Кони Мейсън
Смела любов (10)

9

Нов Южен Уелс, Австралия, януари 1819

След като Бен се помъчи да научи нещо за миналото й, Тиа като че ли се затвори в черупка. Той трябваше да я раздразни, за да я накара дори да се скара с него, и това го тревожеше. Тя беше мълчалива и необщителна, твърдо отхвърляше всеки опит за ровене в миналото й. В действителност, колкото повече искаше Бен да узнае нещо за миналия й живот, толкова повече тя се затваряше в себе си. Какви тайни има това момиче, питаше се Бен. Защо запазването на тези тайни е толкова важно и сега, когато са на хиляди мили от Лондон?

Щом разбра, че задаването на въпроси няма да го отведе доникъде, той престана. Тиа беше много по-приятна, когато просто се наслаждаваха взаимно на компанията си. Или спореха за несъществени неща, които нямаха нищо общо с миналия й живот. Езикът на малката вещица ставаше остър и рязък веднага щом арогантността на Бен преминеше границата на онова, което според нея той трябваше да знае. Единственото време, в което получаваше най-доброто от нея — ако можеше да се каже така, — беше в леглото, когато се любеха. Щом свършеха, Бен не беше сигурен кой е победил, защото у него оставаше болка, която траеше до следващото им любене. Виждаше бъдещето си без Тиа извънредно мрачно, но като че ли за проблемите им нямаше никакво решение.

През половината от шестмесечното пътуване двамата се караха, намирайки анонимна сигурност в честите си спорове. През другата половина бяха страстни, но предпазливи любовници. Беше януари 1819 година, прекрасен летен ден, когато „Марта“ пристигна в залива на Сидни. Тиа беше повече от нетърпелива да свърши това безкрайно пътуване, траяло половин година.

Двамата с Бен тъкмо бяха приключили с обеда и бяха излезли на палубата, за да наблюдават операциите по приставането. Изражението му предаваше радостта, че си е пак у дома, въпреки чудесното време, която беше прекарал в чужбина, докато чертите на Тиа издаваха безпокойството й и страха от непредсказуемото бъдеще в тази дива земя, за която не знаеше нищо. Бен забеляза тревогата й и се опита да я облекчи.

— Струва ми се, че ще харесаш Австралия, Тиа. Това е чудесно място и толкова огромно, че ще минат години, преди хората да го опитомят. Робин беше един от първите, които минаха Сините планини, някога смятани за непристъпни, и сега е магистрат в Батхърст. Беше първият еманципант, номиниран за магистрат. — В гласа му се усещаше такава гордост, че Тиа можеше да помисли, че Робин му е брат, а не просто приятел.

— Чудно ми е, че семейството ти е толкова дружелюбно настроено към човек, който е бил осъден за престъпление и депортиран — забеляза тя.

— Едва ли бих нарекъл бракониерството сериозно престъпление — намръщи се Бен. — Освен това, Робин изплати с лихви дълга си към обществото, когато загуби свободата си и земята, за която се беше преборил, и беше осъден отново, задето помогна на избягал затворник. Слава богу, губернаторът Макуори сметна за необходимо да го еманципира. Тогава той намери Кейт Маккензи и животът му наистина се усложни.

Тиа се усмихне неволно.

— Кейт ми изглежда като жена, която бих харесала.

— Ще се запознаеш някой ден с нея и с Робин. И с дъщеря им Моли.

— Може би — изрече загадъчно Тиа. — Нямаше представа какво й готви бъдещето или колко време ще остане в Австралия.

Бен реши да не обърне внимание на забележката й.

— Надявам се, че Деър е дошъл да ни посрещне. Вероятно е посрещал всеки английски кораб, пристигнал в последните седмици.

— Деър е брат ти — изрече Тиа, тъй като беше чувала всичко за него и Кейси, и безнадеждната им, но непоклатима любов. Сега те имаха три деца, две момчета и момиче, и живееха близо до Парамата на река Хоксбъри. Деър беше богат и преуспяващ земевладелец, овцевъд и фермер.

— Да, той е големият ми брат. Може да е донякъде арогантен, но Кейси го поопитоми. Тя ще ти хареса, червенокоса свадливка, която мина през ада и преди да се влюби в Деър, и след това. И Робин, и Деър откриха по трудния начин, че да се влюбиш не означава задължително, че щастието ще дойде веднага. Трудностите, през които минаха, за да спечелят и да задържат жените си, ме накараха да разбера предимствата да си остана свободен и необременен.

