Кони Мейсън
Чисто удоволствие (4)

4

Джак пристигна в Грейстоук Манър точно когато Мойра приключваше закуската си. Доста неудобно бе да се храни само с помощта на лявата си ръка, но тя успя да утоли глада си. Зарадва се, че я прекъснаха, когато Джак почука и влезе, следван от Джили. Бе започнало да й омръзва само да се излежава.

— Добро утро — поздрави Джак с дрезгав глас. Беше му трудно да отклони погледа си от равномерно повдигащите се гърди на Мойра под чаршафа при спомена за вкуса на сладостно изкусителните розови връхчета.

— Това е Джили — каза той и побутна момичето напред. — Новата ти камериерка.

Джили се взираше с ококорени очи в подпухналото и охлузено лице на Мойра, но успя да направи непохватен реверанс, след като Джак я побутна отново.

— Добро утро, милейди. Ще се постарая да съм ви полезна. Сър Джак каза, че сте преживяла злополука.

Мойра погледна стреснато Джак. Той знаеше, че тя не е милейди. Но предупредителният му поглед й даде знак да не оспорва думите му.

— Да, инцидент с каретата — каза истината Мойра. — Сигурна съм, че ще се разбираме добре, Джили.

— Имате ли нужда от нещо, милейди?

— Топла вана — пожела Мойра. — Ако е възможно — добави тя, като отправи въпросителен поглед към Джак.

— Наистина е възможно. Намери Петибоун, Джили. Той ще донесе ваната и ще ти покаже къде са нещата. Ще ти отнеме няколко дни да научиш кое къде се намира в тази каменна грамада. Тръгвай сега и отнеси в кухнята празния поднос.

Джили отново направи кратък реверанс, взе подноса от скута на Мойра и почти тичешком излезе от стаята в старанието си да се представи добре.

— Ако тя не ти хареса, ще намерим друга — рече Джак.

— Джили ще се справи. Не съм свикнала да ми прислужват. Ако не бях наранена, не бих имала нужда от камериерка.

— Тя е необходима от гледна точка на благоприличието — сухо обясни Джак — Ако си забравила, напомням ти, че съм отговорен за счупената ти ръка и раните. А сега, имаш ли някакви други желание?

— Да. Кога мога да стана от леглото? Не съм свикнала да се излежавам. Искам да получа дрехите си.

Той й хвърли преценяващ поглед. Тя наистина изглеждаше по-добре, установи той. Ожулванията избледняваха и отоците по лицето започваха да спадат.

— Доктор Дъдли отби ли се вчера?

— Да. Каза, че нещата вървят добре и не развивам пневмония, както се опасяваше, че ще стане. Той гипсира ръката ми и каза, че остане така до четири седмици.

— Тогава можеш да ставаш от време на време, но без да се преуморяваш. Ще кажа на Петибоун да ти върне дрехите. Предполагам, че ги е поправил и почистил. Което създава нов проблем. Ти ще имаш нужда от дрехи, подходящи за новото ти положение в обществото.

— Положение? — сопна се Мойра. — Сигурно имате предвид това, което измислихте с лорд Фенуик.

— Да, милейди — каза Джак и присмехулно я изгледа. — Отсега нататък към теб ще се обръщат като лейди Мойра Грийли. О’Туул е твърде обикновено. Тъй като ще прекарваме доста време заедно, ще те наричам Мойра, а ти мен — Джак. Уговорихме се. Аз ще изпратя шивач да вземе мерките ти, за да ти подготвят подходящ гардероб.

— Не ми харесва това. Няма ли да си създадете неприятности?

Джак високо се изсмя.

— Кой би могъл да оспори твърдението, че си далечна моя родственица? Освен — добави той леко заплашително — ако има нещо, което още не си ми казала. Ами предишните ти работодатели? Няма ли да те разпознаят, когато ги срещнем на светски събирания?

— Те са възрастни и рядко посещават светски събития — каза Мойра. Дори и да го направят, няма да ме познаят облечена в красиви дрехи — тя реши да не споменава лорд Роджър, защото вероятно все още беше в чужбина.

— Тогава не виждам нищо, което може да осуети нашите планове. Щом осигурим подходящи дрехи и усвоиш по-изисканите правила на етикета, ще те представя в обществото. Ако си съгласна, още утре можем да започнем с обучението ти. Можеш ли да свириш на някакъв инструмент? Пееш ли? Или танцуваш?

