Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Pure Temptation, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Славянка Мундрова-Неделчева, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 104гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona(2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Кони Мейсън. Чисто удоволствие
Редактор: Правда Панова
Коректор: Румяна Маринова
ИК „Ирис“
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от alba)
16
През тази нощ докато Мойра лежеше в леглото, мислите следваха променливите й чувства. Решението да напусне Джак бе болезнено и тя не го бе взела лесно. И дума не можеше да става да се омъжи за херцог. Просто не беше редно. Реакцията на Спенс на изявлението на Джак, че ще се ожени за Мойра, разкри безумието на неговото решение. Той беше, меко казано, смаян. Спенс можеше и да й е приятел, но приятелството се простираше само дотук. Неговото мълчаливо неодобрение бе по-красноречиво от всякакви думи.
Спенс се бе отбил по-рано същия ден. Когато тя излезе от стаята, за да се погрижи за напитките, се забави на вратата достатъчно дълго, че дочу как Спенс каза: „Навлизаш в опасна зона, старче. Със сигурност Мойра е красавица, но ти сега имаш дълг към обществото. Все още не са те оправдали напълно след шегата, която им изиграхме. Направи Мойра своя любовница, но не се подигравай с обществото, като сключиш неравен брак. Черния Джак можеше да се измъкне, като се изплези на аристокрацията, но херцог Ейлсбъри трябва да се придържа към строги правила.“
Тя не чу отговора на Джак, защото избухна в сълзи. Това, което каза Спенс, беше истина. Колкото по-дълго останеше, толкова по-трудно щеше да й бъде да си отиде. Тя твърде много обичаше Джак, за да го съсипе. Не се издаде, че е чула забележките на Спенс, докато тайно кроеше плановете си.
Мойра все още бе напълно будна, когато удари полунощ. Тялото й отказваше да приеме това, което разумът и знаеше: не можеше да притежава Джак Грейстоук За нещастие то ясно помнеше любовта на Джак — всяко докосване, всяка милувка. Обхвана я все по-силен пожар. Отхвърли настрана завивките и се опита да освободи съзнанието си от интимните, прекрасно порочни, неща, които направи Джак и помръкна. Въпреки че не можеше да го има, тя никога нямаше да престане да го желае или да изпитва нужда от него. Никога нямаше да спре да го обича.
Джак неспокойно крачеше из стаята. Лицето му бе гневно изопнато, а тялото му напрегнато като тетива. По някакви причини Мойра странеше от него, откакто й предложи брак „Слава Богу, че не чу как Спенс изрича неодобрението си за брака ни“, мислеше си с признателност. Все пак той беше категоричен. Желаеше Мойра и щеше да я има, по дяволите. Не беше сигурен, че му харесва да е херцог. Никой не го беше грижа какви ги върши, преди титлата херцог да се стовари върху него. Защо сега да е от значение? Да си уважаван, въобще не се оказа това, което си представяше, реши той.
Чудеше се дали наистина се е променил толкова много. Пиенето вече не го интересуваше, хазартът също. Жените все още го привличаха, но Мойра беше единствената, която желаеше в леглото си. Какво се беше случило с него? До неотдавна бе доволен от съществуването си, а после някакъв злонамерен призрак нахлу в живота му. Той искрено се надяваше лейди Амелия да е удовлетворена и да се е завърнала в тъмното минало, към което принадлежеше.
Все още имаш нужда от мен.
Недоловимите думи се блъснаха в стените на мозъка му. Той се обърна назад и ето — тя беше там.
— Моля за извинение. Вярвах ти, докато ме доведе при Мойра, но занапред не се нуждая от теб, милейди. Изпратих Петибоун да издейства специално разрешително, за да можем да се оженим с Мойра. Сега то лежи на бюрото ми.
Тя няма да те притежава.
— Какво каза? Разбира се, че ще ме има.
Светлината, която озаряваше лейди Амелия отвътре, гневно припламна, после избледня.
— По дяволите, милейди, ако не смяташе да ме свържеш с Мойра, защо я изпречи на пътя ми?
Ти се нуждаеше от нея.
Привидението наклони глава и се втренчи в Джак. Някакво странно чувство накара кожата му да настръхне.
— Не оспорвам това. Аз също я обичам — призна той без стеснение.
