Кони Мейсън
Чисто удоволствие (19)

19

Мойра се взираше в проливния дъжд през малкото прозорче на стаята си. Денят беше също толкова безрадостен, колкото и душата й. Подпухнали облаци правеха небето тъмно и отблъскващо. Въздухът тежеше, плътен и угнетяващ, вятърът с всяка изминала минута ставаше все по-силен и пронизващ Мрачният ден напълно съответстваше на настроението и. Вече бе прекалено късно за сълзи, твърде късно за съжаления Днес беше сватбеният й ден.

Малката церемония щеше да се състои сутринта в селската църква и щеше да присъства само семейството й. Не беше съюз на божествена любов, а за удобство. Мойра бе сигурна, че цялото село знае за сватбата, но не подозира причината за избързването. Надяваше се да го припишат на нуждата от майка за децата на Пади, а не защото тя носеше детето на друг мъж.

Плахо почукване на вратата извади Мойра от унеса й и я върна в действителността.

— Аз съм Кевин, малката.

— Влез.

— Ще изчакаме дъжда да попремине, преди да се отправим към църквата. Добре ли си, мила? — каза й Кевин, забелязал бледността й.

— Добре съм. Смяташ ли, че тази рокля ще свърши работа? Това е най-хубавата от тези, които донесох от Англия — Мойра бавно се завъртя пред Кевин. Изработена от лилав брокат и дантела роклята прилепваше идеално по все още тънката й снага.

— Изглеждаш много хубава, мила Никога не съм те виждал облечена в нещо толкова впечатляващо. Опитай да не се притесняваш. Всичко ще се оправи. Обещавам ти.

— Вече нищо няма да бъде както трябва, Кевин. Зная, че Пади е чудесен човек, но той не е Джак.

Кевин наостри уши.

— Джак? Значи това е името на негодника, който те прелъсти и изостави бременна.

Осъзнала, че е казала повече, отколкото е възнамерявала, Мойра се опита да разсее любопитството на Кевин:

— Името на мъжа няма никакво значение, едва ли ще го срещнеш. Няма да те разочаровам повече, Кевин. Ще бъда добра съпруга на Пади.

— Не съм разочарован от теб, малката. Ти си изключителна жена. Твоят англичанин не знае какво е загубил, а и аз няма да му го кажа. Той не заслужава нито теб, нито детето ти. А сега — каза и повдигна брадичката й, — дай ми една усмивка.

Устните на Мойра се извиха в пародия на усмивка, която, изглежда, задоволи Кевин. Тогава я остави сама с нейните безрадостни мисли, докато дъждът не намаля достатъчно, за да им позволи да отпътуват благополучно до църквата, без да се налага да плуват. Един час по-късно проливният дъжд премина в ръмеж Кевин качи семейството във фермерската каруца и се отправиха към Килкъни.

 

 

Когато корабът навлезе в пристанището Росиер преди изгрев слънце, Джак беше първият слязъл човек Нае кон от обществената конюшня и помоли да го упътят към Килкени. Докато страдаше от дългия, уморителен път, Джак се надяваше, че Мойра ще оцени трудностите, през които е минал, за да я намери. Постоянният дъжд бе направил от тесния път тресавище и измокри Джак до кости. Той пристигна в Килкени мокър, гладен и доста изтормозен.

Килкени беше почти пусто заради времето. Тъй като не знаеше къде се намира фермата на О’Туул, Джак реши първо да си наеме стая в странноприемницата и да попита за пътя. Когато бакалинът излезе от магазина си и се вгледа в него, Джак с усилие спря коня си.

— Бихте ли ме насочили към някоя странноприемница, господине?

— В градчето има само една странноприемница, сър. „Гъл и Търн“ се намира две преки по-надолу по улицата вдясно. Не може да я пропуснете.

Джак намери странноприемницата малко трудно и предплати в аванс за най-хубавата стая, която предлагаха.

— Бихте ли ми показали пътя към фермата на О’Туул? — попита той ханджията, преди да се качи да огледа стаята.

На непознатите в Килкени се гледаше с подозрение и Джак не направи изключение.

— Вие приятел на семейството ли сте, господине? Не си спомням Кевин или госпожата да познават някакви англичани.

— Приятел съм на госпожица Мойра О’Туул. Облекчение премина по руменото лице на съдържателя.

