Кони Мейсън
Смела любов (9)

8

Бен беше раздразнен. Тиа се беше отпуснала на леглото и веднага беше заспала. В последните две нощи почти не си беше почивала и силите й бяха стигнали до края си. А начинът, по който Бен я беше влачил по безлюдните улици под дъжда, съвсем я беше довършил. Без да обръща внимание на мокрите дрехи, които лепнеха по нея като още една кожа, неискайки да спори с Бен за ролята й в неговия живот, тя се тръшна на леглото и моментално се подчини на съня.

— Малка вещица такава — измърмори Бен под нос, докато я гледаше. Не можеше да я остави да спи с мокрите дрехи, затова започна да събува обувките и чорапите й. Последваха ги напоените с вода панталони и блуза, после и късата долна риза. Когато тя остана съвсем гола, Бен вече се тресеше като болен от малария.

По дяволите, помисли той. Как една такава дребосъчка успява да запали този див огън в кръвта му? Беше виждал много голи жени досега, някои от тях бяха красиви като Тиа, но никоя не му беше въздействала като мистериозната малка вещица, която сега споделяше каютата му. Тя спеше толкова дълбоко, че дори нямаше представа, че той я съблича. Ако не беше такъв джентълмен, щеше да се хвърли върху нея, да влиза и да излиза, отново и отново, докато не прочисти организма си от нея. Но един глас вътре в него шепнеше, че никак няма да му бъде лесно да премахне Тиа от себе си. В действителност, това може би щеше да бъде най-трудното нещо, което някога се беше опитал да направи.

Въздъхвайки съжалително, той съблече собствените си измокрени дрехи и се вмъкна в леглото до Тиа, дръпвайки покривките над двамата. Нейното премръзнало тяло беше като ледено блокче и макар да знаеше, че ще разпъне самообладанието си до невъзможни граници, Бен се обърна към нея и придърпа несъпротивляващото се тяло в прегръдките си. Мек стон се изплъзна от посинелите устни на Тиа и тя се сгуши по-плътно в ръцете му, поглъщайки неговата топлина. Блажено затоплена за първи път от два дни насам, тя спеше непробудно. Но не и Бен. Мъчението да държи нежното й тяло така близо до сърцето си — това толкова дребно, така уязвимо тяло — беше непоносимо. Шест месеца такъв живот и той щеше да се превърне в беснеещ маниак много преди да стигнат Австралия.

Преди Тиа да се събуди на следващата сутрин, Бен отиде да се срещне с капитан Комбс. Намери го на мостика.

— Спа ли добре, Бен? — запита Джереми, донякъде стреснат от измъчения вид на приятеля си.

— Честно казано, изобщо не съм спал — призна сухо Бен.

— Ако момчето те притеснява, може би ще успея да ти намеря място при първия помощник.

— Да, бе — изръмжа Бен, изпращайки такъв свиреп поглед към Джереми, че горкият човек не знаеше какво да мисли. — Има нещо, което трябва да знаеш, и се надявам, че ще ме разбереш, когато ти го кажа.

Джереми търпеливо зачака Бен да продължи.

— „Момчето“, което доведох на борда, не е момче, а съпругата ми.

Озадачено изражение се настани на простодушното лице на Джереми. Той добре знаеше каква антипатия изпитва Бен към брака. Не му повярва, нито за минута. Но щом Бен го молеше да му повярва, кой беше той, че да оспорва решението му?

— Доста странно, нали? — Направи всичко възможно да не се разсмее. Бен си беше голям женкар и сякаш такъв си и оставаше.

— Знам, че ти е трудно да го преглътнеш, Джереми, особено като се вземе предвид по какъв начин доведох Тиа на борда, но ми повярвай, като ти казвам, че тя ми принадлежи.

Джереми не се усъмни нито за момент. Повечето жени биха признали какво ли не, само и само да сграбчат такъв женкар като Бен Пенрод.

— Не поставям под съмнение почтеността ти, Бен — ухили се Джереми. — Щом казваш, че хлапето… ъ-ъ… младата дама е твоя съпруга, това е достатъчно за мене.

— Бих оценил, ако не казваш нищо на другите пътници за начина, по който изглеждаше Тиа, когато я докарах снощи на борда. Историята е доста сложна и не искам сега да се разпростирам.

— Разбира се. Кога ще ме представиш на съпругата си, както си му е редът?