— Мислех, че си се отвратил от брака, защото някоя жена ти е разбила сърцето.

— Ами — отрече Бен с подигравателен тон. — Не съм го давал на никоя жена.

Тиа започна да размишлява над думите му в болезнено мълчание. Струваше й се невъзможно красивият, арогантен Бен Пенрод да губи сърцето си с лекота или твърде често. Беше толкова непреклонен по отношение на брака, че беше издигнал защитна стена около сърцето си. Единствената причина, поради която й беше предложил да се оженят, беше заради благоприличието, внушено му от баща му, и защото изпитваше съжаление към нея и се чувстваше отговорен за съдбата й. Най-доброто, което можеше да направи тя в отговор, беше тихо да изчезне от живота му, за да не трябва той да изпитва вина заради положението й всеки път, щом я погледне.

— Дъската е сложена, Тиа, ще слизаме ли? Ще бъде голямо облекчение да стъпя отново на твърда земя. Минаха години, откакто не съм бил във втората си родина. Може да съм роден в Англия, но сърцето ми принадлежи на Австралия.

— Бен, почакай — каза Тиа, поставяйки малката си ръка върху неговата. — Помниш ли сделката ни? — Той я изгледа озадачено. — Споразумяхме се всеки да тръгне по пътя си, след като пътуването свърши.

— Не можеш да очакваш да постъпя така — намръщи се Бен, уплашен, че тя може да предлага такова нещо. — Как ще оцелееш? Нямаш пари, нищо освен дрехите си.

— Помислих, че можеш да ми дадеш малко пари на заем, докато си намеря работа.

— Вече ти обясних, че няма да намериш нищо подходящо в Австралия. Хайде, ела, ще решаваме по-късно.

Той я хвана за ръката и тръгна по дъската толкова бързо, че Тиа подтичваше след него. Първата й стъпка на твърда земя я замая и тя импулсивно се вкопчи в Бен, за да се задържи. Слава богу, той беше спрял, за да се огледа, преди да продължи. В тези няколко минути Тиа успя да възстанови равновесието си и започна жадно да попива гледката.

Първото, което забеляза, беше полукръглият плаж от черен пясък. Никога не беше виждала черен пясък досега и това й се стори наистина странно. Имаше още няколко кораба в залива, всеки с различно знаме, мъже работеха в горещината, товареха и разтоварваха всякакви неща. Комарите бяха ужасни и тя започна да ги мачка, докато бръмчаха пред лицето й. Бен, изглежда, не се безпокоеше от присъствието на досадните насекоми.

— Деър!

Тиа погледна и видя как Бен трескаво маха на някого. В следния миг видя един мъж да се насочва към тях с разцъфнало в усмивка лице. Същински Бен, но след десетина години. Мъжът беше невъзможно красив, със здраво телосложение и силни мускули. Докато си пробиваше път към тях, Тиа забеляза същите ярки сиви очи и черна коса, които правеха Бен толкова неустоим за жените. Почти й дожаля за Кейси О’Кейн Пенрод, защото инстинктивно разбра, че Деър е също толкова опасен и решителен като Бен. Може би дори повече.

— Е, братче, най-накрая реши да се прибереш у дома.

— Съмняваше ли се, след писмото на татко? — отвърна Бен, прегръщайки брат си, като започна да го тупа по гърба.

— Човек би помислил, че ти е писнало от светския живот след две години в Лондон. Една година обикаляне из обществото беше всичко, което можах да понеса. Но, от друга страна, никога не съм се смятал за такъв женкар като тебе.

— Съвсем други неща съм чувал — ухили се нахално Бен. — Как е татко? Ами Мод? Не мога да си представя, че той да иска да напусне Австралия.

— Заради Мод — каза Деър. — Наскоро научи, че е болна от туберкулоза, и иска да я заведе в клиника в Швейцария, където са специализирани да лекуват такива болести.

Бен пребледня.

— Нищо не е споменавал в писмото, не пише, че тя е болна.

— Обеща й, че ще ти позволи сам да вземеш решение дали да се върнеш у дома, без да използва болестта й като принуда — каза Деър. — Докарах колата. Ще говорим, докато пътуваме. Уредих сандъците ти да бъдат превозени по-късно до имението Пенрод.

Като че ли едва сега забеляза Тиа. Тя стоеше малко по-назад, не искайки да се намесва или да привлича вниманието към себе си.

— Извинете, госпожице, чакате ли някого? Мога ли да ви помогна?

