Кони Мейсън
Чисто удоволствие (13)

13

Джак впи очи в Мойра. Погледът му обходи лицето и тялото й с тихо отчаяние, като търсеше потвърждение, че не е наранена.

Лицето й беше почервеняло, гневът и шокът, да го види тук, бяха осезаеми. Това беше всичко, което Джак можеше да направи, за да се възпре да не я грабне и с бой да си проправи път през Дашууд и Уилкис, далеч от тази гнила дупка. Той се опита да й предаде тази мисъл, но Мойра не можа да го разбере.

— Вие двамата се познавате? — попита Дашууд подозрително. Мойра отвори уста да изплюе отговора си, но предупредителният поглед на Джак я накара да млъкне.

— Видяхме се за малко във Воксхол — каза той безизразно. — Тя е доста съблазнителна. Всички млади перове се умилкваха около нея — процеди.

Очите на Мойра бяха пълни с толкова отчаяние, че му идеше по-скоро да си отреже езика, отколкото да продължи. Дашууд си отдъхна.

— О, да. Мейхю спомена нещо подобно.

Мойра се взираше в Джак и дъх не можеше да си поеме. Какво се опитваше да направи той. Защо прикриваше, че се познават? Той я гледаше тъй настойчиво, сякаш искаше да й каже нещо, но тя не се сещаше какво. Да го види тук със сър Дашууд, за нея означаваше, че е член на клуб Хелфайър. Той я бе заблудил и съблазнил, беше я излъгал и използвал. А тя се бе влюбила в най-отвратителния женкар на всички времена Бог да й е на помощ

— Отведи я горе, Плънкет — заповяда Дашууд. — И виж какво е сторила на Матилда. Искам добре да я пазите до утре вечер. След церемонията ще оставя Мейхю да прави с нея, каквото поиска.

Мойра отправи към Джак поглед, пълен с молба, но не можеше да разбере отговора му. Сякаш той се опитваше да я окуражи, но това беше малко вероятно. Почти я бе убедил, че го е грижа за нея, че иска да й помогне да се справи с проблемите си. Лъжи, само лъжи. Как искаше да може да го мрази, както заслужаваше. После се сепна от унеса, защото Плънкет я сграбчи грубо за ръката и я повлече.

Джак гледаше безпомощно и объркано, докато Мойра се бореше с якия слуга. Беше готов да убива и щеше да го стори, ако това можеше да й помогне. Но за да може да й помогне, той трябваше да запази ума си хладен. Нямаше да е в състояние да я измъкне, ако влезе в схватка и се опита да я освободи без подходяща подготовка. Да се прави на безразличен, беше най-добрата политика, макар че това го убиваше.

— Не забравяй, Дашууд — напомни му Джак, — обеща ми, че жената няма да пострада по никакъв начин. Нали тя ще бъде използвана за церемонията по посвещаването ми.

— Бързо схващаш, лорд Грейстоук. Действително тази жена е предназначена за утрешното жертвоприношение. Тя ще бъде повече от съгласна да участва, докато дойде време да я доведат до олтара. Тоест, повече няма да я видиш да се противи по начина, по който току-що видя. Имаме начин да въздействаме на опърничавите жени така, че да не пострадат.

Кръвта на Джак замръзна. Да се доведе жената до състояние на пълно подчинение, означаваше едно-единствено нещо. Дрога.

— Нямам нищо против да е малко опърничава, Дашууд. Това увеличава удоволствието. А именно удоволствието е това, заради което братството съществува, нали?

Дашууд се усмихна.

— Действително. Ще гледаме да й оставим малко хъс за ваше удоволствие. Моят иконом ще се погрижи за всичко. Вървете с Уилкис, той ще ви намери роба и ще ви даде описание на пътя до пещерата.

 

 

Беше почти полунощ когато Джак се завърна от имението на Дашууд. Спенс беше в залата за карти. Съзря Джак в момента, в който той влезе в пълната с хора стая. Извини се на партньорите си и стана да посрещне приятеля си.

