Кони Мейсън
Смела любов (4)

3

Боязън обзе Тиа, докато се взираше в Бен. Той очевидно беше напълно способен да изпълни заканите си. Мъж като него не би се поколебал да тикне някоя жена зад решетките. Можеше ли да му вярва, че ще удържи на думата си, ако тя изпълни желанията му?

— Е, чакам отговор — каза Бен със самодоволна увереност. Беше по-силният и го знаеше. Тиа не би посмяла да го предизвика.

Но грешеше.

— Върви по дяволите! По-скоро ще ида в затвора, отколкото да се правя, че съм ти съпруга.

— Какво? Каква жена си ти, че предпочиташ затвор пред няколко седмици преструване на някаква, каквато не си? Знаеш ли какво е затвор? Известни ли са ти ужасните неща, които се случват с жените на такива места?

Тиа се изчерви и невероятните й очи помрачняха, когато се сети за потресаващите истории, които беше чувала за затвора

Нюгейт. Щеше да остарее и да умре в онези плесенясали подземия, без някога да е познала любов или удовлетворение. Това ли искаше от живота? Изправена пред страшната възможност никога повече да не види дневна светлина, тя намери, че предложението на Бен не изглежда чак толкова абсурдно, колкото когато й го изложи за първи път. Всъщност неговата алтернатива от минута на минута започваше да й изглежда все по-привлекателна.

— Разкажи ми още — полюбопитства тя. — Ако се съглася с този лекомислен план, колко време ще съм принудена да се представям като твоя съпруга? И какво точно ще означава това?

Бен се ухили нахално.

— Няма страшно, хлапе, ще бъде „брак“ само по име. Казах ти, вече си имам достатъчно неприятности с жени и не ми трябват повече. Стигат няколко седмици. Винаги мога да кажа, че Лондон не ти е харесал и си се върнала в провинцията при роднините си.

— И се заклеваш, че ще ме освободиш, след като убедя хората, че съм твоя съпруга?

— Винаги държа на думата си — изрече тържествено Бен. — Щом Батърсби и дъщеря му видят, че не могат да ме принудят да се оженя за Карълайн, заклевам, се че ще можеш да се върнеш при приятелчетата си и да продължиш престъпния си живот, без да ти се меся.

Умът на Тиа заработи яростно, докато осмисляше думите на Бен. Няколко седмици? Би ли могла толкова дълго време да издържи нахалното му присъствие и арогантните му обноски? Не за първи път в живота си тя виждаше мъжете като създания, които безсрамно използват жените. Макар да не познаваше достатъчно добре Бен Пенрод, за да го съди, той не й изгледаше по-различен от другите. Нима не кроеше заговор да се измъкне от брака и да заблуди евентуалния си тъст? Озадачаваше я обаче едно нещо. Бен можеше да бъде арогантен и властен, но не изглеждаше да е умишлено жесток.

— Защо толкова се противиш на брака? — запита внезапно Тиа. — Какво й има на Карълайн Батърсби?

— Нищо й няма. Тя е невероятна любовница. Но аз много отдавна съм решил да не се женя — обясни Бен небрежно. — Не съм толкова суетен, че да се чувствам задължен да създавам синове и дъщери по свой образ и подобие. Нито пък ми трябва наследник на името Пенрод. Брат ми Деър и съпругата му Кейси са се погрижили много добре в тази насока. Първо, Карълайн не беше невинна, а и аз няма да се оставя да ме оженят за жена, която не искам.

— Тя… красива ли е? — запита боязливо Тиа, а после едва не си прехапа езика, задето беше задала такъв личен въпрос.

Какво й влизаше в работата колко красива е онази жена? Но не можа да не прояви любопитство с какви жени спи Бен Пенрод.