— Свиря на клавесин и мога да пея — гордо каза Мойра. — Но никога не са ме учили да танцувам.

Джак бе изумен. Мойра не само говореше като аристократка, но я бяха научили да свири и пее. Защо ли родителите и са я образовали по-добре, отколкото изискваше общественото им положение? Тук някъде се криеше загадка, и той трябваше да я разкрие.

— Аз ще те науча да танцуваш.

Разговорът им прекъсна, когато Петибоун внесе коритото.

— Веднага ще донеса гореща вода, милейди.

— Ще те оставя да вземеш вана — каза Джак, като извърна глава. Само мисълта за Мойра във ваната го накара да се облее в студена пот. Не приличаше на себе си, изобщо не можеше да се познае. Жените му бяха нужни, за да се чувства добре, но изгарящото желание към Мойра го объркваше. Тя излъчваше сексапил и чувственост, без дори да осъзнава това. Не би трябвало пропаднал тип като него да се поддава на чувствата, но тя му въздействаше.

 

 

В Уиткомб е пълна досада, помисли Джак, докато си проправяше път към игралната маса. Той мразеше тълпата, но играта изглеждаше обещаваща. Повечето правеха високи залози и можеха да си ги позволят. Ако има късмет, а той усещаше, че ще му върви днес, ще се прибере с достатъчно пари, за да плати разноските за новите тоалети на Мойра.

— Реших да ти простя.

Джак се обърна към Виктория и изобрази усмивка на лицето си.

— Ще съм ти безкрайно задължен — ироничният му тон не стигна до съзнанието й.

— Съмняваше ли се? Никой не може да ти свети нощем. Ще отидем ли днес у дома, за да ти покажа колко много те ценя.

— Ще дойда при теб, щом свърша с играта — каза Джак. — Остави входа за прислугата отворен. Сам ще дойда до стаята ти.

— Ще те чакам — гърлено изгука Виктория. — Не закъснявай.

Необяснимо защо, Джак не почувства почти никакъв ентусиазъм от дръзката покана на Виктория. Преди няколко дни щеше да посрещне с жар мисълта за няколко часа в леглото на Виктория. Сега се надяваше да събере достатъчно енергия за събитието.

Играта се оказа успешна и Джак спечели няколкостотин лири. Не можеше да си спомни някога да е имал такъв късмет — едва успяваше да покрие най-насъщните си разноски. Може би не съм роден играч, помисли той, докато прибираше спечеленото. За втори път Джак Грейстоук признаваше, че прекалява с алкохола и хазарта, и сериозно се замисли да се откаже от тях. А тази мисъл го изплаши до смърт. Нещо ставаше с него, и то не му харесваше, никак не му харесваше.

Помисли, че това сигурно е дело на лейди Амелия, докато прибираше пелерината си, и се отправи навън в суровата нощ. От онзи паметен ден, когато семейният призрак реши да го навести, нищо не беше същото. Дали лейди Амелия осъзнаваше колко е късно да го спасява? Вече бе спазарил душата си с дявола.

Реши, че има нужда от чист въздух, и освободи кочияша си. Измина краткото разстояние до дома на Виктория пеша. Освежителният въздух проясни мислите му и той видя нещата такива, каквито са. Имаше нужда от парите на Виктория. И все пак мисълта, тя да стане негова жена го охлади по-ефективно дори от студения нощен въздух Джак не беше сигурен, че вярва в любовта, но мислеше, че в една връзка трябва да има нещо повече от страст. А към Виктория изпитваше само това, макар, трябваше да признае, напоследък дори и това чувство започваше да избледнява.

А какво ли щеше да стане след няколко години брак с нея?

Джак реши, че една женитба няма да го промени. Той пак ще има една-две любовници, ще играе комар, ще пие и ще търси удоволствия на необичайни места. И Виктория ще продължи със сърдечните си афери, след като страстта им се охлади, което несъмнено щеше да стане. Картината не бе никак привлекателна, но Джак не виждаше алтернатива. Имаше отчаяна нужда от пари.

Получи силно главоболие от всички тези мисли и загуби желание да спи с Виктория. Не би било добре и за двамата, ако отиде при нея в това състояние. Като се надяваше, че тя ще му прости неизпълненото обещание, той се обърна и тръгна обратно към Грейстоук.