Лейди Амелия кимна с глава с пълно разбиране, после яростно поклати глава в знак на отрицание.
— Какво, по дяволите, означава това? Объркваш ме.
Внимавай. Обграден си от мрачни сили.
Джак я погледна изненадано.
— Вече не съществува никаква опасност. Никой и нищо не ще отнеме Мойра от мен. Това, че ти ме преследваш, си има своите добри страни. Луцифер вече няма власт над мен и сигурно ще остана отвратително трезвен до края на дните си. Хазартът и жените слабо ме привличат, страхувам се, че адът вече трудно ще ме приеме. Можеш да се завърнеш обратно там, където отиват духовете, когато не се бъркат в живота на хората.
Не й позволявай да си тръгне.
Джак гледаше призрака с недоумение. Нямаше представа как общува с него, но разбираше всяка дума, макар че не издаваше нито звук. Ако можеше да му предава мисли, защо не му обясни какво има предвид? Когато отвори уста да възрази, лейди Амелия започна бавно да се разтваря в сенките, като оставяше след себе си слаба светлина, чието мъждукане не можеше да се сравни с яркия блясък.
Джак отново закрачи из стаята, замислен над думите на лейди Амелия. Какво ли се опитваше да му каже? Къде беше опасността? Внезапно го завладя остра нужда да види Мойра. Представи си я — толкова чиста, толкова невинна в своята нежна голота, излетната под неговото тяло, а тъмната му ръка почиваше върху бялото й бедро. Видя гърдите й и почувства внезапен прилив на изгаряща топлина. Представи си триъгълника между краката й, увенчан от златисто-червени къдрици, толкова изкусителни, че би предал душата си на дявола, за да е с нея сега и да изследва тайната пътека, която му достави такова несравнимо удоволствие.
Той се чувстваше неловко, съзнавайки, че днес Мойра го избягва. Това го разстрои. Завладя го почти изпепеляващ копнеж да я види, да се убеди, че тя е все още тук, в неговия дом, в неговия живот. Обут само с плътно прилепнал панталон, Джак взе един свещник и тихо излезе от стаята си.
Докато се мяташе и въртеше в леглото, без да може да заспи, Мойра дочу как пантите на вратата проскърцаха и се изправи. Остана смаяна, когато видя мощната фигура на Джак, очертана в ореол от светлина Тя издиша рязко, щом той влезе и затвори вратата.
Като държеше високо свещта, Джак лесно откри Мойра Обляна в лунна светлина, тя седеше в леглото, а косите й се спускаха около раменете. Той се доближи до леглото като в унес, изведнъж се напрегна — нуждаеше се от нея толкова много, че изпитваше болка. Припомни си усещането да навлезе в нея, заобиколен от влажното обещание на нейната плът. Мойра го гледаше втренчено, неспособна да говори заради буцата, заседнала в гърлото и.
Когато Джак внимателно постави свещта на пода и посегна към нея, думите бяха излишни. Плъзна се до нея в леглото, взе я в прегръдките си и я целуна страстно. Мойра затвори очи и се остави на целувките му, наслаждавайки се на чистата страст, докато по цялото й тяло бавно се разливаха горещи вълни. Целувката беше прекрасна, изпълнена с някаква магия и горчивина, за която тя искаше да си спомня, когато си отиде.
Не трябваше да идваш — прошепна Мойра, когато той дръпна устните си. — Ами ако някой те види? Прислугата вече говори за нас.
— Проклети слухове! Освен това няма никой по това време на нощта. Дори и да ни разкрият, нищо няма да се промени. Аз съм напълно здрав и след ден-два ще се оженим. Позволих си да издействам специално разрешително. Изпратих Петибоун при адвоката си и той се погрижи за подробностите. Не можеш да избягаш от мен.
Мойра тъжно поклати глава.
— Надявах се досега да си възвърнал разсъдъка си. Не желая да създавам още по-голям скандал или да провалям живота ти.
— Говориш твърде много. Мразя да се вмъквам крадешком в леглото ти. Искам да го правя открито. Искам всички да знаят, че си моя. Сигурен съм, че никой от последователите освен Мейхю, Дашууд и Уилкс не знае, че си била в имението на Дашууд онази нощ. Никой от тях няма да проговори от страх да не бъде уличен. Няма да има никакъв скандал.
