Кони Мейсън
Обичай ме страстно (19)

19

Дилън и бандата му внимателно заобиколиха предградията на Сан Антонио по пътя си към скривалището. Не много отдавна бяха ограбили банка в града и сега не смееха да си покажат физиономиите, поне не и тримата наведнъж. Пътуваха на юг през пустинна местност покрай Аламо, принуждавайки Ариел да язди дълги дни и да яде храна, която не беше годна за хора. Често пъти през нощта виждаше Ганди да я гледа странно, но до момента не беше направил нищо, с което да й навреди. Пекос му каза, че тя ще им донесе много пари, и явно на Ганди повече му харесваше тази перспектива. Това обаче не му попречи да я гледа алчно.

Ариел разбра, че я водят в някакво скривалище близо до Сан Антонио, където щяха да чакат Тили да дойде с парите, които щеше да получи от фиктивната продажба на нейното собствено ранчо. Предположи, че разбойниците после ще продължат за Мексико — след като се отърват от нея. Струваше й се, че колкото повече се приближаваха към скривалището, толкова по-малки ставаха шансовете й за бягство.

През нощта стигнаха до скривалището. Малката, грубо построена колиба от греди се гушеше до едно кафяво възвишение, което я пазеше от нежелани посетители. Беше далече от утъпканите пътища и ако човек не знаеше точно къде да я търси, нямаше вероятност да я открие. Смъкнаха грубо Ариел от седлото и я тикнаха вътре. Беше тъмно, смрадливо и задушно като в гроб. Намериха някаква лампа, запалиха я и тя още повече пална духом, ако това изобщо беше възможно. Не можеше да си представи да спи в такова противно място. Въпреки това Дилън запали огън в печката с дървата, които беше оставил тук при предишното си идване. Огънят донякъде прогони тъмнината и студа, но от това на Ариел не й стана по-добре.

До едната стена имаше два одъра, застлани с изпокъсани одеяла. Двата прозореца бяха толкова мръсни, че едва се виждаше през тях, всичко беше покрито от дебел слой прах. Няколко тенджери, гърнета и консерви украсяваха лавиците на стената.

— Не е кой знае какво, но е по-добре от затвора — каза Дилън и се изкикоти, когато забеляза смутения израз на лицето на Ариел.

Той нямаше представа, че тя разглежда внимателно обстановката, преценявайки шансовете си да се измъкне.

— Можеш ли да готвиш? — запита Дилън с надежда. — Писна ми от готвенето на Ганди.

Ариел се изчерви. Готвенето решително не спадаше към дарбите й, но ако това означаваше, че няма да стои вързана и ще има известна свобода на движение, решително предпочиташе да се заеме с готвене.

— Не съм най-добрата готвачка на света, обаче мога да се справя по-добре от Ганди.

— Ще донеса вода от потока наблизо, докато ти спретнеш някаква кльопачка. Ганди, донеси още дърва. Пекос, ти стой тук вътре, ако дамата реши да си тръгва.

Според Ариел храната, която беше приготвила, не ставаше особено за ядене, но на мъжете им хареса и те замляскаха одобрително. Седяха край масата и си говореха, докато тя дояждаше остатъците и разтребваше.

— Кога очакваш Тили? — запита Пекос, докато си чистеше зъбите с клечка от метлата.

— До два-три дни — пресметна на ум Дилън. — Трябва първо да се отървем от момичето, иначе Тили ще се вбеси. Знаеш ли къде да намерим оня тип, дето ми каза за него? Оня, дето купувал жени за публичните домове в Мексико?

— Абе аз не го познавам — призна донякъде боязливо Пекос, — обаче знам как да се свържа с него. Една моя стара позната държи публичен дом в града и точно тя ми каза за него. Само трябва да кажа на Клара Мей и тя ще ме свърже.

— Мислиш ли, че ще дойде тук? Много е рисковано да водим момичето в града.

— Може да уредим да се срещна с него на края на града и да го доведа тук, иначе никога няма да намери пътя — предложи Пекос. — Искаш ли сега да тръгна?

