Кони Мейсън
Екстаз в пустинята (20)

20

Криста почти не беше шокирана, когато на следващия ден Марк се появи на вратата. Това, което я учуди, беше, че Алън е дошъл заедно с брат си. Лицето на Марк имаше непроницаемо изражение, когато влезе в къщата, решен да не допусне никой да го спре.

— Марк, какво правиш тук?

— Казах ти, че трябва да поговорим. — Когато погледът й се премести върху Алън, Марк добави: — Алън дойде да заведе Елиса да види баща си. Би ли я извикала?

— Защо не доведе Омар тук? — полюбопитства Криста.

Марк се усмихна и белите му зъби прорязаха широка ивица насред загорялото му лице.

— Не искам никой да ни прекъсва, докато… докато говорим. Ленор ще ги придружи. Ще ги повикаш ли или аз да го направя?

Криста изфуча:

— Това е моят дом и аз…

— Елиса! — изрева Марк. — Ленор!

Криста погледна към Алън за помощ, но младият мъж посрещна с развеселено изражение безмълвната й молба. Елиса се появи почти веднага.

— Принц Ахмед! — приветства го тя малко смутено, припомняйки си безсрамното си поведение в онази нощ, когато се бе опитала да го съблазни и си бе навлякла гнева му.

— Като виждам колко е привързана Криста към тебе, Елиса, и ти можеш да ме наричаш Марк, с името, с което съм познат в Англия — осведоми я той хладнокръвно. Виждаше се, че храни добри чувства към момичето. — Това е брат ми Алън, който е дошъл, за да те отведе да посетиш баща си. Ленор ще те придружи.

Отдавна свикнала, че желанията на господаря й трябва да бъдат веднага изпълнявани, Елиса не възрази, а само кимна в знак на съгласие. Като хвърли плах поглед към Алън изпод гъстите си тъмни мигли, Елиса показа, че по-младият брат на Марк я е заинтригувал. Според нея Алън беше също толкова красив като Марк, със същите горди черти и изумрудени очи, и от този миг нататък сърцето й бе безвъзвратно изгубено.

Алън изглеждаше също толкова омаян, колкото и Елиса. След Криста Елиса беше най-съвършеното същество, което някога беше виждал. Лицевите й кости бяха деликатно изваяни, устните пълни и червени. Високите, добре оформени скули придаваха тайнственост на екзотичните й черти. Гладката, копринено мека кожа блестеше в златисти оттенъци, гъстата тъмна коса се спускаше чак до тънката талия, която плавно преминаваше в заоблените хълбоци. Беше дребна, прилична на цвете, с твърди, високи гърди, които плениха искрящия поглед на Алън. Но Криста и Марк бяха така погълнати един от друг, че не забелязаха колко очарован беше Алън от красивото берберско момиче.

— Не си длъжна да отиваш, ако не искаш, Елиса — заяви ядосано Криста. — Не си слугиня, за да ти дават заповеди.

— Искам да видя баща си, Криста — отвърна Елиса, поглеждайки към Алън с игриво изражение. — Ще взема и Ленор.

Ленор избра точно този момент, за да влезе, изтривайки ръце в престилката си.

— Някой викаше ли ме?

После очите й се спряха върху Марк и Алън и тя извика зарадвана, хвърляйки се първо в прегръдките на Марк, а после към Алън. Когато момчетата растяха, тя помагаше на лейди Емили да се грижи за тях и се беше привързала към двамата си повереници. Но когато изведнъж си припомни, че те вече не са момчета, а зрели мъже, Ленор се отдръпна смутена.

Нито Марк, нито Алън обаче не даваха вид да са се притеснили от излиятелните приветствия на старата жена. И двамата си спомняха с добри чувства нейната привързаност към майка им, както и грижите й за тях, докато бяха деца. Когато я помолиха да придружи Елиса, тя се съгласи без никакво колебание, което само подкладе смущението на Криста. Не я интересуваше, че Марк нахлу така в личния й живот и отстрани приятелките й, сякаш имаше право да го стори. Но какво можеше да направи, дори да протестира, запита се тя, когато Алън вече извеждаше двете жени от къщата? Той се сбогува набързо с нея и отправи многозначителен поглед към брат си, което накара Криста да се облее в ярка червенина. Не й беше трудно да отгатне смисъла на безмълвното послание. Независимо дали й харесваше или не, след минути щеше да остане сама с Марк.