Той се замисли, извиквайки в паметта си красивите черти на Карълайн. Мургава, екзотична, с тяло, щедро надарено точно където трябва; всеки мъж би бил щастлив да предяви претенции към нея. И беше добра в леглото — дяволски добра. Но беше лукава, коварна и умееше да манипулира — черти, които Бен най-много ненавиждаше у жените. Той отдавна беше решил, че никоя жена не може да се мери с Кейси О’Кейн Пенрод или Кейт Маккензи Флечър. Освен това, ергенският живот му харесваше. На света имаше много жени, които още не беше изпробвал, а доста много от тях нямаха нищо против да задоволят неговата чувствена природа.

— Предполагам, че Карълайн би могла да се нарече красива — изрече той накрая. — Но работата не е в това. Ти още не си ми отговорила на въпроса.

— Имам ли избор? — изфуча гневно Тиа.

— Нямаш, доколкото виждам.

Самодоволният му отговор я накара да се наежи възмутено.

— Винаги ли си такова арогантно копеле?

— А ти винаги ли използваш уличен език?

Беше спечелил и го разбра.

— Какво трябва да правя?

— Можеш да започнеш, като свикнеш с името ми. Ние сме близки, не помниш ли? И се опитай да не минаваш на уличен език. Това е неприемливо.

Изражението на Тиа стана буреносно.

— Много добре… Бен — наблегна тя с горчивина. — Ще убедя Карълайн, че сме съпрузи, но след това очаквам да удържиш обещанието си. И да си струва времето ми — добави тя нахално.

— Ама и ти си едно користно момиченце, а? — измърмори Бен под носа си. — Ще ти платя добре за малката ти преструвка. Само се надявам да си добра актриса.

 

 

През следващата седмица Тиа непрекъснато си пожелаваше да не беше се съгласявала с абсурдната схема на Бен да я представя като своя съпруга. Някои мъже биха направили какво ли не, за да избягат от брака, и Бен беше по-решен от всякога. Повикаха веднага шивачка в квартирата му и на следващия ден Тиа вече имаше две всекидневни рокли, направени по указанията на Бен, макар че тя се изненада, че той толкова добре познава дамската мода. След тях щеше да дойде цял гардероб преди събота, деня на соарето у Батърсби.

Всеки ден носеше нещо ново. Един път — бельо, друг път — нощници. След това дойде парадът на всекидневните рокли и — костюмите за разходка. Накрая пристигнаха две прелестни бални рокли, едната в синьозелено, за да се съчетава с цвета на очите и, а другата в чисто бяло, което я правеше да изглежда като ангел. Тиа беше поразена от щателността на Бен и от решимостта му да я превърне в онази съпруга, каквато хората очакваха да видят край богат овцевъд. Очевидно беше решил да не се обвързва с истинска съпруга. Макар че Тиа се наслаждаваше на дрехите, след като се беше обличала като момче през последните три години, тя се възмущаваше от държанието на Бен.

Всеки ден той я настаняваше да седне в кабинета му и набиваше разни факти в главата й, докато тя не реши, че горкият й мозък ще се пръсне.

— Никога няма да запомня всичко това — заоплаква се тя, когато Бен описваше Австралия. — Пък и не вярвам някоя страна да е такава, каквато ти я описваш.

— Вярно е, Тиа. Няма място в света както Австралия — изрече замислено Бен — Всичко, за което те моля, е да се опиташ да запомниш важни неща като климат, имена на градове и малко за флората и фауната…

— Това, за което ме молиш, е невъзможно — изрече тя намусено. — До преди три години дори не бях виждала Лондон.

Той я изгледа внимателно. Тя разбра ли какво беше издала току-що, запита се Бен. Беше признала, че не е родена в лондонските бордеи, че е живяла предимно в провинцията. Още от самото начало той беше усетил ореол на тайнственост около нея, но тя категорично беше отказала да разгласи дори минимални сведения за миналото си.