— Веднага щом се събуди. Беше крайно изтощена снощи, когато най-накрая заспахме.

Джереми едва не се задави от изблика на смях, който трябваше да потисне в гърлото си.

— В такъв случай, остави я да спи, сигурен съм, че си е заслужила отдиха. — И морякът вече избухна в смях. — Съжалявам, приятел, но като те познавам, ми е много смешно. Колко жалко, че Марта не дойде на това пътуване с мене, тя обича да се смее, както и аз.

Бен се изчерви, донякъде смутен, че е излъгал Джереми за отношенията си с Тиа, но странно несклонен да я нарече своя любовница. Тиа сега беше негова отговорност. Той беше предявил претенции към тази отговорност, когато я беше завлякъл на борда на „Марта“ и я беше принудил да го придружи в Австралия. Там тя нямаше приятели, нямаше средства, с които да се издържа. И тъй като по негова вина сега пътуваше към непозната земя, честта му забраняваше да я изостави. Освен това, той беше отнел невинността й и й дължеше покровителството си.

Тиа се протегна чувствено. Не можеше да си спомни откога не е спала толкова добре. Смътно си спомняше, че едни силни ръце я бяха прегръщали един дълбок глас беше шепнал нежно на ухото й… и топлина. Беше толкова премръзнала, а тялото на Бен й беше дало топлина и комфорт. Господ да й е на помощ, когато не е прекалено изтощена, за да реагира на близостта му! Щеше да и трябва цялото й самообладание, за да държи Бен на една ръка разстояние и да опази собственото си сърце цяло.

Точно тогава Бен отвори вратата и влезе вътре. Носеше поднос с храна, която миришеше възхитително.

— Време е да ставаш, сънливке. Надявам се да си гладна.

— Прегладняла — каза тя и седна, за да може той да сложи подноса на скута й.

Едва тогава разбра, че е гола. Почервеня, издърпа чаршафа до брадичката си и му хвърли строг поглед.

— Аз те съблякох. Не можех да те оставя да спиш с мокри дрехи, нали?

— Разбира се, че не — изрече тя намусено — Какво друго си направил?

Бен я изгледа изумено.

— Нищо. Може да съм копеле, но не ми харесва да се любя с жени, които не могат да го почувстват или да реагират. Когато се любя с тебе, искам да си напълно будна и да се наслаждаваш.

И й отпрати такава дяволита усмивка, че Тиа едва сдържа гнева си.

— Как ли пък не!

Бен само се подсмихна.

— Побързай, наяж се. След като се облечеш, искам да изведа „съпругата“ си горе, за да се запознае с другите пътници.

— Още дрънкаш глупости. Вече няма да се правя на твоя съпруга.

— Как предлагаш да обясним това, че споделяме една каюта? — наблегна Бен. — Или искаш да те обявя за своята курва?

— Проклет арогантен негодник! Трябва ли винаги да е по твоему? Може да искам да съм твоя курва, а не съпруга.

— Малка вещица такава — изрече Бен през здраво стиснати зъби. — Има много жени, които биха завидели на положението ти.

— Като Карълайн Батърсби ли?

— Е… да. Каро би припаднала от щастие, ако споделяше каютата с мене и я бях представил като своя съпруга.

— Тогава защо не се ожени за тая малка интригантка?

— Не искам да се женя за която и да било!

— Хубаво — изрече самодоволно Тиа. — И аз не искам.

— Тази преструвка е само за твое добро. Аз със сигурност нямам какво да спечеля.

Тиа неохотно се съгласи.

— Много добре, Бен, ще продължа с този фарс, но само докато стигнем в Австралия. След това всеки си тръгва по пътя. Съгласен ли си?

— На нищо друго не съм съгласен — заяви Бен с върховна арогантност.

Джереми Комбс беше приятно изненадан, когато се запозна с Тиа малко по-късно. Тя изглеждаше зашеметяващо, облечена във възхитителна рокля, златистите коси се развяваха около красивото й лице, а дребното й, стройно тяло стоеше гордо изправено. Но, от друга страна, той не беше очаквал нищо по-малко от Бен Пенрод. Тиа и Бен бяха представени на по-голямата част от другите пътници, общо двадесет, и бяха приети като съпрузи, за каквито се представяха. Всяка нощ Бен лягаше при Тиа на общото легло, но за негово огорчение тя твърдо отказваше да бъде съблазнена. А той нямаше желание да принуждава малката разбойничка. Но, господи, не знаеше колко време още би могъл да издържи на сладкото мъчение да спи до нея, да чувства топлината й да се просмуква в порите му, да я желае толкова силно, че да й предложи…

