Кони Мейсън
Насила оженена (2)

2

Габи се въртеше неспокойно в коравата сатенена сватбена рокля, докато монотонното припяване на свещеника свързваше живота й с непознатия мъж, застанал до нея. Гласът й потрепваше нервно, докато повтаряше думите на обета, който трябваше да спазва. Филип й отправи тежък поглед, когато тръпка разтърси тялото й в момента на обявяването им за съпруг и съпруга. Това сигурно беше лош сън и тя щеше да се събуди на тесния си одър в манастира. Как ненавиждаше надменността на Филип, неговата властност, мрачната му красота!

Изведнъж тишината наоколо им прониза слуха й. Без никакво предупреждение ръцете на съпруга й се озоваха на раменете й и той я завъртя към себе си. Лицето й стана пепеляво, когато разбра, че Филип сега ще поиска от нея целувката, на която му даваше право фактът, че тя бе станала негова собственост. Бе я заварил неподготвена, с леко отворена от учудване уста. Но когато усети лекия, топъл дъх, който се изплъзна в смаяно ахване от устните й, студенината и сдържаността му се стопиха и езикът му дръзко проникна в отворената й уста. Той бързо си възвърна строгото изражение и рязко я пусна, но не преди да я изгледа, смръщил вежди от учудване.

Габи бе шокирана от целувката. Макар че не бе взела никакво участие в нея, тя не й се стори чак толкова неприятна, след като преодоля първоначалното стряскане. Филип сигурно не би я целунал така, ако не изпитваше нещо към нея, помисли си тя наивно. Вдигна глава и срещна очите му; изразът на откровена враждебност, насочена към нея, я разтърси до дъното на душата й — сякаш тя беше виновна за неговия неочакван емоционален изблик.

След това Филип я заведе при малката група прислужници и приятели на семейството, събрани набързо за случая, но тя бе твърде замаяна, за да отговори както трябва на поздравленията. Нещата се бяха развили твърде бързо за нея. В края на краищата, виждаше едва за втори път този мъж, когото сега трябваше да нарича свой съпруг. Върна се мислено към онзи момент преди три дни, когато го бе видяла за пръв път, застанал до родителите й в стаята на абатисата. Тогава го бе сметнала за студен и надменен, пресметливият му поглед се бе плъзгал безсрамно по нея и той не бе направил нищо, за да промени мнението й за него. Гласът на Филип я върна към действителността.

— Изглеждаш ми отнесена. За какво мислиш, малката ми?

Нежното обръщение й се стори подигравателно и не успя да отпъди мрачните й мисли.

— Мисля, господине, че бих искала да се върна в „Света Сесилия“ — избъбри тя, защото не можеше да го лъже.

— Казвам се Филип — напомни й той меко, но решително. — Аз съм ти съпруг и не трябва да ме наричаш „господине“.

— Да, Филип — поправи се тя, но мислено кипна от упрека му.

— Искаш ли да хапнеш или да пийнеш нещо? — запита той, докато я отвеждаше към малката маса, отрупана с ястия, в дъното на стаята.

— Не, господине, нямам апетит.

Ръката му стисна силно нейната, но когато тя изписка, той веднага я отпусна. Устата му се изпъна в тънка черта, веждите му се смръщиха. Тя потърка охлузването, което пръстите му й бяха причинили, и се закле отсега нататък да се обръща към него по име. Боже господи, що за мъж е този, запита се тя.

— Сега, ако ме извиниш, трябва да говоря насаме с баща ти, преди да тръгнем. Предлагам да идеш в стаята си и да смениш тази ужасна сватбена рокля с нещо по-подходящо за пътуване.

— Съжалявам, ако роклята ми не ви харесва — отвърна язвително Габи, — но не можех да направя нищо по-добро, разполагах само с три дни, за да се подготвя за тази сватба. Забравяте, аз излизам от манастир, където подобни финтифлюшки са ненужни. Ако сте искали да бъда красиво облечена, можехте да ми оставите повече време, да се наеме шивачка и да се направи необходимият чеиз!

— Предавам се! — усмихна се Филип, покланяйки се леко, и се отправи към кабинета на баща й.