Вдигайки предизвикателно брадичка, Криста изрече:

— Много добре знаеш, че не можех да понеса да слушам тези отвратителни неща за себе си. Откъде, мислиш, са разбрали? Със сигурност не и от Брайън, който повече от всичко се страхува да не би някой да научи за опетненото ми минало. Ти ли им каза?

— Какво?! Криста знаеш, че никога не бих могъл да направя подобно нещо! — заяви Марк с твърд тон.

— Има само още един човек, който знае за мене и… и какво се случи на борда на „Бон ами“.

— Със сигурност не мислиш, че Уилоу… а, разбирам, че го мислиш. Не вярвам, че тя може да направи подобно нещо. Разбирам, че може да бъде… ъ-ъ… неприятна, когато нещата не стават така, както тя иска, но да разнася клюки за тебе, това е направо жестоко.

— Уилоу ще направи всичко, за да постигне целта си. Ще отречеш ли, че тя очаква да й предложиш брак? — предизвика го Криста.

Марк прояви благоразумието да се изчерви.

— Трябва да призная, че тази мисъл ми е минавала през ума, но никога сериозно…

— Може би не, но Уилоу със сигурност мисли напълно сериозно да стане дукеса — прекъсна го тя грубо.

— Дължа й живота си, Криста. Не мога да пренебрегна това. Освен това, този разговор не ни води доникъде. Не съм дошъл тук да говорим за Уилоу, дойдох да говорим за нас двамата.

— Няма „нас“, Марк. Животът ни пое в различни посоки. Уилоу иска да стане твоя съпруга и не виждам защо да й откажеш тази чест.

— Но аз обичам тебе, Криста. Толкова скоро ли забрави любовта ни? Не искам друга жена в леглото си, само тебе.

— Не съм… забравила нищо — задави се Криста, потръпвайки под горещия поглед на пронизителните зелени очи, които стигаха до дъното на душата й и караха тялото й да трепти.

— Може би трябва да ти припомня — каза той остро, разгневен от глупавата й съпротива срещу неизбежното.

Той нежно отмахна една къдрица от косата й, която се спускаше на бузата, после докосна треперещите й устни с пръст. Съпротивата й отлиташе като сухи есенни листа по вятъра. Той проследи очертанията на скулите и брадичката й, а допирът му караше реки от пламък да протичат по гръбнака й.

Ръцете му бяха топли и силни, спряха се на ключиците й, а после се спуснаха надолу към оголената й ръка и той започна да я масажира с кръгообразни движения, изпращайки еротични послания към мозъка й — послания, които тя напразно се опитваше да пренебрегне.

Тогава той я дръпна грубо към себе си и ръката му обгърна здраво гърба й.

— Сладка моя сирено — прошепна той със съблазняващ шепот. — Ти ме подлудяваш от желание.

Заровила лице в рамото му, вдишвайки неповторимия му мъжки аромат, Криста разбра, че е създадена единствено за този мъж, никой друг не можеше да го замени. Поддавайки се на вихъра на страстта, разбуден от неговото докосване, тя обви ръце около шията му. Ръцете му се плъзнаха надолу към ямката на шията й, после още по-ниско, към заоблените хълмове на седалището и я притиснаха към твърдото му тяло, докато тя не почувства мъжественото доказателство за неговото желание да я изгаря.

— Не съм имал жена от последния път, когато се любихме в онази килия в Константин — призна Марк и изстена, когато меките извивки на тялото й се притиснаха плътно към него.

Криста се дръпна учудена. Възможно ли беше това? Със сигурност не, усъмни се тя. Не и с такава желана и привлекателна жена като Уилоу, жадна да задоволи всяко негово желание.

— Ами… ами Уилоу? — запита тя със съмнение в гласа.

Марк поклати отрицателно глава.

