Кони Мейсън
Обичай ме страстно (3)

3

Неловко мълчание се възцари между Ариел и Джес по време на вечерята. Тя не каза почти нито дума, уплашена от мрачния, силен мъж, който й въздействаше по такъв странен начин. Отдръпна се в предпазната черупка на мълчанието, опитвайки се безуспешно да анализира странното си поведение спрямо Джес Уайлдър. Как можеше едновременно да мрази този мъж и да тръпне от възбуда, когато той я докосне? Не се заблуждаваше да си мисли, че поне малко го е грижа какво ще стане с нея. Явно той се ръководеше от страст и алчност; нейните чувства не означаваха нищо за него. Независимо колко пъти или колко искрено тя повтаряше, че е невинна, Джес Уайлдър упорито отказваше да й повярва.

Джес внезапно протегна дългите си крака, разкърши се и се прозя.

— Вземи едното одеяло — измърмори, все още ядосан на Ариел.

Езикът му още беше подут на мястото, където го беше ухапала. След като загаси огъня, взе одеялото си, постла го край жаравата, легна и затвори очи.

Ариел взе другото одеяло и легна встрани. Дълго време мина, преди да заспи. А от начина, по който Джес се въртеше и мяташе, тя заключи, че и той не може да заспи. Нямаше как да знае, че Джес е също толкова смутен и объркан от нея, колкото и тя от него. Ариел не само го беше възбудила, но и възбудата упорито не отминаваше, разпалила истински огън в слабините му. Поне четири дни имаше да пътуват оттук до форт Уърт и Джес се запита дали положението нямаше още повече да се влоши.

Не, нямаше.

Щеше да стане още по-зле.

Толкова зле, че всяко допиране на нейното тяло до неговото, докато тя подскачаше на седлото пред него, беше истинско мъчение. По-скоро би предпочел да гори в ада, отколкото да пътува така още няколко дни, каза си той. Целия ден не можа да мисли за нищо друго, освен за Ариел, топла и страстна под него, обгърнала го отвсякъде. Божичко, да не е полудял? Тексаското слънце сигурно му е изцедило мозъка.

Тази нощ в лагера им дойдоха нечакани посетители. Джес ги чу да се приближават дълго преди ездачите да се появят в светлината на лагерния огън. Посегна към пистолета си и едрото му тяло се напрегна, сетивата му веднага се наостриха.

— Какво има? — запита Ариел.

— Посетители — изрече тихо Джес. — Двама, може би трима ездачи. Дръж си главата наведена и не казвай нищо, докато не разберем кои са.

— Не… не чувам нищо.

Как можеше Джес да чуе нещо, което тя не чуваше? Мислите й се разбъркаха, когато двама конници внезапно изникнаха от тъмнината. Спряха в светлия кръг на огъня, посрещнати от дулото на пистолета на Джес.

— Добър вечер, приятели — каза единият от мъжете. Плъзна очи от Джес към Ариел и задържа поглед върху нея, после нерешително се върна пак към Джес.

— Не съм ви никакъв приятел — отсече Джес.

— Ние с Люк подушихме миризма на кафе. Няма ли да отделите две чашки на едни пътници? Казвам се Блеки, Блеки Роу. Този тук е Люк Уилкс.

Джес оглеждаше двамата мъже през присвитите си клепачи. Това, което видя, не му хареса. Роу беше едър, набит здравеняк. Омачканата му шапка закриваше по-голямата част от лицето му, но нещо в гласа на мъжа още повече изостри подозрителността на Джес. Приятелят му беше още по-съмнителен на вид, с мръсни и износени дрехи. Не беше толкова набит като Роу, нито толкова висок. Беше дребен и подвижен като лисица. И двамата бяха извънредно подозрителни.

— Можем да ви отделим две чаши кафе — изрече Джес. — После по-добре си вървете.

Ариел се запита защо Джес се държи толкова недружелюбно, когато мъжете явно не представляваха никаква заплаха.

— Много сме ви задължени, господине — каза Роу и слезе от коня. — Та как, казахте, че е името ви?

— Не съм казвал.