Габи въздъхна облекчено, когато видя как широките рамене на Филип изчезват от погледа й. Предположи, че в по-други обстоятелства би могла да го намери привлекателен. Забеляза как финият плат на жакета прилепва към широките му рамене, как добре ушитите панталони обгръщат мускулестите му бедра и прасци. Дори черните къдрави косми, подаващи се от яката на ризата му, биха могли да изглеждат очарователни за друга жена. Но студените, безмилостни очи и неподвижната линия на устата не оставяха почти никакво съмнение, че това е мъж, който ще иска безпрекословно да се подчиняват на волята му. С времето той щеше да подчини нейния непокорен дух, щеше да го използва за собствените си интереси. Тя не беше чак толкова наивна, за да не разбере, че в края на краищата щеше да се превърне в покорната, послушна съпруга, от която той имаше нужда, и ще му дава наследници, докато не остарее и не се похаби. В това невесело настроение тя излезе от стаята, за да се преоблече за предстоящото дълго пътуване.

Когато мина покрай спалнята на родителите си на път към собствената си спалня, тя си спомни интимния разговор, който бе дочула предната нощ. Не беше могла да заспи и бе решила да слезе долу, за да вземе някаква книга от библиотеката. Вратата на спалнята на родителите й беше открехната и тя спря пред нея само защото дочу името си.

— Сигурен ли си, че постъпваш правилно, като позволи на онзи ужасен Сен Сир да се ожени за Габи? — чу тя майка си да казва в изблик на закъсняла майчинска загриженост.

— Скъпа — отвърна баща й с примирителен тон, — Сен Сир е богат мъж, тя можеше да попадне и на по-лошо място. Освен това помисли само за всичките красиви нови италиански рокли, които можеш да си купиш, за да обвиеш това твое изкусително тяло.

Настъпи многозначителна пауза, след която Габи чу майка си да изстенва.

— Ах, Жилбер, моля те, не спирай! — Гласът на Лили беше нисък и гърлен, лееше се като топъл мед.

— В думите ми има смисъл, нали виждаш, скъпа?

Сега гласът на Лили стана такъв, какъвто Габи никога преди не бе го чувала.

Да, Жилбер, любов моя, да! — изстена тя, когато страстта започна да я обзема. — Прав си, както винаги. Съгласна съм с всичко, което казваш, само, моля те, не спирай да правиш това, което правиш.

— Няма, скъпа. Ако не беше твоята страст, отдавна да съм се уморил от тебе.

Възторжените викове на Лили оглушаваха Габи; тя затисна ушите си с ръце, за да възпре интимните звуци, които караха сърцето й да бие лудо. Смути се, че бе станала свидетелка на това, как майка й се отдава на повелите на тялото си. Габи безмълвно се закле, че никога няма да позволи на никой мъж да я подчини на волята си, завладявайки сетивата й.

Опита се да се отърси от смущаващите мисли, които сцената от предната вечер беше събудила у нея, докато се освобождаваше от ненавистната сватбена рокля, чиито строги очертания не можеха да скрият гъвкавото й тяло, и обличаше една също толкова непривлекателна пътна рокля от кафяво кадифе. Тъкмо бе закопчала безкрайната редица от копчета на предната част на роклята, когато се появи майка й — малко задъхана и доста зачервена.

 

 

— Ти си щастливо момиче, Габи — занарежда Лили, приглаждайки къдрите й с цвят на мед. — Съпругът ти може да бъде такъв очарователен негодник, когато поиска. — Яркосините й очи се замъглиха, когато изгледа дъщеря си с малко завист. — Изключително красив, просто като дявол. Сигурно ще бъде издръжлив и изобретателен любовник. Срещнах го, като излизаше от кабинета на баща ти, и той ме помоли да поговоря с тебе.

— Да поговориш с мене ли, мамо?

— Да, за твоите задължения като съпруга.

— И какви са тези задължения? — запита Габи, като сбърчи нос.

— Монахините на нищо ли не са те научили? — възкликна смаяна Лили.

— Не знам много за това, което се случва между мъжете и жените — призна плахо Габи.

— Как може невинно същество като тебе да се надява, че ще се хареса на такъв мъжествен тип като Филип Сен Сир? Не бих се изненадала, ако половината жени в Мартиника си оспорват благоволението му — изрече Лили със замечтан поглед. — За щастие той те иска само за да му родиш наследници, защото се съмнявам, че ще извлече кой знае какво удоволствие от детското ти тяло.

