Кони Мейсън
Чисто удоволствие (9)

9

Мойра избягваше да среща Джак през целия ден. Да падне в ръцете му като зряла слива бе ужасна грешка, но тя нямаше контрол върху действията си в онзи момент. Но сега, когато знаеше колко опасно може да бъде докосването му и какъв ефект има върху нея, тя възнамеряваше да се погрижи да не стане отново жертва на фаталния му чар. Затова съвсем умишлено се стараеше да не го вижда Отново обмисли варианта да си тръгне веднага, но след като прецени за и против, реши, че Джак е прав. Къде можеше да отиде? Нямаше пари, нито приятели, нито работа. Зависеше от Джак, в негови ръце бе съдбата й. А и от този ужасен блъф, измислен от него и лорд Фенуик — да я представят за лейди. За съжаление предишната нощ я бе убедила, че не може да се омъжи само заради парите, независимо от желанието си да помогне на брат си. След като опозна любовта, тя не би се съгласила на нищо друго.

Мислите на Джак течаха в същата посока. Съжаляваше, че се съгласи на онзи абсурден бас със Спенс. Ако Мойра бе лека жена, както бе предположил, той не би имал никакви скрупули да спи с нея — или да лиши Спенс от две хиляди лири. И би й позволил да се омъжи за когото пожелае — дори и за Ренфрю. Откритието, което направи за девствеността на Мойра, промени всичко. Не му беше лесно да признае, но той изпитваше ревност към всеки мъж, който доближеше полата й. И още по-лошо, неговото увлечение по ирландската красавица го отведе право в леглото й.

А тя се оказа напълно невинна девица!

Той все още не можеше да осъзнае факта, че е първият мъж в живота й. Най-доброто, което можеше да направи за нея сега, бе да й позволи да се омъжи за Ренфрю или някой друг. Не защото обичаше Ренфрю. Тя имаше нужда от парите му, както той имаше нужда от парите на Виктория. И все пак мисълта за Мойра в леглото на друг мъж го подлудяваше. Странното е, че не искаше тя да принадлежи на друг мъж, след като самият той не можеше да я притежава. Ако тази ревност, която бушуваше в него, имаше нещо общо с лейди Амелия, то той й пожелаваше да отиде направо в ада.

Внезапно го осени мисълта, че той не знае защо го излъга Мойра и през главата му преминаха какви ли не мисли, някои от които не съвсем приятни. От кого се криеше? Очевидно е бягала от някого онази нощ, когато каретата му попадна на нея. От кого или от какво се страхуваше? Въпросите напираха в съзнанието му — и той искаше отговори, и то сега. А трябваше и да каже на Мойра за решението, което бе взел.

След безсънната нощ Мойра реши да полегне и каза на Джили никой да не я безпокои. Но Джак обърна малко внимание на протестите на Джили и връхлетя в стаята, като събуди Мойра от дълбокия й сън.

— Джак, какво има? — попита сънена тя. — Не може ли да почака?

— Не, не може — той седна на ръба на леглото, и се намръщи, когато тя се дръпна от него. Предполагаше, че е заслужил недоверието й, но все пак продължи: — Не е моя работа да ти казвам какво да правиш или с кого да се виждаш. Омъжи се за Ренфрю, ако това искаш. В края на краищата моя беше идеята да ти намерим съпруг. Ти имаш нужда да се омъжиш за богат мъж, както и аз да се оженя за богата жена — думите почти го задавиха, но решението му бе за доброто на двамата. Той бе увлечен твърде много по Мойра, и това не бе добре за него самия.

— Ти искаш да се омъжа за лорд Пърси? — в думите му не намери никаква утеха.

— Не бих избрал него, но кой съм аз да ти диктувам какво да правиш. Чух слухове за него, но нищо не може да бъде доказано. Има пари, а в твоето положение той или някой друг, е все едно.

Той я наблюдаваше с присвити очи.