— Че защо не казахте от самото начало? За сватбата ли идвате?

— Сватба? — замръзна Джак.

— Аха, госпожица Мойра и Пади Макгуайър ще се свържат в свещен съюз.

Сърцето на Джак запрепуска Как смее да се омъжва за друг?

— Да, тук съм за сватбата. Не съм закъснял, нали?

— Дъждът забави церемонията. Ако побързате, ще стигнете навреме да чуете как отец Шон ги обявява за съпруг и съпруга.

Джак прокълна тихо.

— За Бога, човече, покажи ми църквата!

— На ъгъла завийте надясно, няма да я пропуснете. Това е единствената сграда с камбанария.

Докато съдържателят успее да завърши думите си, Джак вече беше на вратата. Любопитният ханджия го изпрати навън, наблюдавайки как галопира по пътя. Поклати глава и промърмори нещо за нетърпеливите невъзпитани англичани.

Джак пристигна пред църквата за броени минути. Съзря фермерската каруца отвън и се ужаси от възможността да е закъснял. Как може Мойра да се омъжва за друг мъж, като е достатъчна само една нейна дума, за да стане негова законна съпруга? Помоли се да не е твърде късно да спре този фарс. Ако тя наистина носеше детето му, дори църковна церемония не би го спряла да вземе това, което е негово.

Обезумял от страх и ярост, Джак влетя в църквата. Шепота от гласове го въведе през фоайето в централната част. За част от секундата застина мълчалив, когато видя Мойра да стои до един гигант и да слуша напевните думи на свещеника, които щяха необратимо да ги свържат в съюз.

Бърз поток от думи се изля от устата му:

— Спрете! Спрете сватбата!

Свещеникът объркано вдигна очи. Мойра бавно се завъртя, моментално разпознала гласа на Джак. Само за един миг Джак обхвана с поглед бледността й, треперещите устни, сгърченото лице, изтънялото й дребно телце и интуитивно разбра, че тя носеше неговото дете.

— Джак! — името му излезе като въздишка от устните й.

— Кой, по дяволите, си ти? — прогърмя гласът на Кевин. Едва сега Джак забеляза останалите хора в църквата. Човекът, който проговори, явно бе братът на Мойра Приличаха си.

— Аз съм Джак Грейстоук, херцог Ейлсбъри.

— Не ме интересува кой сте! Нямате никакво право да се втурвате така тук и да прекъсвате сватбата на сестра ми.

Джак закрачи по пътеката между двете редици с ясното съзнание, че шеметното му пристигане прекъсва церемонията.

— Имам всички права на света Сестра ви носи моето дете!

— Как разбра? — отчаяно изстена Мойра. — Аз самата не знаех.

Сребристият поглед на Джак се впи в нея.

— Предполагам, нямаше да ми съобщиш, че ще ставам баща, нали?

Свещеникът изглеждаше смутен.

— Не знам за какво става дума тук, но предлагам да продължим със сватбата.

— Да — прошепна Мойра. — Моля ви, отец Шон, продължете.

— Само през трупа ми! — изръмжа Джак.

Кевин пристъпи напред, посрещайки Джак лице в лице.

— Това може да се уреди, ваша милост. Сестра ми няма нужда от вас. Съблазнихте я и я изоставихте бременна.

Ако Мойра твърди това, няма да споря по въпроса. Обаче никой освен мен няма да отгледа моето дете.

Отец Шон вдигна ръка в знак за тишина.

— Вярно ли е това, което твърди този мъж, мила? — попита той Мойра. — От него ли си бременна?

Понеже тя запази мълчание, Пади й отправи съчувствен поглед и пристъпи напред.

— Вярно е, отче. Аз не желая да лиша бащата от детето му. Все още искам да се оженя за Мойра, но не и преди този проблем да бъде решен.

— Съгласен съм — каза отец Шон, като отправи укорителен поглед към Мойра. — Ако лорд Грейстоук е бащата на детето ти, трябва да го обсъдиш с него, преди да извършиш нещо прибързано. Може би негова светлост ще пожелае да поправи грешката, като се ожени за теб.

Мойра изгледа Джак свирепо. Никой ли не разбираше защо тя не може да се омъжи за истински херцог?

— Ще се венчая за Пади Макгуайър.