 

 

На следващия ден Мойра се почувства достатъчно добре и слезе да огледа къщата. Облече с помощта на Джили скромната тъмна рокля от шевиот и тръгна от стая в стая. Усети чара и извехтялото великолепие на неподдържаната сграда Някога трябва да е била забележителна, реши Мойра. Все още можеше да стане впечатляваща ако се поднови и възстанови предишната й елегантност. Но това би погълнало доста средства с които Джак не разполагаше.

Джак откри Мойра в приемната. Оглеждаше картините по стената.

— Теб търсех. Как се чувстваш?

— Доста добре, благодаря, сър Джак.

— Наричай ме просто Джак. Титлата ми е доста скромна рядко я използвам. Само Петибоун настоява да ме нарича сър Джак. Мислех да поговорим, за да преценя способността ти да водиш интелигентен разговор на различни теми.

Първият ми урок, така ли, Джак? — рязко попита Мойра, давайки израз на темперамента си.

Той се ухили.

— Не ти липсва чувство за хумор, това е добър знак. Да отидем в кабинета. Там е по-уютно от приемната. Срещнах Джили в коридора и й поръчах да донесе нещо освежаващо.

— Първо ми разкажи за хората от тези портрети. Кои са те?

— Моите прадеди — каза Джак. — Господи, не съм ги разглеждал от години.

— Това трябва да е баща ти — Мойра посочи достолепен мъж, седнал сковано със съсредоточен поглед. — Приличаш на него.

— Почина когато бях на дванадесет години. Майка ми е отдясно.

— Красива е. Имаш нейните очи. Коя е другата дама?

— Лейди Амелия, моя пра-пра-прабаба. Тази къща е била построена за нея.

— Изглежда тъжна.

— Имала е основателни причини. Синът е умрял като пълен пройдоха. Говори се, че тя се появява от време на време тук, като се опитва да спаси онези, които ги заплашва съдбата на сина й.

Мойра ококори очи.

— Виждал ли си я?

— Не вярвам в духове — рязко заяви Джак. — Хайде. Скоро ще ни донесат напитките.

Няколко минути по-късно седяха в кабинета, огрени от топлината на камината. Джили донесе чай и отиде да помага на Петибоун да приготви вечерята.

— За какво ще говорим? — попита Мойра като деликатно отпиваше от чашата Джак внимателно я наблюдаваше, за да оцени маниерите и държанието й на масата. Видяното очевидно го задоволи.

— Трябва да отбележа, че родителите ти добре са те възпитали. Сигурна ли си, че никой от тях не принадлежи към аристокрацията? Не е необичайно жена от висшето общество да се влюби и омъжи за човек, който не е от нейната класа. Или може би баща ти се е оженил за жена от простолюдието.

— Баща ми притежаваше малка ферма. Мама нямаше родители. Тя е била отгледана от монахини, след като майка й е починала при раждането й. Баба ми е била дъщеря на собственик на странноприемница. Мама никога не узнала името на баща си. Винаги е страдала, че е незаконно дете, но татко много я обичаше и никога не е поставял под съмнение решението й да ни възпита далеч по-добре, отколкото го изисква нашето положение в обществото.

— Странно — размишляваше Джак — Защо е нужно образование на дъщерята на един фермер? Ти нямаш причини да се наречеш дама. Има неща, които не искаш да ми кажеш, Мойра. Например защо беше на улицата късно през нощта по време на вилнееща буря? Любовникът ти ли те изостави? Проститутка ли си?

Мойра непохватно стана, като поддържаше наранената си ръка. Крехката й фигура се стегна от гняв и ярост и златистите й очи заискриха с опасен блясък:

— Вие, сър, не сте никакъв джентълмен! За да бъдем точни — може и да не съм дама по произход, но не съм проститутка!

Джак я изимитира, като повдигна ъгълчетата на устните си:

— Ако бъдем точни — повтори той — аз не съм джентълмен.

— Дължите ми извинение, сър.

— Седни, Мойра. Ще се извиня, когато чуя обяснението ти. — Господи, тя бе прекрасна в яда си. С пълни устни и тръпнещи гърди, тя излъчваше неустоим сексапил, който го привличаше и очароваше. Той завиждаше на любовника й, ако имаше такъв.

