Кони Мейсън
Чисто удоволствие (11)

11

— Дано наистина е важно, Петибоун — каза Джак като отметна завивките и посегна към панталона си. — Покани го в кабинета Ще отида при него.

— Света Дево, той знае, че си тук с мен — проплака нещастно Мойра. — Какво ли си мисли за мен?

— Едва ли има нещо в този дом, за което Петибоун да не знае — сухо каза Джак — Не се тревожи. Той е самата дискретност и ми е напълно верен. Съжалявам, че прекъснаха разговора ни, но това не те освобождава от продължението. Когато се върна, ще продължим оттам, докъдето бяхме стигнали.

Видът му бе достатъчно представителен за такъв безбожно ранен час. Джак отвори вратата и излезе в коридора където го чакаше Петибоун.

— Казваш, че пратеникът идва от Корнуол? — попита Джак, докато прислужникът вървеше по петите му надолу по стълбите.

— Да, това каза. Но не можах да разбера нищо повече.

— В Корнуол е братовчед ми Ейлсбъри. Може би иска да ме покани за сватбата си, макар че е малко късно да успея. Надявам се всичко да е наред с Уил.

Докато стигне до долната площадка, Джак усети странни трепвания в душата си, нещо като съжаление. Той бе имал предчувствия и друг път, но никога не бе чувствал така силно сигналите и вибрациите. Отвори вратата със свито сърце и влезе в кабинета. Петибоун го следваше неотклонно.

Пратеникът скочи на крака и Джак забеляза дълбоките бръчки около очите и устата му, които издаваха силна умора. Мъжът изглеждаше така, сякаш всеки момент ще се строполи от изтощение. Джак разбра, че само нещо жизнено важно би могло да го накара да измине без почивка целия този път.

— Седнете, преди да сте паднал от умора — каза Джак и махна на човека. — Моят иконом каза, че имате съобщение за мен — протегна ръка към него. Пратеникът бръкна в джоба си, извади запечатан плик и го остави в ръката му. Джак се загледа в плика и предчувствието му бе толкова силно, че пожела да хвърли писмото в огъня, без да го прочете.

— Заведи го в кухнята, Петибоун. Сигурно умира от глад. После го настани в една от стаите да си почине.

Когато Петибоун и пратеникът излязоха, Джак разчупи печата, извади пергаментовия лист и бързо зачете. Когато стигна до края, пръстите му изпуснаха листа и той прошумоля на пода. Джак обърна невиждащ поглед към прозореца, без дори да забележи изумителния изгрев, който озаряваше небето от изток.

Изведнъж усети, че не е сам. Обърна се бавно и видя лейди Амелия. Той не се изненада, прие я съвсем спокойно.

— Знаехте ли, че ще се случи, милейди? — Джак не беше сигурен, но му се стори, че видя как тя поклати глава. — Никога не съм жадувал за това. Беше последното нещо, което бих пожелал или очаквал.

Лейди Амелия наведе глава съчувствено.

Петибоун избра точно в този момент да се върне. Той се взря с благоговение в ефирната фигура, облечена в призрачно бяло. Издиша шумно, невярващ на очите си, а видението бавно се стопи във въздуха. За чест на Петибоун той бе твърде възпитан, за да каже, че семейният призрак се е явил пред един от най-безпътните Грейстоук. За него всичко това бе необичайно и той с радост прие факта, че Джак е избран да бъде спасен. После видя писмото на пода и се наведе да го вдигне.

— Нещо не е наред ли, сър Джак? Не можах да измъкна много от този пратеник, освен че носи тъжни новини.

Джак обърна лицето си към Петибоун и той изумен видя, че е набраздено от дълбока скръб.

— Не можеше да бъде по-лошо. Ейлсбъри е мъртъв. Загинал на път за сватбената церемония. Каретата му била застигната от буря. Скалистият път, по който са се движили, е поддал под тежестта на колелата и каретата се е забила в насипа. Уил е загинал на място.

Джак скри лице в дланите си и се опита да се успокои. Когато най-сетне вдигна глава, Петибоун с изумление видя, че очите му са пълни със сълзи.

— Няма никакъв смисъл. Уил беше добър човек. Пред него беше цял един живот. Щеше да се ожени за жената, която обича, и да продължи рода с много наследници. Аз съм блудният син. Защо не се случи с мен?