Джак отвърна безстрастно на погледа й. Мнението му за мъжа, когото Мойра беше избрала за съпруг, порасна в мига, когато той се съгласи да се отдръпне от сцената.

— Не ви познавам, господин Макгуайър, но изглеждате разумен човек Не зная какво ви е казала Мойра, но както виждате, аз не желая да оставя детето си на друг мъж Искам да говоря с нея насаме.

— Вижте сега, милорд — заплашително каза Кевин, като закрилнически прегърна сестра си. — Вие прелъстихте сестра ми. Тя беше невинна, преди да ви срещне. Не знам какво точно се е случило между вас, но Мойра нямаше да иска да се омъжи за друг, ако я беше грижа за вас.

— Мойра каза ли ви, че не се интересува от мен? — Джак отправи леден поглед към Кевин. — Каза ли ви, че й предложих брак?

Кевин погледна несигурно към Мойра:

— Искаш ли да останеш насаме с този мъж, мила? Ще уважа твоето желание, каквото и да е то?

Буцата в гърлото на Мойра бе достигнала застрашителни размери. Преглътна мъчително, преди да си възвърне способността да мисли трезво. Шокът от появата на Джак в Ирландия я беше оставил без думи. Това, че той знаеше за бременността й, когато самата тя го беше разбрала наскоро, безкрайно я изплаши, без да се споменава дълбоката й обърканост.

— Ще говоря насаме с лорд Джак — каза най-накрая.

— Много мъдро — каза той почти заплашително. Беше сигурен, че тя осъзнаваше как щеше да я грабне и отнесе на ръце, ако беше отказала, въпреки враждебното поведение на брат й. — Всички останали могат да си тръгват. Ще доведа Мойра при вас, след като поговорим, ако тя все още иска да си ходи.

Понеже Кевин не изглеждаше съгласен да излезе, Кейти го сръга в ребрата.

— Мойра знае какво прави. Сигурна съм, че негова милост няма да я нарани.

— Ще бъде по-добре за него да не го прави! — закани се Кевин.

— Ако я нарани, ще отговаря пред мен — обади се Пади, прибавяйки и своята заплаха към думите на Кевин.

— Не се бойте! — каза Джак и изпрати на двамата мъже поглед, който би разтопил и стомана. — Не съм насилник. Мислите ли, че бих наранил майката на детето си?

Малко поуспокоен, Кевин излезе, следван по петите от Кейти, децата, Пади и отец Шон, който затвори вратата Най-накрая останал насаме с Мойра Джак посочи един стол и каза:

— Седни. Сякаш всеки момент ще припаднеш.

Само защото беше прекалено доволна да премести тежестта от треперещите си крака, Мойра се отпусна на твърдата скамейка като не изпускаше Джак от очи.

— Как разбра? — прошепна потресено. — Кевин, Кейти и Пади бяха единствените, на които казах.

Веждата на Джак се вдигна в знак на изненада.

— Казала си на мъжа, с когото възнамеряваш да се венчаеш, че носиш детето на друг?

— За Пади това нямаше значение. Той е добър човек. Жена му почина наскоро и имаше нужда от съпруга, която да се грижи за двете му сирачета. Познаваме се, откакто се помня.

— Той изглежда достатъчно възрастен да ти бъде баща!

Брадичката й се повдигна твърдоглаво.

— Той пожела да се ожени за мен и да отгледа детето ми.

— Аз желаех да се оженя за тебе — припомни й Джак. — Излишно е да ти казвам, че ти няма да се омъжиш за Пади Макгуайър. Ако ще се омъжваш, то ще бъде единствено за мен.

Арогантността на Джак предизвика ирландския темперамент на Мойра. Той можеше да говори, каквото си иска, но тя нямаше да се омъжи за него. Ясно си даваше сметка, че решението е продиктувано от ината й, но никой мъж не можеше да й се налага.

— Няма да се омъжа за теб.

— Разбирам — каза Джак със спокойствие, което прикриваше яростта му. — Да отгледаш дете без баща, няма да бъде лесно. Разбира се, аз ще се погрижа за теб и детето, но помисли си за срама, който ще донесеш на семейството си — тъй като Мойра не реагира на разумните доводи, той реши да опита друга тактика. — Къщата, която ти наех, е все още на твое разположение, ако решиш да ми станеш Любовница.

— Аз ще се омъжа за Пади — очите на Мойра искряха яростно.