— Скандалът ще назрее, когато се ожениш за бедна ирландска емигрантка.
— Не желая да чуя нито дума повече — каза Джак с повече острота в гласа, отколкото възнамеряваше да вложи. — Може да си отваряш устата, но само за да ме целунеш.
Тя понечи да му отвърне, но Джак се възползва от разтворените й устни. Завладя ги със своите, а езикът му влезе навътре. Целувката беше дива, обсебваща, а лицето му пламтеше от страст. Сдържаността на Мойра се разтапяше от опустошителните му устни. Тя отвърна с цялата любов, която таеше в сърцето си.
Джак смъкна панталона си и я повали по гръб на леглото. Никога не беше жадувал толкова да обладае някоя жена. Беше възбуден, изгаряше от копнеж. Разтвори краката й, коленичи между тях и свали нощницата й, плъзгайки погледа и ръцете си по трескавото й тяло. Тя беше изключителна. Лицето й бе ангелски прекрасно, възбудените й гърди — пълни и набъбнали, а гъвкавите й бедра потрепваха от желание.
Изгарящият му поглед се спря за няколко напрегнати минути между бедрата й, докато галеше червеникавия хълм, после пъхна пръст в нейната медена сладост.
Той дочу как тя лекичко въздъхна от възбуда — поне се надяваше, че е възбуда, а не възражение — и сведе поглед. Видя, че тя го гледа с широко разтворени очи и открехнати устни.
— Не мога да се владея, щом си наблизо — оплака се, простенвайки.
— Точно така искам да бъде. Ти ми принадлежиш, Мойра. Той се наведе над нея, подпрян на лакти, за да не я притисне, докато целуваше устните и шията й. После пое гърдата и в уста, дразнейки набъбналото зърно с език.
Мойра изстена в унес. Той изпитваше такова прекрасно чувство, притискайки топлата плът на масивния си гръден кош към корема й и смучеше гърдата й. Когато се повдигна лекичко и плъзна ръка между краката й и вътре в нея, възбудата, която й причиняваха неговите ръце и устни, стана толкова остра, че Мойра изкрещя и рязко се сви.
Внезапно Джак промени позата. И двамата се налегнаха настрани, а той я обгърна отзад:
— Вдигни си краката, скъпа.
Тя побърза да го направи и почувства как той се плъзна силно и плътно в нея.
Нейната гореща и влажна утроба преливаше от неконтролируеми усещания. Тя бе толкова неустоима, толкова сладка и изцяло негова. Поглъщаше я, като че ли умираше от жажда, навлизаше и се отдръпваше. Ръцете му дразнеха зърната на гърдите й, а устата му обсипваше с целувки раменете, шията и гърба й.
Мойра се притисна към чаршафите, трескава от непосилното удоволствие. Сърцето й биеше лудо, тя дишаше тежко и на пресекулки. Неговата топлина и мощ я изпълваха. Тя рязко се изви, посрещайки тласъците му с див възторг.
Джак не спираше, а нейните меки стонове усилваха десетократно собственото му удоволствие.
Той доведе и двамата на ръба с бързи тласъци, а после ги прехвърли отвъд всякакви прегради. Мойра изкрещя и се отпусна.
След като се отдръпна нежно от нея, Джак я взе в обятията си, приглади кичурите коса от влажното й чело и зачака да се усмири сърцето й.
— Заспивай, любима. След като се оженим, всяка нощ ще спиш в прегръдките ми.
Мойра заспа. Джак загледа нейното пламнало тяло, обляно в пот и проблясващо на златистата светлина на свещта.
„Обичам те“ — помисли си той, а думите му бяха колкото сладки, толкова и горчиви. Кой би помислил, че женкар като него ще се влюби? Е, добре, може би лейди Амелия, мрачно си каза той.
Ядосваше се, че погрешната преценка на Мойра няма да й позволи да се омъжи за човек с много по-високо от нейното положение. Не му харесваше да мисли лошо за мъртвите, но ако братовчед му не беше загинал трагично, титлата на херцог, която той нито искаше, нито заслужаваше, нямаше да се стовари върху него. Откакто я имаше, той не можеше да прави нищо друго, освен да я носи с достойнство.
