Кони Мейсън
Чисто удоволствие (7)

7

Три бала един след друг се отразиха зле на Мойра — краката я боляха, раменете й хлътнаха, а мускулите на лицето й изтръпнаха от застинала неестествено неизменна усмивка. А следващата седмица се очертаваше да бъде също толкова заета. Всеки ден пристигаха покани за балове или светски събирания. През последните две седмици тя се смя, танцува и вечеря на цяла поредица партита в обкръжението на безброй мъже, които я ухажваха.

След първия бал лорд Харингтън, Ренфрю и Мериуедър й направиха визити в Грейстоук на модния Хановърски площад, като и донесоха подаръци и цветя. Бе канена на разходки в парка и на разни други събирания, и Джак не одобри нито едно от тях. Независимо кой кандидат се появяваше той неизменно негодуваше. Всъщност и Мойра не виждаше какво би могла да хареса в кандидатите си освен богатството им.

Скоро към тримата й обожатели се появи четвърти горещ почитател, виконт Пибоди, малко по-възрастен от другите, но също толкова богат — бъдещ наследник на херцогство. Мойра бе съвсем объркана от реакцията на Джак по повод растящата й популярност. Колкото повече нарастваше броят на обожателите й, толкова по-недоволен изглеждаше той.

— Не искам да излизаш сама с когото и да било от тези мъже — заяви след едно посещение на лорд Ренфрю. — Винаги вземай Джили със себе си. Всички те са известни нехранимайковци и женкари. Като ги виждам как се перчат и надуват, за да ти направят впечатление, благодаря на Бога, че нямам нито титла, нито съм подобен превзет франт като тях.

— Вие сте баронет — напомни му Мойра.

— Да, но баронетите не са перове. Може да се движа в същите кръгове като тях, но съм само една степен над обикновените хора.

Мойра възприемаше Джак като всичко друго, но не и като обикновен човек.

— Нито един ли от моите обожатели не ви харесва?

Джак се намръщи, като си задаваше същия въпрос.

— Аз се чувствам отговорен за съдбата ти. Не бих искал да сключиш предварително обречен брак. Сигурен съм, че нямаш никакви сериозни намерения спрямо всички тях: Харингтън, Ренфрю, Мериуедър или Пибоди, нали? Дали са успели да завъртят главата ти с подаръци и комплименти? Някой от тях харесва ли ти? — в гласа му се прокрадваше металическа нотка, която подсказваше раздразнението му.

— Лорд Пибоди изглежда наистина приятен, по-различен от другите, които се надпреварват и се конкурират помежду си за моето внимание.

— Пибоди вече е имал две жени. Да не би да искаш да бъдеш третата му жертва?

— Той убил ли ги е?

— Е, не — призна Джак, — но се говори, че е оставил първата си жена в провинцията сама да роди детето им. Слуховете са, че е умряла от разбито сърце, изоставена от съпруга си, въпреки че според доктора е починала от усложнения след раждането. Втората му жена е била убита при един инцидент.

— Джак Грейстоук, не можете ли да не давате ухо на всички тези клюки! Лорд Пибоди изглежда твърде приятен, за да е виновен за тези ужасни неща, които изброихте.

— Не е достоен за твоето внимание. Имаме достатъчно време. Все ще се появи някой, който да заслужи моето одобрение.

Мойра сериозно се съмняваше в това. И тя не можеше да си обясни защо се получаваше така. Той й каза, че Виктория няма да се омъжи за него, докато тя не създаде свое семейство, а сам продължаваше да упорства и да се инати.

— Аз ще реша този въпрос, благодаря за загрижеността. Къде ще сме тази вечер?

— Отиваме на прием в дома на херцог Марлборо, организиран в чест на някаква руска кралска особа. Принц Грегор Василов е в Лондон със свитата си и аз имах късмет да се сдобия със покана. Там ще присъстват всички, които са достатъчно известни в обществото. Никой, който не е някой, не би могъл да припари там.

Пищният дом на лорд Марлборо направо стъписваше. Балната зала бе два пъти — не, три пъти — по-голяма от цялата къща на Мойра в Ирландия. Стаите бяха осветени с хиляди свещи. Бюфетът, подреден в трапезарията, бе отрупан с ястия, които й бяха неизвестни, подготвени от готвачи с кулинарен опит и вещина, които бяха над нейното собствено въображение. Мойра бе изпълнена с възхищение от обкръжаващия я разкош и се чувстваше нищожна и не на място тук.

