Кони Мейсън
Смела любов (18)

17

— Чула си? — успя само да изрече Бен.

— Чух й не искам мъж, на когото брат му трябва да му казва за коя да се ожени.

— Може би беше така отначало, но…

— И искаш да повярвам, че просто ей така наистина искаш да се ожениш за мене?

— Е… да, предполагам, че може да се каже. — Прозвуча тромаво, но беше точно така. — Ако си спомняш, предложих ти брак няколко пъти, откакто се познаваме.

— Не знам какво е предизвикало онези прибързани предложения, но вече не мисля, че наистина го искаш. Ултиматумът на Деър не остави място за колебания.

— По дяволите! Аз съм самостоятелен човек, Тиа. Смяташ ли, че брат ми може да ми заповядва да направя нещо, ако не искам наистина да го направя?

Какво трябваше да й каже, за да я убеди? Това я накара да се замисли. Накрая тя каза:

— Да, мисля, че цениш достатъчно много мнението на Деър и Робин, за да повлияе на чувствата ти и да промени решението ти за каквото и да било.

— Изобщо не ме познаваш, скъпа — изрече Бен с лек упрек.

Изражението на Тиа омекна и тя каза полека:

— Твърде добре те познавам, Бен.

Това като че ли го разсърди, защото той я хвана за ръката и я дръпна към твърдата дължина на тялото си.

— Би трябвало да те оставя на улицата, при измета на обществото, където те намерих. Но не, взех, че те доведох тук и ти позволих да усложниш живота ми. Дори наруших тържествената си клетва. Направих нещо, което се бях заклел никога да не правя, поисках да се оженя. Няколко пъти, бог да ми е на помощ. Какво искаш да направя, да се търкалям в краката ти ли?

Искам да ме обичаш, изкрещя сърцето й. Когато не чу тези заветни думи, тя се извърна.

— Не ми обръщай гръб, Тиа, погледни ме. Не можеш ли да видиш колко те искам? Когато се любим, светът се разтърсва под краката ни. Никой друг мъж няма да може да го прави за тебе. Ще те помоля за последен път. Омъжи се за мене, Тиа.

Моля те, кажи ми, че ме обичаш, беше безмълвната й молба.

— Държа на тебе много повече, отколкото на която и да било друга жена, която съм познавал. Искрено вярвам, че мога да те ощастливя.

— Искам да ме обичаш толкова, колкото аз те обичам.

— Бих ли ти предложил брак, ако не те обичах?

— Какъв отговор е това? — предизвика го Тиа, все още убедена, че той просто иска да угоди на Деър, като я моли да се оженят.

— Може би ще ми повярваш, ако ти покажа колко държа на тебе.

Само с едно движение той я вдигна на ръце. Тя изпищя и се вкопчи в него, обвивайки ръце около врата му, и го стисна здраво. Той отвори вратата, излезе в коридора и се заизкачва по стълбите, вземайки ги две по две. Внесе я в спалнята си и я остави да стъпи на пода, но без да я изпуска от здравата си прегръдка.

— Ще те любя, скъпа, и когато свърша, вече няма да се съмняваш в чувствата ми.

Желанието му за нея се набираше и пробуждаше у него потребност, каквато не беше изпитвал досега. Нужда да убеди тази малка дива котка, че никой друг мъж няма властта да я вълнува така, както той. Потребност, граничеща с бруталност… но той не беше брутален. Тиа разпозна промяната в него, уплаши се и се опита да се отдръпне. Подтикван от гневна страст, която не разбираше, Бен хвана ръката й и грубо я обърна към себе си. Устата й се отвори в безмълвен протест и неговата уста решително я плени.

Зъбите му захапаха болезнено меката й долна устна, пуснаха я, а после целувката стана по-дълбока, твърдите му устни напираха брутално към треперещата й уста. Тиа усети жестоката му агресия, почувства жаждата му и уплахата й нарасна. Това не беше Бен, нежният любовник, който никога не пропускаше да я трогне с нежното си любене. Този Бен беше груб, твърд и почти брутален в страстта си.

— Бен, престани! Плашиш ме.

