Кони Мейсън
Смела любов (7)

6

— Аз… не знам защо някой ще иска да ме отвлича — възрази Тиа. Не се осмеляваше да погледне към Бен от страх, че той ще познае, че го лъже.

— Не ти вярвам, Тиа. Да не си се забъркала в някакви неприятности? Не мога да ти помогна, ако не ми кажеш.

— Никой не може да ми помогне — изрече тя тихо. — Освен това, нямам представа какво искаха онези мъже от мене.

— Тиа, погледни ме.

Той подпря брадичката й с пръст и повдигна лицето й, за да погледне в очите й. Погледите им се кръстосаха в безмълвно противоборство; и двамата съзнаваха, че между тях се надига нещо експлозивно и мощно. Тя чувстваше желанието му, виждаше топлината в сивите му очи и нещо вътре в нея реагира с разтапящо сгорещяване.

Той сведе глава и плени устата й в целувка, която трябваше да бъде властна, но намерението му се обърка, когато меките й устни се разделиха под напора на неговите. Тя изпъшка тихо, когато целувката стана по-дълбока. В нея се разгоря пламък, който започна да разтапя костите й. Страстта, веднъж разпалена, нарастваше и двамата не бяха способни да я потиснат.

Бен прекъсна целувката, отдръпна се и се втренчи в Тиа с растящо любопитство. Какво у тази дребна, пламенна жена го караше болезнено да копнее да я притежава? Вярно, беше прекрасна, но такива бяха десетки други жени, които познаваше. Много от тях отблизо. Понякога беше безсрамна и цапната в устата, друг път, когато най-малко очакваше, го изненадваше с възпитано и изтънчено поведение. У нея имаше някаква тайна, която не подлежеше на определяне, но тя отказваше да разгласи каквото и да било за живота си освен факта, че си е изкарвала прехраната с джебчийство. И господ знае още с какво. Отвратителните неща, които е трябвало да прави, за да оцелее, дори не се поддаваха на разглеждане. Но някак си това нямаше значение. Господ да му е на помощ, но той я искаше! — Позволи ми да се любя с тебе — изстена Бен, притегляйки я към себе си, за да усети настойчивата му жажда. — Искаш го толкова, колкото и аз.

— Не… не… не съм го правила преди.

Устните му се извиха в подигравателна усмивка.

— Не е нужно да лъжеш, скъпа. Знам каква си и не ме интересува. И аз не съм неопитен.

Защо да настоява, че е девствена, помисли мрачно Тиа. Бен вече беше решил и очевидно не беше в настроение да чуе истината. За да бъде напълно честна със себе си, той я беше накарал да усети неща, които не беше знаела, че съществуват, беше я накарал да изпитва неща, за които само си беше мечтала. Толкова ужасно ли щеше да бъде да се почувства обичана и желана поне веднъж в живота си, преди да загуби самоличността си и да изчезне още веднъж в недрата на Лондон, където никой няма да я намери?

Бен взе мълчанието й за съгласие, грабна я на ръце и я отнесе в леглото.

— Няма да съжаляваш, скъпа, заклевам се. Искам да те ощастливя още повече, отколкото който и да било мъж, когото си познавала.

Навеждайки се над нея, той хвана ръба на роклята й и го дръпна нагоре, а ръцете му погалиха голата й плът и спряха на горната повърхност на бедрата й. Той полека вдигна роклята до кръста й. Краката й бяха дълги и стройни и той се загледа в тях смаян. Сякаш бяха първите женски крака, които някога беше виждал, макар да беше виждал много. Но не и така красиви като нейните. Бързо свали обувките и чорапите й, вече толкова възбуден, че започна да се оплита като неопитно момче с първата си жена. Накара я да седне, за да вдигне роклята над раменете й и да я дръпне през главата й.

Гола и беззащитна, Тиа се опита да закрие гърдите си с ръце, но Бен ги отстрани.

— Не, не се крий от мене. Искам да те видя цялата. Красива си, знаеш ли. Гърдите ти са съвършени. Никой ли не ти е казвал колко си красива?