Тя бе благодарна на четиримата си кавалери, които рядко се отделяха от нея, както и на Джак, чийто зорък поглед неотлъчно я следваше. Най-знаменателното събитие на вечерта бе, когато Джак я представи на принц Василов, помолил сам да го запознае с Мойра. Принцът бе внушителен русокос гигант, облечен в ослепително бяла униформа, украсена с блестящи златни кантове. Черните му като нощ очи рязко контрастираха на светлата му кожа и руси коси и оживяваха красивите черти на лицето му. Той се наведе да целуне ръка на Мойра и усмивката му бе в състояние да повдигне духа и на най-мрачния човек.

— Вие сте очарователна, мадмоазел — произнесе принцът на английски с френски акцент. Руската аристокрация общуваше изключително на френски език и всеки благородник го владееше до съвършенство. — Аз съм принц Грегор Василов. Ще ми окажете ли честта да танцувате с мен?

— За мен ще бъде чест — каза Мойра, като се усмихна в отговор. Оказа се, че следващият танц е валс и той я отведе под носа на намръщения Джак.

— Мойра направи още едно завоевание — отбеляза Спенс, изникнал отнякъде. — Не бях разчитал на появата на принц, но и той ще свърши работа, ако наистина я пожелае.

— Не може да я има — заплашително прогърмя Джак.

Стоящите наблизо го погледнаха учудено.

— Не говори толкова силно — предупреди го Спенс. — Какво, по дяволите, става с теб? Искахме малко разнообразие сред цялата скука и го получаваме. Забавно е да гледаш как Ренфрю, Харингтън, Мериуедър и Пибоди припадат по Мойра, убедени, че е истинска лейди. А сега и принцът. Струва си да загубя две хиляди лири, ако тя успее да оплете кралска особа в мрежите си. А, ето я лейди Гуен. Тъкмо нея търсех. Кажи на Мойра, че според мен се справя блестящо.

Джак неспокойно прокара ръце през косите си, нервността му нарастваше с всеки миг, като гледаше как принцът притиска Мойра твърде близо до себе си. Вече бе готов да се втурне към дансинга и да я изтръгне от прегръдките му, когато се появи Виктория.

— Е, кой би могъл да предположи, че вашата бедна ирландка ще привлече вниманието на един принц? — в гласа й звучеше повече ревност, отколкото изненада. — Чух, че не е женен. Мислиш ли, че тя има някакъв шанс?

— Ако от мен зависи, не — отсече Джак. — Тя се цели твърде нависоко. Виконт или маркиз, дори херцог, но принц, това е немислимо.

Виктория се прозя, явно отегчена от темата.

— Умирам от жажда, скъпи. Би ли ми донесъл нещо за пиене?

— Разбира се — отвърна Джак с едва прикрито нетърпение. Той се отдалечи, но вместо да отиде до бюфета, изчака в края на дансинга да спре музиката, за да може да дръпне Мойра настрани и да поговори с нея насаме.

Тя се забавляваше от сърце в компанията на принца, който изглеждаше искрено увлечен по нея. С крайчеца на окото си забеляза разгневения Джак и за миг помисли, че в погледа му, искрящ от недоволство, проблясват искрици ревност. Опита се да мисли рационално, че е глупачка, щом й минават подобни мисли през главата, и отново съсредоточи вниманието си върху принц Грегор. Единствената грижа на Джак бе да й намери съпруг, за да може да прехвърли на друг отговорността за нея.

— Ще ме удостоите ли с честта да танцувате с мен още веднъж по-късно? — Попита принц Грегор, когато музиката замря. — Намирам ви за очарователна. Всички ирландки ли са така привлекателни като вас?

— Ласкаете ме, принце — игриво произнесе Мойра. — Тази вечер тук има жени, много по-привлекателни от мен.

— Не и за мен, малката ми. Ще позволите ли да ви направя визита утре?

Те бяха стигнали края на дансинга, където ги очакваше Джак.

— Лейди Мойра няма да приема посетители утре — рязко произнесе той и я отведе, преди тя или принцът да могат да реагират.

— Какво става с вас? — изсъска Мойра и не скри неудоволствието си.

— Трябва да поговорим.

Мойра въздъхна с неодобрение и го последва извън балната зала в едно празно странично помещение наблизо.

