Кони Мейсън
Чисто удоволствие (5)

5

— Бих желал аз да съм твоят любим — повтори Джак, когато Мойра изглеждаше изумена от признанието му. — Ти си истинско изкушение, осъзнаваш ли това?

Очите им се срещнаха и в този момент, изпълнен с искряща вибрираща тишина Мойра осъзна, че напълно губи самообладание. Тялото й бе натежало от изгарящ копнеж, женската й същност влажно пулсираше в очакване и желание, което й бе напълно непознато. Тя се опита да отрече въздействието на Джак, но осъзнаваше само все по-жарката топлина, която излъчваше настойчивият му поглед и топлината на разгорещеното му тяло.

Когато опита да отговори, устните на Джак покриха нейните — силно и безмилостно настойчиви. Стопи се и последният остатък от самоконтрол и тя усети как коленете й омекват. В гърлото й приглушено прозвуча въздишка. Устата му се отвори над нейната. Езикът му се стрелна покрай полуотворените й устни и зъбите й — той се опиваше от вкуса й, като езикът му се оттегляше, и отново напираше, така изживяваше това, за което копнееше тялото му. Тя усети твърдостта на мъжествеността му, притисната в меката извивка на корема й. Усети как ръцете му галят гърдите й и я обхвана неконтролируемо желание — остро и силно, чиято жар запали кръвта във вените й. Чувството беше упойващо. Тя никога не бе изпитвала нещо подобно и нямаше с какво да сравни неописуемото удоволствие, което я разтърсваше до мозъка на костите й, породено от ласките и вкуса на устните му. Беше прекрасно и първично.

Мойра вдигна ръце и го прегърна, като устните й, впити в неговите, отрониха лека въздишка — разумът й замлъкна пред силата на инстинктите, които я завладяха. Нейното удоволствие разпали още повече глада му и той я притисна съвсем до себе си, тя усети вкуса му, той направо я изпиваше с устни. Когато я насочи към леглото, Мойра изведнъж възвърна част от разума си и в съзнанието й прозвуча сигнал за опасност. Отдръпна се със сила, породена от отчаяние, като дишаше тежко, а очите й го гледаха враждебно.

— Ти палиш огън в душата ми — призна дрезгаво Джак. — Мисълта, да те любя, ме влудява. Когато съм с теб, не мога да мисля за нищо друго. Ти си загадка, Мойра О’Туул, очарователна и мистериозна. — Той обхвана с пръсти медальона, окачен на златна верижка на врата й. Не можеше да си обясни, а се питаше не за първи път, защо тя толкова много държи на него. — Откъде имаш този медальон? Може би ти го е дал някой от любовниците ти?

— Няма нищо загадъчно в мен, сър. И ако искате да знаете, медальонът е принадлежал на баба ми, след това на майка ми. Сега принадлежи на мен.

— Какво ще правим с привличането между нас? — нежно попита Джак, забравил за медальона, и се наведе да целуне пулсиращата веничка на врата й. Светът се завъртя отново около Мойра. — Да се държим делово и неутрално, е твърде трудно за негодник като мен.

— Така е най-добре — тя се отдръпна.

— За Бога, Мойра, и преди си имала любовници. Какво значение има, дали ще имаш още един?

Бузите й порозовяха. Заслужаваше си го, след като излъга Джак за несъществуващия любовник

— А лейди Виктория? Не мисля, че тя лесно прощава. Нито е жена, която би споделила любовника си с други.

Той избухна в смях.

— Ти със сигурност не вярваш, че ще бъда верен съпруг на Виктория, след като се оженим. Защо, според теб ме наричат Черния Джак? Не съм светец, Мойра. Дори и лейди Амелия вече не може да ми помогне.

Тя го погледна озадачено.

— Искаш да кажеш семейният призрак? Тази, чийто портрет видях в хола?

— По дяволите лейди Амелия. Да поговорим за теб. Искам те, Мойра, а аз винаги получавам това, което искам.

