Кони Мейсън
Екстаз в пустинята (13)

13

Високите стени на Константин се разкриха пред погледа им много преди да бяха стигнали старинния град. Гледката беше внушителна — обграден от три страни с назъбени стени, високи сто фута, градът се бе разположил сред естествената защита на реката. Четвъртата страна беше свързана с околната местност чрез тесен провлак. Целият град бе кацнал на високо плато, широко хиляда ярда. Дори от мястото си Криста виждаше къщите, накацали една над друга, много от тях надвиснали над ръбовете на стръмната пропаст, заловени за скалите така, сякаш някой по-силен вятър може да ги отвее. Почти невъзможно й се струваше този постамент от варовик да може да крепи града, но явно го бе крепил столетия наред.

Край удивителния град имаше полета, засети с жито, маслинови горички и залесени хълмове. Река Румел се виеше около три от страните на града през дълга, тясна клисура, проправяйки три естествени каменни арки, през които можеше да се влезе в града.

Влязоха в града през една от каменните арки под ослепителното африканско слънце. Начело беше капитан Хаджи, следваха го жените. Зад тях вървяха четирима въоръжени стражи. Ахмед не се виждаше никъде, но Криста знаеше, че не е далеч и че го пазят свирепи стражи.

Криста веднага забеляза, че стръмните хълмове на града бяха гъсто застроени с дворци, храмове, вили и арки, ослепително бели под силното слънце. Скоро стигнаха в центъра на оживения град, но продължиха да се изкачват нагоре. След като вървяха известно време през претъпканите с хора улици, влязоха в казбата, където беше разположен дворецът на бея.

Докато минаваха по виещите се улици, Криста обърна внимание на Елиса върху странното облекло на мнозина граждани. Някои от тях, както каза Елиса, бяха мараху, тоест свети мъже, които просят, за да се изхранват. Когато посочи жени, обути с извънредно малки чехли с висок ток, в които се побираше едва половината от крака им, със старовремски островърхи шапки, от които се спускаше бял копринен воал, обгръщащ цялото тяло, Елиса обясни, че това са еврейки. В Константин имаше голяма еврейска колония.

Нямаше време за повече разговори, когато стражите въведоха Криста и Елиса през една малка странична врата вътре в двореца и ги заведоха в един облян в слънчева светлина двор, цял постлан с мрамор и пълен с портокалови и лимонови дървета. Наоколо имаше построени килии, а сводовете на вратите им се крепяха на усукани многоцветни колони; Криста предположи, че беят и неговите наложници прекарват там горещините през деня. Високите стени на тази райска градина предпазваха от праха и шумотевицата на тесните криволичещи улички, които току-що бяха прекосили. Единственият звук, който дочуваха ушите им, беше плисъкът на фонтана и шумоленето на дърветата. Капитан Хаджи и стражите като че ли бяха забравили за двете жени, когато процесията влезе в двора, и сега двете стояха сами, несигурни и уплашени от това, което предстоеше.

Иззад една от белите мраморни колони се появи огромната фигура на мъж, чиято кожа беше черна и блестяща като полиран абанос. Очите бяха само едни цепки в дебелото му лице, а огромният му корем му пречеше да диша и дъхът му излизаше като къси хълцания. Месото висеше на пластове по огромното му тяло, трепереше и се полюшваше с всяка стъпка. На главата си бе увил нещо като тюрбан, който придаваше още няколко инча към и без това огромния му ръст. Мъжът беше смешно облечен в увиснали панталони от блестящ сатен и горна дреха, която оставяше голи по-голямата част от гърдите и корема. На кръста си бе запасал сабя, огромните му крака бяха боси.

Двете жени се притиснаха една до друга и Елиса прошепна задавено:

— Това е евнух, Криста. Може би управителят на харема.

Той им махна да влязат през вратата, от която току-що бе излязъл, но без да каже и дума. Когато жените го зяпнаха неразбиращо, той поклати глава и отвори уста. И те видяха, че вместо език има една отвратителна червена дупка насред ухилената си физиономия.

— О не! — изпъшка Криста, притискайки ръка към устата си, за да потисне внезапно надигналото се гадене.

— Аллах да ни помага! — отвърна Елиса и изви лице настрани.

След като даде по този начин необходимото обяснение, мъжът отново махна към засводената врата и ги побутна натам, за да подчертае, че трябва да влязат. Понеже нямаше друг избор, Криста хвана ръката на Елиса и двете влязоха в харема на Абдулла.

