Кони Мейсън
Обичай ме страстно (24)

24

Ариел прекара първия си ден в Сейнт Луи, отпускайки талията на всичките си рокли. Благодарение на богатите кройки на дрехите и шаловете, които почти всички жени носеха, никой нямаше да забележи лекото наедряване на талията й. Тя беше още слаба и изглеждаше по-красива от всякога. Майчинството само още повече я разхубавяваше сега, когато периодът на сутрешното гадене беше безвъзвратно отминал.

Минаха повече от две седмици, откакто Ариел се беше прибрала у дома си, но твърдият й отказ да се омъжи за Дентън като че ли не влияеше по никакъв начин върху майка й и Том Колкото и да им повтаряше, че няма да се омъжи за Дентън, че обича Джес, те просто се усмихваха и продължаваха да кроят плановете си. Когато до сватбата останаха само две седмици. Ариел реши, че трябва да им каже, че носи детето на Джес. Никак не й се искаше да ги разочарова и да разбива илюзиите им, но трябваше да направи нещо. Беше се надявала, че няма да стане нужда да им казва, че вече ще се е върнала в Тексас. Но не стана така. Ариел се закле, че ще ги събере всички, веднага щом Дентън се върнеше от деловото си пътуване до Чикаго, и ще им каже точно поради каква причина сватбата не може да се състои.

— Ариел, будна ли си? Може ли да вляза?

Беше рано сутринта. Тя още не беше слязла долу да закуси, когато Уила подраска леко на врата.

— Влез, мамо. Точно се приготвях да сляза долу. Ужасно съм гладна тази сутрин.

— Радвам се, че имаш добър апетит… макар че блуждаеш из стаята си като изгубена душа — каза Уила с донякъде строг глас.

— Не блуждая, мамо. Джес ми липсва.

Уила реши да пренебрегне тази забележка, както винаги, щом Ариел споменеше Джес Уайлдър.

— Сигурна ли си, че няма да ни придружиш на неделното парти у семейство Брукс? — запита с надежда майката. — Никак не ми се иска да го пропусна, но и не ми харесва да те оставям тук сама за цели два дни. Особено щом Дентън е извън града.

— Няма нищо, мамо — увери я Ариел, точно както беше правила безброй пъти през изминалите две седмици — Вие с Том отидете и се забавлявайте.

— Всичките ти приятелки нямат търпение да те видят, а ти не се отзова на нито една от поканите им.

— Любопитни са, това е. Няма да им дам удовлетворението да ме оглеждат и да шушукат какво ли се е случило в Тексас.

— Не можеш да ги обвиняваш, скъпа, но те все пак са ти приятелки. Същите, с които ще поддържаш контакти с години занапред.

— Не и ако мога да направя нещо по въпроса — каза намусено Ариел.

— Е, разбира се, хората не могат да те обвиняват, че не си пожелала да отидеш на парти без годеника си. Просто ще им кажа, че имаш твърде много работа преди сватбата, за да ходиш по партита.

Ариел отчаяно стисна зъби. Майка й винаги ли е била толкова вятърничава? Тя си живееше в някакъв свой свят и не чуваше нищо от това, което дъщеря й й говореше.

— Кога тръгвате? — запита Ариел, радвайки се на възможността да се разполага съвсем сама в цялата къща за през уикенда.

— Веднага след закуска. Не забравяй, че шивачката утре ще дойде за проба на сватбената ти рокля.

— Ще я отпратя, ако дойде, мамо.

— Гледай шлейфът да е достатъчно дълъг — продължи безцеремонно Уила. — И настоявай за дантелен воал. Мисля, че е много елегантен. Побързай, скъпа, ще се видим на закуска.

Ариел доста се измъчи по време на закуската, докато слушаше с половин ухо ентусиазираното бръщолевене на майка си — за партито, за сватбата, за всичко, което й хрумнеше в момента. Том се хранеше с апетит, отговаряйки от време на време на въпросите на Уила. Понякога погледът му се спираше върху Ариел с толкова озадачено изражение, че на нея й дожаляваше. Отдъхна си едва когато два часа по-късно им махна за сбогом.