— Ти не го обичаш, нали? — в думите му звучеше голяма доза мъжка самоувереност.

— Не, разбира се, не — бързо отговори Мойра.

— Добре. Тъй като това вече е решено, сега да поговорим за друго: защо ме излъга? От какво се страхуваш, Мойра? Или по-скоро: — от кого се страхуваш? Криеш се от някого. Кой е той? Който и да е, каквото и да е, можеш да ми се довериш.

Мойра примигна. Джак бе твърде проницателен, за да не забележи, че тя крие нещо от него. За съжаление той не би могъл да й помогне. Тя единствена можеше да разреши заплетената ситуация. Щеше само още повече да обърка нещата, ако намеси и Джак

— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, но не се крия от нищо и от никого — упорито вдигнатата й брадичка подсказа на Джак, че ще бъде трудно да изкопчи информация от нея.

— Дължиш ми обяснение, Мойра.

— Може би, и някой ден ще го получиш, но не сега. С нищо не можеш да ми помогнеш.

— От кого бягаше, когато каретата ми те блъсна? — настояваше Джак Но отговор не последва. — Уплаши ли те някой? По дяволите, Мойра, ти си най опърничавата жена, която съм срещал. Искам да ти помогна.

— Никой не може да ми помогне.

— Позволи ми да опитам. Не те обвинявам, че не ми се доверяваш. Обещавам да не се бъркам повече в живота ти.

— Сигурна съм, че Виктория ще се радва да го чуе — тросна се Мойра. — Обичаш ли я, Джак? — Тя знаеше, че това не е нейна работа, но не можа да се въздържи.

— Свети Боже! Не! Но си подхождаме. Предполагам, че всеки от нас ще заживее свой живот, след като мине меденият месец в брака ни. За Виктория е известно, че не е особено вярна на любовниците си. Само Господ знае защо иска да се омъжи за мен.

Господ може и да не бе съвсем наясно, но Мойра знаеше защо.

Ако Джак любеше Виктория със същия жар и умение, както го правеше с нея, беше ясно защо. Коя жена не би го пожелала? Тя се замисли какво ли би било да бъде негова съпруга и да изживява отново, и отново цялата страст и да се наслаждава на близостта му. Беше доста примамливо като идея и твърде неразумно, за да си позволи да мисли за това като реална възможност. Чудеше се как Виктория можеше да изживява страстта, без да влага никакви чувства. Страстта задоволяваше нуждите на тялото, но след като удоволствието е изчерпано, остава празнота. Тази мисъл повлече след себе си друга. Когато Джак я люби миналата нощ защо тя се чувстваше изпълнена с доволство, а не празна и изчерпана? Тя бе във висините от щастие и задоволство. Какво обясняваше това за нейните чувства? Отговорът на тези въпроси напираха да бъдат формулирани, но тя умишлено ги пренебрегна. Тези чувства бяха твърде опасни, за да си играе с тях. Да си признае, че има чувства към Черния Джак означаваше само разбито сърце.

— Върви си, Джак моля те. Няма да съм във форма за бала във Воксхол тази вечер, ако не успея да си почина.

— Това ли е последната ти дума, Мойра? Зная, че не мога да те накарам да споделиш тайните си, но няма да оставя нещата така. Почивай, ще поговорим друг път. Уредил съм Спенс да те придружи до Воксхол тази вечер, аз ще взема лейди Виктория.

Мойра успя да поспи, след като изхвърли мислите за Джак от съзнанието си, което не бе лесна работа, като се има предвид, че той бе замесен във всеки аспект от живота й. По-късно дори сънищата й бяха изпълнени с неговия образ. След вчерашната нощ, щом затвореше очи, си спомняше усещането за тежестта на тялото му върху нейното, как тялото й се вдигаше да посрещне движенията му и силните му тласъци вътре в нея. Тя се чудеше дали и той мислеше понякога за същото.