— Само през трупа ми! По дяволите, Мойра, осъзнаваш ли болката, която ми причини, като замина така внезапно? Слугите започнаха да се притесняват за умственото ми състояние. Петибоун се отнасяше с мен като с парий, а Матилда ми сервираше храна, която не ставаше за ядене. Джили се държеше така, сякаш съм извършил убийство. Всички ме обвиняваха, че съм те прогонил.

— Ти щеше да ме направиш своя любовница — защити се Мойра.

— Ти ме тласна към това. Аз ти предложих съвсем почтен брак. Това е най-драстичното, което един мъж може да направи, и аз достигнах крайния предел. Отидох толкова далече, колкото гордостта ми позволи.

Думите на Джак пропукаха самообладанието на Мойра. Всичко, което Джак каза, беше истина. Той бе спасил живота й не веднъж, а два пъти. Прибра я и се грижи за нея, докато бе ранена. Шегата, която се опита да изиграе на обществото, даде обратен, неочакван резултат, но тя можеше да му прости това. Беше лекомислена интрига от самото начало. Да се влюби в Джак, не беше част от плана и да се люби с него, беше естествено като дишането. Беше се отказала от него, защото го обичаше твърде много, за да се омъжи и да предизвика скандал.

Джак наблюдаваше смяната на емоции по красивото лице на Мойра. Видя решителност, упорство, състрадание, объркване и… да, и любов. Той се усмихна вътрешно. Колкото и да отказваше, тя не можеше да промени начина, по който се чувстваше. Сега той трябваше да я убеди, че въобще не му пука какво ще си помисли обществото за тяхната женитба. В отсъствие на Мойра се бе опитал да се върне към Черния Джак едно време и позорно се бе провалил. Сега искаше да бъде най-добрият баща и съпруг, доколкото можеше. Независимо колко голям щеше да бъде скандалът от тяхната сватба, някой нов скандал щеше да го замени и с времето обществото щеше да прости грешката му. Не че въобще го е грижа. От предишния Джак се беше запазило достатъчно, за да не обръща внимание на клюките. И преди беше разбунвал обществото, а вероятно щеше да го прави отново.

Изведнъж Мойра се сети, че Джак така и не обясни откъде е разбрал за бременността й. Веднага се опита да поправи този пропуск.

— Как разбра, че нося дете от теб? Да не си ясновидец?

Джак се изхили, като си припомни за думите на лейди Амелия и колко го объркаха.

— Лейди Амелия ми каза.

— Призракът ли? — намръщи се Мойра.

— Да, но се боя, че я обидих. Загуби търпение, когато се върнах към развратния си начин на живот. Съмнявам се, че скоро ще се появи отново.

— Говорил си с призрака? — повтори Мойра.

Джак замълча замислено, припомняйки си разговора с лейди Амелия. Въпреки че не беше проронила дума, той знаеше със сигурност какво иска да му каже. Може да се нарече телепатия или Бог знае какво, но думите й проникнаха в съзнанието му, без да е отронила и звук.

— Може и така да се каже. Лейди Амелия ме изпрати при теб онази нощ, когато те намерих да лежиш в канавката. Тя ми каза, че ще ме спасиш от гибел. Разбира се, аз не й повярвах. Тогава не исках да ме спасяват. Бях доволен от разпуснатия си живот. Сега тя сигурно е много доволна от себе си. Почти се ожених за Виктория, и това ме плаши до смърт.

На Мойра това се струваше трудно за вярване.

— Как бих могла да те спася, когато дори не те познавах?

— Проклет да съм, ако аз самият разбирам, но това е самата истина. Покварата вече не ме привлича. Никога не съм мислил да ставам баща, но създалата се ситуация ме прави извънредно щастлив. Знаех, че Виктория не желае деца и единственото, което исках от нея, беше богатството й.

Как би могла Мойра да спори с призрак? Въпреки това съмнението остана в нея. Когато лейди Амелия бе насочила Джак към нея в онази съдбовна нощ знаела ли е, че той ще стане херцог? Мойра не смяташе това за вероятно. Постави ребром проблема.

— Появяването на лейди Амелия не променя абсолютно нищо — заяви Мойра, по-несигурна от всякога.