— Сега пък какво има? Да не искате да ми кажете, че принц Василов е развратник?

— Ти си очарована от него! — обвини я Джак. — Опитай късмета си другаде, Мойра. Принцът трябва да се ожени за кралска особа, ти не можеш да бъдеш друго освен негова любовница.

— Защо не му позволявате да дойде да ме види?

— За Бога! Достатъчни са ми онези четирима нехранимайковци, които вървят по петите ти. Отказвам да толерирам влюбен принц, който не би могъл да ти предложи нищо почтено в замяна на твоето внимание.

Мойра прикри усмивката си. Инстинктът й подсказваше, че Джак е обхванат от ревност, и сърцето й запя неудържимо. В момента, когато други мъже започнаха да я ухажват, той започна да се държи странно. Да си позволи да помисли дори, че я ревнува, бе наистина твърде смело.

— Ако не знаех как стоят нещата бих помислила, че ревнуваш.

Настъпилата тишина сякаш експлодира в ушите им. Ревност? Мислите на Джак напълно се объркаха. Това ли бе обяснението за странните му чувства напоследък? Това обяснение определено бе твърде смущаващо, и най-вероятно — самата истина.

— Дяволски вярно, ревнувам! — той почти изкрещя. — Аз те създадох такава, каквато си сега. Никой няма повече право от мен да бъде твой любовник. Не разбирам защо ме отхвърляш. Или може би те разбирам — поправи се с горчивина в гласа. — Няма начин да се съревновавам с богатство или титла.

— Този маскарад бе ваше хрумване — напомни му Мойра. — Аз исках да напусна Грейстоук, след като оздравеят раните ми.

— Рани, за които аз съм отговорен — отвърна Джак, внезапно осъзнал колко неразумно бе държанието му. — Прости ми, че се намесих. Върни се при обожателите си — той й обърна гръб и се отдалечи с видимо съжаление.

На Мойра й се искаше да го повика обратно, но знаеше, че няма право на това. Джак принадлежеше на лейди Виктория. Той имаше още по-отчаяна нужда от пари дори и от нея. Тя го наблюдаваше как се отдалечава, прехапала устни, за да не извика името му, докато се отпускаше уморено в най-близкия стол.

— Ето ви и вас, скъпа. Видях сър Джак да се отдалечава и се надявах да ви заваря сама. Имам да ви кажа нещо важно.

Мойра враждебно наблюдаваше как лорд Пърси Ренфрю се настанява в стола в краката й.

— От колко време се познаваме? Три-четири седмици? — попита Ренфрю, като взе малката й длан в ръката си. — Няма значение. Знам, че вие сте жената, с която искам да прекарам остатъка от живота си. Ще ми окажете ли честта да станете моя жена, лейди Мойра?

Ренфрю се надяваше, че е вложил достатъчно искреност в тона си. Родителите му непрекъснато му натякваха, че трябва да се ожени, а Мойра не подозираше за връзката му с Хелфайър клуб. Повечето от членовете му полагаха доста усилия да скрият самоличността си, и това се отнасяше и за него.

Мойра се взираше в Ренфрю, като си мислеше, че предложението му бе точно това, към което се стремеше Джак.

— За мен е чест, лорд Ренфрю, но…

— Но какво? Ако се притеснявате за реакцията на сър Джак, уверявам ви, че ще бъде очарован. Семейството ми има безупречна репутация.

— Нямам богатство и никакво наследство. Произхождам от древен аристократичен род, но нямам богатство, с което да се похваля — част от думите й отразяваха истината. Ако имаше благородници във фамилията, тя тепърва трябваше да ги открие.

— Аз съм достатъчно богат, за да се оженя за жената, която пожелая. Не помня да съм бил така увлечен. — Родителите ми ще бъдат очаровани, че най-сетне съм намерил съпруга и няма да имат нищо против брака ни, след като разберат, че семейството ти е подходящо.

В еуфорията си Ренфрю падна на колене пред нея и поднесе ръката й към устните си:

— Кажете „да“, скъпа, и тази вечер ще обявим годежа си.

— Нужно е съгласието на сър Джак — охлади атмосферата Мойра. — Дайте ми време да помисля.

Пърси се намръщи, решил, че Мойра има по-високи амбиции.