Мойра се събуди поободрена, но не и по-спокойна. Джили донесе поднос с храна, докато тя се приготвяше за Воксхол и Мойра успя да хапне, колкото да не стои гладна до вечерята в полунощ. Облече втората от трите рокли, които Джак поръча да ушият за нея. Беше от зелено кадифе, с ниско квадратно деколте, набрани ръкави, плътно прилепнали по горната част на ръката й, и поли, които се спускаха в красиви гънки надолу под гърдите й. Тя отказа да напръскат с пудра косата й и предпочете собствените си къдрици, красиво вдигнати на главата й в немирен поток кичури.

— Лорд Фенуик е тук, милейди — обяви Джили, като влезе в спалнята с пелерината й в ръце. — В библиотеката е със сър Джак.

— Ще съм готова след минутка — каза Мойра. Истината бе, че не я интересуваше дали ще ходи във Воксхол, или не. Беше уморена и й беше писнало от цялата тази смехотворна бутафория. За Джак и лорд Спенсър можеше и да е игра, но за нея се превръщаше в тегоба. Не обичаше да лъже. За съжаление съдбата не й предостави голям избор. Лейди Виктория нямаше да се омъжи за Джак, докато Мойра не напусне дома му, а Джак имаше отчаяна нужда от парите й. Не искаше да бъде пречка за неговото щастие.

Когато стигна последните стъпала, чу мъжки гласове откъм кабинета. Наостри слух, защото чу името си. Приближи към вратата и спря напълно наясно, че в момента подслушва, но и твърде любопитна, за да се отдалечи.

Джак вдигна чашата срещу светлината, любувайки се на последната бутилка добро бренди. Отпи глътка, въздъхна одобрително и се обърна към Спенс, излегнал се небрежно в едно износено кресло.

— Хубавото бренди е като отзивчива жена — разсъждаваше Джак. И двете са по-хубави, когато им се наслаждаваш бавно. Грижата за тях усилва аромата им. Човек трябва да цени нюансите, за да може да ги усети докрай — отпи нова глътка, подържа я в уста и преглътна. — Мойра е като това бренди — продължи. — Има всичките му прекрасни качества, но й липсва характер.

Спенс го загледа любопитно:

— Какво, по дяволите, означава това?

— Казано по-просто, смятам, че в характера на Мойра има недостатъци. Тя е лъжкиня. Тя не би различила истината дори да й избоде очите.

— Би ли ми обяснил по-подробно?

— Не.

Спенс небрежно вдигна рамене:

— Отлично бренди — той погледна проницателно Джак. — Но не бих могъл да го сравня с качествата на дамата, тъй като не съм запознат с прелестите й. Явно си експерт, що се отнася за брендито и за Мойра. Трябва да ти призная, старче, не си губиш времето. Бил си с нея, нали?

Джак се намръщи, осъзнал, че е казал повече от необходимото. Нямаше намерение да разгласява интимността си с Мойра.

— Няма такова нещо. Мойра е просто едно бреме, от което искам да се освободя — той отпи още една голяма глътка. — Лорд Ренфрю й е предложил ръката си. Изглежда, аз ще спечеля баса.

— Изобщо не съм се съмнявал, въпреки че твоите сиви коне страшно ме привличат — ухили се Спенс. — Подозирах, че Ренфрю ще предложи пръв, защото родителите му са поставили ултиматум или-или, и той мина през кръговете на ада, докато намери жена, която не е наясно с жалката му репутация. Има слухове, че е член на Хелфайър клуб. Аз лично обаче смятам, че не му стиска.

Очите на Джак потъмняха и той направи безпощадна гримаса:

— И всичко това вероятно е истина.

— Мислиш ли, че тя ще се омъжи за него?

— Вероятно.

— Ще ти донеса двете хиляди може би утре.

Ахването на Мойра прозвуча ясно в стаята и привлече вниманието на двамата мъже. Тя стоеше на вратата и лицето й бе пребледняло — беше й студено и горещо едновременно.