— Запазих си стая в странноприемницата — каза Джак внезапно. — Църквата не е подходящо място за продължителни разговори, а май ще е нужно доста време, за да те убедя, че си принадлежим. Между другото, искам да те попитам още нещо, свързано с медальона който винаги носеше.

— Загубих го.

— Знам — посягайки към джоба си, Джак извади медальона на Мойра и го постави в ръката й. Тя сви пръсти около него, извънредно щастлива да го притежава отново. — Намерих го в леглото си. Сега ще дойдеш ли с мен?

Мойра се изчерви, когато си припомни за нощта, преди да го напусне.

— Не е уместно аз да дойда с теб в стаята ти.

— Ние вече прекрачихме границата на благоприличието. Ти носиш моето дете, Мойра. Ти си моя, винаги си била моя!

— Твоето собственическо поведение е отвратително. Как да бъда сигурна, че не ме искаш само заради детето, което нося?

— Ти си най-вбесяващата жена, която някога съм имал нещастието да познавам! Нямах представа, че си бременна, когато ти предложих брак. Идваш ли с мен, или трябва да те метна на рамо и да те изнеса оттук?

Логиката на Джак обезоръжи Мойра. Освен това тя бе сигурна, че той е способен да изпълни заплахата си.

— Много добре, макар да знаеш, това ще разруши репутацията ми.

— Не и ако се промъкнем през задните стълби — сграбчвайки я за ръката, той практически я повлече навън от църквата. Посрещна ги студен дъжд. С премерени сръчни движения качи Мойра на коня си и се метна зад нея. Въпреки че пътуването беше кратко, когато остави ездитния си кон зад странноприемницата и нареди на конярчето да се погрижи за него, от тях вече капеше вода и се бяха поуспокоили.

За щастие задните стълби на хана се намираха само на няколко стъпки от конюшнята. Преодоляха разстоянието без проблеми и Джак откри стаята си по номера, изписан на вратата. Стори му се просторна, удобна и достатъчно чиста. Креват, покрит с многоцветен юрган, заемаше голяма част от помещението. Кухненски бюфет, шкаф и писалище завършваха мебелировката. Джак с удоволствие забеляза камината и дървата, струпани до нея, и стъкна огъня, докато Мойра седна на ръба на леглото, трепереща като лист в мокрите си дрехи.

— След няколко минути стаята ще се затопли — каза й Джак — Свали си мокрите дрехи и се избърши с кърпата. Роклята ти може да изсъхне до огнището, докато си говорим.

Мойра не смяташе, че да се съблече, е добра идея. Само защото не искаше да се омъжи за него не значеше, че не го желае. Винаги щеше да го желае. От собствен опит знаеше колко взривоопасни са двамата заедно и събличането на само щеше да усложни положението. Когато тя не помръдна, за да се подчини, Джак я изправи на крака, свали наметалото от раменете й и започна да разкопчава роклята й.

— Не искам да се разболееш сериозно. Мисли поне за бебето, ако не за себе си.

— Аз… аз мога и сама — тя сграбчи ръцете му, за да ги отблъсне и почувства шокиращо усещане, което премина през нея. Вдигна очи към него и той посрещна втренчения и поглед с неуверена усмивка, с която й подсказваше, че е изпитал същото вълнуващо чувство като нея. Той отпусна ръце и се отдръпна. Мойра дръпна юргана от леглото, загърна го около раменете си и се съблече под него. Пращайки й закачлив поглед, Джак събра захвърлените й дрехи и ги простря пред огъня. Когато започна да съблича собствените, Мойра въздъхна и отвърна очи.

— Не е ли малко късно за срамежливост? Ти ме желаеш също толкова силно, колкото и аз теб. Можеш да отричаш, но очите ти казват точно обратното.

— Ти си самоуверен, арогантен и изключително незрял, Джак Грейстоук. И въобще не си близо до спасението. Не всички жени са луди по теб.

— Другите жени не ме интересуват. Само ти. Признавам, държах се доста арогантно. Дори допускам, че съм самомнителен — престори се, че размишлява. — Аз съм наистина незрял. Едно време пороците ми бяха пословични, но откакто те срещнах, се отказах от развратния живот.

Мойра не можа да се въздържи да не се усмихне. Изявленията му бяха толкова типични за Джак Грейстоук, че тя се зачуди дали все още не е в плен на дявола и изкушенията му.

