Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Desert Ecstasy, 1988 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Славянка Мундрова-Неделчева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,9 (× 93гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване и начална корекция
- Xesiona(2009)
- Сканиране
- ?
Издание:
Кони Мейсън. Екстаз в пустинята
ИК „Ирис“
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от alba)
11
— Ахмед наистина е великолепен — въздъхна доволно Елиса.
— Силен, красив, мъжествен…
Нямаше нужда да облича в думи това, за което намекваше, защото Криста много добре знаеше какво има предвид.
— Радвам се, че те е ощастливил — изсъска тя раздразнено.
— Трябваше да ми повярваш, когато ти казах, че Ахмед ме иска в леглото си вечерта — отбеляза Елиса, хвърляйки кос поглед към Криста изпод дългите си гъсти мигли.
Благодари на Аллах, задето Криста не бе останала достатъчно дълго пред палатката на Ахмед, когато разгневеният й господар така безсърдечно я бе напъдил. Не искаше Криста да разбере, че Ахмед бе отхвърлил предложението й да му дари телесна утеха. Нека си мисли, че господарят им спи и с двете.
— За мене няма особено значение какво прави Ахмед или с кого спи — заяви неубедително Криста.
— Тогава ела, господарке, да отидем при езерцето и да се изкъпем. Баща ми ми каза, че ще останем тук само още един ден и после тръгваме.
Без нито една дума, усещайки се предадена и толкова нещастна, колкото никога не се бе чувствала, Криста последва Елиса при бистрото езерце, където се бяха къпали предния ден. Настроението й не й позволяваше да види красотата на пейзажа или дори да се наслади на хладната, блестяща вода, която галеше кожата й. Елиса първа свърши с къпането и застана на брега, тупайки нетърпеливо с крак.
— Готова ли си да тръгваме, господарке?
— Ти върви — отсече Криста. — Аз ще дойда по-късно. Трябва да си измия косата.
Елиса сви рамене, уви се с тъмното си наметало и се отправи към лагера, оставяйки Криста да се оправя сама.
Криста оцени възможността да остане сама. Имаше да мисли за много неща и искаше да го направи в отсъствието на Елиса, която иначе само щеше да й напомня, че Ахмед явно предпочита щедро надареното тяло на пустинната красавица пред нейното. Макар че Елиса не изглеждаше като дете и не се държеше по детски, Криста не можеше да забрави, че това момиче едва бе навършило петнадесет години. Беше мислила, че е сигурна в любовта на Ахмед, но очевидно разпалващите въображението чарове на по-младата жена бяха твърде голямо изкушение за него.
Ахмед стоеше на отсрещния бряг и наблюдаваше Криста, изпитателно присвил зелените си очи, не можейки да пренебрегне внезапното болезнено набъбване в слабините си. Беше видял Елиса да се връща сама от езерцето и разбра, че Криста още трябва да е там; краката му сами го понесоха към нея. Беше станало толкова късно, когато бе изгонил Елиса от шатрата си снощи, че беше решил да не безпокои Криста. А тази сутрин задълженията му го бяха държали далече от нея. Сега бързото отдалечаване на Елиса му даваше благоприятна възможност да се усамоти за кратко със своята любима.
Тя стоеше потопена до кръста във водата, отметнала назад глава, извила дългата си шия, и отмиваше сапуна от бледорусите си коси. Горната част на тялото й беше бяла като алабастър, копринено гладка, с нежни, едва личащи вени. Кораловите връхчета на гърдите й, леко щръкнали и заоблени като зрели череши, просто молеха за вниманието му и Ахмед задържа поглед върху тях, започвайки да се освобождава от стягащото го облекло. Тъй като двете жени използваха езерцето за своите нужди, той бе издал строга заповед до своите хора никой мъж да не се приближава до това място, затова беше сигурен, че никой няма да ги безпокои.
Криста бе толкова вдълбочена в угнетяващите си мисли, че не видя как Ахмед се гмурна безшумно в езерцето от противоположния бряг и заплува бавно към нея. Тъкмо бе изстискала косата си и излизаше от езерцето, когато нещо под повърхността на водата я хвана за краката и тя изпищя. Озова се под повърхността тъкмо когато понечи да се развика, устата й се напълни с вода, но след миг се озова изнесена над водата, високо вдигната в ръцете на Ахмед. Той бавно я спусна долу и тялото й се отърка съблазнително в неговото.
— Липсваше ми снощи, сладка моя сирено — прошепна той с дрезгав глас.
— Сериозно се съмнявам — изсумтя негодуващо Криста.
Ахмед развеселено вдигна вежда.
