Кони Мейсън
Екстаз в пустинята (9)

9

Прашната слънчева светлина, струяща в горещи, разтопени златни лъчи през отвора на шатрата, погали лицето на Криста като нежен шепот и я накара да се събуди. Тя остана неподвижна за миг, припомняйки си всяка подробност от това, което се бе случило предната нощ. Беше се отдала свободно и без задръжки на своя похитител, Пустинния ястреб, без да изпита нито срам, нито угризения. Каква жена беше тя? Обичаше Марк с цялото си сърце, но реагираше като лека жена на ласките на тайнствения непознат, който можеше да е какъв ли не. Най-вероятно беше разбойник и убиец, ако се съди по това, което бе видяла, и по чутото за него. Беше вожд на диво пустинно племе, което изпитваше огромно удоволствие да плячкосва и да убива.

Криста изведнъж осъзна присъствието на една фигура, застанала на входа на палатката.

— Е, господарке — изсумтя ревниво Елиса, — добре ли прекара нощта? Нали нашият господар е надарен любовник? Когато съм в леглото му, на другата сутрин едва мога да се надигна. Но няма нужда да ти казвам това. По доволното ти изражение виждам, че той ти е доставил много наслада.

Криста ахна, шокирана от дръзките думи на Елиса. Нима шейхът вече е взел това… това дете в леглото си? Нима това щедро заоблено, разкошно тяло е отговаряло на изкусните му ласки точно така, както нейното? Когато внезапно си представи нейното тяло, извиващо се под неговото, тази мисъл предизвика силна руменина по лицето й и това не остана незабелязано за Елиса.

— Не ти вярвам — заяви Криста. — Не мисля, че шейхът може да намери наслада в едно детско тяло.

Думите на Криста породиха ужасен гняв у Елиса, тя сграбчи в шепата си няколко кичура от блестящата й коса и измъкна Криста от леглото.

— Ти не си за него нищо друго освен една курва! — изкрещя тя оскърбена. — Чуждестранна курва, в чието тяло излива страстта си.

Криста рязко тръсна глава и освободи плитките си от ръката на Елиса. Извърна се рязко и застана срещу разяреното момиче.

— Ако си дошла да ме обиждаш, можеш да си излезеш, защото няма да се поддам на излиянията на едно разсърдено дете.

Думите й само вбесиха още повече Елиса. Тя се гордееше, че е била избрана за наложница на един принц, макар че той все още не си беше създал харем. Но като първа избрана тя щеше да първенства над дошлите по-късно.

Давайки воля на гнева си, Елиса се хвърли върху Криста с обидни думи. Неподготвена за нова атака, Криста падна и усети дългите нокти на ядосаната нападателка да дерат кожата й.

— Какво означава това? — прогърмя един глас и Криста позна, че той принадлежи на капитана на шейха, за когото вече знаеше, че е баща на Елиса.

Елиса се изправи, озовавайки се пред разгневения си баща, като много добре знаеше какво я очаква. Смутена от голотата си, Криста се сви в леглото и придърпа копринената завивка, за да се прикрие. Но Омар като че ли не забеляза нищо и студеният му, неодобрителен поглед се спря върху непокорната му дъщеря.

— Чуждестранната курва ме обиди, татко — излъга Елиса, свеждайки почтително очи.

— Мери си думите, жено! — намръщи се Омар. — Не е твоя работа да наричаш с разни имена жените на твоя господар.

Погледът на Омар прелетя за кратко към Криста, после се върна с подновена суровост към Елиса.

— Добре те познавам, дъще. Своеволна си и понеже често ме няма, си станала много непослушна. Не вярвам тази чужденка да те е обидила. По-вероятно твоята ревнива природа е причината. Господарят ти ще ми е благодарен, ако се погрижа да бъдеш наказана.

— Не, татко, моля те — изрече едва-едва Елиса, обзета от страх. — Обещавам да се държа така, както каже господарят ми. Ако иска да служа на неговата курва, с радост ще го правя.

Омар не обърна внимание на оскърбеното ахване на Криста.

— Легни на възглавниците, Елиса! — заповяда той с глас, който не търпеше възражения.

Тя побърза да се подчини, защото добре знаеше, че ще пострада повече, ако реши да се възпротиви на баща си.

— Правото да ме наказва принадлежи само на моя господар — опита се тя за последен път да го разубеди.

— Права си — съгласи се неохотно Омар. — Веднага ще го помоля да дойде.