Дълбоко в гърдите го напуши смях. Ако преди шест месеца някой му беше казал, че Черния Джак ще стане почтен, би му се изсмял в лицето. Познанството му с дявола и общуването с него го бяха убедили, че мястото му е в пъкъла и той с наслада очакваше да се срещне лично с Луцифер.
Развратът се бе превърнал в негов начин на живот и той не познаваше друг. Живееше за удоволствие. Въпреки че не беше слязъл толкова ниско, колкото членовете на Хелфайър клуб, единственото, заради което не можеше да се присъедини към тях, беше неговото уважение към жените. Според него нито една жена не заслужаваше да бъде осквернена. Джак твърде много харесваше жените, за да ги унижава, така както членовете на клуба го правеха.
Джак възнамеряваше да легне в собственото си легло, след като се люби с Мойра, но след размишленията тялото му се предаде. Може би несъзнателно не можеше да понесе раздялата. Внезапно го връхлетя дълбок сън и той спокойно потъна в него с нея в обятията си.
Нито металното изщракване на ключалката на вратата, нито трополенето на стъпки не успяха да събудят спящите любовници. Джак и Мойра се сепнаха едва когато Джили дръпна завесите, видя ги и изписка.
— О, госпожице, милорд, толкова с-с-съжалявам — заекна Джили, като закри лице с престилката си и зарида.
— Не си направила нищо лошо, Джили. Престани да виеш. Можеш да се оттеглиш. След тридесет минути ела да се погрижиш за господарката си.
— Да, милорд — каза Джили и се втурна навън като подплашена кошута.
В мига, в който вратата се затвори, Мойра се нахвърли върху Джак, а очите й искряха със златисти гневни отблясъци.
— Какво още търсиш тук? Съзнаваш ли какво направи? Боже мой! Беше нарочно, нали? Няма да се омъжа насила, каквото и да сториш.
— По дяволите, Мойра, не исках това да се случи. Наистина смятах да си тръгна, преди да се раздвижи къщата — той иронично се усмихна. — Въпреки че, не мога да отрека, за мен беше удоволствие да те държа в прегръдките си цяла нощ. Сега ще трябва да се омъжиш за мен. Не можеш повече да ми отказваш.
Мойра бе толкова ядосана, че чак трепереше:
— Дойде в стаята ми без покана прелъсти ме, после нарочно позволи слугите да ни видят заедно. Не заслужавам такова отношение.
Джак избухна:
— Какво говориш, по дяволите? Това не беше нарочно.
Гневът на Мойра се разпалваше опасно.
— Мисля, че трябва да си ида.
— Полудя ли? Къде ще отидеш?
— Не мога да живея като твоя любовница. Искам да си отида в къщи, в Ирландия.
— Никога не съм те молил да ми станеш любовница — гласът му беше леден, а очите тъмни и приковаващи. — Оглупяваш, Мойра не ме карай да съжалявам, че те помолих да се омъжиш за мен.
— Това беше грешка — възрази тя. — Изобщо не трябваше да ми предлагаш. Аз… не те обичам — излъга. — Не съм готова да се справя със скандала, който ще последва, ако се омъжа за теб. Рано или късно това, че съм била замесена с Хелфайър клуб, ще стане публично достояние.
Тя се надяваше, че няма да се случи, вече му бе казала, че техният брак ще породи скандал, а той не се трогна ни най-малко. От нея зависеше да го спаси от самия него.
Изражението му бе сурово, а гласът равен и безчувствен:
— По дяволите любовта. Няма да заминеш, и точка. Ти ми отдаде своята девственост и ми принадлежиш. Ако аз не мога да те имам, никой друг няма да те има — гневът му я изгаряше. — Ще бъдеш моя любовница. Ще те настаня някъде и ще те посещавам, когато ми е удобно.
Той можеше да бъде студен и бездушен, колкото и тя.
Безстрастните му думи вледениха Мойра. Какво направи?
Нима уби любовта, която той й предлагаше? Наистина ли би могъл да я направи своя любовница? Затвореният мрачен израз на лицето му показваше, че е способен на всичко. Повече приличаше на предишния Черен Джак, на порочния развратник, който беше, когато се срещнаха за първи път.
