Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pure Temptation, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 104гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2009)
Сканиране
?

Издание:

Кони Мейсън. Чисто удоволствие

Редактор: Правда Панова

Коректор: Румяна Маринова

ИК „Ирис“

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация (пратена от alba)

22

Джак напусна офиса в добро настроение. Беше свършил работата си по-бързо, отколкото планираше и очакваше с нетърпение да прекара остатъка от деня с Мойра. Може би разходка в парка, помисли той, или дневно представление в театъра Дръри Лейн. Самият той предпочиташе да прекара следобеда в спалнята с възхитителната си жена, чиято страст му носеше неизразима радост.

Възбуждащите мисли в главата му го пренасяха в съвсем друг свят и той не обърна внимание на Колин, който търпеливо чакаше на мястото си в каретата, паркирана на тротоара. Джак хвърли само бегъл поглед към наведената глава и изгърбените рамене на Колин, докато му нареди да кара направо към замъка Грейстоук, преди да се качи вътре и да се отпусне на кожените възглавнички.

Умът на Джак бе зает с приятни мисли, докато каретата пътуваше по задръстените лондонски улички. Потънал в мислите си, той не се обезпокои, докато не хвърли поглед през прозореца и не забеляза, че са в покрайнините на Лондон.

Потропа на покрива, за да даде знак на Колин да спре и да обясни какво става. Скоростта внезапно се усили и Джак се строполи на пода.

Докато възстанови равновесието си, каретата препускаше по една безлюдна мръсна алея, обградена от жив плет. Минути по-късно тя спря със скриптене. Той се спусна към вратата, но тя се отвори преди да я е докоснал.

— Какво означава това, Колин? — попита Джак с най-строгия си тон. — Да не си се побъркал?

— Излезте, ваша светлост — каза груб глас.

Джак рязко вдигна глава. Видя, че това не беше Колин. Нито мъжът зад него. Нито кочияшът, който слизаше от капрата, за да се присъедини към престъпните си приятели. Джак нямаше избор и трябваше да излезе от каретата. Но преди това бръкна зад кожените възглавници, взе заредения пистолет, скрит там точно за такива случаи, и го пъхна в колана под палтото си. Поне можеше да застреля един преди останалите да му надвият. Ако има късмет, това може да уплаши другите.

— Кои сте вие и какво искате? — попита Джак рязко. — В себе си нямам много ценни вещи. Ако ме пуснете, ще ви възнаградя. Заведете ме вкъщи и щедро ще ви платя.

— Може да си сигурен, че ще вземем всичко ценно по теб, но никъде не отиваме. Да не сме глупаци. Сигурно ще насъскаш хората си срещу нас. Един тип те иска мъртъв и ни плати да те убием.

Джак огледа враговете си и разбра, че за да се измъкне, трябва да разчита само на съобразителността си.

— Имаш ли парите? — попита един от тях с надежда.

Казах ви, в себе си нямам почти нищо ценно. Какво сте направили с кочияша ми?

— Не ни платиха да убием и него. Малко го понатупахме и го захвърлихме в една уличка — той показа с ръка — Стига приказки.

Мъжете се приближиха и Джак се придвижи към по-открито пространство, защото не искаше да го притиснат с гръб към каретата.

Разбойниците се разделиха и обградиха Джак Всеки го приближаваше от различен ъгъл. Двама от тях имаха ножове, а трети държеше клон, който вдигна от земята. Джак чакаше, леко приклекнал, целият в напрежение. В момента, когато се втурнаха към него, той извади пистолета, прицели се и стреля. Един от тях падна. Внезапно стреснати, те спряха и се загледаха в другаря си.

— Ти уби Хенри! — извика водачът им, а лицето му стана на петна от гняв. — Сега си го заслужи. Хвани го, Дики.

Джак съжали, че не е взел късата си сабя, но пък бягството беше другата страна на куража. Той се обърна, за да им се измъкне, обаче Дики му препречи пътя. Явно беше уличен борец, когото наемаха по панаирите, ако се съди по издутите му мускули. Погледна през рамо и видя, че другият го приближава. Не му остана избор и Джак се настрои мислено за неизбежния бой с тях.