Около обед тя реши да иде на пазар, да си купи нови дрехи, нещо по-широко, но после внезапно промени решението си. Вместо това взе една книга от библиотеката и се сви в едно кресло, наслаждавайки се на самотата. Готвачката беше получила два свободни дни за уикенда, също както и икономката, така че Ариел беше наистина сама. Не че имаше нещо против. Тишината й позволяваше да се съсредоточи върху мислите си за Джес и детето, което носеше. Обичаше ги и двамата… отчаяно; Джес й липсваше… отчаяно. Очакваше той да прати телеграма, когато пристигне в Уейко, но до момента не беше получила нищо. Липсата на връзка помежду им пораждаше страх, който неконтролируемо бушуваше във вените и.

Ами ако нещо му се е случило?

Мина доста време, преди Ариел да осъзнае, че някой чука на вратата. Тя се намръщи, помисли, че Дентън се е върнал по-рано от Чикаго или шивачката е решила да дойде в неуговорено време. Не искаше да вижда нито единия, нито другия, затова малко остана да не отвори.

Той стоеше на прага, свръхестествен и двойно по-красив, отколкото си го спомняше, в чисто нови дрехи — панталон, риза, жакет и лъснати до блясък ботуши; старата охлузена шапка беше килната почти на тила му. Кичур гъста черна коса падаше на широкото му чело, а сребристите очи блестяха като току-що отсечени монети.

— Джес! Не мога да повярвам, че си изминал целия този път до Сейнт Луи!

— Не мога да повярвам, че мислиш, че няма да го направя!

Двамата се хвърлиха един към друг, разсмяха се и се разплакаха, всеки целуваше другия където свари. Джес я вдигна на ръце, внесе я вътре и затвори вратата с ритник. Започна да и целува страстно и тя се стресна, усещайки вкуса на сълзи. Мъжете не плачат, нали? Мина дълго време, преди да успеят да проговорят.

— Готова ли си да си вървим у дома, скъпа? — попита той с глас, прекъсван от бушуващи чувства.

— Когато кажеш, Джес — засия Ариел, не желаейки да се отдели от него. — Но би трябвало да изчакаме мама и Том да се върнат. Ще ги нараня твърде силно, ако замина отново, без да им дам някакво обяснение. Освен това, искам да ги запозная с мъжа, когото обичам.

— Вашите не са ли тук?

— Не, заминаха за уикенда. Цялата къща е на наше разположение.

Това бяха най-сладките думи, които Джес някога беше чувал. Той я вдигна високо и изръмжа:

— Накъде?

Ариел се изкиска.

— Не си ли гладен?

— Прегладнял съм, но не за храна. Ще ми кажеш ли коя е твоята стая, или да те любя направо тук, в дневната?

Зеленото в очите на Ариел притъмня в две тайнствени бездни, които достатъчно красноречиво говореха колко силно копнее за него. Тя облиза устни, когато горещо предчувствие накара тялото й да се разтрепери.

— Горе, втората врата вляво. Побързай!

Джес изкачи стълбите, като вземаше по две стъпала наведнъж, притиснал Ариел към широките си гърди. Все едно носеше перце, а не жена, тежаща петдесет килограма. Отвори вратата и я затръшна, без да си прави труда да заключва, защото бяха сами в цялата огромна къща. Пусна я на пода и замря в съзерцание, с блеснали очи, които не пропускаха нищо, нито една подробност от дребната й, изключителна фигурка. После отново я пое в прегръдките си.

— Искам да те прегърна и никога повече да не те пусна, дива котка такава — прошепна той срещу устните й. — Но първо искам да те видя, всеки великолепен инч от тебе. Искам да те видя гола и да докосна мястото, където расте моето бебе.

Ариел застина на място.

— Ти знаеш? Розали ти е казала?

— Не й се сърди, скъпа. Тя много се притесняваше, задето ми го е казала, но направи това, което смяташе за уместно при тези обстоятелства. Страхуваше се, че може да те накарат насила да се омъжиш за Дентън Добс, и искаше да стигна до тебе, преди това да се е случило.

— Никога няма да се омъжа за Дентън! — отвърна Ариел. — Как можа да си помислиш подобно нещо?

— Знаех, че няма да го направиш доброволно, но не подценявам властта на родителите ти над тебе. Бих могъл да убия Добс и да те направя вдовица, ако се наложи. Никой мъж няма да отглежда моето дете!