— Ще те уведомя, когато всичко бъде уредено. Ще бъдем дискретни относно нашата малка сделка. Ще видиш, че съм щедър любовник
Лицето на Мойра силно почервеня. Света Дево, как можеше така да се отнася към нея? Тя не беше проститутка. Дотук с любовта, иронично си помисли тя. Би трябвало да знае, че Джак Грейстоук бе твърде затънал, за да може да се промени.
— Върви по дяволите! — изкрещя Мойра. — Не искам нищо от теб.
Гневът на Джак се изля в порой от ругатни, които биха прегорили дори ушите на статуя. Той не помнеше някога да е бил толкова ядосан. Оказваше се, че Мойра го желае единствено заради удоволствието, което й доставя. Ако тя искаше това, той щеше да й даде цялото удоволствие, което би могла да понесе. Предложи й почтеност, своето име, титлата си, всичко, което притежава. Тя го отхвърли. Колкото повече мислеше за това, толкова повече се ядосваше.
Отви се и нахлузи панталона с гневни движения. В очите на Мойра се спотайваха сълзи, докато го наблюдаваше. Тя се опита да си внуши, че го вбеси отказът от неговото предложение, че той всъщност не мислеше така. Нима не съзнаваше колко я наранява? Тя му правеше услуга. Дори неговият най-добър приятел му каза да не се жени за нея.
— Нямаш причини да ме мразиш толкова. Защо правиш това?
По красивите му черти премина мрачна и опасна сянка:
— Това е глупав въпрос, Мойра, и не заслужава отговор. Помисли какво се случи между нас предишната нощ. Отказът ти да се омъжиш за мен ме кара да мисля, че нямаш никакви чувства. Наслаждаваш се на удоволствието, което ти дарявам, но все пак неубедително се оправдаваш, за да избегнеш обвързването. Да ти кажа ли истината? По-скоро бих си взел любовница, отколкото съпруга. Предложих ти единствено защото мислех, че това искаш.
Той се обърна и гордо излезе от стаята.
Очите на Мойра го последваха. Възбуждащата гледка, която представляваха стегнатият му задник и силните му бедра, покрити с плътно прилепналия плат, я накара да пламне. Широкият му гръб беше набразден от възлести жили над кръста, а щом посегна да отвори вратата, тя си спомни начина, по който бицепсите му изпъкваха, когато се извиваше над нея. Прехапа език, за да не го повика обратно.
Сега можеше да я мрази, но някой ден щеше да й е признателен за жертвата. Тя винаги бе подозирала, че той изобщо не иска съпруга и предположението й се потвърди. Трябваше да знае, че тя никога нямаше да се съгласи да се превърне в държанка, която крие срама си в някоя спретната къщичка, където той ще може да идва посред нощ и да си тръгва преди първите лъчи на зората. Не — реши Мойра — ще си тръгна, преди да сключим сделката.
Джили не спомена, че ги е намерила заедно в леглото и Мойра предположи, че Джак е говорил с нея. Както и да е, цялата къща вече знаеше, че тя е негова любовница. Матилда и Петибоун бяха очевидно разстроени от мълвата, която се разпространяваше из домакинството и се опитваха да я пресекат. Петибоун беше убеден, че Джак ще постъпи с Мойра както трябва, особено след като преодоля трудностите около издействането на специално разрешително за брак.
Икономът беше първият, който забеляза промяната в своя разпуснат господар, след като Мойра влезе в живота му, когато същата сутрин Джак му каза, че няма да използва разрешителното и че ще намери къща за Мойра. Петибоун знаеше какво означава това и то изобщо не му се понрави. Страхуваше се, че неговият господар е поел отново по пътищата на порока.
— Всичко е такава каша — каза Петибоун на Матилда — Всеки глупак може да види, че и двамата са влюбени. Бих искал да влея малко разум на негова светлост. Как може да се отнася по този начин с Мойра? Явно тя бе недокосната, докато не му попадна в ръцете.
— Може би не всичко ни е известно — предположи Матилда. — Имам чувството, че нещата ще се оправят. Запомни ми думите, някой ден двамата ще напълнят тази къща с деца.
Очите на Петибоун проблеснаха щастливо.
— Ти си мъдра жена, Матилда. Благодаря на Бога, че те доведе в живота ми. Вече не съм млад, но ти ме накара да се чувствам жизнен, кълна се.