Прекосяваха дълги коридори с мраморни колони, стаи, застлани с турски килими, чиито стени бяха облицовани с интересни многоъгълници, и влязоха в една баня, много подобна на онази, в която се бе къпала в сарая на Калим, само че двойно по-голяма. Каменни пейки обграждаха искрящо синия басейн, който беше подозрително пуст. Със сигурност такъв бейлик като Константин произвеждаше достатъчен брой красиви жени, които да задоволят Абдулла, помисли си Криста. Но харемът изглеждаше пуст, някаква тъга виснеше над това място. Не се чуваха весели гласове, нямаше оживено женско бъбрене. Тишината подейства потискащо на Криста.

— Страх ме е — прошепна Елиса, изказвайки на глас опасенията на Криста. — Нещо не е наред.

— И аз това си мисля — съгласи се Криста.

— Може би Абдулла е от тези, които не харесват жените — изрече с надежда Елиса, — чувала съм за такива мъже.

— Може би — отвърна Криста със съмнение.

От клюките на еничарите, които бе дочула досега, тя нямаше впечатление, че Абдулла не се интересува от жените. Както бе разбрала, той редовно ги използвал за сексуални цели.

Огромният евнух им махна да седнат на пейката. Криста се подчини нерешително, но тъй като любопитството надделяваше над страха, тя се почувства по-смела. Елиса бързо я последва. Тогава мъжът се обърна и излезе от стаята, а огромните му крака шляпаха шумно по мраморния под.

Докато Криста и Елиса бяха оставени сами да размишляват над съдбата си, войниците завлякоха Ахмед в двореца и го хвърлиха пред краката на Абдулла. Смешно беше да бъде докаран като затворник в страната, която трябваше да управлява, и той яростно се дърпаше, мъчейки се да се отвърже.

Бялата му дреха бе цялата изпоцапана и раздрана; само синият шал, който закриваше лицето му, бе останал сравнително здрав. Интересно, но капитан Хаджи не бе настоял да се махне единствената част от облеклото му, която прикриваше неговата самоличност. Страховитият капитан повече се грижеше за това, да заведе Криста жива и здрава в Константин, отколкото да демаскира Пустинния ястреб. Задоволяваше се да остави този смел ездач на милостта на Абдулла.

Изтощен, понеже в последните дни му бяха давали само толкова вода и храна, колкото да оцелее, Ахмед вдигна тъмен поглед към брат си и се опита да се изправи на крака. Абдулла безстрастно се взря в мъжа, който му бе струвал цяло богатство в няколкото изминали месеца. Когато кимна, двама мъже пристъпиха напред и изправиха Ахмед, дърпайки го за вързаните му ръце, а въжето безжалостно се впи в плътта му.

— Значи ти си този, когото наричат Пустинния ястреб — изрече презрително Абдулла. — Сигурно знаеш, че беше само въпрос на време да те хвана. Моята армия е една от най-добрите, а капитан Хаджи имаше особено основание да те преследва.

Ахмед не каза нищо, само отправи мрачен поглед към брат си. Абдулла продължи:

— Аз си върнах наложницата, а твоите хора без съмнение са загинали в пустинята. Какво можеш да кажеш в своя защита, Ястреб? Защо нападаше само моите кервани, кой си ти и какво съм направил, за да заслужа омразата ти! Говори, човече! Искам да чуя отговора ти, преди да заповядам да те изтезават и да те убият.

— Не разпозна ли собствения си брат, Абдулла? — изсъска Ахмед, напрягайки се да разкъса въжетата.

— Ахмед! — възкликна Абдулла и махна на един от еничарите си да свали шала, закриващ лицето на пленника. — Барбароса ме увери, че си мъртъв, но противно на здравия разум ти се върна, за да ме заплашваш и ограбваш. Капитан Хаджи ще бъде щедро възнаграден, задето ми стори такава голяма услуга. Не само сега си под моя власт, но и твоята жена също.

— Ако направиш нещо на Криста, аз ще…

— Какво ще направиш? — изсмя се сурово Абдулла — Все още не съм видял новата си наложница, но мога да те уверя, че ще й се насладя толкова повече, колкото по-силно държиш ти на нея. Кажи ми, Ахмед, добре ли си я обучил? Дали е също толкова послушна, колкото и страстна?

— Копеле! — изсъска Ахмед. — Обичам Криста и ако я нараниш, ще те убия с голи ръце.

— Да я нараня ли? Няма да й се случи нищо. Но може да те накарам да гледаш, когато си легна с нея. Ще бъде интересно, не мислиш ли, да сравниш по какъв начин реагира на двама ни?

