Кони Мейсън
Обичай ме страстно (11)

11

За Ариел следващите дни бяха дълга и изтощителни. Тя хвърляше много сили, за да научи всичко, което трябваше да знае за ранчото, за колкото може по-малко време. Удобно облечена в каубойски панталони или кожена пола-панталон заради дългите часове, прекарвани на седлото, тя обикновено можеше да бъде намерена някъде из безкрайните акри да наблюдава как работниците вършат работата си. Странно, но каубоите като че ли нямаха нищо против въпросите й и не се мръщеха на присъствието й. Тя се научи как да жигосва телета, как да връзва възли и къде да търси заблудили се животни. Наистина, имаше някои неща, които предпочиташе да остави на работниците си, като например кастрирането на младите бичета.

Освен тези си задължения, тя прекарваше много време и над счетоводните книги, които адвокат Бърнс й беше предал. Всекидневното отиване в малката канцелария на Бък Лийланд се беше превърнало в ритуал. Понякога оставаше там толкова до късно, че Розали насила я изтикваше към леглото. През този първи месец тя научи толкова много, че понякога главата й се замайваше от цялото познание, което беше натрупала в нея.

Кърк Уолтърс беше чест посетител, за голямо неудоволствие на Розали. Той щедро предложи на Ариел своите познания и съвети в областта на фермерството, които в повечето случаи се оказваха доста полезни. Скоро Ариел започна да смята красивия фермер за най-добър приятел. Един ден Кърк дойде с писмо от майка й. Беше ходил до града по работа и беше взел своята поща и нейната.

Ариел се извини и започна да чете писмото. След няколко минути се намръщи, сложи го обратно в плика и го пъхна в джоба си. Кърк изгаряше от любопитство.

— Лоши новини ли има?

— Всъщност не — отговори Ариел, все още намръщена. — Макар майка ми да знае, че съм твърдо решила да поддържам ранчото, настоява да се върна в Сейнт Луи. Заплашва, че ще прати някого да ме прибере. Но няма да стане. Скоро ще навърша двадесет и една. Ако успея да издържа дотогава, тя няма да може да ми казва какво да правя.

— Все така твърдо ли сте решили да останете в Тексас? — запита Кърк, раздразнен от упорството на Ариел.

— Да. Тук ми харесва. Татко знаеше, че ще ми хареса; затова ми е оставил ранчото.

— Казвате го сега, защото всичко като че ли върви по вашему. Няма инциденти, нищо лошо не се е случило, никой не оспорва нарежданията ви.

— И нищо такова няма да се случи — натърти Ариел. — Всеки ден научавам нови неща, добивам повече опит. Скоро ще мога да се занимавам с всичко в ранчото.

— Вие сте забележителна жена, Ариел Лийланд — каза той. Странно, но говореше напълно сериозно. Не че това щеше да го възпре да изтръгне ранчото от ръцете й, дори ако се наложеше да се ожени за нея, за да го стори.

Ариел още не можеше да се принуди да хареса Труди Уолтърс. Смяташе това момиче за суетно и самовлюбено. Една приятелка на нейна възраст би й се отразила добре, но за съжаление Труди не беше човек, чието приятелство би искала да спечели. В редките случаи, когато тя придружаваше брат си при гостуванията му в ранчото „Лийланд“, Ариел се държеше любезно, но хладно и предпазливо. Мислеше, че Труди може да научи много нещо от брат си в такива области като очарователното държание.

Един ден през август Кърк дойде сам и покани Ариел на пикник. Отначало тя отказа, изброявайки всички задължения, които имаше за този ден и за следващия, и за другите след него. Но той беше толкова настоятелен, събуждайки интереса й с описанието на идеалното място, което имаше предвид, че в края на краищата тя се съгласи да го придружи. Господ й беше свидетел, би могла да си даде един ден почивка. Пикникът беше определен за следващия ден. Кърк трябваше да я вземе в десет часа сутринта и да донесе храната. Плановете му звучаха така интригуващо, че Ариел започна с нетърпение да очаква излета. Кърк беше приятен компаньон, изглеждаше наистина привързан към нея и нямаше да приеме „не“ за отговор.