Двамата пришълци се настаниха до малкия огън. Люк извади две чаши и Блеки ги напълни от кафеничето, сложено до огъня. Отпи от горещото кафе, замислено погледна към Ариел и запита:

— Това жена ти ли е?

Джес изръмжа:

— Пийте си кафето и заминавайте.

— Малко страшничко е да пия кафе с тоя пистолет, дето го размахвате под носа ми. Няма да ви сторим нищо, господине.

Понеже Джес упорито премълчаваше името си, Блеки сви рамене, обърна се към Ариел и запита:

— Как се казваш, ваша милост?

— Не е ваша работа как се казва… жена ми.

— Жена ти — повтори скептично Блеки. — Не сме стигнали до цивилизацията, а?

Ариел се размърда смутено под опипващия поглед на Блеки. Съмненията, които не даваха мира на Джес, започнаха да смущават и нейните мисли.

— И аз мога да кажа същото за вас — изръмжа Джес.

Докато пиеха кафето си, Блеки и Люк все по-дръзко оглеждаха Ариел.

Изведнъж Блеки се изправи.

— Добре, приятелю, много сме ти задължени за кафето. Ние с Люк май ще си ходим.

Люк, стреснат, изгледа невярващо Блеки.

— Какво? Мислех…

Блеки го срита с върха на ботуша си.

— Казах! Тръгваме, не си мисли, че ще седиш и ще дърдориш тук цяла нощ. Хората искат да спят.

Погледът му се задържа на Ариел, на лицето му се изписа многозначителна гримаса.

Качи се на коня си и потегли. Люк го последва. Ариел си пое дъх — за пръв път, откакто тези двамата се бяха появили — и ги загледа как се изгубват в тъмнината. Въздишката й отекна високо във внезапната тишина на нощта.

— Не се отпускай — предупреди я Джес, клекнал недалече от нея край огъня, докато си наливаше чаша кафе.

— Какво искаш да кажеш?

— Не сме се сбогували с тия негодници. Видя как те гледаха.

— 3-забелязах. Но може би погрешно си разбрал интереса им. Изглеждаха дружелюбни. Може би реагираш прекалено.

— Роден съм в Тексас, жено. Знам какво да очаквам от такива мъже и на какво са способни. Ти можеш ли да кажеш същото за себе си?

— Не, но бързо се уча — натърти Ариел. — Сега, ако нямаш нищо против, ще си лягам.

Ариел вече спеше дълбоко, когато Джес стана от мястото си край огъня и се приготви за сън.

Огънят беше догорял и мътната светлина от димящата жарава едва осветяваше двете спящи фигури, когато две тъмни сенки изпълзяха от мескитовите храсти.

— Спят — прошепна Люк.

— Можеш ли да разбереш коя е жената? — запита Блеки с дрезгав шепот.

Двамата мъже се взряха в тъмното към двете спящи тела, сгушени под одеялата си. Зачакаха луната да излезе иззад облаците и бяха възнаградени заради търпението си, когато забеляза, че по-близката спяща фигура има дълга черна коса. Нощта беше топла и Ариел беше отметнала одеялото; облак черна коса се спускаше по раменете й.

— Убий мъжа — прошепна Блеки, — но не закачай жената. Имам си планове за нея. Как ти се вижда да си имаш собствена курва, а?

— Хубаво ще е — отвърна Люк.

— Хайде.

Двамата нахлуха в импровизирания лагер, насочили дулата на пушките си към мястото, където спеше Джес. Първият изстрел изтръгна Ариел от съня й. Трябваха й само няколко секунди, за да се отърси и да разбере какво става. Но дори след това тя напълно осъзна случващото се едва когато видя куршумите да се забиват в спящата фигура на Джес. От гърлото й се изтръгна протяжен, остър писък, който изразяваше огромния й ужас. Усмивката на Блеки беше отвратителна.

Млъквай, жено, няма да ти направим нищо лошо. Ние с Люк имаме други планове за тебе.

— Не-е-е! Убихте Джес — захлипа истерично Ариел, опитвайки се да стигне до него, за да му помогне.

Но за неин ужас Блеки я хвана и я задържа с огромните си ръчища.

— Никъде няма да ходиш.

— Трябва да му помогна!

Джес не можеше да е мъртъв, не можеше!