— Аз… не, никой — и тя преглътна, изгаряйки в пристъп на горещина и зачервена от първите истински тръпки на тялото си, че не можа да каже нито дума повече.

— Значи мъжете, с които си спала преди, са глупаци. — Внезапно лицето му стана каменно и той се замисли. — На колко мъже си показвала тялото си, Тиа? Сигурно си се разкривала много пъти в живота си.

Спирала на внезапен гняв се набра у Тиа.

— По дяволите, Бен, защо трябва да разваляш всичко?

Тя го бутна, но той не помръдна. Вместо това тялото му я притисна към леглото.

— Това няма значение, скъпа, нищо няма значение. Дяволите да ме вземат, не знам как се удържах да не те докосна толкова време.

— Съмнявам се, че ще те провъзгласят за светец — подметна саркастично Тиа.

— Млъкни и ме целуни.

Когато неговата уста плени нейната, тя почувства топлината да се набира отново. Той задържа главата й и започна да целува лицето, носа, бузите, да й говори колко много има нужда от нея, колко му харесва нежната й плът, колко иска да влезе в нея и да я люби, докато не разпилее семето си вътре и тя не извика в сладък екстаз. После се надигна на колене и се съблече с нарастващо нетърпение, докато не остана гол като нея.

Тиа го наблюдаваше с огромни, блеснали очи, докато той хвърляше дрехите си и се надвесваше над нея в съвършената си голота. Беше слаб и строен, с прекрасни мускули. Ханшът му беше тесен и преминаваше в дълги, стройни крака, яки като дъбове. Но очите й непрекъснато се връщаха към великолепната му, напълно възбудена мъжественост.

— Надявам се, че ти харесвам.

Лека усмивка се появи на устните му. Тиа преглътна един пристъп на внезапен страх. В този момент тя разбра, че ще я разкъса, ако влезе в нея, и му го каза. Усмивката му стана по-широка и той се разсмя.

— Това още никога не ми се е случвало. Признавам, че си дребничка, но те уверявам, че жените усещат болка само веднъж. И понеже това не се отнася за тебе, смятам, че ще ти доставя само удоволствие.

Отново я покри и я зацелува диво, намери зърната й и започна да ги търка между пръстите си, докато езикът му напираше срещу устните й, преди да намери нейния. Тогава пръстите му се пъхнаха между телата им, разделяйки плътта й, започнаха да я дразнят и масажират, докато тя не изкрещя от жажда, която не можеше да обясни. Той повдигна ханша й и тя усети как сексът му напира срещу нея, плъзгайки се безпощадно все по-навътре, за да я изпълни и… о, как болеше!

Тиа изстена, когато той я разпъна, за да се вмести в нея. Бен погрешно взе това за признак на наслада.

— Търпение, скъпа, искам това да трае повече.

— О, божичко, боли — изпъшка Тиа, опитвайки се да избяга от силния натиск, който ставаше все по-болезнен, колкото повече Бен навлизаше в нея.

— Знам, че съм голям, скъпа, но ако се отпуснеш, ще ти бъде по-добре.

Тиа прехапа долната си устна, сподавяйки вика, който се изплъзна неканен от гърлото й. Ако знаеше, че толкова ще я боли, никога нямаше да позволи на Бен да се люби с нея. Жените наистина ли харесваха това?

— Спри!

— Аз… не мога…

— Убиваш ме.

Внезапно Бен замря. Не може да бъде! Но беше. Беше се натъкнал на бариерата на нейната девственост.

— Тиа, погледни ме! Защо не ми каза?

— Проклето копеле такова, казах ти, но ти не ми повярва. Сега ще спреш ли?

— Не.

Той навлезе дълбоко… много дълбоко. Тиа почувства как девствеността й се разтяга срещу члена му. Изкрещя от разкъсващата болка. Бен я прегърна и се опита да я успокои, зацелува я нежно, отмятайки косата от челото й с голямата си ръка, докато още беше дълбоко в нея. Парещата болка постепенно отмина, заменена от изтръпване, което я накара да раздвижи хълбоците си срещу него.