Дики се нахвърли върху Джак и го повали на земята.

— Повалих го, Робин — изграчи Дики, докато го притискаше с брутална сила. Джак насочи усилията си да отклони ножа на Дики. Когато и Робин се присъедини, разбра, че е обречен.

Джак усети грозна рана на ръката близо до рамото. Прободоха го и в ребрата. Раните бяха болезнени, но не фатални. Разбра, че е само въпрос на време да му нанесат и смъртоносна рана.

Внезапно до замъгленото съзнание на Джак достигнаха викове и звук от скриптене на колела. Дики и Робин ги чуха едновременно с него. С нож, опрян в гърлото му, Робин се обърна да види каретата, която подскачаше по мръсната уличка. Той грозно изруга и скочи на крака Джак не си губи времето, отхвърли Дики и също се изправи на крака.

— Хей, Джак! Имаш ли нужда от помощ?

Каретата забави скорост и Спенс скочи, преди да спре напълно. Колин с окървавена глава го следваше. С тях беше и якият кочияш на Спенс, въоръжен с дебела сопа. Когато Робин и Дики видяха, че са в неизгодна позиция, си плюха на петите.

— Не им позволявай да се измъкнат! — изкрещя Джак. Колин и кочияшът ги заловиха без проблем и ги задърпаха обратно там, където чакаха той и Спенс.

— Какво да правим с тях? — попита Спенс и мушна леко Робин с късата си сабя. — Кои са и какво искаха от теб?

— Явно са негодници от улицата, на които им е било платено да ме убият — каза Джак, като залиташе до каретата.

— Дявол да го вземе — мрачно процеди през зъби Спенс и изгледа със свирепо мъжа, в който бе опрял оръжието си. — Кой ви плати да убиете лорд Джак?

— Не знам името му — враждебно отговори Робин. — Мисля, че е високопоставен тип, но не съм сигурен. Трябваше да вземем остатъка от парите тази вечер в странноприемницата „Фатид Калф“.

Джак се намръщи.

— „Фатид Калф“ е най-долнопробната кръчма на пристанището. Кога трябва да се срещнете?

— В десет часа.

— Някой ще се срещне с вашия човек, но няма да сте вие.

Той се обърна към Колин, и трепна, като видя цицина със засъхнала кръв да се вдига на главата му.

— В кабината има въже, Колин. Ако имаш сили, помогни на кочияша на Спенс да ги завърже и ги вкарайте в каретата. Ще ги оставя в Нюгейт и ще отправя обвинение към тях.

— Ще се справя, милорд — каза Колин. — Съжалявам, че ви провалих. Удариха ме по главата — той се усмихна самоуверено. — Това е най-здравата част от тялото ми. Сгрешиха, като не ме вързаха. Едва се добрах до края на уличката точно когато потеглиха. Реших, че сте с тях. Следващия човек, когото видях, беше лорд Фенуик Дошъл да ви търси в кантората. Казах му какво е станало и ви последвахме. Трябваше да съм по-бдителен.

— Не е твоя вината, Колин. Никой не е очаквал подобно нещо. Да благодарим на Бога, че не си пострадал и че си се обърнал за помощ към Спенс. Можеш ли да караш. Май не бих могъл.

— Исусе, Джак, ти си ранен! — извика Спенс, като забеляза кръвта, която струеше от ръкава му, и петното на гърба.

— Влизай в каретата, преди да си грохнал. Блед си като смъртта.

— Бил съм и по-зле — каза Джак, но трябваше да си признае, че от раните му прималяваше.

— Ще те заведа на лекар.

— Не и преди тези двамата да отидат в затвора. След като предявя обвинения, ще ме заведеш у дома и ще изпратим Колин за лекар. Имам непреодолимо желание да видя Мойра.

Спенс се ухили:

— Бракът явно добре ти се отразява. Тръгваме веднага щом моят човек натовари тялото на мъртвия. Между другото, добър изстрел. Винаги си бил точен.

