Кони Мейсън
Чисто удоволствие (14)

14

Ужасена, Мойра се вторачи в прозрачната роба, която Матилда й бе дала. Нищо или по-скоро никой не би могъл да я накара да облече нещо толкова крещящо сексуално пред група странни мъже с перверзни вкусове. Матилда я беше предупредила, че не трябва да носи нищо под роклята, и че Плънкет ще дойде за нея малко след полунощ. Паника изпълни вените й с такова отчаяние, с каквото не се бе сблъсквала преди. Как можа Джак да позволи това да й се случи? Проклето да е черното му сърце! Като хвана роклята с две ръце, тя разкъса нежния плат на парцали и ги захвърли към вратата. После ги затъпка в безсмислен акт на защита.

Мойра силно потрепери при звука от превъртането на ключа. Тя се вторачи с тревога във вратата. Време ли беше вече? Влезе Матилда. Държеше поднос с чаша с някаква мътно-бяла течност. На Мойра се стори, че жената има странно изражение и това я изплаши и озадачи. Очите на Матилда отправяха предупреждение, а лицето й изразяваше същото отчаяние, каквото изпитваше тя. Вцепенена, Мойра чакаше със затаен дъх тъмничаря си да проговори.

— Бързо, няма време за губене — страх и нетърпение накараха гласа й да прозвучи пискливо.

— Нужни са повече хора, за да ме подчинят — заяви Мойра с учудваща смелост — няма да отида доброволно при твоя подъл господар. Нито пък ще облека тази отвратителна рокля.

— Забравете за роклята — изсъска Матилда, поглеждайки нервно към вратата. — Ако Плънкет не ви заведе в пещерите в определеното време, Дашууд ще дойде да ви потърси.

— Надежда се породи в гърдите на Мойра, но след това бързо изчезна. Защо лакеят на Дашууд доброволно би предал господаря си? В това няма никакъв смисъл.

— Моля ви, госпожице, нямаме много време. Ще имате нужда от пелерината си. Ще се разрази буря.

— Къде отиваме? — попита Мойра с подозрение.

— Колкото далеч успеем да стигнем.

— Ние? — Мойра не бе пропуснала употребата на множествено число.

— Ако ви пусна да избягате, бъдете сигурна, че сър Дашууд ще си отмъсти за предателството ми. Трябва да ми обещаете, че ще ме вземете.

— Но защо правиш това? Била си лоялна слугиня много години.

— И мразех всеки миг от това време. Само като си помисля за всичките безпомощни млади жени, които са минали през тези двери, настръхвам. В началото нямах друг избор, освен да изпълнявам заповедите на Дашууд. Той ме взе на работа по молба на сестра ми, когато живеех в голяма мизерия, но сестра ми е мъртва и вече нямам причина да остана. Приключих с цялата тази долна мръсотия.

— Света Дево, говориш сериозно, нали?

— Да. Имам спестени пари. Достатъчно и за двете ни да стигнем, където си изберем. Не мога да остана тук, където Сър Франсис ще ме намери. Знам прекалено много.

— Ирландия — каза Мойра — можем да отидем във фермата на брат ми, близо до малкото градче Килкени. Ох, не знам какво да ти кажа. Ти ми спаси живота.

— Още не — отговори Матилда кротко и ясно. — И въобще няма да стане, ако не побързате. Беше ми наредено да приготвя питие, съдържащо опиат, което да ви направи податлива. Скоро ще ви очакват.

— Ами какво ще правим с Плънкет?

Матилда се усмихна и това напълно преобрази чертите на лицето й. Тя не беше красавица, но усмивката й я превърна в хубава:

— Сложих му приспивателно в супата. В момента хърка над празната чиния. Стига приказки, госпожице. Ще трябва да откраднем коне от конюшните. Можем да си купим билети за пътуването до Ирландия от Лондон.

— Благодаря ти, Матилда. Завинаги ще ти остана длъжница — Мойра взе пелерината си от куката на стената и си я наметна.