Нито едно облаче не помрачаваше утринното небе, когато Ариел започна да се облича за пикника с Кърк. Не можеше да си спомни откога не е била на пикник и се надяваше да си отпочине в приятна компания. Сякаш от векове не беше се срещала с подходящ мъж, откакто… не, не трябваше сега да мисли за Джес. Освен това не би нарекла Джес Уайлдър подходящ мъж. Той беше вълнуващ, твърдоглав… великолепен! Тя го мразеше… желаеше го… но не можеше да го има.

Розали дойде при нея, докато тя чакаше Кърк на верандата.

— Сигурна ли си, че искаш това? — запита мексиканката, цъкайки неодобрително с език.

— Отивам само на пикник, Розали — отвърна Ариел, раздразнена от постоянните натяквания на икономката по адрес на Кърк.

— Това не ми харесва. Не си в безопасност с този мъж.

— За бога, Розали, какво може да се случи? Той е мой приятел. Свикнах да му вярвам през изминалия месец, мисля, че и ти би трябвало да свикнеш с това.

— Говорила съм със служителите му и знам на какво е способен. Дори работниците му се страхуват от него.

— Е, аз не се страхувам. И ти не би трябвало. Татко винаги казваше, че от приказки полза няма.

След тази забележка Розали млъкна, а Кърк дойде точно в десет с матка каручка.

Почти един час беше необходим, докато стигнат до мястото близо до река Брасос. Беше много красиво, донякъде уединено сред дърветата, между които Кърк разстла одеялото.

— Сега сте на собствената си земя — каза Кърк, докато Ариел се разхождаше покрай реката, загледана в разстлалата се водна лента. За него беше прекрасно, че така добре познаваше ранчото Лийланд. Налагаше се, ако искаше един ден то да бъде негово. — Има брод малко по-нататък, но никой няма да ни безпокои.

— Красиво място; благодаря ви, че ми го показахте. Има части от ранчото, където още не съм била, Толкова съм заета напоследък…

— Ариел, елате и седнете, изглеждате изтощена. Твърде много работите. Трябва ви мъж, някой, който да ви помага в ранчото.

Ариел изфуча възмутено:

— Справям се много добре.

— Разбира се, и се гордея с вас, но фермерството е трудна работа за жена.

Той я поведе към одеялото. Ариел се отпусна на земята, прибирайки крака под себе си. Кърк седна до нея и обгърна с ръка раменете и. Тя замръзна, но се укори, че постъпва глупаво; та той беше просто приятел. Той я усети, че се отпуска, и се усмихна вътрешно. Скоро щеше съвсем да я опитоми, мина му през ума самодоволна мисъл.

— Мислили ли сте за брак?

— Нима всяка жена не мисли за брак? — отвърна Ариел с неутрален тон. — Може би ще се омъжа един ден… кой знае.

— Отскоро ви познавам, Ариел, но вие станахте много важна за мене.

— Така ли? — каза тя предпазливо.

— Не сте ли се досетили вече? Надявах се и вие да изпитвате същото към мене.

Ариел преглътна. Не беше съвсем сигурна накъде води целият този разговор, но беше решително неудобно да говори с Кърк за такива неща като брак.

— Аз… аз ви се възхищавам, Кърк. Доказахте, че сте незаменим приятел.

— Само приятел? Надявах се на нещо повече. Има ли някой в Сейнт Луи, който да е важен за вас?

Ариел се сети за Дентън Добс и набърчи нос.

— Не съм оставила никакви обожатели в Сейнт Луи.

Кърк се усмихна, зарадван, че няма конкуренция за чувствата на Ариел. Тя беше млада, уязвима, самотна и готова за това, което той имаше предвид.