— Ако станеш за малко, ще взема одеяло и ще запазя честта ти. Мойра скочи пъргаво, като му обърна гръб, когато Джак свали бричовете си и издърпа едно одеяло от леглото.

— Можеш отново да се обърнеш, вече съм в приличен вид.

Почти приличен, помисли си Мойра, като се втренчи в голите му гърди. Беше се загърнал с одеялото, добре, но го беше завързал хлабаво около слабините си. Дотук с нейната чест.

— Искаше да поговорим — напомни му тя. — Какво е това, което можеш да кажеш тук, но не и в църквата?

Той хвана ръката й и я придърпа до себе си върху леглото.

— Не исках да ни прекъсват. Църквата е прекалено населено място за това, което имам да ти казвам.

На Мойра й беше трудно да разсъждава, когато Джак седеше толкова близо до нея. Ухаеше божествено, мъжки аромат, единствено негов. Напомняше й нещо тъмно, мускусно и неустоимо. Силното желание да докосне устните му, раменете му, плътното окосмение на гърдите му беше толкова предизвикателно, че тя трябваше да свие пръсти в юмруци, за да издържи и не посегне към него. Тогава осъзна, че чувствата й се отразяват в очите й и бързо сведе поглед.

— Какво искаше да ми кажеш?

— Не толкова какво исках да ти кажа, а какво исках да направя — каза Джак, като хвана брадичката й и притегляйки я нагоре, я принуди да го погледне в очите. Това, което тя видя там, подпали слабините й. Сребристите му очи я изпиваха с жаден поглед, лицето му издаваше неовладяна страст.

— Искам те, Мойра. Позволи ми да те любя.

— Играеш нечестно — обвини го тя. — Знаеш, че не мога да ти устоя. Нямаше да съм в такъв грях, ако можех. Напуснах те за твое добро.

— Как можеш да твърдиш, че да ме напуснеш, е добро за мен? — възрази Джак — Не мислиш ли, че аз най-добре зная това?

— Женитбата ти с мен щеше да предизвика голям скандал.

— И преди съм бил въвличан в скандали и съм оцелял.

— Никога преди не си бил херцог.

— Господ знае, че никога не съм се стремял към титли. Бъди честна, Мойра. Щеше ли да се омъжиш за мен, ако бях просто Джак Грейстоук?

Мойра замълча, докато сърцето й пропусна един удар.

— Да, но ти не си само Черния Джак. Ако беше, щеше да си женен за лейди Виктория. Нямаше да можеш да се ожениш за обикновено ирландско момиче и в двата случая.

Логиката й го победи и той умело смени темата.

— Къде е медальонът ти?

Мойра го погледна объркана.

— В джоба на роклята ми. Защо?

Джак се изправи, намери медальона, и отново седна до нея.

— Отвори го — нареди, като й го подаде.

С треперещи ръце Мойра вдигна капачето, разкривайки портрета отвътре.

— Готово, доволен ли си сега?

— Кой е мъжът на миниатюрата?

Мойра пое рязко въздух и издиша бавно.

— Никой от значение за теб.

— Но някой, който е важен за теб, обзалагам се.

— Мама ми каза, че това е портрет на баща й. Представи си, няма жив човек да потвърди твърдението й, но тя вярваше, че е така. Медальонът е принадлежал на нейната майка, която е умряла при раждането й.

— Кой е дал медальона на майка ти и й е разказал историята?

— Монахините, които са я отгледали. Според игуменката, семейството на баба ми я е изоставило, когато тя забременяла. Предполага се, че бащата на детето й бил английски войник с благородно потекло, който бил пратен в Ирландия по време на въстанието. Очевидно дядо ми, ако историята е вярна, изоставил баба ми. Но аз не разбирам какво общо има всичко това с нашето положение.

— Има твърде много общо, ако мъжът на рисунката е дядо ти.

— Ти знаеш кой е той? — гласът й потрепера от възбуда и бузите й порозовяха.

— Така мисля. Някога чувала ли си за граф Пемброук?

Мойра кимна с глава.

— Дядо ми да не е свързан по някакъв начин с този граф? — за Мойра нямаше значение дали дядо й е бил съвсем бегло свързан, след като мистерията на медальона най-после ще се реши.

— Дядо ти е графът. Майка ти е била дъщеря на бъдещия граф Пемброук. След време той наследил титлата, оженил се, родил му се син, но починал. Сега живее като отшелник на село.