— Почакай до сутринта — посъветва го Дилън. — Можем да си починем добре тази нощ. Има един хълм наблизо, прилича на камила с две гърбици. Кажи на Клара Мей да каже на човека да ни чака там. И непременно й кажи, че момичето е много хубаво, та да го убеди, че си струва да дойде чак дотук.

По-късно Дилън върза ръцете и краката на Ариел и метна едно одеяло отгоре й. После се просна на единия одър, докато Пекос и Ганди теглиха жребий за другия. Ариел се сви на пода, опитвайки се да си намери удобно положение. Струваше й се цяло чудо, че още не е изнасилена, и отправи към небето кратка благодарствена молитва, макар че можеше да каже, че Ганди охотно би нарушил забраната относно всичко, свързано с нея. Прекара неспокойна нощ, опитвайки се да остане будна, защото я беше страх да заспи. На следващата сутрин Пекос замина за Сан Антонио.

Клара Мей спеше дълбоко, когато Пекос Пит се появи пред вратата й. Беше бясна, докато не разбра кой е нарушил съня й.

— Пекос Пит, ама колко се радвам да те видя! — приветства го тя, когато отвори вратата. — Не рискуваш ли, като идваш в града след оня банков обир, който спретнахте ти и приятелчетата ти?

— Нямаше да съм тук сега, ако нямах нужда от помощта ти, Клара Мей — огледа я Пекос от глава до пети, наслаждавайки се на гледката.

Пищна жена, преминала първа младост, Клара Мей изглеждаше във възхитително неглиже с нощницата и пеньоара си. Косата й беше боядисана в яркочервено, лицето й беше малко сънено, но все още беше красива жена, като се има предвид от колко време беше в професията. Пекос облиза устни и почти забрави за какво е дошъл.

Поклати глава и нерешително измъкна мислите си от областта под колана, за да се съсредоточи върху задачата си.

— Нали си спомняш за оня приятел, дето ми разказваше за него, Клара Мей? Дето купувал жени за публичните домове в Мексико?

— Май си спомням. Защо?

— Имаме една жена, дето искаме да я продадем. Много е красива, с гарвановочерна коса чак до кръста и зелени очи, с гъсти дълги мигли.

— Защо ще я похабявате в Мексико? — запита Клара Мей, явно заинтересувана. — Можете да ми я продадете на мене. Клиентите ми ще луднат по жена, каквато ми описваш.

— Тц. Искаме да я махнем от Тексас. Можеш ли да ни помогнеш?

— Жалко е да я хабите за мексиканците, обаче щом така сте решили… Но преди да се съглася, трябва да ми кажеш за какво е цялата тая работа.

— Направихме една далавера наблизо до Уейко и тая жена ни се пречкаше. Нищо друго не ти трябва да знаеш. Или ни помагаш, или не.

— А моята полза каква ще е? — запита пресметливо Клара Мей.

Пекос и Дилън вече бяха обсъдили тази подробност, очаквайки Клара Мей да поиска нещо заради труда си. С парите, които Тили щеше да донесе, Искаха да купят съучастието й.

— Сто долара само да кажеш на човека за оная жена.

— Искам ги сега — каза Клара Мей с алчно блеснали очи.

Пекос кимна и започна да отброява от парите, които беше донесъл, за да плати на Клара Мей.

— Моят човек сега не е в града, но ще се върне след един-два дни. Доведи момичето тук и той ще я огледа.

— Не, много е рисковано. Той може да дойде в скривалището.

— Как, по дяволите, се предполага, че ще стигне дотам?

— Ще си уредим среща и ще го заведа.

И той разказа подробно на Клара Мей къде щеше да чака.

— Добре, ще направя каквото мога — обеща Клара Мей. — Бъди тук след два дни. Той се казва Мик Гарнър.

Когато Пекос не помръдна от мястото си, Клара Мей запита:

— Друго има ли?

— Да, отдавна не съм имал жена и току-що ти дадох сума пари. Трябва да има нещо отгоре и за мене.