Джак влезе накуцвайки, облегнат на рамото на Спенс. Петибоун бе загубил ума и дума от притеснение и се суетеше около господаря си. Джак с учудване установи, че докторът е пристигнал и вече го чака. Те го отнесоха в стаята му и свалиха палтото, жилетката и ризата, за да открият раните му. Много внимателно доктор Дъдли почисти раната, цъкайки с език.

— Изглежда, са рани от нож — каза докторът. — Мислех, че сте претърпял злополука.

— Дълга история, докторе. Уверявам ви, не съм лошо ранен. Вие сигурно четете мисли от разстояние, щом се отзовахте толкова бързо.

— Имате нужда от няколко шева — рече доктор Дъдли, вдавайки конец в иглата. — Няма да трае дълго.

— Къде е лейди Мойра? — попита Петибоун, изведнъж осъзнал, че тя не се появи заедно с Джак и Спенс. — Бях много ядосан и притеснен, когато това мръсно хлапе ни разказа нелепата история за вашето раняване. Макар че бях сигурен, че лейди Мойра е на сигурно място със Спенс, все ми се струваше, че нещо не е наред. Кръвта замръзна в жилите на Джак и той конвулсивно трепна.

— Стойте мирно — предупреди докторът, докато прокарваше иглата през плътта му.

Пренебрегнал болката, той се опита да седне. Докторът го бутна обратно и го изгледа гневно. Игнорирайки го напълно, Джак дръпна Петибоун за ръкава:

— Какво говориш? Мойра не е ли в къщи? Както виждаш, не е със Спенс.

Лицето на Петибоун посивя от страх:

— Мислех… Това е… Каретата… Момчето каза… О, Господи!

— Съвземи се, Петибоун — процеди през зъби Джак. — Започни отначало.

Той преглътна с мъка:

— Много добре, милорд. Едно дрипаво хлапе се появи тази сутрин на вратата и съобщи, че сте ранен. Каза, че вашият приятел чака Мойра в каретата на тротоара. Всички решихме, че това е Спенс и той ще заведе нейна светлост при вас. Исках да отида с нея, но тя ми заповяда да остана тук и да изпратя за доктора.

Лицето на Джак посърна. Това обясняваше защо докторът беше вече там, когато пристигнаха. Но все още не беше ясно къде е изчезнала Мойра и с кого.

— Никой не би могъл да знае за раняването ми освен…

— Човекът, който искаше смъртта ти — довърши Спенс. — Но защо ще отвлича Мойра? Няма никакъв смисъл.

Джак усети как целият свят около него се разпада на парчета

— Мойра носи детето ми — беззвучно изрече той, без да се обръща директно към никого. — Ако тя или детето ми бъдат наранени, ще убия негодника.

Петибоун видимо потръпна. Доктор Дъдли направи последния шев, завърза конеца и каза:

— Никъде няма да ходите, поне засега. Раните не са опасни за живота ви, но сте загубили много кръв. Трябва да лежите поне няколко дни. Съветвам ви да уведомите властите и да ги оставите да се занимаят с това.

— Няма да стане, по дяволите! — процеди Джак.

— Слушай, Джак — опита се да го убеди Спенс, — докторът знае най-добре. Нека аз се заема с това.

— Не! Щом някакъв мръсен негодник е отвлякъл жена ми, аз сам ще си я върна. И силно се съмнявам, че този, който я е отвлякъл, е съшият, платил да ме убият. Няма да знаем със сигурност кой е, докато не го пипнем.

— Как възнамеряваш да направиш това? — попита Спенс.

— Виждам, че няма да послушате съвета ми — обади се доктор Дъдли, докато прибираше инструментите в чантата си. — Имам и други пациенти. Ако имате нужда от мен, изпратете да ме повикат. Желая ви късмет. И поздравления за бъдещия наследник.

Щом вратата се затвори след доктора, Джак се изправи в седнало положение, като затаи дъх, когато шевовете се опънаха по наранената плът.

— Какво да правя, милорд? — попита Петибоун, като се суетеше и кършеше ръце около Джак.