— Мойра! От колко време си тук?

— Достатъчно дълго, за да разбера, че не е било само игра да ме представите като дама в обществото и да ми намерите съпруг.

— Не се сърди, Мойра — помоли я Спенс. — Да се даде и парично изражение на резултата от нашата малка шега, я направи още по-интересна. Забавлението е добро и си струва, но залогът усили още повече тръпката от играта.

— Спенс е прав — каза Джак, като си наложи да се усмихне. — Спечелих една добра сума от предложението на Ренфрю. Точно това ни беше целта, нали?

— Научих каква е вашата цел, и то не по най-приятния начин — горчиво произнесе Мойра. — Вашата почтеност е под въпрос.

Изражението на Джак се вледени:

— Това, което се случи миналата нощ — той се изчерви и погледна към Спенс, който жадно поглъщаше всяка дума, произнесена от него или Мойра. Устните му се свиха. Да разкрива личния си живот пред любопитния си приятел, не беше добра идея. — Твоето щастие ме интересува, Мойра. Мисли каквото искаш, както и ще направиш, но не забравяй, че търся как да те улесня да помогнеш на брат си. Не е нужно да се омъжваш за Ренфрю. Най-добре е да не го правиш. Ще се появи някой друг, и тогава ще ми благодариш, че съм се намесил. Точно сега имаш нужда от мен, Мойра. Не зная от какво или от кого се криеш, но имаш нужда от закрилата ми.

— Мога да мина и без вашата специална протекция — изстреля тя, като не искаше да си признае колко близо бе до това, да се влюби в Джак Грейстоук. Любовната нощ с Джак бе най-невероятното преживяване в живота, а той го бе превърнал в нещо без стойност. За Джак случилото се бе инцидент, който можеше да бъде преживян и забравен.

— Много си жестока с Джак — запротестира Спенс. — Ти ни помогна да избягаме от скуката, а и той спечели малко пари. Ако бях спечелил аз, той щеше да се раздели със сивите си коне.

Джак видя как гневът се стопи в очите на Мойра, заменен от обида и разочарование. Сърцето му мъчително се сви. Как можа един нищо и никакъв облог да приключи така плачевно? Никога не би пожелал да нарани Мойра. Не бе и предполагал, че ранената жена, която бе измъкнал от канавката, ще промени коренно живота му. Той бе устоял на чара й непосилно дълго. Кой би могъл да знае, че ревността ще го накара да падне толкова ниско? Той дори не помнеше някога да е ревнуват жена.

Въпреки явните й лъжи Джак все още желаеше Мойра. Дори и сега само един поглед към нея палеше кръвта в жилите му и съживяваше определени части от тялото му. Проклятие! Тя е била девствена! Дори само този факт трябваше да го държи далеч от нея. Но не, миналата нощ той се наслади на невинността й и се стопи в омаята на нежната й плът, и то не веднъж, а два пъти. И би го направил пак, ако не се научи да контролира необузданата страст, която пораждаше в него тази малка измамница.

— Джак да върви по дяволите, не ме е грижа — каза Мойра на Спенс. — Реших да се омъжа за лорд Ренфрю и да го освободя от присъствието си. Така той ще може да се ожени за лейди Виктория — тя повдигна рамене. — Готова съм за Воксхол, да тръгваме.

— На вашите услуги, милейди — каза Спенс и се поклони.

Той я последва навън и през рамо хвърли изпитателен поглед към Джак. С всяка минута ситуацията се усложняваше. Не бе виждал Джак толкова увлечен по жена. А и Мойра явно отвръщаше на чувствата му.

През изминалите няколко седмици те двамата бяха станали любовници — само глупак не би забелязал това. За нещастие Джак трябваше да се ожени за пари, а Мойра бе скромна ирландка — фермерска дъщеря, дарена с красота и почти нищо друго, за да привлече внимание. Интересна ситуация, която заслужаваше внимание.