Матилда открехна вратата, надзърна в коридора, не видя никого и махна на Мойра да я последва. Преодоляха стълбите благополучно. Жената взе наметката си от фоайето и отвори външната врата. Добре смазаните панти поддадоха без усилие и в следващия момент двете се озоваха между светкавиците към конюшните зад къщата.

Джак не изпускаше от очи единствения вход на залата в очакване Мойра да се появи. Нервите му бяха опънати до краен предел, чакането беше непоносимо. Пръстите му попипваха колана, готови да отметнат настрана робата и да се пресегнат за пистолетите му, ако станеше нужда. Молеше се на Господа това да не се наложи. Изведнъж настъпи вълнение, един мъж влезе, олюлявайки се, в залата. Джак незабавно разпозна в него звяра, който отговаряше за Мойра в жилището на Дашууд. Последовател с качулка, който според Джак беше Дашууд, се приближи към слугата. След разгорещена размяна на реплики прислужникът бързо се оттегли. Дашууд се върна на подиума, където жертвеникът мълчаливо свидетелстваше за извършваните там развратности. Вдигна ръце за тишина.

Какофонията от високи гласове спадна до обикновен шепот, а след това съвсем замря.

— Братя, събрани тук заради удоволствието — каза Дашууд, обръщайки се към тълпата, — има малка промяна в днешния дневен ред. Церемонията по приемането ще трябва да бъде отложена за друг път. Пиленцето е излетяло от клетката.

Вълна от стонове на разочарование се надигна в залата и Дашууд още веднъж поиска тишина.

— Но ние не можем да позволим на една жена да ни попречи да достигнем до насладата. Има колкото искате жени, готови да задоволят всеки наш каприз.

По негов знак група жени влязоха в залата. Като по сигнал те свлякоха наметалата си, разкривайки оскъдно облечените си, дори и съвсем голи тела. Гледката беше посрещната с високи одобрителни викове и всеобщо движение към проститутките.

— Тя е избягала — прошепна Джак на Спенс — някак си Мойра е успяла да избяга. Да тръгваме. Трябва да я открием.

Предпазливо, доколкото им беше възможно, те се промъкнаха към изхода и изчезнаха в нощта.

За нещастие бяха забелязани как напускат от един мъж, толкова разстроен от бягството на Мойра, та чак трепереше от яд. Роджър Мейхю се нахвърли върху Дашууд:

— Как можа да се случи? Тази вечер беше планирана от дълго време. Съгласих се да използваш Мойра за ритуала, противно на убеждението си, а след това тя трябваше да бъде само моя.

— Дори ти ще се съгласиш, че да използваме жената за нашата ритуална церемония бе добра идея, като ти кажа кой щеше да бъде приет в нашите редове тази вечер — каза Дашууд в опит да омиротвори Мейхю. — Черния Джак най-после се съгласи да се присъедини към братството и щеше да бъде приет на тазвечерната церемония. Надявам се, че забавянето няма да промени намерението му.

— Глупак! — Мейхю почти крещеше. — Грейстоук тук ли е тази вечер? По дяволите, той и помощникът му напуснаха в момента, в който ти съобщи, че Мойра е избягала. Тръгвам след тях!

— Остави ги, Мейхю. Има достатъчно жени там, откъдето идва Мойра. Не искам проблеми. Трябваше да ми кажеш за връзката на жената с лорд Грейстоук. Ако го беше направил, това никога нямаше да се случи.

Мейхю не беше в настроение да се вслуша в здравия разум. Беше въоръжен и нямаше да позволи на никого да измъкне полагаемото му се изпод носа. Беше чакал прекалено дълго за Мойра. Пък и не беше забравил удара по главата. Мойра не може да е стигнала много далеч. В едно беше сигурен. Щом той не можеше да я има, никой друг няма да я има. Захвърляйки качулката, той напусна с пълна скорост залата, следван по петите от Дашууд, който го молеше да се въздържи.