Радостта й трая съвсем кратко, понеже Омар излезе извън палатката и каза тихо няколко думи на стража. Отмъстителният поглед, който Елиса хвърли към Криста, не й донесе никакво успокоение.

Минаха може би десет минути, преди платнището на палатката да се отметне, за да пропусне внушителната фигура на Пустинния ястреб. Когато забуленият му от миглите поглед намери Криста, тя сведе очи и силно се изчерви, спомняйки си съвсем ясно всичко, което се бе случило предишната нощ между тях. Той поговори няколко минути тихо с Омар, преди да отправи суровия си поглед към Елиса, в чиито обсидианови очи се четеше несигурност. После погледът му се плъзна отново върху Криста.

— Наранена ли си? — запита той на арабски, понеже вече беше научил, че тя говори езика.

Криста само безмълвно поклати глава.

— Защо си нарушила заповедите ми? — обърна се той троснато към Елиса. — Трябваше да служиш на моята жена и да се грижиш нищо лошо да не й се случи. А сега узнавам, че безогледно си я нападнала и си я оскърбила.

— Аз… милост, господарю — изрече Елиса с треперещ глас. — Откъде можех да знам, че тази курва означава толкова много за тебе?

Криста изфуча оскърбено. Не стига, че шейхът я беше обявил за своя жена, ами и Елиса не преставаше да я нарича курва.

— Ще спазваш заповедите ми, Елиса, и ще се отнасяш към тази жена с уважението, което заслужава. Баща ти настоява, че трябва да бъдеш наказана, за да ти даде урок, и аз съм склонен да се съглася.

— Бастонада ли, принце? — подсказа Омар.

— Не, татко, не това! Ще се поправя — извика Елиса, а в гласа й се долавяше нескриван страх.

— Двадесет удара — продължи Омар, като посегна под дрехата си, за да извади късата дебела пръчка, която носеше окачена на колана си.

Шейхът погледна учудено Омар и реши, че е доста строг родител. Макар че Елиса беше станала доста непокорна напоследък и заслужаваше наказание, Омар беше твърде суров с нея. Стройното й красиво тяло може би говореше друго, но за шейха тя си беше дете на петнадесет години.

Той отвори уста да възрази, но преди да успее да изкаже мнението си, Елиса започна да пищи, сигурна, че ще получи двадесетте удара. Реагирайки инстинктивно, Криста се уви с копринената завивка и се хвърли в краката на шейха с умолителен вик:

— Не! Моля ви! За бога, моля ви да размислите. Тя е още дете.

Въпреки че Криста се застъпи за нея, Елиса не преставаше да изпитва ожесточена ревност. Нито искаше, нито имаше нужда някаква чуждестранна курва да се застъпва за нея. Тъкмо щеше да изригне тези обидни думи, когато видът на пръчката, която баща и държеше в силната си ръка, я накара да размисли. Знаеше, че няма да издържи двадесет удара от този ужасен инструмент.

— Прости ми, господарке — изхлипа тя на пресекулки. — Не исках да те обидя. С радост ще ти служа.

Макар че думите се лееха гладко от устата й, тя не мислеше това. Дълбоко в сърцето си искаше да отърве своя господар от тази среброкоса чуждестранна курва. Следващия път щеше повече да внимава.

Усмихвайки се едва-едва с ъгъла на устата, шейхът даде знак на Омар да върне пръчката на мястото й.

— Можеш да благодариш на господарката си, че те спаси — изрече той строго. — Сега върви да донесеш храна. Сигурен съм, че тя е гладна.

В гласа му се долавяше насмешка и Криста почервеня като роза, усещайки, че има основателна причина да е гладна. Елиса побърза да излезе от шатрата, след като се поклони на господаря си. Когато младото момиче излезе, той протегна ръце към Криста и я изправи. Обърна се, за да освободи Омар, но огромният мъж вече бе напуснал незабелязано палатката.

За първи път, откакто го бе срещнала, той я погледна, без да прикрива очите си, изложил като на длан душата си пред нея. Зелени! Ясният, блестящ зелен цвят на изумруда. Същият цвят като на…

— Марк!

Това име изникна така спонтанно в мислите й, че тя не успя да осъзнае, че го е изрекла на глас. Но никога в живота си не се бе усещала по-сигурна в нещо. Би познала тези очи навсякъде.

Той беше жив! Не само жив, но и така красиво и нежно се бе любил снощи с нея!

Преди шейхът да успее да отговори на внезапното прозрение на Криста, Елиса се върна с поднос, натоварен с храна, свела благоприлично очи. Но отвътре кипеше от гняв. Твърде ясно беше, че нейният господар много държи на тази чужденка. В началото се бе надявала, че Криста ще бъде само мимолетно увлечение, че той ще се възползва от нея и скоро ще я захвърли, но сега разбра колко много се е лъгала.