— Отначало бях много болен. А после… не можех. Заради любовта на Аллаха, Криста, как би могла друга жена да ме привлича, след като съм познал насладата на твоята любов? Никоя жена не може да те замени, макар Аллах да знае, че имах много възможности.

— Със сигурност щеше да се ожениш за Уилоу, ако аз не се бях върнала, за да усложня живота ти — упрекна го Криста.

— Сериозно се съмнявам дали щях да стигна толкова далече. Вероятно щях да се откажа от брака и щях да оставя на Алън да осигури наследник на именията и титлата на Марлборо.

Уморен от думите, Марк я сграбчи в смазваща прегръдка, която й отне въздуха, докато той пленяваше устата й, поглъщайки нейната мекота, а езикът му очертаваше ръбовете на устните й, преди да се вмъкне по-навътре. Всяка свързана мисъл изчезна от главата на Криста, докато тя отвръщаше на целувките му с неистово отдаване, отваряйки уста, за да приеме милувките на езика му.

Без да се отделя от нея, той започна с отмалели пръсти да разкопчава роклята й, като отвързваше всяка панделка, освобождаваше всяко копченце с нежно нетърпение и накрая всичките й дрехи се струпаха на небрежно хвърлена купчина в краката й. Изгаряща от нетърпение да свърже плътта си с неговата, Криста му помогна да свали стягащите го дрехи. Възторг нахлу в нея, когато почувства топлата му кожа под пръстите си. Като по даден знак двамата се отпуснаха на дебелия килим, впили се един в друг, с преплетени ръце и крака, притиснати гърди и бедра, с устни, слети в едно.

Устата му започна да обхожда тялото й с подлудяваща решителност, очертавайки огнена пътека най-напред по едната буза, деликатната брадичка и бялата шия, спря се да си почине на щръкналото зърно, а езикът му се показваше от време на време, за да погали чувствителната, набъбнала пъпка. Ръцете му забродиха по кадифения й корем, по бедрото й, а горещото, влажно подръпване в зърното прати тръпка на върховна възбуда по цялото й тяло.

В желанието си да му даде също толкова наслада, колкото той й даваше, Криста започна да го гали с измъчваща нежност. Малките й ръце се спуснаха по напрегнатите мускули на широкия му гръб, тя усети как Марк потреперва от допира на пръстите й, седалището му се стегна, когато тя прокара ръце по ясно очертаните полукълба. Пръстите й се свиха нежно около твърдия му член и когато той щръкна, от гърлото на Марк се откъсна задавен стон.

Тя се учуди, когато ръката му сграбчи нейната и я отдръпна.

— Сладка, сладка моя сирено, ако продължиш така, няма да мога да се овладея. Твърде дълго бях без жена и искам да ти дам наслада — каза той с усмивка.

И преди Криста да разбере намерението му, той се спусна надолу, а когато устните му намериха кадифената вдлъбнатина и започнаха да я обсипват с еротични целувки, тя се притисна плътно до него. Устните му слизаха все по-надолу и по-надолу, докато тя го усети да вдига краката й на раменете си и тогава светът изчезна от мисълта й.

Пламък се разля из тялото й, събирайки се във влажната цепнатина на нейната женственост, бликаща наслада се излъчваше от малката пъпчица плът, на която се наслаждаваше устата му. Той работеше умело с езика и устните си, за да увеличи още повече насладата й, докато тя започна да мята глава и неистово да разтърсва хълбоците си. Когато той пъхна ръце под нея, за да обхване седалището й, огънят на екстаза я погълна изцяло. Разпадайки се на милиони частици, тя бавно се спусна отново на земята, парче по парче, и усети как Марк любовно се взира в нея.

— Обичам да наблюдавам лицето ти, когато ти доставям удоволствие — прошепна той, облизвайки ухото й. — Щастието ми ще стане пълно, когато усетя как съм дълбоко в тебе и стегнатите ти мускули ме притискат от всички страни. Искам да те галя и да изпратя и двама ни във висините.