Клара Мей добре познаваше Пекос Пит. Беше издръжлив като бик и страстен като каубой, току-що привършил изморително прекарване на добитък. Въпреки ранния час тя нямаше нищо против да се потъркаля в леглото с него. Усмихна се закачливо и започна да съблича пеньоара си.

Пекос се ухили широко, представяйки си как щеше да се похвали на Ганди, че си е намерил жена в града.

 

 

Джес пристигна в Сан Антонио няколко часа след Тили Каулс. Понеже можеше да пътува по-бързо от дилижанса, той караше Боец да препуска колкото сили има. Разчиташе да намери Ариел в скривалището на Дилън и се молеше да успее да открие мястото. Джес знаеше, че навярно е много добре скрито, но някак си щеше да успее да го намери. Трябваше — заради Ариел! Както излезе, отговорът на неговата дилема му падна в ръцете като узряла слива. Тъкмо връзваше Боец на коневръза пред кръчмата, когато Тили Каулс се изправи собственолично пред него. Носеше две големи торби и отиваше към конюшнята. Стори му се, че току-що е пристигнала в града.

Всъщност Тили беше пристигнала в Сан Антонио предния ден и беше решила да си вземе стая в хотела за пред нощта, вместо да отиде направо в скривалището. Трябваше да си купи някакви прилични дрехи и добър кон, а беше много късно да направи всичко това и да стигне в скривалището преди свечеряване. Когато Джес я видя на следващия ден, тя вече беше накупила всичко необходимо и трябваше само да купи кон, преди да напусне града.

Той я последва с предпазливи стъпки, осъзнавайки, че дори ако тя го забележи, няма да разбере кой е. Нито тя, нито Дилън някога бяха виждали Джес Уайлдър. И доколкото знаеше, Пекос и Ганди също не го бяха виждали. Джес се помота край конюшнята и чу как Тили се пазари за един кон. След като сделката беше сключена, той отиде да вземе Боец и се върна навреме, за да види как Тили се отдалечава с коня си. Свикнал да следи хората, без те да го забележат, той я последва, сигурен, че тя ще го отведе право в скривалището.

Обнадежди се. Знаеше, че е бил прав, като предположи, че Дилън ще чака Тили в скривалището си, и благодари на бога, че съдбата го беше срещнала с Лолита. Макар че му се наложи да прибегне до хитрост, Лолита му беше дала много ценни сведения за скривалището. Но си оставаше един парещ въпрос. Въпрос, който изпълваше сърцето на Джес с ужас. Жива ли е още Ариел или Дилън вече се е разправил с нея?

Вървя след Тили цели два часа. Веднъж помисли, че я е изгубил, но малко след това отново й хвана дирите. Тя пресече едно поточе, изкачи се по един невисок хълм и спря там, взирайки се в колибата, преди да реши дали всичко е наред и може да влезе. Дилън я чу да се приближава и излезе да я посрещне. Джес ги наблюдаваше от безопасно разстояние, напрягайки очите си, за да зърне някакъв знак, който би могъл да му подскаже, че Ариел е затворена вътре в колибата.

— Дойде по-скоро, отколкото мислех — каза Дилън, ухилен. — Носиш ли парите?

Тили потупа торбите на седлото.

— Тука са, Барт. До последното пени, освен пътуването до Сан Антонио, прилични дрехи и тоя кон. Кърк Уолтърс нямаше търпение да получи подписания договор, така че всичко се уреди за един-два дни, след като ти замина с оная Лийланд. Погрижи ли се за нея, както ти казах?

— Ами — заекна той, — получи се малка засечка, обаче сме се погрижили за всичко. След ден-два ще ни се махне от ръцете.

— Тя още ли е тука? — запита Тили със застрашителна гневна гримаса.

— Влез вътре, Тили, ще ти обясня.

Тя слезе от коня и Дилън й помогна да свали торбите с парите. После двамата се скриха в колибата.