— Пусни я, Абдулла. Прави с мене каквото искаш, но освободи Криста.

— Не си в положение да се пазариш. Освен това аз сам ще разбера какво я прави толкова изключителна за тебе. Струва ли си двестате дуката, които платих за нея?

— Аз още не съм мъртъв, Абдулла — изфуча Ахмед. — Ще те накарам да платиш за греховете си. Не съм забравил какво направи с майка ми, нито ще забравя какво искаш да направиш с Криста.

— Ами! Майка ти беше една чуждестранна кучка, която омая нашия баща и го накара да те обяви за свой наследник.

Вбесен, Ахмед се изтръгна от ръцете на стражите и се хвърли върху Абдулла, събаряйки го на пода. Когато се опита да го ритне с обутите си в ботуши крака, близкият страж реагира инстинктивно и го удари с широката страна на сабята си. Той се строполи на пода и изпъшка.

— Отведете го — заповяда Абдулла, изправяйки се на крака — Когато дойде в съзнание, му ударете десет камшика. И изпратете Хаджи при мене. Капитанът се отличи и заслужава щедра награда.

Мина много време. Криста и Елиса говореха тихо и се възхищаваха на красотата на банята. Минаха може би часове и една малка фигурка, облечена в развяваща се джалаба, влезе в банята през една врата зад гърба им, погледна за миг двете приближени една до друга глави и после пристъпи тихо към тях.

— Извинете ме, господарке — каза тя, усмихвайки се плахо на Криста. — Абдулла бей ме изпрати да ви служа.

Стресната от нежния женски глас, Криста се обърна и радостна усмивка озари сините й очи.

— Ленор! Колко се радвам да те видя!

— Познаваш ли тази жена? — запита Елиса с лека ревност в гласа, забелязвайки че жените говорят на един и същ чужд език.

— Това е Ленор, моя сънародничка — обясни Криста на арабски. — Абдулла я изпрати да се грижи за мене по време на дългото пътуване от Алжир. Загубих следите й, когато керванът беше нападнат. — И се обърна пак към Ленор: — Радвам се, че нищо ти няма…Отсега нататък ще говорим на арабски, за да може да разбира моята приятелка Елиса.

Ленор се поклони.

— Както желаеш, господарке.

— Не ми се покланяй, Ленор, и моля те, наричай ме Криста. — Леонор се усмихна но не каза нищо. — Знаеш ли какво ще стане с нас?

— Знам само това, което ми казаха, Криста — изрече Ленор с глас, в който се прокрадваше съжаление. — Абдулла ми нареди да се погрижа ти и твоята прислужница да се освежите, преди да ви заведат при него.

— Кой беше този огромен мъж, който ни посрещна на двора? — осмели се да запита Елиса.

Повехналото лице на Ленор се сбръчка в усмивка, която подчерта ситните гънки, излизащи от ъглите на очите и устните й.

— Фидор е главният евнух, който отговаря за харема. Вярно, доста е страшен, но няма да ви създава притеснения, ако изпълнявате заповедите — увери ги тя.

— Какво е станало с езика му? — не можа да се сдържи Елиса.

Ленор се намръщи.

— Не мога да кажа. Моля ви, не ме питайте нищо повече. — Тя така се развълнува, че Елиса и Криста я зяпнаха.

— Със сигурност можеш да говориш с нас — увери я с тих глас Криста. — Ако не можеш да ни кажеш нищо за Фидор, поне ни кажи защо харемът на Абдулла изглежда опразнен специално за нас. Като се съди от големината му, тук могат да бъдат настанени страшно много жени.

— Криста, аз…

Сивите очи на Ленор се замъглиха от вълнение, което извираше от сърцето й. Състрадание? Жалост? Каквото и да беше, то в края на краищата развърза езика й и тя заговори с нисък, напрегнат глас, изпълнен с болка и спомени.

— Когато Халид ибн Селим умря така внезапно и Абдулла завзе властта, първата му заповед беше да осъдят на смърт моята господарка Емили.

— Емили?

— Майката на принц Ахмед и любимата наложница на Халид бей. Абдулла се страхуваше от огромната власт на господарката Емили, знаеше, че тя ще получи широка подкрепа в полза на своя син, ако бъде оставена жива. По негова заповед тя беше хваната и хвърлена от стените на града в рова. За щастие по-младият й син Язид избягна тази съдба. Останалите жени от харема бяха продадени на различни съдържатели на бордеи в града. Ти си първата придобивка на Абдулла. Без съмнение ще има и други, защото в момента негови пратеници сноват из страната и търсят красиви млади момичета.