— Въпреки това, от тебе се очаква да знаеш нещо за страната. Сега внимавай, докато ти разказвам за семейството си. Имам брат Деър. Той и съпругата му Кейси имат три деца. Две момчета и едно момиче. Казват се Брендън, Луси и Джъстин. Баща ми се казва Рой. Отскоро е женен за Мод, една еманципантка.

— Какво е еманципантка? — запита Тиа.

— Осъдена, която е изтърпяла наказанието си — обясни търпеливо Бен.

Очите на Тиа се отвориха широко.

— Баща ти е женен за затворничка?

— И брат ми. Но Робин се ожени за англичанка, която беше пристигнала скоро преди това в Нов Южен Уелс.

— Робин? Това още един брат ли е?

— Не, но сме близки като братя. Той също е еманципант.

— По дяволите! В Австралия всички ли са затворници?

— Внимавай как говориш, Тиа — предупреди я остро Бен. — Не, не всички са затворници. Семейство Пенрод не са. И има много имигранти и курантисти.

Тиа отвори уста, за да зададе следващия си въпрос, но Бен я изпревари.

— Курантистите са деца на бивши затворници. Стана ли ти ясно?

Тия кимна полека, главата и вече се задръстваше от късчетата информация, които беше сигурна, че няма да запомни. Освен това, Бен я плашеше твърде много, за да й позволи да се съсредоточи за повече време. Хипнотичните му сиви очи бяха безпощадни, пронизителни, неуловими. Тя го усещаше като мъж, привлекателен мъж, чийто пронизителен поглед притежаваше способността да превръща вътрешностите й в желе. Никога не беше мислила романтично за мъжете, но ако той не беше такъв арогантен женкар, вероятно би могла да бъде убедена да го види в друга светлина.

Гласът му ехтеше монотонно, обяснявайки й разликите в пейзажа между Англия и Австралия. Но той не внимаваше в думите си, а в устните на Тиа. Те бяха пълни, червени и леко разтворени, докато тя се вслушваше напрегнато в думите му. Бен едва не загуби нишката на мисълта си, когато крайчецът на езика се показа между зъбите й, за да навлажни устните. Почти усети вкуса на сладката влага, която блесна по тях. Погледът му нерешително се вдигна към очите й, отново омаян от невероятния им блясък, като на същински скъпоценни камъни. Как можа да я помисли за дете, запита се той в мълчалива възхита. Каква тайна криеше тя? Дали не беше и проститутка освен джебчийка?

— Стига Бен! — извика внезапно Тиа, запушвайки уши с дланите си.. — Не мога да запомня толкова много наведнъж.

На Бен му трябваха няколко секунди, за да осъзнае, че Тиа е проговорила. Тя го интригуваше, предизвикваше го, караше го да иска да изучи всяка страна от сложната й личност. Каква беше? Вещица? Жертва? Блудница? Крадла? Толкова страшно ли минало имаше, че да не иска да си го припомня?

— Какво? Какво каза?

— Казах, че за днес чух достатъчно. Сега искам да се върна в стаята си.

В деня, когато се беше съгласила с предложението на Бен, тя беше получила стаята за гости в малката къща и се беше настанила в нея с удоволствие. Все още внимаваше с намеренията му относно нея, защото не вярваше на мъжете. Опитът й беше доказал, че на мъжете не може да се вярва, а Бен Пенрод не беше изключение. Не се ли държеше нечестно със семейство Батърсби, не прибягваше ли до измама, за да се спаси от брака? Макар че не беше предявявал някакви претенции към нея, тя още се смущаваше от присъствието му.

— Нямаш много време да научиш всичко, каквото трябва, за да заблудиш семейство Батърсби — настоя Бен, удивително не желаейки да й позволи да се оттегли.

Нещо у Тиа го интригуваше… може би мистерията, която я обкръжаваше. Нямаше й доверие.