— Няма как да му помогнеш на любовника ти. Никой не може да остане жив от толкова куршуми. Сега бъди добричка и дай една целувчица.

— Копеле! Копеле! Копеле! — пищеше Ариел, удряйки го с юмруци.

Люк се беше присъединил към тях, наблюдавайки борбата с жадно предчувствие.

— Може би, ако я цапна, ще се успокои.

— Само да я пипнеш, си мъртъв — долетя дълбок заплашителен глас.

— Не, не е възможно. Изпратих шест куршума в тоя кучи син! — изпъшка невярващо Блеки. — И дори не кърви!

— Да видим дали не е призрак — предложи Люк, извади пистолета си и се прицели.

Но не успя да стреля. Джес инстинктивно натисна спусъка на пистолета си и куршумът удари Люк с такава сила, че го завъртя, преди да го прати долу. Беше умрял още преди да е докоснал земята.

Когато Джес погледна към Блеки, видя пистолета му опрян в слепоочието на Ариел, а другата му ръка — увита около шията й. Грозна усмивка разкривяваше противното му лице.

— Само да мръднеш, и жената е мъртва.

— Пусни я, Блеки.

— Не съм глупак, господине. С нея ще се измъкна оттук.

Той започна да отстъпва, влачейки Ариел. Тя се бореше да си поеме дъх; ръката на Блеки беше като желязно въже около врата й. Заби пети в земята, но това само още повече разсърди разбойника и той я повлече като парцалена кукла. Тя нямаше представа накъде я отвежда, нито пък можеше да му се противопостави.

— Хвърли пистолета по-надалече и оседлай коня си. Търпението ми се изчерпва — викна Блеки към Джес.

Джес го изгледа за миг, после се подчини. Запрати пистолета си към мескитовите храсти и се наведе, за да вземе седлото си от земята. Оседла Боец и отстъпи настрана.

Продължавайки да притиска пистолета си към слепоочието на Ариел, Блеки я метна на седлото и се качи зад нея. Джес стоеше неподвижно, с непроницаемо изражение, сребристите му очи бяха ледени като смъртта. Едва когато се видя на седлото на Боец, Ариел разбра какво е замислил Джес за Блеки и се помъчи да му помогне, но не успя да измисли нищо. Когато обаче Блеки се качи зад нея и взе юздите, тя изведнъж намери решението. Мигновено се наведе и впи малките си остри зъби в ръката му. С върховно задоволство чу изненадания и обиден рев на бандита.

— Кучка! — изсъска той, принуден от болката да я пусне за миг.

Ариел беше готова. Пое си дълбоко дъх, събра сили и в миг скочи от коня. Тупна долу и се претърколи, за да не попадне под копитата на огромното животно. Блеки изригна ред цветисти ругатни, но не загуби време да се занимава с Ариел. Пришпори яростно Боец и животното се втурна напред. Джес не стоеше със скръстени ръце — още преди Ариел да тупне на земята, той се втурна към нея, пренебрегвайки за миг опасния бандит, и коленичи, за да й помогне.

— Удари ли се?

— Н-не. Не мисля. Ще го оставиш ли да си тръгне?

Джес стана, обърна се и изсвири пронизително. Никой не можа да види какво стана в следващия миг, но Ариел от опит знаеше, че Боец ще се подчини безусловно на сигнала на господаря си. Чу вик и глухо тупване, а после — нищо. След няколко минути Боец се появи в спокоен тръс и се приближи към господаря си. От Блеки нямаше и следа.

— Стой тук — заповяда Джес.

Ариел кимна, все още твърде замаяна, за да отговори, когато Джес извади пушката от дисагите и хукна натам, където беше изчезнал разбойникът. Ариел остана да лежи там, където беше паднала, треперейки от страх за Джес. Ами ако Блеки се е притаил някъде и го причаква? Джес може да беше упорит и корав мъж, но не беше жесток, макар да мислеше, че тя е отчасти отговорна за смъртта на брат му. От друга страна, тя щеше да бъде подложена на нечувани безобразия, ако останеше на съмнителната милост на Блеки.

Безпокойствата й се оказаха неоправдани, защото след минути Джес се върна — сам.