Криста извика, когато цялата му напираща дължина навлезе в нея, а кадифените й стени го обгърнаха. Дрезгав стон се изтръгна от устата на Марк и тя разбра колко отчаяно се нуждае от нея, как иска да почувства плътта си вътре в нея, да усети, че двамата са съединени така, както Аллах е пожелал да бъдат. Ръцете му я обхванаха отзад и той навлезе още по-дълбоко, усещайки как вълни от екстаз избликват от слабините му и обхващат цялото му тяло. Почувства как нейната златна ножница го обхваща изцяло и го привлича още по-надълбоко в приканващата й топлина.

Криста усети как той набъбва вътре в нея, докато тласъците му ставаха все по-настоятелни и по-необуздани. Той проникваше с дива настоятелност, която подклаждаше собствената й страст с изгарящи пламъци, които заплашваха да я изпепелят. Марк отново и отново навлизаше в нея, докато на Криста започна да й се струва, че ще умре от това удоволствие. Но тя не умря. Вместо това се изкачи на най-високия връх с трептящо тяло, викаща от непоносима наслада, и се хвърли оттам.

В същото време мускулестото тяло на Марк започна да се разтърсва от непобедими тръпки, докато и той политаше към върха на насладата, за да посрещне Криста при нейното слизане от висините, където я бе отвел. Без да се откъсва от него, тя се взря в очите му, възхищавайки се на самообладанието, с което той контролираше и насочваше яростните й реакции. Само за минути два пъти я бе довел до върховния момент, но тя искаше още.

— След това, което току-що изживяхме заедно, още ли твърдиш, че съдбата не ни е определила един за друг? — предизвика я той. — Мислиш ли, че Брайън Кент има силата да те задоволи така, както аз го направих?

Криста мълчаливо поклати глава. Не можеше да отрече нищо. И не искаше. Изведнъж тя отвори широко очи, когато почувства, че Марк е още в нея, твърд, мъжествен и пулсиращ от жизненост.

— Марк! — ахна тя смаяна. — Ти още си… искам да кажа… Силна руменина обагри бузите й.

— Странно ли ти се струва, че още те искам? — Той се засмя леко. — Толкова отдавна беше, любов моя, а ти си още по-красива от това, което помня — и й хвърли дълъг, оценяващ поглед. — Тялото ти е съвършено във всяко отношение.

И той прокара интимно ръка по извивките й, от което по цялото й тяло полазиха внезапни тръпки.

— Обичам гърдите ти. Краката ти са дълги и гъвкави. Мога с две ръце да обхвана талията ти. Ти си невероятна, любов моя, и пак те искам. Отдай ми се.

— Имам ли избор? — изрече тя полуукорително.

— Не, нямаш — усмихна се гордо Марк. И леко навлезе по-надълбоко в нея. Дръзкото доказателство за неговото желание накара кръвта да затупти във вените й и сините й очи блеснаха ярко. — Толкова си топла, влажна и приканваща — изстена той, докато галеше с леки тласъци копринената й вътрешност.

Еротичните му думи накараха желанието й да се разгори в диви пламъци, докато хълбоците й се издигаха в луди тласъци, за да посрещнат неговите движения.

Мускулите на краката й потръпнаха, когато усети как неговата страст я подпалва и я кара да изгуби самообладание. Той почувства напрежението, долови тръпката на стройното й тяло, което всеки момент щеше да стигне до кулминацията си, и когато тя завика, той заглуши виковете й с устата си, невероятно горд, че може така всеобхватно да я задоволи. А после полетя към звездите и ги достигна.

— Криста, не искам да чувам нито дума повече за брака ти с Брайън Кент, разбра ли? — отсече Марк, когато двамата, вече облечени, седнаха на дивана.

Сплела ръце в скута си, Криста кимна в знак на съгласие.

— Не мисля, че бих могла да живея с него или да му позволя да… да…

— Разбирам те, любов моя — увери я Марк и лека усмивка се появи на устните му.

— Но, Марк, аз не съм достатъчно добра за тебе — настоя тя. — Вече си чул слуховете. Разнасят се като горски пожар. Ти си дук и…

— Нека аз да се справя с това, Криста. Само кажи на Брайън, че не можеш да се омъжиш за него, и ме остави да оправя останалото.