— Донеси нещо за ядене — нареди Джак, повече за да му намери работа, отколкото защото беше гладен. Петибоун веднага излезе.

— Знам какво си намислил — намръщен каза Спенс. — Ще отидеш във „Фатид Калф“ и ще чакаш човека, поръчат смъртта ти. Не си във форма, човече. Дори не знаеш кой е. Остави на мен. А най-добре на полицията.

— Не! Ако види полицаите, ще се уплаши и аз никога няма да видя Мойра. Проклятие, Спенс, ако можех да разбера причината за всичко това! Кой би могъл да мрази толкова Мойра или мен?

Напълно объркан, Спенс прокара пръсти през гъстата си руса коса.

— Де да знаех. Как мога да ти помогна?

— Можеш да разпиташ мъжете, които оставихме по-рано в Нюгейт. Знам, че отричаха да познават похитителя или причините, за да желае смъртта ми, но няма да навреди да опитаме. Ако научиш нещо, аз ще съм тук, докато не дойде време да тръгна за „Фатид Калф“.

Спенс тръгна, като мълчаливо се зарече, че точно в десет часа ще бъде във „Фатид Калф“, и то с подкрепления, независимо от волята на Джак Той не беше в състояние да се защити, ако се наложи да се бие.

Джак заглуши един стон, легна по гръб и затвори очи. Не си позволяваше да се отдаде на болката, докато Спенс и Петибоун бяха наоколо. Останал сам, позволи си да изрази мъката и тревогата си.

Трябва да я намериш.

Джак бързо отвори очи. Тя стоеше до леглото в ореол от потрепваща светлина.

— Лейди Амелия, благодаря на Бога, че се върна. Знаеш ли кой отвлече Мойра? Можеш ли да ми помогнеш?

Лейди Амелия поклати глава.

Мога да влияя единствено върху твоя живот.

— Бог вижда, че съм нов човек благодарение на теб — призна Джак, като примигна от болка, докато сядаше, облегнат на възглавницата.

Тя те спаси, сега ти трябва да спасиш нея.

— Точно това е намерението ми. Сигурна ли си, че ще успея?

Трябва да успееш. Бъдещето на херцогството е в утробата на Мойра.

— Няма бъдеще за мен без Мойра — каза Джак подчертано бавно. — Нищо повече ли няма да ми кажеш?

Внимавай с приливите и отливите.

— Това пък какво значи?

Внезапно вратата се отвори и влезе Петибоун с поднос. Джак изруга, когато лейди Амелия се оттегли в сенките.

— Не! Не си отивай! Върни се, моля те.

Стреснат Петибоун изгледа Джак така, сякаш си е загубил разсъдъка. Като проследи погледа му, видя потрепващата светлина в ъгъла на стаята. Онемял, той гледаше как избледнява и се топи пред очите му.

— Проклятие! — изруга Джак и го изгледа недоволно. — По-добре остави подноса, преди да си го изпуснал, Петибоун. И си затвори устата.

Икономът се подчини и въпросително изгледа Джак

— Нещо не е наред ли, милорд?

Джак спусна крака от леглото и изчака да утихне болката, преди да проговори.

— Много неща не са наред, Петибоун, както добре знаеш. Приготви ми дрехи, докато ям. Небиещи на очи — тъмни и неугледни.

Петибоун се изкашля.

— Очите ли ми изневеряват или наистина видях странна светлина в дъното на стаята, когато влязох?

— Няма да повярваш, ако ти кажа. Не съм сигурен, че и аз самият вярвам в това.

— Щом казвате, милорд — сериозно каза Петибоун. Той не беше глупав. Знаеше какво става. Само едно нещо можеше да повлияе на удивителната промяна у Черния Джак Грейстоук От негодник запътил се право към чистилището, той се превърна в почтен мъж с жена и дете на път. Той виждаше намесата на лейди Амелия. И ако не грешеше, тя току-що бе навестила отново преродения си наследник.