Ръцете на шейха пуснаха раменете на Криста.

— Нахрани се и се изкъпи — каза той, снишил глас до интимен шепот. — По-късно ще поговорим.

После излезе безмълвно през тесния отвор на палатката.

Криста се наслади на вкусното ядене, поднесено от нацупената Елиса. То се състоеше от кускус, агнешко, пълнено с бадеми и стафиди, сладки питки от лепкаво бадемово тесто, различни пресни плодове, включително портокали, праскови, фурми и кокосов орех, и сладка плодова напитка. Тя се нахвърли лакомо на храната и изяде всичко, докато Елиса се суетеше, приготвяйки банята й.

Макар че тялото й бе заето с всекидневните грижи по яденето и къпането, умът на Криста работеше на пълни обороти! Марк беше жив! Беше се появил, когато тя вече мислеше, че всичко е загубено, и буквално я бе измъкнал от ноктите на Абдулла. Никога повече нямаше да се усъмни в любовта му към нея. Сега, когато я бе намерил, тя беше сигурна, че двамата ще се върнат в Англия заедно, след като спрат в Тунис, за да уверят семейството й, че е жива и здрава. Щяха да напуснат тази ужасна страна, където жените бяха безпомощни играчки, а мъжете — техни жестоки господари.

Марк влезе в шатрата, докато Криста се изтягаше лениво във ваната, и се усмихна широко, когато Елиса започна да я търка с насапунисаната гъба по-силно, отколкото беше необходимо. Криста беше затворила очи, затова не видя, когато той взе мълчаливо гъбата от ръцете на Елиса и с късо кимване й даде знак да излезе. И двамата не забелязаха мрачния навъсен поглед, който им отправи Елиса.

— Ммм, толкова е хубаво, Елиса — въздъхна доволно Криста. Нежните ръце внезапно се потопиха под водата и леко се плъзнаха по гърдите и корема й. Когато една от тях се пъхна между краката й и погали светлите косми, Криста изведнъж отвори очи и видя Марк, коленичил пред нея, облечен целият в бяло, с весели пламъчета в зелените очи.

— Откъде си научила арабски? — запита той, докато пръстите му се ровеха неспокойно из сребристите косъмчета, разделяха ги и търсеха нежната цепнатина помежду им.

— От жените на Калим — отговори тя задъхано.

Един пръст си проправи път навътре и тя конвулсивно сви рамене.

— Исках да те спася от Барбароса — призна той тъжно. — Съжалявам за това, което си изтърпяла от ръцете му. Сигурно никак не е било приятно.

Втори пръст се пъхна при първия и Криста неволно трепна.

— Не беше приятно — съгласи се тя, — но не е това, което си мислиш. Червената брада не ме е докоснал.

Пръстите му замряха и Криста изстена разочаровано.

— Той… не те е изнасилил?

— Не ме е докоснал — повтори тя.

— Ами този Калим, за когото спомена?

— Прекарах няколко седмици в сарая с неговите жени, докато Червената брада чакаше съобщение от Константин. Калим получи нареждания да ме пази. С изключение на една кратка болест, не ми се случи нищо сериозно, докато бях в дома му.

— Звучи ми почти като чудо — каза той смаяно. — И искам да чуя всичко за това, но сега ме занимават по-наложителни неща.

Пръстите му продължиха все така изкусно да се движат в замайващ ритъм в нея и тя изстена леко. С нетърпелив вик той отхвърли кърпата от главата си и плени устните й, целувайки я дълбоко, като езикът му не преставаше да похищава устата й, докато ръката му продължаваше вълшебните си действия. Неможейки да задържи надигащата се страст, Криста се замята диво, разплисквайки водата на пода на палатката и по безупречно белия бурнус на Марк.

Изведнъж тя усети как той я вдига от изстиващата вана и я изправя на крака, обвил ръцете й около врата си. Ръцете му се плъзнаха нагоре-надолу по гърба й. Тя се изви, притискайки се към него, той хвана седалището й и я задържа плътно до себе си.

— Ти ме подлудяваш, сладка моя сирено — изстена той пресипнало. — Любих се с тебе цяла нощ и това само разпали апетита ми.