 

 

Не липсваха партньори за танц на Мойра тази вечер, макар че Джак не беше между тях. Виктория го държеше изкъсо и почти не го изпускаше от очи. Но Мойра все още усещаше горещината на погледа му, който той отправяше към нея, когато мислеше, че тя не забелязва. Всеки път сърцето й започваше лудо да бие и тя не можеше да отрече чувствата, които той пораждаше у нея. Болеше я да мисли, че е само едно развлечение за него. Явно не бе нищо друго, освен начин да спечели малко пари. Бе я лишил от девствеността й без особени задръжки и после даде съгласие да се омъжи за Ренфрю или някой като него. Чувствата й бяха наранени, стомахът й бе свит от отчаяние.

— А, ето ви, лейди Мойра. Един обожател иска да ви види.

Като изобрази усмивка на лицето си, Мойра се обърна да поздрави лорд Пибоди. Но когато видя кой е с него, усмивката й се стопи и тя почти се строполи на пода. С усилие на волята си наложи да укроти треперещите си колене, когато лорд Роджър Мейхю взе ръката й и я вдигна към устните си.

— Скъпа лейди, просто не можех да не се запозная с вас. Аз съм лорд Роджър Мейхю. Може би сте чувала за мен. — Злокобният блясък в безцветните му зеници подсказа на Мойра, че я помни, и то не с добро. — Разбрах, че ваш покровител е Черния Джак Грейстоук. — устните му се повдигнаха в пародия на усмивка. — Колко интригуващо.

— Сър Джак е далечен роднина — обясни Мойра. Тя знаеше, че не й вярва, но в името на благоприличието трябваше да играе играта докрай, а краят й наближаваше по-бързо, отколкото би предпочела.

— Така разбрах и аз. Ще ми окажете ли честта — един танц?

— Не, уморена съм и…

Роджър не приемаше „не“ за отговор. Той я хвана за лакътя и я отведе на дансинга. Мойра бъркаше стъпките и отчаяно желаеше да избяга оттук. Ако знаеше, че лорд Роджър ще се върне от континента толкова скоро, да е напуснала Лондон преди седмици. Тя се надяваше да бъде омъжена и защитена от претенциите му дълго преди той да се върне оттам.

— Трябва да поговорим насаме — прошепна Роджър в ухото й. — Бих могъл да изоблича целия този маскарад още сега Но съм любопитен да науча какви са залозите на Грейстоук в тази игра. Мислех, че си мъртва. — Той силно стисна талията й и тя примигна от болка — Да се срещнем след петнадесет минути в лятната къща.

Мойра пребледня.

— Не мога, Джак ще забележи отсъствието ми и ще тръгне да ме търси.

— Много добре, ще се включа в играта, докато науча нещо повече. Кажи, че те боли глава и се прибирай. Каретата ми ще чака в алеята до дома на Грейстоук. Измъкни се в полунощ. Ще чакам.

— Не!

— Направи го или ще обявя пред всички, че си измамница, а твоят любовник е направил за смях всички благородници наоколо. Искаш ли да видиш как Грейстоук се проваля?

Мойра съвсем пребледня. Не искаше за нищо на света.

— Не разбирам за какво говорите.

— Не съм глупак. Ти и Джак сте любовници.

Танцът свърши. Роджър придружи Мойра до мястото й, поклони се галантно и си тръгна, след като изрече само две думи: „тази нощ“. Тя трепереше неудържимо, докато го проследяваше с поглед как напуска залата.

— Какво има, Мойра? Този негодник обиди ли те? Роджър Мейхю обичайно не посещава подобни скучни за вкуса му събирания. Чух, че бил извън страната. Жалко, че се е върнал. Англия няма нужда от подобни типове.

Мойра толкова се зарадва на появата на Джак, че бе готова да го разцелува. Но само силно и отчаяно се вкопчи в ръката му, което го зарадва и учуди едновременно.