Джес не можа да чуе нищо от последвалия разговор, нито видя някакъв признак, че Ариел е там. Сърцето му биеше толкова бързо и шумно, че сякаш в ушите му гърмеше гръмотевица. Възможно ли е да са се отървали от нея, запита се том. Непоносим страх сграбчи сърцето му и той разбра, че трябва да се приближи още повече до колибата, за да узнае дали Ариел е там. Върза Боец за един храст, от който колибата не се виждаше, и се приближи с тихата стъпка на дива котка. Свикнал да лови разбойници, той умееше да се движи съвършено безшумно и да диша бавно и равномерно.

— Дано да си имаш оправдание, Барт — предупреди го Тили, хвърляйки раздразнен поглед към Ариел. — Мисля, че ти казах да се отървеш от нея.

— Оу, Тили, знаеш, че никога не съм убивал жена — изрече Дилън примирително.

— И какво смяташ да правиш с нея? Да я водиш с нас в Мексико ли? Ами Пекос и Ганди?

Ариел седеше на единия одър, слушаше внимателно, но не казваше нищо. От това, което знаеше за Тили, тази жена също нямаше да иска да я освободи, както и тримата мъже. В действителност, ако разговорът им показваше нещо, то беше, че Тили иска смъртта й.

— Няма да убия жена, която носи дете — каза намусено Пекос. — Искаш я мъртва, сама си я убивай.

— Дете ли? — ахна Тили смаяна. — И вие, тримата глупаци, й повярвахте?

— Не и аз — заяви Ганди, — но тия двамата решиха, че искат да се отърват от нея по друг начин.

Точно в този момент Джес стигна до колибата, клекна под прозореца и заслуша продължението на разговора. Чу Дилън да казва:

— Пекос има една приятелка в града, дето познавала някакъв тип, който купувал жени за публични домове в Мексико. Защо да я убиваме, като можем да спечелим още нещо непредвидено?

Дилън добре познаваше Тили и призивът към практичния й усет беше най-уместният му ход. Освен това, той сериозно се съмняваше, че тя ще убие бременна жена.

— Да я продадем, а? — повтори Тили замислено. Изви уста в бавна усмивка. — Трябва да ти се признае, Барт, обмислил си го отвсякъде.

Раздутото его на Барт се възнесе в небесата.

— Ей, аз дадох идеята — изръмжа Пекос. — Дилън не заслужава цялата слава.

Кръвта на Джес се смръзна. Надничайки през мръсния прозорец, той едва различаваше дребната фигурка на Ариел, свита на одъра до отсрещната стена. Не можеше да види лицето й, затова нямаше представа дали е била наранена или малтретирана от тримата разбойници. Не знаеше как ще направи всичко, но нямаше да позволи Ариел да бъде продадена на търговеца на проститутки. Вътре в колибата отново заговориха и той се вслуша в думите им.

— И как ще стане тая работа? — запита Тили.

— Пекос ще се срещне с човека. Казва се Мик Гарнър. И ще го докара тука.

— Къде ще се срещне с него? Вие тримата не бива да си показвате мутрите в града.

— Срещата ни е на юг от Аламо, при хълма с двете гърбици — отвърна Пекос. — Трябва да дойде там утре на обед. След два дни ще сме на път за Мексико и ще си поживеем царски.

Умът на Джес заработи трескаво. Колкото и да искаше да нахлуе вътре с оглушителни изстрели, разбра, че това щеше да бъде най-лошото, което можеше да направи. Те бяха четирима, той беше сам. Но не това го притесняваше; беше се изправял и срещу по-големи рискове. Тревожеше се за Ариел. Тя можеше да бъде ранена в бъркотията или дори убита в последвалата престрелка.

Можеше да отиде до града и да поиска помощта на шерифа, но според него тази идея беше дори още по-опасна. Повече хора означаваше повече куршуми и по-голяма опасност Ариел да бъде застреляна. Ако искаше да я спаси, трябваше да го направи сам. Колкото и да не му се искаше да я оставя сама с тези разбойници, Джес знаеше, че тя ще е на по-безопасно място тук, докато Мик Гарнър пристигнеше, за да я отведе със себе си. Джес се замоли присъствието на Тили в колибата да не позволи на мъжете да наранят Ариел физически. Господ знаеше през какво беше минала досега. Но той не можеше да мисли за това, не и сега, когато имаше нужда умът му да е ясен, за да планира спасяването й.