Обсипвайки я с диви целувки, той успя да се освободи от дрехите си и застана гол пред нея, с удивително бяла кожа там, където слънчевите лъчи не я бяха докоснали. Марк взе ръцете й и целуна всяка длан. Стояха един срещу друг, голи в оскъдно осветената шатра. Той бавно коленичи пред нея, обхвана я през кръста и целуна гърдите й, после корема и накрая вълшебните златисти косъмчета между бедрата. Когато устните и езикът му продължиха нежно да я изследват, главата и се замая, тя се задъха от внезапна, непреодолима жажда. Стиснала раменете му, обливана от неспирни вълни на замайваща наслада, Криста извика в отчаяна молба.

В следния миг тя се озова по гръб, легнала върху купчина възглавници, Марк бе коленичил между краката й и продължаваше с вълшебното мъчение. Разтворила широко бедра, вплела ръце в обърканата му тъмна коса, тя го насърчаваше с дрезгаво прошепнати думи. И когато вече мислеше, че ще полудее от наслада, той вдигна глава и й се усмихна с изкусителна веселост. Усещайки състоянието й, той задържа треперещите й крака и отново зарови глава в златистото хълмче. Тя се извиваше и стенеше, набиращата се наслада изведнъж се изля във внезапна, експлозивна кулминация. Той я задържа така около минута, после отново започна да гали нежната плът, докато тя не започна пак да реагира с предишната интензивност.

Потънала в мъглата на подновените усещания, тя видя пулсиращия му член и ръцете й по собствена воля посегнаха, за да обгърнат извисяващия се стълб. Тя започна нежно да го гали нагоре и надолу, докато по него не пробяга огромна тръпка на удоволствие. Усещаше го кадифено мек, но твърд и неразрушим. Чу го как остро си поема дъх и усети, че му е много приятно. Тогава той се извиси над нея, изпълни я, накара я да се разтрепери, неможейки да се въздържи нито миг повече. Съвкуплението им беше бързо, мигновено, като на диви създания. Той я яздеше с дива, първична наслада, обливайки я с непрекъснати вълни от неизразими усещания. Чувствайки как удоволствието си пробива път в нея с приливи на силни спазми, Марк отпусна юздите на собствената си страст и препусна заедно с нея към един свят, отреден само за тях двамата.

Накрая земята спря да се върти бясно и Криста въздъхна облекчено, усещайки се прегърната от две силни ръце.

— Ах, сладка моя сирена, такова удоволствие ми доставяш. Гласът му бе дрезгав, все още овладян от страст.

— Марк, аз…

— Не, не Марк — поправи я той нежно. — Аз съм шейх Ахмед. Може вече да не съм принц, но все още съм великият шейх на туарегите, които винаги са били лоялни към мене. С тяхна помощ може би един ден ще управлявам Константин.

— Ахмед, много съжалявам, че животът ти така се обърка — изрече сериозно Криста.

— Аз съм онзи, който трябва да понесе тежкото бреме на тъгата, любов моя — отвърна Ахмед с глас, в който се долавяше угризение. — Аз не можах да те защитя от Барбароса. Той… той направи ли ти нещо? Зле ли се отнесоха с тебе той и хората му?

Криста поклати отрицателно глава.

— Това, което ти казах, е истина. Червената брада не ме е докоснал, хората му също.

— Защо? — запита невярващо Ахмед. — Той е прочут грубиян. Няма съвест, когато стане дума за грабеж или изнасилване.

— Не… не мога точно да кажа — замисли се Криста. — Отначало точно това смяташе, да ме изнасили. Слава на бога, че го разубедих.

Ахмед се засмя, поклащайки учудено глава.

— Как си успяла, бодлива английска розичке? Не мога да си представя някой да убеди Барбароса да не прави нещо, което си е намислил.

Криста се изчерви, припомняйки си съвсем ясно онези отчаяни мигове.

— Аз… заплаших го, че ще се самоубия, ако ме докосне. И щях да го направя — добави тя с предизвикателно вирната брадичка.

— Да, вярвам, че си щяла да го направиш — съгласи се Ахмед с нескрито възхищение. — Но ми се струва, че има и още нещо.

— Аз… накарах го да говори. За много неща. Включително за живота му, преди да стане Барбароса. Може би съм докоснала чувствителна струна у него. Не знам със сигурност. Каквото и да е, той реши да не ме докосва. Но добрината му свърши дотук. Отказа да ме освободи. Не поиска и да се свърже с баща ми. Беше непреклонен, че Абдулла ще плати много повече за мене, отколкото семейството ми. Несъмнено е бил прав, защото баща ми не притежава толкова много пари, колкото искаше за мене Червената брада.