— Да не би да долавям нотка на скептицизъм, малката ми? Исках да дойда при тебе, повярвай ми, но ме задържа една неотложна работа. После стана много късно. Но сега съм тук и те искам.
Криста трепна, когато една ръка се плъзна под водата, за да се отпусне върху коприненото й хълмче. Тръсна мократа си коса и се закле, че Ахмед никога няма да узнае колко много я вълнува неговото докосване или колко го ревнува от Елиса.
— Намери си другаде удоволствие, господарю — наблегна тя на последната дума с презрителен тон.
Ахмед несигурно смръщи чело.
— Какво има, Криста? Разсърдил ли съм те с нещо?
Тя никога нямаше да признае, че се беше запътила към него, когато го видя с Елиса. В никакъв случай нямаше да му достави това удоволствие.
— Защо да си ме разсърдил с нещо?
— В името на Аллаха, Криста, защо се държиш така? Имам нужда от тебе, любов моя. Не ми отказвай, когато имаме толкова малко моменти заедно.
Криста остана неподвижна, докато Ахмед вкусваше устните й, разделяйки ги с език, който след това дръзко се пъхваше вътре. Реши да остане неподвижна, но усети замайване, когато устните му стигнаха до зърната й и започнаха да дразнят и да облизват чувствителните пъпки.
— Ти ме искаш, Криста — изпъшка дрезгаво Ахмед. — Тялото ти ми говори със собствен език.
— Не! — отрече Криста разпалено. — Няма да бъда твоя курва!
Стреснат, Ахмед рязко се дръпна.
— За това ли било всичко? Мислиш, че те използвам? Обичам те, Криста. Толкова пъти съм ти го казвал. Мислех, че отвръщаш на любовта ми.
— Не знаеш какво означава тази дума — изсъска Криста. — Объркваш страстта с любовта. Всяка жена може да задоволи нуждите ти, може би дори по-добре от мене.
Гневът на Ахмед избухна изведнъж.
— Може да си права, но в този момент искам тебе и кълна се в брадата на Пророка, точно тебе ще имам! Какво искаш от мене, Криста? Имаш любовта ми; спасих те от Абдулла и се борих с всички, за да те запазя. Ти си моя. Ако трябва да ти заповядам да се любиш с мене, ще го направя!
Ахмед не беше научен на търпение. От най-ранна възраст бяха задоволявали всичките му капризи; рядко ставаше нужда да направи нещо повече, освен да изкаже желанията си, преди те да бъдат тутакси удовлетворени. В гнева си той бе забравил за гордото английско възпитание на Криста и упоритата й природа. Единствената мисъл, която го изгаряше, бе, че тя му отказва това, което той отчаяно желаеше. Макар че я обичаше истински и изцяло, възпитанието му изискване пълно подчинение.
Думите му само още повече ядосаха Криста, която се мъчеше да се измъкне от задушаващата му прегръдка, от упояващите му целувки.
— Няма да ме принуждаваш, нахално копеле такова!
— Отвори си краката, Криста — засмя се Ахмед, развеселен и в същото време вбесен от внезапното й заинатяване.
Той хвана седалището й под водата и леко я повдигна. Тя все още отказваше да се подчини, но накрая той загуби търпение, разтвори бедрата й, уви ги около кръста си и с лекота проникна в нея. Тръпка на потискано желание разтърси цялото й тяло, лека усмивка се мярна по устните на Ахмед, когато усети как съпротивата й се стопява.
Той навлизаше, отдръпваше се, после отново навлизаше и усещаше, че сърцето му ще се пръсне от желание. Никоя жена не го бе възбуждала така, както Криста. Пръстите му се забиваха в нежната кожа на седалището й, докато проникваше в кадифената й топлина, а устата му бродеше трескаво между набъбналите й гърди и леко разтворената уста. Когато пъхна едната си ръка между напрегнатите им тела, за да намери пъпката на нейното желание, тя полудя, застена и заразтърсва хълбоците си в бесен ритъм, който го накара да атакува още по-големи висини. Гледаше възхитен лицето й, докато тя се разпадаше в кулминацията си, с отхвърлена назад глава, с леко разтворена уста, замъглени от страст сини очи. После всичко изчезна, когато и той се загуби в собственото си освобождение.
Криста почувства как я изважда от водата и я отнася на брега, за да я положи леко върху мъха.
— Искаш ли да ми кажеш, скъпа? — запита Ахмед, когато се настани до нея.
— Аз… не знам за какво говориш — изрече тя намусено.
— Какво трябва да направя, за да докажа любовта си към тебе?