— Но аз не съм… — извика Криста уплашена, когато си спомни слуховете за жестокостта на Абдулла.

— Ти притежаваш нещо изключително важно в очите на Абдулла — отвърна Ленор. — Нещо, което го заинтригува още когато чу за тебе.

— Какво е то? — запита Криста.

— Ти си жената, от която се интересува брат му. Според Червената брада Ахмед високо те цени. Абдулла толкова ревнува брат си, че иска да притежава или да унищожи всичко, което е скъпо на Ахмед. Ето защо си тук. Освен това той знае, че си голяма красавица. Описанието, което Барбароса му даде, беше достатъчно, за да го омагьоса, а сега, когато е пленил Ахмед, беят се надява да увеличи страданията му, като му даде да разбере, че ти му се подчиняваш във всяко отношение. Че си негова и може да разполага с тебе както иска.

— О, господи — изпъшка Криста, съвършено смазана от разкритията на Ленор. — Значи Абдулла знае, че Ахмед и Пустинният ястреб са един и същи човек. Надявах се… Абдулла направил ли му е нещо? О, моля те, Ленор, кажи ми какво знаеш.

— Криста, аз знам само това, което се говори тайно из двореца. Но научих, че Абдулла е свалил маската на Ахмед и е накарал да го затворят някъде тук, в двореца. На никого не е казал какво възнамерява да прави със своя полубрат, но знаеш че няма да бъде хубаво. Той е преизпълнен с омраза.

Криста замълча и безсилни сълзи потекоха по бледите й бузи. Нищо ли не можеше да направи, за да помогне на Ахмед, запита се тя. Какво беше и нейното бъдеще? Щеше ли да стане играчка на Абдулла, докато се умори от нея и я продаде на някой съдържател на бордей? Ако това беше нейната съдба, тя би предпочела да умре заедно с Ахмед, защото не можеше да понесе мисълта друг мъж да я докосне, не и след блаженството, което бе преживяла в изпълнените с любов прегръдки на Ахмед.

— Не плачи, Криста — замоли я Елиса и я потупа плахо по рамото. — Ще измислим нещо. Трябва.

Но нейните окуражителни думи не повдигнаха унилия дух на Криста. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че само чудо може да я спаси от тази ужасна съдба.

Стаята, предназначена за Криста, беше светла и просторна, мебелировката й беше оскъдна, предимно възглавници за спане, струпани върху красива кушетка и заметнати с прозрачни розови драперии. Същите прозрачни завеси висяха и пред високите засводени прозорци, които гледаха към красивия двор, през който бяха влезли в харема. Подът беше от хладен мрамор, постлан с килими в ярки цветове, на които имаше изобразени птици и цветя. Стените бяха облицовани с фини плочки в златисто и тюркоазено синьо. Стаята вдъхваше усещане за спокойствие — състояние, което бе далеч от това на Криста.

След разговора си с Ленор тя се съблече и бе изкъпана в басейна, после една удивително сръчна слугиня я масажира чудесно. Когато реши да облече дрехите си, разбра, че са отнесени, и на тяхно място получи прозрачни виолетови панталони, чийто златен колан бе обшит с перли и аметисти. Елечето от по-тъмен виолетов плат също бе инкрустирано с украшения, оставяйки пъпа й гол, а гърдите едва закрити. Дългата й сребриста коса бе оставена свободно и висеше до кръста. Елиса бе облечена по същия начин, но не толкова разкошно. След това двете получиха храна и им бе позволено да се върнат в стаите си. Малката стаичка на Елиса, подходяща за прислужница, беше съвсем наблизо. С глас, изпълнен със състрадание, Ленор посъветва Криста да си почине, докато не дойде повикване от Абдулла. Но как можеше да спи, когато скоро щеше да се срещне с мъжа, когото смяташе за ужасно чудовище?

Когато повикването на Абдулла дойде, то не бе донесено от Ленор, а от Фидор, отворил в широка усмивка лишената си от език уста. Той махна на Криста и тя го последва с неспокойно сърце, струваше й се, че чува биенето му в ушите си. Той я поведе по множество коридори и накрая я пусна в огромна стая, която явно служеше за спалня. Мебелите в златисто и пурпурно бяха по-украсени от всичко, което бе виждала досега. Тя се обърна, за да запита нещо Фидор, но видя, че той е изчезнал и вратата се е затворила плътно зад нея. Накани се да го последва, но разбра, че от другата страна на вратата стои страшен евнух, застанал като каменна статуя, леко разкрачен, скръстил огромните си ръце върху невероятно широките си гърди. Той я избута отново в стаята и шумно затръшна вратата пред лицето й.