— Съжалявам, скъпа, наистина. Не съжалявам, че съм първият, който се притежава, но защото ти причиних болка. Господи, ти си толкова дребна, усещаш ли ме в себе си? Никога не съм чувствал нещо толкова невероятно еротично. — Тя леко раздвижи ханша си. — О, господи, не мърдай или всичко ще свърши, преди да искаме.

Пот изби по челото му, докато се опитваше да се сдържи. Тежкото му дишане полека престана, после той се раздвижи съвсем бавно. Дъхът му докосна нежно устата й, когато измърмори:

— Вдигни ханша си, скъпа.

Тиа се подчини незабавно, ръцете му я притиснаха, за да я накарат да посрещне тласъците му, и тя изохка, когато усети как е влязъл дълбоко в нея. Лицето му беше изкривено сякаш от болка, той влизаше и излизаше, дишайки тежко. Можеше да свърши веднага, но нарочно се бавеше, за да й даде максимално удоволствие.

Тогава нещо започна да става с нея. Болезнената й сърцевина стана мека и податлива. Дълбоко в нежния й център започна да се набира ужасна, вибрираща потребност, която я изпълни със сурова, сладка агония. Не можа да се сдържи и извика, докато той навлизаше отново и отново.

И внезапно започна да реагира диво, притискайки ханша си в неговия, разпалвайки настойчивостта и страстта му, искайки всичко, което той можеше да й даде. И Бен го даде на драго сърце, радостно, с възхитително въздържане, докато удържаше кулминацията си, докато не чу трепетната въздишка на Тиа и не почувства как тялото й се вцепенява под него. Краят дойде в експлозия, която я изненада. Тялото й се разтрепери, а после се разпадна на хиляди мънички блестящи светлини, когато тя се изстреля в един неизвестен свят на сексуална наслада. Бен отметна глава и извика, и тя почувства освобождението му, усети влагата му, когато той свърши в нея.

— Тиа.

— М-м-м? — Как да говори, когато вълни от неизследвани усещания още пулсираха във вените й?

— Заболя ли те?

Бен лежеше настрани, взирайки се в нея с озадачено изражение.

— Да, отначало. Но после… никога не съм изпитвала нещо толкова прекрасно.

— Ама и ти си ми една плаха — подметна той, развеселен от незавоалираната й забележка.

Тиа се изчерви красиво.

— Е, нали ме попита.

— Ако знаех, че си девствена, щях да пристъпя по-полека.

— Опитах се да ти кажа.

— Да. Но кой да помисли… Смятам, че ми дължиш обяснение.

— Вече говорихме за това, взех да се уморявам.

— Ти си най-дразнещата жена, която някога съм познавал.

Отдръпна се от нея и стана от леглото. Тя го загледа със страх как отива до умивалника, сипва вода в една купа и се връща към леглото. Когато разтвори краката й и нежно започна да отмива доказателството за току-що отминалото им съвкупление, Тиа го гледаше като омагьосана. Водата в легена стана червена и тя сви вежди, хвърляйки въпросителен поглед към Бен.

— Това е девствената ти кръв — обясни той.

Когато свърши, се изтегна в цял ръст до нея. Знаеше, че трябва да й даде време да се съвземе, че може би ще я боли, но усещаше как отново набъбва, как я желае толкова силно, че се учуди на себе си. Сведе глава и я целуна, после плъзна уста надолу, изучавайки и дразнейки чувствителните й зърна с езика си, докато крайниците й не натежаха и кръвта й не започна да тече като гъст мед във вените й.

— Искам те пак, Тиа. Не мога да ти се наситя. Мисля, че си ме омагьосала.

Когато устните му спряха на едно нежно място между краката й, тя почти подскочи.

— Бен!

Ръцете й инстинктивно го отблъснаха.

Той нерешително се премести нагоре. Тя беше толкова невероятно еротична. Излъчваше силна сексуалност, която го караше да я иска да я люби по всички възможни начини, по които мъж би могъл да се люби с жена. Но беше още толкова неопитна в любовта, че той реши да я посвещава лека-полека, вкусвайки всеки нюанс на обучението й.