— Много мислих по този въпрос, Ариел, и искам да станете моя съпруга. Вие сте всичко, което някога съм искал от някоя жена — топла, красива, чувствителна и също така решителна като мене. Ако съберем имотите си, ще се получи едно от най-големите имения в Тексас. Толкова много си подхождаме. Моля ви, кажете „да“.

Тя остана смаяна, не можа да каже и дума. Харесваше Кърк, но бракът беше нещо сериозно. Това обаче можеше да накара майка й да престане да се меси в живота й и да се опитва да я накара да се върне в Сейнт Луи. Какви са тези мисли, упрекна се Ариел. Брак сред толкова кратко познанство беше нещо немислимо. Освен това, тя не обичаше Кърк.

— Поласкана съм, Кърк, но за брак не може и дума да става. Поне за момента. Аз почти не ви познавам. Нека си дадем време да се опознаем, преди да ме попитате отново.

— Защо да чакаме? Знам какво искам и ако си дадете труд да помислите, ще видите, че идеята си струва. — Когато Ариел се смути, той продължи: — Ще размислите ли?

— Да… разбира се, наистина съм поласкана. Просто съм неподготвена. Не знам дали изпитвам към вас… такива чувства.

— Как бихте могли? Та аз дори не съм ви целунал.

Ариел замислено прехапа долната си устна. Кърк отчасти имаше право. Как би могла да знае какво изпитва към него, ако никога не си го беше представяла в романтична светлина? Той беше приятел, нищо повече. Не пропускаше ли една възможност да научи дали някой друг мъж и въздейства по същия начин, както Джес Уайлдър? Щеше да бъде интересно да разбере дали ще реагира на допира на друг мъж така, както реагираше на целувките и ласките на Джес. Джес я караше да пламти от желание. Докосването му пораждаше у нея жажда, която друг не би могъл. А вероятно би могъл? Имаше само един начин да разбере.

— Целунете ме, Кърк — прошепна Ариел, вдигайки устни към него.

Кърк се усмихна широко. Беше прав. Да спечели Ариел се оказа дори по-лесно, отколкото беше мислил. Много по-лесно, отколкото да прилага сила или принуда. С увереност, породена от мъжкарска самонадеяност, той притегли Ариел в прегръдките си. Устата му бавно покри нейната, вкусвайки устните й.

Ариел не почувства нищо.

Когато тя не се отдръпна, той едва не извика от възторг и върхът на езика му се осмели да проникне по-навътре.

Все още нищо.

Тогава езикът му се одързости, проникна през бариерата на зъбите и целувката стана по-дълбока. Ариел отвърна, очаквайки чувствата й да експлодират. Когато нищо такова не се случи, тя се отдръпна леко и го загледа със смесица от смущение и учудване. Но Кърк вече беше завладян от собственото си откритие. Ариел не беше плахото девойче, за каквото я беше вземал досега. Той откри, че тя е жена, способна на страст, и възнамеряваше да изследва всичко това докрай. Може би този брак нямаше да се окаже толкова скучен, колкото си го беше представял. Подтикнат от неизказаното й съгласие и пришпорван от страст, която го учуди, Кърк отхвърли всякакви бариери. Сграбчи Ариел и я притисна в прегръдките си.

Устата му властно покори нейната. Ръцете му потърсиха интимност, каквато тя не възнамеряваше да допусне. Когато Кърк обхвана гърдата й, Ариел разбра, че той има наум нещо повече от целувките. Но вината не беше изцяло негова, защото тя съзнателно го беше насърчила, очаквайки да открие същите великолепни усещания, каквито бе изпитвала, когато я целуваше Джес. Когато не стана така, тя беше твърде заета да се ориентира в собственото си откритие, за да си зададе истински въпроса какво ще си помисли Кърк, ако тя не възрази против интимностите му. Този път вече се дръпна твърдо и настоятелно, макар че ръката му още държеше гърдата й.

