Кони Мейсън
Екстаз в пустинята (1)

1

Още от първия вълшебен миг, когато очите им се срещнаха в препълнената зала, пренебрегвайки преградите на времето и пространството, Криста инстинктивно усети, че животът й вече няма да бъде същият. Дъхът заседна мъчително в гърлото й и тя почувства как сърцето й спира за миг, развълнувано от напрегнатия, бавен и оценяващ поглед на мургавия непознат. Никога досега не беше виждала мъж като него.

Той се движеше с изящната, чувствена грация на пустинна котка, стройната му фигура с тънък ханш излъчваше тотално мъжествена аура на самоувереност, загатвайки за дълги нощи, изпълнени с чувствени наслади, като копринена сянка, полягаща меко над пясъците под пустинната луна. Неприлично дълги мигли, прави и тъмни, засенчващи едни невероятни изумрудени очи; разкошна гъста коса с цвета на тъмен дъб, високи скули, открояващи се сред едно бронзово лице — красиво лице с черти, които биха засрамили и римска статуя. Устата му беше плътна и чувствена, изваяна в ясни линии, които подсказваха неотстъпчива натура. Дълбоката трапчинка в брадичката му само добавяше още чар към и без това невероятната му привлекателност.

Беше волево лице, чуждо, но все пак познато с начина, по който докосваше една чувствителна струна в гърдите на Криста. Скъпо, прилягащо по тялото облекло, което очертаваше жилести, гъвкави мускули, обвити в податлива кожа. Царствената му стойка моментално привличаше вниманието, както откри за свое върховно притеснение Криста в мига, когато очите й се спряха върху лорд Марк Карингтън, известен още като принц Ахмед, наследник на берберския бейлик Константин, управляван понастоящем от баща му, бей Халид ибн Селим.

Марк Карингтън, внук и наследник на дук Марлборо, наблюдаваше безучастно препълнената бална зала и изумрудените му очи светнаха от удоволствие, когато улови втренчения поглед на Криста. Беше присъствал на безброй подобни светски събития през четирите години, прекарани в Англия, докато получаваше образование и се сближаваше с благородния си дядо, и неизменно бе страдал от непоносима скука. Въпреки че красивите жени го интересуваха и на свой ред се поддаваха на обаянието на мъжествения млад принц, от тези запознанства неизменно произтичаше само някоя страстна среща с нежния пол, защото според берберския закон техният бей не биваше да се жени за чужденка. А той се съмняваше, че надменните майки на тези дъщери, които нарочно ги тикаха да се запознават с него, биха искали да го видят обграден с харем, който да изпълнява и най-малките заповеди на своя господар. Макар че майка му, англичанка, и царственият му баща изглеждаха щастливи от своя брак, Марк беше достатъчно умен, за да схване, че ако майка му беше имала избор, тя би предпочела да бъде законна съпруга на Селим вместо негова наложница.

Погледът на Марк се задържа върху фигурата на Криста, той се запита коя ли е тя и защо досега не я е виждал. Тънките, извити вежди увенчаваха едни котешки сапфирено-сини очи, средоточие на сърцевидното й лице, а дългите и гъсти златисти ресници само подсилваха интензивността на погледа й. Правият мъничък нос, пълната и съблазнително заоблена уста, изненадващо твърдата брадичка и челюст само изтъкваха деликатните й черти. Вълните на великолепната й коса с толкова рядко срещащия се сребърно-златист цвят беше изкусно подредена на върха на изящно оформената й глава и само нежни кичурчета, като че ли небрежно изскубнали се от прическата, ограждаха бузите й, правейки сметановата белота на кожата й да изпъкне още повече.

— Коя е тя? — запита Марк един от двамата мъже, които стояха до него.

Англичанинът, който му отговори, беше Питър Трентън, с когото Марк се бе запознал в реномираното училище, където за известно време учеха и двамата. Бяха станали неразделни приятели и нищо не можеше да помрачи искрената им дружба.