— Аз също вече не съм млада, нито красива. Стара мома съм, господин Петибоун. Всичко, което знам за мъжете, е колко подли и невъзпитани могат да бъдат. Благодарна съм, че има мъже като вас и негова светлост.
— Силвестър.
— Моля?
— Името ми е Силвестър. Ще бъда поласкан, ако ме наричаш Силвестър, когато сме насаме.
— Силвестър — срамежливо повтори Матилда. — Това е хубаво име. За мен ще бъде чест да ви наричам Силвестър.
Той си помисли, че нейната усмивка е очарователна и пожела да я задържи тук завинаги.
— За какво клюкарствате вие двамата?
Като не можа да открие Петибоун горе, Джак се отправи към кухнята. Не беше изненадан, когато го откри с Матилда. Ръцете на жената безпомощно затрепериха:
— О, милорд, заклевам се, че не клюкарствахме. Силвестър и аз просто обсъждахме нещата около домакинството.
Поруменялото й лице подсказа на Джак че тези „неща“ засягат него и Мойра. Но той реши да подмине това без коментар и да се съсредоточи върху нещо по-приятно.
На устата му потрепна усмивка, първата, откакто напусна леглото на Мойра малко по-рано. Успя да я овладее някак си.
— Силвестър? Кой, за Бога, е Силвестър?
Петибоун прочисти гърлото си и погледна Джак в очите:
— Аз, милорд.
— Силвестър? — повтори Джак, като поклати невярващо глава. — Как успя да го запазиш в тайна през всичките тези години? Доколкото ми е известно, никой досега не е узнавал малкото ти име, нито дали изобщо си имал такова.
— Това е чудесно име, нали, милорд? — каза Матилда, поглеждайки към Петибоун с необичайна нежност.
— Наистина — съгласи се Джак, умело прикривайки смеха си. Но начинът, по който го гледаше Петибоун, го доведе до заключението, че старият негодник го предупреждаваше да не повтаря онова, което току-що бе научил.
— За нещо конкретно ли ме търсехте, милорд? — попита икономът, възстановявайки своето достойнство.
— Исках да те уведомя, че ще прекарам по-голямата част от деня си в разглеждане на къщи.
Петибоун се вцепени.
— Много добре, милорд. „Надявам се, че лейди Амелия разбира“ — промърмори той, след като Джак излезе от кухнята.
Когато Мойра научи, че Джак ще е цял ден навън, използва отсъствието му като добро предимство. Колкото и да й беше противно да върши това, тя взе от сейфа в бюрото на Джак достатъчно пари, за да се снабди с билет за Ирландия.
Когато пресмяташе колко й трябват, за да си осигури безопасно пътуване до дома, тя се зарече, че по някакъв начин ще се разплати с него. По-късно, когато вероятността да забележат отсъствието й беше най-малка, тя крадешком излезе от къщата, нае файтон до пристанището и откри, че на следващия ден един кораб заминава за Ирландия. Завърна се, преди Джак да се прибере надвечер.
Глупак!
Джак рязко се изправи, загръщайки се в чаршафа, докато търсеше своя среднощен посетител в тъмната стая. Лейди Амелия стоеше до прозореца с гръб до него.
Глупак Защо не се вслуша в моето предупреждение?
— По дяволите, милейди, ти не разбираш. Предложих на Мойра, а тя направо ме отряза. Очевидно е, че не ме иска за съпруг, следователно ще бъда неин любовник и защитник. Втълпила си е откачената идея, че ако се омъжи за мен, ще съсипе живота ми. Проклятие! Ако си бях останал сър Джак, вместо лорд Джак, Мойра нямаше да е толкова зле настроена срещу брака ни. От друга страна обаче — той се огледа замислено, — ако си бях останал сър Джак, можеше да се оженя за лейди Виктория, а това щеше да бъде направо трагедия.
Лейди Амелия не се успокои. Тя се обви със сияние в цветовете на дъгата и изчезна в облак дим.
— По дяволите, точно по женски — измърмори Джак, удари силно с юмрук по възглавницата, и отново легна.