— Не, Кърк… съжалявам, ако съм ви подвела. Не съм свикнала на такива неща.

— Ти си страстна жена, Ариел, защо да отричаш чувствата си към мене? Казах ти, че ще се оженя за тебе, така че защо се колебаеш? Никой няма да разбере, ако изпреварим сватбата с няколко седмици.

— Никога не съм се съгласявала на женитба, Кърк, само на една целувка. Нещата няма да отидат по-далече.

— Не бъди плаха, скъпа, няма да те нараня. Обещавам ти, че ще харесаш това, което ще направя с тебе.

— Имате погрешна представа за мене, Кърк, аз…

Но Кърк вече не слушаше какво му се говори. Той беше мъж на действието и искаше да докаже властта си над Ариел по най-първичния начин, познат на мъжете. Овладя устните й и я притисна на твърдата земя. Ръцете му бяха едновременно навсякъде — по гърдите, хълбоците, седалището й. Беше толкова завладян от мисълта да я има, а тя — от мисълта да се отбранява, че и двамата не чуха как един конник прекоси реката и излезе на брега само на няколко крачки от мястото, където двамата се бореха на одеялото.

Тихото изцвилване на коня на Кърк, който приветства новодошлия, стресна Кърк. Той веднага пусна Ариел, обърна се и посегна към пистолета си. Ариел се отпусна смаяна, поучудена как нещата се бяха развили толкова бързо. Една целувка бе накарала Кърк да стигне дотам, че да иска нещо повече. Имаше ли някакъв недостатък в характера й, който да кара мъжете да гледат на нея като на лесна жена, запита се тя отпаднало. Когато най-накрая осъзна, че не са сами, Кърк вече се беше дръпнал от нея.

— Здрасти.

— Какво искате? — запита войнствено Кърк. — Какво правите тук?

— Пресичам реката. Има ли закон против това?

— Не, само се питах защо сте избрали точно това място. Тук е собственост на Лийланд.

— Хубаво. Вие ли сте господин Лийланд?

— Не — призна неохотно Кърк. — Но това е госпожица Лийланд и тя ще ви каже, че нарушавате границата на собствеността й.

— Наистина? Нарушавам ли границата, госпожице?

Ариел премига, затвори очи и отново премига. Той още беше там. Огромен — господи, колко огромен беше, — плашещо красив и великолепно мъжествен. Седеше на коня си с неподражаема лекота, която подсказваше дълги часове, прекарани на седлото. Шапката му беше нахлупена ниско над челото, за да закрива очите му от слънцето, но Ариел би го познала навсякъде. Изведнъж й хрумна, че той е видял как тя и Кърк са се търкаляли по земята като животни. Изчерви се, червенината бавно пропълзя нагоре от деколтето към шията и бузите й. Джес сигурно беше усетил какво си мисли тя, защото каза:

Надявам се да не съм прекъснал нещо.

— Джес, не мога да повярвам на очите си! Какво правиш тук?

— Пресичам реката.

Тя седна на одеялото и издърпа надолу полата си. Той винаги успяваше да я раздразни.

— Знаеш какво искам да кажа.

— Вие двамата познавате ли се? — запита Кърк, почти онемял от учудване. Къде, за бога, е успяла Ариел да се запознае с такъв опасен човек, запита се той.

— Да, познаваме се — каза Джес, докосвайки шапката си, като се обърна към Ариел.

Съдейки по предпазливото поведение на Джес и притеснената му усмивка, Ариел би могла да се обзаложи, че той е бесен… че би могъл да бълва змии и гущери. Но усмивката и нехайното поведение не можеха ни най-малко да я заблудят. Беше видял достатъчно, за да си извади погрешно заключение.

— Кърк, това е Джес Уайлдър. Джес, запознай се със съседа ми Кърк Уолтърс. Кърк много ми помагаше с ранчото.

— Бих се обзаложил — изрече Джес с тънък намек в гласа.