Божичко! Мислите му напоследък го ужасяваха. Обмисляше неща, които преди няколко седмици, преди да беше срещнал Тиа, бяха го изпълвали с отвращение. Но когато започнаха да минават цели седмици, тези мисли се връщаха, изкушаваха го, дразнеха го… изтезаваха го. Тиа го подлудяваше и единственото решение, за което можеше да се сети, беше онова, което отбягваше с всепоглъщаща страст, което беше белязало зрелия му живот. Не можеше да продължава така. Нещо трябваше да даде…

Мислите на Тиа вървяха в същата посока като тези на Бен. Започваше да не издържа да се представя за негова съпруга. Имаше званието, но не и облагите. Ако не знаеше точно в какво се състоят тези предимства, нямаше да бъде толкова важно. Но тя беше вкусила страстта, беше отпила дълбоко от неповторимото любене на Бен и отчаяно копнееше за истински брак, какъвто разиграваха двамата пред хората. Но никой по добре от нея не знаеше колко невъзможна е тази мечта. Не само защото Бен хранеше антипатия към брака, но и защото нейният собствен живот беше прекалено усложнен. Любовта беше чувство, което тя не можеше да си позволи да усеща, защото не беше предназначена да изпита любовта на някой мъж или да й отвърне.

Тя побърза да се приготви за лягане, искаше да е заспала, когато Бен се върне в каютата. Така беше много по-лесно, отколкото да лежи будна часове наред, усещайки топлината на тялото му, виждайки страстта в изразителните му сребристи очи, докато се впиваха в нейните с интензивност, която разтапяше костите й. За съжаление, той влезе в каютата, преди тя да си беше легнала.

— Още си будна, това е добре — каза той. Погледът му беше странен и накара Тиа веднага да застане нащрек. — Има нещо, което искам да те питам. Мислих за това дълго време и усещам, че е редно да постъпя така.

Очи на Тиа се разшириха. Нямаше представа за какво говори Бен, но инстинктивно разбра, че няма да й хареса. Нямаше и никаква представа колко му е струвало това или колко нощи е лежал буден, обмисляйки решението си. Старите идеи и навици се разбиваха трудно и той беше мислил достатъчно много, достатъчно се беше борил със съвестта си, за да стигне дотук.

— Уморена съм, Бен. Какво искаш да ме питаш?

Той преглътна. Устата му беше суха, усещаше гърлото си като затъкнато с дебели пластове памук. Трябваше да преглътне няколко пъти, преди да изрече първата дума.

— Омъжи се за мене, Тиа. Комбс е капитан и може да изпълни церемонията в каютата си, никой от пътниците няма да заподозре.

Възцари се зашеметена тишина, докато Тиа осъзнаваше полека думите му. Бен предлага женитба? Бен? Мъжът, който се беше заклел, че никога няма да се жени? Гордият, арогантен Бен, който безсрамно се възползваше от жените? Неверие пролича в деликатните черти на Тиа, бързо последвано от възхищение, което нерешително отстъпи пред върховна безнадеждност.

— Аз…

— Вече помолих Джереми да ни ожени и той се съгласи. Ще бъде тук след час.

— Не. Не мога… искам да кажа, не искам.

— Ти… не искаш? — Задавеният й отговор зашемети Бен.

— Няма да се омъжа за тебе, Бен.

— По дяволите, Тиа, каква жена си ти? Взех невинността ти. Буквално те отвлякох и те домъкнах на борда на „Марта“. Да не би по-скоро да искаш да бъдеш моя курва?

Тиа прехапа долната си устна до кръв.

— Приеми го. И ти не искаш да се жениш.

— Не говорим за това. Помолих те, нали? Какъв е проблемът? Защо не искаш да се омъжиш за мене?

— Няма да ме разбереш — извини се несръчно Тиа.

— Да видим.

— Не искам съпруг. Не искам да принадлежа на когото и да било.

— Не ми отговори на въпроса. Значи искаш по-скоро да бъдеш моя курва, така ли?

— Аз… да, по дяволите, ще бъда твоя курва, ако забравиш тия глупости за женитба и повече не говориш за това.