Петибоун не бе виждал Джак така разстроен, откакто бяха починали родителите му.

— Приемете смъртта на младия Ейлсбъри като Божия воля. Ще отидете ли в Корнуол?

— Да. Трябва да придружа тялото, за да бъде погребано както подобава в Дорсет. Новината за смъртта на Ейлсбъри е предадена на адвоката му и на краля. Очаквам адвокатът скоро да се обади. Ще опаковаш ли багажа ми?

— Да, милорд.

Джак го погледна стреснато. Той никога не бе искал тази титла, никога не бе пожелавал да бъде на мястото на Уил като херцог Ейлсбъри. А сега, по решение на съдбата, титлата бе негова Някак не можеше да го възприеме. Това бе голям товар, но той бе длъжен да приеме отговорността свързана с титлата Отговорност. Дълг. Малко се бе замислял над думата дълг през своите двадесет и седем години. Не свързваше себе си с думите дълг и отговорност. Ако го бяха подготвяли от малък за титлата сигурно щеше да бъде различно. А сега трябваше да я наследи заради трагичните обстоятелства

— Ще ми бъде трудно да свикна с титла, когато винаги съм се надсмивал на това — сподели той.

— Ще се справите, милорд — окуражително каза Петибоун.

— Надявам се. В мое отсъствие ще наемеш нови служители, каквито прецениш за необходимо, за да се грижат както трябва за Грейстоук Манър. Твърде дълго време ти се налага да се справяш сам. Разчитам на теб да се грижиш за Мойра.

— Можете да ми имате доверие, милорд — отвърна Петибоун и тръгна да изпълни искането.

Джак спря, потънал в мисли. Мойра Това щеше да се отрази и на отношенията им. Той наследява не само титлата но и цялото състояние на Ейлсбъри. Много имения и ценна собственост, както и много пари, идващи от наема за тези имоти. Да не говорим за хилядите лири в различни банки и доходоносни инвестиции в корабостроене, мини и ферми. Сега всичко това беше негово. Вече нямаше нужда да сключва брак по сметка Имаше всичко необходимо, и повече. Достатъчно, за да даде на Мойра средства да подпомогне семейството си и да я защити от каквото и който я заплашваше.

В яда си миналата нощ те си казаха неща които не биваше да казват. Той не можеше да понесе мисълта за Мойра с друг мъж, а тя го обвини в непочтеност. За съжаление нямаше време да изяснят недоразуменията си или да разрешат загадката за връзката й с Мейхю.

Мойра бе станала и облечена, когато Джак се върна в спалнята. Тя бе войнствено настроена, все още ядосана от връзката му с Хелфайър клуб. Но само един поглед към лицето му й подсказа, че сега нито му е времето, нито мястото да се конфронтира с него.

— Джак, какво има? Новините лоши ли са?

— Най-лошата — каза Джак, отиде до нея и я взе в прегръдките си.

Тя се стегна, но не се отдръпна от него.

— Уил. Той е мъртъв. Той е единственият родственик, който имах на този свят.

Съчувствието й към него стопи яда, насъбрал се в нея.

— О, Джак, толкова съжалявам.

— Тръгвам веднага, за да придружа тялото за погребението в Дорсет. Няма да се бавя. Най-много две седмици. Петибоун ми приготвя багажа и очаквам скоро да дойде адвокатът на Ейлсбъри.

— Знам, че обичаше братовчед си.

— Беше повече от обич. Уважавах го, и той мен. Искам да ми обещаеш, че ще останеш тук, докато се върна Все още не знам какво има между теб и Мейхю, нито какво те кара да вярваш на лъжите му за мен, но ще разрешим всичко. Не искам да напускаш къщата, докато ме няма. Петибоун ще се грижи за теб.

— Да не напускам къщата?

— Точно така. Не бих те молил, ако не мислех, че е важно. Мейхю е опасен. Бог знае какви са плановете му. Ще се погрижа за това, когато се върна.

Той не дочака отговор и я притисна силно в прегръдките си. Потърси устните й почти отчаяно. Целуна я силно и страстно, почти болезнено, и я остави замаяна и разтреперана След миг я пусна и промърмори:

— Хич и не помисляй да ме изоставиш, скъпа. Ще те открия където и да си. Имаме да довършим разговора си.