— Махнал ли се е? — запита Ариел с треперещ глас. — Ще се върне ли?

— Блеки Роу повече няма да ни безпокои — изрече рязко Джес. Видя как очите на Ариел се разширяват и добави: — Мъртъв е. Счупил си е врата при падането. Боец е препускал в галоп точно когато сигналът ми го е спрял. Беше едър мъж и е паднал лошо.

— Значи свърши, наистина свърши… — запита Ариел с едва чут глас.

Джес се намръщи. Ариел беше по-плаха, отколкото би допускал за жена, свикнала на насилие, помисли си той. Едно натрапчиво подозрение не му даваше мира, но той се помъчи да го отпъди. Тази жена беше умна; преди малко го беше доказала, използвайки ума си, за да се отърве от бандита без негова помощ. Хрумна му, че истинската Тили Каулс би предпочела компанията на мъж като Блеки Роу вместо да свърши зад решетките. Това го накара да се позамисли, но сега не беше време за такива неща. Не и когато Ариел трепереше пред него като лист и трябваше незабавно да я успокои.

— Всичко свърши. И Блеки, и Люк са мъртви.

Джес помогна на Ариел да се изправи и я задържа, когато краката й се подгънаха.

— Съжалявам — изрече тя плахо. — Обикновено не се плаша толкова.

Нещо дълбоко скрито в Джес го накара да обвие ръце около нея и да я привлече към себе си. Почувства я толкова дребна и крехка пред огромното си тяло, че изпита непреодолима нужда да я пази и защитава.

— Държа се храбро, беше чудесна — каза той нежно, галейки я от раменете до кръста. — Можеше ти да лежиш там със счупен врат, ако не беше намерила начин да слезеш от коня. Много умно, но сигурно си свикнала сама да се оправяш в трудни положения.

Ариел почти не осъзна завоалираната забележка на Джес. Ръцете му бяха толкова топли, толкова успокояващи, толкова възбуждащи, че думите му почти губеха значението си. Когато устните му докоснаха шията й, тя се притисна още повече към него и ръцете й сами се качиха към раменете му.

— Господи! Това никак не е хубаво.

От устните му се откъсна внезапна ругатня.

Изведнъж Ариел усети, че полита, когато Джес я грабна на ръце и я положи на постелята й. Последва я и я притисна под себе си с настойчивост, която го шокира.

— Двамата с тебе ще решим това между нас веднъж завинаги. Искам те още откакто те видях и мисля, че и ти чувстваш същото. Подлудяваш ме, жено. Няма да мога да яздя утре, ако сега не свършим с това.

Ръката му се плъзна под полата й, отминавайки коленете. Грапавата му длан я възбуждаше, докосвайки нежната кожа на бедрото й.

— Не, недей — изохка тя с едва чут глас.

Джес не обърна внимание на слабия й протест, копринената мекота на кожата й го привличаше неудържимо. Кой да помисли, че Тили Каулс ще е толкова привлекателна, толкова млада и невинна? Той нямаше представа защо, но желанието му не намираше разумно обяснение. Тили „Ариел“ Каулс някак си беше влязла под кожата му по-бързо от всяка друга жена досега.

— Не си играй игрички с мене, Ариел — изстена Джес срещу устните й. Кога бе успяла да го омагьоса така? — Няма да ти направя нищо лошо. Казвали са ми, че съм добър любовник, ще бъда добър с тебе.

Устата му се впи в нейната с дръзка настойчивост, езикът му облизваше влажните й ъгълчета и в следния миг се вмъкна вътре, а тя ахна оскърбено. Започна да се бори с него, да го удря по гърдите, но това само разпалваше огъня в него. Слабините му набъбнаха, притиснаха се настоятелно към нейната мекота. Вече беше разкопчал корсажа й и си играеше с щръкналото зърно на едната й гърда. Посегна да разкопчае панталоните си, когато Ариел си възвърна дар слово.

— Безсърдечен негодник такъв! Как можеш да искаш такива неща след… след всичкото това! Нищо ли не чувстваш?

— Към онези копелета ли? Съжалявам, Ариел, не изпитвам нищо към тях, но точно сега изпитвам много чувства към тебе.