— Дяволски се безпокоях за теб. Уреди ли се всичко? Какви са новините?

— Не тук — каза Джак, като обхождаше с поглед тълпата гости.

— Ела в Грейстоук Манър. Ще ти разкажа всичко.

Джак се завъртя и понечи да тръгне обратно, но се оказа лице в лице с лейди Виктория.

— Нека ви поздравя за вашето издигане в ранг и състоятелност — каза тя строго. — Не оценявам високо опитите да ме правят на глупачка. Защо не ми казахте, че вашето протеже е всъщност прислужница? Какво се надявахте да спечелите, като представите Мойра за лейди, след като тя е била само ваша държанка? Възнамерявахте ли да я ожените и да се забавлявате с нея от време на време, след като си осигурите брак с мен, а богатството ми приберете в джоба си?

Гневът се надигна у Джак.

— Първо ще ви кажа, че никога не съм се стремял към титлата на братовчед си. Истина е, имах нужда да се оженя за пари, но представих Мойра за дама просто на шега. Спенс и аз направихме това за забавление. Няма да се впускам в подробности, но дължах на Мойра закрилата си.

— Щеше да е по-добре да не показваш твоята малка палавница наоколо, не и след като направи за смях Ренфрю, Пибоди и Мериуедър. Не се учудвай, ако твоите перове се отнасят хладно с теб, поне докато някой нов скандал не влуди пак обществото.

— Не давам пукнат грош за обществото — заяви уверено Джак. През всичките тези години се беше стремил старателно да скрие малкото си хубави качества под тежестта на славата си на развратник, покерджия и женкар. — Аз съм човек с малко добродетели. Недостоен дефект в характера ми.

— Знам. Това е, което те прави дяволски привлекателен. Твоето име предизвиква всякакви сладостни похотливи помисли. — Тя потрепна деликатно. — Черния Джак е име, до което малцина могат да се домогнат. Ако все още ме искаш, аз съм твоя. Мога да се сетя и за по-лоши неща от това, да бъда херцогиня.

— Сигурен съм, че можеш — каза Джак, като се чудеше под какъв предлог да се оттегли, без да обиди Виктория. — Обстоятелствата се стекоха така, че нямам повече нужда да си търся богата жена. Благодарение на бедния Уил сега имам по-голямо състояние, отколкото ще ми потрябва за цял живот. Ако ме извините, милейди, трябва да вървя. Спенс и аз имаме спешна работа.

— Обзалагам се, че работата ви има нещо общо с оная малка уличница, която се преструваше на дама. Ти си я направил своя държанка, нали?

— Грешиш, Виктория, Мойра няма никога да бъде моя държанка. — Ако зависеше от него, Мойра щеше да е негова жена.

— Време е да вървим — Спенс искаше да си тръгнат, преди да се е разиграла сцена. Хората имаха достатъчно поводи да ги одумват и нямаше нужда да създават още сцени на показ.

Виктория изпита безсилна ярост, след като Джак се оттегли с цялата грация, на която беше способен.

Трийсет минути по-късно двамата мъже се бяха усамотили в кабинета на Грейстоук Спенс беше настръхнал от напрежение, докато Джак му разказваше подробностите от срещата си с Дашууд.

— Наистина ли видя Мойра? — попита дрезгаво. — Как изглеждаше тя? Добре ли е? Боже, трябва да е била много шокирана да те види там.

— Шокирана е мека дума. Мойра беше ужасена. Бясна. Тя смята, че съм член на клуб Хелфайър.

— Какво! Би трябвало да се сети. Както ще правиш? — попита Спенс, когато чу за предстоящото посвещаване в клуба. — Ти не смяташ да… Сигурен съм, не мислиш да участваш в церемонията докрай. Само като си помисля за Мойра или за която и да е друга безпомощна жена, разпъната на онзи каменен олтар ми прилошава. Аз също обичам удоволствията, но никога не би ми се наложило да прибягвам до методите на апостолите на Сатаната.