Но уплахата й не трая дълго. Както всеки път, тялото й я предаде, щом ставаше дума за Бен. Тя започна да отговаря на неговия плам, когато кръвта й се сгорещи и крайниците й станаха оловни. Внезапно устата му се отдели от нейната и той погледна в очите й. Тя не можа да разгадае погледа му — смесица от суровост и безпомощност. Тогава той сведе глава и отново я целуна, прониквайки дълбоко с език в устата й. Тя докосна езика му със своя и почувства как той потръпва.

— Свали си дрехите — изръмжа Бен, полагайки трепереща ръка на деколтето й, сякаш искаше да го разкъса.

Думите му накараха гнева й да пламне.

— Как ли пък не! Ще ги сваля само ако искам.

— Искаш — каза той, упражнявайки насилие срещу пречещото му деколте.

— Чакай, роклята е нова!

Беше я купила вчера в Сидни, както и още няколко други. Пръстите й трепереха, докато откопчаваше копчетата. Роклята се смъкна от раменете й и Бен я свали, заедно с ризата, за да освободи гърдите й.

Топлата му длан вдигна една мека, оголена гърда, претегли я, а устните му се придвижиха неудържимо към гърлото й. Сърцето й прескочи, когато зъбите му намериха чувствителното място зад ухото й и пръстите му заиграха с набъбналото зърно.

— Аз… не те харесвам такъв, Бен — оплака се тя.

В отговор той жадно прокара пътека от разтапящи целувки към гърдите й. Отпусна се на колене пред нея и горещата му уста обгърна щръкналото зърно. После той съблече роклята и ризата и я вдигна на ръце. Властно стисна оголеното й седалище, притисна я към себе си и продължи да смуче зърното. Тиа трепна от удоволствието, което изпитваше.

Внезапно той вдигна глава и се взря в очите й.

— Какъв ме харесваш, Тиа? Очевидно не ме харесваш за съпруг, затова ще бъда твой любовник. След тази вечер ще разбереш, че никой друг любовник не може да ти доставя удоволствие така, както аз.

После насочи влажната си уста към другата й гърда, засмуквайки зърното, като движеше езика си напред-назад. Тя изпъшка, когато устата му се отвори още, за да поеме по-голяма част от гърдата й. Той засмука жадно, властно, накара я да се разтрепери, докато се опитваше да сподави реакцията си.

Усещайки как самият той набъбва болезнено в тесните си панталони, Бен се изправи и хвърли дрехите си. Тиа се опита да не се взира в ерекцията му, но тя изглеждаше толкова неприлично огромна, стърчейки от тъмната гора от косми там, където се съединяваха бедрата му, че очите й не можеха да се отделят от това място.

— Докосни ме — каза той, забелязвайки накъде гледа Тиа. Когато тя се поколеба, той хвана ръката й и я притегли към себе си. Ръката му поведе нейната, пръстите й го обхванаха, изненадани от кадифената мекота, покриваща пулсиращата твърдост. Той полека започна да движи ръката й, показвайки й ритъма. Когато махна ръката си, Тиа, хипнотизирана от деликатната сила под краищата на пръстите й, продължи да го гали, докато той не се втвърди, изохка и отмести ръката й.

— Сега е твой ред — каза той, вдигайки я на ръце, за да я положи в средата на леглото. Потръпвайки, посегна към нея и големите му ръце започнаха да галят тялото й. — Ти си красива.

Устата му се приближи към нейната и той започна да я целува страстно, отворените му устни я поглъщаха. После устните му изведнъж се отделиха от нейните и агресивно се спуснаха по тръпнещото й тяло.

— О, боже, Бен, не ми го причинявай — замоли се тя, докато той жадно целуваше оголената й плът, наслаждавайки се, сякаш тя беше крехко парче, а той — умиращ от глад. Тиа потрепери от възбуда, когато той стигна голия й корем. Езикът му, галещ трепетната й плът, прогони всякаква мисъл за протест.

Горещите му устни се плъзнаха надолу, докато не намериха влажните златисти къдрици между бедрата й. Ръцете му накараха краката й да се разтворят и загорелите му пръсти погалиха меката вътрешна повърхност на бедрата й, когато те се отвориха, за да му дадат пълен достъп до нея. Тогава той се озова между краката й, обхванал закръгленото й седалище, и я приближи към устните си. Тя почувства дъха му върху себе си, топъл и дразнещ, после устните и езика му, които я изследваха и галеха, намирайки мъничката пъпка на удоволствието сред златистите къдрици.