Той изрече тези думи с такава яростна убедителност, че Ариел потръпна, осъзнавайки, че Джес Уайлдър наистина би могъл да убие заради нея, ако стане нужда.

— Исках лично да ти го кажа. — Тя помрачня, раздразнена от това, че не беше видяла лицето на Джес, когато е научил, че ще става баща. — Ти… радваш се, нали?

Господи, дори не си беше помислила какво би могло да стане, ако той не изпитваше същите радостни чувства като нея.

— Няма по-голяма радост от това за мене — изрече тържествено Джес. — Първото, което ще направим, е да се оженим. Преди да заминем от Сейнт Луи, ако е възможно. — Изведнъж той пусна дяволита усмивка, от която сърцето на Ариел се разтуптя. — Искам да кажа, че женитбата е второто, което ще направим. Можем да направим първото още сега, без да излизаме от тази стая.

Очите му се устремиха към леглото. Ариел отново почувства как цялата се облива в топлина.

С треперещи ръце Джес започна да я съблича, тръгвайки от корсажа и ризата. Дъхът му спря мъчително в гърлото, когато оголи гърдите й. Тези съвършени, симетрични кълба бяха пълни и закръглени, много по-големи, отколкото си ги спомняше, с издължени коралови зърна, безсрамно щръкнали напред.

— Боже господи! Ако да си бременна за тебе означава това, ще те държа така цял живот!

Пое гърдата й в устата си, облиза с кръгообразно движение зърното, започна да го дразни със зъби, а после го успокои с хладната влажност на устата си. След това мина на другата гърда, засмука я леко, после по-силно, докато Ариел не извика. Бавно се придвижи нагоре, към устата й, целувайки я така, че тя започна да трепери. Джес знаеше къде и как точно да я докосне, за да породи у нея такава жажда, каквато нищо не можеше да утоли… нищо освен неговото тяло, овладяващо нейното по най-първичния начин.

След това той свали останалите й дрехи, хвърляйки ги настрани, една по една, докато тя не застана пред него в разкошната си голота. Падна на колене и положи глава до леката издутина на корема й, докосвайки опънатата кожа с нежни целувки.

— Не ми изглежда възможно моето дете да расте тук вътре — пророни той със страхопочитание.

— То още е много малко — отвърна Ариел.

— Нали няма да му навреди, ако се любим?

Ако тя кажеше, че ще му навреди, той не беше сигурен какво друго може да направи, освен да се свие и да умре на място.

— Няма да навреди нито на него, нито на мене, Джес — увери го Ариел. — Още много месеци занапред.

— Ах, скъпа.

Това беше едновременно въздишка и благодарствена молитва.

Все още коленичил, Джес започна да я целува по корема, хълбоците, бедрата, внимателно избягвайки това място, където тя копнееше той да я докосне.

— Джес, моля те!

Знаейки какво иска тя, той се подчини.

Хвана седалището й, а в същото време езикът му се вмъкна между нежните косми на мястото, където се съединяваха бедрата й, безсрамно дразнейки влажното възелче, което се криеше там. Ариел изстена и едва не припадна, но ръцете му я държаха здраво, докато той продължаваше нежно да я възбужда и измъчва с твърдия връх на езика си. Хвана я с едната ръка през кръста, а с другата раздели влажната й плът и пъхна пръста си дълбоко в нея. Ариел извика, тялото й затрепери силно, докато езикът на Джес и пръстът му се движеха едновременно. Той я подхвана точно преди тя да се строполи на пода, и я отнесе в леглото.

Дрехите му отлетяха на разни страни с мълниеносна бързина, падайки на пода редом с нейните. Той легна до нея. Тя го погледна и се усмихна. Ерекцията му беше огромна и тя знаеше какво му е струвало да достави удоволствие най-напред на нея. Искаше да му даде наслада по същия начин. Джес едва не изгуби самообладание, когато тя се наведе над него и го пое в устата си, но стисна зъби и се сдържа. После изведнъж Ариел се озова по гръб, затисната под тялото му, докато той влизаше и излизаше от нея, отново и отново, галейки я, за да я доведе до нова кулминация, Двамата свършиха заедно в експлозивен изблик, сред звезден взрив и сблъскващи се планети. Мина много време, преди да успеят да изрекат и една дума. Джес първи се свести, за да изрази чувствата си.