— Абдулла никога няма да те докосне — изръмжа Ахмед със свирепа решимост. — Ти си моя.

— Как разбра къде да ме намериш? — запита Криста, галейки полека гърдите му. Харесваше й да усеща под пръстите си голата му кожа, още топла от прилива на страстта. — Какво се случи, когато човекът на Червената брада те простреля? Знам, че те улучи, защото видях кръвта със собствените си очи. Аз… помислих, че си се удавил.

Нещо дълбоко и нежно проблесна в дълбините на зелените очи на Ахмед.

— Както виждаш, съм си напълно жив, малката ми — промърмори той. — Благодарение на Омар. Той беше обещал на баща ми да ме пази и удържа на думата си. В мига, когато паднах в морето, Омар се плъзнал незабелязано през борда и ме задържа на повърхността. След като френските фрегати подгониха Барбароса, ме изтеглиха на палубата и се погрижиха за раната ми.

— Как научи за мене? — прекъсна го Криста.

— И до това ще стигнем, любов моя — каза Ахмед. — Имай търпение. Добре познавам репутацията на Барбароса, знаех, че най-напред ще се опита да те продаде на Абдулла, а едва след това — на робския пазар. Пратих шпионин в Константин и когато той ми съобщи, че е пратен керван, който да съпроводи една жена от Алжир до харема на Абдулла в Константин, разбрах какво става. Въпреки че го пазеха еничари, те не могат да се сравняват с моите туареги. Ето така, скъпа, ти се озова в ръцете ми.

Сякаш за да подчертае думите си, той я притисна силно и тя леко ахна.

— Какво ще правиш сега, Ахмед? — запита Криста и го изгледа загрижено.

— Да правя? Ами, имам намерение пак да се любя с тебе. Тоест ако…

Думите замряха в гърлото му, когато Елиса нахлу в палатката, без да иска позволение, и тъмните й очи веднага бяха привлечени от голото тяло на Криста, прегърнато с толкова нежност от силните ръце на Ахмед.

— Господарю! Аз…

— Какво означава това? — изръмжа сърдито Ахмед, придърпвайки копринената завивка, за да прикрие голотата на Криста.

— Прости ми — замоли се Елиса, — но не можах да изчакам. Баща ми ме помоли да ти кажа, че един от неговите хора се е върнал от Константин с лоши новини. Помоли да се срещне незабавно с тебе.

Тя сведе почтително глава, но не преди Криста да зърне злобния проблясък в обсидиановите й очи. Явно момичето беше много доволно, че е прекъснало нещо, за което със сигурност знаеше, че е било прекрасно.

Ахмед изруга полугласно, отдели се от Криста и скочи на крака, явно без да го е грижа, че е съвършено гол пред зяпналата от смайване Елиса, чийто жаден оглед на мъжките му атрибути предизвика силна червенина по бледите бузи на Криста. Погълнат от мислите си, Ахмед бързо навлече широките панталони, ботушите, стигащи до коленете, и белия бурнус и тръгна, без да се огледа.

Когато Ахмед излезе, Елиса изгледа Криста със студено презрение.

— Колко бързо забравя. Ако аз бях в леглото му, нямаше толкова да бърза да тръгне.

— Можеш да си вървиш, Елиса — заповяда високомерно Криста. — Нямам нужда от помощта ти.

— Не виждаш ли, че Ахмед шейх не го е грижа за тебе? Той харесва само бялата ти кожа. За него си нещо ново, което скоро ще му омръзне. Аз вече доставих удоволствие на господаря ни и ще продължа да го правя много след като ти си заминеш.

— Ти… да не искаш да ми кажеш, че Ахмед е… че ти и той…

— Аз съм жена — изрече заядливо Елиса, — създадена за наслада на моя господар. Мислиш ли, че той не би се възползвал от мене?

— Ти си още дете! Със сигурност Ахмед знае, че още не си готова да…

Презрителен смях посрещна думите й.

— Отдавна съм минала възрастта, когато момичетата от моето племе се запознават с удоволствията на плътта. Ахмед шейх лично знае колко способна съм му доставям огромно удоволствие — излъга пресметливо Елиса. Макар че още не познаваше любовта на Ахмед, тя знаеше, че не след дълго той ще изкаже желанието си пред нея. В противен случай беше готова да поеме нещата в собствените си ръце, преди да е станала за посмешище на цялото племе.