Мойра и Матилда благополучно достигнаха конюшните. Поради вечерната тайна сбирка и конярчето, и кочияшът бяха освободени за нощта. Матилда се отправи право към отделенията и изведе два коня.

— Можете ли да яздите? — попита Матилда, смъквайки две седла от рамката.

— Яздила съм фермерски коне цял живот, но не знам почти нищо за седлата. Винаги съм яздила неоседлани.

— И аз никога не съм оседлавала, но не би трябвало да е много трудно.

Боейки се да запалят светлина, те работеха в тъмното. Мойра беше сериозно уплашена да не оплеска работата, понеже конят се дърпаше и пристъпваше нервно, докато тя се бореше с ремъци и катарами. Изведоха конете от обора точно когато небесата се разтърсиха от гръмотевица и дъжд се изля върху тях като из ведро. Светкавица разцепи висините и земните недра. Мойра се обърна, за да помогне на по-възрастната жена да се качи, а после, вече мокра до костите, се метна ловко на гърба на своя кон.

Матилда поведе срещу жулещия дъжд. Мойра я следваше отблизо, охотно понасяйки неудобствата, щом те означаваха свобода.

Джак и Спенс изтичаха от пещерата, оглеждайки се за Петибоун и каретата. Съзряха го наблизо. Беше слязъл от мястото на кочияша, за да успокои конете, подплашени от проблясъците на светкавиците и внезапния раздиращ тътен на гръмотевиците. Петибоун незабавно ги забеляза и разбра, че нещо не е наред.

— Какво има, милорд? Къде е госпожица Мойра?

Преди Джак да успее да отговори, Роджър Мейхю излезе тичешком от пещерата, размахвайки заплашително пистолет. Петибоун го видя, за разлика от Джак и Спенс.

— Зад вас, милорд!

Предупреждението дойде твърде късно. Мейхю се прицели с пистолета и стреля, подпомогнат от блясъка на светкавица, която освети полето. Куршумът се заби в гърба на Джак. Той издаде дълбок гърлен звук, олюля се и падна

— Да не си полудял, Мейхю? — изкрещя Дашууд, изтръгвайки оръжието от ръцете му. — Не ни трябва такъв вид слава. Осъзнаваш ли, че човек като Ейлсбъри може да прави каквото си поиска с нас? Той е херцог, за Бога! Изчезвай оттук и не се връщай. Ще ни се наложи да те освободим за известно време. Ако се съберем отново, луди глави като теб няма да бъдат добре дошли.

— Дай ми пистолета — изръмжа Мейхю, борейки се с Дашууд за оръжието. — Ще убия онези копелета.

Забравил за борбата между Дашууд и Мейхю, Спенс се вторачи с ужас в Джак:

— Проклетият изрод уби Джак! — благодарение на блестящата божествена заря, Спенс лесно бе разпознал Мейхю.

Петибоун пръв се съвзе. Той бе наблюдавал слисан как Мейхю застреля Джак в гърба и се боеше изстрелът да не е фатален. Коленичи и с облекчение забеляза, че гръдния кош на господаря му се повдига и спада стабилно и ритмично.

— Трябва да го заведем на лекар — каза Петибоун на Спенс. — Помогнете ми да го качим в каретата милорд.

Джак се размърда и отвори очи.

— Трябва да… открия Мойра! — той се бореше да разсее болката и гъстата тъмнина, която заплашваше да го погълне.

— Ще я намерим — увери го Спенс, — но всяко нещо по реда си. На Мойра няма да си й нужен мъртъв. Трябва да те заведем на лекар.

Ситуацията се усложни, когато ги заля леден дъжд с пронизващи иглички.

— Побързайте — настоя Петибоун, — преди господарят ми да хване пневмония. Мисля, че трябва да го закараме право в Лондон. Не се доверявам много на тези провинциални докторчета. Да се молим да издържи пътуването.

— Съгласен съм — каза Спенс, като помагаше на Петибоун да премести Джак в каретата.