— Няма къде да избягаш — произнесе един развеселен глас. — Много дълго чакам да видя наложницата на брат си.

Когато чу гласа, Криста трепна, обърна се и затърси в полумрака на стаята.

Той излезе от сенките край прозореца и Криста го изгледа смаяно, защото никак не се връзваше с първоначалната й представа за него. Възможно ли беше този свеж и строен млад мъж да е същото онова чудовище, което тя очакваше да срещне, възможно ли е този човек да се бе провинил в хладнокръвно убийство? Може би година или две по-възрастен от Ахмед, той беше висок почти колкото него, макар и не толкова мускулест. Можеше да се нарече красив със светлата си кожа и тъмна коса, които сочеха чистия му берберски произход. Носът му беше прав, с дръзки очертания, очите тъмни. Но погледът на тези обсидианови очи издаваше истинската му природа. Студен, съвършено лишен от всякакво чувство, този поглед беше почти безизразен, когато се втренчи изпитателно в Криста. А устните му, прекалено тънки и твърди, рязко се отклоняваха от впечатлението, което създаваше иначе красивото му лице.

— Толкова ли си уплашена, че не можеш да говориш? — запита Абдулла с привидно любезен глас. — Знам, че говориш добре арабски, но ако предпочиташ френски, аз доста добре познавам този език.

— Може на арабски — отвърна кисело Криста.

— Ще направим нещо с поведението ти — усмихна се студено Абдулла. — Отсега нататък ще ме наричаш господарю.

Не направи никакво движение, остана като закован на място.

Криста не отговори, реши, че е по-мъдро да се затвори в мълчание, отколкото да изрече на глас гнева си и да разгневи този безмилостен човек, който искаше веднага да му се подчини.

— Обърни се — заповяда той с глас, който не допускаше възражения. — Бавно. Искам да видя за какво беше готов да даде живота си моят брат.

Вирнала предизвикателно брадичка, Криста се завъртя и пламъче се появи в черните очи на Абдулла.

— Ела тук — заповяда той, посочвайки пред себе си. Криста нерешително се приближи и накрая застана на инчове от самопровъзгласилия се бей.

Той вдигна ръка и докосна косата й, оставяйки копринените кичури бавно да се плъзнат между пръстите му, а после леко погали бузата й. Криста трепна и яростно пламъче блесна в тъмните дълбини на очите му. Той хвана брадичката й с палец и показалец, стисна я силно и я накара да извие лице към него.

— Да не би да намираш допира ми за отблъскващ? — запита той сурово. — Повече ли ти харесваше брат ми да те докосва?

— Да! — извика Криста, загубила всякакво търпение. — Ти си отвратителен. И аз със сигурност предпочитам Ахмед. Какво си направил с него?

— О, английската роза си имала бодли — ухили се Абдулла и в очите му се изписа удоволствие от пламъка на неподчинение, който бе разпалил у нея.

Криста трепна, спомняйки си, че Ахмед бе произнесъл същите думи за нея преди много месеци в Англия.

— Твоят пустинен шейх е още жив — изрече Абдулла. — Докога ще е жив… зависи от тебе.

— Ти не си го наранил?

— Казах че още е жив — повтори той тайнствено. — Толкова много ли го обичаш?

— Повече от живота си.

— А моят безценен брат мисли ли така за тебе?

— Имам причини да вярвам, че мисли.

— Превъзходно! — изрече със задоволство Абдулла. — Чудех се как да го накарам повече да страда и сега знам, че това може да стане с твоя помощ. Макар че бях първородният син на баща си, бях отхвърлен в полза на Ахмед. Майка му беше само наложница на моя баща, докато моята майка беше берберска принцеса, но именно потомъкът на чужденката беше обявен за негов наследник. Сега е ред на Ахмед да сграда.

— Ти ще убиеш собствения си орат?

— Да съм казвал, че ще го убия? Това, което съм намислил за Ахмед, е много по-лошо от бързата смърт, която в началото бях планирал.

Докато говореше, започна бавно да обикаля около Криста и тя осъзна, че той накуцва. Озадачена, плъзна поглед към краката му и смаяно ахване се откъсна от устните й, преди да успее да го потисне.

— Значи сега знаеш — усмихна се мрачно Абдулла. — Брат ми не ти ли каза, че съм сакат?