Никой от двамата мъже не подаде ръка на другия. Още от самото начало и двамата разбраха, че между тях никога няма да се породи приятелство.

— Не ми отговори на въпроса — продължи Ариел. — Какво правиш тук? Мислех, че имаш работа в Мексико.

— Промених решението си — каза загадъчно Джес. И я изгледа многозначително. — Намислих да се отбия да посетя една стара позната.

Кърк премести очи от Ариел към Джес, осъзнавайки, че между двамата има някакво дълбоко подводно течение, но без да може да разгадае каква тъмна тайна съществува помежду им.

— Колко… мило от твоя страна, че си се сетил за мене.

— Много трудно е да те забравя — измърмори той под нос.

— Какво?

— Няма значение. Животът в ранчото оправда ли очакванията ти?

Очите на Ариел блеснаха.

— Повече, отколкото очаквах. Харесва ми. Тексас ми харесва. Пристигнах точно навреме. Кърк тъкмо щеше да купи имота, по аз дойдох и осуетих плановете му. Трябва да кажа, че той прие новината с учудваща благосклонност.

— Много любезно от ваша страна, Уолтърс. Ариел може да бъде доста убедителна, когато пожелае.

Джес изведнъж се огледа наоколо, забеляза кошницата за пикник и простряното одеяло и запита:

— Пикник ли си правехте?

— Да, докато вие не ни прекъснахте? — наблегна Кърк. — Още не сме стигнали до храната.

Той се надяваше, че забележката му ще накара Джес да си тръгне. Не му хареса, че този непознат се появи в толкова критичен момент. Още няколко минути и Ариел щеше да бъде негова. След като я обладаеше, тя щеше да се съгласи на брак, без да се поколебае. Цяла сутрин пропиляна, помисли си той мрачно, и то заради някакъв нахален каубой, когото Ариел случайно познавала. Кърк искаше Джес да си отиде, и то незабавно. Не искаше такъв поразително красив мъж да се навърта около Ариел, нито за секунда дори. А и двамата като че ли се познаваха доста по-отблизо, отколкото би му било приятно. Инстинктът обикновено не го подвеждаше и този път Кърк усети, че Джес Уайлдър представлява заплаха за отношенията му с Ариел.

— И аз не съм ял — проточи лениво Джес. — Последното прилично ядене, което ядох, беше в Сан Антонио.

И той погледна заинтригувано към кошницата за пикник.

— Ще се присъединиш ли към нас? — запита Ариел, без да обръща внимание на изпъшкването на Кърк. — Сигурна съм, че Кърк е донесъл повече храна, отколкото бихме могли да изядем.

Джес се ухили от ухо до ухо и слезе от коня.

— Вижте, Уайлдър, това е частно парти — възрази Кърк. — Присъствието ви не е желателно. Вече поднесохте почитанията си на госпожица Лийланд. Сега си тръгвайте.

Ариел изфуча сърдито. Кърк не биваше да говори така на Джес. Тя не беше негова собственост; не беше ничия собственост. Това беше нейна земя и ако тя беше поканила Джес да сподели храната им, той не би трябвало да се държи така. Честно казано, тя беше възхитена от появата на Джес точно в този момент, макар да я беше видял в ръцете на Кърк и да си беше направил погрешни заключения. Джес нямаше права над нея… беше я оставил в Уейко без никакви колебания.

— Кърк, аз поканих Джес и…

— Госпожице Лийланд, слава богу, че ви намерих!

Един конник спря пред тях, задъхан и със зачервено от бързата езда лице.

— Розали каза, че може да сте тръгнали насам.

— Какво има, Бъд? Нещо случило ли се е в ранчото?

— Да, госпожице. Пайк обяздваше един мустанг и той го хвърли. Здравата го тръшна. Розали каза да ви доведа веднага.

— Тръгвам — викна Ариел, бързайки към каручката.