Болката се оказа прекалено силна за Джак. Той изкрещя веднъж и припадна. Спенс се качи до него, Петибоун скочи на капрата и шибна конете. Каретата така стремглаво се втурна напред, че Спенс се затрудни при затварянето на вратата. Междувременно Мейхю успя да изтръгне пистолета от Дашууд и стреля отново. Куршумът се заби във вратата на каретата в момента, в който Спенс я затръшна, без да навреди никому.

 

 

Мойра се задържаше с огромни усилия на гърба на коня. Поради слабия й опит седлото се изхлузваше, а и калният път правеше пътуването бавно и опасно. Мойра трепереше под мократа си пелерина, молейки се преследвачите да са се отказали да излязат в стихията и са изоставили гонитбата. Сърцето й слезе в петите, когато чу ек от изстрел над тътена на гръмотевиците. Матилда сигурно също го чу, тъй като плахо се огледа през рамо с лице, застинало от ужас.

Няколко минути по-късно втори изстрел разцепи тишината и Мойра усети истинска паника. Звукът от колела, плъзгащи се по калния път с главоломна скорост, почти накара сърцето й да спре. Някой идваше! Толкова бързо ли бяха разкрили бягството й? Напразни ли бяха усилията на Матилда?

— Те идват! — изкрещя тя на Матилда.

След това каретата се озова до тях, конете им тичаха в крачка.

— Мойра! Спри!

Мойра обърна глава, учудена да види Спенс, облечен в черна роба, наведен от прозореца, да й маха отчаяно.

Тя беше ужасена и разочарована от Спенс, предполагайки, че е член на Хелфайър клуб.

— Не! Няма да се върна!

— Госпожице Мойра, никой няма да ви нарани! — обади се и Петибоун, който беше намалил скоростта, за да върви наред с нейния кон.

Мойра дръпна юздите, удивена, че той кара каретата. Със сигурност не беше въвлечен в пъкления клуб, нали?

— И вие ли, господин Петибоун? С господин Спенс трябва да се срамувате от себе си.

— Не е това, което си мислите — извика Спенс през прозореца — Джак е ранен. Може да умре.

Джак ранен? Ама че гадна шега. Мойра се колебаеше. Ами ако това не е шега? Ако наистина имаше опасност за живота му? Изплашена от мисълта за неминуемата смърт на Джак, тя рязко дръпна юздите на коня си. Петибоун успя да спре каретата и скочи от капрата. Спенс показа глава от прозореца; изражението му беше сериозно.

— Кой стреля по Джак и защо? — искаше да знае Мойра.

— Влезте да се скриете от дъжда — предложи Спенс, отваряйки й вратата.

Мойра вдигна войнствено брадичка:

— Няма да се върна на това отвратително място.

— Боже Господи, не! Ние дойдохме да ви спасим, не да ви навредим. Раниха Джак, когато напускахме пещерите. Тръгнахме да ви търсим веднага щом разбрахме, че някак си сте успяла да избягате. За нещастие Мейхю ни проследи.

— Откъде да знам дали казвате истината?

— Погледнете вътре, госпожице — подтикна я Петибоун, — и ще видите сама.

Мойра се взря във вътрешността, но не видя нищо освен тъмнина.

— Нищо не виждам — каза точно когато светкавица разцепи небето и й разкри гледка, за каквато не беше подготвена.

Джак се беше проснал на седалката. Лицето му беше бяло, очите затворени. Тя видя кървавото петно да расте все повече върху черната роба, която все още носеше, и извика слисана.

— Казвам ви истината, Мойра — каза й Спенс — Моля ви, качете се в колата. Джак има нужда от лекар. Ако не го прегледат скоро, може да му изтече кръвта.

Мойра слезе от коня и понечи да влезе в каретата, но се сети за Матилда. Огледа пътя и я видя недалеч, прегърбена над коня си. Повика я. Матилда се поколеба, но после пришпори коня към тях.

— Качвай се в каретата, Матилда. Всичко е наред. Нищо лошо няма да ни се случи.