Нуждаеше се от едно питие, но се опасяваше, че ако отново се върне към предишния си разпуснат живот, лейди Амелия ще се завърне и ще го преследва до края на дните му. Той си имаше достатъчно проблеми и без някакъв раздразнителен дух да му усложнява живота Затвори очи и се опита да заспи. Като не успя, се опита да си спомни наяве всяка еротична подробност от чувственото тяло на Мойра и неговите очарователни извивки. Все още й беше ядосан, все още се гневеше, че го отблъсна. Искаше му се да влезе в нейната стая и да я разтърси, докато не си възвърне разума.
След като премисли внимателно обаче, намери, че любовницата е по-малката злина от съпругата. Припомни си и реакцията на Мойра, когато й каза, че е наел къща за нея. Тя го бе разярила толкова много, че той бе изпаднал в истерия. По една щастлива случайност успя да намери идеалното място. За щастие сега разполагаше със средства да издържа метресата си на ниво. В едно нещо беше убеден: тя нямаше да го напусне. Той я желаеше, и проклет да бъде, ако не я притежава. Искаше да е негова съпруга, но щеше да се задоволи и с любовница.
Мойра стисна здраво очи, за да спре сълзите си. Мисълта, че спи в това легло за последен път, я правеше нещастна. Само ако можеше за последен път да почувства ръцете на Джак около себе си, мислеше тя, обхваната от все по-засилваща се тъга. Да изпита радостта от неговата любов. Да почувства как пулсиращата мощ на неговото тяло прониква в нейното и я обладава с изпепеляваща страст. За жалост болезнените думи на Джак бяха издигнали стена помежду им, която изглеждаше непробиваема. Нейният собствен гняв не бе по-малко опасен. Неговите обиди я бяха наранили дълбоко, независимо дали бяха преднамерени, или не.
Внезапно Мойра долови нечие загадъчно присъствие. Сетивата й се изостриха, нервите й се опънаха. Сърцето й заби лудо, а по челото й избиха едри капки пот. Това което усещаше, беше нещо свръхестествено, нещо извън разумното обяснение. Тя претърси стаята, погледът й прелиташе от ъгъл на ъгъл, от сянка на сянка, а сърцето й биеше като чук Когато забеляза фигурата, обвита в искряща светлина, тя простена от страх.
Лейди Амелия отправи към Мойра пронизващ поглед, после сякаш се изпари през затворената врата, оставяйки мъглява диря след себе си.
— Почакай! Не си отивай. Коя си ти?
Мойра скочи от леглото, втурна се да отвори вратата, погледна надолу към салона и видя как духът спря пред стаята на Джак. Тя се взираше с тревога, докато наблюдаваше призрака да изчезва през затворената врата. Мойра стремително се спусна към спалнята, без да се замисли за последствията.
— Къде е тя?
Джак се надигна и запримига невярващо. Дали не сънуваше?
— Ти ли си, Мойра? Какво има? Да не си болна?
Босите крака на Мойра прошумоляха по износения килим, докато се приближаваше към леглото.
— Добре съм. Тя влезе тук. Аз я видях.
Джак разтърка очи, за да прогони съня от тях, обви един чаршаф около кръста си, стана от леглото и запали свещта.
— Кого си видяла?
Мойра започна да трепери, изплашена, че губи разсъдъка си. Блестящият ореол от светлината на свещта разкри, че стаята е празна и не крие опасност за нея и Джак.
— Тя влезе тук. Знам — в гласа й се прокрадваше паника. Треперенето на Мойра стана толкова отчетливо, че Джак постави ръце върху раменете й и я заведе до леглото.
— Студено ти е. Скачай в леглото и ми разкажи какво видя.
Тъй като Мойра упорстваше, Джак я повдигна и я пренесе в своето легло. После я зави с одеялото и се пъхна вътре при нея.
— Сега ми разкажи какво те уплаши толкова
Тялото на Джак излъчваше приветлива топлина, която я обгърна, приласка я, накара я да се почувства в безопасност. Нямаше нужда да го докосва, за да усети овладяната му сила.
Мойра преглътна и навлажни устните си.
— Отначало си помислих, че това е просто лунна светлина, която струи през прозореца, но после осъзнах, че наблюдавам някакво свръхестествено явление. Беше призрак сигурна съм. Не мога да се закълна, но съм убедена, че привидението беше жена.