Той смръщи вежди:

— Нещо не е наред. Какво, по дяволите, ти каза Мейхю?

— Н-нищо. Имам ужасно главоболие. Искам да си вървя вкъщи.

Джак веднага прояви загриженост.

— Ще те заведа.

— Не! Не искам да обърквам плановете ти. Ще си наема файтон и…

— За Бога, Мойра, казах, че ще те заведа у дома и смятам да го направя.

— Но лейди Виктория…

— По дяволите лейди Виктория. Тя може да се забавлява и сама, докато се върна. Ще й кажа, че напускам бала за малко и ще взема наметалото ти. Чакай ме във фоайето.

Мойра тръгна, преди да види реакцията на Виктория при новината, че Джак напуска. Тя веднага излезе и се отправи към фоайето. Пет минути по-късно той пристигна с наметката й. По изражението му разбра, че обясненията с Виктория не са протекли гладко.

— Това наистина не е необходимо, Джак Мога и сама да се прибера. Лейди Виктория е важна за теб, не бива да я разстройваш.

Той огледа лицето й.

— Страхувам се, че тя е разстроена от деня, когато те доведох вкъщи. Ще го преодолее. Освен това ще се върна навреме, за да я придружа за бюфета в полунощ и после ще я изпратя. — Това, което премълча, бе, че майката на Виктория най-сетне си е заминала и Виктория очакваше Джак да прекара нощта в леглото й.

И двамата бяха тихи и сдържани по време на пътуването. Ако Мойра можеше да надникне в мислите на Джак, щеше да се изненада. Той мислеше колко досадна бе започнала да става Виктория с претенциите си. Знаеше, че той има нужда от парите й и очакваше да играе по свирката и. Последните няколко седмици Джак реши, че нейните изисквания бяха прекалени. Вярно, имаше нужда от пари, но бе твърде горд да приеме жена да диктува условията. Осъзна, че няма никакво желание да се люби с Виктория. Единствената жена, която желаеше, седеше до него. Какво, по дяволите, става с мен? — запита се той разсеяно. Хазартът вече не го привличаше, да пие до безсъзнание вече му се струваше губене на време. И всички жени бледнееха в сравнение с Мойра. Ако не внимава, ще влезе в правия път и ще разруши една легенда.

О, небеса, лейди Амелия наистина трябва да е доволна.

Интуицията му подсказваше, че всичко случило се бе резултат от намесата й. Де да знаеше какви са плановете й за него. Не виждаше начин да избегне женитбата с Виктория или някоя като нея, за да отърве затвора за длъжници.

Те стигнаха Грейстоук прекалено бързо. Когато Джак се приготви да слезе, Мойра го възпря, като го докосна по ръкава.

— Не си прави труда, сама ще вляза. Лейди Виктория те очаква.

Джак присви очи подозрително:

— Да не искаш да се отървеш от мен?

Мойра срещна погледа му и отклони своя. Дали не подозираше нещо? Независимо колко много се страхуваше от срещата с лорд Роджър, тя трябваше да се състои. Би направила всичко, за да предпази Джак от катастрофа и да не разруши плановете му да се ожени за богата жена.

— Нищо подобно. Защо бих могла да искам да се освободя от теб?

— Не знам. Държиш се странно, откакто танцува с Мейхю. Пропаднал тип, напълно неподходящ за обществото на добрия тон. Но го търпят заради семейството му, фамилията Мейхю е богата и влиятелна. Но за Мейхю знам неща, които със сигурност ще те шокират.

Той й помогна да слезе от каретата и я придружи до вратата. Но вместо да я остави там, както се надяваше, той влезе вътре заедно с нея.

— Мойра, с какво те разстроиха думите на Мейхю?

— Моля те, Джак. Имам ужасно главоболие. Не ми се говори за лорд Мейхю. Върни се при лейди Виктория, тя те чака — обърна се рязко и бързо заизкачва стълбите. Джак се затича след нея, сграбчи ръката й и я обърна към себе си.