Точно в девет часа Джак напусна къщата. Беше облечен в черно от глава до пети, раните му бяха здраво бинтовани. Колин откара обикновения черен файтон до „Фатид Калф“. Там пътникът му слезе, а той последва инструкциите на Джак и спря в алеята, за да не буди подозрения. Джак влезе в шумната и препълнена странноприемница. Умишлено избра маса в най-отдалечения край и зачака да се появи някой, когото познава.

 

 

Мойра се събуди в непрогледна тъмнина, напълно объркана. Усещаше леко люлеене под краката си и това я ужаси. Като се изправи внимателно, тя опипа крайниците си и разбра, че не е наранена, макар да се чувстваше нестабилна. Пристъпи напред и се спъна в нещо, установи, че е намотано въже. Силна миризма на гниеща риба я блъсна в ноздрите. Като комбинира всичко, което чувстваше и чуваше — миризми, звуци и предмети, тя заключи, че се намира на борда на кораб. И че лорд Роджър Мейхю я е довел тук.

В замъглената й памет се очерта спомен за събитията, преди да припадне. Джак е мъртъв, а не ранен, както бе решила тя. Болката я заля като ледена струя и я изпълни с такава мъка, че краката й се подкосиха. Ридания разтърсиха тялото й и солени сълзи потекоха по бузите й. Дали сър Роджър възнамеряваше да убие и нея?

Мойра се напрегна, когато чу шум пред вратата на непрогледната килия. Внезапно люкът над главата й се отвори и в отвора се появи мъж, който държеше фенер.

— Най-сетне сте дошла на себе си. Добре.

— Къде съм? Защо правите това с мен? Какво сторихте на съпруга ми?

Мейхю слезе по стълбата, затвори люка след себе си и закачи фенера на една кука на тавана. С ръце на кръста той се надвеси над Мойра, а очите му блестяха. В очакване? Или в тях се четеше лудост?

— Ти си виновна за всичките ми проблеми. Заради теб баща ми ме лиши от наследство и прехвърли всичко на брат ми. Изпаднал в немилост, бях изпратен в Америка и ми казаха никога да не се връщам. Аз съм срам за семейството. И всичко това заради една ирландска кучка, твърде изискана, за да разтвори крака пред един наследник на херцогство. Отсега нататък, ще го правиш всеки път, когато заповядам.

— Вие сте луд. Какво направихте с Джак?

— Тялото му ще бъде открито на изоставен път или в някоя уличка. Жертва на скитници без съмнение — той се засмя невесело. — Подходящ край за един негодник.

— Не ви вярвам. Опитвате се да ме сплашите. Къде съм?

— На борда на кораб, който пътува за Китай. Платих на капитана малко състояние, за да не качва други пътници и да не задава въпроси. Тук никой няма да ти помогне. Ще отпътуваме с прилива в полунощ. Имам да довърша нещо в една странноприемница наблизо, но ще се върна навреме. Предлагам да си починеш, докато е възможно. Когато се върна, ще бъдеш много заета да задоволяваш нуждите ми, за да имаш време да спиш. Докато стигнем Китай, ще си научила всички умения, необходими за оцеляването ти в китайски бордей.

Мойра шумно издиша. Това не се случва с нея! Лорд Роджър трябваше да е далеч, където не би могъл да я нарани отново. Тя бе съпруга на Джак и носеше неговото дете. Тя бе открила дядо си, за когото не подозираше, че съществува и животът й преливаше от щастие.

— Какво правите в Англия? Баща ви обеща лично да ви качи на кораб за Америка. Не може да сте се върнал оттам толкова скоро.

— Баща ми е един стар глупак — нагло изрече Джак. — Той наистина ме качи на кораб. Но аз съм много по-умен от онези, на които е платил да се погрижат да отплувам с кораба. Скочих на брега точно преди да се отдели от кея и никой не можа да ме спре. Живеех тайно в Лондон и чаках удобен случай да си отмъстя. Сприятелих се с полезни личности от лондонския подземен свят. Приятелите ми биха убили и собствената си майка за достатъчно пари. Беше лесно да намеря някой, готов да убие Джак.