— А аз не изпитвам нищо към тебе. Сега се махай от мене, веднага.

Джес пое дъх и разбра, че Ариел казва истината. Тя беше ужасно уплашена и й трябваше време, за да се съвземе от шока. Явно не беше в настроение да прави любов и той щеше да бъде най-безсърдечният негодник на света, ако решеше да я накара насила, докато тя още се чувстваше зле. Ръцете му затрепериха, докато нерешително спускаше надолу полата й и закопчаваше корсажа й.

— Колко жалко да криеш тия красоти, но имаш право. Трябва да погреба Люк и Блеки и да намеря конете им. Има още няколко часа до зазоряване, по-добре е да поспиш.

Мисълта, че Джес може да я остави сама, изведнъж накара Ариел да изпадне в паника. Не искаше да бъде сама, не и тази нощ. Нуждаеше се от успокояващото му присъствие, но не така, както той искаше нейното. И тъй като вече не беше заплаха за нея, тя не искаше да остане без него.

— Джес, не ме оставяй… не искам да бъда сама точно сега. Остани при мене до разсъмване.

Джес сви вежди. Ариел искаше от него нещо, което не беше сигурен, че може да направи. Да седи до нея, да я докосва… колко още мъчения можеше да понесе един мъж? Но тя изглеждаше толкова привлекателна, така уплашена, че той не можеше да й откаже. Прегърна я необикновено нежно и я долепи до гърдите си.

— Спи, Ариел, в безопасност си; не трябва да се страхуваш нито от мене, нито от някой друг. Примирие. За няколко часа ще забравя коя си и ти направи същото.

Макар че тялото му тръпнеше от незадоволено желание, той се закле, че няма да я докосне. Не и тази нощ.

— Първо ми кажи защо Блеки и Люк не можаха да те убият. Видях ги да стрелят по одеялото ти.

— Нали не мислиш, че съм повярвал на тези разбойници? Знаех, че ще се върнат. Нагласих одеялото така, сякаш спя, и се скрих в мескитите да ги чакам. Оцелял съм досега, защото винаги съм бил предпазлив, и нямам намерение да се променям.

— Аз… радвам се, че не те убиха — каза сънено Ариел.

Джес не можа да измисли какво да й отговори.

— Спи, Ариел.

Тя кимна уморено, вече полузаспала. В последните няколко седмици беше преживяла повече превратности, отколкото другите добре гледани млади дами не биха преживели до края на дните си.

Слънцето хвърляше топлите си лъчи върху лицето на Ариел и я накара да замига, докато постепенно се разсънваше. Беше спала така дълбоко, така безметежно, че не беше разбрала кога Джес се е отделил от нея. Усети, че вярата й в мъжете се възстановява. Той беше толкова нежен, толкова внимателен тази нощ, че тя беше сигурна, че вече е разбрал грешката си и няма да я смята за Тили Каулс. Под въздействието на някакво чудо упоритият ловец на глави признаваше факта, че тя не беше в състояние да извърши всичките тези ужасни престъпления. И докато лежеше, размишлявайки над новото развитие на нещата, в полезрението й се появи Джес. Изведе два коня от мескитовия гъсталак, окръжаващ лагера им. Едва тогава Ариел забеляза, че тялото на Люк го няма. Беше благодарна, че Джес е станал рано и е заровил двата трупа, преди тя да се събуди.

— Радвам се, че си будна — каза Джес, като усети, че Ариел го гледа. — Благодарение на Люк и Блеки вече си имаш собствен кон. А аз имам още две награди, които да си потърся. Сто процента съм сигурен, че за главите на тия двама негодници има обявени награди.

— Поне няма да останеш с празни ръце — подметна снизходително Ариел.

— Какво, по дяволите, ми плещиш? — запита остро Джес.

— Ами… сигурно вече не мислиш, че аз съм Тили Каулс? — ахна невярващо Ариел.

— Не съм видял нищо, което да доказва обратното — беше предпазливият отговор на Джес.

— Но… не разбирам. Снощи…

— Снощната случка само показа, че си една изплашена жена. Не съм си променил мнението. Все още смятам да те предам на правосъдието. Не мога да забравя, че партньорът ти уби брат ми. Той беше единственият ми роднина. Ако не си Тили Каулс, шерифът да се оправя. Хайде да ставаме, че имаме много път за днес.