Другият мъж, застанал до Марк, свирепо изглеждащ гигант, чието мрачно изражение сочеше, че е чужденец, беше пазителят, който беят бе настоял да придружава сина му навсякъде. Омар не само беше невероятно силен, но беше и пустинен шейх от едно войнствено племе, туареги — номади, които скитаха из алжирската пустиня, освен това и приятел на Халид ибн Селим, избран специално заради предаността и силата си.

— Предполагам, че питаш за русата красавица със синята рокля — каза Питър и в тона му се прокрадна веселост.

Той беше постоянен компаньон на Марк от четири години насам и никога не беше виждал принца да проявява ненужен интерес към някоя жена, независимо от красотата й.

— Защо не съм я виждал преди? — запита Марк, неможейки да откъсне очи от жената, която се раздвижи с чувствена грация, щом изведнъж осъзна, че е обект на наблюдение, и самоуверено се отдалечи.

— Дълго време я нямаше в Англия — довери му Питър с нисък глас. — Разбрах, че дошла на гости на леля си в Лондон. Баща й е сър Уесли Хортън, високопоставен чиновник в консулството в Тунис. — Ясно беше, че Питър е добре запознат с лондонските клюки. — Госпожица Криста Хортън е само от два месеца в града. Трябва скоро да се върне в Тунис.

— Криста — промърмори Марк, вкусвайки името, което се търкулна леко в устата му. — Госпожица Криста Хортън. Искам да се запозная с нея — изрече той с авторитета на човек, роден да управлява.

Питър го изгледа с присвити очи. Възможно ли е това да е онзи същият мъж, който едва снощи безчувствено отпрати червенокосата красавица, негова любовница през последните шест месеца? Преди нея беше една блондинка, имаше и една брюнетка… Много жени се опитваха, но никоя не успя да завладее сърцето на смайващия Марк Карингтън. Те само удовлетворяваха една нужда, която, ако Марк се намираше в собствената си страна, щеше да бъде надлежно задоволявана от цял харем изкусително красиви жени. А сега тази девойка със сребриста коса бе привлякла вниманието му само с един поглед. Нищо подобно не се бе случвало с него през цялото време, откакто го познаваше Питър.

— Тази вечер ще й бъдеш кавалер на масата, Марк — каза му Питър. — Предположих, че красотата й ще те плени, макар че нямах, представа до каква степен. Чух, че била дошла в Лондон да си събира зестра. Щом се върне в Тунис, ще се омъжи.

Марк помрачня, веждите се събраха на плътна черна линия върху челото му.

— Ще се омъжва? За кого?

Питър сви рамене.

— Не знам, човече. Някакъв низш правителствен чиновник.

— Още не е омъжена — измърмори Марк под нос, проследявайки жадно стройната фигура на Криста, изведнъж обзет от необяснима ревност спрямо мъжа, който в този момент я прегръщаше сред другите танцуващи двойки.

 

 

Криста отговаряше на любезните забележки на младия си кавалер. Но мисълта й беше при онзи, който внезапно бе привлякъл вниманието й: от време на време тя хвърляше коси погледи към силния му, волеви профил. Когато очите им се срещнаха за пръв път, странна топлина пробяга по вените й и сетивата й се отвориха за един пулсиращ с неподозирана енергия живот. Дори годеникът й не беше способен да я развълнува така, както тайнственият мъж, който — тя вече бе научила — не само е английски аристократ, но и берберски принц. В стаята за почивка на дамите, където се оттегли, за да възстанови самообладанието си, жените говореха само за наследника на Константинския бейлик.

За Криста, която беше на двадесет и една години, този двадесет и осем годишен принц беше мъжът, за когото винаги бе мечтала, но и винаги бе знаела, че няма да го има. Смятана вече за преминала възрастта за женитба, Криста най-накрая се бе поддала на настояванията на родителите си, които искаха тя да се задоми, и колебливо бе приела предложението на Брайън Кент, правителствен чиновник, чиято кариера всеки оприличаваше на изгряваща ярка звезда. Стремглавото му издигане беше ускорено от сър Уесли Хортън, който скоро щеше да стане негов тъст.