— Досега — рязко изрече Мойра. Съжаляваше жената, която щеше да се омъжи за Джак Грейстоук Той бе прекалено красив, прекалено арогантен и твърде самоуверен. Не го познаваше достатъчно, за да може да му се довери.

— Искаш да отречеш чувствата ми? Чувствата ни? Мога да усетя кога една жена желае да бъде отведена в леглото. Целувките ти ми подсказват, че изпитваш същата страст като мен и споделяш желанието ми да изживеем докрай нашето взаимно привличане.

Златистите зеници на Мойра заблестяха от гняв.

— Вие сте арогантен, самозабравил се долен тип, сър Джак. Бих могла веднага да се откажа от маскарада, замислен от вас и лорд Фенуик, и то без никакво съжаление.

Джак вдигна вежди.

— Би могла? И къде ще отидеш? Нямаш пари, доколкото знам. Няма вероятност да си намериш работа. По собственото ти признание, любовникът ти не иска да има нищо общо с теб. Ти имаш нужда от мен, Мойра. Бих казал, че двамата имаме нужда един от друг — очите му се усмихваха, ъгълчето на устните му иронично потрепваше и той изглеждаше много самоуверен. Мойра изпита желание да го удари и така да изтрие самодоволната усмивка от лицето му.

— Няма как да знаете от какво имам нужда — отбеляза Мойра. — Запазете страстта си за вашата годеница и любовниците си. Не ме интересува. Обещахте ми богат съпруг, и това искам.

Думите на Мойра прозвучаха практично, но бяха продиктувани от отчаянието й. В последното писмо от брат й се загатваше за задънената улица, в която се намира, и колкото по-скоро бе в състояние да го подпомогне финансово, толкова по-добре.

Светлината в очите на Джак угасна и той се отдръпна от нея.

— Нека бъде по твоему, Мойра. Никога не съм насилвал жена, било то и проститутка…

Той не довърши изречението си, но Мойра разбра, че има предвид нея. Какво друго би могъл да си помисли, след като го накара да я приеме за лека жена, която кръстосва улиците, а не невинна девственица?

— Ще ти намерим богат съпруг, и ти ще поемеш живота си с леко сърце. — Да представим жена с твоите… хм… дадености за дама, ще бъде безкрайно забавно и изгодно, при изгледите за придобивка на две хиляди лири, помисли Джак, но не го изрече на глас. — В събота вечер има един бал. Това е най-подходящият момент да те въведа в обществото. А сега, ако ме извиниш, ще се отбия при лейди Виктория днес следобед. Това е възможно най-удобният момент да й направя предложение. До пролетта и двамата ще се сдобием с подходящите брачни партньори. Приятен ден. Днес няма да вечерям с теб. Вероятно лейди Виктория ще реши да отбележи по подобаващ начин нашия годеж

— Приятен ден, сър — хладно отговори Мойра, съвсем наясно какво тържество ще предложи лейди Виктория на изключително мъжествения си годеник. Не осъзнаваше защо мисълта за интимността на Джак и Виктория я караше да се чувства физически зле.

Джак затръшна вратата с овладян гняв. Не искаше от Мойра нищо, което не е предлагала на други. Знаеше, че привличането между тях криеше заплаха за бъдещите му планове с Виктория, но не можеше да възпре чувствата си. Сякаш стремително вървеше към някаква непонятна развръзка, воден от невидима ръка. Проклет да е, ако позволи това да попречи на плановете му! Отнасяше се за неговия собствен живот и, дявол да го вземе, той го живее така, както желае. Беше доволен от съдбата си, докато почти не прегази тази ирландска госпожичка, отхвърлена от любовника си. Да се забавлява и да си осигури богата съпруга, бяха единствените цели в живота му. Нямаше търпение да намери нищо неподозиращ мъж, на когото да прехвърли прелестите на жената със съмнителна репутация, която бе приютил в дома си. И по възможност най-скоро.