Тя преглътна конвулсивно, поглеждайки от Бен към Деър. Какво можеше да каже, че е любовница на Бен ли? Че е спала с него в последните шест месеца, но сега възнамерява да върви по собствения си път?

— Тиа е с мене — каза Бен така решително, че Деър обърна изумени сребристи очи към брат си.

— Довел си твоята… жена от Англия? — запита той с глас, в който се долавяше отвращение. — По дяволите, Бен, да не си полудял? Какво ще каже татко? Виждам, че последните няколко години не са направили нищо, за да променят навиците ти. Е, най-добре ще е да й намериш място в Сидни, защото не може да остане във фермата. Помисли за клюките.

Тиа се сви. Суровите думи на Деър наблягаха на факта, че тя не е нищо друго освен курвата на Бен и недостойна за вниманието на семейството му.

Бен трепна под суровите обвинения на брат си. Деър нямаше право да съди Тиа, без да знае нищо за нея или за ситуацията й. Откога брат му е станал такова надуто, самодоволно магаре? Опознае ли я човек, Тиа е сладко момиче, понякога грубичка и малко мъжкарана, но по принцип беше невинна, преди той да беше сложил ръка върху нея. Не биваше Деър да я смята за курва, това Бен не можеше да допусне.

Той отвори уста, за да каже на брат си какво точно е мястото на Тиа в живота му, но преглътна думите, когато осъзна, че ще бъде принуден да я представи като своя любовница. Обърна се, за да я погледне, взирайки се пребледнялото й личице, за да потърси отговор на дилемата си. Тя изглеждаше уплашена, но горда, застанала с вдигната брадичка и открито предизвикателство в синьозелените си очи. Можеше да е негова любовница, но никога не беше срещал жена, която да се сравни с нея, и сега нямаше да я изложи и да каже на брат си, че тя не означава за него нищо повече от другите жени, които беше познавал. По-скоро би излъгал.

— Мисля, че й дължиш извинение, Деър — каза тихо Бен. — Тиа е моята съпруга.

Въздишката на Деър беше така силна, че предизвика ответна реакция у Тиа.

Крещящата лъжа на Бен шокира дори самия него. Не беше искал да прибягва до открита измама, но и не можеше да позволи на Деър и неговото семейство да гледат на Тиа като на негова курва. Докато не изяснеше цялата работа около нея, смяташе, че ще е най-добре всички да мислят, че тя му е съпруга. Но шокираното й ахване го накара да осъзнае, че и самата тя трябва да се примири с това обяснение, а не само семейството му. Никак нямаше да му бъде лесно да я убеди да продължават със схемата, която бяха започнали в Англия.

— Бен, не трябва да…

— Няма нищо, скъпа — изрече той, прекъсвайки я по средата на изречението. — Деър ще разбере. Той самият неотдавна си доведе съпруга от Англия.

Изгледа я втренчено, сребристият му поглед беше толкова напрегнат, че тя замлъкна. Но съдейки по непокорния й поглед, би се заклел, че никак не й харесва да лъже брат му.

Деър най-накрая си възвърна дар слово.

— Женен? Ти? По дяволите, Бен, ти си последният човек на света, от когото бих очаквал да се ожени. Не че не се радвам за тебе. Напротив. Умирам от радост. Не мислех, че ще доживея деня, когато ще видя малкия си брат, заклетия ерген, който омайваше жените само с усмивката си, да доведе съпруга у дома. И то такава прелестна — добави Деър, като изгледа Тиа с такова топло възхищение, че тя не можа да не отвърне с плаха усмивка.

Сега разбра от кого Бен се беше научил да бъде толкова чаровен. Беше склонна да се обзаложи, че и Деър като ерген е бил точно такъв женкар като малкия си брат.

— Добре дошла в семейството, Тиа. Нямам търпение да те представя на Кейси и децата. Те много ще се радват да се запознаят с тебе. Не мога да повярвам! Бен оженен! Сигурно си изключителна жена, за да опитомиш брат ми.

Бен стисна зъби и се запита за какъв дявол беше решил да представи Тиа като своя съпруга. Сега трябваше да предупреди Джереми, за да не развали работата и да каже истината на Деър. Всеки път, когато Джереми пристигнеше в Нов Южен Уелс, непременно отиваше да посети Кейси, Деър и Рой. Понякога съпругата му Марта плаваше с него и Бен благодари на бога, че сега не е така. Марта не би поощрила лъжата му и не би се въздържала да не каже истината. Но ако успееше бързо да стигне до Джереми, знаеше, че той ще уважи молбата му.