— Ако си мислите, че принц Василов ще ви предложи ръката си, грешите. Той трябва да се ожени за жена от кралско потекло. Изглежда увлечен по вас, а той самият е дяволски красив, но не би могъл да ви предложи нищо друго, освен да му станете любовница. Аз ви предлагам титла и почтеност.

— Зная това. Уверявам ви, принц Василов не ми е правил подобно предложение.

— Много добре. Една седмица, не повече. Междувременно не позволявайте останалите да ви влияят. Те имат планове за вас и не всички от тях са почтени.

— Ще ви дам отговора си в края на седмицата, милорд — тихо отвърна Мойра.

Ренфрю я изгледа сияещ и усмихнат. Вдигна се на крака и я привлече към себе си.

— Тъй като почти сме сгодени, една целувка би била съвсем в реда на нещата.

Той плътно притисна тялото й към своето. Тя усети как изригва спотаяваната му досега страст и деликатно потрепера от мисълта да отдаде тялото си на лорд Ренфрю и й се повдигна. Ако вместо него сър Джак я държеше в прегръдките си, тя бе сигурна, че не би изпитвала такова отвращение. После Ренфрю я целуна. Устните му бяха влажни и горещи. Езикът му бе противно лигав и настоятелен и търсеше повече интимност, отколкото тя бе готова да приеме. Когато ръцете му докоснаха гърдите й, Мойра изпадна в паника Как би могла да се омъжи за човек, когото не обича — дори не харесва — и да се отдаде на интимността, която бракът предполагаше?

— Съжалявам, не знаех, че стаята е заета — Джак стоеше на вратата, придружен от лейди Виктория. Погледът му бе прикован в Мойра. Очите му бяха стоманеносиви и й напомниха буреносни облаци, раздирани от гръм и светкавици.

Ренфрю неохотно се отдели от Мойра, но не и преди Джак да забележи къде бяха ръцете му. Джак присви очи, когато забеляза състоянието на Мойра, което според него бе плод на възбудата й. Тя дишаше на пресекулки през полупритворени устни и очите й блестяха, овлажнени от това, което той погрешно взе за страст.

— По дяволите, Грейстоук, можеше да почукате — глупаво изрече Ренфрю.

— Да потърсим друга стая, скъпи — подкани Виктория. — Не виждаш ли, че те искат да се усамотят?

Точно това тревожеше Джак.

Мойра затвори очи, а на лицето й се изписа облекчение.

— Не е нужно да си тръгвате заради нас — бързо изрече тя. — Тъкмо се канех да изляза. Обещах още един танц на принц Грегор и не ми се ще да го разочаровам.

Когато тя тичешком напусна стаята, Ренфрю вдигна недоволно ръце и се втурна след нея.

— Изглежда, прекъснахме една доста интимна среща — изкикоти се Виктория. — Не мисля, че твоето протеже е невинната девойка, за каквато се представя. След тази прелъстителна сцена може би ще убедиш Ренфрю да поиска ръката й. Моментът ми се стори доста компрометиращ.

— Може да си права — каза Джак и никак не му бе забавно. — Нямах представа, че Ренфрю ще се опита да прелъсти Мойра толкова скоро, въпреки че е истински негодник и би трябвало да очаквам подобно нещо, от негова страна. А пък аз се притеснявах за принц Василов. Както и да е, по-добре да се върнем в балната зала. Така ще мога да наглеждам довереницата си. Изглежда е склонна да си търси белята.

— Нали и ние искахме да останем насаме? — разочарована попита Виктория. Не й харесваше, че осуетиха плановете й за Джак. От седмици не бяха оставали сами и тя жадуваше за ласките му.

— Друг път — обеща той, нетърпелив да се върне в залата и да следи отблизо Мойра. Той почти изблъска Виктория навън от стаята.

Веднага зърна Мойра в прегръдките на високия внушителен руски принц. Перфектна двойка са, отбеляза Джак, обхванат от ревност, докато ги наблюдаваше как се носят по подиума в ритъма на танца. Внезапно принцът с танцова стъпка привлече Мойра навън към балкона. Джак усети как косата му настръхна. Тази малка глупачка нямаше никакъв разум. Той ли трябваше да я спасява от страстната й природа? Как би могла да си намери съпруг, като се държи така безотговорно?

Джак забеляза, че Виктория говори с някаква дама и се възползва от моментното отслабване на бдителността й. Побърза да настигне принца и Мойра.