Бен не можеше да повярва на ушите си. Никога нямаше да разбере жените. Какво караше една жена да прави всичко, само и само да го накара да отиде с нея пред олтара, а друга е съгласна да му стане любовница, за да избегне брака? Това беше ужасно унизително, точно така. Той се беше унизил, защото усещаше вина заради Тиа, и галантно й беше предложил брак като начин да я извади от затрудненото й положение. И какво получаваше в замяна? Рязък отказ. Това беше прекалено. Хубаво, че нямаше любов, каза си той, отказвайки да обърне внимание на странното трепване в сърцето.

— Много добре, Тиа, да бъде както искаш. Можеш да бъдеш моя курва, но не очаквай пак да ти предложа брак. И не се опитвай да ми отказваш, защото няма да ти се размине. Запомни, Тиа, искам те и дяволите да го вземат, ще те имам!

Тя изрече тихо:

— И аз те искам, Бен.

— Какво! Каква е уловката?

— Няма уловка. Просто съм честна спрямо себе си. Просто… бракът не е за мене.

Бен се ухили хищно.

— Това ми е изгодно, скъпа, аз мислех за тебе, когато ти предложих.

Това не беше съвсем вярно, но Тиа нямаше защо да знае колко дълго беше изстрадвал предложението си.

— Ценя предложението ти, Бен, наистина, знам колко ти е било трудно.

— Но…

— Но не искам повече да говоря за това. По-скоро бих… — Тя му изпрати поглед, който правеше думите излишни.

— Повече никакви спорове, Тиа, прекланям се пред твоите желания. Можеш да бъдеш моя любовница, и аз исках точно това, във всеки случай. Сега, скъпа, замълчи и ме остави да ти покажа какво умеят да правят любовниците.

Тогава той я целуна, изгаряйки я с топлината си, подпалвайки я със страстта си, която беше потискал през всичките тези седмици.

— Махни това проклето нещо — изръмжа той, дърпайки нощницата над главата й, за да я захвърли настрана.

И започна да опустошава устата й със съблазнителни близвания, търкайки устни срещу нейните, докато не станаха толкова чувствителни към допира му, че започнаха да я болят. Неговите устни я изгаряха, бяха влажни и твърди. Едната му голяма ръка се плъзна нагоре по гръбнака й, за да обгърне тила й, задържайки я неподвижна, докато устните и езикът му изливаха магията си върху нея. Накара я да се повдигне на пръсти и тя се притисна към него, заравяйки пръсти в твърдата мощ на раменете му.

Едната му ръка се спусна полека, обхващайки и галейки стегнатото й седалище. Костите й се топяха, сърцето биеше лудо в гърдите й. Внезапно Тиа усети, че другата му ръка почива на голите й гърди. Вълна на внезапно осъзнаване я обля от глава до пети. Зърното й щръкна изведнъж срещу твърдата ласка на неговата длан. Искайки да му даде същото удоволствие, каквото той й даваше, Тиа вмъкна ръка между телата им и обхвана набъбналата дължина на члена му.

— Чакай — изпъшка той, дърпайки дрехите си с неприлична бързина. — Дай да сваля тия проклети дрехи.

Тиа се дръпна и го загледа как бързо сваля всичките си дрехи. Той беше едър мъж, с огромни рамене и широки гърди. Беше опасно красив по един груб, див начин. Цялото му тяло беше загоряло, като че ли изсечено от махагон, чертите му бяха дръзки и мъжествени. Присвивайки се в дяволито удоволствие, очите й се спуснаха по-надолу. Мъжествеността му беше плътна и изцяло възбудена.

Искаше го.

Сребрист блясък се показа в очите на Бен, когато се втренчи в Тиа. Тя беше дребна, но съвършено оформена. Гърдите й се вместваха в дланите му, както при никоя друга жена, която познаваше, всички пищни извивки и вдлъбнатини бяха изваяни от най-фин алабастър. Косата й се спускаше по гърба в диво безредие от бледозлатиста коприна и всеки ангел би завидял на прелестното й лице. Погледът му се плъзна долу, където гнездото от златисти косъмчета пазеше тайното място между краката й, което му даваше толкова наслада.

Искаше я.

— Толкова си красива. Не помня кога съм искал жена толкова много, колкото тебе.

— И ти си красив — едва преглътна Тиа.

Когато Бен обърна сребристия си поглед към нея, тя се превърна в пепел.