 

 

— О-хо, милейди, изглеждате като принцеса — въздъхна Джили с копнеж. — Сър Джак ще остане наистина доволен. Обзалагам се, че тази вечер ще засенчите всички красавици на бала. Ще се сдобиете със съпруг за нула време.

Мойра се взираше като омагьосана в стенното огледало, невярваща на очите си, без да може да проумее, че гледа собственото си отражение. Бяха донесли балната рокля едва този следобед. Сребристата материя проблясваше с виолетови оттенъци, нежно обхванала гърдите й, изящно подчертаваше талията й и се спускаше в царствени дипли. Деколтето изкусително следваше извивката на гърдите й, без да ги открива прекалено, а дългите ръкави довършваха елегантния силует.

Джили грижливо бе вдигнала и подредила лъскавите й къдрици високо на главата й, и те примамливо трептяха и очертаваха деликатните черти на лицето й. Ако Мойра не гледаше собственото си отражение в огледалото, би се заклела, че подобна трансформация е невъзможна И все пак — опровержението бе пред очите й.

— Ласкаеш ме, Джили — прояви скромност Мойра. — Донеси ми наметалото. Не бива да караме сър Джак да чака.

Джак ставаше все по-нетърпелив. Крачеше неспокойно напред-назад и през две секунди поглеждаше нагоре по стълбите. Беше нервен като майка, която за пръв път ще представи дъщеря си пред обществото. Толкова много зависеше от това, как аристокрацията ще възприеме Мойра. Той се нуждаеше от двете хиляди лири на Спенс, за да подготви женитбата си с лейди Виктория, а Мойра имаше нужда от богат съпруг, който да го освободи от отговорността му за нея.

Предложението му за женитба мина без всякакви засечки до момента, когато Виктория постави едно условие. Тя отказа да се омъжи за него, докато неговото протеже не намери съпруг и не създаде свой дом. По дяволите! Ако скоро не се сдобие с достатъчно финанси да ремонтира Грейстоук старата сграда ще се сгромоляса над главата му. За облекчение на Джак майката на Виктория ненадейно бе пристигнала и това бе повод да се извини елегантно и да си тръгне, вместо да измисля извинения за нежеланието си да остане и да прекара с нея нощта, както би станало, ако е сама. Собственото му нежелание го озадачаваше. До неотдавна той с удоволствие прекарваше нощите си с Виктория и изобщо не ги считаше за задължение.

Празните му джобове би трябвало да го карат да бъде по-ентусиазиран в усилията си да предразположи Виктория. Включително и с това, да намери съпруг на Мойра От друга страна представата за Мойра в прегръдките на друг мъж го караше да се чувства некомфортно. Предполагаше, че това чувство ще отшуми, когато и двамата успеят да си осигурят сигурността на брака.

Джак спря в подножието на стълбите и погледна нагоре. Онемя от гледката пред очите си. Окъпана в мекия сребърен блясък на роклята си, ефирна като ангелско видение, Мойра сякаш не стъпваше по стълбите. Сякаш нозете й не докосваха стъпалата под нея, а невидими криле я носеха надолу към него, където той стоеше замрял в очакване. Джак не осъзна, че е затаил дъх и изведнъж шумно издиша. Когато Мойра слезе долу, той галантно й предложи ръката си и я отведе до фоайето, където се отдалечи малко от нея и я огледа критично.

Парещият му поглед обходи лицето й, слезе надолу по раменете й и възбуждащо пропълзя по гърдите й, смел и преценяващ. Цялото същество на Мойра бе изпълнено с очакване — времето течеше непоносимо бавно.

— Одобрявате ли, сър?

Дали одобрява? Не просто одобряваше — той бе прехласнат. Дори и в най-смелите си видения не си бе представял, че жалкото създание, което бе отвел в дома си преди месец ще се превърне в достолепната дама пред него. Стомахът му се свиваше и той с усилие на волята си налагаше да се успокои, като си повтаряше, че не може да си позволи да бъде увлечен по тази изкусителка без пукнат грош, която най-вероятно бе и лека жена. А и Мойра не можеше да си позволи беден съпруг, ако искаше да облекчи тежкото положение на роднините си. Бяха си лика-прилика, с горчивина помисли той. Той — разгулен негодник, готов да продаде чувствата си на висока цена, а тя — жена със странен вкус по отношение на любовниците си.