— Не ви дължа никакво обяснение — настоя Мойра, твърде разстроена, за да седне отново. — Щом ще споделяме опасенията и тревогите си, трябва да ви кажа, че не ви вярвам. Вашият грандиозен план за моето бъдеще е подозрителен. Защо ще ви е грижа какво ще се случи с мен? Моите проблеми не са ваша работа.

Джак измъкна дългото си тяло от стола.

— Аз ги приемам като моя. Чувствам се отговорен за теб. По-скоро съм склонен да ти намеря съпруг, отколкото да позволя присъствието ти да наруши плановете ми за женитба. Видях реакцията на лейди Виктория при вида ти. Няма да е никак добре да имам красива жена под моя опека, когато доведа годеницата си тук

— Ще се справя и сама.

— Не се съмнявам. Искам да чуя истината, Мойра. Какво правеше на улицата, когато каретата ми те блъсна?

Мойра извърна глава. Не желаеше да разкрива истината, защото се страхуваше, че ще се озове в Нюгейт. За голямо нейно съжаление осъзна, че наистина се нуждае от покровителството на Джак. Понеже той, изглежда, повярва на предишните й лъжи, тя реши да измисли още една.

— Много добре. Имах среща с… любовника си. Казах му, че съм уволнена, защото младият син на господарите ме ухажва, близо до истината. Помолих го да се ожени за мен, но той се ядоса, защото нямах вече никакви доходи. Изостави ме. Тичах след него да го моля да размисли пак, когато каретата ви ме блъсна.

Ето. Каза го. Сега се надяваше, че той ще престане да настоява за обяснения.

— Така си и помислих — каза Джак с едва доловимо разочарование. Той се бе надявал — е, трябваше да е по-реален в преценките си. Красива жена като Мойра не може да няма любовници. Замисли се дали нарочно не е подмамила сина на работодателите си. — Изборът ти на любовници е под всякаква критика.

Мойра не отговори.

— Няма значение — вдигна рамене Джак. — Не е нужно да споменавам, че ако аз бях твой любовник, щях да бъда далеч по-внимателен с теб.

Той хвана брадичката й и повдигна лицето й към себе си, за да я погледне в очите.

— Забрави миналото. Мисли за бъдещето. Ти си достатъчно умна, за да убедиш всеки мъж, че си невинна девойка. Почти успя да ме заблудиш — усмихна се, но очите му останаха сериозни.

В златистите очи на Мойра проблесна стаена болка, докато се взираше в неговите очи. Тя не заслужаваше упреците му, но точно това получаваше. Мъж с красотата и чара на Джак би могъл да има всяка жена, която пожелае. Защо трябва да вярва на обясненията за интереса му към нея? Джак смяташе, че трябва да поеме отговорност за нея, нищо повече.

— Какво мислиш, Мойра? — провлачено попита Джак, когато съзря как очите й потъмняха. — Може би се питаш дали съм по-добър от последния ти любовник? — ръката му пусна брадичката й, спря се на рамото и продължи към гърдите й. Осъзнаваше, че върви по опасна пътека, но не можеше да спре. Мойра може да е опитна жена, но излъчваше сладка невинност, която го провокираше. Сладка невинност и чисто изкушение — експлозивна комбинация!

Мойра затаи дъх, почувствала горещата следа, която оставяше погледът, пропълзял по тялото й след ръката му. Гърдите й лумнаха от тази горещина и от интимната ласка. Дълбоко в нея пламна искра, която се разгаряше все по-силно под въздействие на докосването му. Тя усети как връхчетата на гърдите й се стягат в дланта му и се отдръпна уплашено:

— Престанете!

Джак въздъхна със съжаление и отдръпна ръката си.

— Права си. Колкото и да ми се иска да продължа, страхувам се, че още не си готова. Освен това, не искам да се обвързвам емоционално. Поне докато не ти намерим съпруг. След като успешно сключиш брак, ще можем да се насладим по-пълно на взаимното ни привличане.

— Вие мислите, че няма да бъда вярна на съпруга си? — възмути се Мойра.

— Какво мисля аз, е без значение.

— Вие не ме привличате. Вие сте разюздан развратник и нехранимайко. Не виждам какво мога да харесам във вас.