Сега тя се уплаши. Уплаши се от дълбочината на дивото си отдаване. От пристъпа на любов, която почувства към този мъж. Уплаши се, че той ще отдели устата си от нея и ще я остави. Но нямаше защо да се безпокои. Езикът му започна да я гали още по-буйно, устата му я плени още по-настоятелно, той я раздразваше и подтикваше, докато потръпващият й таз се повдигаше към устата му. Тогава започна жестокият полет към вечността, към който само неговата уста би могла да я понесе;

Макар че собственото му освобождение беше опасно близо, той остана с нея, давайки й всичко, което тя искаше, за което молеше, любейки я горещо, диво, докато и последните тръпки не се оттекоха от тялото й.

— Сега е мой ред, скъпа — изпъшка той, целувайки я отново.

Езикът му се плъзна над зъбите й, а после проникна в устата й, когато устните му се долепиха до нейните. Тя усети собствения си вкус по устните му и това я възбуди извънредно много. Той плъзна ръцете си между краката й и намери плътта й, набъбнала й влажна от целувките му, готова за него… очакваща го…

Жадна за него.

Внезапно той я премести върху себе си.

— Язди ме, скъпа, прави каквото искаш.

За момент Тиа изглеждаше объркана. Но когато Бен я вдигна и се плъзна сръчно в стегнатата й ножница, странната поза вече не й изглеждаше неудобна. Беше чудесно, чувстваше се чудесно. Тя се залюля леко и беше възнаградена, когато Бен обхвана плътно бедрата й и навлезе още по-дълбоко в нея. Тя го почувства как я запълва, още и още, повече, отколкото си спомняше от предишните пъти, когато се бяха любили; отметна глава, хвана го за раменете и започна да го язди диво. Струваше й се, че може да продължава така до безкрай… не искаше това усещане да свършва. За съжаление мигът не трая дълго.

Абсолютен шок се изписа на лицето на Тиа, когато тя осъзна, че отново идва кулминацията й. Бен го разбра почти в същия момент, когато и тя, и продължи с диви тласъци. След миг двамата вече се движеха заедно в съвършена хармония, стремейки се да достигнат финала на екстаза. С бързи, стремителни тласъци непрестанно движещите се хълбоци на Бен направляваха двамата към абсолютната наслада. Тя дойде с експлозия на искрящи звезди, отвеждайки ги там, където пребиваваха любовниците.

 

 

Мирната тишина беше нарушена от цвърченето на птиците и внезапното нахлуване на дневната светлина. Тиа се събуди изведнъж, стресната да открие Бен в леглото до себе си. Тогава си припомни всичко. Настояването на Деър да се оженят и съгласието на Бен, и почти експлозивното любене, която последва. Тя съзнаваше, че снощи Бен се беше опитвал да докаже нещо и го беше доказал. Че тя никога нямаше да обича друг мъж освен него. Той не беше доказал, че я обича, а само това, че е мъжествен и страстен, че му харесва да се люби с привлекателна жена.

Той отвори едно око, наблюдавайки хилядите противоречиви чувства, които минаваха през изразителното лице на Тиа. Снощи си беше поставил за цел да й докаже, че я иска завинаги, и смяташе, че я е убедил по прекрасен начин. Макар че отначало тя се беше съпротивлявала, несдържаното му любене беше помело задръжките й и тя му беше реагирала с отдаваща се страст. Нима не разбираше, че той я обича? Да каже тези думи беше доста трудно за един мъж, който беше смятал никога да не се влюбва и да се жени, затова той се беше опитал да демонстрира дълбочината на чувствата си, като я люби така, че тя да не поиска повече да се отдели от него.

— За какво мислиш?

Тя трепна силно, неподозирайки, че чаршафът се е смъкнал до кръста й, оставяйки заоблените й гърди само на два инча от устата на Бен. Очите му бродеха на воля по пищните извивки. Той навлажни устни, готов да вкуси съблазнителните плодове, които се люлееха така изкусително пред него, когато Тиа изрече:

— Реших да замина за Англия да предявя претенции към имуществото на Деймиън.