Той я огледа и вдигна рамене.

— Моето одобрение не е важно. Трябва да впечатлиш мъжете, които биха били подходящи съпрузи. Но по мое мнение чудесно ще се справиш с тази задача. Помни какво съм те учил, и внимавай, когато танцуваш, съвсем скоро много мъже ще са в краката ти. Като те гледа човек, трудно би предположил, че… — той спря насред изречението и после довърши след драматична пауза — че си от нисшата класа.

Мойра веднага разбра какво се канеше да изрече Джак, преди да замълчи неловко. Но бе решила да не прави опит да промени мнението му за нея и просто каза:

— Тръгваме ли?

Появи се Джили с новата пелерина, обшита с кожа, и Джак я наметна на раменете й. Пръстите му се задържаха малко по-дълго от необходимото и горещото му докосване я обжарваше като огън чак докато стигнаха къщата на Грисуолд в Мейфайър. Защо присъствието на Джак Грейстоук така силно й въздействаше? Как можеше да обърне внимание на друг мъж, когато магнетичното му привличане с неподозирана сила обсебваше съзнанието и чувствата й?

— Пристигнахме — обяви Джак, когато каретата спря пред огромна каменна сграда, чиито високи прозорци обливаха улицата в светлина. Тълпи прииждащи гости слизаха от каретите си и се отправяха към входната врата. Кочияшът свали стъпалото и Джак слезе пръв. Подаде ръка на Мойра.

Ръката й потрепваше, когато я изложи в протегнатата му длан. Той стисна пръстите й окуражително.

— Дръж се естествено и се придържай към версията, която съчинихме за появата ти в Лондон. Аз ще съм винаги близо до теб.

— Не съм сигурна, че е разумно. Не мислите ли, че лейди Виктория ще се разстрои, ако непрекъснато бдите над мен?

— Може би. Но аз съм твой покровител и от мен се очаква да те наблюдавам. Освен това — добави сухо той — колкото по-скоро ти намерим съпруг, толкова по-доволна ще бъде Виктория.

Стълбището към втория етаж преливаше от хора, които се движеха и в двете посоки. Някои Джак поздрави по име, на други само кимваше. Много от тях изглеждаха изненадани да го видят в присъствието на друга жена, а не Виктория, за която знаеха, че вече е негова годеница. Всички глави се обърнаха в тяхна посока, когато икономът високо обяви пристигането им:

— Сър Джаксън Грейстоук и лейди Мойра Грийли.

Последва цяло стълпотворение от желаещи да бъдат представени на неговото протеже. Джак я отведе първо при домакините, като кратко представи Мойра. Никой не оспори претенциите му на неин покровител, нито постави под съмнение правото й да присъства на това събитие. Все още трепереща, тя си позволи да въздъхне с облекчение. Джак стисна ръката й и прошепна:

— Вече си въведена в обществото. Сега всичко е в твои ръце.

Спенс се присъедини към тях, като я оглеждаше с нескрито възхищение.

— Изглеждаш ангелски прекрасна, Мойра. Мога почти да гарантирам успеха ти — той красноречиво погледна Джак — Мисля, че ще мога да си купя двойка сиви коне — той се отдалечи, като едва сдържаше смеха си. — Цената си струва дори само за да наблюдавам развитието на нещата.

— Какво искаше да каже? — Мойра погледна въпросително Джак

— Не му обръщай внимание. Спенс често говори с недомлъвки.