— Така ли? — лениво провлачи той.

Джак не можеше да пренебрегне предизвикателството. Протегна ръка към нея и я привлече. Целува я дълго и страстно, като прокара език през полуотворените й устни и я потопи в грешна самозабрава. Излъчваше дъх на подправки, горещ и вкусен. Преди да осъзнае какво прави, тя отвърна на целувката му.

Джак се наслаждаваше на целувката прекалено. Отдръпна се с усилие. Беше цяло чудо, че Мойра отвърна на целувката му и го възпламени извън всякакъв контрол. Гледаше като омагьосан пулсирането на бялата й шия и едва се сдържаше да не впие устни в нея.

— Не исках това да се случи — гласът му беше странно пресипнал и той шумно се изкашля, за да го прочисти. — Мисля, че достатъчно говорихме днес. Ти си уморена. Трябва да почиваш, за да възстановиш силите си. Ще имаш нужда от тях, когато те въведа в обществото. Предричам ти моментален успех. Ще бъдеш сензация. Ще те омъжим за нула време. Утре ще обсъдим важните събития на деня и ще говорим за литература. Една жена трябва да знае къде да спре, преди да стресне с интелигентността си възможния избраник

Мойра се обърна и избяга. Дълго след това се бореше за въздух и трудно възстанови равномерното си дишане. Осъзна се чак в стаята си, където магнетичният чар на Джак не можеше да я достигне. Джак Грейстоук бе твърде напорист, твърде смел и красив. Тя не му подхождаше.

 

 

Следващите няколко дни Джак и лорд Фенуик поставиха Мойра на изпитание и я подложиха на кръстосан огън. Тя бе информирана за новините на деня. Научи се как да сервира чай. Усвои основните правила на етикета и начина на общуване в средите на аристокрацията. За радост на Джак, тя можеше да говори добре по много от темите и бързо схващаше същността на нещата, които й бяха непознати.

През това време наеха моден шивач, който трябваше да подготви пълен комплект тоалети. След седмица пристигнаха две всекидневни рокли, а три се очакваше да станат готови, преди Мойра да се появи в обществото. Дневните й рокли бяха по-хубави от всички, които бе имала досега, и тя се чудеше откъде Джак е намерил пари, за да плати за тях. Надяваше се да не е взел от лейди Виктория.

За огромно нейно облекчение двамата рядко оставаха насаме. Ако не Спенсър Фенуик, то Петибоун или Джили винаги бяха наоколо. Две седмици след като бе пристигнала в Грейстоук, Джак обяви, че е готова за уроците по танци. Когато Мойра пристигна в приемната за първия си урок, учудена видя Петибоун седнал зад клавесина, а килимът бе навит на руло.

Първият урок бе пълен провал. Мойра изобщо не можа да се концентрира върху стъпките, защото я смущаваше близостта на Джак — могъщите му ръце я обгръщаха и топлината на тялото му я изгаряше. Дори когато танцът ги отдалечаваше един от друг, тя продължаваше да усеща горещина там, където бе я държал. Когато й показваше стъпките на валса, Мойра така се обърка, че Джак вдигна отчаяно ръце.

— Какво става с теб? Грациозно създание като теб би трябвало лесно да схване.

— Не й се карай — намеси се Спенс. — Справя се по-добре, отколкото има право да очаква всеки от нас. Тя е провинциално момиче, не аристократка.

Джак се вгледа в Мойра и видя много повече от едно провинциално момиче. Красотата й бе направо ослепителна, интелигентността й можеше да се мери с неговата. Мойра го озадачаваше. Беше съвсем различна от представата му за бедна фермерска дъщеря. Беше убеден, че може да премери сили с която и да е чистокръвна аристократка. Тя е енигма, реши Джак, и завидя на предишните й любовници.

Сърцето на Мойра продължи да бие учестено и гръмко като там-там в ушите й, докато Джак я гледаше втренчено. Какво ли си мисли, зачуди се тя. Не беше ли достатъчно забавна? Мисълта, че я подготвя за друг мъж, я караше да се чувства странно и некомфортно.

— Може ли да продължим утре? — каза Мойра, потресена от собствените си мисли. — Получих достатъчно уроци за един ден.

— Разбира се — съгласи се Джак. — Ще ти е по-лесно да танцуваш, когато махнат гипса от ръката ти.