— Какво? По дяволите! Тиа, да не си си загубила ума? Това снощи нищо ли не беше за тебе? Защо продължаваш да се противиш? Искам да се оженя за тебе. Аз… — и той преглътна конвулсивно, думата заседна в гърлото му. — Аз…

— Не казвай нищо, което не мислиш, Бен — посъветва го Тиа. Не обичаше той да я лъже. — Разбирам как се чувстваш. Знам колко искаш да доставиш удоволствие на брат си и да направиш каквото е редно, но не е необходимо. Аз ще си върна зестрата и ще взема част от имотите на Деймиън, а може би всичките. Няма нужда да се тревожиш, че ще свърша на улицата. Нямам нужда от мъж да ме закриля, справях се добре през всичките тези години.

— Ти си невероятна — каза Бен напълно сериозно. — Но няма да ходиш никъде. Най-накрая съм готов да се обвържа, а ти няма да мърдаш никъде, докато не се съгласиш да станеш моя съпруга.

Докато лежеше и топлото й, меко тяло се притискаше към неговото, мислите на Бен ставаха все по-неспокойни. Ами ако тя не го обичаше достатъчно, за да поиска да се омъжи за него? Ако изобщо не го обичаше? Не, това е лудост, каза си той. Тя не би могла да му реагира така, ако не го обичаше. Просто беше прекалено упорита, за да разбере, че той е променил мнението си за брака. Той най-накрая беше готов да се обвърже с една жена. Ултиматумът на Деър нямаше нищо общо с решението му. Дори да му трябваше цяла вечност, пак щеше да убеди Тиа, че двамата са родени един за друг.

— Няма да ти бъда любовница — каза тя, вдигайки войнствено брадичка. — Ще помисля върху предложението ти.

Бен й хвърли съкрушаваща усмивка.

— Ще останеш?

Ако можеше да я има в леглото си всяка нощ, да я люби така, както заслужаваше, той вярваше, че убедителността му ще бъде толкова силна, че тя ще разбере, че той наистина я иска за своя съпруга.

Любовта.

Любовта беше окончателна граница; неизвестна тайна, която той досега беше успявал да избягва. Отвори уста, готов да произнесе интимните слова, толкова чужди на природата му, когато отговорът на Тиа го хвърли в абсолютен смут.

— Ще остана засега, но трябва да обещаеш, че няма да се опитваш да ме съблазняваш. Не мога да мисля както трябва, когато се любиш е мене. Бракът е завинаги; този път искам изборът да бъде мой.

Бен изглеждаше като поразен от гръм. Беше разчитал да я има в леглото си.

— Не съм сигурен, че е възможно.

Очите му се отклониха към голите й гърди. Тиа забеляза посоката на погледа му и придърпа чаршафа до брадичката си.

— Говоря сериозно, Бен. Ако наистина държиш на мене, ще го докажеш, като се съгласиш с моите условия.

— Какво чувстваш ти към мене!

— Обичам те. Ето защо не мога да се омъжа за тебе. Още не.

— Ами ако ти кажа, че и аз те обичам? — запита той тихо.

— Обичаш ли ме?

— Аз… не мога да се сетя за друго обяснение за начина, по който се чувствам.

— Търсиш ли друго обяснение?

— Може би преди търсех, но вече не.

— Искам да ти повярвам, Бен, но ми е трудно след разговора, който чух, между тебе и Деър.

— Остави този проклет разговор. Аз вече го забравих. Казвал съм ти и преди, че Деър не може да ме принуди да направя каквото и да било, ако не искам да го правя.

— Не мога да забравя.

— Как да ти докажа, че говоря сериозно?

Тиа се вгледа в лицето му, виждайки всички качества, които толкова обичаше.

— Дай ми време да взема решение, без да ме притискаш.

Бен въздъхна тревожно. Щеше да му бъде извънредно трудно да държи ръцете си далече от Тиа и не беше сигурен, че ще може, но щеше да се опита. Особено ако това означаваше да я задържи в имението Пенрод. Сега това беше нейният дом, мястото й беше тук и той възнамеряваше да не й позволи да си тръгне оттук въпреки нейните опасения относно любовта му. Един ден, много скоро тя нямаше да има нужда да чуе бляскави слова като доказателство колко голяма беше любовта му.

