенените чаршафи. Сатен! Кога е било сменено грубото бельо от леглото на Майк? Обхваната от паника, Габи се заоглежда наоколо. Стаята беше голяма, отрупана с френски мебели. Стените бяха боядисани в ярко розово, по тях имаше окачени картини, изобразяващи млади голи жени в сексуални пози, повечето от тях смущаващо откровени. Габи се надигна, но се отказа да стане, когато болката в главата я принуди отново да се отпусне на меките възглавници. Тогава разбра, че още е гола, и се огледа наоколо, търсейки дрехите си, но не ги видя. Главата й сякаш щеше да се пръсне на милион парчета, мисълта й бе напълно объркана.

В този миг вратата се отвори и една жена с червена коса влезе с поднос в ръце. Габи я намери много красива и изтънчена; беше облечена с вкус, по най-новата мода.

— Добро утро, скъпа — каза жената с отсечен американски акцент, толкова различен от южняшкия провлечен говор. — Аз съм Дейзи Уилсън и вие сте гостенка в моя дом.

— Как се озовах тук? — запита нерешително Габи.

— Майк ви докара, скъпа.

— Майк? Къде е той?

— Предполагам, отишъл е по работа — отвърна Дейзи.

Габи затвори очи, разтривайки бодящите я слепоочия. Всичко беше толкова объркващо.

— Изглеждате смаяна, скъпа — усмихна си Дейзи. — Може би трябва да ви обясня. Заповядайте — каза тя и сложи подноса на коленете на Габи, — изпийте си кафето, докато аз ви разкажа как се озовахте в дома ми.

Когато Габи се изправи, чаршафът се смъкна и оголи гърдите й. Очите на Дейзи блеснаха при вида на съвършените кълба със сметанов цвят и вече пресмяташе парите, които Габи щеше да печели за нея. Габи се изчерви, дръпна чаршафа чак до врата си и започна да отпива от кафето, за да прикрие смущението си.

Откъсвайки очи от нея, Дейзи започна да обяснява.

— Майк е мой приятел и… делови партньор. След като заспахте снощи, той ми прати съобщение и ме попита дали бих подслонила една млада жена, изпаднала в затруднено положение. Разбира се, аз не можах да му откажа.

— Защо не мога да си спомня как съм излязла от хана? — запита Габи със смущение в погледа.

— Бяхте изтощена, скъпа, и нищо чудно. Майк ми разказа за вашето… ъ-ъ… премеждие с Големия Джейк. Той е ужасен грубиян. Майк помисли, че ще бъдете на безопасно място в моя дом, освен това ще ви е и по-удобно. Той ви донесе тук, увита в юргана, докара ви с карета.

— Благодаря, Дейзи — изрече Габи признателно, — много съм ви задължена, не знам как ще ви се отплатя.

— Може би ще намерим някакъв начин — измърмори Дейзи, вдигайки изписаните си вежди. И продължи, виждайки въпросителния поглед на Габи: — Какво възнамерявате да правите, скъпа? Майк ми каза, че нямате близки и приятели в Норфък. Момиче като вас не може да броди самичко по улиците.

— Възнамерявам да си потърся работа — обяви твърдо Габи, опитвайки се да стане от леглото.

Извика и се отпусна отново на възглавницата, притискайки слепоочията си с треперещи ръце, като се опитваше да отпъди острата болка, пронизала мозъка й.

— Полека, спокойно, скъпа — зауспокоява я загрижената Дейзи, — няма защо да бързате. Явно не сте добре. Просто лежете и си почивайте.

— Но аз не мога да ви платя за стаята и храната — настоя Габи с блеснали в очите й сълзи.

— Нима съм искала да ми плащате? — запита Дейзи. — Не се тревожете, ще измислим нещо. Сега май е време да си поговорим като жена с жена. Това, което Майк ми каза за вас, беше, меко казано, недостатъчно. Ти би могла да ми кажеш истината. От кого бягаш и защо? — внимателният поглед на Дейзи сякаш проникваше в душата й. — Можеш да започнеш, като ми кажеш истинското си име.