Мойра помисли дали да не каже на Роджър, че носи в утробата си детето на Джак, но се отказа. Очевидно беше загубил разсъдъка си. Трудно можеше да предвиди какво ще направи, когато разбере, че е бременна. Можеше само да се надява и да се моли да я лъже за Джак. Ако наистина е мъртъв, тя би го почувствала със сърцето си.

— Имате ли доказателство, че вашите приятели са убили Джак?

Мейхю се намръщи. Беше изпратил трима — какво би могло да се обърка?

— Не още, но скоро ще го имам, след като се срещна с приятелите си във „Фатид Калф“ и те потвърдят смъртта му. Вече почти е време — той посегна към фенера и се обърна да върви.

— Чакайте! Оставете светлината. Тъмнината ме плаши — всъщност тя не се боеше от тъмното, имаше нужда от светлина, за да огледа има ли начин да избяга. Този път я нямаше Матилда да й помогне.

Мейхю обмисли молбата й и кимна с глава.

— Добре. Само не мисли да подпалиш пожар тук, защото нищо няма да постигнеш. Най-много да умреш от задушаване, преди да дойде някой на помощ.

Мойра изчака лорд Роджър да се изкачи по стълбата и да затвори люка, преди да започне подробно да претърсва кабината. Ако имаше някакъв начин да избяга, тя щеше да го открие.

Стана десет часа и „Фатид Калф“ се препълни с шумни, здраво пиещи, моряци и ярко гримирани проститутки, които си вършеха работата. Имаше и едно сбиване, което Джак проследи без интерес. Една проститутка се приближи към него, но той бързо я отпрати. Той неспокойно седеше на стола с впити във вратата очи. Чакаше, наблюдаваше и се чудеше дали ще познае следващия, който прекрачи прага. Дръпнал шапката ниско над очите, се опита да отпусне напрегнатото си тяло. Не беше лесно, защото мислите му непрекъснато се връщаха към Мойра и той се тревожеше за нейната безопасност.

Когато лорд Роджър Мейхю прекрачи прага на „Фатид Калф“, Джак бе шокиран. Като заби брадичка в гърдите си, той проследи как Мейхю огледа стаята и се намръщи, като не намери, когото търсеше. Накрая седна на една празна маса с лице към вратата.

Навел рамене и нахлупил ниско шапката над очите си, Джак се изправи и бавно се запромъква към Мейхю откъм гърба му. Бе добре въоръжен. Освен зареден пистолет носеше нож и къса сабя, пъхната под палтото му. Спря зад Мейхю и леко драсна врата му с острието на ножа.

— Не се обръщай, Мейхю. Стани бавно и тръгни към вратата.

Мейхю пребледня, когато позна гласа на Джак.

— Ти трябваше да си мъртъв.

— Твоите хора не се оказаха толкова опитни, колкото си се надявал. Както виждаш, съвсем жив съм. Сега ще ме заведеш при Мойра. Едно грешно движение и си мъртъв. Знам къде се намират всички жизненоважни органи.

Мейхю направи, каквото му казват. Никой не забеляза нищо нередно и всичко наоколо продължи без промяна.

— Няма да посмееш да ме убиеш — предизвика го Мейхю. — Ако го направиш, никога няма да намериш жена си.

— Хайде да пробваме — отвърна Джак.

Мейхю реши да направи точно това. В момента, в който прекрачваше прага, хукна навън и попадна право в ръцете на Спенс и нощната стража.

— Аха, точно навреме — каза Спенс, докато полицаят слагаше белезници на Мейхю.

— Дотук със следване на инструкциите — сухо каза Джак. — Шегата настрана, радвам се да те видя.

— Не съм сам. Доведох някои от моите подчинени да помогнат, ако Мейхю се окаже твърде опърничав — няколко фигури се появиха иззад сенките и нито един от тях Джак не би желал да срещне сам в тъмна уличка.

Джак се обърна към Мейхю, а лицето му беше студено и безмилостно, вътрешно кипеше от гняв.

— Къде е тя, Мейхю? Какво си направил с Мойра? По-добре да я открия жива и здрава, в противен случай животът ти е обречен.