Тиа си пое дъх плитко и накъсано, когато Бен спря. Усети срам, че реагира на бавната му, омайваща съблазън, но чувството, което той предизвикваше, беше толкова силно, така невероятно фантастично, че тя искаше да продължи безкрай. Но беше научила по трудния начин, че нищо не трае вечно. Мъжете бяха лъжливи, арогантни, взискателни и жестоки. Всички. Включително Бен Пенрод. Само защото, беше му отдала тялото си веднъж, това не означаваше, че я притежава. Никой мъж не я притежаваше, освен… Не, никой!

— Махай се, Бен, това не трябваше да се случва.

Очите му блеснаха, присвиха се и ръката му се вдигна, за да обгърне бузата й.

— Но се случи. И ще се случи отново. Сега.

Отначало целувката му беше нежна, мека и бавна, разделяйки устните й така, че езикът му да се пъхне вътре. Лицето му беше напрегнато от страст, очите му горяха. Но имаше нещо повече освен страст, нещо, което Тиа не би могла да определи. И тогава, като изруга полугласно, той я притисна под себе си и ръцете му бяха навсякъде по нея, докато разделяше бедрата й с коляно. Ръката му се плъзна между телата им, между краката й, намери горещата влажност там и я погали. С опитни пръсти той откри мястото, където езикът му се намираше преди броени мигове, и започна нежно да го масажира. Тиа извика, стенейки и треперейки, и тялото й се разтърси от прилива на наслада. Тогава той започна да влиза и да излиза, дълбоко, толкова дълбоко, че невероятните му размери я накараха да зачака идването на болката.

Но болка нямаше. Само повече удоволствие. Удоволствие толкова интензивно, че тя отново и отново се разтърсваше от приливите му. Започна да се гърчи под него, умът се отдели от тялото й и тя се превърна в нещо безумно, диво, стенеше и се задъхваше, викайки името му. Пришпорен от нейната реакция, Бен се присъедини към нея и намери собственото си удовлетворение.

Когато Тиа изплува, той се облегна на лакът и се взря в нея.

— Не мога да повярвам, че никога преди не си го правила, толкова си добра. Тялото ти е само страст и огън.

Тя се изчерви и отвори уста, за да каже нещо язвително, но Бен я изпревари.

— Не го казвай. Не мога да понеса да чувам уличен език от сладките ти устни.

— Откъде знаеш какво щях да кажа?

— Вече свикнах с неженствените изрази, които излизат от устата ти.

Тя го изгледа с неприкрито отвращение.

— Предполагам, знаеш всичко за дамите.

— Всъщност, да.

— Не смятам Карълайн Батърсби за дама.

— Каро е разглезена и понякога е доста противна, но никой не оспорва факта, че е дама.

Тиа изсумтя презрително.

— Като е такава дама, защо така се противиш на женитбата с нея?

— Нямам нищо против нея конкретно. Не съм мъж за женене. Никога не съм се влюбвал, а и не съм принуден да създам наследник. Брат ми Деър вече е осигурил на баща ми трима внуци. Бракът е за идиоти, които не знаят къде им е интересът. Освен това, няма да бъда добър съпруг.

— Да бе, поне за едно нещо сме на едно мнение — измърмори сънено Тиа.

Бен не можа да не се засмее на доста язвителната й забележка. Омаян, той загледа как гъстите й мигли полека се спускат над невероятните й очи, прилични на истински скъпоценности, и тя се унася в сън. Трябваше да признае, че я беше изтощил. Колко жалко, че не можеше да каже същото за себе си. Никога в живота си не се беше чувствал по-силен. Струваше му се, че може да я люби цяла нощ, непрекъснато, възстановявайки се всеки път, след като излее семето си в нея. Обикновено веднъж или два пъти му беше достатъчно, но нещо в Тиа го правеше истинска сексуална, машина.

По дяволите! Такива мисли бяха опасни.

Решавайки да обмисли всички непознати чувства, които го бяха нападнали, малко по-късно, Бен се обърна и я притегли в прегръдките си. Още носеща се по ръба на съня, тя просто въздъхна, когато тялото й се прилепи до неговото, и се почувства така, сякаш си е у дома.

 

 

Когато се събуди, слънцето светеше и Бен го нямаше.