Думите на Елиса смаяха Криста. Да не би Ахмед да се любеше и с двете? Колко още жени споделяха леглото му? Но мисълта угасна също така внезапно, както се беше породила. Елиса беше само едно ревниво дете, в чиито думи нямаше и капка истина. Макар Ахмед да не бе казал ясно, че я обича, действията му съвсем недвусмислено сочеха, че е много привързан към нея. Не може толкова нежно да се люби с нея, ако тя не го интересува, нали? Бе рискувал живота си, за да я спаси от Абдулла, и тя нямаше защо да слуша лъжите на Елиса.

 

 

— Какво научи, Ибрахим? — запита Ахмед, разхождайки се напред-назад пред очевидно преуморения туарег, чиито прашни и изпоцапани дрехи говореха, че е пътувал дълго през безводната пустиня.

— Абдулла прати армията си от еничари на поход още в мига, когато разбра за нападението срещу кервана — изрече задъхан Ибрахим. — Казват, че побеснял, като разбрал, че новата му наложница била открадната от Пустинния ястреб. Тя му струвала над две хиляди златни дуката. Много пари. Обявил награда за този, който разкрие кой е Пустинният ястреб. А на армията си наредил да не се връща без пустинния конник. Съжалявам, че ще кажа това, шейх Ахмед, но те ни следват по петите. Трябва веднага да вдигнем лагера, иначе скоро ще ни нападнат. Може би трябва…

Той замълча с притеснено изражение, без да смее да погледне Ахмед в очите.

— Какво се опитваш да кажеш?

— Може би ако оставим тук чужденката, Абдулла ще се успокои и…

— Не! — изрева Ахмед, извърна се рязко и се вгледа в свития от страх Ибрахим. — Жената остава с мене. Веднага тръгваме за лагера в пустинята и ако трябва да се бием с еничарите, нека да е на наша земя. Свободен си!

Ибрахим се поклони почтително и се отдалечи, преди гневът на вожда да се е стоварил върху неговата глава.

— Чу ли, Омар? — запита Ахмед своя капитан, който винаги се намираше близо до него.

— Да събера ли хората? — запита Омар, предвиждайки какво ще заповяда Ахмед.

— Не е в наш интерес да чакаме тук армията на Абдулла — реши Ахмед. — В пустинята имаме много повече шансове да им се изплъзнем. Заповядай веднага да вдигнат лагера. След час тръгваме.

— А жените?

— Криста тръгва с мене — заяви решително Ахмед. — Елиса също. Ще се грижи за Криста и ще й прави компания.

Омар кимна, обърна се и бързо се отдалечи. Трябваше да се разтурят шатрите, да се приготвят запаси от храна и мъжете да бъдат събрани от всички краища на града, особено от бордеите… и то за един час.

— Ела, господарке, трябва да побързаме — каза Елиса, нахлувайки в шатрата, и стресна Криста, която започваше да се пита какво е това оживление отвън.

— Къде отиваме? — запита тя, докато Елиса й помагаше да облече копринената джелаба и да се увие с яшмака, като прикрепи внимателно хайка, така че след миг лицето й бе съвсем закрито.

Макар че Елиса бе облечена по същия начин, още не беше сложила воала си и Криста бързо забеляза възбудата й.

— Трябва да придружим нашия господар в Сахара — отвърна оживено Елиса. — Заминаваме след час.

— Трябва първо да говоря с Ахмед — настоя Криста, излизайки от шатрата заедно с развълнуваната Елиса, която вървеше след нея.

— Няма време, господарке — отговори Елиса и я хвана за ръката, за да я задържи.

— Но аз трябва да знам какви са плановете му — настоя Криста, търсейки с очи високата, облечена в бяло фигура сред сините дрехи на номадите.

— Няма защо да знаеш плановете на Ахмед — тросна се Елиса. — Трябва само да се подчиняваш. Ще чакаме тук. Баща ми ще доведе кон за тебе.

Тогава тя го забеляза да говори с един от хората си. Втурна се напред, извика го по име, но замря, когато той отправи леден поглед към нея. Без нито дума Ахмед се обърна рязко и се отдалечи на другата страна. Тъй като нямаше представа как работят мозъците на мъжете в тази част на света, Криста не можеше да знае, че ако Ахмед позволи на една обикновена жена да направлява действията му, ще се изложи на присмех и презрение. Затова беше принуден да я пренебрегва, докато не дойде подходящ момент да й обясни подробно действията си.

В този момент нямаше по-щастлив човек от Елиса, която видя явното пренебрежение на Ахмед към наложницата му. Той сигурно се беше вече отегчил от чужденката и сега идваше нейният ред. Скоро ще се озове в леглото й, зарадва се тя. Елиса копнееше да приложи в действие всичко, което бе научила от майка си. Но мислите й бяха внезапно прекъснати от Омар, който се приближи, водейки два коня.