— Направи нещо за кльопане, жено! — изрева Дилън към Ариел, отваряйки торбите, които Тили беше донесла.

Изсипа съдържанието им на масата и мъжете затанцуваха наоколо с дивашки викове, а после се заловиха да броят нечестно спечеленото богатство.

Докато другите се занимаваха по този начин, Джес имаше възможност да се съсредоточи върху Ариел. Сега тя беше застанала по-близо до прозореца, преравяйки безмълвно консервите с храна. Джес едва не извика на глас от облекчение. Видя му се уморена и отпаднала, но иначе в добро състояние. Искаше да посегне към нея, да я привлече в прегръдките си, да я успокои и да я пази. Искаше… искаше… Господи, всичко, което искаше, беше да обича Ариел всеки ден до края на живота си Скоро, скъпа, закле се той безмълвно, опитвайки се да предаде посланието със силата на умствената си концентрация.

Джес остана клекнал под прозореца, докато Ганди и Пекос не излязоха навън да донесат вода и дърва за огъня. После се стопи безшумно в храсталака и се върна там, където беше оставил Боец. Имаше да свърши много неща преди утрешното зазоряване.

Ариел усети как някаква тръпка се изкачва по гръбнака й, точно каквото усещаше, когато Джес беше наблизо. Погледна към прозореца, очаквайки да види лицето му прилепено до мръсното стъкло. Не видя нищо. Но усещането не си отиваше. Толкова отчаяно ли искаше да го види, че го призоваваше със силата на мисълта си, запита се тя отпаднало. В последните два дни не беше намерила никакъв начин да избяга, не беше измислила никакъв план за измъкване от това ужасно положение. С тези трима мъже, които я пазеха, нямаше възможност да се изплъзне от вниманието им. А след пристигането на Тили изгледите за бягство станаха още по-нищожни. Сега единствената й надежда беше да избяга от мъжа, който щеше да я отведе в Мексико.

 

 

Присвил сребристите си очи във втренчени цепки, Джес огледа мястото с облекчение, когато разбра, че е пристигнал навреме. Положението на слънцето в небето показваше, че още не е пладне. Прясно избръснат, с подстригана коса, наконтен в нов костюм, той зачака Мик Гарнър да дойде на срещата си с Пекос Пит. Разчиташе Гарнър да дойде по-рано, иначе щеше да се наложи да променя плана си. Нямаше представа как изглежда този тип, но се успокояваше от факта, че нито един от тримата разбойници не беше виждал Гарнър. А пък и не познаваха Джес Уайлдър. Ако имаше късмет, щеше да измъкне Ариел без нито един изстрел и без да застраши живота й. По-късно щеше да се върне с представителите на закона и да се разправи с убийците на Джъд.

Боец чу приближаващия кон секунди преди Джес и нададе леко предупредително изцвилване. Джес нямаше представа дали ще види Пекос или Гарнър и се усмихна леко, когато насреща му се появи Гарнър. Мъжът също го видя и дръпна юздите на коня си.

Гарнър изгледа внимателно Джес.

— Вие ли сте Пекос Пит?

Джес кимна.

— Не сте каквото очаквах. Клара Мей много ви похвали, но мислех, че ще сте по-суров тип.

— Нека видът ми не ви заблуждава — отвърна Джес. — Къде е момичето?

— В колибата.

— Дано да е точно такава, каквато ми я описаха, че да си струва идването дотук.

На Джес му се дощя да му смаже физиономията.

— Такава е, дори нещо повече.

— Да вървим. Трябва ми време да я пробвам, преди да я отведа в Сан Антонио.

Джес не можа да понесе това.

— Гадно копеле такова! — изсъска той. — Там, където отиваш, няма да водиш невинни жени незаконно през границата.