Пак я целуна силно. Мойра затвори очи, за да избегне проницателния сребърен поглед. Когато ги отвори, вече го нямаше.

Къщата изглеждаше пуста без Джак Ден след като замина, лорд Ренфрю се обади с настояване да получи отговор на предложението си. Без никакво съжаление Мойра му отказа След като разбра, че е член на клуба, вече не можеше да си представи дори да го погледне.

— Вие ме отхвърляте? — изумен попита Ренфрю. — Няма да получите по-добро предложение.

— Съжалявам, милорд. Не съм влюбена във вас — заяви Мойра без колебание.

— Любовта е състояние на ума. Можете да пожелаете да ме обичате, ако опитате по-настоятелно.

— Съжалявам.

Когато чу последната й дума, Ренфрю изпадна в ярост.

— Малка кокетка! Не съм ли достатъчно богат за теб? Залъгва ме седмици наред, накара ме да повярвам, че ще приемеш предложението ми. Чух слухове за теб и Джак, но бях достатъчно благоразположен, за да ги пренебрегна. Ти си негова любовница, нали? Сега, когато стана херцог, нали не мислиш наистина, че ще се ожени за теб? Черния Джак не е от онези мъже, които избират брака. Лорд Мейхю каза, че дори не си дама. Каза още, че ти и Черния Джак измамихте всички ни. Вярно ли е?

— Ако вярвате на това, защо дойдохте тук и очаквахте да приема предложението ви за женитба? — нападна го Мойра.

— Наистина ли вярвате, че ще си надяна брачен хомот? Колко сте наивна. Родителите ми непрекъснато натякват да се оженя и да им осигуря наследник. Трябваше да намеря някоя, която не ме познава и не знае за моите… забежки. После се появи ти. Но ако Мейхю казва истината за твоето семейство, значи вече не си подходяща. Родителите ми много държат на благородническото потекло. — Той й се ухили злобно. — Но това не значи, че не мога да спя с теб. Трябва да си горещо парче, щом успяваш да задоволиш мъж като Черния Джак. Може би ще имам възможност да опитам от прелестите ти някой ден… скоро.

Мойра се сви отвратена. Как бе могла да повярва, че този мъж има чувства към нея? Всички мъже ли бяха зли и порочни? Как е могла да се заблуди така? Тя бе разбрала съвсем интуитивно, че лорд Мейхю не бе излъгал за връзката на лорд Фенуик с Хелфайър. А щом е бил прав за лорд Фенуик, сигурно казваше истината и за Джак. И тримата негодници бяха подчинени на Сатаната.

— Ще ви придружа до вратата, лорд Ренфрю — Петибоун се появи като с магическа пръчка до Мойра. Суровото му изражение можеше да стресне и най-смелото сърце. А Ренфрю не бе храбрец. — Тръгвахте си, нали?

Лордът го изгледа отровно и се обърна към вратата.

— Приключих тук Поздравете Ейлсбъри, когато се върне от Корнуол. Рядък късмет за него, да наследи херцогство, нали така?

Мойра още трепереше, когато пет минути по-късно Петибоун съобщи за лорд Спенс. Той се втурна в стаята, явно разстроен.

— Измамата ни е разкрита, Мойра. Господи, какво не бих дал Джак да е тук сега.

— За какво говорите, милорд?

— Разкрити сме. Цял Лондон говори, че ти и Джак сте направили за смях цялото лондонското общество. Лейди Виктория е бясна и не е единствената.

— Кой им е казал? — Мойра знаеше отговора, Спенс само можеше да го потвърди.

— Лорд Мейхю. Негодникът разказва на всеки, готов да го слуша, че сте била прислужница в дома им и че ви е прелъстил, и после е убедил Джак да ви представи за дама.

— Благодарете на Бога, че лорд Мейхю не знае за вашето участие. Мислите ли, че слуховете ще навредят на Джак?

— Възможно е. Вече има титла. Трябва да спазва определени правила. Има ли нещо, което мога да направя за теб. Мисля, че ти най-много ще пострадаш от нашия злополучен план.

Това е най-малкото, по-малко от половината, помисли си Мойра, но замълча. Лорд Мейхю сигурно е бесен заради удара. Страхуваше се, че още не е направил последния си ход. Можеше да направи само едно — да бяга оттук, за да спаси живота си.