Тя остана в леглото, докато можа. Беше гладна, но пренебрегна това усещане, не искайки да се среща с Бен толкова скоро, след като се беше предала. Не беше сигурна какво да очаква от него. Щеше ли да й се присмива, че се е поддала на фината му съблазън? Или защото е била девствена? Забави се в стаята си колкото можа, после слезе долу, когато гладът я подгони към трапезарията, точно навреме за обед. Бен я чакаше, изглеждайки във висша степен самодоволен и отвратително отпуснат. Противно на това, което беше решила, очите й срещнаха неговите и тя се предаде. Страстта, гореща, интензивно и толкова чувствена се спусна право в нейната разтапяща се сърцевина. Той й се усмихна и сърцето й падна в петите.

— Надявам се да си спала добре.

Втвърдявайки сърцето си срещу опустошителното му обаяние, Тиа просто кимна.

— Надявам се да си гладна. Накарах готвачката да приготви специален обед.

Тя кимна отново.

— Сърдиш ли ми се?

— Аз… не, наистина не.

— Добре. — Той изглеждаше искрено обезпокоен и се зарадва, че не му е сърдита. — Ще бъда добър с тебе Тиа, обещавам. Няма да съжаляваш. Когато тръгна за Австралия, ще направя така, че да не се налага вече да крадеш, за да се изхранваш.

— Какво!

Да не би Бен да мислеше онова, за което и тя си мислеше?

— Искам да живееш с мене като моя любовница, докато съм в Лондон. Освен това, хората ще очакват съпругата ми да живее с мене.

— Не — изрече тя с корава надменност.

— Отказваш ли? — Не беше мислил за такава възможност.

— Разбира се. Никога не съм принадлежала на който и да било мъж и не възнамерявам сега да става така. Малцина биха завидели на живота ми, но поне съм свободна.

— По дяволите, Тиа, няма какво да загубиш, ако ми станеш любовница — възрази Бен, хвърляйки салфетката си.

— Няма ли? Този разговор ме отегчава, Бен, освен това съм прегладняла.

Тя спокойно напълни чинията си и започна да се храни. Но честно казано, не беше толкова спокойна, колкото изглеждаше. Сърцето й биеше яростно в гърдите и мисълта да заспива всяка нощ в ръцете на Бен й носеше нежелано успокоение. Не би могла да си позволи такива мисли. Нямаше бъдеще за нея и Бен, никога нямаше да има. Той не само беше против брака, но и собственото й положение забраняваше всякакви мисли за нормален живот, за какъвто копнееха повечето жени. Всякакъв вид връзка с Бен би довела до катастрофа.

Той се изправи рязко. Нямаше представа защо мисълта, че Тиа ще го напусне, му причиняваше такава силна болка. Само знаеше, че иска тя да остане с него, докато е в Лондон. Вече я беше представил като своя съпруга и не виждаше защо трябва тихо да изчезва. Господ да му е на помощ, но я желаеше!

— Няма да си тръгнеш, Тиа, и това е! Трябва да посетим тазвечершното соаре на семейство Фишър. Облечи бялата сатенена рокля.

След като изрече тези думи, той излезе от стаята; енергичните му стъпки отразяваха раздразнението му.

Тиа беше замислена и тиха, когато придружи Бен на соарето на семейство Фишър. Въпреки че той твърдеше обратното, тя знаеше, че времето й с него е ограничено. Беше опасно да остава повече, защото рано или късно можеше да бъде разпозната. Вече знаеше, че онези мъже я следят и е само въпрос на време, преди да бъде насила върната в плачевната ситуация, от която беше избягала преди три години.

Вечерта бе приятна, Бен беше внимателен, но озадачен от странното й настроение. Щеше да бъде шокиран, ако знаеше, че тя води вътрешна война. Дълбоко в сърцето си усещаше, че иска да остане при него, докогато той я желае, да бъде негова любовница и да вкусва повърхностната любов, която той й предлагаше. Не… не любов… никога любов. Но би могла да се преструва, нали? Не беше очаквала да изпитва нещата, които той я караше да изпитва, или дивия екстаз, който любенето му й даваше. Сега, когато имаше това, й беше трудно да се откаже от него, като знаеше, че никога повече няма да го изпита. Но точно поради тази причина трябваше да си тръгне. Не се осмеляваше да отдаде сърцето си на този нежен дявол.