 

 

Цялото семейство беше събрано около масата. Дори децата седяха заедно с възрастните заради щастливия случай. Кейси беше домакиня. Бен и Тиа бяха поканени да се присъединят към тях за тържеството, тъй като всички се бяха събрали заедно — с изключение на Рой и Мод — за първи път от години насам. Големия Джон и Лизи също бяха поканени и Тиа не можеше да откъсне очи от гиганта, който изглеждаше толкова свиреп, но очевидно имаше скрити качества, харесвани от цялото семейство.

Бен разказа някои от историите, свързани с Кейси, Деър, Робин и Кейт, и Тиа се смая от факта, че тези две двойки сега изживяват семейно блаженство. Големия Джон, някога разбойник, веднъж беше спасил Кейси и оттогава беше ангел хранител на семейството. Беше се доказал, като след няколко години спаси и Кейт. Едрият ирландец беше изиграл ключова роля в събирането на двете двойки по различно време от живота им.

Разговорът вървеше леко и игриво, но от време на време Тиа усещаше как я поглеждат, сякаш очакват нещо да се случи, някой да каже нещо. Тя знаеше точно какво очакват всички и разбираше, че ще изпитат огромно разочарование, когато двамата с Бен не се окажеха на висотата на очакванията им.

Накрая Деър вече не можа да издържи. Погледна брат си и запита направо:

— Вие двамата определихте ли вече дата за сватбата?

Бен се изчерви, осъзнавайки какво ще си помисли Деър, когато му каже, че няма да има сватба. Още не, във всеки случай. Съжалявайки го, Тиа се втурна в настъпилата пауза.

— Няма да има сватба.

Изражението на Деър стана свирепо.

— Няма да има сватба ли? По дяволите, Бен, къде ти е акълът? Може би трябва някой да ти набие малко разум в главата.

Кейси се намръщи и размени озадачен поглед с Кейт. Робин се присъедини към мнението на Деър.

— Ще ти помогна да му набиеш акъл в главата.

— Решението е мое — каза Тиа с тихо достойнство.

Винаги практична, Кейт ги посъветва:

— Оставете Тиа да обясни.

— Няма нищо за обясняване. Просто реших, че не съм готова да се обвържа.

И хвърли към Бен поглед, който не се нуждаеше от никакво тълкуване.

— Няма да си заминеш, нали? — запита Кейси.

Сега за първи път в живота си нямаше думи. Би могла да се закълне, че Тиа обича Бен. И че той я обича, но просто е прекалено упорит, за да го признае.

— Тиа ще остане засега в имението Пенрод като моя гостенка — намеси се Бен.

— Гостенка ли? — запита Деър, вдигайки тъмната си вежда. Ударението върху думата не оставяше никакво съмнение какво намеква. Смяташе, че Бен ще задържи Тиа като своя любовница, и това не му харесваше. Явно не познаваше брат си толкова добре, колкото беше смятал.

— Като моя гостенка — наблегна Бен. — Тя не ми е задължена по никакъв начин и не очаквам нищо от нея.

Макар че никой не разбираше какво става между тях двамата, думите на Бен донякъде облекчиха съмненията на Деър.

— Ако Тиа има нужда от място, където да живее, ще я вземем при нас — каза Кейси, предлагайки алтернатива.

— При вас няма място — каза Бен. — Тя остава в имението Пенрод и край.

Тонът му не оставяше никакво място за възражения.

Тиа усещаше разочарованието на семейството и си пожела да беше могла да им обясни как точно се чувства. Но сега не беше сигурна дали бракът е правилният избор. Господ знае, че искаше да се омъжи за Бен. Обожаваше децата на семейство Пенрод и малката Моли Флечър, би дала всичко, за да има дете от Бен. Обичаше го безумно, но се страхуваше, че това не е достатъчно. Искаше да повярва с цялото си сърце, че той я обича, и горещо се молеше следващите няколко седмици да й донесат просветление и душевно спокойствие..

През нощта заваля. Следващите дни донесоха поройни дъждове, които полека вдигнаха нивото на река Хоксбъри.

Бен си знаеше, че животът под един покрив с Тиа щеше да бъде труден, но не осъзнаваше колко подобен на изтезание щеше да бъде, защото щеше свирепо да я желае, но същевременно щеше да се бори, за да сдържи обещанието си да не се люби с нея. Знаеше, че лесно би могъл да я вкара в леглото си, но ако постъпеше така, това щеше да урони честта му.