Изпъшквайки от наслада, Бен притегли Тиа към твърдото си тяло. Близкият контакт отприщи гореща вълна в слабините й, която продължи да расте, докато той отново и отново я целуваше и навлизаше с език в устата й. После двамата се насочиха към леглото и паднаха на меката повърхност като оплетен възел от ръце и крака. Преди тя да се свести, устата на Бен намери едната й гърда и той я засмука, дразнейки с език втвърденото зърно, докато ръцете му бродеха между краката й.

— Ти си толкова топла и влажна, скъпа — изстена пресипнало Бен. — Харесва ми да те усещам, когато ме искаш.

Той плъзна един пръст в нея, изследвайки я с гладки, нежни движения, докато наблюдаваше лицето й, а тя се гърчеше под проникващата му ласка.

— Бен, моля те…

— Още не, скъпа.

— Не… не издържам.

Бен се усмихна, докато се плъзваше надолу по тялото й.

— Преди не ми позволяваше да правя така.

Тиа замря. Нямаше и сега да му позволи да прави така.

— Недей…

— Ще ти хареса, обещавам.

Протестът й потъна в стон, когато устата на Бен намери нейната. Тя никога не се беше чувствала така съвършено беззащитна, така изцяло открита и уязвима. Чувството се засилваше, когато езикът на Бен и устните му започнаха да я изследват, да дразнят, да вкусват… да я любят по начин, какъвто никога досега не си беше представяла.

Почувства как той докосва самата й сърцевина и когато пръстите му намериха малката пъпка на чувствителността между краката й,’ тя избухна в звезден изблик на тръпнещо осъзнаване.

Тогава той се озова в нея, огромен и пулсиращ, заровил се толкова дълбоко, че Тиа чувстваше всеки пулсиращ негов инч да гали всеки пулсиращ инч от нейното тяло. Още трепереше от наслада, когато той започна да влиза и да излиза, отвеждайки я още веднъж към хребета на тръпнещи усещания, където болката и насладата се преплитаха. Тя изкрещя, без да осъзнава. Не знаеше нищо, чувстваше само тласъците му и агонията на блажено удовлетворение. Любенето му я накара да усеща…

Господ да й е на помощ, но тя се усети обичана.

Бен се държа за ръба на възторга възможно най-дълго, докато не усети тръпнещото освобождение на Тиа, почувства как ситни вълни го обграждат и пулсират срещу него, усети как тялото й изцяло се отдава на властта му. Тогава навлезе за последен път, дълбоко, толкова дълбоко, че Тиа извика в отговор, и се изпразни в нея. Ръцете й го държаха така здраво и пламенно, че той разбра, че ще мине много време, преди да пожелае друга жена освен нея. Повече от много… Реакцията й го накара да усети…

Господ да му е на помощ, но той се усети обичан.

Натежала от сладка отпуснатост, Тиа полека си възвръщаше усещанията.

— Никога не съм мислил да си взема любовница, но сега смятам, че ще ми хареса — изрече Бен, дарявайки я с дяволита усмивка.

Едно почукване на вратата изпревари отговора й.

— Бен, Тиа, аз съм, Джереми. Дойдох, за да… е нали знаете.

— Няма нужда, Джереми, променихме решението си — обади се Бен.

— Сигурен ли си, Бен? Това не ми представлява трудност. — Бен вече беше обяснил ситуацията на Джереми и беше получил обещание за дискретна церемония.

Погледна към Тиа и очите му блеснаха от див вътрешен огън.

— Сигурна ли си, Тиа?

Тя преглътна и кимна. Той вдигна рамене и се извърна.

— Сигурни сме, Джереми. Благодаря ти.

Съгласието да стане любовница на Бен не улесняваше живота на Тиа. Любеха се със страст, която ги шокираше и ги караше да изпадат във възторг. Той беше великодушен любовник, винаги гледаше тя да получи удоволствието си, преди той да стигне до своята наслада. Беше взискателен. Не я оставяше да лелей пасивна в ръцете му, както се беше опитала да направи един-два пъти с надеждата, че неотзивчивостта ще спаси съвестта й от ужасния грях, който вършеше. Но независимо колко често се опитваше да се самоосъжда, задето позволяваше на Бен да се люби с нея, не би могла да намери в сърцето си съжаление заради постъпките си. Толкова лесно беше да се люби с него и нямаше нищо чудно, че жените му се лепяха. Но въпреки това тя не виждаше защо да не му позволява да се люби с нея, стига й двамата да знаят, че това трябва да свърши, когато корабът пристане в Нов Южен Уелс.