Ето, призна си го. Не вярваше на Тиа. Тя изглеждаше като непокорна млада кобилка — сякаш щеше всеки момент да избяга, след като изпълни споразумението, но и сякаш би останала… Начинът, по който се взираше в него, го караше да се чувства неудобно. Нещо в очите й… да не би да се опитваше да го съблазни? Мисълта предизвика познат прилив на гореща кръв към слабините му. Курвенските й номера нямаше да му подействат, но той не можеше да не се пита какво ли би било да се зарови дълбоко в нея… невероятно дълбоко в тялото й. Беше толкова дребна, че се съмняваше, че ще се разтегне достатъчно, за да го поеме целия.

По дяволите! Само мисълта за нежната й бяла плът го изпълваше и едва не го обезсилваше. Всички жени са еднакви в това отношение, помисли той. Някои бяха по-добри от други, но всички си имаха едно и също.

— Съжалявам, Бен, не мога повече — каза тя, изправяйки се несигурно.

— Седни, Тиа, не, сме свършили.

— Аз свърших — отговори тя предизвикателно. — Уморена съм. И утре е ден.

— А вдругиден е събота, денят на приема у Батърсби. Още не съм ти описал имението Пенрод.

Без да му обръща внимание, Тиа излезе от стаята. Но Бен беше твърде бърз. Хващайки ръката й, той я накара два се обърне към него. Тя се удари в твърдата стена на гърдите му. Ръцете й се вдигнаха и се хванаха за раменете му, за да я задържат на място. Обгърнаха врата му и изведнъж Тиа се оказа притисната към твърдата дължина на тялото му.

Ръцете му сключиха около нея и плътта й поддаде леко, когато срещна солидната му твърдост. Тиа ахна шокирана. Нищо в живота не я беше подготвило за въздействието на срещата плът в плът. Тя никога не си беше представяла, че мъжкото тяло може да бъде толкова невероятно възбуждащо. Чувстваше хаотичното биене на сърцето му и се запита дали и нейното не бие така бясно. Топлина се излъчваше от дълбините на сребристите му очи и Тиа прекалено късно осъзна, че е в опасност. Наивно невинна, тя никога не беше изпитвала желание и не беше осъзнавала силата на простия допир. Така ли беше с всички мъже и жени?

Взрян в синьозелените очи на Тиа, Бен се запита дали устните й са толкова сладки, колкото изглеждат. Така, както се чувстваше сега, не би имал нищо против да бъде съблазнен. Щеше да го приветства. Да приветства шанса да докаже, че няма ангели, че са просто от плът и кръв, с потребности и желания като обикновените хора. Но у Тиа имаше една невинност, сякаш беше прекарала целия си живот скрита от света, а не в компанията на измета на обществото.

Бен не би могъл да спре онова, което се случи после, дори ако животът му зависеше от това. Устата й го приканваше неудържимо, беше твърде предизвикателна, за да й устои. Задавен звук излезе от гърлото на Тиа, когато неговите устни се спряха върху нейните, отначало леко, изучавайки сочните им очертания, а после по-решително, когато кръвта му се сгорещи и запулсира лудо във вените. Тиа се задушаваше, давейки се във водовъртеж от течен огън, изгубена в море от вихрещи се емоции. Никога преди не я бяха целували, дори и… Никога! Стана й горещо, после студено. Усещаше неща, които я объркваха.

Когато почувства езика на Бен да се плъзва между зъбите й, за да изследва медената сладост на устата й, тя се стегна, сигурна, че той прави неща, които не би трябвало. После ръцете му започнаха чувствен набег към забранена територия. Плъзвайки се надолу по гърба й, пръстите му се обвиха около меките хълмчета на седалището й, притегляйки я плътно към надигащата се горещина на неговото желание. Стонът, който се изтръгна от устните на Тиа, беше нещо средно между протест и шок. Но тя изглеждаше беззащитна пред силата на Бен. Целувката стана по-дълбока, той търсеше още по-голяма интимност, езикът му навлизаше дълбоко в устата й. Но когато ръцете му се плъзнаха нагоре, за да обхванат гърдите й, Тиа внезапно намери сила да разруши магията, с която той обгръщаше сетивата й.