— Никога не съм мислил, че е възможно да обичаш някого толкова много, колкото аз те обичам.

— Ти си моят свят, Джес. Обичам те повече от всички, с изключение на нашето бебе.

Джес се усмихна глупаво, поласкан, че Ариел иска неговото дете също толкова силно, колкото иска и него.

— Ти още си дива котка в леглото. Да не съм те наранил?

— Не, никак. — Очите й блеснаха. — Може би след като се оженим и го правим по-често, няма да бъда толкова дива.

— Боже господи! Ужасно се надявам да грешиш.

Ариел се изкиска, после стана сериозна, когато забеляза прясната рана на рамото му. Прокара пръст по нея.

— Кажи ми какво се случи в Сан Антонио. Това ли те забави?

— Раниха ме в престрелката при скривалището на Дилън. Раната не беше тежка, но след това се появи треска и дни наред не бях в съзнание.

— Телеграфирах на шериф Смит. Защо той не ми отговори, когато го питах какво става с тебе?

— Бил с извън града и се е върнат в деня, когато заминах.

— Бандитите в затвора ли са?

— Тили и Ганди са зад решетките, но Дилън и Пекос са мъртви. Дилън беше убит в престрелката, а Пекос получи един куршум, когато след това се опита да избяга.

— Пекос е мъртъв? — запита Ариел, мислейки за Розали. Не й беше казала за него, защото смяташе, че няма да има никакъв смисъл. Но сега, когато той беше мъртъв, Розали имаше право да знае, че вече е свободна.

— Пекос и Дилън — повтори Джес. — Парите ти са в банката, а тези на Уолтърс му ги върнах. Той вече не иска да купува ранчото „Лийланд“.

— Какво! Трудно ми е да го повярвам. Какво го накара да промени решението си?

Ариел се вгледа в лицето му, питайки се какво ли е направил, че да се случи такова чудо.

Джес вдигна рамене. Преди да напусне Уейко, беше решил да не казва на Ариел за омерзителните подробности, засягащи Труди и брат й. Двамата с Бърнс се бяха разбрали да държат тази тайна за себе си, докато Уолтърс спазва своята част от уговорката.

— Сигурно е размислил.

На Ариел това й се стори малко невероятно, но от каменния израз на лицето на Джес разбра, че няма смисъл да настоява. Можеше да бъде също така упорит, както го твърдеше и за нея. Но това, което наистина имаше значение, беше фактът, че тя вече нямаше защо да се тревожи относно Кърк Уолтърс.

— Ранчото още ли си е мое?

— Да. Съдията взе решение в твоя полза.

— Мама и Том просто ще телеграфират на Бърнс да го продаде на друг — предсказа Ариел.

— Не бих разчитал той да намери друг купувач в скоро време — ухили се Джес. — Най-малкото не и преди двайсет и първия ти рожден ден.

— Джес, ти наистина правиш чудеса! — извика Ариел и го прегърна здраво. — Когато се оженим, това няма да има значение. Всички решения, свързани с моята собственост, ще бъдат твои.

— Собствеността е твоя, скъпа, и ще си остане твоя. Ти си достатъчно умна, за да вземаш собствени решения. Просто искам да знаеш, че ако решиш да задържиш ранчото, ще направя всичко, което ми е по силите, за да го направя най-доброто ранчо в Тексас. Някога децата ни ще се гордеят с него. А сега какво ще кажеш за малко да забравим за ранчото и да помислим как ще се любя отново с тебе. Да имаш някакви предпочитания?

— Хммм, нека да си помисля — каза Ариел, правейки се, че размишлява много сериозно.

— Няма да мислиш много време, надявам се. Не знам колко ще мога да чакам.

Ариел внезапно се изви и се хвърли отгоре му, така че членът му се сгуши в гнездото между бедрата й. Тя го усети как моментално започва да расте и дяволито се изсмя.

— Този път аз ще те измъчвам.

Започна да ближе и да смуче твърдите малки зърна на гърдите му, докато той не взе да движи нервно таза си под нея, сякаш изпаднал в безумна ярост. Тогава тя започна да го целува страстно, засмукваше езика му в устата си, после плъзваше своя език в неговата. Извиваше хълбоците си, притисната плътно до него, но не му позволяваше да влезе. Докосваше го и го галеше навсякъде, докато Джес едва не полудя от страст. Тогава той се възпротиви. Ариел разбра, че търпението му се изчерпва, и преди той да успее да я метне по гръб, тя се надигна и с една ръка го вкара в себе си.