— Студено ли ви е, мадмоазел? — попита принц Грегор, като галантно свали дрехата си и я наметна на раменете й. — За Русия това би могло да се нарече меко време. Вие сигурно ще харесате Русия, а аз бих ви я показал с удоволствие.

— Едва ли ще имам възможност да видя родината ви, принце — каза Мойра — Въпреки това съм сигурна че ще ми хареса.

— Тогава ще направим всичко възможно да я посетите — ентусиазирано заяви Грегор. — Като моя… специална гостенка.

Мойра усети какво възнамеряваше да каже и потърси начин да промени темата:

— Били ли сте някога в Ирландия, принц Грегор?

— Не, но защо да не отидем заедно някой ден.

Мойра бе обхваната от отчаяние. Как би могла да откаже възможно най-любезно предложението, което знаеше, че принцът се кани да й направи.

— Малко вероятно.

Принцът не бе човек, на когото лесно може да се откаже, и той обърна Мойра с лице към себе си.

После, като хвана брадичката й, той се наведе и я целуна с такава вещина, от която тя остана без дъх. Целувката му не можеше да се сравни с несръчните опити на Ренфрю, нито с опияняващите, изпълнени със страст, изпепеляващи целувки на Джак. Грегор я целуна и това бе приятно, лишено от възбуда, преживяване.

— Страхувам се, че моята довереница не е запозната с правилата за благоприличие, тъй като е родена и възпитана в провинцията. Моля да извините поведението й.

Мойра изстена от отчаяние. За втори път тази вечер Джак я заварваше в компрометираща ситуация. И в двата случая държанието на мъжете бе посрещано с нежелание, от нейна страна.

Принц Грегор не изглеждаше ни най-малко смутен и това вбеси Джак.

— Вашата довереница е прекрасна. Отново моля за вашето съгласие да я посетя утре.

Джак прониза с поглед Мойра.

— Молбата ви е отхвърлена И двамата знаем, че нищо добро няма да излезе от това. Хайде, скъпа. Време е да си тръгваме.

Принцът взе ръката на Мойра и опря устни в нея.

— Дълбоко съжалявам за решението на вашия покровител.

Единствено стиснатите юмруци на Джак подсказваха гнева който бушуваше в него. И металните проблясъци в очите му. Осъзнала недоволството му, Мойра усети в нея да се надига бунт. Джак започваше да се държи все по-покровителствено с нея. Искаше тя да си намери съпруг и въпреки това не харесваше нито един от мъжете, които проявяваха интерес към нея. Какво всъщност искаше?

Като откъсна поглед от Джак, Мойра се усмихна на принц Грегор и каза:

— Благодаря за танца, принце. Беше ми изключително приятно. Принцът стрелна с унищожителен поглед Джак, докато отново й целуваше ръка. После с явно нежелание я пусна:

— Удоволствието бе изцяло мое — той кимна на Джак: — Поздравявам ви за чара и красотата на вашата довереница.

— Не забравяйте дрехата си, принц Грегор — изрече Джак, като я дръпна от рамене на Мойра и я бутна в ръцете на принца.

Когато той си тръгна, настъпи тягостна тишина. Продължи непоносимо дълго, докато Джак експлозивно въздъхна и сграбчи раменете на Мойра:

— Какво, по дяволите, става с теб? Нарочно ли се опитваш да съсипеш репутацията си? Двама мъже за една нощ е твърде много. Прояви малко благоприличие. Знам, че не си била дискретна в миналото си, не си подбирала любовниците си. Но това е било, преди да бъдеш представена като дама в обществото. Най-малкото, което можеш да направиш, е да се държиш достойно и да спазваш благоприличие, докато не си намериш съпруг.

Ирландският нрав на Мойра изригна като лава:

— Върви по дяволите, Джак Грейстоук! Нямам нужда от бавачка. Единствената причина, която ме накара да се съглася с тази плиткоумна машинация бе… всъщност… — думите замряха на устните й. Тя нямаше достатъчно доверие на Джак, за да му разкаже, че може да попадне в затвора Нюгейт.

— Какво, Мойра? Винаги съм подозирал, че криеш нещо от мен. Какво има?

Тя млъкна и упорито стисна устни.

— Нищо. Съгласих се, за да ви докажа, че мога да се държа като дама А и… идеята, да се омъжа за богат съпруг, ми хареса.