— Истинското ми име е Лиза Лафарж — излъга Габи, свеждайки поглед; нямаше защо Дейзи Уилсън да знае истината.

— Чудесно, скъпа, ще приема това, защото в крайна сметка няма никакво значение. Явно си французойка, така че и тази част от историята ти е достоверна. От кого бягаш? От закона? От родителите си? От съпруга си?

Габи нямаше друг изход, освен да признае истината на Дейзи. Тоест част от истината.

— За да разберете положението ми, трябва да започна от самото начало — отвърна Габи с нежен глас, преживявайки отново деня, когато за пръв бе видяла Филип.

— Цялата съм слух, скъпа.

— Родителите ми ме оставиха в манастир на осем години и останах при монахините, докато навърших осемнайсет.

— Боже господи! — прекъсна я Дейзи. — С това лице и това тяло! Монахиня! Божичко! — и отправи възхитен поглед към Габи. — Добре, добре, обещавам да мълча, докато не свършиш.

— Една седмица преди да приема монашеския обет, родителите ми се появиха с един мъж и казаха, че след три дни трябва да се омъжа за него. Можете да си представите как се почувствах! Да ме откъснат от единствения дом, който някога съм познавала, от хората, които ме обичаха, за да стана съпруга на мъж, който ме плашеше — това беше за мен по-лошо от смъртна присъда. Но в крайна сметка нямаше как да го избягна. Станах съпруга на Филип Сен… Лафарж — завърши тя.

Значи не е девствена, помисли си Дейзи. Няма значение, това че беше французойка, възмездяваше липсата на девственост.

— Живях със съпруга си близо две години, но накрая не можех вече да понасям властната му натура и жестокостта му, затова го напуснах и взех първия кораб за Америка. Той няма представа къде съм и аз няма да се върна при него.

— Не мога да повярвам, че съпругът ти или който и да било мъж може да остане безразличен към твоя чар и да те третира така, както току-що ми разказа. Това ли е цялата история? — запита подозрително Дейзи. — Или някой любовник те чака някъде?

— Нямам любовник — отрече Габи така убедително, че Дейзи бе склонна да й повярва.

След дългия разказ Габи се бе изпотила и лицето й бе пребледняло. Наркотикът, който й бяха дали през нощта, още й действаше, макар че тя смяташе, че слабостта й се дължи на бременността и на изпитанието, преживяно с Големия Джейк.

Дейзи забеляза, че Габи всеки момент ще припадне.

— Виждам, че си зле а пък аз те притеснявам с разни въпроси. Знаеш ли какво ще ти кажа — изрече тя, усмихвайки се широко на Габи — Сега ще ти пратя тук закуска и после ще се разпоредя никой да не те безпокои, за да можеш хубавичко да си починеш. Как ти изглежда това, скъпа? Можем пак да си поговорим, когато се почувстваш по-добре.

— Много сте мила, Дейзи. Благодаря. Ще намеря начин да ви се отплатя.

— Сигурна съм, скъпа, сигурна съм.

Габи хапна много малко от изкусителните ястия от подноса, който й донесоха малко по-късно. Клепачите й натежаха, докато отхапваше от кифлата и пиеше кафе. Накрая, когато усети, че не може да държи повече очите си отворени, тя отмести подноса, сгуши се под сатенените чаршафи и скоро заспа.

Когато се събуди, пурпурни сенки трепкаха из стаята, но топлината и светлината от камината разпръскваше тъмнината и студа. Главата вече не я болеше и тя се почувства почти нормално. Беше и ужасно гладна. Забеляза, че в долната част на леглото е оставен пеньоар. Габи стана, облече го и върза здраво колана. После се запъти с малко несигурни стъпки съм прозореца и загледа с благоговение възхитителната гледка. Светът пред нея лежеше покрит с чиста бяла мантия, почти недокосната от човешките стъпки. След като се огледа по-внимателно наоколо, Габи видя, че стаята се намира на втория етаж и че улицата долу изглежда тиха и добре поддържана. Толкова се увлече да наблюдава обстановката навън, че не чу как вратата зад гърба й се отваря и затваря. Прекрасният аромат на храна, който стигна до нея, й подсказа, че не е сама. Обърна се тъкмо навреме, за да види една дребничка, спретната чернокожа жена, облечена в безупречна униформа на камериерка, която поставяше отрупан с храна поднос на масата до камината.