Винаги смятана от приятелите си и от семейството си за твърде взискателна и независима, Криста беше достатъчно схватлива, за да разбере, че Брайън не е полудял от любов към нея. Но той беше красив и амбициозен, освен това я желаеше. Колкото до Криста, тя харесваше Брайън повече от предишните си ухажори. Двамата щяха добре да се разбират, помисли тя, без да влага никакви чувства, и това не беше зле. С времето дори помежду им можеше да се роди любов, както беше станало с родителите й, чийто уреден брак беше изненадващо щастлив. Може би, допусна лениво Криста, тя не е способна да обича. Може би е обречена да няма голяма страст в живота си. Такива неща се случваха само в книгите, които ревностно четеше. Макар че родителите й никога нямаше да насилват най-голямата си дъщеря да вземе мъж не по свой избор, Криста беше решила, че ако остане неомъжена, ще пропусне много неща в живота си. Затова се бе съгласила да стане съпруга на Брайън.

Но тази вечер срещна пламтящия поглед на красивия принц, който веднага обсеби сетивата й с неотразимата сила на своята личност, и от този миг нататък тя не знаеше що е спокойствие.

Въздух! помисли Криста, спъвайки се в сложните стъпки на танца. Имаше нужда от свеж въздух, за да проясни замаяния си мозък. Улавяйки момента, когато музиката спря, тя се извини грациозно и побърза към отворената врата, преди един от младите мъже, копнеещи за привилегията да я държат в обятията си, да беше успял да я покани за следващия танц.

С поглед, осветен от внезапно проблеснала искра, Марк загледа напрегнато как Криста сръчно се измъква от навалицата и изчезва през отворената врата към осветената от луната градина. Решителна усмивка повдигна ъгълчетата на устата му, когато се отдели от Питър и се насочи към същата врата, през която Криста бе минала само преди мигове, а верният Омар го последва като куче пазач.

Нощта бе уханна и ясна, пълната луна бе увиснала в небето сред милиарди трепкащи звезди. Марк веднага забеляза Криста, бляскавата й синя сатенена рокля бе като маяк, който разкриваше пред него смайващите форми на съблазнително заобленото й тяло, докато тя вървеше по пътеката към лабиринта от вечнозелени храсти, в който малко двойки се осмеляваха да проникнат от страх да не се загубят. Но Марк беше посещавал безброй пъти Трентън хауз и лабиринтът не представляваше никаква загадка за него. Прошепвайки набързо нещо на Омар, който кимна и застана на пост пред входа на лабиринта, скръстил ръце върху масивните си гърди, Марк побърза след Криста, доволен, че никой няма да мине покрай бдителния Омар и да ги обезпокои.

Останала сама с обърканите си мисли, Криста нямаше представа, че стъпките й са я отвели в лабиринта. Никога преди не беше посещавала имението на Трентън, затова, когато стигна до една пейка и се настани удобно, тя се запита защо ли не среща двойки, които да се разхождат по романтичната пътека, окъпана в лунна светлина. Но мисълта бързо напусна ума й, за да бъде заместена от образа на високия мургав мъж, който бе пленил живото й въображение, без да й отправи дори една дума.

Щеше ли да се запознае с него тази нощ, запита се тя с надежда. Ако погледът на магнетичните му зелени очи беше някакво указание, значи и той беше омаян от нея така, както тя от него. Но може би беше мъж, който преследва всяка привлекателна жена, изпречила се на пътя му? Беше ли богатият, вероятно разглезен берберски принц и английски благородник от рода на мъжете, които вземат безцеремонно жените, а после се отървават от тях, когато им омръзнат? Така говореха празнословките в дамската стая за почивка, когато си шепнеха за наследника на дук Марлборо. Но какво представляваше титлата на дука в сравнение с бейлика, който той беше определен да наследи? Явно нищо, защото ако можеше да се вярва на клюката, принцът скоро щеше да напусне Англия завинаги и да се върне в Константин.