Плътта й беше гореща, влажна и стегната и Джес изстена, навлизайки още по-навътре, докато тя не пое изцяло в себе си цялата му невероятна дължина и обем.

— Боже господи, ако ми стане още по-хубаво от това, мисля, че няма да издържа!

И в следния миг той я отведе в рая.

Подремнаха за малко и когато Джес се събуди, изненада Ариел с думите:

— Хайде да се оженим сега… веднага. Следващия път, когато се любя с тебе, искам да е законно.

— Не мисля, че е възможно, макар че не искам нищо повече от това — въздъхна замислено Ариел. — Има разни неща да се правят, документи за попълване, всякакви подробности, които трябва да се уредят, преди да можем да се оженим.

Джес се намръщи.

— Не можем ли просто да намерим някой свещеник или мирови съдия?

— Тук не е Тексас. — И тя отново въздъхна. После внезапно се изправи в леглото и гласът й затрепери от вълнение, докато изричаше следващите думи: — Познавам един човек, който може да ни ожени за толкова кратко време! Съдия Уайът е стар приятел на семейството, знае ме още от дете. Ако някой може да се оправи с формалностите, това е само той.

— Знаех, че ще измислиш нещо, скъпа — усмихна се Джес, скочи от леглото и я дръпна към себе си. — Облечи си най-хубавите дрехи, тръгваме на сватба. Чуваш ли това? — каза той, погалвайки леко корема на Ариел. — Мама и татко ще се оженят.

След час двамата влязоха в канцеларията на съдия Хари Уайът. Дребен и слаб мъж, на около четиридесет години, той се усмихна сърдечно, приветствайки Ариел.

— Ариел Лийланд, колко хубаво, че те виждам. Том и Уила с тебе ли са? Нямам търпение да дойда на сватбата ти другата седмица. Как е щастливият младоженец?

— Аз не се омъжвам за Дентън, съдия Уайът. Никога не съм давала съгласието си за този брак. Това беше нещо, за което настояваха мама и Том. Също и Дентън, предполагам. — Тя се обърна към Джес, който стоеше на една стъпка зад нея. — Това е Джес Уайлдър, мъжът, за когото ще се омъжа. Затова сме дошли тук. Искаме да ни ожените днес, сега.

— Ариел, това е твърде нередно — избъбри съдия Уайът. — Знаеш, че не можеш да се омъжиш без съгласието на родителите ти или поне без присъствието на единия от тях.

— Аз съм почти на двадесет и една години, съдия, достатъчно възрастна, за да вземам собствени решения. Срещнах Джес в Тексас и се влюбихме. Когато Дентън ме накара да се върна с него в Сейнт Луи, Джес ме последва.

— Какво ще кажат родителите ти за това? А вие, млади човече, защо толкова много бързате?

— Това, което каза Ариел, е вярно. Обичам я и бих предпочел да се оженим, преди да я отведа обратно в Тексас.

— Струва ми се, че трябва да помислиш за това, Ариел. Поговори с родителите си, преди да вземеш някакво решение. Има много време, няма нужда да правите нещо прибързано.

— Грешите, съдия, тъкмо времето е от значение — каза Ариел и се изчерви.

Разбирайки в какво затруднено положение изпада тя, Джес пристъпи напред, обви ръка около рамото й и я притисна плътно до себе си.

— Това, което Ариел се опитва да каже, съдия — обясни той без никакви церемонии, — е, че тя носи моето дете. Бихте ли предпочели детето да се роди като копеле, или ще ни ожените и ще го направите законно? Казвам ви направо, няма да допусна друг мъж да отглежда моето дете. Независимо дали ще ни ожените или не, ще отведа Ариел обратно в Тексас, където й е мястото.

Тя му хвърли унищожителен поглед, но той не трепна. Истината отначало можеше да изглежда болезнена, но обикновено донасяше трайни резултати.

Челюстта на съдия Уайът увисна. Едва след няколко секунди той си възвърна гласа. Честно казано, хареса му този нахален тексасец, който гледаше с обожание към Ариел и говореше без заобикалки. Съдията познаваше Дентън Добс и според него той не беше нещо по-добро от умряла риба, прекалено безцветен за Ариел Лийланд, блестяща млада жена, която познаваше от малка. Каква привлекателна двойка бяха Джес Уайлдър и Ариел и какви прекрасни деца щяха да имат!