— Госпожица Уилсън ви праща това — обяви момичето и изгледа Габи одобрително с тъмните си очи. — Каза да се нахраните, а тя по-късно ще дойде да ви види.

Габи не се нуждаеше от второ подканване. Седна до масата, докато камериерката мълчаливо сипваше богата, ароматна супа в чинията й. Габи я изгълта удивително бързо, но камериерката като че ли не забеляза това, отмести празната чиния и сложи пред нея блюдо с пай, пълнен с вкусни парченца телешко месо, зеленчуци и чаша чай. Камериерката си тръгна, а Габи остана да се храни лакомо; след малко момичето се върна с ябълков сладкиш, ухаещ на канела и украсен изобилно с гъста разбита сметана. Камериерката загледа с широко отворени очи как Габи се справя почти мигновено със сладкиша. После събра чиниите и бързо излезе, поклащайки благоговейно глава, неспособна да разбере как тази французойка има такъв огромен апетит.

Приятно нахранена, Габи зае мястото си пред прозореца и смръщи озадачено чело, виждайки как трима мъже се приближават към предната врата; след няколко минути забеляза, че дойдоха още двама мъже. Някакво предчувствие се събра като възел в гърдите й, но тя не можеше да разбере защо. Лекото почукване на вратата разпръсна угрижените й мисли и тя се обърна точно в момента, когато Дейзи влезе в стаята.

Габи зяпна от възхищение, гледайки по-възрастната жена. Никога не беше виждала такова смайващо облекло. Кобалтовосинята рокля с огромно деколте контрастираше ярко с кехлибарените й очи. Богато набраната пола бе повдигната и привързана на места с черни дантелени връзки, отдолу се откриваше аленочервената фуста. Корсажът беше без ръкави, плътно прилепнал по тялото, и повдигаше закръглените й бели гърди, оголени чак до розовите зърна. Дейзи носеше черно дантелено ветрило, в яркочервените й къдрици бяха изкусно вплетени няколко перли.

— Изглеждаш много по-добре, скъпа — изрече Дейзи с гърления си глас. — Знаех, че се нуждаеш от почивка и да се нахраниш добре.

— Бях прегладняла и страхувам се, съм се натъпкала като прасе — призна плахо Габи. — Но се чувствам много по-добре.

Дейзи се засмя.

— Мили ми каза, че никога не е виждала дама да яде като тебе.

Габи сведе притеснено глава, но не каза нищо.

Дейзи се заразхожда нервно из стаята, започна да си вее с ветрилото, но скоро го затвори с леко щракване. Изведнъж тя се обърна и застана срещу Габи.

— Ще говоря по същество, скъпа — започна Дейзи, гледайки внимателно Габи. — С каква работа се надяваше да се заемеш?

— Аз имам добро образование. Чувствам се квалифицирана да стана гувернантка.

— Това е много хубаво, но Норфък е морско пристанище, обитателите му са груби моряци. Едва ли семействата им биха наели гувернантки.

— Много ме бива да шия — добави с надежда Габи.

— Ха — изсмя се саркастично Дейзи — Това не може да се нарече доходна професия.

— Ще правя каквото трябва, за да се изхранвам.

Габи вдигна брадичка и виолетовите й очи потъмняха решително.

— Може би трябва да се върнеш при съпруга си?

— Никога! — възкликна разпалено Габи.

Тъкмо това искаше да чуе Дейзи.

— Тогава седни и изслушай какво имам да ти кажа. Възможно е да успея да разреша всичките ти проблеми.

Скептично настроена, но въпреки това заинтересувана, Габи кацна на края на леглото, готова да чуе какво ще й каже Дейзи.