Криста въздъхна, затвори очи и вдъхна аромата на свежите борови иглички. Скоро, помисли, и тя ще остави всичко това зад гърба си. Странно, че и двамата отиваха в една и съща страна. Криста си спомни нежните туниски нощи, екзотичния морски бриз, хората, които бе обикнала. Изведнъж тя си пожела по-скоро да замине. Нито веднъж мисълта, че Брайън търпеливо я очаква да се върне в залата, не повлия на жаждата й по-скоро да отпътува. Липсваха й нейните родители, брат й и сестра й, които бяха по-малки от нея, и… и се запита дали Марк Карингтън има братя и сестри. Вероятно дузини, предположи тя, защото беят без съмнение се придържаше към обичаите на родината си и държеше цял харем хубавици освен четирите съпруги, на които имаше право по тамошния закон.

Дали и принцът има харем, запита се тя разсеяно. Когато е напуснал Константин, сигурно вече е бил истински мъж. Навярно има харем, както и една-две съпруги. Поради някаква необяснима причина тази мисъл не й донесе кой знае какво успокоение.

Музиката, която се носеше откъм грижливо окосената морава, напомни на Криста, че е време да се връща на бала. Леля й Мери сигурно вече е забелязала отсъствието й и е пратила някого да я търси. Тя рязко се изправи, приглади гънките на широката си синя пола, която идеално се съчетаваше със сапфирения цвят на очите й, и погледна надясно. Оттам ли беше дошла? Тръгна, но след няколко крачки спря озадачена. Натъкна се на солиден жив плет. Загрижена бръчица проряза челото й. Обърна се наляво и внимателно се взря в пътеката, която водеше натам. Това ли беше изходът? И тогава изведнъж разбра. По някакъв начин се бе озовала в лабиринт! Как, за бога, би могла да намери обратния път, без да си причини ненужни тревоги? Едва ли би било уместно да стои тук и да вика за помощ.

Високата, стройна фигура, която излезе на пътеката, придвижвайки се с гъвкавата походка на преследващ плячката си звяр, сякаш се материализира от нищото. Той беше строен, но не слаб; мускулест, но не прекалено, защото никъде под скъпите му дрехи не прозираше гротескно изпъкваща буца жилести мускули. Целият беше гладка, твърда плът, мощна машина, тренирана с години езда из сухата пустиня, сякаш силата на бедрата и прасците му бе станала част от силата на неговия кон. Той изведнъж излезе пред нея и сетивата й се изгубиха във вихъра на неговата близост.

— Добър вечер — каза мъжът с дълбокия си кадифен глас, който отекваше с неподражаем акцент. — Мога ли да ви помогна с нещо?

— Аз… страхувам се, че глупаво се заблудих в лабиринта, принц Ахмед — избъбри плахо Криста, изричайки с лекота внезапно цъфналата на устните й негова титла. — Разбрах, че не мога сама да се върна обратно на бала.

— Знаете името ми? — запита Марк, явно поласкан.

— Тук са много малко хората, които не знаят името и титлите ви. В края на краищата този бал е във ваша чест.

Марк изобрази елегантен поклон.

— А вие, красива лейди, сте госпожица Криста Хортън. Великолепно, изключително създание, цялата вечер не можах да откъсна очи от вас. Чаках удобен случай да се запознаем. И ако не греша, вие също споделяте чувствата ми.

Гореща руменина обагри бледите бузи на Криста. Не беше свикнала да се обръщат към нея така прямо и безцеремонно. Толкова ли си личаха чувствата й?

— Как смеете да ми говорите по такъв фамилиарен начин, милорд? — изфуча тя.

Той беше прекалено привлекателен, прекалено уверен в себе си и Криста реши с всички сили да се съпротивлява на опустошителния му чар. Този ослепителен мъж притежаваше завидно самочувствие, в бронзовите му черти се таеше някакво дивашко благородство, аура на първична мъжественост, която привличаше жените, както медът мами пчелите. Трудно беше да не се поддаде на очарованието му. Без съмнение историите, които се разказваха на ухо, бяха верни, мина й през ума, но тя нямаше намерение да стане поредното му завоевание.

Непредпазлива усмивка се появи в ъгъла на устата му, докато поглъщаше фигурата на Криста с разпаления си изумруден поглед, явно харесал това, което виждаха очите му.

— Дори не знам как да се обръщам към вас — продължи Криста със същия тон. — Какъв сте вие? Английски лорд или берберски принц?