— Сигурна ли сте, госпожице?

— Коя е жената?

— Това е Матилда, икономката на Дашууд — поясни Мойра. — Тя ми помогна да избягам. Няма да тръгна без нея.

— Добре — съгласи се Спенс, — качвайте се. И побързайте, нямаме време за губене.

Петибоун пъргаво се придвижи, за да помогне на Матилда да се прекачи в каретата. Мойра ги последва и Спенс затвори вратата след нея. С рязко дръпване каретата потегли по набраздения път. Мойра падна на колене и положи ръка на гърдите на Джак, щастлива да почувства стабилния ритъм на сърцето му.

— Ще се оправи ли? — Безпокойство се надигна в нея. Нищо от това, което ставаше, не разбираше, нито защо Джак беше сред последователите тази вечер. Освен това, което Спенс й бе казал, да… Наистина ли бяха дошли да я спасят?

— Само доктор може да отговори на въпроса ти — каза й той.

Изведнъж колелото на каретата се удари в камък, като разтърси пътниците. Джак простена и щеше да падне на пода, ако Мойра не беше се преместила до него, за да го задържи на място. С едната ръка тя отметна косата, паднала над очите му. Студените й пръсти докоснаха слепоочието му. Джак ги усети и отвори очи. Опита се да се усмихне, но излезе само гримаса на болка.

— Мойра.

— Не говори.

— Какво стана?

— Прострелян си. Ще те заведем при лекар. — Той се опита да се надигне, стискайки зъби от болка. — Не, не мърдай!

Тя разкъса робата. Опита се да скрие уплахата си при вида на голямото петно кръв, изцапало жилетката му. Помествайки го леко, тя откъсна парче от фустата си, сви го на топка и притисна раната.

— Прострелян — повтори Джак слабо. — Ти добре ли си?

— Добре съм — отговори Мойра през сълзи.

Джак сграбчи ръката й. Хватката му беше учудващо силна при загубата на толкова много кръв:

— Побърках се от притеснение. Единственото, което можах да измисля, за да разбера, какво става с теб, беше да се присъединя към клуба. Отидох да те търся в Нюгейт, след като се върнах от Корнуол и научих, че Мейхю те е отвел. Дори разпитах баща му. Но нищо не научих от него. Разбрах, че единственото място, където Мейхю може да те заведе, е имението на Дашууд, Със Спенс мислехме да те измъкнем със сила. Аз не принадлежа към братството.

— Не говори! — притесни се Мойра. — Почивай си.

Думите й се оказаха ненужни, тъй като Джак загуби връзка с действителността и се пренесе в бездънната пустота.

— Къде отиваме, госпожице? — осмели се да попита Матилда. — Сър Дашууд вече трябва да е разбрал, че аз съм тази, която ви е пуснала да избягате. Плънкет ще го увери в това. Този човек никога не ме е харесвал.

— Отиваме в имението на Грейстоук — информира ги Спенс. — С Петибоун сме на мнение, че трябва да продължим право към града. Доктор Дъдли е отличен лекар и Джак му има доверие.

— Мислех, че отиваме в Ирландия — отбеляза Матилда объркана.

— Ще отидем, но не и преди лорд Грейстоук да е вън от опасност. Аз… Лорд Грейстоук ми помогна веднъж и не мога да го изоставя така. Не се безпокой, ще бъдеш на достатъчно безопасно място в имението на Грейстоук

— Не, ако негова милост е член на клуб Хелфайър — настоя Матилда. — Всички те са зли.

— Виж сега, жено — каза Спенс заплашително. — И Джак и аз се отвращаваме от това, което представлява този клуб. Джак пожела да се присъедини заради Мойра. Доведе мен и Петибоун, за да помогнем в спасяването й.

Матилда въобще не изглеждаше убедена, но в момента нямаше друга възможност:

— Щом казвате, милорд.