— Марк, ами Абдулла… — подхвана колебливо Криста. — Ти ще се задоволиш ли да останеш в Англия? Или тази вендета срещу твоя полубрат най-накрая ще причини смъртта ти? Не мога да понеса да те загубя отново.

Марк стисна устни и погледът му стана далечен. После изведнъж омекна.

— Никога няма да те оставя, любов моя, нима не разбираш? Нито пък мога да забравя какво причини Абдулла на родителите ми или това, което се опита да стори с тебе. Искам не толкова бейлика, колкото да си отмъстя. И Аллах ми е свидетел, ще го направя!

Криста го погледна изпод полуспуснатите си клепачи. Нейният горд принц. Би ли искала да бъде друг? Не, реши тя във внезапен прилив на прозрение. Нямаше да се опитва да го промени, но щеше да го накара да й обещае, че ще остави миналото на мира и ще гледа към тяхното съвместно бъдеще.

Тъкмо отвори уста, за да го каже, но моментът отмина, когато входната врата се отвори и чу гласовете на завърналия се Алън, придружен от Елиса и Ленор. Понеже разбра, че Криста иска да му каже нещо важно, Марк изрече само с устни: „По-късно“, когато някой плахо почука на вратата на дневната.

 

 

— Той е чудесен — въздъхна Елиса, след като мъжете се оттеглиха.

— Кой? — запита Криста разсеяно, мислейки все още за Марк. — Баща ти ли?

— Не — изкикоти се Елиса, — макар че и той е много добър. Поне Ленор мисли така. Говорех за Алън. Красив е колкото брат си. — И тя въздъхна замечтано, а Криста я изгледа с развеселено изражение.

— Като съдя по явното ти възхищение, май си си загубила ума по този младеж. И ако инстинктът ми не ме лъже, бих казала, че не само с тебе е станало така.

Тъмните очи на Елиса блеснаха щастливо.

— Какво стана между тебе и Марк, Криста? Разбрахте ли се?

— Ами., повече или по-малко — Тя сви рамене и се изчерви. — Имахме много малко време.

— Нямали сте време? Но нас ни нямаше няколко часа! Какво сте… О? — И Елиса се засмя широко. — Тогава, предполагам, всичко между вас е наред. Ами Брайън?

— Не мога да се омъжа за Брайън. Дори ако не се омъжа за Марк, никога не бих могла да се отдам на Брайън или на който и да било друг мъж.

— Радвам се — призна Елиса. — Брайън Кент не е мъжът за тебе. — Тя реши да спести на Криста истината за възмутителното поведение на Брайън предния ден. — Мислиш ли, че Марк ще се върне един ден в Константин? Алън е убеден, че той трябва да остане в Англия.

— Не толкова убеден, колкото съм аз — измърмори сухо Криста.

 

 

— По дяволите, Уилоу, не искам да те нараня, но ти знаеш какви са чувствата ми към Криста — каза Марк, прокарвайки дългите си пръсти през косата си, застанал пред Уилоу в богато обзаведената й дневна.

— Как можа, Марк? — упрекна го Уилоу, изпаднала в ярост. — Криста не е подходяща за тебе. Репутацията й далеч не е безупречна, може само да ти навреди, ако я направиш своя съпруга. Освен това — намекна тя хитро, — имаш голям дълг към мене. Ако не бях аз, сега щеше да гниеш на дъното на морето.

Марк се изчерви, припомняйки си своя голям дълг към Уилоу. Беше склонен да й даде всичко, каквото би поискала, но не и да й предложи брак. Накрая изрече:

— Нещата между нас няма да се получат, Уилоу. Не те обичам и със сигурност никога не съм споменавал за брак. Ако съм казал нещо такова, докато съм бълнувал, едва ли би могла да се позоваваш на такива мои думи. Искай ми каквото и да е, само не и това.

— Бракът е всичко, което искам, скъпи — усмихна се съблазнително Уилоу. — Мисля, че си забравил каква двойка бяхме. Имаше време, когато беше щастлив, че споделяш леглото ми. Ако дадеш шанс на двама ни, можем да възстановим магията.