Благодаря за загрижеността, лорд Спенсър.

— За Бога, Мойра. Чувствам се отвратително. Идеята беше моя. Защо не ни каза, че Мейхю може да те познае?

— Това е дълга история, милорд. Лорд Мейхю беше извън страната. Не мислех, че ще се върне толкова скоро. Освен това нямах голям избор.

— Слава Богу, Джак скоро се връща. Той ще сложи край на клюките и ще оправи нещата. Е, аз трябва да тръгвам. Ако имаш нужда от мен, изпрати да ме повикат.

Мойра изпрати Спенс и се върна в стаята си. Там я чакаше Джили.

— Петибоун наема нови прислужници, милейди. Ще ме изпратят ли обратно при семейство Фенуик? Предпочитам да остана тук с вас.

— Сигурна съм, че може да се измисли нещо. Аз съм много доволна от теб, но едва ли ще остана още дълго. Говори с Петибоун, той ще се погрижи за всичко.

Джили се усмихна до уши.

— Благодаря, милейди. Толкова ще съм ви благодарна. Не искам да лъскам отново тенджери и тигани.

Тя внезапно посърна:

— Заминавате ли някъде, милейди?

— Не съм сигурна — каза колебливо Мойра. Нямаше никаква представа какво я очаква в бъдеще, но се бе оказала между две злини едновременно: от една страна Мейхю, от друга — Джак Лорд Мейхю искаше тя да участва в перверзни оргии, а доколкото имаше информация — и Джак искаше същото. Нямаше ли поне един достоен мъж на този свят освен собствения й брат? Дори и бедната й прабаба, изоставена от любовника си от благородно потекло, от собствен горчив опит се е убедила, че мъжете не заслужават доверие.

Мойра тъкмо бе опаковала две от най-подходящите за път рокли, бельо и лични вещи в една голяма платнена чанта, която откри на тавана, когато се появи Петибоун, като кършеше ръце и изглеждаше много разстроен.

— Какво има, Петибоун? Случило ли се е нещо? Не е сър Джак, нали? С него всичко е наред, нали? — тя не знаеше защо трябва да се тревожи за Джак. Мъже като него винаги оцеляваха.

— Нямам вести от негова светлост, но долу е лорд Мейхю и настоява да ви види. Страхувам се, че ще имаме неприятности. Довел е двама полицаи.

За пръв път, откакто го познаваше, Мойра видя непоклатимия Петибоун истински разстроен.

Мойра вдигна рамене, напълно наясно какво иска Мейхю. Той си разчиства сметките с нея. Беше твърде късно да бяга. Тя трябваше да приеме съдбата си и да се моли за милостив съдия.

— Веднага слизам, господин Петибоун. Бихте ли предали на Джили да разопакова багажа ми? Няма да заминавам никъде — освен в затвора, мислено добави тя.

Икономът остана при лорд Мейхю и полицаите, които нетърпеливо чакаха във фоайето. Когато Мойра се появи и заслиза по стълбите и четиримата мъже я проследиха с поглед. И всички те, освен Мейхю, я гледаха одобрително. На главата му още стоеше цицината, където го удари малката вещица. А той не забравяше лесно, нито прощаваше. Обмисляше отмъщението си, докато разпространяваше слуха, че Мойра не е това, за което се представя. Така се надяваше да съсипе и Черния Джак, но съдбата неочаквано се намеси и той междувременно наследи херцогство.

Обществото можеше дружно да презре Мойра, но би било много по-благосклонно към един херцог. Когато Мейхю разбра, че Джак неочаквано е заминал за Корнуол, реши да нанесе удара, докато Мойра временно е без покровител. След внимателно обмисляне бе споделил плана си с лорд Ренфрю, който се оплака с горчивина и раздразнение как тя е отхвърлила добронамереното му предложение за женитба.

— Време беше — ехидно изрече Мейхю, когато Мойра слезе долу. — Да не мислиш, че можеш да откраднеш и да се измъкнеш безнаказано?

Мойра не отговори.

— Довел съм двама полицаи. След като потвърдя, че ти си откраднала огърлицата на майка ми, ще бъдеш арестувана и откарана в Нюгейт.