И се караха. Гласовито, енергично, като две здрави животни, които са по-доволни да се борят, отколкото да бъдат разделени. Другите пътници гледаха на тях със снизходителна толерантност, мислеха ги за младоженци, чиято взаимна страст още не е угаснала. Само мислите на Джереми Комбс течаха в съвсем друга посока. Той познаваше Бен от няколко години, беше посещавал семейство Пенрод винаги, щом плаваше до Австралия, и не беше виждал младия мъж толкова увлечен по жена. Дали Бен усещаше или не, но според Джереми този красив женкар най-накрая беше срещнал половинката си.

Дори споровете им носеха сексуален подтекст, карайки повечето от другите пътници да съзнават напрежението, което протичаше помежду им. Летяха искри, сблъскваха се характери, но привличането между двамата не можеше да бъде нито отричано, нито пренебрегвано. Сякаш някой би могъл да не обръща внимание на Тиа и Бен, когато волите им се сблъскваха. Беше все едно човек да наблюдава избухване на фойерверки.

Един ден Тиа си почиваше в каютата, когато Джереми притисна Бен за частен разговор на палубата.

— Защо не се ожениш за малката, Бен? — запита морякът. — Ако някога е имало двама души, които да са един за друг, това сте вие двамата с Тиа.

Ъглите на щедрата уста на Бен се отпуснаха надолу.

— Ако щеш, вярвай, но тя не ме иска.

— Ти… искаш да кажеш, че ти е отказала? — заекна Джереми, почти занемял от шока. — Смятах, че ти си против това.

— Да, можеш ли да повярваш? Това е последният път, когато предлагам брак на някоя жена. Предложих й за се оженим само за да облекча положението й, но тя като че ли предпочита да ми бъде любовница, а не съпруга.

— Това ми се струва доста нелепо оправдание за женитба — укори го Джереми. — Може би тя не иска мъж, който мисли, че бракът е за идиоти. Може би смята, че няма да бъдеш добър съпруг.

— Каквато и да е причината, не ме иска и това е. Няма да направя грешката пак да й предлагам.

— Какво ще стане, когато стигнем в Нов Южен Уелс?

— Мм… не знам — изрече смутено Бен. — По дяволите! Нищо не знам за малката вещица. Целият й живот е една голяма мистерия.

— Ако мога да предложа нещо — каза Джереми, съзнавайки, че стъпва в опасна територия, но сигурен, че Бен и Тиа са един за друг. — Има още много седмици, преди да стигнем Австралия. Може би сега е най-удобното време да я притиснеш да ти даде някакви обяснения. Просто може да е много плаха или да се срамува от досегашния си живот, за да ти го разкаже.

— Плаха ли? Ха! — засмя се мрачно Бен. — Тази дребосъчка е по-жилава и от двама ни. А от това, което знам за нея, няма нищо, от което да се срамува. — Изчерви се силно, когато си спомни колко беше шокиран, че я е намерил девствена.

— Е, значи ще бъдеш истински глупак, ако й позволиш да си тръгне — посъветва го Джереми. После се извини, оставяйки младия си приятел с много храна за размисъл.

Когато Бен влезе при Тиа в тяхната каюта малко след това, на лицето му се четеше толкова решително изражение, че тя веднага застана нащрек.

— Вярваш ли ми, Тиа? — запита той, като й хвърли неразгадаем поглед.

Очите й останаха безразлични.

— Вярвам ти, колкото и на всеки друг мъж.

— Мисля, че е време да ми кажеш истината за себе си.

— Нямам какво да ти казвам — възрази войнствено Тиа. — Вече знаеш каквото трябва да знаеш.

— Не мисля. Какво ще кажеш за онези мъже, които се опитваха да те отвлекат? Бях повече от търпелив, очаквах да ми го разкажеш по собствено желание. Но очевидно нямаш намерение да обясниш.

— Няма какво да знаеш, Бен, наистина — излъга Тиа, без да смее да го погледне в очите.

Той плъзна пръст под брадичката й и повдигна главата й.

— Погледни ме, Тиа. — Тя вдигна очи и беше заслепена от сребристия му поглед. — Няма да позволя някой да те нарани. Защо според тебе те взех със себе си?