— Трябва ли да предположа, че Том и Уила не знаят за вашето… състояние? — запита той.

— Не още — призна Ариел плахо. — Но щях да им кажа преди сватбата, така че да не ме насилват да го направя. Надявах се да не стане нужда, но те много държат да се омъжа за Дентън.

Съдия Уайът потърка челюстта си, внимателно претегляйки всички факти. И взе решение.

— Веднага ще приготвя необходимите документи.

След по-малко от час Ариел и Джес излязоха от канцеларията на съдията като законни съпрузи. По пътя към дома Джес спря и й купи обикновена златна халка — дори не бяха се сетили за това по-рано, — а после вечеряха в най-добрия хотел в града. Завариха голямата къща тъмна и студена, когато се прибраха на стъмване, но спалнята им беше уютна и топла. Любиха се отново, на воля, безброй пъти стигаха до границата и се връщаха, само за да започнат отново.

После заспаха.

След това се любиха отново и отново, последния път вече призори. Заспаха дълбоко, след като бяха вкусвали до насита от съкровищата на любовта.

Един писък събуди Ариел от безпаметния сън. Тя подскочи, чаршафът се свлече от голото й тяло и разкри гърдите й, все още зачервени от безкрайното любене, с щръкнали коралови зърна.

Джес се събуди по-бавно след часовете любовни удоволствия, на които беше посветил учудващата си енергия и безкрайното си наслаждение, за да потъне след това в отморителен сън. Но когато се разсъни, оцени ситуацията много по-бързо от Ариел, която не можеше да направи нещо повече от това, да гледа слисано пищящата жена, която стоеше на прага на стаята, търсейки опора в дръжката на вратата.

— Това майка ти ли е? — запита Джес.

Една черна вежда се вдигна въпросително нагоре и Ариел се ядоса, че той е така спокоен, когато тя цялата трепереше отвътре.

Кимна утвърдително. Но не можа да изстиска от себе си нищо повече от няколко несвързани възклицания.

— Мама… и Том… трябваше… да си дойдат… чак утре.

— Ариел, как можа!

Писъците на Уила най-сетне престанаха и това бяха първите думи, които тя успя да изплюе, преди грациозно да се свлече на пода в един от своите драматични припадъци.

Тогава на сцената се появи Том, размахвайки бастун, в случай, че се наложеше да защитава семейството си. Ариел грабна чаршафа и го придърпа чак до брадичката си, когато вторият й баща се показа на вратата. Той първо погледна проснатото тяло на жена си, после стреснатият му поглед се отправи към Ариел и Джес. Ариел трепна.

Джес има нахалството да се покаже дори развеселен. Том издаде някакъв задавен звук дълбоко в гърлото си.

— Кой, по дяволите, е този, Ариел? И какво прави в леглото ти?

— Това е Джес Уайлдър, Том. Оженихме се вчера.

— Какво! — Гъста червенина обля лицето му, ръцете му затрепериха от едва сдържана ярост. — Не ти вярвам.

— Имам документи и мога да го докажа. Съдия Уайът ни ожени. Всичко е законно и обвързващо.

— Съдия Уайът, казваш? — Гласът му трепереше, тялото му се вцепени в неверие. — Той е наш приятел… защо ще прави такова нещо?

Джес реши, че вече е време да се намеси в действието.

— Съдията разбра, че се обичаме, и реши, че ако ни направи съпруг и съпруга, това ще е най-добре за всички.

— Не говоря на тебе — изрева Том.

— Том, Джес е мой съпруг — напомни му Ариел.

— Виж какво направи с майка си. — Той коленичи, намери ароматните соли на Уила и поднесе шишенцето под носа й.

Уила се размърда, закашля се и отвори очи. Не смееше да погледне към леглото.

— Кажи ми, че не е вярно, Том — изрече тя с треперещ глас. — Кажи ми, че сънувам.

— Вярно е, Уила — отвърна Том със стегнато гърло.

— О… — вдигна тя очи към тавана.