Забравиха за по-нататъшни обяснения, тъй като бяха обградени от тълпа млади джентълмени, които настояваха да бъдат представени на Мойра. Бяха толкова много, тя дори не успяваше да запомни имената им, камо ли да обърне по-голямо внимание на някого. Танцува с много от тях, като игриво трептеше с мигли и се държеше по напълно неприсъщ й начин. Случваше й се за пръв път да флиртува, пък и никога досега не бе въвличана в измама като тази.

Към полунощ лорд Харингтън и лорд Ренфрю едновременно изразиха желание да правят компания на Мойра по време на вечерята. Когато тя се обърна към Джак в очакване да й даде съвет, видя, че е напълно увлечен в разговор с лейди Виктория и хич и не подозираше за дилемата й. Тя сама взе решение като им се усмихна очарователно и хвана и двамата под ръка. Така позволи на двамата си нетърпеливи кавалери да засвидетелстват вниманието си и да я отведат към масата за вечеря.

— Малката ти довереница, изглежда, е направила забележителни завоевания — изключително доволна отбеляза Виктория. — Харингтън и Ренфрю изглеждат доста увлечени по нея.

Джак рязко се огледа.

— Ренфрю? Този мъж е арогантен негодник. Най-долен мошеник без никакви планове за женитба. Извини ме, докато отида и избавя Мойра от компанията му.

Като го хвана за ръка, Виктория отказа да го пусне.

— Остави я да се оправя сама, скъпи. Може би малката госпожичка ще успее да го промени. Родителите му отдавна настояват да се ожени и да ги дари с наследник. Заплашили са го, че ще го лишат от наследство, ако не промени порочните си навици. Опасяват се, че е свързан по някакъв начин с клуба Хелфайър.

— Мойра е живяла доста скромно досега — мило поясни Джак. — Не е достатъчно опитна, за да се справи с негодник от калибъра на Ренфрю. И двамата: и Ренфрю, и Харингтън, са превзети контета. Чух, че едно момиче забременяло от Харингтън и се самоубило, когато отказал да се ожени за нея.

— Това са само клюки — заяви Виктория. — И двамата са много подходящи за провинциално момиче без никакво състояние. Достатъчно са богати, за да се оженят за своята избраница дори да няма зестра. Родителите на Ренфрю с готовност ще го оженят, без да ги е грижа за безпаричието и, стига да е от добро потекло. Ти каза, че баща й е барон, нали така?

— Да, барон — отвърна Джак разсеяно, загледан как Ренфрю се наведе интимно към Мойра, за да прошепне нещо в ухото й.

— Нагъл нахалник, той изпива с поглед деколтето й! — просъска през зъби той. — Не вижда ли, че Мойра е едно невинно създание?

Думите му го накараха да се замисли. Невинна? Какво, за Бога, го накара да изрече това? Мойра бе всичко друго, но не и невинна, въпреки вида й на девица. Без съмнение тя успешно можеше да се справи с типове като Харингтън и Ренфрю. Въпреки това реши, че трябва да размени по две думи и с двамата й обожатели, както и с всеки друг, за когото считаше, че е неподходящ кандидат за съпруг на неговото протеже.

— Отведи ме до масата за вечеря, скъпи — каза Виктория. — Напоследък ме пренебрегваш, а това не ми харесва.

— Направо е невъзможно да остана насаме с теб, откакто майка ти е тук — Джак трябваше да си признае истината, че присъствието на майка й му даваше прекрасно извинение да не остава нощем при Виктория. Щеше да го направи, ако тя настояваше, но приличието изискваше да оставят нещата така за момента, и Виктория добре осъзнаваше това. Странно наистина, но откакто Мойра се появи в живота му, мисълта да се люби с Виктория никак не го привличаше.

— Аз съм разочарована от обстоятелствата не по-малко от теб — измърка Виктория гърлено. — Може би кратък период на въздържание ще те превърне в нетърпелив годеник Но запомни, скъпи, внимавай с жените. Всичко твое вече е мое притежание.