Намерението му беше да обезоръжи мъжа, да го върже и временно да го обезвреди, докато се върне заедно с шерифа. Но Гарнър имаше други намерения. Макар и да оцеляваше благодарение на бързата си мисъл и бързи реакции, търговецът на жени много късно разбра, че мъжът, застанал пред него, не е Пекос Пит. Посегна към пистолета си, но Джес беше по-бърз. Макар че не беше имал намерение да го убива, нямаше избор — или да го застреля, или да бъде застрелян. Стреля секунди преди Гарнър. Прицелът му беше точен; Гарнър така и не усети куршума, който го уби.

Ругаейки под нос, Джес извлече трупа настрани, да не се вижда. Нямаше време сега да го зарови, защото очакваше Пекос да се появи всеки момент. Прерови джобовете му и взе документите и парите, учуден, че намира толкова много пари в брой. Надяваше се Пекос да не е чул изстрела, но бързо съчини някаква история, за всеки случай. После, като потупа коня на Гарнър по задницата, го прати да препуска свободно накъм града. Когато Пекос пристигна, той седеше тихо и мирно на един камък и подрязваше ноктите си с ножа.

Пекос Пит дръпна рязко юздите, когато видя Джес.

— Ти ли си Мик Гарнър?

— Точно така — отвърна Джес. — Ти ли си Пекос Пит?

Пекос кимна.

— Май чух изстрел преди няколко минути. Нещо да знаеш?

— Ловци — каза Джес и сви небрежно рамене. — На твое място нямаше да се тревожа.

— Качвай се. Ще те заведа в колибата.

Джес веднага възседна коня си. Колкото по-скоро отведеше Ариел оттук, толкова по-щастлив щеше да бъде. Единственият му страх беше да не би тя да го издаде неволно, когато го види. Но нямаше никакъв начин да я предупреди. Трябваше да се надява на бога и на късмета си, за да доведе работата до успешен край.

— Идват — отбеляза Дилън, разположил се на прозореца в очакване Пекос Пит да се появи заедно с Гарнър.

Ариел чу тропота на копита и после стъпките на мъжа, който влизаше в колибата. Вътрешно се сви, питайки се какъв ли ще е този човек, който купува жени за публични домове. Сигурно беше жесток, извратен и по-подъл от змия, за да се занимава с такава долна работа. Мислено се приготви за най-лошото.

Това, за което не беше подготвена, беше Джес Уайлдър. Собственолично. И неузнаваемо красив. Запълни рамката на вратата с огромната си фигура, облечен така, както никога досега не го беше виждала. Изглеждаше нащрек, опасен и толкова желана гледка, че Ариел едва не изпищя, като го видя. Джес веднага я забеляза и сребристите му очи й отправиха мигновено предупреждение, на което тя моментално се подчини. Езикът й беше залепнал на небцето, краката й се тресяха под нея като желе. Толкова много въпроси просветнаха в мозъка й, че целият и мисловен процес се срути.

Какво правеше Джес тук? Откъде беше разбрал къде да я намери? Дали Мик Гарнър беше негов отдавнашен познат? Очакваше ли, че ще може да я отведе оттук, без Дилън да заподозре нещо? Ариел потърси отговорите и не намери нито един. Всичко, което можеше да направи, беше да се моли Джес да знае какво прави, да се моли за благополучно избавление, да се моли смъртта да не застигне нито един от двама им.

Джес намери Ариел с очи, забеляза бледнината й, виолетовите сенки под очите и израза на крайно отчаяние на лицето й. Погледите им се срещнаха, неговият изпращаше мигновено предупреждение, нейният отразяваше потреса й. Времето като че ли спря, докато Джес изпращаше безмълвното си предупреждение и Ариел го приемаше с едва забележимо кимване.

— Време беше вече — изръмжа Дилън. — Да не се загубихте?

— Бързахме колкото можахме — каза Пекос. — Ето това е Мик Гарнър. — И към Джес: — Това са приятелите ми Барт Дилън, Ганди и Тили Каулс.

— Здрасти — отвърна Джес, насилвайки се да остане спокоен. — Това ли е жената? — и кимна към Ариел.