Докато говореше така, Уилоу неотстъпно се приближаваше все по-близо до Марк и пълните й гърди се опряха в него. Озадачена от липсата на реакция, тя се притисна към твърдото му тяло, отърквайки се в мъжествената издутина, която опъваше панталоните му дори в покой. Никой друг мъж не можеше да се сравни с Марк по сръчност в леглото и тя беше готова да направи всичко, да прибегне до всякакви хитрини, само и само да го спечели. След това, което беше сторила за него, той й дължеше нещо повече от благодарност.

— Съжалявам, Уилоу — отвърна Марк, като я отстрани решително от себе си. — Няма да се откажа от Криста. Нито заради тебе, нито заради друга жена. Ще намеря начин да ти се отплатя, на не и чрез брак.

— А годеникът на Криста? — запита тя хитро. — Знае ли за вас двамата? Мислиш ли, че толкова лесно ще се откаже от нея?

— Той не я обича — отвърна сухо Марк. — Иска я само заради това, което баща й може да направи за неговата кариера.

— Значи се сбогуваме?

— Винаги ще мисля за тебе като за свой приятел, Уилоу. И ако някога…

— Знам — изфуча Уилоу. — Ако някога имам нужда от нещо, трябва само да те помоля. Много ти благодаря, но аз искам точно това, което ти не си склонен да ми дадеш. Върви си, Марк. И не се връщай, освен ако не се свестиш и не разбереш грешката си. Когато това стане, ще бъда тук и ще те чакам.

Съзнавайки, че опитът му да усмири червенокосата фурия не успя, Марк сви рамене и излезе. Трудно му беше да не си спомни, че някога нейното възхитително тяло му даваше невероятна наслада. Уилоу, вбесена, грабна първото, което й попадна под ръка, една безценна кристална ваза, и я запрати към затворената врата. След като се почувства малко по-добре, тя започна трескаво да мисли как да направи така, че да се срещне с жената, която Марк твърдеше, че обича.

Спомни си онези безкрайни дни и нощи в открито море, когато се бе грижила всеотдайно и неуморно за него, докато той изгаряше от смъртоносната треска, припомни си всичките му бълнувания, на които тогава не бе обърнала достатъчно внимание. И сега започна да проумява доста неща от това, което го бе чула тогава да изрича. Това й помогна да състави план как да се отърве от русокосата омайница, която й бе откраднала единствения мъж, който можеше да я направи щастлива.

 

 

По-късно същия ден Уилоу се изправи лице в лице с Криста, след като Елиса с неодобрителна физиономия я бе поканила в дневната.

— Здравей, Уилоу — приветства я Криста предпазливо. — Елиса каза, че искаш да говориш с мене.

— Не се прави на света вода ненапита пред мене, Криста — започна ядосано Уилоу, разтърсвайки яркочервената си коса. — Твърде високо си се прицелила, скъпа моя. Да омаеш един дук си е доста добро постижение за дъщерята на обикновен дипломат. Не ти трябваше много време да се отървеш от такъв господин Никой като Брайън Кент, когато Марк навлезе отново в живота ти. Не му ли навреди вече достатъчно много?

Криста изфуча възмутено.

— С нищо не съм му навредила. Обичам го и ти вече със сигурност трябва да знаеш, че и той ме обича.

— Любов! Ти си го омагьосала! Защо не си остана в Константин, където ти е мястото? Или не си била достатъчно жена, за да се харесаш на Абдулла? С колко пирати си спала, преди да те продадат на бея?

— Какво? Откъде… откъде знаеш за Абдулла? Какво ти е казал Марк?

— Забравяш, че седях до него дни и нощи и слушах бълнуванията му — тросна се Уилоу. — Това, което не ми беше казал, когато беше в съзнание, го изричаше в моментите на делириум. А ти доведе ли със себе си детето на бея? — запита тя хитро.

— Имаш… имаш грешка — заекна Криста объркано.

— Не мисля — каза Уилоу. — И ако настояваш за този брак с Марк, ще разкажа на цял Лондон, че си била наложница не само на пиратите от Варварския бряг, но и на бея от Константин. Никога няма да те приемат в доброто общество. Ще започнат да избягват и Марк, ако бъдеш достатъчно глупава да се омъжиш за него.