— Нито пък аз — тихо каза Джак — Имах възможност да свия една роба и качулка за теб, когато Уилкис се беше обърнал. Преоблечени в тях с качулки на главата ще можем да влезем в пещерата утре вечер, без да се безпокоим, че ще ни познаят. Разбира се, ще бъдем въоръжени. Когато Мойра дойде, започваме. Бъди готов да ме следваш.

Може би трябва да уведомим властите — предложи Спенс. — Не ми се нрави тяхното числено превъзходство.

— Мислех за това, но се отказах. Сигурен съм, че Дашууд плаща на полицията да го пазят в тайна. Ако се разчуе, може да отмени срещата и да даде Мойра на Мейхю. Обзалагам се, че не мога да разчитам на Мейхю да я остави непокътната.

Спенс изгледа внимателно Джак.

— Никога не съм мислил, че ще видя Черния Джак Грейстоук да заложи живота си заради жена. Доста навътре си го взел. Но да пукна, ако можеш да я имаш по друг начин освен като държанка. Не върви херцог Ейлзсбъри да се ожени за жена от бедната класа

— По дяволите, Спенс, мислиш ли, че ме интересуват класовите различия? Ще мина по този път, когато стигна дотам. Но първо, най-важните неща. Трябва да измъкнем Мойра от клуб Хелфайър.

Той затвори очи и си представи сияйната чистота на духа и, красотата на нейния вътрешен мир.

— Можеш да разчиташ на мен, Джак. Казваш, че срещата е утре вечер?

— Да. Петибоун ще кара каретата. Той е единственият, освен теб, на когото мога да се доверя.

— Не се бой, стари приятелю. Ще успеем — изрече Спенс с повече увереност, отколкото чувстваше. Звучеше, сякаш са налапали по-голям залък, отколкото могат да преглътнат, но ако Джак беше в играта, Спенс нямаше да остане да зяпа отстрани. Заради Мойра, те не биваше да се провалят. — Само ми кажи по кое време, и аз ще съм готов.

 

 

Джак изкачваше стълбите към стаята си, като обмисляше плана който двамата бяха начертали за избавлението на Мойра. Ако всичко вървеше както трябва тя щеше да се върне при него жива и здрава и той никога повече нямаше да я остави извън своята закрила Любовта беше изтощително чувство, реши той. Тя удряше със съкрушителна мощ И веднъж проникнала в сърцето, правеше човека слаб и безпомощен да устои на изкушението. Доста време му бе необходимо да осъзнае, че обича Мойра но след като веднъж разпозна това чувство, усети, че цял живот е чакал жената, в която да се влюби. Мойра хранеше душата му и оживяваше тялото му. Трудно му бе да го приеме, но сега вече знаеше, че лейди Амелия нарочно бе поставила Мойра под негова закрила Само Бог знае какво щеше да се случи с него, ако тя не се бе появила в живота му. Тя го накара да осъзнае какъв абсолютно безсмислен живот юди. Отклони го от пътя на тоталното разрушение и срещите с дявола.

Джак спря на последното стъпало, защото изведнъж почувства, че не е сам. Погледна нататък по коридора и видя лейди Амелия да стои пред празната стая на Мойра. Джак внимателно приближи, докато застана толкова близо, че усети топлината на нейното преливащо сияние. Това, което видя, го сепна. Лейди Амелия беше кръстосала ръце и го гледаше тъжно. Сърцето му се сви.

— Какво има — уплашено попита той. — Мойра в опасност ли е? Лейди Амелия просто го гледаше.

— Ще се проваля ли?

Пази се.

Думата прокънтя в съзнанието му.

— Не можеш ли да ми кажеш повече?

Призракът поклати глава.

— По дяволите, милейди — избухна Джак, — ако не можеш да ми кажеш нищо по-добро, защо въобще ме безпокоиш?

Тъй като чертите й бяха неясни и трудно различими, Джак реши, че е обидил Лейди Амелия. Образът й избледня и се скри в сенките.

— Чакай, проклет да съм, не си отивай! Ти можеш да общуваш с мен, тогава защо не можеш да ми кажеш от какво да се пазя?