— Ъхъ — отвърна Дилън. — Хубавичка е, нали?

— Малко е слаба за моя вкус. Да не сте я държали гладна?

— Добре я хранихме — намеси се Ганди. — Какво да правим, като не ще да яде много.

— Колко? — запита Джес, пристъпвайки направо към въпроса.

Дилън отвори уста да каже нещо, но Тили го изпревари. Когато станеше дума за сделки, тя се смяташе за далеч по-способна от тримата мъже.

— Седемстотин и петдесет долара — каза Тили и облиза устни с малкия си език.

— Какво! — възмути се престорено Джес. Не искаше да изглежда мекушав, действаше така, както смяташе, че Мик Гарнър би постъпил. — Седемстотин и петдесет долара за една кльощава жена?

— Струва си всяко пени — заяви Тили. — Девствена е и можете да поискате висока цена за първия път.

Докато дойдеше време Гарнър да научи истината, Тили възнамеряваше да бъде много далече извън обсега му.

— Девствена ли? — каза Джес, претендирайки, че това го е заинтересувало. — Петстотин, толкова най-много съм склонен да дам.

— Шестстотин и петдесет — предизвика го Тили.

— Шестстотин — отвърна Джес, готов да плати три пъти повече.

— Дадено — каза Дилън, страхувайки се, че ще провалят сделката, ако оставят Тили да продължи. — Ако те интересува, името й е Ариел Лийланд.

Джес се вгледа за миг в Ариел, кимна, отброи парите и ги пъхна в ръката на Дилън. Разбойникът моментално се обърна и се приближи към мястото, където Ариел стоеше и гледаше разиграващото се пред нея като в някаква мъгла. Хвана я за ръка и я привлече към себе си, достатъчно близо, за да й прошепне на ухото:

— Ако му кажеш, че носиш дете, и те върне, ще те убия. Ако си умна, няма да казваш на никого.

— Тя е вече моя собственост, махай си ръцете от нея — изръмжа Джес, не можейки повече да се сдържа.

— Само й казвах довиждане — сви рамене Дилън и се отдръпна. Мик Гарнър беше човек, с когото не искаше да си има разправии.

Ганди наблюдаваше събитията с озадачено изражение на лицето, взирайки се в Джес, сякаш се опитваше да си спомни нещо важно.

— Не сме ли се виждали? — запита той накрая.

Джес му изпрати смръщен поглед.

— Не и доколкото ми е известно.

— Странно, май си спомням… е, няма нищо, не е важно.

Джес се обърна и махна на Ариел.

— Хайде, жено, нямам цял ден. — И към Дилън: — Ами дрехите й?

Дилън посочи една торба, пъхната в ъгъла зад вратата.

— Няма много багаж, обаче можеш да вземеш това тук.

Джес кимна и взе торбата, очаквайки Ариел да го последва, без да й казва. Опита се да действа както би действал Гарнър, да не изглежда много снизходителен или загрижен. Ариел реагира бавно, трудно й беше да повярва, че наистина се измъква жива, без измамата на Джес да бъде разкрита и без никой да пострада. За миг се уплаши, че Ганди ще провали всичко, но за щастие паметта му изневери точно в необходимия момент. След като най-накрая осъзна, че е свободна да тръгне с Джес, тя накара вцепенените си крайници да се раздвижат.

Почти бяха излезли, когато Дилън извика подире им:

— Чакайте!

Ужас смрази Ариел и като видя как раменете на Джес се изправиха, тя разбра, че той беше подготвен за най-лошото.

— Конят й е отвън.

— Благодаря — подвикна Джес през рамо.

Заобиколи, без да бърза, към задната част на колибата, но в мига, когато се скриха, сграбчи Ариел през кръста, метна я на седлото, пъхна в ръцете й торбата и юздите и тупна животното по задницата. Бързо скочи на гърба на Боец и го пришпори моментално.

Ариел се вкопчи в юздите и препусна, почти престанала да диша, докато не се увери, че никой не ги преследва.