Габи погледна възмутено майка си. Нямаше никакво значение колко любовници ще има Филип. Но ако се окаже, че е безплодна? Ще я захвърли ли, запита се тя. Не се съмняваше, че е способен на всякаква низост.

— Мамо — изрече Габи, премисляйки как ще продължи, — предполагам, че съм доста неосведомена, но имам право да знам какво очаква от мене господин Сен Сир в брачното легло. Монахините не са ми казвали абсолютно нищо по този въпрос и нямам кого другиго да попитам освен тебе.

Лили се вгледа замислено в красивото лице на дъщеря си. Смяташе, че тя самата би била доста по-сполучлива партньорка на мъжествения си зет, отколкото нейната безцветна, неопитна дъщеря, която щеше да се разтопи при първия му интимен допир. Тя разтърси глава, за да отпъди представата за мощното голо тяло на Филип в момент на пълна възбуда.

— Задълженията ти са ясни, Габи — каза накрая Лили. — Съпругът ти несъмнено има голям опит и голям апетит, затова ще очаква пълно подчинение от тебе. Той знае, че си девствена, така че без съмнение ще очаква да се приспособиш към него. Ако иска нещо повече, сам ще те научи.

— Да се приспособя! — Думата дереше като чакъл в устата на Габи и не й говореше нищо. — Как трябва да се приспособя към него, мамо? — запита тя, ставайки дръзка от отчаяние.

Лили погледна дъщеря си, сякаш беше някакво бавноразвиващо се дете, после сви в негодувание кръшните си рамене.

— Филип ще прави това, което му харесва, а ти ще правиш това, което той ти каже — заяви тя завоалирано. — Но за твое добро не се бори с него, остави го да прави каквото иска с тебе. Той не е мъж, когото можеш да отблъснеш.

— Искаш да кажеш, че аз…

— Стига! Стига! Главата ме заболя от твоите безкрайни въпроси — изсъска Лили; искаше само да се спаси от смайващото невежество на дъщеря си. — Хайде… ако си готова, ще те придружа до долу. Съпругът ти иска да побързаш.

Габи последва нерешително майка си по стълбата.

Филип наблюдаваше как Габи се приближава грациозно към него и сърцето му прескочи. Беше толкова млада, толкова невинна, толкова красива, като крехко цвете, свежа като пролетно утро, неосъзнаваща собствената си красота. Само пълните, чувствени устни загатваха какво се крие под тази уязвима външност. Почувства познато стягане в слабините, пулсът му се ускори, пожела по-скоро да стигнат на борда на „Наветрен“. Без съмнение желаеше това добродетелно младо момиче. Но трябваше да внимава, напомни си той. Никога вече никоя жена няма да го зароби с красотата и духа си. Сесили му бе предала добър урок.

— Наистина ли си готова за тръгване, малката ми? — запита той, когато Габи се изравни с него.

Тя кимна и двамата излязоха, последвани от родителите й.

— Къде ще прекарате нощта, приятелю? — запита Жилбер, поглеждайки двусмислено първо Габи, после Филип; нямаше никакво съмнение какво точно иска да каже с този въпрос.

— С изключение на времето за ядене и смяна на конете, ще пътуваме направо към Брест. Достатъчно време изхабих във Франция, нямам търпение да се върна в плантацията си — отвърна малко рязко Филип.

— Хм! — изсумтя презрително Жилбер. — Аз не бих чакал толкова време, за да вкуся от придобивката си.

Един мускул помръдна на бузата на Филип; той едва се сдържа да не избухне. Изпитваше единствено презрение към мъж, който би продал дъщеря си, за да финансира едно предварително обречено начинание. Без да благоволила отговори, той настани Габи в екипажа и даде знак на кочияша да тръгва.

Филип отправи студена усмивка към Габи, която се сви в най-отдалечения ъгъл на седалката.

— Няма да те ухапя — каза й той, посягайки да я прегърне.

След това, сякаш за да я увери, устните му потърсиха нежната форма на устата й, сливайки се с нея. Тя отвори широко очи, когато езикът му раздели устните й и започна ужасяващо бавно да изследва дълбините на устата й, докато ръката му обхващаше нежно едната й гърда.