— На кого говорите, милорд?

Джак се обърна учуден и видя Петибоун, застанал до него.

— Видя ли нещо, Петибоун?

Икономът огледа слабо осветения коридор.

— Не, милорд. Добре ли сте?

Джак прокара пръсти през косата си.

— Няма нищо. Върви да си лягаш. Утре ще бъде дълъг ден и за двама ни.

— Ще се справя, милорд — увери го Петибоун.

— Разбира се — каза Джак доста уверено. Всъщност предупреждението на Лейди Амелия го обезпокои повече, отколкото смееше да си признае.

Мойра се взираше през прозореца в черната нощ Никога не се бе чувствала толкова обезсърчена и разочарована В затвора на самотата и мислите си не намираше никакво логично обяснение за предателството на Джак Стените сякаш я притискаха и тя не можеше да диша., да мисли трезво в задухата на малката стая. Това, че Джак знае в какъв затвор е и не прави нищо, за да й помогне, направо я убиваше. Как можа до такава степен да сгреши с него?

Каквато и малка надежда да имаше, тя бе попарена в момента, в който видя Джак в дома на сър Дашууд. Не намери утешение в молитвите, очевидно Господ я бе забравил заради греха й с Джак Грейстоук.

Мойра се отвърна апатично от прозореца, когато вратата се отвори и Матилда влезе с поднос в ръце.

— Не съм гладна.

Матилда изгледа Мойра по начин, труден за описание. Понякога й се струваше, че жената я гледа със съчувствие заради безизходното й положение, но после осъзнаваше, че просто й се иска да бъде така. Матилда бе само вярна прислужница на Дашууд.

— Яжте, милейди. Сър Дашууд ще се сърди, ако сте твърде слаба за церемонията довечера

— Да върви по дяволите сър Дашууд! — извика Мойра. С крайчеца на окото си тя забеляза как Матилда потисна усмивката си и се зачуди, кое беше толкова забавно тук.

— Имаш ли нужда от помощ? — попита Плънкет, изпълвайки вратата с масивната си фигура. Той изглеждаше повече от нетърпелив да положи лапите си върху Мойра, затова тя се отдръпна от него.

— Мога да се справя с нея — увери го Матилда. — Твоята помощ не е необходима.

— Аз само следвам заповедите на господаря. След като те нападна, Дашууд ми каза да те пазя.

— Това няма да се повтори — рязко каза Матилда. — Тя си е научила урока.

Плънкет изсумтя в отговор и се затътри навън. Матилда изчака, докато затвори вратата.

— Той е свиня, точно като господаря си.

Мойра се сепна и вдигна глава, сигурна че халюцинира.

— Какво? Какво каза?

Осъзнала, че е отишла твърде далеч, Матилда прехапа устни и постави подноса на масата.

— Нищо.

Тя все още не си тръгваше и оставяше у Мойра впечатление, че иска да каже повече.

— Какво има, Матилда?

Матилда погледна плахо към вратата, после поклати глава.

— Няма нищо.

Мойра обаче усещаше, че има.

— Помолих готвача да приготви нещо специално за теб. То е в покритото блюдо. Опитай го, мисля, че ще ти хареса.

Изведнъж вратата широко се разтвори и Плънкет надникна.

— Какво те задържа, жено?

Матилда рязко се обърна и побърза да излезе.

 

 

Светкавица раздра черния хоризонт, последвана от отдалечения тътен на гръмотевицата. Сетивата се изостриха от приближаващата буря и мириса на дъжд. Джак погледна Спенс и се зачуди дали приятелят му е напрегнат като него. Каретата приближаваше имението Дашууд и Джак потропа по покрива с дръжката на револвера си, да предупреди Петибоун.

— Пристигнахме ли? — попита Спенс, като се взираше през прозореца. Дървета ограждаха пътя и скриваха къщата от погледа им, но Джак знаеше, че тя е разположена зад следващия завой.