Зелените очи на Ариел блеснаха във внезапен прилив на гняв. Този мъж беше толкова упорит, че не виждаше кога някой е невинен. Мразеше го. Не можеше да си спомни някога да е мразила някого така, както сега Джес Уайлдър. Снощи за малко бе открила мекота под коравата му външност, но тази сутрин разбра колко много се е лъгала. Джес Уайлдър беше жесток, отмъстителен мъж, в чието огромно тяло нямаше и една частица съчувствие. Ако у него имаше някаква нежност или поне почтеност, държеше ги добре прикрити.

Ариел кипеше в едва сдържана ярост, докато Джес прибираше нещата и ги товареше на гърба на третия кон.

— Двата допълнителни коня ще ни позволят да пътуваме удобно — забеляза Джес, поглеждайки към Ариел. — Гладна ли си?

Тя поклати глава; беше твърде ядосана, за да яде. Храната сигурно щеше да заседне на гърлото й и да я задави.

— Както искаш — сви рамене Джес. — И на мене нещо не ми се яде. Като се приготвиш, тръгваме.

Ариел изми лицето и ръцете си с малко вода от манерката, изплакна устата си и дискретно изчезна в храстите. Имаше сериозно намерение да избяга от Джес Уайлдър. Нямаше да бъде трудно да потъне сред мескитите и да се скрие в околните гъсталаци. Но здравият разум надделя. Ариел осъзна, че не е екипирана както трябва, за да пътува сама в тези негостоприемни краища. Нямаше храна, вода, оръжие, нито пък кон. Освен това, какъвто беше находчив, Джес Уайлдър със сигурност щеше да открие убежището й. Когато се върна на мястото на лагера, Джес я чакаше, присвил устни в тиха развеселеност. Сякаш беше прочел мислите й и знаеше, че е решила да се върне, вместо да се опитва да оцелее сама в такава враждебна обстановка.

Със сигурност беше доста по-спокойно да язди собствен кон, помисли Ариел, докато препускаше, леко изоставайки от Джес, който седеше на гърба на Боец така, сякаш се беше родил на седлото. Беше ужасно облекчение да не е принудена да се бори със странния, начин, по който тялото й реагираше на този невъзможен мъж. Очите й неволно се втренчиха в онази част от анатомията му, която така замайващо равномерно подскачаше на седлото. Стегнатите, съвършено симетрични полукълба на седалището му преминаваха в стройни хълбоци и тънка талия, после се разширяваха в невероятно мощни гърди и рамене. Тялото му беше еротично продължение на прекрасното животно под стегнатите му мускулести бедра.

Господи, помисли Ариел смаяна. Какво ставаше с нея? Умът й я повеждаше на забранено пътешествие, което можеше да свърши само с нови неприятности.

Когато спряха за обед и да дадат почивка на конете, Ариел жадно пое твърдата, ронлива питка, която Джес й предложи. Изяде я в нацупено мълчание, без да знае, че той я наблюдава иззад черната завеса на миглите си.

Джес знаеше коя е Ариел и каква е, защо тогава тя не се отказваше от смешните си твърдения? Отначало му беше смешно да се съгласява с нея, да я нарича Ариел, като знаеше, че истинското й име е Тили. Но сега нямаше абсолютно нищо смешно в начина, по който реагираше на присъствието й. Господи, та той не беше хлапе с жълто около устата, което да не може да владее подтиците си. Беше зрял мъж, познал много жени за своите двадесет и осем години. По дяволите, колко живот и авантюри изпълваха тези години, така че защо някаква красива лъжкиня като Тили Каулс, наричаща се още Ариел Лийланд, ще го кара да се чувства така дяволски объркан?

Ариел се изчерви, когато вдигна очи и видя, че Джес я гледа със загадъчно изражение на лицето.

— Нищо не съм направила — наблегна тя, вдигайки предизвикателно брадичка. — Не ме зяпай така, сякаш съм някое… някое чудовище. Надявам се да се задавиш със смешните си твърдения, щом научиш истината.