Марк се засмя, възхищавайки се на неподправената й натура, както и на съблазнителната й красота, която тя сякаш не осъзнаваше.

— За ваше сведение, моя бодлива английска розичке, и двете неща са верни. След смъртта на бащата на майка ми аз ще получа владенията на Марлборо, защото няма други наследници от мъжки пол. Освен това ще управлявам цял един бейлик, след като баща ми се оттегли от властта.

— Майка ви е англичанка — отбеляза Криста, сякаш тази мисъл току-що й бе дошла на ума.

— Това изненадва ли ви? Преди години корабът, с който пътувала майка ми, бил пленен от корсари край бреговете на Сицилия и после тя била продадена на баща ми за неговия харем — осведоми я Марк, питайки се защо ли споделя такива интимни тайни от семейната си история с една жена, с която едва-що се е запознал.

— Майка ви е робиня?

— Шокирана ли сте? — Марк се засмя и тя се загледа в красивата трапчинка на брадичката му. — Истината е, че не се знае точно кой е робът и кой похитителят. Баща ми се влюбил невероятно силно в майка ми и тя в него. Макар че законът на страната ни забранява той да се ожени за нея, баща ми все пак я издигнал на почетно място сред всичките си жени, доказвайки любовта си към нея, като ме обяви — мене, първото си дете от нея — за наследник, в ущърб на по-възрастния ми брат Абдулла, роден от една от законните му съпруги. Вярвам, че майка ми е щастлива от живота си. Идвала е няколко пъти в Англия, за да посети баща си, но винаги се връщаше при своя… господар.

— Любовта й трябва да е много силна, за да предпочете пленничеството пред свободата в Англия — отбеляза замислено Криста.

— Макар че може да ви е трудно да го разберете, но майка ми вече не се смята за робиня. В сърцето си тя е съпруга на Халид ибн Селим.

Изведнъж в главата на Криста изпъкна една ужасяваща мисъл.

— Вие… вие имате ли много жени в харема си?

— Ако е така, това смущава ли ви? — пошегува се той.

— Не — бързо отрече Криста. — Просто… полюбопитствах.

— Тогава бъдете спокойна, госпожице Хортън, защото нямам харем. Впрочем, още нямам — добави той загадъчно. — Много години живях извън Константин и би било жестоко да държа харем, докато ме няма там, за да… за да се грижа за благополучието на жените си — запъна се той, подбирайки думите си. — Има достатъчно време за това, когато се върна. Бихте ли искали да станете първата ми придобивка?

Макар че тонът му беше закачлив и шеговит, студена тръпка полази по гърба на Криста.

— Не съм притежание на никой мъж и нямам желание да стана — изсъска тя негодуващо. — Ще ви помоля още веднъж, господине, да ме изведете оттук, ако познавате пътя.

— На драго сърце. — Той се поклони галантно, в зелените му очи блесна дяволито пламъче. — При две условия.

Криста замръзна, но не каза нищо, а зачака.

— Първото ми изискване е да ме наричате Марк. Това име ми е дала майка ми и него използвам, когато съм в Англия. — Криста допусна, че това няма с нищо да й навреди, защото по всяка вероятност нямаше втори път да се срещне с този тайнствен принц. — А второто — прошепна Марк с нисък, съблазняващ глас — е да ме възнаградите за труда ми с една целувка.

Той пристъпи към нея и Криста автоматично се дръпна крачка назад.

— Наистина, господине, изискването ви е оскърбително! — изсъска тя. Нима не съществуваха предели за дързостта на този мъж? — Достатъчно зле е да нарека един напълно непознат с малкото му име, но да му позволя някакви волности, това…

Думите замряха в гърлото й, когато Марк, пренебрегвайки протестите й, посегна и я привлече в прегръдките си.

Криста ахна, леки тръпки на наслада пробягнаха по кожата й, докато мускулестото му тяло се притискаше чувствено към нея. Близостта й събуди у него странна жажда и тялото му реагира инстинктивно, позволявайки й да почувства желанието му по такъв начин, че силна червенина обля лицето й. Но гневният протест не можа да излезе от устата й, защото неговата уста плени думите й и дъха й.