— За бога, Уила, да не си посмяла пак да припаднеш. — Той й помогна да стане. — Ти — каза, насочвайки пръст към Джес, — чакам те долу след десет минути. Чакам ви и двамата. Ще уредим тази работа.

— Тя вече е уредена. Ариел е моя съпруга — каза спокойно Джес.

— Десет минути! — излая Том.

Хвана Уила за лакътя и я извлече от стаята. Изчервена и объркана, горката жена не смееше да погледне към леглото и гледаше право пред себе си. На излизане Том затръшна вратата.

Джес избухна в смях.

— Не е смешно — упрекна го Ариел. — Очаквах ги да се върнат едва утре. Исках да им го съобщя спокойно, не по този начин.

И тя махна, обхващайки в жеста си леглото с тях двамата, напълно голи, и разпилените по пода дрехи, лежащи точно там, където ги бяха захвърлили предната вечер.

Тя понечи да стане от леглото, но Джес я дръпна към себе си.

— Чу какво каза Том, десет минути.

— Да почакат. Тази сутрин още не съм поздравил съпругата си както се полага.

— Джес! — изпищя Ариел, когато устата му намери гърдите й, а ръцете му достигнаха още по-плодородни предели.

След час двамата слязоха долу и влязоха в дневната, където Том сърдито се разхождаше напред-назад, а Уила седеше, кършейки ръце, като едва преглъщаше сълзите си. Том ги изгледа гневно и обвинително, разбирайки какво са намислили.

— Пратих да повикат адвоката ми. Този брак ще бъде анулиран.

— Как ли пък не! — изръмжа Джес, изправяйки се пред него. — Никой няма да ми отнеме Ариел.

Двамата изглеждаха като разярени бикове, готови за бой.

— Том, Джес — замоли ги Ариел, — не можем ли да го обсъдим спокойно?

Понеже не искаше да тревожи Ариел заради състоянието й, Джес заговори с по-умерен тон.

— Извини ме, скъпа, но много се дразня, когато някой дори намекне за анулиране на брака ни. — Погледна гневно към Том и продължи: — Бракът е консумиран.

— Това е съвсем ясно — изрече Том през стиснатите си зъби.

— О, господи — каза Уила, поглеждайки към Джес изпод полуспуснатите си клепачи.

Ако трябва да си признае честно, той беше най-привлекателният мъж на света, след Том, разбира се, но ужасно я плашеше. Не знаеше дали да съжалява Ариел, задето трябва да се подчинява на такова неоспоримо сексуално създание, или да й завижда.

— Анулирането е възможно — продължи Том, застанал едва ли не гърди срещу гърди пред Джес. — Ти си се възползвал от невинността на доведената ми дъщеря. Ние не знаем нищо за тебе. Явно има какво да се желае относно миналото ти.

— Аз обичам Джес, Том, само това има значение — каза Ариел и се усмихна на Джес.

— И аз обичам Ариел — заяви твърдо Джес. — Какво друго има?

— Не исках да научите за брака ни по този начин — каза Ариел, прехапвайки долната си устна. — Защо се върнахте толкова рано? Не ви ли беше приятно на партито?

— Партито беше чудесно — намеси се Уила, която най-накрая си беше възвърнала дар слово. — Но аз все си мислех за тебе, как седиш самичка у дома, и не можех да се забавлявам. Снощи настоях Том да ме върне тук. Беше късно, затова решихме да не те будим.

Изведнъж те усетиха, че някой чука на вратата.

— Аз ще видя — каза Том. — Може би е адвокатът.

Не беше адвокатът. Том се бави дълго време и когато се върна, с него беше Дентън Добс.

— Годеникът на Ариел е тук — извести той с висок глас.

Джес се намръщи. Ариел изстена.

— Какво става тук? — запита Дентън.

Явно Том му беше казал как стоят нещата, преди да го въведе в дневната.

— Ние с Ариел се оженихме — каза Джес, вече уморен от този спектакъл, толкова по-ненужен, като се има предвид, че тези хора не можеха да го откъснат от Ариел. Те двамата бяха съпруг и съпруга и той беше готов да се изправи срещу всеки човек, който би пожелал да оспори или да промени сегашното състояние на нещата. — Аз съм Джес Уайлдър.

Не подаде ръка. Нито пък Дентън.