Когато Бен предложи да си тръгнат, тя се съгласи с готовност. Устата я болеше от усмихване, а и беше още изтощена от липсата на сън предната нощ. Този път се върнаха без произшествия, макар че Бен беше бдителен и напрегнат и се отпусна едва когато кочияшът спря пред портата. Помогна на Тиа да излезе от каретата и се обърна, за да каже нещо на кочияша. Разсеяна за момент, тя погледна към безлюдната улица. С крайчеца на окото си зърна движение в сянката отстрани на къщата и обърна поглед нататък.

За свой ужас видя там да се спотайват двама мъже. Когато я видяха да гледа, към тях, те изчезнаха в мрака, оставяйки у нея недвусмисленото впечатление, че шпионират нея и Бен.

Поемайки си дъх, разтреперана, тя се втурна към къщата. Понеже вече беше платил на кочияша, Бен тръгна след нея. Отвори вратата и тя се вмъкна вътре.

— Иди горе, след малко ще дойда — изрече той провлечено, хвърляйки й многозначителен поглед.

Загледа я как се качва по стъпалата и на лицето му се изписа замислено изражение. Толкова беше възбуден, че му трябваше всяка частица самообладание, за да се въздържи да не хукне нагоре след нея, да я хвърли на леглото и да влезе в нея, отново и отново. Но докато говореше с кочияша, беше видял нещо, което трябваше да проучи. Ако не грешеше, някой наблюдаваше и него, и Тиа. Той силно подозираше, че това е свързано с двамата мъже, които ги бяха нападнали предната вечер. Тиа беше в опасност и рано или късно той щеше да изтръгне истината от нея.

Тиа се разхождаше из стаята с дребни, нервни стъпки. Знаеше, че в края на краищата ще бъде принудена да напусне къщата на Бен, а случилото се в последните две нощи потвърждаваше необходимостта. Тя не само беше заплашена да загуби свободата си, но излагаше и живота на Бен на опасност. Ако нещо му се случеше заради нея, нямаше да си го прости.

Вратата се отвори и той влезе в стаята. Двамата се взряха един в друг за момент, който им се стори цяла вечност, преди Бен да заговори.

— Видя ли някого да се спотайва пред къщата, когато си дойдохме?

Тиа не знаеше какво да отговори. Ако признаеше, че е видяла двамата главорези, Бен вероятно щеше да я разпитва, докато не сломи съпротивата й. А тя не можеше да позволи да стане така.

— Не, никого не видях.

Той я изгледа остро.

— Сигурна ли си?

— Разбира се, защо да те лъжа?

— Защо, наистина.

Той разкопча ризата и я издърпа от панталоните.

— Какво правиш?

Една тъмна вежда се вдигна нагоре.

— Готвя се да си лягам.

— Това не е твоята стая.

— Грешиш, това е моята стая. Всичко тук е мое, включително и ти.

Тиа опита друга тактика.

— Не мисля, че това е добра идея.

Идеята е чудесна.

Той разкопча панталоните и ги смъкна по тесния си ханш.

Тиа облиза внезапно пресъхналите си устни и загуби способността да говори за около две минути. Когато гласът й се върна, му липсваше убеденост.

— Аз… много съм уморена тази вечер. Не искам това.

— Точно това искаш — каза Бен с върховна арогантност. — Искаш ли да ти помогна да се съблечеш?

— Не… искам да кажа, да… о, боже, не знам.

— Тиа, не се противи, ще се любя с тебе тази вечер. Не мисля за нищо друго, откакто излязох от леглото ти тази сутрин.

— Защо? Сигурна съм, че има други жени, по-опитни от мене, които ще искат да те приемат в леглата си.

— Проклет да съм, ако знам защо те искам. Още не съм се опитал да го анализирам.