Бурята стихна малко преди да стигнат Лондон. Тяхното лудо препускане от имението на Дашууд ги доведе в града в малките часове на нощта. Улиците бяха мокри и пусти, докато те напредваха към имението Грейстоук. Петибоун спря каретата пред входната врата и се втурна да изкара кочияша и помощника му от леглата им. Колин бе изпратен незабавно да извика доктор Дъдли, докато кочияшът помагаше да занесат Джак в стаята му. Матилда стоеше настрана, кършеше ръце и се притесняваше за бъдещето си.

— Госпожице Матилда? — Матилда изохка и се олюля, уплашена от внезапно появилия се до нея иконом. — Аз съм Петибоун. Лорд Спенс ми каза какво сте направила за госпожица Мойра. Ако ме последвате, ще ви заведа до стаята ви. Тя е на първия етаж, ще ви бъде доста удобна. — Дружелюбната му усмивка й вдъхна малко кураж и тя му се усмихна в отговор.

— Не съм придирчива, господине. Всяка стая е добра за мен.

— Викайте ми Петибоун. Аз съм дясната ръка на лорд Грейстоук. Всички сме ви много признателни, за това, което сторихте за госпожица Мойра. Лордът е необикновено привързан към тази девойка. — Привързан не е достатъчно силна дума по мнение на Петибоун, ама не е негова работа да се меси.

— Направих, каквото съвестта ми подсказваше, господине. Срамувам се от годините, в които не правех нищо за онези бедни момичета, водени там за удоволствието на последователите. Повечето бяха… ъ-ъ… зрели жени, но някои не. Когато видях, че госпожица Мойра е невинна жертва, разбрах, че нещо трябва да се направи.

— Постъпила сте правилно — каза Петибоун, като несръчно потупа грубата ръка на жената. — Лорд Грейстоук ще иска да ви възнагради за това.

Матилда се изчерви за първи път, откакто бе младо момиче със звезди в очите и мечти за щастливо бъдеще в сърцето.

Мойра влетя в момента, в който Джак беше положен на леглото си. Първо съблече черната роба, после сакото, нареди на Спенс да го държи здраво, докато събува калните му ботуши. Когато го обърнаха по корем, Мойра забеляза, че превръзката, която беше направила, се е напоила с кръв.

— Лорд Спенсър, кажете на господин Петибоун, че ще ни трябва много гореща вода и чисти дрехи, когато пристигне лекарят.

— Боже, Мойра, всичката тази кръв! Не изглежда добре.

— Той ще се оправи. Само изпълнявайте каквото ви казвам — гласът й беше остър и силен. Спенс я погледна особено, а после се втурна да изпълнява.

Преглъщайки риданията, Мойра се взря в прашното лице на Джак и се опита да му прелее от своята жажда за живот.

— Да не си посмял да умреш, Джак Грейстоук!

Нейна беше вината той да лежи сега тук ранен, а може би и умиращ Не искаше да въвлича Джак в проблемите си, затова го беше лъгала от самото начало. Но колкото повече лъжи изричаше, толкова повече се объркваха съдбите им. Освен това загуби контрол над разума си и позволи на Джак да я люби. Бе се влюбила в Черния Джак много преди онази паметна нощ.

Мойра се опитваше да свали ризата му, когато той отвори очи и простена. Застина неподвижно, объркана да срещне сериозния, сив поглед, настойчив, макар и изпълнен с болка.

— Нараних ли те? Извинявай.

— Ти никога не би могла да ме нараниш — отвърна й Джак — Харесва ми да чувствам ръцете ти върху себе си.

— Съжалявам, че те прецених неправилно, Джак Мислех, че си член на Хелфайър клуб. Предпочитах да повярвам на Мейхю, отколкото на сърцето си. Трябваше да знам, че не си способен на такава поквара.

— Трябваше да ми повярваш, скъпа. Исках да ми се довериш. Мислиш ли, че щях да повярвам, че си способна да откраднеш?

— Ти не ме познаваше. Как можеше да не повярваш? Намери ме да лежа в една канавка и си помисли, че аз съм… съм… проститутка. Щом като повярва на това, щеше да повярваш, че мога да открадна ценно бижу.