Целувката му не можеше да се сравни с нищо от досегашния й ограничен опит. Със сигурност не бе изпитвала нищо подобно, когато двамата с Брайън си разменяха невинни целувки. В прегръдките на Марк тя можеше само да реагира инстинктивно и неволно се притисна към него, прилепяйки тяло към неговата твърда гръд. Устата му я поглъщаше, езикът му напираше между зъбите й във властен порив, всеки нерв в плътта й трептеше, сякаш оголен, кръвта й кипеше в огъня на опасността.

Криста разбра, че този мъж е опасен за нея, долавяше го с непогрешимото си вътрешно чувство. Защо само той да притежава властта да пали у нея такъв огън и да я кара да му отвръща с такъв трепет? В неговите силни прегръдки тя се чувстваше така, сякаш някаква невидима ръка изстисква цялата жизненост от тялото й и не й позволява да се възпротиви дори с един жест.

Тогава пръстите му се плъзнаха по гърдите й и усещането беше толкова силно, толкова необикновено, че тя помисли, че сигурно ще умре. През всичките двадесет и една години от живота й никой мъж не я бе докосвал така интимно. Изведнъж устните му се отделиха от устата й, за да последват пръстите му, задържайки се на свежото белоснежно хълмче, която се подаваше изкусително от твърде изрязаното деколте на роклята й. Това беше достатъчно за Криста, за да я изтръгне от вцепенения й унес. Разтърсена от оправдано възмущение, тя го отблъсна и заудря по непоклатимата стена на гърдите му.

— Вие, господине, сте пройдоха и женкар! — изстреля тя ядно думите. — Не си спомням да съм ви давала разрешение да ме мачкате така.

Тъмните му вежди се извиха в учудване.

— Щяхте ли да се съгласите доброволно да ме целунете?

— Разбира се, че не! — изсумтя високомерно Криста. — За каква ме вземате?

— Както вече казах, вие сте красива, страстна жена, която трябва да бъде пробудена за собствените си силни чувства. Ако се съмнявате в думите ми, вашият отговор на моята целувка би трябвало да го обясни на ума ви. Годеникът ви има ли представа за вашата страстна натура? Или вече е опитал вашите забележителни… чарове?

Преди умът й да реагира съзнателно на думите му, ръката й се изстреля и улучи безпогрешно бузата на Марк. Червеният отпечатък ясно пролича под ярката лунна светлина. Но Марк явно беше направен от камък, поне това показваше реакцията му. Лек, но опасен блясък се появи в очите му с цвят на скъпоценни камъни.

— Значи английската роза имала остри бодли — изрече той през зъби. — Един ден, Криста, ще ми принадлежите изцяло, телом и духом. Вярвате ли в съдбата? Нашият съюз е неизбежен, разбрах го още в мига, когато срещнах погледа ви. Съдбите ни се преплитат. Родена сте да бъдете моя.

— Да не сте полудели? — възпротиви се яростно Криста. — Аз ще се омъжа скоро, а вие се връщате в родината си. Грешите, ако си мислите, че доброволно ще се настаня в харема ви заедно с още десетина безразсъдни жени. — Сини пламъци изскачаха от очите й. Този мъж я караше да изпитва неща, за които досега само бе мечтала, подлагаше я на риск. Трябваше да се пази не само от неустоимия му чар, но и от собствената си слабост, която той пораждаше. — Не, Марк — заяви тя твърдо, — след тази вечер никога повече няма да се срещнем.

— Грешите, Криста — усмихна се тайнствено Марк, вкусвайки името й, което така естествено се изплъзна от устните му. — Отново ще бъдем заедно, по-скоро, отколкото си мислите. И то така, както никога не сте си представяли.

Плътният му глас бе изпълнен с обещание.

Криста затърси подходящ отговор из дебрите на омаломощения си мозък, но беше твърде ядосана, за да измисли нещо свързано. В края на краищата, не беше необходим никакъв отговор. Марк галантно й предложи ръката си, тя я прие колебливо и той я поведе уверено към изхода на лабиринта, където се извисяваше мощната фигура на Омар, готов да даде и живота си за своя принц.