Макар че тялото на Абдулла отначало й се стори съвършено във всяко отношение, сгърчените му крака не позволяваха да бъде сметнат за здрав мъж.

— Съжалявам — измърмори Криста

— Недей — каза троснато Абдулла. — Нямам нужда от съжаление. Не от тебе и не от брат ми. Тъй като се е случило нещастие при раждането ми, бях сметнат за недостоен да наследя бейлика. Моят недостатък ми струва скъпо. В очите на моя баща и господар бях абсолютно лишен от стойност.

Абдулла казваше само половината истина. Когато предпочете Ахмед за свой наследник пред него, Халид ибн Селим внимателно бе изучил характера на по-възрастния си син, преди да направи окончателния избор. Разбира се, фактът, че Ахмед беше син на любимата му наложница, наклони везните в негова полза, но в действителност Абдулла далеч не отговаряше на очакванията на бея. Още като дете бе показвал невероятна жестокост, далеч надхвърляща границите на невинните детски шеги. Абдулла обаче не виждаше това. Според него той беше мразен и презиран само заради своето несъвършено тяло. Години наред неуморно бе ковал своя заговор да изтръгне властта от брат си и най-накрая бе седнал на трона, към който се бе стремил цял живот.

Криста стоеше с наведена глава, опитвайки се да не разгневи мъжа, когото вече смяташе за луд. Дръж се, повтаряше си тя, не показвай страха си, живей, Криста… Живей за деня, в който ще се освободиш от този побъркан.

— Казаха ми, че името ти е Криста Хортън. Беше ли девствена, когато брат ми спа с тебе?

Безсрамният му въпрос я шокира и макар устата й да се раздвижи конвулсивно, не излезе никакъв звук.

— Е?

Накрая Криста кимна.

— Да.

— Какво да?

Тя помисли за момент, после добави нахално:

— Да, господарю — наблягайки на думата „господарю“.

— Съблечи се.

— Какво?

— Разбираш арабски достатъчно добре. Ако не ми се подчиниш веднага, ще накарам стражите да го направят вместо тебе. — И той се усмихна хитро. — Чувала си за бастонадата, нали? — Когато Криста пребледня, той продължи: — А виждам че си чувала. Фидор е особено умел, но не е много нежен с пръчката. Да го повикам ли?

— Не… господарю — отговори Криста, преглъщайки яростта си, докато бавно събличаше оскъдното си облекло.

След мигове тя вече стоеше пред Абдулла облечена само в сребристия воал на косите си.

Обикаляйки около нея с клатеща се походка, Абдулла изсумтя с явно одобрение.

— Ти си много красива, Криста Хортън — изрече той със задавен глас, сякаш му беше трудно да се владее. — Нищо чудно, че брат ми те е пожелал. Скоро ще се заровя между тези бели бедра и ще спечеля за себе си рая, който брат ми намира така неустоим.

После той направи нещо, което я шокира и същевременно успокои страховете й. Вдигна разхвърляните й дрехи и й ги подаде, като й заповяда съвсем ясно да се облече.

Увивайки се в оскъдното си облекло, Криста погледна с копнеж към вратата.

— Мога ли да си вървя… господарю?

— Не искаш ли да видиш любимия си?

Присвила подозрително очи, Криста помисли, че предложението на Абдулла е много странно.

— Ще ми позволиш да видя Ахмед?

— Ако искаш, но при известни… условия.

— Какви условия?

Тя съзнаваше, че нищо, което Абдулла ще каже, няма да й хареса, но бе решила да се съгласи почти на всичко, само и само да види Ахмед и да се увери сама дали не му е сторено нещо.

— Можеш да го видиш, но по никакъв начин не ти е позволено да му говориш или да общуваш с него. Каквото и да кажа и да направя, ти трябва да изпълняваш желанията ми. Фидор ще дойде с нас и само да си отвориш устата, заповядано му е да убие Ахмед веднага.

— Как може да си толкова безсърдечен? — извика Криста; ръцете я засърбяха да започне да удря безжалостното му красиво лице.

— Не мислиш ли, че беше безсърдечно от страна на баща ми да ме презре заради нещастния случай при раждането ми? Животът е жесток, жено. Нищо не е така, както трябва да бъде, както скоро ще научиш. Съгласна ли си с моите условия, или брат ми не те интересува? От теб зависи дали той ще живее, или ще умре.

— Интересува ме, дяволите да те вземат, и съм съгласна! — извика Криста, забравяйки за миг, че е изцяло във властта на този луд човек.

Безразсъдните й думи й струваха скъпо. Абдулла вдигна ръка и силно я зашлеви по лицето. Ударът му я просна на пода.