— Би трябвало да ти хареса — кисело каза Джак. — И точно затова трябва да се държиш с подобаващо достойнство, докато не намерим подходящия човек — той я дръпна за ръката към балната зала. — Хайде. Мисля, че е време да тръгваме. Достатъчно се нагледах на лъскави контета тази вечер.

За щастие Виктория танцуваше със Спенс и не ги забеляза. Джак й остави съобщение при портиера и повлече Мойра към каретата.

Сгушена вътре, тя направо кипеше от гняв и безсилие. Нямаше представа какво не беше наред с Джак или защо изглеждаше толкова недоволен от нея. Тя правеше това, което той искаше, нали? Какво още?

— Престани да се цупиш — каза Джак, все още раздразнен от целувките, които Мойра си размени с Ренфрю и принца. Той би трябвало да е наясно, че безнравствено същество като нея ще се забавлява да съблазнява мъжете, докато не хлътнат. Кой би могъл да знае това по-добре от него? Все още помнеше вкуса на целувките й. Споменът за тях бе ярък в съзнанието му и проблясваше като огнена следа.

— Не се цупя — заяви Мойра. — Ядосана съм. Нямате право да се отнасяте с мен като с неодушевен предмет. Писна ми от този маскарад. Уморих се да ми казвате какво да правя, как да се държа, с кого да се сприятелявам. Вие не сте отговорен за мен, Джак. Аз сама мога да се грижа за себе си.

Джак изригна порой от ругатни, от които й писнаха ушите.

— Охо, така ли? Ако не се бях появил, щеше да се озовеш по гръб със запретнати до ушите поли — той присви очи. — Може би точно това искаш.

Бруталното обвинение я зашемети.

— За твое сведение, лорд Пърси ми предложи ръката си.

Джак изведнъж притихна:

— Той ти е предложил брак?

— Нали точно на това се надявахте с лорд Спенсър? Достатъчно ли се забавлявате? Да ме представяте за лейди и да наблюдавате как вашите префърцунени приятели се надпреварват за моето внимание, това сигурно ви е доставило часове забавления за моя сметка

— Ти прие ли? — попита Джак със свито гърло, неспособен да мисли за нищо друго освен за това как този простак Ренфрю как получава от Мойра това, за което той самият жадуваше.

След дълга, наситена с напрежение, пауза Мойра отговори:

— Не още. Ще му дам отговора си следващата седмица. Не виждам причина да откажа. Направи ми почтено предложение. Той очаква да наследи титлата херцог и един ден мога да стана херцогиня. Ще имам достатъчно средства да помагам на Кевин и семейството му.

— И това е повече, отколкото аз мога да ти дам — кратко вметна Джак. — А какво ще кажеш за принца? Искаш ли да противопоставиш двамата един на друг?

Лицето на Мойра пламна и червенина заля шията й. Той несправедливо я обвиняваше.

— Принц Грегор е очарователен мъж, но аз добре знам, че от него не мога да очаквам почтено предложение. Най-добре е да се омъжа за Ренфрю.

— За нищо на света! — прогърмя Джак. — Пърси Ренфрю не е подходящ за теб. Той се представя за джентълмен и малко хора познават истинската му същност. Няма да се омъжиш за никого без моето съгласие.

— Не те разбирам, Джак. Мислех, че с радост ще се отървеш от мен, за да можеш да се ожениш за лейди Виктория.

— Виктория да върви по дяволите! — грубо изрече той. А после млъкна с мрачно изражение. Проклета да е лейди Амелия, защото се намеси. Проклет да е Спенс заради предложението за този маскарад. Проклет да е самият той, че се съгласи да участва. Това, което първоначално обещаваше да бъде забавна шега, се превърна в пародия. Ако поне малко бе подозирал, че малката ирландска уличница ще се превърне в неустоимо изкушение за него, щеше да я остави да си лежи там в калта.

Желанието, което изпитваше към Мойра, обърна живота му наопаки. Изгаряше го нуждата да я люби. Тя изпълваше сетивата му — звуците, докосването, уханието й — всичко това подхранваше копнежа му по нея. Откакто я срещна, загуби интерес към хазарта и алкохола. И Господ му е свидетел, че не изпитваше желание да сподели леглото си с Виктория, бъдещата му съпруга. Нахлуването на Мойра в живота му го накара да се запита дали не започва да губи разсъдъка си.