Роджър Мейхю се оказа страхливец. Ако нямаше армия от поддръжници, той вдигаше само шум, но кураж не му стигаше. Той се сви страхливо, когато хората на Спенс заплашително тръгнаха към него. Дори помоли полицая за помощ.

Когато полицаят се отдалечи и го остави в ръцете на Джак, той започна да пелтечи несвързано:

— Кей десет. На борда на „Лейди Джейн“. Заключена е в трюма.

— Отведете го и го затворете заедно с приятелчетата му — каза Джак, като го бутна към пазача. — Ако е наранил Мойра, ще го накарам да съжалява, че се е родил.

Завъртя се на пета и хукна към кей номер десет. Сега разбра значението на думите на лейди Амелия. Корабът вероятно трябваше да отплува с прилива в полунощ. Спенс и слугите му плътно го следваха.

Мойра започна истински да се отчайва. Тя бе претърсила тъмния влажен трюм и не намери нищо, което да й помогне да избяга. Тя се препъваше в касети, надничаше в кашони, пълни със стоки, храна и разни други неща. Точно когато започна да се отчайва, видя един лост върху някаква щайга и изкрещя от радост. Всякакъв вид оръжие бе добре дошло.

Дочула шум през люка, Мойра застана нащрек и се заслуша. Чу приглушени викове, тичащи стъпки и звуци от борба. После люкът се отвори неочаквано и Мойра духна пламъка на фенера, грабна лоста и зачака в подножието на стълбата. Тя бе решена да пребие всеки, който влезе в трюма.

Джак вдигна капака, който водеше към трюма, и се взря в тъмнината. Не виждаше нищо. Не чуваше никакъв шум. Беше повече от благодарен, че не отне много време да убедят капитана и отрепките му да им кажат къде е заключена Мойра.

И бе задължен на Спенс, че предвидливо бе довел хора на помощ. Той би се справил с Мейхю и сам. Но сам да надвие на цял екипаж, бе непосилно. Никога не би му хрумнало, че похитителят на Мойра може да я отведе извън страната.

Джак се запрепъва надолу по стълбата, обхванат от страх, че Мойра може да е ранена. Когато стигна дъното, чу шум и инстинктивно се дръпна назад. Усети полъха на твърд предмет, който закачи косата му и не успя да го улучи със сантиметри. Ако го беше ударил, щеше да разцепи черепа му. Той здраво изруга. Бързаше да открие Мойра и бе забравил всякаква предпазливост.

Мойра замръзна и лостът се изплъзна от пръстите й.

— Джак? — би познала гласа му навсякъде. Беше й познат като собствения й глас. Лостът удари пода с тъп звук.

Джак рязко се завъртя, чул гласа й.

— Мойра? Ти ли си? О, Боже, нека си ти!

Той разтвори ръце и Мойра безпогрешно се насочи към него, водена от светлината на безграничната му обич.

Като хлипаше тихо, сгушена в прегръдките му, Мойра се притисна към Джак с отчаяние, което можеше да се мери само с неговото.

— Мислех, че си мъртъв — проплака. — Лорд Роджър каза, че неговите хора са те убили.

— Съвсем жив съм, любов моя — нежно каза Джак, като целуваше косите й. — Време е да направя необходимото Мейхю да не ни досажда повече. Имам достатъчно доказателства срещу него, за да го изпратят в изправителна колония в Австралия — той вдигна с пръсти брадичката й и целуна устните й.

— Там долу всичко наред ли е?

Джак въздъхна и прекъсна целувката.

— По-добре да тръгваме, преди Спенс и хората му да връхлетят да ни спасяват. Ти и бебето добре ли сте? Мейхю не те нарани, нали?

— Не ме докосна с пръст даже — каза Мойра. — Но ако ти не беше дошъл навреме… — не довърши изречението си и потръпна

— Щеше да го цапардосаш по главата и да избягаш — каза Джак през смях. — Твоята изобретателност и смелост непрекъснато ме изумяват. Хайде да си вървим у дома, любов моя.