— Време е — изрече той рязко, вдигна Криста и я настани в красивото червено седло, изпъстрено с бродирани с копринен конец рисунки.

Хвърли й юздите, обърна се, за да помогне на дъщеря си, но пъргавото младо момиче вече бе яхнало по мъжки красивата арабска кобила. Омар възседна жребеца си и им махна да го последват, носле препусна след своите хора, яздещи бързи камили, през искрящите жълти пясъци на великата Сахара.

Бясното темпо бе наложено от Ахмед и свирепите му последователи не изоставаха от него. Малко зад тях препускаха Криста и Елиса, пазени от Омар и десетина въоръжени мъже. На пладне спряха за кратък обед, после, когато се спусна нощ и захладня, направиха лагер в плитката долчинка между две дюни. Ахмед не дойде при Криста нито тази нощ, нито през следващите нощи, докато навлизаха все по-навътре в пустинята.

Макар да бе изтощена от ездата и капнала от умора, Криста не преставаше да се възхищава от пустинята. Преди бе смятала, че тя е само някакво равно, безводно пространство, където няма нищо друго освен пясък. Но виждаше, че ужасно се е заблуждавала.

В действителност Сахара се състоеше от планини, долини и равнини, осеяни с дълбоки клисури, обширни плата, масивни хребети, морета от подвижни жълти пясъци и оазиси със зелени горички и плододайни дървета. Криста научи, че берберският израз за „пясъчни дюни“ означава буквално „пясъчни морета“. Някои от дюните се издигаха на шестдесет стъпки височина, други бяха високи дори триста стъпки.

Докато пътуваха на юг, спираха да си почиват в крайпътните оазиси, някои простиращи се на няколко акра и други с площ стотици квадратни мили, в които имаше големи градове. Дори в най-малките оазиси растяха много ябълки, праскови, портокали, лимони, смокини, нарове и грозде. Имаше и вода, така че Криста не се лишаваше от редовната си баня.

Тя скоро откри, че в ранната утрин пустинята изглежда мръсносива. Но след като слънцето изгрееше, пясъците ставаха ослепително бели и заприличваха на току-що навалял сняг. По залез цветовете ставаха живописни, от бяло преливаха в ярко оранжево, синьо, аметистово и тъмно пурпурно. Когато звездите изгрееха, небето се превръщаше в нежна сива мъгла, като тюл, метнат върху сребриста тъкан. В такива нощи Криста лежеше на самотното си легло от възглавници и копнееше за Ахмед, за ръцете му, за устните му, искаше да го усети вътре в себе си, да я изпълва и да я отвежда до ръба на екстаза.

На петия ден главата на Криста я болеше от палещото слънце. Рано тази сутрин над пустинята виснеше велика тишина. После се изви силен вятър и на нея й се стори, че цялата пустиня се раздвижва. Пред очите й дюните започнаха да променят формите си, придвижваха се, стапяха се, сливаха се една с друга. Подхванат от ревящия вятър, пясъкът се вдигна в задушаващи облаци, затъмнявайки слънцето. И тогава се случи нещо необикновено.

Небето от яркосиньо стана тъмночервено, после сърдито-пурпурно и сякаш затисна земята. Светлината притихна в зловещ здрач; дюните се разсипваха. Криста видя как хората се засуетиха угрижено, виковете заглъхваха в рева на вятъра. Омар изникна пред нея като призрак от здрача и я накара да спре.

— Какво има? — запита тя разтревожено.

— Пясъчна буря — осведоми я той немногословно. — Слез от коня.

И се отдалечи в галоп. Озадачена, Криста го изгледа втренчено, после забеляза, че Елиса вече е слязла от коня си и се бори с напиращия вятър.

Песъчинките одраскаха лицето й и Криста наведе глава. Усещаше кожата си под яшмака така, сякаш някой я търкаше безмилостно с гласпапир. Прах напълни очите, ушите и ноздрите й, усети, че ще се задуши. Земята и небето се сляха в адски хаос, какофония от звуци.

Ахмед се появи изневиделица край нея, хвана я за лакътя и я поведе към тесен проход, където няколко камили бяха коленичили с подвити крака и със здраво затворени очи, за да се предпазят от щипещия пясък. Ахмед я заведе бързо зад едно от снишилите се животни, бутна я долу, грабна едно одеяло от седлото и се върна при нея. Метна одеялото върху себе си и я придърпа в импровизираната палатка.