— Сигурен съм, че има някаква грешка — намеси се Петибоун. — Лейди Мойра не е крадла.

— Лейди Мойра изобщо не е лейди. Тя е обикновена уличница, която работеше като камериерка в дома на родителите ми. Опита да ме съблазни, но не успя — и той се обърна към полицаите, които изглежда, се чувстваха доста неловко. — Това е жената. Арестувайте я.

Верен до смърт, Петибоун застана пред Мойра, за да я защити:

— Пазете се от пътя ми — нареди един от полицаите. — Да възпрепятствате закона е престъпление.

— Всичко е наред, господин Петибоун — каза Мойра, като го заобиколи. Последното нещо, което искаше, е да причини неприятности на верния слуга на Джак. Бе толкова лоялен. Сигурно ще умре, когато научи, че Джак е замесен от същото тесто като Мейхю и Ринфрю.

— Но, милейди — запротестира Петибоун. — Негова светлост няма да хареса това. Обещах му да се грижа за вас.

— Негова светлост може да върви по дяволите — изсмя се Мейхю, като грабна ръката на Мойра и я дръпна навън.

Ако Мейхю не беше довел представители на властта, нямаше да тръгне доброволно. Но тя знаеше кога е загубила Обърна се да погледне иконома, който стоеше на прага, потресен от случилото се.

 

 

Тъмните лепкави коридори на Нюгейт воняха на урина, изпражнения и плесен. Мойра трепереше като лист, замръзнала, нещастна и изплашена.

— Това е — каза тъмничарят, когато спря пред здрава дъбова врата и пъхна огромен ключ в ключалката. — Не е първокласен хотел, но сламениците се сменят на всеки шест месеца и отходните кофи се изхвърлят през ден-два

Мойра извика уплашено, когато той отвори вратата и я побутна вътре. Килията бе тъмна и влажна, осветена от една-единствена свещ. Тя гледаше с ужас как от стените се отделят зловещи сенки и я приближават. Преди вратата да хлопне, изгледа умоляващо лорд Мейхю. Той злобно и тържествуващо й обърна гръб..

За ужас на Мойра една от сенките, които изплуваха от дъното на килията, изтръгна наметалото от ръцете й.

— Това е мое — извика Мойра, когато една повлекана със сипаничаво лице, дълга коса и диви очи го наметна върху дрипите на раменете си.

— Вече е мое — изкиска се дриплата. — Погледнете ме. Аз съм проклета дама — тя затанцува из килията, навирайки наметалото в очите на останалите.

— Ти никога не си била лейди, Бърди — Мойра разтревожена наблюдаваше как друга жена се материализира в кръгчето светлина

— Хей, Мин, само защото си по-хубава от мен и получаваш специално отношение за ролята си на курва, не значи, че си дама — жаловито изрече Бърди.

Мойра се вторачи в Мин и призна красотата й, въпреки мръсотията и калта по лицето и тялото й. Дори дрипите изглеждаха по-запазени от тези на Бърди. Някога сигурно са били впечатляващи. Внезапно друга жена изпълзя от сенките и се взря жадно в роклята на Мойра. Разбрала намеренията й, Мойра се отдръпна назад. Но нямаше къде да се скрие. Бърди и Мин стояха настрани, докато огромната кокалеста жена настъпваше към нея.

Внезапно Мойра реши, че това е достатъчно. Ако тази жена иска роклята й, трябва да се бие за нея. Тя се приготви, когато жената я нападна. Това не беше никакъв бой. Неопитна и далеч полека от съперницата си, скоро загуби и остана само по бельо. Когато жените посегнаха и към него, Мин излезе напред.

— Да не искаш да я съблечеш гола, Алис? Много добре знаеш, че роклята няма да ти стане. Поне й остави долните дрехи.

Алис седна на пети.

— По дяволите. Ще разменя роклята за одеяло, ако не ми стане.

— Остави й бельото — повтори Мин. — Не е редно да я събличаш. Върни наметалото, Бърди. Да не искате да умре от студ?

За изненада на Мойра, Алис прие веднага и като се оплакваше горчиво пропълзя към собствения си сламеник, притиснала роклята към увисналите си гърди. Дори Бърди послуша и върна наметката, макар и не с жест на милосърдие. Мойра се загърна с него и погледна към Мин с благодарност.