Очите на Джак се затваряха и Мойра беше уверена, че му е трудно да се задържи в съзнание. Къде се губеше този лекар?

— Дръж се, Джак! Лекарят ще дойде всеки момент.

Джак се пресегна за ръката й и тъй като не можа да му откаже това удоволствие, тя остави малката си ръка в неговата.

— Не си тръгвай, Мойра. Не си… тръгвай…

Изведнъж вратата се отвори и доктор Дъдли влезе забързано, излъчващ увереност. Мойра въздъхна облекчено.

— Оставете ме насаме с пациента — каза докторът решително. — Петибоун може да ми помага.

Докторът едва изрече името му и той влезе в стаята с кана вряла вода и чисти дрехи в ръце. С видимо нежелание Мойра се присъедини към Спенс в коридора.

— Колко дълго смяташ, че ще се бави вътре докторът? — запита загрижено Спенс. — Джак ще се оправи, нали? Той е най-добрият приятел, когото съм имал.

— Ти си най-добрият приятел, който той е имал — каза Мойра.

— Ох, милейди, вие се прибрахте вкъщи! Толкова се радвам. Толкова се притеснихме, когато онези мъже ви отведоха в затвора. Добре ли сте? — Джили се беше събудила от шумотевицата и беше напуснала стаята си, за да види какво се е случило. Когато видя Мойра в коридора, лицето й светна от удоволствие.

— Аз съм добре, но се боя, че лорд Грейстоук не е. Той беше прострелян. Лекарят е при него сега.

По лицето на Джили преминаха всички цветове и ръката й се стрелна към устата.

— Прострелян, милейди? О, Боже!

— Сигурна съм, че той ще се оправи. Връщай се в кревата.

— А какво да кажа на другите?

— Другите?

— Аха, господин Петибоун нае още слуги. Освен мен има още две прислужнички, Ани и Агнес. И госпожа Харкоут, новата готвачка, после и Колин, помощника на кочияша. — При споменаването на Колин лицето на Джили се обагри в яркочервено. — Чакат в кухнята.

— Направи, каквото можеш, за да ги успокоиш, Джили. Кажи им, че е имало малка злополука и лорд Грейстоук ще се оправи.

— Добре, милейди — каза Джили, втурвайки се по коридора.

— Чудя се какво прави докторът? — обади се Спенс, взирайки се във вратата. — Той е вътре вече прекалено дълго.

Точно в този момент вратата се отвори и икономът изхвърча отвътре.

— Господин Петибоун! — изкрещя Мойра — Какво има? Нещо с Джак ли се е случило?

— На доктора му трябва още гореща вода — отвърна Петибоун през рамо.

— Ще вляза там — каза тя решително. — На лекаря може да му потрябва още един чифт ръце.

И Спенс не можа да я спре.

— Донесете водата тук, Петибоун — нареди доктор Дъдли, без да вдига поглед.

— Не е господин Петибоун, докторе, Мойра е. Искам да помогна.

Лекарят се вгледа в нея над очилата си:

— Прилошава ли ви при вида на кръв?

Мойра преглътна, а после излъга:

— Не. С какво да помогна?

— Петибоун е добър човек, но е много несръчен. Можете да държите ретрактора докато аз изследвам раната Куршумът се е забил дълбоко, но не е засегнал жизненоважни органи.

Мойра се втурна и сграбчи посочения от лекаря инструмент.

— Джак буден ли е?

— Слава Богу, не. Припадна когато започнах да го преглеждам. А сега, госпожице, дръжте ретрактора неподвижно.

Мойра се опита, но не можеше да гледа как лекарят дълбае в плътта на Джак. Нова кръв се появи около инструмента, но докторът не изглеждаше притеснен. Петибоун се върна и остави горещата вода върху стойката, а после зачака нови нареждания. Тъй като такива не последваха, той се оттегли, но не излезе от стаята. Изведнъж лекарят нададе ликуващ вик, извади окървавения куршум и го пусна в приготвения за целта леген.