Джак се стегна, парализиран от негодувание. Липсата на пари го поставяше в такова жалко и унизително положение и никак не му харесваше Виктория да диктува правилата. Но мисълта да загуби Грейстоук бе недопустима. Ако това се случи, със сигурност духовете на всички негови предшественици ще започнат да го преследват. А трябваше да се справи и с лейди Амелия. Някъде напред — в бъдещето, ако ситуацията не се подобри скоро, витаеше заплашителната сянка на затвора за длъжници. Картинката не бе никак привлекателна. Но проклет да е, ако се примири със собственическото отношение на Виктория.

— Сега върви сама. Аз ще дойда след малко. Първо искам да поговоря с довереницата си — протестите на Виктория замряха на устните й, когато Джак се завъртя на пета и се отдалечи.

Мойра се усмихваше изкусително на двамата мъже, които се надпреварваха да й засвидетелстват вниманието си, и с напредването на вечерта ставаше все по-спокойна. Когато чу Джак да произнася името й, спря да го изчака. Беше свъсил вежди неодобрително и тя се зачуди с какво е предизвикала недоволството му. Виктория го бе обсебила напълно цялата вечер и тя не танцува с него веднъж

— Искам да говоря с довереницата си — сухо кимна Джак към Харингтън и Ренфрю, като им показа, че за момента присъствието им е нежелано. — Ще се присъедини към вас по-късно — и двамата се отдалечиха малко, за да я изчакат.

Мойра въпросително погледна Джак:

— Нещо нередно ли направих?

— Не още — рязко отвърна той. — Исках да те предупредя за Харингтън и Ренфрю. Познавам ги. Те не са това, което би искала да намериш в лицето на бъдещия си съпруг. И двамата са известни като пълни пройдохи и са напълно неподходящи за съпрузи.

— А аз какво точно търся? — пожела да узнае тя.

— По дяволите, Мойра, не си глупава. Знаеш какво искат те. Съветвам те да не избираш любовниците си, преди да си си намерила съпруг.

Очите на Мойра гневно проблеснаха:

— Знам, че имате лошо мнение за мен, но това е отвратително. Това не е ли лейди Виктория? Приближава към нас с такъв вид, сякаш е готова да ме убие. По-добре се дръжте мило с нея, иначе рискувате да загубите богатството и.

Сивите очи на Джак се вледениха и проблеснаха с опасен метален блясък.

— Там, откъдето идва тя, е пълно с богати наследници.

— Предполагам, че винаги има жени, които жадуват за вниманието на Черния Джак. Винаги ли така лесно покоряваш жените?

Той я погледна с обезоръжаваща и смущаваща усмивка:

— Винаги, но това в момента няма значение. Просто исках да те предупредя какво представляват Ренфрю и Харингтън.

— Скъпи, закъсняваме за вечеря — каза Виктория, устремена към тях. — Не виждаш ли, че откъсваш Мойра от обожателите й? Не се ли радваш на забележителния й успех?

— Опиянен съм от радост — изрече Джак и усмихнат обърна искрящия си влудяващ поглед към Виктория, като моментално постигна желания ефект, и тя почти се стопи в ръцете му.

Света Дево, помисли Мойра и се обърна отвратена. Този мъж няма ли гордост? Готов е на всякакви думи и дела, само и само да постигне своето. Но коя бе тя, да го съди, след като не е по-добра от него. Тя също иска да се омъжи без любов за мъж, който е достатъчно богат. Нуждата, да опази името си неопетнено и да помогне на брат си, бяха много по-важни от нейното щастие.

Ренфрю и Харингтън отново застанаха от двете й страни и тримата се отправиха към масата. По време на безкрайната вечеря тя усещаше горещия поглед на Джак върху себе си, докато оживено разговаряше с двамата си кавалери. Той седеше срещу нея и ясно изразяваше негодуванието си, като кашляше шумно, когато някой от двамата мъже се навеждаше твърде ниско над нея или тя флиртуваше твърде оживено. После те отново се оттеглиха в балната зала, за да продължат с танците. Лорд Мериуедър приближи към нея с намерение да я покани за следващия танц, но стигна едновременно с Джак, който я хвана за ръка и я отдръпна от младия мъж.