Когато я пусна, тя едва дишаше, а на бузите й бяха избили червени петна. Бе шокирана от това нападение над сетивата й, по-изненадващо, отколкото изобщо бе предполагала. Да не би да смята да консумира брака им тук, в каретата, запита се тя. Ограничените й познания за мъжете не й позволяваха да отгатне какво се таи в мислите му.

— Моля ви, не ме излагайте пред кочияша — прошепна тя, а виолетовите й очи бяха пълни със страх.

— Как бих могъл да те изложа сега, когато вече сме женени, скъпа? — отвърна той сухо.

Но въпреки това я пусна и се настани удобно сред възглавниците, без повече да й обръща внимание, сякаш я нямаше.

Прекараха в каретата три дни и три нощи, спираха само за да се нахранят, да сменят конете и да се облекчат. Габи никога не се бе чувствала по-нещастна. Никакво четкане не можеше да премахне мръсотията от дрехите й. Нямаше представа, защо Филип така настоява да препускат без спиране по криволичещия път за Брест. Есенните дъждове бяха превърнали пътя в тинесто блато, но той препускаше все напред и напред, ругаейки, когато някое колело затънеше безпомощно в лепкавата кал.

Веднъж, когато Габи заклюма уморено, Филип я привлече към себе си, положи главата й на свитата си ръка и тя спа така удобно часове наред. Когато се събуди и се намери все още в прегръдките на съпруга си, тя пак понечи да се свре в най-отдалечения ъгъл, което доста го развесели.

Габи не можеше да се начуди на поведението на Филип по време на пътуването. Твърде често вдигаше ръка към едно място на жакета си, точно над сърцето. Отначало помисли, че нещо го боли, но скоро й стана ясно, че няма такова нещо, защото той често сам вземаше юздите и подгонваше конете в такъв луд галоп, че тя оставаше без дъх, люшкайки се в тресящата се карета. Налагаше й се да употребява всичките си сили, за да се задържа на седалката.

Четвъртият ден от пътуването беше такъв, че нито Филип, нито Габи щяха скоро да го забравят. Започваше да се смрачава, Филип беше задрямал, мърморейки някакви странни имена насън. Малко преди това бе дал да се разбере, че наближават някакво село, където ще се нахранят и ще сменят конете, затова Габи се взираше разсеяно през прозореца, мислейки само за натъртените си меса. Тъкмо бяха навлезли в местност, където обрасли с гори хълмове обграждаха пътя от двете му страни, когато в ума й се мярна мисълта, какво ли би станало, ако срещнат друг екипаж в това изключително тясно място. Внезапно мозъкът й се смръзна, когато от хълма вдясно от тях един огромен скален къс се затъркаля право към каретата им.

Когато чу предупредителния й писък, Филип веднага се изтръгна от съня като стреснато животно и моментално усети какво трябва да направят, за да оцелеят. Стана му ясно, че при този тесен и затворен сред дърветата път няма място за маневриране, че дори ако конете бъдат спрени в този миг, инерцията ще ги отнесе напред и все едно, ще се сблъскат с търкалящия се надолу огромен камък. Той светкавично отвори вратата от своята страна, грабна Габи през кръста и изскочи навън, опитвайки се да избегне задните колела на каретата, като същевременно се извъртя, за да подложи тялото си под нея и да омекоти удара в земята. Габи запомни само как колелата минаха на опасно близко разстояние от главата й… и нищо повече.

Когато се свести, слънцето грееше в очите й и тя леко мръдна глава, за да избегне заслепяващите му лъчи. Изстена, усещайки пареща болка в темето. Филип веднага се приближи към нея, по лицето му пробягна загрижена сянка, но това бе само за миг, преди на лицето му отново да се изпише присъщото му хладно и сдържано изражение.

— Къде съм? — запита тя, докосвайки предпазливо главата си. — Какво стана?

— Двамата с кочияша те донесохме тук в хана — отговори Филип. — Удари си главата доста силно, но иначе си невредима.

— Дълго… дълго ли съм била в безсъзнание?

— Да, малката ми, цяла нощ.

— Кой ме е съблякъл и ме е сложил в леглото? — запита плахо Габи. Когато се събуди, се изненада да види, че е облечена в собствената си нощница, закопчана чак до под брадичката.