— Ако нямах нужда от тебе, за да накажа Ахмед, щях да заповядам да те хвърлят от стената заради безсрамието ти. Бъди сигурна, че няма да имам милост към тебе, когато се озовеш в леглото ми. Но най-важното трябва да се свърши най-напред. Сега ще посетим брат ми.

Избърсвайки кръвта, потекла от ъгъла на устата й, Криста се изправи на крака и последва Абдулла, молейки се той да сдържи думата си и да й позволи да види Ахмед — дори да не може да говори с него.

Фидор тръгна след тях, когато Абдулла я поведе пред двореца през тъмния и пуст двор и я вкара през една врата в противоположния край, а после тримата тръгнаха по дълъг коридор, осветен от факли в забити на равномерно разстояние в стената свещници. Накрая спряха през една дебела дървена врата с желязно резе. Фидор вдигна тежкото резе и Криста полетя вътре, блъсната от мощната му ръка.

— Ако ще ме убиваш — изрече един глас, — предлагам да го направиш бързо, иначе плъховете ще ти отнемат това удоволствие. Те са доста свирепи, както знаеш.

Макар че гласът бе пълен с болка, в него бе останала достатъчно надменност и гордост и Абдулла гневно изскърца със зъби.

— Дай факел, Фидор! — изсъска той.

След малко стаята стана светла и в трепкащото пламъче на факела изпъкнаха всички подробности. Не беше малка задушна килия, каквато Криста бе предполагала, а една огромна зала, в която имаше само няколко големи бамбукови клетки покрай две от стените. В една от тези клетки седеше клекнал Ахмед, неможейки да се изправи, защото клетката беше твърде тясна. Беше облечен със същите изцапани с кръв дрехи, с които го бе видяла последния път. Когато се обърна леко, тя забеляза, че носи следите от скорошен жесток побой, защото дрехата висеше нацепена на парцали от окървавения му гръб. Изуменото й ахване накара Ахмед да обърне очи към нея.

— Кучешко лайно! — нахвърли се той върху брат си, когато видя Криста да го гледа шокирана. — Защо я доведе тук?

— Помислих, че ще ти хареса да узнаеш колко добре съм се погрижил за твоята жена. Тя е прекрасна и аз вече й се насладих — изрече Абдулла.

— Криста, той направи ли ти нещо? — запита с тревога Ахмед. Макар че тя се опита да му отговори с очи, не произнесе и звук. — Криста, любов моя, моля те, отговори ми. Какво ти е направи този звяр?

Абдулла изхърка с черен хумор:

— Може би ни сравнява и вижда недостатъци в тебе. Аз съм доста изкусен в любовта, както знаеш. Прекарахме един приятен следобед в моята спалня и сега напълно разбирам защо толкова я цениш. Ела тук, Криста — заповяда той, обръщайки вниманието си от Ахмед към нея.

Криста се подчини веднага и тръгна с подгъващи се крака, за да застане до него. Лек вик се изтръгна от устата й, когато Абдулла разгърна елечето и оголи гърдите й. Започна лениво да си играе с тях и внимателно наблюдаваше лицето на Ахмед, за да види реакциите му.

— Красиви са, нали Ахмед? Толкова бели и нежни. — Той прокара пръст по едното зърно и се засмя, когато то щръкна от допира му. — Виждаш ли как силно реагира на ръката ми само след няколко часа под моя власт?

Нисък стон се изтръгна от дълбините на душата на Ахмед, докато гледаше как Абдулла интимничи с тялото на Криста.

— Копеле такова!

— Сега разбираш какво е усещането, братко, да искаш нещо толкова силно, че да те боли. Боли ли те, като гледаш как някой взема това, което е твое по право? Мога да взема твоята курва тук, на пода, и тя ще ми се подчини, но не искам да си цапам дрехите. Бих могъл да направя с нея каквото си искам тук, пред очите ти, и тя ще ми се подчини, без да каже нито дума. Може би някой ден ще накарам да те доведат в моята стая да ни гледаш.

Той се изсмя демонично, а Ахмед цял се напрегна, опитвайки се да счупи дебелите дървени пречки на клетката.

— Криста! — замоли я той. — Защо не говориш с мен? Кажи ми какво ти е направил.

Не можейки да понесе болката в зелените очи на Ахмед, Криста сведе глава и остави сълзите от мъка и безсилие да потекат по пребледнелите й бузи.