— Добре ли си, любов моя? — запита той тревожно, когато Криста се закашля, мъчейки се да прочисти гърлото си от попадналия в него пясък.

— Аз… да, така мисля — отвърна тя дрезгаво, благодарна за укритието на здравия камилски гръб и плътното одеяло. — Бурята връхлетя така внезапно. Колко ще трае?

— Така е с пясъчните бури — отвърна Ахмед със също такъв пресипнал глас. — Облегни се на мене и си почини. Скоро ще мине.

Криста въздъхна уморено и си позволи да се отпусне, наслаждавайки се на мускулестите ръце на Ахмед. Спомни си изминалите няколко дни и не можа да се въздържи да не запита:

— Защо не ми обръщаше внимание, след като напуснахме Бискра? Не ми е тук мястото, Ахмед. Трябваше да ме пратиш при баща ми в Тунис. Толкова отдавна ме няма, че сигурно ме мисли за умряла.

— Трябва да ми се довериш, Криста — възрази внимателно Ахмед. — Трябва да знаеш, че не мога да те пусна. Съдбата е определила да бъдем заедно.

— Защо така внезапно напуснахме Бискра и защо оттогава не ми обръщаш внимание?

Дощя й се да си прехапе езика, задето изказа на глас огорчението си, но Ахмед като че ли долови истинските й чувства.

— Получих вест, че армията на Абдулла е по петите ни — обясни той. — Най-добре беше за всички ни да заминем. Абдулла няма да сложи ръка върху тебе. Ти си моя.

— По много странен начин си показваш чувствата — оплака се Криста, но ревящият вятър почти отнесе думите й.

Ахмед се усмихна под тъмните гънки на задушливо плътното одеяло.

— Пренебрегната ли си се почувствала, любов моя? — пошегува се той. После изведнъж стана сериозен. — Криста, не искам моите хора да знаят колко важна си за мене. Повечето от тях са ми верни, но туарегите са много свирепи хора — склонни към предателство, кръвожадни, без никакво чувство за чест. Доброволно се захванаха с моята кауза, но ако покажа някаква слабост, особено към наложница, родена единствено за наслада на мъжа, те ще ме изоставят без никакво колебание. Имам нужда от тях, Криста, ако искам да победя Абдулла. Затова, ако понякога се показвам нарочно суров към тебе, то е защото не искам да изгубя уважението им.

Криста го разбра и почувства невероятно облекчение, а когато му го каза, усети как ръцете му я прегръщат още по-силно. Тя свали воала си, вдигна глава, надявайки се да види лицето му в странния мрак посред бял ден, но усети как устните му пленяват нейните в страстна целувка, за каквато си бе мечтала през всичките нощи досега. Въздъхвайки, тя се стопи в прегръдката му, докато ръцете му се зареяха свободно под робата й и нежно обхванаха пълните й гърди. Палците му се движеха чувствено напред-назад по втвърдяващите се връхчета, дланите му любовно я обгръщаха.

— Ахмед, спри! — замоли го тя, дишайки тежко. — Защо правиш това с мене?

— Искам само да ти доставя удоволствие, любов моя, докато успеем отново да бъдем заедно така, както и двамата искаме — изстена той с пресипнал глас. — Ако беше възможно, щеше да я вземе тук, на пясъка, насред бушуващата буря. — Тялото ти реагира така възбуждащо. Искам да почувствам насладата ти, макар че моята трябва да почака. Хайде, любов моя, отдай ми се. Нека усетя как насладата те овладява.

Насърчена от възбуждащите думи на Ахмед, Криста се поддаде на страстта, която превръщаше тялото й в разтопена лава, движеща се в ритъма на пръстите му. Реакцията й предизвика радостна усмивка по лицето му. Езикът му се пъхваше нежно в устата й точно когато и умелите му пръсти проникваха в нея, а тя отвръщаше на целувките му с подновен плам. Залутана в прилива на усещанията, Криста трептеше под напора на удоволствието, което избликваше в нея. Едва когато вече не й остана какво да даде, той прекрати нежната си атака и с любов я залюля в прегръдките си, оставяйки тялото й постепенно да се успокои.

Когато бурята в нея постепенно утихна, Криста осъзна, че ревящият вятър бе спрял така внезапно, както беше започнал. Отмятайки одеялото, Ахмед се изправи и подуши въздуха. Криста премига смаяна. Въздухът отново бе станал свеж и чист, слънцето висеше като ярка червена топка високо в небето. Цареше спокойствие и върховна тишина.