Тя опря ръце в твърдата стена на гърдите му и се изтръгна от ръцете му, задъхана и разтърсваща глава в енергично отрицание. Тя чувстваше — о, божичко — усещаше неща, които не знаеше, че съществуват. И когато погледна към Бен, който се усмихваше самодоволно, гневът й изведнъж избухна.

— Проклет идиот такъв! Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? Казах ти, не съм никаква уличница.

Бен продължи да се усмихва, предоволен от първоначалната реакция на Тиа, защото беше разбрал, че тя е неопитно момиче, несвикнало със страстта.

— Връщаш се към уличния език, а?. — подразни я той, цъкайки неодобрително с език. — Защо се сърдиш толкова? Достатъчно много ти хареса в началото. Кого се опитваш да заблуждаваш? Разбира се, не мене. Очевидно не си толкова неопитна в сексуалните работи, колкото се преструваш. Този фарс продължи вече достатъчно.

Тиа пребледня. Арогантно копеле, помисли тя, взирайки се в красивите му черти. Очевидно този мъж беше свикнал жените да падат в обятията му и при най-малката провокация. Проклета да е, ако влезе в списъка му с лесни завоевания. Изпита известно съжаление към Карълайн Батърсби. И към всички жени, имали лошия късмет да попаднат пред хищническия поглед на Бен Пенрод.

— Уличният език е всичко, което заслужаваш — изрече тя на съвършен английски. — Обещах да ти помогна да заблудиш Батърсби, а не да ти топля леглото или да се правя на курва. Дръж си ръцете далече от мене. Припомни си, че съм ти съпруга само по име. След като свършиш каквото си намислил, ще изляза завинаги от живота ти.

— Когато и да бъде, ще е късно — изрече мрачно Бен.

По дяволите, как така нещата излязоха толкова скоро от контрол? Той кипеше в безмълвен гняв. Малката уличница имаше начин да му влезе под кожата. Господ знае, че не я желаеше, или поне така се опитваше да си внуши. Целувката беше просто нещо, което се случи, толкова спонтанно, че го изненада. Последното, което искаше, беше да спи с тази малка вещица, нали? Само защото усещането за нея в прегръдките му беше толкова сладко, а целувките й толкова съблазнителни, това не означаваше, че той изпитва нещо към нея. Той беше мъж, с потребности на мъж и тялото му беше реагирало инстинктивно на топлото женско тяло.

Извъртайки се рязко на пета, Тиа излезе от стаята. Зачервеното й лице и туптящата плът не оставяха никакво съмнение в ума й, че Бен Пенрод е опасен за самото й съществувание. Ами ако разбере коя е тя в действителност? Ако научи истината за нея? Абсурд, изсмя се тя вътрешно, нямаше как някой да се добере до нейната тайна.

На следващия ден, деня преди приема у Батърсби, Тиа и Бен се срещнаха още веднъж, за да преговорят фактите, които той й набиваше в главата през последната седмица. Тя седна срещу него в кабинета, нацупила уста, докато той й се караше заради вулгарния език. Тиа беше толкова непредсказуема, че Бен никога не знаеше кога пак ще заговори така, че да опърли нечии уши. Само един път щеше да е достатъчен, за да предизвика подозренията на семейство Батърсби.

— Слушай ме внимателно, Тиа — заговори той търпеливо. — Дръж си гласа модулиран и говори само когато те заговорят. И най-вече, не говори, когато си сърдита. Само господ знае какво ще излезе от устата ти, когато се ядосаш.

— Да, господарю — отвърна Тиа с глас, изпълнен със сарказъм. — Може би трябва да се правя на глухоняма, за да не обидя префърцунените ти приятели.

Бен я измери с поглед, сякаш наистина размишляваше върху предложението й. След няколко секунди поклати глава.