— Качи Тиа в двуколката, Деър, трябва да поговоря с Джереми, преди да тръгнем — каза Бен.

— Не може ли да почака? Сигурен съм, че той ще ни дойде на гости, преди да отплава от Сидни.

— Не, не може да почака. Ще отнеме само няколко минути. — Обърна се и се отдалечи, оставяйки Деър със замаяната Тиа. Искаше й се да удуши Бен и когато останеха насаме, би могла и наистина да го направи. Как смее да я поставя в такава нетърпима ситуация? Как смее да мисли, че тя ще се съгласи с глупавия план да се представя за негова съпруга? Каква полза ще има от това, когато в края на краищата истината ще излезе наяве? Тя не беше съпруга на Бен и никога нямаше да бъде.

— От Лондон ли сте, Тиа? — запита Деър, докато я настаняваше в двуколка.

— Аз… живеех в провинцията — каза тя, измисляйки си история в момента.

— Кое е семейството ви? Познавам много хора в Англия от посещението си там преди няколко години. — Проклет да е Бен до ада и обратно, изруга тя под нос, задето я поставяше в това неловко положение.

— Няма как да ги познавате. — каза тя, докато Деър сядаше в двуколката до нея. — Живеехме в провинцията и не бяхме много богати или известни.

— Къде в провинцията? — Въпросите на Деър я изнервяха извънредно много. Да не би да подозираше каква е истината?

— Кент — отвърна тя и това не беше далече от истината. Поне познаваше тази част от Англия достатъчно добре, за да не говори глупости.

— Как се казвахте, преди да се ожените?

Тиа се размърда смутено. Въпросите на Деър ставаха все по-тревожни с всяка изминала минута. Нямаше начин да знае, че той просто е любопитен, че не поставя под въпрос внезапната женитба на брат си. Познаваше си го достатъчно добре, за да разбере, че той никога не би излъгал за нещо толкова свещено като брака. Макар че се беше заклел никога да не се жени, все пак имаше високо мнение за съпружеския обет, стига да важи за другите. За щастие, Бен се върна точно в този момент и тя удобно игнорира въпросите на Деър, когато Бен се качи до нея и се вмести в разговора.

— Ще отговорим на всички въпроси по-късно, Деър — каза Бен, след като беше дочул част от разговора. — Искам да покажа на Тиа някои интересни места, докато минаваме през Сидни.

Деър дръпна юздите и двуколката потегли.

— Не мога да повярвам колко много неща са построени в мое отсъствие — каза Бен, като се оглеждаше смаяно. — Макуори е направил чудеса за краткото време, откогато стана губернатор.

Кажи го на британското правителство — изрече Деър с лек сарказъм. — Никак не им харесват разходите за обществените дейности на губернатора. Ако си спомняш, някои влиятелни хора в Нов Южен Уелс искаха на еманципантите да се даде по-малко, а на големите земевладелци повече. Слава богу, Австралия вече стъпи на твърда икономическа почва, и то така, че няма да позволи да се развиват никакви големи несъответствия между отделните групи хора. Макуори си свърши работата добре, като поддържаше добро равновесие в колонията и й даде действащи обществени служби. „Корпусът на рома“ вече е само мътен спомен, отпратен в историята.

— Това банка ли е? — запита Бен, посочвайки една сграда, която я нямаше преди повече от две години, когато той беше отпътувал от Сидни.

— Да, а до нея е черквата. А ето там — и той посочи някъде оттатък правителственото здание — са затворническите бараки. Отдавна трябваше да бъдат построени.

Всичко изглеждаше странно за Тиа. Някои от сградите още бяха облечени в груби дървени скелета, пътищата представляваха по-скоро изровени плитки канали. В сравнение с Лондон това беше купчина недодялани здания, които биха могли да се поберат в парка Сейнт Джордж.

— Трябва да видиш пътя към Батхърст сега — продължи Деър. — Осъдените построиха невероятен път. Сега на Хоксбъри се строят и кораби.

— Ами фермерите? Предлагат ли им добри цени за зърното? — запита Бен, нямайки търпение да научи какви подобрения са били направени по време на дългото му отсъствие.

— Тъй като Макуори накара да построят големи складове, има силен напредък. Сега зърното се продава на добри цени и фермерите вече не зависят от благоволението на спекулантите.

— А еманципантите? Добре ли се отнасят с тях?

Деър се намръщи замислено.

— Бяха раздадени почти 400 000 акра земя, но само 70 000 от тях бяха дадени на бивши затворници. Мнозина още са затънали в дългове, някои малки участъци попаднаха в ръцете на капиталисти. Някои неща никога не се променят. Но Робин прави каквото може като магистрат, за да облекчава положението.