Млъкна, за да остави думите да подействат. Но Криста реагира бързо.

— Няма никакво дете — възрази тя, наблюдавайки реакцията на Уилоу. — И не е имало. Това е дълга история, Уилоу, но няма да ти досаждам с нея. Само ще кажа, че не съм имала дете нито от Абдулла, нито от някой друг.

Не ти вярвам — изсъска Уилоу. — И никой няма да ти повярва. Може да си оставила детето в Константин. А може да е умряло. Но аз съм убедена, че си родила дете от бея. И Марк е убеден. Помисли какво ще му причини оповестяването на този факт, когато клюките стигнат до него. Или до родителите ти.

Сърцето на Криста се сви. Способна ли беше тази жена на подобна низост? Разбира се. Особено ако смята, че това ще й спечели любовта на Марк. Лъжата, която я бе спасила от леглото на Абдулла, се връщаше, за да я преследва. Какво щеше да стане, ако пренебрегне заплахите на Уилоу?

— Виждам, че размишляваш надлежно по въпроса — произнесе подигравателно Уилоу. — Много умно от твоя страна. Освен това, Марк ми е много задължен и честта му изисква да изплати този дълг. Аз имам забележително влияние върху него, независимо дали го осъзнава или не. И докато този дълг остава неразплатен, той ще прави точно това, което аз му кажа.

— Разбирам, че Марк ти дължи живота си. Но той не е твоя собственост. Мислиш ли, че ще се задоволи да седи спокойно и да ти позволява да разпространяваш лъжи за мене?

— Лъжи? Не мисля — усмихна се снизходително Уилоу. — Нима не си била робиня на Абдулла? Нима не си живяла в харема му?

Криста се изчерви, неможейки да отрече обвиненията, които съперницата й хвърляше в лицето.

— Какво искаш от мене, Уилоу? — извика тя. — Да, бях робиня на Абдулла! Да, живях в харема му! Но той никога не ме е имал в леглото си, нито съм му родила дете. Господи, колко си безсърдечна!

Резкият смях на Уилоу почти я изкара от равновесие.

— Безсърдечна може би — допусна тя, — но и практична. Ти никога не си била предназначена да бъдеш дукеса, докато аз съм родена за това. Искам да кажеш на Марк, че не го обичаш, и да се оттеглиш. Омъжи се за господин Кент, прави каквото искаш, но стой далече от нашия живот.

— А ако откажа? — запита Криста с войнствен тон.

— Цял Лондон ще те презира и ще ти се присмива. Срамната ти репутация ще се разнесе надлъж и нашир и от срам няма да смееш да си покажеш лицето пред хората. Остави Марк на мене. Знам точно как да го утеша.

— Ти си луда! Няма да го направя. Марк е напълно способен да противодейства на всичко, което ти можеш да направиш, за да ме дискредитираш.

Проклета да бъдеше, ако позволеше на Уилоу да я заблуди с лъжите си! След всичко, което бе изтърпяла, заслужаваше своя шанс за щастие.

— Какво да направя, за да те убедя, че аз винаги ще имам преднина при Марк, независимо какви са чувствата му към тебе? — запита Уилоу, ядосана от упорството на Криста. — Как да ти докажа, че моето влияние върху живота му е много по-силно от твоето?

— Лесно е да се говори — възрази Криста, вирнала предизвикателно брадичка. — Можеш ли да го докажеш?

— Вече съм го доказала — заяви Уилоу. — Очаквам от тебе да се откажеш от Марк.

Криста се поколеба. Какво да направи сега? Уилоу със сигурност блъфира. Никой не можеше да бъде по-важен за Марк от жената, в която е влюбен. Но ако… ако Уилоу е права? Ако дългът му към нея е най-важното за Марк? Само ако знаеше, че лъжата, съчинена от доктор Саид, ще има такива последици, никога нямаше да се съгласи да прибегне до нея.

— Ако можеш да ми докажеш, че ти си по-важна за Марк, обещавам… обещавам да си помисля върху всичко, което ми каза — помъчи да се спечели време Криста.