— Твоята жена много ми харесва, братко, а нощта едва сега започва. Ще ни извиниш, ако си тръгваме прекалено скоро, защото, както виждаш, Криста много иска да продължим оттам където спряхме следобеда.

Докато говореше, Абдулла продължаваше да си играе с гърдите й и само заради Ахмед Криста не се осмели да протестира.

— Заради любовта на Аллаха, Абдулла, не прави това с нея! — замоли го Ахмед, усещайки как гордостта му изчезва, защото виждаше, че Криста се подчинява на волята на садистичния му брат. — Изпрати я на семейството й. Тя е получила добро възпитание и не знае как да се държи с такъв като тебе.

— Напротив, държи се много добре, Ахмед — усмихна се многозначително Абдулла, обърна се и се накани да си тръгне. — Спи спокойно, братко, и ти пожелавам приятни сънища. Сигурен съм, че твоите сънища няма да са толкова приятни като моите.

Вдигайки глава, Криста изпрати искрящ поглед със сините си очи към Ахмед, изразявайки цялата любов, която носеше в сърцето си. „Криста!“ — измъченият му вик едва не причини смъртта му, защото тя отвори уста да отговори на молбата му. С ъгъла на окото си забеляза как Фидор се кани да издърпа сабята от пояса си. Обхваната от паника, Криста се обърна и мълчаливо последва Абдулла, а дрезгавият вик на Ахмед отекваше в ума й.

Докато галеше заоблената мекота на гърдите на Криста пред погледа на Ахмед, Абдулла усети как апетитът му за тази среброкоса наложница все повече се изостря. Не можеше да чака да стигне до спалнята си и да вкуси прелестите, които тя таеше. Искаше му се да не се беше освободил така набързо от всичките жени на баща си, но навремето бе пожелал да премахне всякакви остатъци от предишния бей, който го бе третирал така несправедливо. Скоро обаче щеше да се сдобие с достатъчно жени, за да задоволява специалните си нужди. Междувременно спеше с всяка прислужничка, която му хванеше окото. А сега се бе сдобил с тази горда красавица, с която щеше да утоли жаждата си.

В мига, когато се намери сама с Абдулла, Криста знаеше какво точно да очаква. Той щеше да я изнасили, наистина, а после да я кара да се подчинява на всеки негов каприз. Не само веднъж, а когато я пожелаеше. И ако можеше да се съди по необитаемия харем, това щеше да се случва много често. Погнуса се надигна като горчива жлъч в гърлото й и Криста осъзна, че в мига, когато той я докосне, тя просто ще избухне.

Абдулла плъзна ръка по дългата й коса и спря на гърдите й. Погали ги за миг, играейки си със зърното, преди да се спусне към хълбоците й и към нежното хълмче между краката й. На Криста й се догади, от устата й се изтръгна неясен протестен стон. Когато устните му се впиха в зърното й и твърдите му пръсти проникнаха в нейната топлина, в нея се надигна отвращение, което не можеше да потисне. И не се и опитваше.

То идваше от дълбините на нейното същество, породено от насилието, което беше принудена да изтърпява. И изригна от устата й като горчив поток, впръсквайки чисто бялата дреха на Абдулла и безценния килим под краката им. Дори стреснатият му вик не можа да прекрати потока, който продължаваше да се лее от гърлото й.

Криста нямаше откъде да знае, че Абдулла ненавижда болестите. Майка му се бе разболяла от странна болест, която постепенно й отнемаше човешкия облик, и още от дете Абдулла бе наблюдавал как единственият човек, когото някога бе обичал, се топи и изчезва, как пред погледа му от една жизнерадостна, красива жена майка му се бе превърнала в стара, съсухрена вещица. Абдулла винаги се бе гордял с хубавото си лице и с изключение на сакатия крак, неизменно се бе смятал за красив мъж. Който освен това притежаваше и невероятната способност да остава винаги здрав, недосегаем за всякакви болести.

Сега, като видя, че Криста е болна, това така го уплаши, че я отблъсна с нескривано отвращение.

— Кучка! — изрева той истерично. — Защо не ми каза, че си болна? Фидор! — изкрещя Абдулла, почти подлудял от неестествен страх. — Махни тази жена от очите ми. Ленор да се грижи за нея, докато оздравее. Върви! — изкряска той, разярявайки се все повече с всеки изминал миг.

И започна като полудял да къса изцапаните дрехи, крещейки на слугите да му приготвят баня и да почистят стаята му от горе до долу. Метна й вбесен и отвратен поглед с обсидиановите си очи и Криста с неизразимо облекчение се освободи от ненавистното му присъствие.