— Мога да ти предложа работа. Заплащането е чудесно, можеш да живееш тук в къщата ми, да се храниш добре и да носиш красиви дрехи.

Дейзи спря, за да види как ще реагира Габи на думите й.

— И какво трябва да правя? — запита предпазливо Габи.

— Боже господи! Майк беше прав, ти си съвсем невинна! — възкликна невярващо Дейзи. — Още ли не си разбрала къде се намираш или пък какво представлявам аз?

Макар че започваше да получава представа, Габи поклати глава.

— Ти си в най-добрия публичен дом в Норфък, може би и най-добрия в цяла Вирджиния — изрече гордо Дейзи. — А аз съм собственичката.

Цветът изчезна от лицето на Габи и за момент тя помисли, че може да повърне превъзходната си вечеря.

— И… и вие искате да работя за вас? — запита тя невярващо. — Но Майк знаеше, че не съм такава жена. Защо ме е докарал тук?

Дейзи избухна в дрезгав смях.

— Двамата с Майк имаме делово споразумение; той си отваря очите за момичета като тебе, които иначе биха свършили на улицата, а аз се грижа да задоволявам един негов скъпо струващ навик. Повечето млади жени, които той ми довежда, са почтени, но в отчаяно положение като тебе; почти всички решават да останат при мен. Отдавна работим с Майк и неговата помощ ми е много ценна.

— Искате да кажете, че му плащате, за да ви докарва нищо неподозиращи жени? — запита смаяна Габи. — Но той изглеждаше такъв джентълмен, толкова мил и любезен.

— Разбира се — съгласи се Дейзи. — За нещастие Майк има един много скъпо струващ навик, за който сега не смятам да говоря, но проницателната му оценка и отличният му поглед върху жените се оказаха полезни и за двама ни. Това е една от причините, поради които моят дом е най-добрият и най-популярният в целия град. В заведението на Дейзи Уилсън не влизат хора от кол и въже!

— Страхувам се, че този път навикът на Майк няма да му спечели нищо — възкликна възмутено Габи. — Никога няма да се съглася да проституирам!

— Нима не правеше точно това, когато те принудиха да се омъжиш? — запита коварно Дейзи.

Думите й накараха Габи да замълчи. Та тя беше именно проститутката на Филип, точно такава роля бе изпълнявала напоследък. Макар че по едно време двамата се обичаха, преди Амали да унищожи всичко, което бяха изградили помежду си.

— Е, скъпа, какво ще кажеш?

— Ако ми върнете дрехите, ще си тръгна — настоя Габи, защото не искаше да има нищо общо нито с Дейзи, нито с нейните занимания.

— Не бързай толкова, Лиза — каза Дейзи мрачно и хвана Габи за ръката. — Къде ще отидеш? Вън е вече тъмно. Да не би толкова скоро да си забравила Големия Джейк?

Габи се поколеба. Винаги можеше да се върне на кораба. Много по-добре беше да се изправи пред Филип и неговия гняв, отколкото да приеме предложението на Дейзи.

Усещайки колебанието на Габи, Дейзи продължи да настоява.

— Може би ще поискаш да размислиш, докато си почиваш тук един-два дни — подсказа й тя.

— Няма за какво да мисля. Още сега трябва да си тръгна.

— Почакай, скъпа — зауспокоява я Дейзи. — Да не мислиш, че съм толкова безсърдечна, та да те изхвърля навън в снежната нощ, без да имаш къде да отидеш? Дори да отхвърлиш предложението ми, не мога да направя това.

Габи сведе клепачи, за да не позволи на Дейзи да прочете облекчението в изразителните й очи.

— Освен това, Лиза, очевидно не си в състояние никъде да отидеш поне още няколко дни. Ужасно си бледа и слаба. Трябват ти няколко дни почивка и спокойствие. Ще разбереш, че никой няма желание да наеме болнава жена.