— Колкото и странно да изглежда, започвам да усещам същото — измърмори той под нос.

— Какво каза? — запита Ариел, понеже не успя да долови думите му.

— Нищо — изрече рязко Джес, съвземайки се. — Качвай се. Не искам това пътуване да продължава повече, отколкото е необходимо. Няма да се спра, докато Барт Дилън не се изправи пред съда заради престъпленията си. Може би ще започна живота си отново, когато Дилън се присъедини към тебе зад решетките.

— Някоя жена ли те чака някъде?

Защо го попита, укори се мислено Ариел. Какво й влизаше в работата дали Джес е женен или в живота му има някоя изключителна жена.

— Би могло да се каже — призна той с бавна усмивка. Истина беше… е, може би поне отчасти. Много беше мислил за Ели Лу Додж през тези две години. Тя живееше във Форт Уърт, където той някога беше щатски шериф, и се беше заклела, че ще го чака колкото трябва, докато той се разправи с убийците на Джъд. Но това беше преди две години и през цялото това време Джес я беше виждал твърде рядко. Тя беше висока, закръглена, руса, с кожа, бяла като лилия; Джес мислеше, че тя би могла да му стане чудесна съпруга. И ако не усещаше прилив на изгаряща страст по красивата Ели Лу, обвиняваше заради това силното си желание да намери и накаже убийците на Джъд. Ако тя все още беше свободна, Джес възнамеряваше скоро да се ожени за нея и да заживее спокоен живот.

Яздейки до Джес, Ариел мислеше над отговора му, питайки се каква ли жена ще обича един такъв груб, корав тексасец, студен като лед и готов на всичко. Може би някоя също толкова сурова и безчувствена като него.

Ариел никога не беше очаквала да преживее такава задушаваща жега, каквато настана през следващите дни. Безмилостното слънце печеше с неотслабваща ярост. Само след няколко мили тя усети, че мозъкът й сякаш започва да ври. Лятото в Сейнт Луи беше горещо, но не можеше да се сравнява с този изгорен от слънцето юлски Тексас. Тя усещаше, че цялата влага от тялото й се изпарява, за да не остане нищо, само една изсушена черупка. Усещаше как кожата й се надига на мехури и носът й се бели.

Този ден яздиха непрекъснато, докато бедрата на Ариел започнаха да пламтят. Гърбът й се превърна в една огромна болка, главата й бумтеше. Тя се отпусна на седлото и щеше да падне, ако в последния миг Джес не я беше видял, че се олюлява; свали я от седлото й и я настани пред себе си.

— Поспи, ако искаш — каза той, вече с не толкова суров глас. — Няма да те оставя да паднеш.

Ръката му се обви около талията й и той стисна по-здраво юздите.

— По дяволите, носиш корсет в тази жега? — изруга той. Дръпна внезапно юздите и спря коня. — Да не си си изгубила целия акъл, който ти е дал господ? — Смъкна я от гърба на Боец. — Сваляй го. И две-три от тия дяволски фусти. Трябва вече достатъчно добре да си опознала Тексас, за да разбереш, че всичките тия женски гиздила не вършат работа в такъв климат. Размърдай си задничето, Тил… Ариел.

— Как смееш! Разбира се, че няма!

Джес слезе и се извиси над Ариел като разярен великан, застанал широко разкрачен, скръстил ръце на масивните си гърди. Жилите на врага му се издуваха от гняв.

— Веднага, Ариел! Смятам да те отведа във Форт Уърт жива и здрава, а не изсушена от жегата. Ако сама не го направиш, ще ти помогна.

Той я разтърси безмилостно, хванал с огромните си ръце деколтето на роклята й.

Ариел почувства натиска на пръстите му и разбра, че Джес има намерение да я съблече, ако тя сама не го направи.

— Чакай! Ще го направя. Обърни се.

Джес я погледна смутено за един миг, после отметна глава и се разсмя.

— Ама ти си била голяма работа! С колко мъже си била, преди да се хванеш с Барт Дилън? Не ми се прави на невинна. Ще махнеш ли тоя корсет или не?