— Не, не мисля, че ще подейства. Батърсби не е глупак. Мито пък Карълайн. Ще изглежда подозрително да представя съпруга, която нито чува, нито говори. Просто прави каквото ти казвам и всичко ще бъде наред. Има ли още нещо, за което да не си сигурна?

— Разкажи ми пак за пътуването по море — подсказа му Тиа. Морето я омайваше. Не се уморяваше да слуша за пътешествието от Нов Южен Уелс до Англия.

— Отне ми почти шест месеца и беше скучно — повтори Бен, след като й беше разказвал вече много пъти за плаването си.

— И когато тук е лято, в Нов Южен Уелс е зима — изрече Тиа с почуда. — Колко странно.

— Много неща в Австралия са странни — съгласи се Бен, — но няма друга страна като нея. Диви цветя цъфтят в изобилие, природата е недокосната. Едва в последните няколко години хората покориха Сините планини и мигрираха на запад. Батхърст се разрасна много, откакто Робин и съпругата му се преселиха там. Някои от най-големите овцевъдни имения в Австралия са разположени на запад от планините. Робин притежава едно от тях.

— Не каза ли, че Робин Флечър е бивш затворник?

— Да. Осъден бил за бракониерство и депортиран, още съвсем млад. Приятели сме от деня, когато се срещнахме на кораба. Съпругата му Кейт сигурно би ти допаднала.

— И Кейси О’Кейн е съпругата на Деър — изрече полека Тиа, опитвайки се да си припомни всичко. — Също е била осъдена. И баща ти се ожени за бивша затворничка. Изненадвам се, че не продължаваш традицията, че няма да се ожениш за бивша затворничка.

— Казах ти, нямам намерение да се женя. И си дръж противните мисли далече от Кейси. Тя е бижу, ощастливи Деър извънредно много. Погрешно я обвинили в убийство, но губернаторът я помилва. Двамата с Деър минаха през ада, преди да се съберат. Но Кейси е истинска дама. Не познавам много добре новата съпруга на татко, но от това, което съм виждал, Мод му подхожда идеално.

Тиа замлъкна. Очевидно Бен обичаше роднините си и ги защитаваше. Много жалко, че е такова безсърдечно, манипулативно копеле, помисли тя в пристъп на безмълвно неодобрение. Колко жени като Карълайн му се бяха отдали с намерението да се омъжат за него, запита се тя. Той беше мъж, който взема и взема, а не дава, може би освен нещо физическо. Само обещания, но нищо истинско, помисли тя презрително. Надяваше се, че любенето му си струва тревогите на неговите приятелки, когато ги изостави без нито една дума за извинение. Като мнозина от висшето общество, Бен Пенрод беше егоистично, арогантно животно, което вземаше удоволствието си там, където го намереше, без да мисли да партньорките си. Не беше по-добър от…

Внезапно Тиа вдигна поглед, осъзнавайки, че Бен я гледа втренчено.

— Какво гледаш?

— Смаян съм от промяната в тебе, след като те доведох тук като мърляво хлапе с мръсен език и без обноски.

Тонът му беше твърд и присмехулен.

— Мисли каквото си искаш — каза тя, вдигайки предизвикателно брадичка, — но противно на това, което си мислиш, аз съм напълно равна с твоите високопоставени приятели.

Бен се изсмя сурово.

— Да, поусвоила си изтънчен език, но това не доказва нищо. Освен че някой от любовниците ти те е научил на нещо повече от обноски в леглото. Ако мястото ти беше другаде, а не на улицата, нямаше да те хвана да ми бъркаш в джоба. И нямаше да носиш мръсни парцали.

Тиа изфуча сърдито.

— Нямаш право да ме съдиш. Нямаш никаква представа какъв е животът ми или защо живея на улицата.

— Не, но бих искал да ме опровергаеш — изрече меко Бен. — Защо не ми разкажеш? Склонен съм да променя мнението си за тебе.