Кърк взе одеялото и кошницата и ги хвърли отзад, а после скочи на мястото на кочияша.

— Аз ще стигна по-бързо дотам — каза Джес, грабна Ариел, преди да беше стигнала до каручката, и я метна на гърба на Боец.

После скочи на седлото зад нея. Тя не протестира, когато Джес цъкна с език и конят се понесе напред.

— Ариел!

Гласът на Кърк се издигна самотно във въздуха, докато Джес и Ариел се отдалечаваха в облак прах. Лицето му се изкриви грозно и той изригна поток от ругатни.

Развоят на събитията не му хареса никак, ама съвсем никак. Джес Уайлдър беше едно нежелано препятствие и намесата му сериозно попречи на плановете на Кърк. Но той се надяваше Уайлдър да си отиде, преди да е нанесъл прекалено големи вреди на връзката, която Кърк искаше да установи с Ариел. В противен случай той възнамеряваше да покаже на този натрапник с абсолютна сигурност как точно стоят нещата между него и Ариел.

След по-малко от час Ариел и Джес пристигнаха в ранчото. Бързата езда не предразполагаше към разговор; двамата не размениха повече от десетина думи. Но беше толкова вълнуващо отново да се намери в прегръдките на Джес, притисната до непоколебимата твърдост на тялото му. Спомените започнаха безмилостно да я нападат. Спомени, които се беше опитала да потисне, но така и не беше успяла. Господи, колко го мразеше… и го желаеше… и искаше той да не се беше връщал, за да й напомня за страстта, която някога бяха споделили. Докато не разбереше със сигурност защо отново се е появил в живота й, щеше да се държи много предпазливо с него. Той умееше незабелязано да се вмъква под кожата й и да я кара да чувства огромна нужда от присъствието му.

Розали ги чакаше на верандата. Тя като че ли се стресна, когато видя, че Ариел пристига с Джес, но загрижеността за ранения надделя. Погледна за миг към Джес и обърна отново вниманието си към Ариел.

— Как е Пайк, Розали? — запита Ариел тревожно.

— Зле е, сеньорита. Направих всичко, каквото можах.

— Някой отиде ли за лекар?

— Да, Дюи тръгна за града, но няма да се върне след по-малко от час.

— Може би мога да помогна — намеси се Джес.

Розали го изгледа внимателно, отбелязвайки колко широки са гърдите му, смаяна от силните му, добре очертани мускули. Това, което видя, й хареса, дори много, и тя погледна към Ариел за обяснение. Но обяснението беше абсурдно кратко.

— Това е Джес Уайлдър. Джес, Розали е моя икономка и приятелка.

— Приятно ми е, Розали — усмихна се Джес, докосвайки шапка.

— Ай, ай — засмя се Розали, — вие сте прекрасен мъж, сеньор. Иска ми се да бях десет години по-млада.

Джес се ухили още по-широко, когато Ариел изстена в отчаяние. Само това й липсваше, омаяна икономка!

— Заведи ни при Пайк, Розали. Не знам с какво може да ни помогне Джес, но си струва да опитаме.

— Да, сеньорита, в моята стая е.

Точно тогава Кърк влезе в двора и скочи от каручката. Очите на Розали се разшириха, тя едва не се пръсна от любопитство. Той се присъедини към Ариел и Джес, които тъкмо влизаха в къщата. Раненият управител пъшкаше, настанен на леглото в малката стая на Розали, точно до кухнята. Джес веднага се приближи към него и коленичи до леглото.

— Скоро ще се оправиш, каубой — каза той с успокояващ тон, учуден как така този толкова млад мъж е успял да се издигне до управител. — Лекарят пътува насам.

Докато говореше, ръцете му опипваха ръцете и краката на Пайк, установявайки веднага къде е проблемът. Джес се изправи и отиде към застаналите наблизо Кърк и Ариел.

— Счупен ляв крак и дясна ръка — каза той. — Не знам колко са усложнили нещата, като са го местили.