— Готово — заяви той, издърпа ретрактора от безчувствените ръце на Мойра и го сложи настрани. — Остава само да зашия раната.

— А инфекцията? — попита тя, защото знаеше, че много повече хора са умирали от инфекция, отколкото от самата рана.

— Аз съм много съвестен по отношение на чистотата. Отдавна вярвам, че инфекциите са в резултат на мръсни инструменти. Зная, че колегите ми се присмиват на тази подробност, но аз поддържам това убеждение. Малко от простреляните ми пациенти умират от инфекция и съм много добросъвестен, що се отнася до миенето на ръце и изваряването на инструментите преди и след употреба. Ако някой от провинциалните докторчета беше извадил куршума, негова милост нямаше да оживее.

Лекарят вдяна конец в иглата и направи първия шев.

— Той е толкова блед — прошепна Мойра.

— Загубил е много кръв, но вярвам, че ще се възстанови напълно. Давайте му много течности. Лорд Грейстоук е млад и силен. След време ще бъде като нов. Готово — заяви той, като направи последния бод и сложи превръзка, — свърших. Ще ви дам лауданум срещу болката и ще се върна утре да го нагледам.

Като потопи ръце в донесената вода, доктор Дъдли ги изтри добре, подсуши ги и си тръгна. Петибоун го последва. Почти незабавно Спенс нахълта в стаята.

— Как е той?

— Изглежда, доктор Дъдли смята, че ще се оправи. — Тя погледна към Спенс и забеляза следите от умора около очите и устата му. — Защо не си починеш малко? Аз ще остана при Джак

— Сигурна ли си? — поколеба се Спенс. — Ти трябва да си също толкова уморена, колкото и аз.

— Това е нещо, което трябва да сторя — отвърна Мойра. — Ако не беше Джак, не знам какво щеше да стане с мен.

— Добре тогава — съгласи се Спенс. — Ще си намеря някоя празна стая и ще подремна няколко часа Събуди ме, ако ти потрябвам.

Мойра придърпа стол към леглото и седна, прекалено уморена, за да забележи зрелищната зора, оцветяваща източното небе. Тя се вгледа в Джак, като се боеше да снеме поглед от него. Въпреки че беше бял като платно, гледката на стабилно повдигащия се гръден кош беше успокоителна, макар да лежеше по корем, както лекарят го беше оставил след изваждането на куршума.

Мислите й се зареяха. Чудеше се дали някой някога е познавал наистина този мъж. Наричаха го Черния Джак, името му загатваше невъздържаност, разпуснатост и разврат. Имаше славата на женкар и комарджия, човек на крайностите.

Обратно на общото мнение, Мойра откри, че Джак е мил и грижовен, и смел. Тя го обичаше, но осъзнаваше, че не биха могли да имат общо бъдеще. Той беше херцог, а тя — бедна дъщеря на фермер. Нямаше право да се надява на нещо повече от това, да стане негова любовница. Бързо отхвърли фантастичната история, която майка й й беше разказала за възможната връзка с благородническа фамилия. Тя нямаше конкретно доказателство за това, че дядо й е бил благородник и колкото да й се искаше да е обратното, шансовете й за живот с Джак оставаха нулеви. Тя затвори очи от болката, която осъзнаването на този факт й донесе.

— Мойра…

Тя бързо отвори очи и видя, че Джак се взира в нея.

— Какво има? Искаш ли малко вода? Докторът каза, че ще се оправиш — каза му тя.

— Ти си още тук.

Мойра преглътна и кимна Един ден нямаше да е тук, но докато този ден дойдеше, тя нямаше да го напусне. Изправи се й му наля от каната чаша вода, примесена с обилно количество лауданум, и я поднесе към устните му. Той отпи жадно, а после отново се унесе. Мойра се върна на стола си и положи глава на ръба на леглото. В следващия миг вече спеше.