Сега той беше гол, всеки инч от изваяното му тяло беше изложен пред погледа й. Беше твърд и готов и се придвижваше към нея с бавни, отмерени стъпки. Тиа отстъпи, докато не усети как коленете й се опират в ръба на леглото. Когато се обърна, за да се оттегли в друга посока, Бен я прегърна, притегли я към твърдата стена на гърдите си и устните му потърсиха нейните с властна настойчивост. Този път Тиа не искаше да се предаде толкова лесно, брутално осъзнавайки, че всеки път, когато се люби с нея, той прави раздялата още по-трудна.

Тя замря неподвижна в напрегнатите му обятия. Но Бен не остави никакво място за протест, когато започна да съблича дрехите й. Харесваше му начинът, по който тя се изпълваше с пренебрежение, а в следващия миг трепереше, отдавайки му се. Харесваше… всичко у нея. Дори начина, по който се опитваше да го накара да повярва, че не го желае. Накрая вече нямаше значение какво иска тя, защото тялото й реагираше независимо от ума й, докато тя се отдаваше на изкусните му докосвания. Мъчеше се да не чувства сгорещяването на кръвта си или извисяващия се пламък, който бушуваше във вените й, но всичко бе изгубено, когато сетивата й се разпаднаха на милиони парченца.

Следващото, което осъзна, беше Бен, изтегнат на леглото, който я слагаше върху себе си, за да проникне в нея. Ханшът й започна от само себе си да се извива, посрещайки всеки тласък, докато тя се опитваше да усмири невъобразимата буря, която се надигаше у нея. Възбудата се усилваше и тя люлееше ханша си, яздейки го с диво отдаване. Неспособен да задържи силния изблик на безумна страст, която го разтърсваше, Бен докара и нея, и себе си до съкрушителната кулминация. Извика името й и бе възнаграден, когато чу собственото си име прошепнато от устните й — нежно като сладък летен дъжд.

 

 

Тиа беше решила. Трябваше да напусне Бен, и то веднага, преди да му се е случило нещо ужасно. Той беше излязъл рано на следващата сутрин и тя реши, че няма по-добър момент да изчезне тихо от живота му. Беше си изпълнила ролята — така, както не беше предвиждала — и нищо добро не би могло да произлезе, ако останеше при него. Само щеше да му донесе неприятности, особено сега, когато изглеждаше много вероятно присъствието й тук да е станало известно на единствения човек, който имаше пълното основание да разруши нейния живот и този на Бен.

Тъй като не можеше да излезе облечена като жена, тя претърси килерите на Бен в надеждата да намери нещо по-подходящо за обличане. Но дрехите му бяха толкова големи, че нямаше как да ги облече. Помисли да поиска от Джийвърс някакви дрехи, но реши, че съвестният иконом може да заподозре нещо и да не я пусне. Вече обезумяла, тя се качи на тавана и започна да рови в оставените там сандъци. Щастието й се усмихна, когато намери запазени момчешки дрехи, спретнато сгънати в един от сандъците. Бяха старомодни, но съвършено подходящи за целта й. Имаше няколко каскета и тя избра един, който се спусна ниско над ушите и закри буйната й руса коса.

Когато изплува от тавана след малко, дори Бен не би я познал, помисли тя самодоволно. Грешеше, но понеже той не беше там, за да я предизвика, тя не обърна внимание на натрапчивото подозрение, че именно той би я познал с най-голяма сигурност. Преди да се измъкне на свобода, влезе в кабинета му и затърси пари из чекмеджетата. Бен вече знаеше, че е крадла и джебчийка, така че още едно такова обвинение нямаше да има никакво значение. Освен това Еднооката Берта сигурно щеше да я цапардоса здравата, ако се появеше без нещо, с което да я усмири, и с обяснение за дългото отсъствие.

За щастие Бен винаги държеше пари за Джийвърс, ако стане нужда да се купи нещо, и Тиа бързо грабна половината. Обърна се, за да излезе, но размисли, събра останалите монети и се измъкна от стаята, а после и от къщата. Погледна назад само веднъж. Сълзите, потекли по лицето й в яростна надпревара, не й позволяваха да види каквото и да било.

Беше живяла за кратко в рая; само да можеше да остане там цял живот.