— Не можем ли нищо да направим? запита угрижено Ариел Нежното й сърце се късаше, като виждаше как страда раненият мъж.

— Май ще трябва да чакаме, докато дойде докторът. Имате ли лауданум? Ще успокои донякъде болките.

— Да, имам малко — отговори Розали. — Държа го за такива случаи.

— Дай му — каза Ариел.

След почти един час Пайк се поотпусна, но очевидно още изпитваше силни болки. Тогава Дюи се върна, но беше сам.

— Къде е докторът? — извика разтревожена Ариел. — Не можа ли да го намериш?

— Намерих го, госпожо, но не може да дойде. Госпожа Лейси ражда и май е на умиране. Каза, че ще дойде веднага щом може.

Ариел изстена, а Кърк изруга отчаяно. Джес само стисна зъби и изрече:

— Аз мога да наместя костите. Правил съм го доста пъти.

— Сигурен ли си, Джес?

— Не сте с ума си, ако разрешите на този човек да докосне Пайк — намеси се Кърк.

— Какво ти трябва? — запита Ариел, без да обръща внимание на думите на Кърк.

Тя вярваше на Джес. Щом казваше, че може да намества счупени кости, значи беше така.

Джес бързо изреди какво му е необходимо и прати Розали да го донесе. Когато тя се върна, той помоли всички освен нея да излязат от стаята и се захвана за работа. Пайк извика веднъж, когато кракът му беше върнат в правилното положение, и втори път, когато процедурата се повтори с ръката му. После припадна.

— За щастие, и двете счупвания бяха чисти — каза Джес, когато отиде при Кърк и Ариел в дневната след доста дълго отсъствие.

Изглеждаше уморен, беше потънал в пот от положените усилия.

— Не знам как да ти благодаря, Джес — каза Ариел. Нямаха ли край способностите на този мъж? — Май за дълго ще остана без управител.

Тогава Бъд влезе в стаята, за да се осведоми как е Пайк.

— Как е той, госпожице Лийланд?

— Да се надяваме, че ще се оправи, но ранчото остава без управител. Ще поемеш ли работата, Бъд?

Бъд изглеждаше направо в паника.

— Аз? О, не, госпожо, не съм за управител. Аз съм само каубой, изпълнявам заповеди.

— Ами някой друг от работниците? Дюи или Кейси, или Моуз?

— И те няма да искат. Никой от тях не иска да е управител. Кърк изправи гръб на стола си, горд от факта, че може да предложи на Ариел нещо, което Джес Уайлдър не можеше.

— Не се тревожи, Ариел, ще пратя един от най-добрите мои хора да поеме работата. Дори няма нужда да му плащаш. Той си остава мой работник, но ще работи за тебе, докато Пайк оздравее.

— Би ли направил това за мене? — запита Ариел с благодарност.

— Разбира се. Защо са приятелите? Казвал съм ти, че много те ценя и се притеснявам, че ще останеш тук сама.

— Колко трогателно — каза Джес с лек упрек. — Няма защо да се тревожите толкова, Уолтърс. В момента не съм зает с нищо, така че ще се радвам на помогна на Ариел.

— Ти? — изрече смаяна Ариел. — Ти ще ми бъдеш управител?

— Какво разбирате от фермерство? — запита подигравателно Кърк.

— Доста — беше загадъчният отговор на Джес.

— Ще приемеш ли предложението му, Ариел? — запита Кърк обидено. — Мислех, че вярваш на преценките ми.

— Така е, Кърк, но не мисля, че Джес ще се наеме с нещо, с което не може да се справи. Ако той… има нужда от работа, ще се радвам да го наема за управител.

Кърк кипна вътрешно. Джес се ухили.

Розали потисна едно изкискване. По лицето на Бъд се разля облекчение. Ариел въздъхна, не желаейки да се задълбава в усложненията, които щеше да предизвика оставането на Джес в ранчото.