Непрестанният дъжд не помагаше. Тъй като трябваше през по-голямата част от времето да стои вътре, той прекарваше повече време с Тиа, желаеше я, искаше я…

Обичаше я…

Тиа беше впечатлена от сдържаността на Бен. Знаеше колко страда, защото и тя страдаше. Дългите часове, които прекарваха заедно, бяха истински ад. Тя го желаеше, искаше го…

Обичаше го…

Тиа беше почти убедена, че Бен наистина я обича, и тъкмо щеше да му го каже, когато той я покани да идат в Парамата, когато почти неспирният дъжд спря за два дни. Тя прие охотно. Не се беше чувствала добре почти една седмица и сметна, че една разходка е точно това, от което имаше нужда, за да живне. В действителност, пристъпите на гадене, които отначало я бяха притеснявали само сутрин, вече я нападаха по всяко време на деня и тя наистина се безпокоеше.

Докато се друсаше във фургона до Бен, тя се чувстваше много зле. Постоянното тръскане беше разбъркало изнервения й стомах и тя се страхуваше, че ще се изложи пред Бен. За щастие пътят до Парамата беше кратък.

Бен отбеляза сдържаността й и тя го озадачи. По принцип оживена и разговорлива, сега тя беше прекалено тиха. Всъщност, той беше отбелязал напоследък известна сдържаност от нейна страна. Изглеждаше изтощена и отслабнала. Ужасен страх накара сърцето му да затупти бурно. За не би да беше болна?

— Защо си толкова тиха, скъпа? — запита той след дългото мълчание. — Не ти е присъщо. Нали не си болна?

Тиа преглътна надигналата се жлъчка в гърлото и пусна плаха усмивка. Последното, което искаше, беше да разстройва Бен, особено след като й нямаше нищо.

— Много съм добре, Бен, само съм уморена от този адски дъжд. Хубаво е да изляза навън и се наслаждавам на усещането.

— Всички сме уморени от дъжда, но се страхувам, че ще трябва още да го търпим. — Хвърли предпазлив поглед към реката, която се виеше успоредно на пътя, и към запушеното от облаци небе. — Ако не спре скоро, може би ще трябва да се справяме с някой потоп. Хокебъри не е излизала от бреговете си вече няколко години и повечето от нас, които живеем край нея, сме забравили опустошенията след наводнение. Мисля като предпазна мярка да накарам работниците да заградят брега с торби пясък, когато се върнем в имението Пенрод.

— Сериозно ли е? — запита тревожно Тиа.

— За последно видях реката толкова придошла малко след като Кейт и Робин се ожениха, но този път можем да предотвратим бедствието. Не искам да те плаша, скъпа, но ако този дъжд продължава, наистина има опасност за всички ферми покрай Хокебъри.

Сериозността на ситуацията ги остави потънали в мисли и Тиа почти забрави оплакванията си. Когато подкараха фургона по главната улица на Парамата, калният път беше задръстен от хора, наслаждаващи се на кратката почивка от неспирния дъжд; всички тичаха от магазин на магазин или вършеха някакви свои работи. Бен остави фургона пред магазина за фермерски принадлежности и храна и скочи от твърдата седалка. Преди Тиа да го последва, той вече беше до нея, вдигна я от мястото й и прецапа през една черна локва, за да я остави да стъпи на тесния дъсчен тротоар. Не му се искаше да я пусне, когато тя застана здраво на краката си.

— Нямаш представа колко добре се чувствам, когато те държа отново в ръцете си — прошепна той на ухото й, стиснал талията й с почти трескава настоятелност. — Не знам още колко ще мога да спазвам обещанието си.

Тиа се изчерви, осъзнавайки, че минувачите ги зяпат с неприкривано любопитство.

— Бен, моля те, пусни ме. Ще говорим за това по-късно.

Според него думите й имаха специално значение. Струваше му се, че тя му казва, че скоро пак ще бъде негова във всяко отношение. Щеше да бъде в прегръдките му, в леглото му, щеше да бъде част от живота му завинаги.

— Дръж на обещанието си, скъпа — ухили се той, когато я пусна нерешително и отстъпи настрана. — Тази вечер.