Той я проследи с поглед, и отново остана смаян от красотата й. Хрумна му, че трябва да е благодарен на лейди Амелия за срещата с нея. Тази малка шега го забавляваше невероятно. Двете хиляди лири на Спенс вече почти бяха в джоба му.

— Изглеждаш увлечен по Мойра — каза той, внимателно наблюдавайки приятеля си. — Внимавай, Джак. Дамата има характер.

Наложи се да откъсне мислите си от Мойра и да се съсредоточи върху думите му. Усмихна се развеселен:

— Не се тревожи, Спенс. За мен Мойра означава две хиляди лири, точно колкото ми дължиш, когато тя си намери богат съпруг. И ще го направи, виждаш добре. С наша помощ и красотата си, как би могла да не успее?

— Опасявам се, че си прав — Спенс въздъхна със съжаление. — Надявах се да спечеля сивите коне. Ще изглеждат страхотно впрегнати в нашата карета. Но тя още не е сгодена, приятелю. И ако не внимаваш, може теб да оплете в мрежите си.

Странно неспокоен от тази забележка, Джак се изсмя нервно:

— Трябва да се оженя по сметка, а не за малка ирландска пеперуда, която е имала твърде много мъже за моя вкус.

— Сигурен ли си? Каза ли ти, че е имала любовници? Изглежда толкова невинна.

— На това разчитам. Не искам бъдещите кандидати да се съмняват в невинността й. Призна, че е имала любовна среща онази нощ, когато я блъснах с каретата.

Разочарованието на Спенс бе очевидно.

— Е, добре. Дотук с илюзиите. Представях си хиляди варианти, включително как спасяваме невинна девица.

— Ти си мечтател, Спенс — в гласа на Джак прозвуча странна нотка, която накара приятеля му с носталгия да си спомни за стария Джак. — И двамата още от началото знаехме каква е Мойра и решихме да се включим в играта. Правим това за забавление, помниш, нали, и за да се освободя от нежелана отговорност. В края на краищата моята карета я нарани.

Трябваше да знае, че Джак не би позволил жена да обсеби мислите му, размишляваше Спенс по повод думите му за Мойра. И все пак му се струваше, че между тях има нещо, което убягваше от погледа. Въздухът сякаш вибрираше около тях, когато бяха заедно. Спенс почти усещаше напрежението. С всяка минута историята ставаше все по-интересна и с нетърпение чакаше развръзката.

— Сигурен ли си, че не те привлича? — полюбопитства.

— Аз съм мъж, Спенс. Този отговор задоволява ли те? Кой мъж не би бил привлечен от нея? Но нямам намерение да си губя ума.

Изглежда, отговорът бе удовлетворителен.

— Кога мислиш, че ще е готова за представяне в обществото?

— Когато махнат гипса от ръката й, ще е достатъчно добре обучена и готова за среща с добрия тон. Мисля, че балът в Грисуолд е най-подходящ за въвеждането й. Получих покана едва вчера.

— Предложи ли вече на лейди Виктория?

Джак неловко смени позата си. Спомни си безбройните оправдания, които съчиняваше пред Виктория напоследък, за да обясни липсата на внимание от негова страна. Тя никак не бе доволна, особено когато не отиде при нея след Уиткомб. Всъщност Джак правеше всичко възможно, за да избегне срещите.

— Не още. Но скоро. Планирам сватба през пролетта.

— Покани ме на церемонията — каза Спенс. — Е, трябва да тръгвам. Ще се видим ли утре в Уайтс?

— Може би — небрежно отвърна Джак. Не искаше да признае на Спенс, че комарът вече не го привличаше като преди. Нито безпаметното пиене. Лейди Амелия бе обърнала наопаки живота му, и дано е доволна.

 

 

Две седмици по-късно свалиха гипса от ръката на Мойра. Тя я раздвижи и се усмихна, когато установи, че не я боли.

— Като нова — сияещ обяви докторът. — Не се препоръчва да се вдигат тежести за известно време, макар че се съмнявам сър Джак да допусне подобно нещо. Разбрах, че сте негова повереница.

По тона на лекаря Мойра усети — той не вярва на съчинената от тях история.

— Да, ние сме далечни роднини.