Не вземай друга жена в леглото си, дощя й се да изкрещи. Но не но направи. Гордостта й нямаше да позволи той да получи удовлетворението да разбере, че го е шпионирала. Неговото възпитание и културата, в която бе отгледан, предразполагаха и насърчаваха мъжете да вземат и да използват всяка жена, която им е на разположение, за да задоволяват сексуалността си. Достатъчно ли беше за нея да има любовта му, но не и верността му, запита се тя със свито сърце. Ако трябваше да остане с Ахмед, един ден щеше да й се наложи да се изправи и пред този въпрос. Накрая Криста отвърна:
— Ако наистина ме обичаше, нямаше да имаш нужда от друга жена.
— Какво те кара да мислиш, че имам нужда? — запита той и зелените му очи потъмняха от желание. Докато лежаха един до друг на брега, той започна полека да гали гърдите й хълбоците й, докато огънят в слабините му отново се разгоря. — Винаги си ми била достатъчна.
Лъжеш, безмълвно протестира тя. Взе Елиса в леглото си.
— Ако ме обичаше, както казваш, нямаше да ме насилваш.
— Да те насилвам? — запита той смаяно. — Ти отначало малко се колебаеше, но не е имало никакво насилване. Само взаимна нужда. Наистина ли вярваш, че друга жена може да ме задоволи така, както ти?
— Н… не — прошепна тя нерешително, защото знаеше, че това, което преживяват заедно, е неповторимо. Но явно не беше достатъчно за него, за да му попречи да вземе Елиса, когато му дойде настроението. — Но аз искам да бъда нещо повече от твоя наложница, Ахмед.
— Ти си нещо повече, много повече от обикновена наложница — възрази Ахмед разпалено. — Нима не чу какво ти казах?
— Да, чух — отвърна Криста с примирен глас.
Но ти никога не ме помоли да стана твоя съпруга, извика сърцето й. Никога не каза, че няма да вземеш друга съпруга!
— Тогава ела, любов моя — каза той, сякаш всичко помежду им беше уредено. — Да се връщаме в лагера. Има да се свършат много неща, преди да тръгнем. Армията на Абдулла сигурно не е далече, но аз ще ги примамя навътре в Сахара, преди да им позволя да ни намерят.
Той целуна нежно гърдите й, а после нерешително се изправи, за да потърси дрехите си.
Когато се облякоха, Ахмед се обърна към нея и каза:
— Следващите няколко дни ще пътуваме бързо, затова няма да имам много време за тебе, любов моя. Помни, че не минава и една минута през деня, без да мисля за тебе или без да те искам.
Думите му звучаха толкова искрено, че Криста бе склонна да му повярва, ако не и да му прости, че е спал с Елиса… стига да не го направеше отново.
Следващите дни бяха цяло изпитание за Криста. Малко преди да потеглят, в оазиса спря един керван от фес и Ахмед купи от търговеца два басураба, за да могат тя и Елиса да пътувам сравнително удобно на гърба на камилите. Макар че басурабът осигуряваше известна защита от изгарящото слънце, колкото по-навътре навлизаха във великата Сахара, толкова по-непоносима ставаше горещината. Криста чувстваше кожата си под яшмака суха и спечена, по-безводна от обширните пясъчни пространства, през които пътуваха. И макар че пиеше вода от кожения мях, когато сметнеше, че може да си позволи, чувстваше устата си като напълнена с памук.
Когато спряха за нощувка, беше издигната само една палатка, която Криста предположи, че ще дели с Елиса. Както бе предсказал Ахмед, тя почти не можеше да го види. Но повече от всичко я безпокояха тайнствените изчезвания на Елиса, която се губеше часове наред през най-тъмната част на нощта, и мисълта, че момичето може би отива при Ахмед, я измъчваше ужасно. Упоритата й гордост обаче не й позволяваше да разпитва Елиса, чието поведение много я тревожеше.
Ако Криста знаеше защо Елиса излиза късно нощем, щеше да си спести много притеснения. Като виждаше, че Ахмед продължава да е безразличен към нея, подтиквана от отчаяние, Елиса си беше намерила любовник. Един млад туарег на име Ишмаил, чиято привлекателност се криеше в мускулестото тяло и надменната красива външност и който много й напомняше на шейх Ахмед. Понеже собственият й господар не се възползваше от нея, тя се реши да вкуси сладостта на любовната напитка и да изпълнява ролята, за която беше създадена. В прегръдките на Елиса Ишмаил позна един рай, за който само бе мечтал, макар да съзнаваше, че може да бъде осъден на смърт, задето е посегнал на една от жените на шейха. Но дори смъртта не го плашеше, след като позна забраненото удоволствие, което предлагаха прегръдките на Елиса.