Тонът му говореше красноречиво за жаждата му, за неговите планове за нощта и Тиа усети как тръпка на възбуда плъзва по гръбнака й.

— Бен! Бен Пенрод!

Двамата обърнаха едновременно глави.

Една огненокоса красавица, която имаше очи само за Бен, тичаше към тях по дъсчения тротоар.

Внезапно обърканото изражение на Бен се промени в приветствена усмивка.

— Меган? Божичко, ти ли си? Меган Мичъл. Мислех, че си още в Ирландия на гости при роднините.

— Дойдох си преди два дни — изгука Меган. Погледна го с огромните си очи с цвят на блестящи изумруди. — Исках веднага да дойда в имението Пенрод, но проклетият дъжд попречи на плановете ми. Кога се върна от Лондон? Не се ли радваш да ме видиш?

— Едно по едно — засмя се Бен. Почти беше забравил какво привлекателно момиче е Меган. Само че вече не беше момиче, а жена, много красива жена. Когато бяха на деветнадесет години, той я харесваше и щеше да я съблазни, ако баща му и брат му не го бяха накарали да замине за чужбина и най-напред да види малко свят.

— Кажи ми най-напред дали ти липсвах — запита тя.

Тиа тупаше нетърпеливо с крак, докато Меган флиртуваше открито с Бен.

— Разбира се — излъга той, защото беше твърде много джентълмен, за да признае, че я беше забравил още щом беше пристигнал в Лондон и открил всичките възможности, които интригуващият град предоставяше на един мъжествен млад мъж.

— Аз не съм те забравила, Бен — разкри Меган, впивайки поглед в него през гъстата завеса от невероятни мигли.

Тиа помисли, че тази млада жена е усъвършенствала изкуството да флиртува, и според нея Бен постъпваше глупаво.

Когато се беше натъкнала на него, той имаше неприятности с една жена и тя го беше сметнала за женкар и негодник. Оттогава в живота му нямаше друга жена, но това не означаваше, че вълкът мени кожата си — щом си бил женкар, женкар си оставаш. Ако поведението му към малката госпожица Меган Мичъл беше някаква индикация, Бен май се връщаше към истинския си характер и в такъв случай къде оставаше тя самата?

Внезапно Меган благоволи да хвърли поглед към Тиа с кисело изражение.

— Това ли е жената?

Изуменият Бен се намръщи и погледна към Тиа.

— За Тиа ли говориш?

— Така ли се казва? — запита Меган.

— Да, Тиа Феърфийлд. Тя гостува в дома ми. Тиа, това е Меган Мичъл. Ние с нея сме стари приятели.

— Така си и помислих — забеляза сухо Тиа.

— Гостенка — изсумтя Меган с определено презрителен тон. — Не е това, което говорят хората. Исках да дойда в имението Пенрод, за да видя с очите си как стоят нещата, и лично да се уверя, че клюката е вярна. Добре че ми спести труда.

Бен се намръщи.

— Клюка ли? Каква клюка?

— Не сме деца, Бен. Говори се, че известно време си представял Тиа като своя съпруга и после съпругът й се появил и предявил претенции към нея. Никой като че ли не знае какво е станало след това, освен че тя се е върнала пак при тебе, този път като твоя любовница. Ако се бях върнала по-рано, нямаше да ти трябва любовница — подметна тя, изпращайки му огнен поглед, който му казваше, че е придобила опит и зрелост в Ирландия.

Беше станала нещо много повече от онова малко момиче, което беше познавал някога. Тиа ахна. Бен премига. Меган само се усмихна.

— Страхувам се, че източникът на клюките греши — каза Бен. — Тиа е вдовица и ние планираме скоро да се оженим.

Лицето на Меган доби унило изражение.

— Да се ожениш за нея? Мислех, по-скоро надявах се, че можем да подновим отношенията си. Ако си спомняш, някога бяхме много близки.

— Бяхме млади, Меган, и оттогава се случиха много неща. Аз ще се оженя за Тиа.

Тиа пристъпи напред, възвръщайки си дар слово.

— Забравяш, Бен, още не съм приела предложението ти. — Обръщайки се, тя се отдалечи с бърза крачка по дъсчения тротоар.