— Благодаря — каза тя.

Явно жените считаха Мин за свой тартор.

— Не ми благодари, скъпа. Аз защитавам себе си. Един поглед към теб така съблечена и пазачите ще престанат да ме търсят за услуги, а ще се обърнат към теб за облекчение. Няма да се откажа от привилегиите си, извоювани с работа по гръб. Затова не мисли да се пускаш на пазачите.

Мойра ужасено се сви.

— Никога няма да направя подобно нещо.

Бърди се засмя подигравателно.

— Почакай още малко и ще видиш. Ще бъдеш повече от доволна да ощастливиш зажаднял тъмничар, ако това ще ти донесе топло одеяло или допълнителна порция храна. Аз бих го направила, но не съм хубава като теб или Мин. Дори Алис припечелва една-две допълнителни привилегии, когато пазачите са доста напрегнати и няма други жени под ръка.

— Как се казваш? — попита Мин.

— Мойра О’Туул.

— Ирландка. Така си и мислех. Какво престъпление?

— Кражба, но не съм я извършила аз.

Алис избухна в смях.

— Разбира се, никой тук не е виновен.

Мин пренебрегна Алис.

— Вече знаем имената си. Кога е твоят процес?

— Не знам. Всичко е ново за мен. Отдавна ли си тук?

— Достатъчно дълго, за да ти дам един-два съвета. Не се забърквай с Алис или Бърди. Те са опасни. И двете са убивали и няма да се поколебаят да го направят отново без съжаление. Ако някой от тъмничарите те пожелае, не му отказвай. Животът е доста по-комфортен, ако знаеш кога да разтвориш крака. Само не вземай някой от любимците ми, защото ще съжаляваш.

— Не искам никакви мъже — убедено каза Мойра. — Нито един мъж на този свят, освен брат ми, не струва пукната пара.

Мойра се замисли за Джак и как я беше изиграл. Още отначало подозираше, че е безпътен негодник, но неговият чар и дух я съблазниха и тя повярва, че има чувства към нея, каквито бе започнала да изпитва към него. Всъщност „имам чувства“ бе меко казано за това, което изпитваше към Черния Джак Грейстоук Но след като научи за посвещението му в клуба, тя никога не би му се доверила.

Условията в Нюгейт бяха под всякаква критика. Всичко, което бе чувала Мойра за него, се оказа истина. Храната едва ли ставаше за ядене. Влажните студени килии бяха свърталище на гадини и болести. Садистичните тъмничари представляваха измета на обществото.

Ужасната миризма на болест и смърт обръщаше стомаха й.

През четирите дни там тя изпита неутолим глад, смразяващ костите студ и пълна деградация. Благодари на Бога, че не пострада физически. Но дълбоко в сърцето си знаеше, че е въпрос на време тъмничарите да насочат и към нея сексуалния си глад. Мойра подозираше, че Мин я защитава по непонятни за нея причини. Всеки път, когато някой от пазачите се заглеждаше в нея, Мин привличаше вниманието му и съблазнително показваше прелестите си.

Мойра се сгуши в сламеника си — болеше я тялото, болеше я и сърцето. Беше ли се върнал Джак от Корнуол? Знае ли какво й се случи? Дали го е грижа? Тя чешеше разсеяно косата си и скачаше ужасена, когато виждаше въшките. Какво очакваше? Всичко и всички бяха пълни с паразити. Как можа да падне толкова ниско? В затвора с проститутки и убийци — чувстваше се така, сякаш целият свят е в заговор срещу нея.

Внезапно чу как ключът се превърта в ключалката и погледна с надежда към вратата Тъмничарят, вдигнал високо светилника, оглеждаше стаята. Погледът му се спря на Мойра с жадно очакване.

— Ела с мен, госпожо. Търсят те.

Сърцето на Мойра биеше до пръсване, докато се взираше със страх в тъмничаря.

— За какво? — Да не бяха решили, че изглежда добре.

— Ще кажа само, че имаш влиятелни приятели.

Мойра се изправи несигурно и тръгна след тъмничаря, а сърцето й ликуваше. Може би Джак е научил и е дошъл да я вземе? Надеждата избуя в сърцето й.

— Желая ти късмет — тихо извика Мин след нея.