Съжалявам, Мериуедър, този танц е мой — оркестърът засвири страстен скандален валс и без да промълви нито дума, Джак обърна Мойра към себе си и я отведе на дансинга Притисна я недискретно близо до себе си и телата им последваха ритъма в унисон.

— Какво мислиш, че правиш? — тросна се Мойра.

— Внимавай с Мериуедър. Без капчица срам гледа дълбоко в деколтето ти. Лесно е да се отгатне какви са желанията му.

— Това е просто танц, Джак. Държиш се така, сякаш наистина съм твоето протеже.

Джак се сепна и осъзна истината в думите й. Какво, по дяволите, иска самият той? Държеше се като ревнив глупак, без да има никакъв повод за това. Нещата се развиваха точно както бяха планирали със Спенс, но незнайно защо, никак не му беше забавно. Единственото нещо, което го задържаше да не грабне Мойра и да я отведе далеч от тази тълпа, бяха двете хиляди лири, които щеше да спечели, когато тя си намери съпруг. Странното бе, че Джак не можеше да бъде изкушен нито от титла, нито от пари. Парите идваха и си отиваха в зависимост от късмета в играта. Загубите му го принудиха да осъзнае, че може да загуби Грейстоук, и затова трябва да сключи брак по сметка.

— Напълно си права, Мойра. Нямам право да… — той се поколеба — да те съдя. Нямам право да решавам съдбата ти, дори не сме любовници — той я погледна гневно. — И то не поради липса на желание. — Джак почти каза ревнувам вместо съдя, но разумът му надделя. — Би трябвало да те поздравя. Днес се представи изключително добре. Никой няма и най-малкото подозрение, че не си това, за което се оказваш.

— А каква съм аз, Джак? — попита Мойра, като се вглеждаше в лицето му.

Джак я погледна присмехулно.

— Дама, разбира се.

Мойра се изчерви и отвърна поглед. Съжали, че попита.

— Спенс разпространява слуха, че баща ти е ирландски барон, далечен мой роднина по бащина линия — весело продължи Джак — Разказва на всички, че той те е поверил на мен със заръката да те въведа в обществото.

Танцът свърши и той я отведе от дансинга. Мойра бе обсадена от тълпа обожатели и той се отдалечи от нея, за да потърси Виктория, която бълваше огън и жулел, бясна, че я е изоставил за толкова дълго време. Два часа по-късно Мойра бе капнала от умора и всеки миг можеше да рухне от изтощение, но точно в този момент Джак се появи с пелерината й.

— Време е да тръгваме, Мойра. Пожелай лека нощ на обожателите си.

Надигна се недоволен глъч около нея, но Мойра решително отклони увещанията, като остави след себе си тълпа разочаровани контета.

— Благодаря, че ме спаси — каза, щом се настаниха в каретата — Изтощена съм. Сигурно вече зазорява Задълженията ми като камериерка бяха далеч по-лесни от това, да стоя на показ цяла нощ.

— Ако нещата се развият добре, никога няма да ти се налага да работиш за други. Или да зависиш от любовници като този, който те е зарязал.

Мойра виновно се изчерви. Тя осъзнаваше, че с лъжа е обрекла себе си в представите на Джак за една паднала жена. Съжаляваше, че трябваше да стигне до такава отчаяна фантазия. Тя замълча, твърде уморена да се замисля над значението на особения поглед на Джак, който се процеждаше иззад присвитите му очи, с цвят на притаена буря. Вече в стаята си, на сигурно място, си припомни нажежения поглед на Джак и той я обсеби напълно, като я караше да се чувства по начин, който й бе непонятен — нито го желаеше, нито го разбираше.

Мойра бързо се съблече и се пъхна в леглото. Напълно изтощена, заспа веднага. Сънищата я отведоха в миналото — преди нощта, когато срещна Джак Грейстоук, който я откри скупчена в канавката.