— Жена? — смаяно попита Джак. Доколкото познаваше историята на Грейстоук, лейди Амелия никога не се беше появявала пред друг освен пред членовете на фамилията.
— Как изглеждаше тя? Как беше облечена? Много ли те изплаши?
— Видях светлина — Мойра се замисли, като осъзнаваше, че изпитва само любопитство. — Изобщо не беше страшна. В светлината изникна женска фигура, въпреки че не ми е ясно как осъзнах това.
— Тя каза ли ти нещо?
— Нито дума. Излезе през затворената врата, преди да я огледам добре. Втурнах се към салона, за да я проследя и я видях как влиза в твоята стая отново през затворената врата — тя пламна и отмести погледа си. — Съжалявам, може би ми се е присънила. Не исках да те безпокоя. Не трябваше да нахълтвам при теб, без да почукам.
— Не мога да повярвам, че си видяла лейди Амелия. Не й е присъщо да се появява пред хора, които не са от семейството.
— Лейди Амелия? — повтори Мойра с дълбоко облекчение. — Мислех, че губя разсъдъка си. Господин Петибоун ми разказа нейната история. Твърде тъжна е.
Джак се вгледа изпитателно в лицето й, което бе болезнено красиво в рамката от светлината на свещта. Нейните топли медени очи отвърнаха на погледа му, а алените й устни изглеждаха толкова сладки, че му се прииска да ги вкуси. Той усети как в слабините му започна да се разлива томителна топлина, която потече плътна и гореща по вените му.
Желаеше я. Тя беше негова любовница и като че ли нямаше причина да не се възползва от нейните прелести. Тя бе тук, в неговото легло, нищо, че някакъв нахален призрак я доведе в спалнята му. Той много добре щеше да се възползва от случая да я люби.
— Все още ли се страхуваш? — попита Джак.
Мойра поклати глава:
— Вече не.
Как би могла да се страхува, щом я обгръщат силните ръце на Джак? Усещаше как косъмчетата по краката му боцкат кожата й и… Тя притихна, осъзнавайки, че Джак е гол под завивката. Издиша рязко и престана да мисли.
— Добре ли си, Мойра? — каза Джак, вземайки нейното спокойствие за страх. — Лично аз не вярвам в духове. — Той се огледа, търсейки своята пакостлива предшественица, и се помоли тя да му прости. — Но лейди Амелия е добронамерена душа, макар и малко да е натраплива.
— Не съм изплашена. Аз… — гласът й потрепера. — О, Боже, не мога да мисля. Не трябваше да налетя на теб.
— Ти си моя любовница, имаш пълното право да си в моето легло.
Безгрижните му думи я прерязаха дълбоко.
— Без да взимам под внимание всичките ти грандиозни планове, аз не съм твоя любовница, нито ще бъда някога — отвърна язвително.
— Ти си една проклета влудяваща женска, Мойра О’Туул — каза грубо Джак. — Веднъж ми отказа да се омъжиш за мен, и аз няма да те моля повторно. На Черния Джак Грейстоук никога не му е липсвала гордост. За съжаление не мога да ти устоя. Ти си истинско изкушение, лейди.
Устата му се наклони над нейната бавно и съблазнително, езикът му беше като оръжие на дявола, докато проникваше навътре и изследваше сладките дълбини. Преди да се потопи в бездната на грешната наслада, Мойра се убеди, че Джак беше по-скоро дявол, отколкото човек. Докато упойващите му целувки размекваха костите й, тя пожела да намери кураж да остане с него и да съсипе живота му.
— Вашите целувки и прегръдки водят към гибел, лорд Грейстоук — каза Мойра и се отдръпна от него, въпреки че това й струваше скъпо. — Не съм някоя уличница, и вие не можете да се отнасяте към мен като такава. — Гневът й даде сила, тя изскочи от леглото и избяга от стаята.
— Грешиш, Мойра! — извика след нея Джак. — Ти си моя, когато и да те поискам. Сега можеш да избягаш, но няма да стигнеш далече. Много по-дълго бях Черния Джак, отколкото херцог Ейлсбъри, а Черния Джак си има начини да получава каквото поиска. Божичко — изруга той под носа си, — как може една жена да ме накара да падна толкова ниско?