Бе толкова глупав да не опита това, което може да му предложи Мойра. Той трябваше да се възползва от нея, когато го бе обладало желанието му, а не да се въздържа. Ако го беше направил, вече щеше да се е освободил от този копнеж и щеше да живее както по-рано. Не че Мойра бе светица. Самата тя бе признала за съществуването на един любовник И Бог знае още колко е имала. Какво толкова, ако има и още един?

Когато каретата с громолене спря пред дома на Грейстоук няколко минути по-късно, Джак все още кипеше от гняв. Той слезе и протегна ръка да помогне на Мойра. Но вместо това я грабна и я отнесе до къщата. Петибоун отвори вратата още преди да я стигнат.

— Казах ти да не ни чакаш — смъмри го Джак като се промъкна покрай втрещения прислужник. — Лягай си. Няма да имам нужда от теб тази нощ.

— Сигурен ли сте, че осъзнавате какво правите? — попита той тихо, изпълнен с достойнство. — Предлагам аз да се погрижа за лейди Мойра и да я изпратя до стаята й.

— Престани да се бъркаш, Петибоун — процеди през зъби Джак — Прекрасно знам какво правя.

— Е, аз не! — изрече Мойра. — Пуснете ме. Мога да вървя и сама В очите на Джак се прокрадна опасен блясък.

— Нашият разговор още не е приключил.

— Според мен вече е приключил — каза тя с растяща тревога. Какви бяха намеренията на Джак? Изглеждаше твърде ядосан, за да разсъждава разумно.

Той прескачаше по две стъпала наведнъж, без да усети, че Петибоун го следва по петите. Възрастният мъж проговори:

— Ядосан сте, сър Джак, и сам знаете, че вашият гняв ще ви навлече неприятности. Нека повикам Джили да се погрижи за Мойра.

— Лягай си — повтори Джак. — Тази вечер Мойра няма нужда от Джили. Не се тревожи за нея. Няма да й сторя лошо.

— Много добре, сър — изрече Петибоун, като махна с ръка безпомощно и докато Джак стигна стаята на Мойра, той беше изчезнал.

Вратата на стаята бе отворена и голям свещник, обкичен като коледна елха, осветяваше всичко, без най-тъмните ъгълчета на стаята. Веселите пламъци в камината сгряваха нощния хлад. Това бе дело на Джили, предположи Мойра, докато Джак хлопна вратата след себе си и я пусна да стъпи на пода.

Ако тя бе очаквала Джак да се обърне и да напусне стаята — явно се бе излъгала.

— Какво ще правите? — трепереше, и то не от студ. Възможно ли е да бе очакване?

Джак я погледна с предизвикателна усмивка, която почти спря ударите на сърцето й.

— Първо ще те съблека и след това ще те любя — въпреки обзелия го преди малко гняв сега в гласа му се прокрадна съблазнителна нотка, от която по гърба й полазиха тръпки.

Смутена, Мойра отстъпи. Джак неотлъчно я последва.

— Сякаш не си го правила и преди. Седмици наред те гледам как флиртуваш с различни мъже, изкушавайки ги с усмивка на сирена. Аз съм мъж, Мойра. Мога да понеса само толкова. Пожелах те в момента, в който те зърнах. Цялата в рани и синини, покрита с кал и мръсотия от канавката. Обещавам да съм търпелив. Твоето удоволствие е важно за мен не по-малко от моето. Няма да имаш от какво да се оплачеш за начина, по който те любя.

Мойра шумно преглътна.

— Мисля, че решихме да не се обвързваме. Да бъдем любовници, ще усложни излишно нещата между нас — тя се страхуваше, че ако му каже, че все още е девствена, той ще разбере лъжите й досега. Тя не бе готова да му признае истината, защото не беше сигурна дали може да му се довери. Идеята за Нюгейт изобщо не й допадаше.

— Хей, скъпа, говориш твърде много.

Джак протегна ръка, взе я в прегръдките си и я целуна. Устните му бяха меки, нежни и настоятелни, горещи и чувствени. Мойра извика тихо, но в знак на капитулация, се сгуши в него. Ръцете му предлагаха закрила срещу жестокия свят навън, устните му я приканваха да вкуси греховни удоволствия. Той бе истинско изкушение. Когато ръцете му докоснаха тялото й, тя усети как се разтопява и изчезва в потока от чувства под ласките му.