Една сутрин Ахмед нарочно потърси Криста и я отведе настрана, докато хората му бяха заети да вдигат лагера.
— Любов моя — каза той с изтощен глас и лице, набраздено от уморени бръчки. — Знам, че всичко това не е лесно за тебе. Сахара е сурово място за човек, който не е роден в нейните предели. Близо сме до тунизийската граница и аз взех едно мъчително решение.
Криста се размърда. За какво намекваше той?
— Тунис? — повтори тя глупаво.
— Да — потвърди той тържествено. — Отвеждам те в Тунис, при семейството ти. Туарегите ще чакат завръщането ми на границата на пустинята.
— Връщаш ме?
Защо ли думите й прозвучаха така идиотски?
— Нямам друг избор, Криста. Когато преминем границата, Абдулла няма да ни закача. Да те влача от място на място само защото съм такъв егоист, че не искам да се разделяме… това не е живот за тебе. Много пъти съм те излагал на огромни опасности и не бих могъл да живея, ако с тебе се случи нещо. Трябва да те държа надалече от Абдулла.
— Аз не се оплаквам, Ахмед. Ако наистина ме обичаш, не ме отпращай.
— Точно защото те обичам, трябва да отидеш в Тунис.
— Ти ще дойдеш ли с мене? — запита тя с надежда, предусещайки отрицателния му отговор много преди да го чуе.
Накрая Ахмед отговори:
— Знаеш, че не мога, любов моя. Имам мисия. Когато завърша това, с което съм се заел, ще дойда за тебе.
— А… ами ако Абдулла те убие?
— Няма.
— Ами ако реша да не те чакам?
— Ще ме чакаш — отвърна Ахмед и я изгледа строго.
— А Елиса?
— Елиса? Какво общо има тя с нас? Обещах й съпруг, ако ти служи добре.
Ти ли ще бъдеш съпругът, който й е обещан, извика оскърбено умът й. Според обичая той можеше да се ожени за Елиса, но не и да вземе чужденка за съпруга.
— Желая щастие на двама ви — произнесе тя сухо, но сарказмът й убягна на Ахмед, който нямаше представа за какво говори тя.
— Ще се погрижа Елиса да бъде ощастливена — увери я той, мислейки, че тя се е привързала към момичето и иска да се увери, че бъдещето му е осигурено.
— Сигурна съм, че ще го направиш — отбеляза тя с огорчен тон.
— Остави Елиса, любов моя. Ще имаме много нощи, само ти и аз, преди да стигнем Тунис. Нощи, в които ще си наваксаме за цялото време, през което ще бъдем разделени. Когато приключа с Абдулла, никога няма да те изпускам от поглед.
— Ще ме държиш затворена в харема ли? — възрази с негодуващ глас Криста. — Сламки ли ще теглим, за да знаем коя кога ще ти доставя удоволствие?
Пренебрегвайки напълно факта, че Криста може би говори съвсем сериозно, Ахмед подметна игриво:
— Можеш да бъдеш сигурна, че твоята сламка ще е по-късата през повечето нощи, сладка моя. Едва когато те изхабя от употреба, тогава ще си потърся друга.
Но като видя посърналото й лице, продължи по-сериозно:
— Хайде, любов моя, защо е тази тъжна физиономия? Когато се върна за тебе, вече винаги ще бъдем заедно.
Нека мисли каквото си иска, реши Криста с леко угризение, защото нея нямаше да я има, когато — или ако — той се върнеше. Щеше да сподели тези скъпоценни последни нощи с него, но само за да събере достатъчно спомени, които да има до края на живота си. Нима той не разбира, че тя няма да се задоволи да заема толкова малко място в сърцето му? Че не може да го споделя с други жени? Когато я изостави в Тунис, тя ще се върне в Англия и ще живее при леля си. Бракът с Брайън вече не беше изход. След като бе познала любовта на Ахмед, не можеше да погледне никой друг мъж.
Разделиха се след малко, когато Омар дойде, за да им каже, че всичко е готово и могат да тръгват. След като й отправи пламтящ поглед, изпълнен със страстни обещания, Ахмед се обърна и се отдалечи. Отсъствието му остави празнина, която никой и нищо не можеше да запълни. Сякаш слънцето си бе отишло от нейния свят и тя потръпна, когато някакво странно предчувствие предизвика внезапен и непреодолим хлад по гърба й. Едно необяснимо усещане й подсказваше, че вижда Ахмед за последен път в живота си.