— Разбира се — не особено убеден отговори докторът. — Е, млада госпожице — пожелавам ви късмет. Надявам се, повече да нямате нужда от услугите ми.

— Доста е бъбрив, нали? — отбеляза Джили, след като докторът си тръгна. — Опитваше се да намекне за нещо непристойно. Защо? Сър Джак според мен се държи като истински джентълмен.

— Благодаря ти, Джили, но мисля, че не ме познаваш много добре. Малко хора биха ме нарекли джентълмен.

Очите на Мойра се разшириха, когато видя Джак, изпълнил рамката на вратата. Изглеждаше възхитително — в тесни прилепнали панталони и черно сако, което стоеше като излято на атлетичната му фигура и широките рамене. Внушителното му присъствие бе направо опасно — само видът му бе достатъчен кръвта да кипне във вените й. Той прекоси стаята и спря пред Мойра.

— Докторът каза, че ръката ти е като нова. Как я чувстваш?

— Доста добре — отвърна Мойра и я сгъна.

— Радвам се — внезапно осъзнал, че Джили се е вторачила в тях, Джак добави: — Можеш да тръгваш, Джили. Искам да говоря с господарката ти насаме.

— Какво е това, което трябва да ми кажеш на четири очи? — попита Мойра, когато Джили излезе.

— Едва ли искаш тя да разбере, че не сме никакви роднини. Харесват ли ти новите дрехи?

— Прекрасни са — призна Мойра. — Никога не съм имала толкова изискани рокли.

— Почакай да видиш балните тоалети. Избрах модели, които ще подчертаят фигурата и тена ти. Мисля, че ще останеш доволна.

— Вече танцувам по-добре — каза Мойра и много й се искаше Джак да похвали напредъка й.

— Така е. Няма какво повече да се желае. Ти надхвърли и най-смелите ми очаквания. Лондон ще бъде в краката ти. Очаквам да се омъжиш още преди да настъпи пролетта.

Топлината на комплиментите му изстина рязко, когато Мойра си представи себе си омъжена за непознат. За друг, а не за Джак. Господи, откъде дойде тази мисъл в главата и? Тя не би взела за съпруг мъж като Грейстоук дори да й го сервираха на сребърен поднос. Такъв порочен негодник ще изостави брачното ложе още преди да е изстинало.

— Не си ли доволна? — попита Джак, озадачен от мълчанието й. — Ще можеш да доведеш семейството си в Лондон. Или да им помогнеш финансово, ако решат да останат в Ирландия.

— Разбира се, че съм — тросна се Мойра. — Всичко е добре, стига да не завися от теб. Как се развиват твоите планове относно женитбата? Лейди Виктория прие ли предложението ти?

Джак отвърна поглед.

— Все още не съм й предложил ръката си. Бях много зает да те подготвям за представянето пред обществото. Не очаквам проблеми. Да се оженя за пари, е важно за мен, както е и за теб. Предполагам, бих могъл да поискам пари от братовчед си, но не съм склонен да се моля за пари.

— Братовчед ти?

— Да, херцог Ейлсбъри. Въпреки че не сме близки, той е приятен мъж и се уважаваме. Баща му и майка ми са роднини. Майка ми се е омъжила за човек на по-ниско стъпало в социалната стълбица, но това никога не ме е притеснявало. Младият Уилям скоро ще се ожени за избраницата си и не след дълго очаквам да се появи наследник Уил и аз нямаме други живи роднини.

— Твоят братовчед е херцог? Не знаех, че имаш толкова високопоставени роднини.

— Титлите не ме впечатляват, нито наконтените франтове. Желая щастие на младия Уилям като херцог. Никога не съм се прехласвал по титлата, и той го знае. Тя се наследява по мъжка линия, и затова сам го окуражих да се ожени и да създаде наследник Аз съм доволен от съдбата си, да бъда черната овца в семейството.

Очите на Мойра проблеснаха закачливо:

— Черно ви отива, сър Джак. Чудесно ви стои.

Джак отметна глава и се изсмя:

— А вие, лейди Мойра, ще очаровате Лондон с красотата и остроумието си. Бих желал…

Мойра наостри уши:

— Какво бихте желал, сър Джак?

Той я изправи и я прегърна.

— Бих желал аз да съм мъжът от онази нощ. Бих желал аз да съм твоят любим.