— Не се тревожи, Ариел, много скоро ще уредим тази ужасна бъркотия — обеща Дентън с глас, пълен със състрадание. — Сигурен съм, че съдията ще вземе под внимание факта, че си била принудена на този брак, и ще го анулира. Трябва само да погледнеш този мъж, за да разбереш, че е опасен, а такава благородна и благовъзпитана дама като тебе не може да се защити от неговите принудителни действия.

— Аз се омъжих за Джес по своя воля. Питай съдия Уайът, той ще ти каже. Ние се обичаме.

— Сватбата ни само ще се отложи за малко — продължи самоуверено Дентън, без да обръща внимание на думите на Ариел.

Джес сдържа яростта си само заради нея. Търпението му беше невероятно изтъняло още от мига, когато Том ги беше призовал в дневната. Знаеше, че Ариел обича Уила и Том, затова не искаше да направи нищо, с което да унищожи завинаги тази любов. Семейството беше нещо много важно. Някога той имаше Джъд, но сега имаше само Ариел и не беше готов да я изгуби. Наложително беше обаче да уреди този въпрос веднъж завинаги, и то по такъв начин, че да не нарани ничии чувства. Усещаше, че Ариел все повече се разстройва, и не искаше да позволи напрежението да продължава, ето защо направи това, което изискваха съвестта и гордостта му.

— Ариел носи моето дете. Искате ли първото ви внуче да се роди като копеле? Или ще ни оставите двамата с нея да живеем живота си така, както намираме за добре?

— Много е скоро, откъде би могъл да знаеш! — избъбри Дентън, преди да има време да помисли.

— Ариел е вече в третия месец — изрече Джес с равен тон.

Мълчание.

Ариел го простреля с гневен поглед.

Джес се усмихна, развеселен и изключително доволен.

Уила моментално припадна.

Том извъртя очи, като че ли готов да я последва.

Дентън, с почервеняло лице, преглътна конвулсивно и заекна:

— Ви… виждам, че това е семейна работа. Може би трябва да си тръгвам. При тези обстоятелства мисля, че сватбата трябва да се отмени — прибави, преди да излезе.

Ариел изведнъж се разкикоти, намирайки изказването му за много смешно.

Макар че се опитваше да остане сериозен, Джес също избухна в гръмовен смях, защото и според него ситуацията беше невероятно комична.

На Том никак не му беше смешно, докато се опитваше да свести съпругата си.

Мина известно време, преди приличието да бъде възстановено, и след това всички участници можеха вече да седнат и спокойно да разискват положението. Когато атмосферата се проясни, Джес и Том си стиснаха ръцете, Джес с искрен жест, а Том малко принудено. Уила се беше свестила достатъчно, за да изрази радостта си от това, че ще става баба, макар все още да гледаше на Джес с известно страхопочитание. Този мъж просто беше ужасно огромен. Нормалните мъже нямаха шанс пред неговото внушаващо страх присъствие. Тя не завиждаше на Ариел. Да трябва да усмирява и да задоволява този огромен текеасец, — това си беше направо плашеща перспектива. Но когато погледна към дъщеря си, не видя боязън в зелените й очи. Само любов.

По-късно, усамотени в стаята си, Джес и Ариел започнаха да кроят планове за завръщане в Тексас.

— Сигурна ли си, че не искаш да останем още в Сейнт Луи? Докато се роди бебето? — запита Джес, когато разискваха случилото се през деня.

— Искам да си отида у дома — каза блажено Ариел. — Искам бебето ни да се роди в ранчото, в моята собствена земя. Ще бъдеш ли щастлив като фермер? Това е съвсем различен живот от онзи, който си водил досега.

— Готов съм да се установя, скъпа — отвърна Джес. — Искам да прекарам остатъка от живота си, като те правя щастлива и отглеждам нашите деца. Готова ли си да се връщаме у дома?

— Когато кажеш. Тази земя е толкова близо до небето, колкото изобщо бих могла да си пожелая — въздъхна замечтано Ариел.

Джес изглеждаше малко обиден.

— Мислех, че небето е онова място, където те отвеждам всеки път, щом се любим.

— Много ли ще те затрудни да те помоля да ми покажеш отново, за да си съставя мнение? — запита Ариел, примигвайки с привидно невинно изражение.

— Небеса, ето ни, идваме — ухили се Джес, привличайки я в прегръдките си.