Той хвърли предизвикателството и то увисна във въздуха помежду им.

Устата на Тиа се изопна в права линия и лицето й се изчерви силно под проницателния му поглед. Проклета да е, ако му каже каквото и да било. Нека мисли каквото си иска.

Бен изсумтя; усети упорството на Тиа, но не искаше сега да се занимава с това. Имаше да мисли за по-важни неща. Ако това момиченце не искаше да разказва за миналото си, това изобщо не го интересуваше. Щом си изпълни задължението, ще се отърве от нея завинаги.

— Все ми е едно какво мислиш за мене — изрече нацупено Тиа. — Само искам да свършим с тоя маскарад и да си продължа живота.

— В бордеите ли?

— Там ми е добре. Свършихме ли?

— Има ли още нещо, което да искаш да знаеш за Австралия?

— Главата ми бръмна от факти.

— Пристигнаха ли балните ти рокли? — Тя кимна. — Облечи синьозелената за утре. Искам да направиш впечатление на всички. Можеш ли да си оформиш косата?

— Ще се справя — изрече тя сухо. — Няма да се разочароваш.

 

 

Наистина стана така.

Когато Тиа се появи на следващата вечер, Бен беше като ударен от гръм. Вече губеше търпение и си беше налял второ бренди, когато усети присъствието й в стаята. Обърна се и я видя подпряна на рамката на вратата, в поза, предназначена да му вземе ума. Така и стана.

Тафтената рокля беше почти в същия поразителен нюанс като синьозелените й очи. Деколтето беше ниско изрязано, осигурявайки съвършена рамка за щедрите извивки на гърдите й. Макар че той се опита да отмести поглед, очите, му жадно се впиха в сладките бели хълмчета, повдигнати от блещукащата материя на корсажа й. С огромна нерешителност спусна поглед надолу, покрай невероятно тънката талия, над пищния ханш и до върховете на модните й обувки. Бухналите ръкави висяха ниско над лактите й, оставяйки раменете оголени. Беше решила да позволи на сребристата си коса да се спуска свободно на раменете и гърба, прихваната отстрани с черна панделка. Вместо бижута беше вързала също такава панделка на врата си. Беше ослепителна. Никой не би предположил, че е нещо друго, а не съвършена дама в истинския смисъл на думата. Бен не мога да познае окъсаното хлапе, което беше пребъркало джобовете му.

— Как е? — запита Тиа, вдигайки изящно оформена вежда. — Одобрена ли съм?

Умишлено потушавайки похотливите си мисли, Бен си наложи замислено изражение, вдигнал брадичка в поза на откровено одобрение.

— Ставаш.

Гласът му беше нарочно безизразен. Със сигурност не искаше Тиа да си помисли, че е смаян. Въпреки разкошните си одежди тя си оставаше гаменче, чиито приятели бяха крадци, джебчии и проститутки.

Джийвърс чакаше пред вратата с наметалото на Тиа, подплатено с кожа, което Бен беше купил в момент на лудост и беше включил при другите дрехи от новия й гардероб. Освобождаването от манипулаторката Карълайн си струваше всяко пени, похарчено за Тиа, каза си той, опитвайки се да обясни разточителността си. Разбира се, беше купувал подаръци на жените, някои от които много скъпи, но винаги беше възнаграждаван със страстта на дамата. Сега обаче, поради някаква необяснима причина намираше любопитно удовлетворение да наблюдава как лицето на Тиа светваше от удоволствие, когато пробваше новите си дрехи. Беше като дете в много отношения, а в други проявяваше невероятни познания за улицата. Можеше да бъде сурова, възмутителна, упорита, скандалджийка — и толкова дяволски красива, че и ангелите биха се засрамили. Удовлетворяваха я прости неща, но нищо у нея не беше просто. Тиа беше сложна и мистериозна и Бен реши, че си има достатъчно проблеми и без да търси отговори, които тя не беше склонна да дава.