Габи усещаше, че Дейзи е права, но това не промени решението й. Нямаше никакво желание да плаща за стаята и храната по начина, подсказан от Дейзи, и се питаше дали съдържателката на публичния дом ще се опита да я задържи против волята й. На глас обаче изрече:

— Единственият начин, по който мога да остана под вашия покрив, е ако ми позволите да върша някакви малки услуги, за да си плащам разноските. След един-два дни ще си тръгна и ще потърся работа.

— Това ми изглежда разумно — съгласи се с лекота Дейзи, може би прекалено бързо, помисли си Габи. — Каза, че те бива да шиеш. Моите момичета рядко имат време да си поправят дрехите. Докато се възстановяваш, можеш да им закърпиш нещата и така ще направиш голяма услуга на мен и на момичетата.

— И няма да има нужда да излизам от тази стая? — запита подозрително Габи. — Или… или да бъда принудена да правя нещо, което не искам да правя?

— Лиза, обещавам ти, че никой няма да те кара насила да вършиш нещо — отвърна малко рязко Дейзи.

— В такъв случай приемам великодушното ви предложение и ако ми изпратите роклите, нуждаещи се от поправка, ще започна още сега да работя.

— Не бързай, скъпа. Утрото скоро ще настъпи. Мисля си, че една гореща баня сега ще ти дойде добре. Би ли желала?

— Много — усмихна се с благодарност Габи. — На кораба не можех да се изкъпя. В действителност не съм била в истинска вана още откакто тръгнах от… Франция.

— Е, добре — усмихна се Дейзи, — ще ти пратя истинска вана.

Сякаш по даден знак същата камериерка, която преди беше обслужила Габи, влезе в стаята, носейки поднос с бутилка вино и две чаши. Тя ги остави на масата и се обърна към Дейзи:

— Искате сега да сложим ваната, нали, госпожице Уилсън?

— Веднага щом Лиза пийне с мене чаша вино, Мили — каза Дейзи, наливайки внимателно бистрата рубинена течност в двете чаши.

След като хвърли странно съжалителен поглед към Габи, Мили тихо излезе от стаята.

— Не мисля… — започна Габи, поглеждайки със съмнение към виното.

— Не приемам протести — възрази Дейзи и й подаде чашата. — Една малка чашка вино никога не вреди. Дори може да ти бъде полезна.

След великодушието, проявено от Дейзи, Габи щеше да се покаже невъзпитана, ако откажеше да пийне вино с домакинята си. Жената я бе приела и не бе настоявала тя да стане проститутка, макар че явно бе платила на Майк доста пари за нея. С благодарна усмивка Габи вдигна чашата към устните си и отпи една глътка. Виното имаше удивително хубав вкус, хладно и резливо, и преди Габи да разбере, чашата й се оказа празна, докато Дейзи не бе отпила и капка.

— Сега трябва да тръгвам, скъпа. Работа, нали разбираш Мили скоро ще дойде с ваната. — След като изгледа с опитно око дребната фигурка на Габи, тя продължи: — Ще ти изпратя някоя подходяща нощна дреха и парфюм за ваната. Ти просто се отпусни, Мили ще се погрижи за теб.

После Дейзи взе наполовина празната бутилка с вино и я отнесе, оставяйки собствената си недокосната чаша.

С доволна въздишка Габи се облегна на стола и затвори очи. Почувства се удивително добре, цялото й тяло трептеше в чувство на задоволеност. Нещата решително бяха поели в добра посока и тя може би щеше да започне самостоятелен живот. Помисли за детето на Филип, удобно сгушено в корема й, и разсеяно потърка с длан зърната си, установявайки шокирано, че са щръкнали, сякаш стимулирани от ласките на някой любовник. Изстена и се учуди на звука, излязъл от собственото й гърло. Само ако можеше да се види, Габи щеше да се ужаси. Виолетовите й очи бяха потъмнели в поглед, който винаги предшестваше любенето; устните й бяха полуотворени и подканващи, крайчецът на червения й език непрекъснато ги навлажняваше. Тялото й трептеше под допира на собствените й пръсти, жадно и предчувстващо. Сякаш в транс тя взе недокоснатата чаша на Дейзи и жадно изгълта съдържанието й.