Вървейки с небрежна походка край Марк, Криста вътрешно кипеше. Този мъж беше невъзможен! Имаше всичко — богатство, славно бъдеще, красива външност, всички жени, които пожелаеше. Тогава защо си играе с нея? Съдба — как ли пък не! Нямаше никаква вероятност двамата отново да се срещнат.

Щом стигнаха до мястото, където Омар стоеше на стража, тя оттегли ръката си от тази на Марк, възнамерявайки да му се накара както подобава. Но когато се обърна към него, видя, че вече го няма, сякаш се беше стопил в сенките също така тихо, както се бе и появил. Думите му обаче кънтяха в ушите й. Наистина ли съдбата им предвещаваше отново да се срещнат?

На връщане към залата Криста си даде доста труд, за да измисли такова оправдание за дългото си отсъствие, което да удовлетвори леля й. В края на краищата си призна, че се е загубила в лабиринта, което беше самата истина. Пропусна само едно нещо — присъствието на Марк Карингтън. Запази тази дискредитираща информация за себе си. Но ако бе сметнала, че вижда за последно очарователния си спасител, Криста се лъжеше. След малко той дръзко я покани на танц и я завъртя сред останалите двойки, след като я отмъкна буквално под носа на неколцина млади джентълмени, които се надпреварваха за тази чест.

— Да не би да сметнахте, че така лесно ще се отървете от мене? — запита Марк с дяволита усмивчица.

Криста забеляза против волята си как усмивката издълбава още повече трапчинката на брадичката му.

— Ако бях допуснал, че мислите така, щях много да се обидя — прошепна съблазнително Марк в ухото й. — Няма никаква полза да се борите срещу това необикновено привличане между нас, сладка моя. Очите ви ми изпратиха знак и аз отговорих на вашия зов. Сега ми принадлежите.

Каква дързост! Криста кипеше в безмълвен гняв.

— Нито аз съм ви давала знак, нито вие на мене — отрече тя разпалено. — Самомнението ви е невероятно!

— Ще обсъдим това по-късно — отвърна елегантно Марк. — Вие сте моята партньорка за вечерята.

— Партньорка за вечерята! Нима нямам право на избор дори в това?

Но в действителност мисълта, че ще седи до него няколко часа, направо замая главата й.

— Страхувам се, че нямате. Семейство Трентън са подредили гостите, а и аз не бих могъл да направя по-добър подбор. Те мислеха…

Но Криста така и не можа да разбере какво са мислили, защото видя Омар, който му правеше знаци.

Маневрирайки дискретно, Марк я отведе при внушителния си страж, чието каменно изражение изведнъж се оживи. Без да отмества ръката си от тънката талия на Криста, Марк запита:

— Какво има, Омар?

С мрачен поглед гигантът му подаде едно листче. Марк смръщи вежди и зачете, а лицето му пребледняваше все повече и повече. Криста разбра, че в писмото наистина става дума за нещо сериозно, защото Марк гневно смачка листчето, а на лицето му се изписа едва сдържан бяс.

— Какво има? — запита тя със съчувствен глас.

Марк я погледна невиждащо, сякаш не забелязваше присъствието й. Криста бе шокирана от животинската ярост, изкривила красивите му черти. Изведнъж се почувства ужасно облекчена, че този неумолим гняв не е отправен към нея, и изпита съжаление към този, който го бе предизвикал.

— Марк — повтори тя и леко го дръпна за ръката, за да привлече вниманието му.

Сякаш излизайки от някакъв транс, той отправи поглед към нея и изражението му омекна.

— Съжалявам, Криста, но сякаш няма да имам удоволствието да бъда във вашата компания на вечеря. Трябва веднага да замина.

— Да заминете? — запита смутено Криста. — Връщате се тази вечер в Марлборо Хауз?

— Връщам се в Константин — бе стряскащият отговор на Марк. — Получих известия, които промениха плановете ми и ме принуждават веднага да замина. Но не се страхувайте, сладка моя сирено, ще се срещнем отново. Написано е на небето. Това е съдба…

Думите му звъняха във въздуха дълго след като си бе отишъл.