— Аз, разбира се. Но не се тревожи — побърза да добави той, когато видя почервенелите й бузи. — Не се възползвам от безпомощни жени.

Веселата нотка в гласа му никак не й хареса.

— Не помня нищо, след като ме измъкнахте от каретата — вметна бързо Габи, защото й се стори, че е добре да смени темата. — Камъкът удари ли я?

— Да. Ако бяхме останали вътре, сега щяхме да сме мъртви.

Тя потисна една неволна тръпка.

— А кочияшът?

— И той се сети да скочи навреме. Дори конете се отърваха без драскотина. Но от каретата не остана нищо.

— Какъв невероятен инцидент!

— Да — съгласи се навъсено Филип. — Наистина е „невероятен“, както казваш.

В думите му прозираше известно съмнение.

— Какво ще правим сега? — запита Габи, надявайки се, че ще може да си почине в хана поне през деня, преди да продължат пътуването си.

Филип я погледна.

— Чувстваш ли се достатъчно добре, за да продължиш пътя? Наложително е час по-скоро да стигнем на „Наветрен“.

— Защо е това бързане, Филип? — запита раздразнено Габи. — Цялото тяло ме боли, нямам сили. Какво значение има дали ще стигнем в Брест един или два дни по-късно?

— Не ми задавай въпроси, Габи — изрече заплашително Филип. — Просто ми кажи дали си готова да пътуваш. Остава ни по-малко от един ден път, а през по-голямата част от вечерта търсих друга карета. И аз съм уморен, трябва да мисля за по-важни неща, а не да успокоявам една оплакваща се съпруга.

Червена яростна мъгла забули погледа на Габи.

— Оплакваща се съпруга? — изфуча тя. — Щях да си бъда на сигурно място в манастира, ако не бяхте дошли вие. Да съм послушна съпруга означава ли да следвам съпруга си дори когато излага живота ми на смъртна опасност?

Филип се сдържа само благодарение на невероятно усилие на волята. Габи казваше самата истина. Ако това, което той подозираше, беше вярно, значи я бе въвлякъл в опасна ситуация, където изобщо не и беше мястото. Трябваше да послуша вътрешния си глас и да не си усложнява живота точно сега, като се жени повторно. Но щом бе поел това задължение, трябваше да намери прикритие за дейността си, а какъв по-естествен предлог от това, да дойде във Франция, за да си търси съпруга? Всички благородници от Мартиника идваха във Франция за съпруги, също както повечето млади жени от острова се омъжваха за френски аристократи. Пътуването му до Франция не би трябвало да буди подозрения и ако трябваше да се ожени повторно, както знаеше, че трябва да постъпи, за да има наследник, каква по-подходяща съпруга от момиче, възпитано в манастир и научено да се подчинява? Защо, в името на бога, бе избрал това дяволско изчадие в монашеска дреха, което имаше още много да се учи на послушание и подчинение?

— Ако си достатъчно добре, за да вдигаш скандали, значи си добре и да пътуваш — информира я хладно Филип. — Ще ти дам половин час да се приготвиш.

Блестящите очи на Габи и прелестите, които той знаеше, че се крият под строгата й нощница, почти го изкушиха да забрави колко наложително е да стигне на борда на „Наветрен“ и едва там да консумира брака си. Беше се достатъчно разтревожил за нея предната нощ, но не чак дотам, та да не забележи, че съпругата му има възхитително и неизмеримо желано тяло. Стискайки зъби, за да пропъди внезапно избухналата болка в слабините, Филип излезе от стаята, преди да е загубил и сетните остатъци от самообладанието си и да се е присъединил към нея в леглото.

Беше вече тъмно, когато същата вечер стигнаха Брест, и Габи не можа да види нищо от града през прозореца на каретата. Насочиха се направо към пристанището, където мотащите светлини на корабите, закотвени в залива, й заприличаха на светулки. Филип й помогна да излезе от каретата и я поведе към кея, където бе закотвен корабът, а после и по тясното подвижно мостче, което водеше към палубата. Габи се учуди, когато видя как моряците веднага издърпаха мостчето и се заеха да вдигат котвата и да разпъват платната. Тя хвърли прощален поглед към брега, докато корабът, под булото на падащия мрак, я отнасяше далече от земята, която обичаше, и от единствения живот, който досега бе познавала.