Ариел сърдито отмахна ръцете на Джес и се обърна с гръб към него. Ръцете й трепереха, докато разкопчаваше копчетата на корсажа и смъкваше ръкавите. Когато посегна зад гърба си, за да развърже връзките на корсета, Джес се намеси, преди тя да успее да ги хване. Дългите му загорели пръсти сръчно и уверено развързаха връзките. Когато докоснаха нежната й кожа, Джес беше смаян от начина, по който плътта й го караше да потреперва и да пламти. Ариел навярно също го беше почувствала, защото замря и пое дълбоко дъх. Пръстите на Джес внезапно стиснаха дрехата и рязко я дръпнаха. Тя ахна, когато корсетът се отдели от тялото й и излетя над главата й, приземявайки се в праха на няколко ярда разстояние.

Тя сърдито дръпна корсажа си и се обърна, за да го изгледа гневно.

— Необходимо ли беше?

— И още как. Никога няма да разбера защо жените намират за необходимо да се напъхват в такива измишльотини, дето само им създават неприятности. Ти със сигурност нямаш нужда от това нещо. Мога да обхвана кръста ти с две ръце и пак ще остане достатъчно място. Сега фустите.

Когато Ариел се поколеба и му се стори, че прекалено дълго се бави, Джес безцеремонно пъхна ръце под полата й и развърза шнура, който държеше фустите. Две от тях веднага се свлякоха с леко шумолене в краката й. Ариел нямаше друг избор освен да излезе от тях. Когато Джес се накани да ги хвърли при корсета, тя се възпротиви.

— Не! Ще… ще ми трябват.

— В затвора ли? — намръщи се Джес.

Но удовлетвори молбата й, взе фустите и ги натъпка в дисагите. Вдигна я, настани я на Боец и скочи на седлото зад нея.

— Имам си кон — настоя Ариел.

— Може по-късно пак да яздиш, но не и сега. Едва не припадна и можеше да си счупиш глупавия врат преди няколко минути.

— Защо те е грижа?

— Проклет да съм, ако знам — изръмжа Джес. — Сега заспивай. Когато си починеш, ще се качиш пак на коня си.

Ариел нарочно изправи гръб, отказвайки да докосне дори частица от твърдото му тяло. Но за нейно съжаление решителността й бързо се стопи, защото изтощението, съчетано с палещата жега и еднообразието на пейзажа, я накара да се отпусне на гърдите на Джес.

Джес усети Ариел да се отпуска до него и ръцете му автоматично се стегнаха около нея. Това, което започна в следващия миг, беше жестока борба със съзнанието му, което непрекъснато му припомняше, че нежната женственост на Ариел е измамна. Под невинната външност се криеше сърце, черно като ада. Тя беше ограбила повече банки, отколкото той можеше да преброи, беше съучастничка в убийството на няколко мъже. Джес не можеше да понесе мисълта, че я желае въпреки мрачното й минало и печалната й репутация. Всичко, което трябваше да направи, беше да си припомни как Джъд умря от силния кръвоизлив в банката, след като беше застрелян от Барт Дилън, и горещата му кръв закопня за отмъщение. Но макар да знаеше всичко това, Джес не успяваше да се пребори с факта, че желаеше тази жена независимо какво беше направила. Почти му се искаше тя да бъде Ариел Лийланд, невинна жертва на фалшива самоличност.

Проклятие, помисли той, изсумтявайки в самопрезрение. Размекваше се с възрастта. Нямаше търпение да се отърве от тази женичка, за да продължи да търси Барт Дилън. Дотогава, до деня, когато този отвратителен престъпник умреше или отидеше зад решетките, обеща си отново Джес, той щеше да посвети живота си на това, да намери убиеца на Джъд. Наистина нямаше да има живот за него, докато Барт Дилън се разхожда свободно из Тексас!

Ариел не спеше. Безнадеждно осъзнаваше тялото на Джес — твърдата стена на гърдите му, мускулестите му ръце, обгърнали талията й, за да държат юздите. Но вместо да се почувства застрашена, тя я обграждаше усещане за спокойствие. Скоро заспа, знаейки, че докато Джес е наблизо, нищо лошо няма да й се случи. Беше противоречие, но тя беше твърде изтощена за да се задълбава в него.