Онова, което той смяташе, че ще бъде малка официална вечеря, се оказа събиране на около четиридесет души. Каретите бяха заели двете страни на улицата пред голямата тухлена къща и Бен изруга, когато двамата с Тиа спряха на широките каменни стъпала пред портата. Тъй като живееше наблизо, а и нощта беше приятна, той реши да отидат пеша. Това се хареса на Тиа, защото беше стояла затворена цяла седмица и свежият въздух й се отрази много добре. Но когато видя многото карети пред ярко осветената къща, стомахът й се сви и цялата и несигурност изплува застрашително.

Ами ако се провали? Ако я изхвърлят или я вкарат в затвора за измама? Ако някой я познае след толкова време? Внезапно тя се задърпа, съпротивлявайки се на Бен, който я водеше под ръка нагоре по стълбите.

— Какво има, Тиа? Не е моментът да се отказваш. Ще се справиш.

— Аз… не мога. Не мога да вляза там и да се правя, че съм някоя, която не съм — изрече задавено тя. — Защо трябва да се излагам така на показ като… като…

Мекият му отговор криеше нотка на неодобрение.

— Защото аз казвам така. Защото, ако не влезеш там и не убедиш всички, че си моя съпруга, никога повече няма да видиш дневна светлина. Затворът е ужасно място за жена. Ще попаднеш във властта на всякакви извратени типове. Ако се отметнеш, ще те отведа направо в полицията.

Изражението на Тиа стана бунтовно и тя се втренчи в Бен. Знаеше, че е неотстъпчив и упорит, но досега не й беше дал причина да вярва, че е и жесток. Наистина ли щеше да я предаде на властите, ако не направи каквото й е казал? Въпреки заплахите не изглеждаше човек, който да обича да причинява болка или да наказва жени. Не се съмняваше, че е женкар и пройдоха, че е мъж, чието его се храни от многото завоевания, но дали наистина би изпълнил заплахата си? Вдигайки предизвикателно брадичка, тя се реши на настъпление.

— Хайде, викни полицията. Стигат ми твоите заплахи. Намери друга жена да те избави от безпокойствата, аз си тръгвам.

Зашеметен, Бен загледа как Тиа се обръща и се отдалечава бързо. Изпитваше ли го? Наистина ли имаше намерение да си тръгне, без да е изпълнила своята част от сделката? Така изглеждаше, защото тя вече беше преполовила разстоянието до другата пресечка. Невероятен бяс освободи замръзналите крайници на Бен и той хукна след нея. Настигна я, когато тя зави зад ъгъла. Сграбчвайки ръката й, той я дръпна рязко.

— Отиваш или на приема у Батърсби, или в затвора. Кое от двете?

— Няма да ходя на приема — каза тя намусено.

Устата на Бен се изви надолу, буреносни облаци се събраха в сивите му очи.

— Не ми оставяш никакъв избор — изрече той строго, докато я влачеше надолу по улицата. — Ако не греша, отминахме един полицай преди малко. А, да, ето го там — обяви той доволно, когато един едър полицай влезе в полезрението’ им под светлината на уличните лампи.

— Не, чакай! — извика Тиа и се задърпа. — Промених си решението.

— Не искаше да прекара нощта в затвора. Която и да било нощ оттук нататък.

— Никога повече не се усъмнявай в мене, Тиа — изсъска Бен. Натъртваше думите с леден и пронизителен поглед. — Хайде, закъсняваме.

— Проклет глупак такъв — измърмори Тиа под нос. — Ако умът ти не беше в гащите, нямаше да се забъркаш в това. Ще ти помогна, но тая работа не ми харесва.

Проклинайки деня, когато я беше срещнал, Бен помоли небесата да му дадат сила, докато изричаше:

— Само още един път така да избухнеш, момиченце, и ще ти измия устата със сапун.