— Как си разбрал всичко това? — попита Мойра подозрително.

— Разследвах, любов моя. Дадох медальона на Спенс и го помолих да се поразтърси, като никога не предполагах от какво значение е това за нас. Бащата на Спенс най-накрая разпозна мъжа от миниатюрата.

— Сигурен ли си? Напълно, необратимо сигурен?

— Достатъчно сигурен — заусуква Джак. — Първото нещо, което ще направим след завръщането ни в Англия, ще бъде да помолим за аудиенция при лорд Пемброук. Той единственият, който може да потвърди историята.

Лицето на Мойра помръкна.

— Нищо няма да приема даром.

— Това е несъмнен факт, скъпа. А сега ще се омъжиш ли за мен и ще дадеш ли на детето ни име? Кръвта, която тече във вените ти, е дори по-синя от моята.

— Нали не си измисляш всичко това?

Джак изохка, отчаян от нейното твърдоглавие. Каква опърничава жена. И точно това я правеше толкова скъпа за него.

— Бих ли те лъгал за нещо толкова важно като потеклото?

Мойра обходи с поглед лицето му в търсене на истината.

— Не, не вярвам, че би го направил. Ще се омъжа за теб след разговора с лорд Пемброук.

Джак я сграбчи за раменете и нежно я разтърси.

— Обичаш ли ме, Мойра? По едно време вярвах, че е така, но упоритата ти съпротива ме кара да се чудя дали не бъркам.

Моментът на истината бе настъпил. Мойра го знаеше с такава сигурност, с каквато знаеше, че слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Повече не можеше да отрича Тя обичаше Джак Грейстоук буйно, щастливо, до полуда. Дори да се окажеше, че случаят с лорд Пемброук е чиста заблуда на самоличността, тя не можеше да откаже на детето си законния му баща.

— Обичам те, Джак Грейстоук. Обичам те независимо от обстоятелствата.

Той примигна, неспособен да повярва на ушите си. Винаги бе вярвал, че тя го обича, но да я накара да го признае, се оказа много по-трудна и непосилна задача, отколкото бе очаквал. Като си помисли само, че почти се бе отказал от нея. Ако не бе досадният, бъркащ се навсякъде призрак, той щеше да загуби Мойра завинаги. Всъщност никога нямаше да я срещне, ако не бе лейди Амелия.

— Казах ти, че повече никога няма да те моля да станеш моя жена и въпреки това, ето ме отново на колене пред теб. Опитах се да си втълпя, че не те обичам, дори се опитах да спя с други жени, но това също не свърши работа. Ти прогони стария Джак Грейстоук и на негово място пред теб стои един променен човек. Лейди Амелия трябва да е изключително доволна. Обичам те, Мойра О’Туул. Разбрах го в момента, в който осъзнах, че не мога да се оженя за Виктория, въпреки че това означаваше да отида в затвора за длъжници и да гледам как имението на Грейстоук се сгромолясва пред очите ми. Ти си единствената жена, която искам. Ще се венчаем, преди да напуснем Ирландия. Не мога да дочакам да те направя своя херцогиня.

Мойра отвори уста, за да възрази, после я затвори. Бе поставила повече пречки на пътя на Джак, отколкото един мъж може да преодолее за един живот време. Когато той се пресегна и свали одеялото от раменете й, тя не прояви никакво желание да го спре. Стаята беше топла, почти прекалено топла, но Мойра не обърна никакво внимание, когато Джак разви одеялото от слабините си. Никога, помисли си тя, като се вглеждаше в него, не беше виждала по-красиво изваяно мъжко тяло. Размерите му не я притесняваха, тъй като бързо се нагласяше към дебелината на неговия член, който вече се бе надигнал от желание. Неговата мощ и гладът му за нея й доставиха удоволствие и я поласкаха.

Той я взе в прегръдките си и тя го почувства по бедрото си, твърд и огромен.

— Чаках доста дълго време и извървях дълъг път, докато те направя моя отново — прошепна в ухото и. Завладя устните й в яростна, собственическа целувка, която накара сърцето и да спре и нахрани душата й. Мойра почти припадна от удоволствие. Неговата целувка бе всичко, което си спомняше, всичко, което можеше да желае и дори повече. О, Господи, много повече.