— Това е всичко, което искам — усмихна се хитро Уилоу. — Не си прави труда да ме изпращаш. Знам къде е вратата.

Тя профуча покрай Криста във вихрушка от коприна и облак от жасминово ухание.

 

 

На следващия ден разговорът на Криста с Брайън протече точно така, както го беше предвидила. Беше всичко друго, само не и приятен. Брайън вече беше чул клюките, разнасяни от Уилоу, и започваше сериозно да се замисля дали да се жени за жена, чиято опетнена репутация е станала известна и в Англия. Това със сигурност нямаше да допринесе особено много за кариерата му, реши той. Съмняваше се дали и влиянието на сър Уесли ще бъде достатъчно, за да потисне слуховете за дъщеря му. Все още несигурен относно решението си във връзка с Криста, той с още по-голямо неудоволствие разбра, че и изборът вече му е отнет. Криста не желаеше да го приеме за свой съпруг независимо от неговото решение.

— Съжалявам, Брайън, но не те обичам — каза тя, надявайки се разочарованието му да не е особено голямо. Нямаше защо да се тревожи, тъй като Брайън беше дори облекчен от изявлението й, макар гордостта му да понесе сериозен удар поради факта, че не той е реши да скъса официално. — Ще се омъжа за друг.

— Какво — запита Брайън смаяно. — Кой е той? Кога се случи?

— Аз… това е дук Марлборо. Винаги съм го обичала. Той е мъжът, за когото ти казах. Съмнявам се, че изобщо щях да се омъжа за тебе, дори ако Марк не се беше върнал.

— Дук Марлборо! Но аз мислех, че сте случайни познати!

— Нещо много повече — призна Криста, като се изчерви. — Бяхме любовници. Марк ме помоли да се омъжа за него и не виждам как бих могла да му откажа.

— И това се случи след като го срещна преди два дни? — изрече изумен Брайън.

— Не искам да навлизам в подробности, Брайън, но това не е нещо, което се е случило само за една нощ.

— Ако аз бях дук, сигурно щеше да имаш други чувства към мене — нападна я Брайън с огорчен тон.

— Брайън, това не е честно! — извика Криста, поразена. — Аз обичам Марк. Влюбихме се още от мига, когато се срещнахме. Съдбата се помъчи да ни раздели, но сега отново сме заедно.

— Добре, скъпа, аз изобщо не съм разочарован — призна Брайън. — Започвам да се колебая дали да взема за съпруга една курва. Явно дукът е бил само един от многото ти любовници освен бея. Аз имам доста добро мнение за себе си, за да се задоволя с жена като теб.

Криста ахна, вдигайки ръце към гърлото си.

— Как смееш! Нима не означавам нищо за тебе?

— Означаваше това, което смятах, че баща ти може да направи за кариерата ми — изплю камъчето Брайън с нескрит сарказъм. — Сега не бих те взел, дори да ме молиш.

— Махай се, Брайън! — заповяда Криста с остър глас.

След срещата с Уилоу вече не би понесла и най-малкото оскърбление от Брайън.

— Отивам си, скъпа — усмихна се той и нахлупи шапката си. — Но ако внезапно се видиш изоставена от дука, когато твоето… доста колоритно минало те притисне в ъгъла, не очаквай да се върна при тебе. Освен ако — добави той хитро — не доведеш и онази твоя малка камериерка като част от сделката. Животът ще бъде доста по-весел, ако имам и двете в леглото си.

— Махай се, проклет да си! Отвратителен си! — изкрещя Криста, внезапно видяла Брайън без маска.

Той изобрази някакъв поклон и се оттегли с презрителен смях.

Криста се отпусна на един стол и благодари на щастливата си съдба, че я е спасила от брака с Брайън Кент. Как бе могла така да подцени сметкаджийската му природа? Ако родителите й знаеха, никога нямаше да се съгласят да я сгодят за него.

Изведнъж тя си спомни за Уилоу и изненадващото й посещение и страхът отново я овладя. Как смяташе тази жена да демонстрира своето влияние върху Марк? Нямаше начин да го направи, мъчеше се да се самоубеди Криста. Марк обичаше нея, а не другата. Тя трябваше да му се довери.