— След малко. Ще можеш да видиш къщата веднага, след като завием. Има път, който минава отляво и води до пещерата. Инструктирал съм Петибоун да свърне вляво. Каретата ще бъде скрита между дърветата, докато се приготвим да влезем.

— Не сме ли подранили? — попита Спенс.

— Така го планирах. Искам да съм сигурен, че всички са вътре, преди да влезем. Този път ще закъснеем, както е модно.

— Ето къщата — каза Спенс, силно развълнуван. — Боже, прилича на свърталище.

— Не трябваше да идваш, Спенс.

— Разбира се, че трябваше — рече той обидено. — За какво са приятелите, ако не си помагат един друг?

Каретата забави ход, после сви наляво по утъпкания път към отдалечената част на имението. Една светкавица очерта хълмовете, разположени точно отпред. Като следваше инструкциите, които Джак му бе дал преди това, Петибоун свърна от пътя към група дървета. Те бяха достатъчно близо до пещерата, за да се наблюдава входа и да останат скрити сред тях. Каретата спря.

Сега какво ще правим? — попита Спенс.

— Ще чакаме.

Джак извади джобния си часовник, изчака да проблесне нова светкавица и добави:

— Десет часът е. Скоро ще започнат да идват. Уилкис ми каза, че около дузина мъже ще присъстват тази вечер. Ще изчакаме всички да пристигнат. Въоръжен ли си?

Спенс се ухили и разтвори палтото си, разкривайки чифт заредени бойни револвери, затъкнати в пояса му.

— Нося и късата си сабя.

— Добре, човече. Надявам се да няма нужда да се бием, но трябва да сме готови за всяка ситуация, която може да възникне. Повечето от членовете на братството са от благороден произход и не биха искали да бъдат разкрити публично. Биха желали да продължат оргиите си необезпокоявани и затова плащат на местния магистрат да си затваря очите за това, което се случва тук Мисля, че повечето членове са били измамени от Дашууд и Уилкис за това, че всички водени тук жени са уличници, които се преструват на засрамени девственици, за да увеличат удоволствието им. От приказките на Дашууд си правя извод, че дрогират онези жени, които не желаят да участват доброволно.

Спенс сбърчи нос.

— Отвратително.

— Точно така. Я виж ти — подранил участник.

Един конник приближи пещерата. След като завърза коня си, той облече черна роба, метна качулката на главата си и влезе през дупката, която служеше за вход. Скоро започнаха да пристигат и другите участници, по един или двама, някои на кон, други с превоз или дори пеша откъм къщата.

— Време е — каза Джак, след като бе преброил повече от дузина мъже да влизат в пещерата.

Той подаде на Спенс роба й качулка и почука по покрива. Петибоун поведе конете от горичката към пещерата. Когато каретата спря пред входа, Джак и Спенс вече бяха навлекли робите и завързали хлабаво коланите по начин, който прикриваше скритите отдолу револвери.

— Бъди готов за всичко, Петибоун — извика Джак към мъжа в кабинката на кочияша.

— Внимавайте, милорд.

Джак кимна.

— Да вървим.

Той пое дълбоко въздух, влезе и решително закрачи по коридора, осветен от факли, забучени на известно разстояние една от друга. Спенс плътно го следваше. Мистериозни сенки танцуваха по стените като в нереалистичен танц на демони. Въпреки че се стараеше да не обръща внимание на предупреждението на лейди Амелия, Джак всъщност мислеше само за това. Заради Мойра не можеше да си позволи да се провали. Той нямаше да се провали.

Сърцето на Джак биеше лудо, когато накрая влязоха в една обширна зала, осветена от факли.

Дъхът му замръзна в гърлото, когато видя каменния олтар, описан от Дашууд. Членовете на клуба изглеждаха обсебени от предстоящото събитие, така че Джак и Спенс се вляха ненатрапчиво сред тях, като останаха, колкото е възможно, по-близо до изхода. Братята се бяха вторачили в олтара Въздухът бе натежал от мириса на мъжка похот и Джак се стегна за близкия сблъсък.