— Хич не ме е грижа. Виктория може да чака цял живот, ако от мен зависи. Омръзна ми да ми се налагат. Не съм нейна собственост и не ми харесва да ме водят за носа през цялото време. Колкото до парите, по-скоро ще поискам заем от Ейлсбъри. Уилям е добър човек, не би отхвърлил молбата ми.

— Няма нужда да ми даваш обяснения — каза Мойра, все още разстроена от фарса на Джак и Спенс за нейна сметка. — След като се омъжа за лорд Ренфрю, може би ще успея да го накарам да те освободи от дълговете ти.

Думите буквално взривиха Джак. Мойра му принадлежеше. Той бе първият мъж в живота й. Мисълта за друг мъж в леглото й го караше да губи разсъдък от гняв. Не помнеше някога да е изпитвал такива взривоопасни чувства към жена. Бурята в сърцето му направо експлодираше в хаос от чувства. Чувствата му бяха пълна противоположност на това, с което бе свикнал до появата на Мойра О’Туул. Черния Джак, негодникът, алкохолизирания бонвиван, страстният комарджия — къде изчезна той? И защо?

— Пусни ме. Казах ти, че имам главоболие — Мойра не искаше да я доближава дори. Едно докосване и в паметта й оживяваше с ярки подробности всичко случило се миналата нощ между тях: всяка милувка, нежна дума и страстен поглед.

Но Джак направи много повече от това, просто да я гледа — много-много повече. Той я привлече в прегръдките си, наведе се и я целуна. Целувката му бе безкрайна. Жадна, изпиваща и изгаряща. Бе дълбока и изпепеляваща — и напълно собственическа. Той жадно я поглъщаше, всяко кътче от устните й, докато тя загуби контрол върху реакциите на тялото си. Това я въодушеви и обърка едновременно. Никога не бе губила самообладание така бързо. Никога не бе пожелавала мъж, както желаеше Джак Грейстоук. Тя се остави чувствата да я водят — отдаде се на целувките му, на ръцете му, които нежно милваха тялото й и не реагира, когато той я вдигна на ръце и понесе нагоре към стаята й и я положи на леглото.

Омагьосана, Мойра наблюдаваше как Джак отхвърля дрехите от тялото си, впил неотклонно пронизителния си поглед в очите й. Когато великолепното му тяло му остана напълно открито за погледа й, облиза с език устните си, защото те внезапно пресъхнаха Тя се опита да отклони поглед, но не устоя и очите й жадно го поглъщаха Бе очарована и загуби способност да се контролира. Миналата нощ бе твърде притеснена за да може да го види — но днес искаше да го гледа Да спре поглед на всяка частица от него. Тя знаеше, че това е грешка че да позволи Джак да я люби, ще усложни отново живота й. Да й прости Бог, но искаше да го усети в себе си, искаше го дори и с мисълта че за него може би е само забавление, част от заплетената интрига. След заплахата на Роджър Мейхю това можеше да се окаже последното й изживяване на близостта с Джак.

Раменете му бяха широки, гърдите и ръцете му — набраздени със здрави мускули. Силните дълги крака завършваха в тесен ханш и точно там се издигаше фалос, твърд и пулсиращ със свой собствен живот. Тя се взираше в неговата мъжественост, впечатлена и малко изплашена.

— Господи, Мойра, не ме гледай така втренчено. Трудно ми е да се контролирам и без да ме поглъщаш с този меден поглед на дива котка — Той се наведе над нея и я целуна, като внимателно развързваше стегнатата й рокля, за да може да я изхлузи през раменете и.

— Това не биваше да се случва — задъха се Мойра, бясна на себе си за невъзможността да обуздае чувствата си. Дотук с благородните й намерения да не позволи на Джак да се възползва от нея отново. — Казах ти, че няма да съм твоя любовница. Заклех се да не те допусна отново до себе си, но това се случва пак Какво да направя?