Ако Тиа искаше да бъде честна спрямо себе си, би признала, че се е надявала Бен да я покровителства. Или да чувства състрадание към положението й. Но това беше чувство, което не се осмеляваше да изпитва към никой мъж.

— Искаш ме за любовница — каза тя нацупено.

Бен изви очи нагоре.

— По дяволите, Тиа, ако исках любовница, всяка по-хубавичка жена щеше да ми свърши работа. Но аз се чувствам отговорен за тебе. Когато ме повикаха да се върна у дома, знаех, че не мога да те оставя сама да се изправяш пред опасностите.

Сърцето на Тиа падна в петите й. Беше точно както подозираше. На Бен му харесваше да се люби с нея, но би харесал и всяка друга жена. Усещаше само състрадание към нея. А понеже беше джентълмен, изпитваше съмнителната потребност да я защитава. Тази мисъл я угнетяваше. И я караше решително да не издава нищо от миналото си.

— Ще бъде абсолютно безполезно да знаеш всичко за мене — каза тя. — Щом стигнем в Австралия, няма нужда да се тревожиш за мене.

— Как възнамеряваш да оцелееш в чужда страна? Да обираш джобове? Да крадеш?

Тиа му метна унищожителен поглед.

— Ще работя. Аз съм млада и силна, способна съм да осигурявам прехраната си. Може би, когато спестя достатъчно, ще се върна в Англия.

— Да работиш ли? Ха! Нищо не знаеш за Австралия. Работят осъдените, които са придадени към заселниците. Работят за храна и подслон, докато не се еманципират и не получат собствена земя.

Зашеметено изражение се настани на лицето на Тиа. Ако не може да работи, какво ще прави?

— Би могла — предложи безсрамно Бен — да си изкарваш прехраната с тялото си. Господ знае, че си достатъчно надарена за това.

— Проклет арогантен задник! — избухна Тиа, хвърляйки се върху него.

Бен я хвана с лекота, изтрезнявайки, когато я задържа далече от себе си.

— Тиа, не съм искал да те оскърбявам, само исках да ти покажа колко невъзможно е да се издържаш сама в Австралия. Защо, по дяволите, мислиш, че ти предложих женитба? Ако още искаш да се върнеш в Англия, след като пристигнем, ще ти уредя пътуването и ще ти дам достатъчно пари, за да не трябва да се връщаш на улицата.

Думите му прозвучаха великодушно, но това беше последното, което би искал да направи. Каза го просто за да я успокои.

— За услугите ми ли? Нямам нужда от парите ти. Умея да оцелявам.

Той запита тихо:

— Защо отказваш предложението ми?

Тиа затвори очи срещу внезапната разтърсваща болка, която предизвикаха думите му.

— Защото и ти, и аз не желаем това наистина.

Бен пропусна това покрай ушите си.

— Ти си най-упоритата, най смущаващата, най-ирационална жена, която някога съм имал неудоволствието да срещна.

И най-красивата, най-страстната, най-изкусителната вещица, която някога беше срещал, помисли той, но без да го изрича. Любенето с Тиа му даваше повече удоволствие, отколкото някога беше подозирал, че съществува. Животът щеше да бъде изключително скучен и досаден без нея. Господи, пак ли се размекваше? Беше достатъчно зле, че й предложи веднъж, но да го направи втори път — не можеше да става и дума за това, нали?

— Нарече ме с такива грозни имена — каза тя уморено.

— Вече сме говорили за това — отвърна Бен. — Със същия резултат, бих могъл да прибавя. В края на краищата не научих нищо повече за тебе, отколкото знаех, когато се срещнахме.

— Точно това искам — отговори Тиа непреклонно.

— Изглежда, единствено време, когато не се бием, е когато се любим — изрече Бен разстроено.

Защо трябваше Тиа да го ядосва на всяка крачка?

— Знам — измърмори тя замислено.

— Тогава нека да направим това, в което сме най-добри. — Хващайки я за талията, той я дръпна грубо в прегръдките си и плени устата й с властна целувка, която бързо запали пламък в нея. Езикът му срещу устните й я накара да отвори уста и той навлезе, после излезе и поднови подлудяващия ритъм. Горещ прилив присви корема й, пулсирайки диво между краката й. Бен само трябваше да я докосне и тя се изпаряваше. Нямаше ли лек за смута, който той създаваше у нея?

Само един, прошепна тъничко гласче. Вкусвай го, докато можеш.