— Остави ме да те обичам — каза Джак — Никога не съм се чувствал така, никога не съм желал жена така, както теб. Това е истинска лудост, а ти си чисто изкушение.

Внезапно Мойра си спомни за срещата в полунощ с Роджър и замръзна под ласките на Джак.

— Колко е часът?

— Какво значение има?

Мойра преглътна надигащата се паника.

— Има огромно значение. Колко е?

Джак въздъхна, протегна ръка и извади часовника си.

— Десет и половина. Можем ли вече да продължим?

— Не трябва. Все още съм ядосана от шегата ви със Спенс. Не съм ваша собственост, която можете да манипулирате според желанията си. Аз съм жена от плът и кръв.

Джак я прикова с проницателния си поглед:

— За Бога, нима не знам това? Не трябваше да ме лъжеш за нещо толкова важно като твоята девственост.

— Твърде късно е за съжаления. Ами Виктория?

— Какво Виктория?

— Тя те чака.

— Малко по-късно ме очаква. Освен това имам съмнения относно женитбата си с нея. Тя няма да е много разочарована. Вече подозира, че губя интерес.

— Но ти имаш нужда от нея — настоя Мойра. — Какво ще стане с Грейстоук?

— Ще оцелея, а също и Грейстоук. — той продължи да я съблича, като сръчно я освободи от роклята и бельото.

— Чакай! — тя се претърколи и се изправи в другия край на леглото. — Не съм уличница, Джак Не мога да направя това. Разбрахме се още миналата нощ. Върни се във Воксхол. Оправи нещата с лейди Виктория. Ако те е грижа за мен… — тя преглътна останалата част от думите си. Смешно е да мисли, че Джак има чувства към нея. Дори и да имаше, те няма да им донесат нищо добро. Тя все още не бе разрешила проблемите от миналото си, свързани с Роджър Мейхю, а Джак имаше нужда от богатството на лейди Виктория. Не би допуснала лорд Роджър да опропасти плановете на Джак за изгодна женитба.

Джак онемя, когато Мойра грабна чаршафа от леглото и го обви около тялото си.

— Мислех, че ме желаеш. Позволи ми да те целуна, отвърна на целувките ми.

— Не разбираш, нали? — меко каза Мойра. — Целувките и любовните нощи не са нищо друго за теб освен удоволствие.

Джак я погледна и се усмихна закачливо:

— Искаш да кажеш, че за теб не е било удоволствие?

— Удоволствието, което изпитах, ми попречи да мисля. Ти имаш способността да ме разсейваш, да ме караш да забравя благоприличието, на което съм се учила още на коленете на майка си. Не мога да го направя, не е правилно. Ще се опитам да забравя миналата нощ за мен тя не съществува.

— Ти, малка измамнице! — той се пресегна към панталона си и го нахлузи с ядни движения. — Никога не съм бил с жена, която няма желание за това и няма да го направя. — Досада и разочарование направо изгаряха вътрешностите му. Той съжаляваше за маскарада, устроен от него и Спенс, съжаляваше, че се съгласи да намерят на Мойра съпруг. Съжаляваше за всичко, освен за това, че се люби с нея. Можеше да я люби всяка нощ от живота си без да съжалява за това. Но бе достатъчно разумен, за да знае, че не е подходящ за нея. Тя се нуждаеше от човек, който може да издържа нея и семейството й, а той не можеше да предложи това.

Той хлопна вратата след себе си. Бе взел в ръка обувките си и ги обу в движение, докато слизаше стремително по стълбите. Когато Мойра чу как каретата изгромоли по чакъла, тя се строполи на леглото, жадна за ласките на Джак и осъзнала, че не може да го има. Дори и да си позволи да мисли за Джак и за любов едновременно, това би било само в сферата на мечтите. Нямаше представа какви планове има за нея лорд Роджър сега, когато отново е в Лондон. Каквото и да й се случи, тя трябваше да защити Джак.