— Как са Робин и Кейт? Все още щастливи, надявам се. Господи, колко изтърпя той заради нея.

— Всичко е наред — ухили се Деър. — Няма как да бъдат по-щастливи в Батхърст. Малката Моли цъфти. Скоро ще има брат или сестра.

Тиа слушаше внимателно разговора, без да разбира по-голямата част от нещата, но достатъчно заинтересувана, за да поиска да узнае всичко за тази дива земя, където Бен я беше докарал против волята й.

— Знаеше, ли, че е назначена комисия, която да разследва губернатора Макуори? — запита Деър, когато Сидни остана зад гърба им.

— Чувах. В Лондон вървят много предположения за смяната му. Смяташ ли, че ще стане така?

— Сигурно. На британците им е все едно какво става на другия край на света и ако трябва да дават пари за колонията, по-скоро ще сменят нашия губернатор, вместо да го гледат как харчи техните пари за обществени работи. Господ знае какъв ще бъде следващият губернатор.

Пътуваха известно време в мълчание, давайки на Тиа време да се пригоди към странните гледки и звуци. Нищо не се беше променило особено много, откакто Деър и Бен бяха минали заедно с баща си по този път, когато се бяха заселили в Парамата. Макар че сега пътят беше по-добър от предишните изровени коловози, гъсти храсталаци и високи евкалиптови дървета все още растяха плътно от двете му страни. Диво изобилие от цветя и храсти се простираше докъдето виждат очите.

Макар и само на петнадесет мили нагоре по течението на реката след Сидни, Парамата изглеждаше много далече и беше необходимо доста време, за да се стигне дотам заради неравния път и примитивния начин на придвижване. Тъй като Деър беше един от най-богатите фермери, имаше двуколка, но доскоро пътуваше с кола с биволски впряг или пеша. Конете в колонията бяха малко. Внезапно истеричният смях на кукабарата стресна Тиа.

Бен й отправи снизходителна усмивка.

— Ще свикнеш с всички странни гледки и звуци — каза той. — Виждаш ли онези птици с ярки пера на онова високо дърво?

Тиа кимна, мислейки, че никога досега не е виждала такава смайваща гледка.

— Това са какаду и папагали, сигурно ще видиш много кенгура, уалабита, вомбати, различни видове пеперуди, скакалци, скорпиони, змии, крокодили.

— О — изрече тя със смаяна физиономия. — Погледни. Тези орхидеи така ли си растат?

— Да — отвърна Деър. — А това блестящо дърво, което расте до пътя, е бутилково дърво. Цъфти точно по това време на годината.

Едно сиво кенгуру изскочи от храстите и пресече пътя с гигантски скокове. Тиа плесна с ръце и се засмя възхитено.

— Видя ли малкото в торбата й? — запита Бен, обзет от странното желание Тиа да хареса страната му.

— Не — отвърна тя разочаровано. — Но ще знам къде да гледам следващия път.

Пътят до Парамата мина изключително бързо, защото Тиа беше омаяна от околностите. Разбираше любовта на Бен към Австралия, но не беше сигурна, че би могла да оцени тази странна земя като него. Беше много различна от Лондон. Тя се запита колко ли време ще мине, преди да се върне в познатата си среда. Веднага щом успееше да поговори насаме с Бен, възнамеряваше да му се накара здравата, задето я е поставил в такава неловка ситуация.

Минаха през Парамата в късния следобед. Градът се беше разраснал скокообразно и сега се състоеше от много сгради, дървени и тухлени, построени с труда на осъдените в изминалите няколко години. Сега човек можеше да купи почти всичко необходимо тук, без да се налага да пътува до Сидни. Тиа се надяваше да опознае по-добре града. След като излязоха от Парамата, мина малко време и после Бен обяви, че вече са навлезли в земите на имението Пенрод.

То се простираше на запад и на юг покрай бреговете на река Хоксбъри в безкрайни акри, по-голямата част от които бяха освободени от естествената растителност. Двуколката се отклони по един прашен път и стигнаха до една голяма къща с огради, складове, пристройки, затворнически бараки и овце, пасящи по околните склонове. Едно огромно клонесто дърво хвърляше шарена сянка върху правоъгълната двуетажна къща, пилета кълвяха в прашния двор под закрилата на клоните му.

— Стигнахме у дома, Тиа — усмихна се Бен и скочи от двуколката с лекота, която издаваше радостта и гордостта му. — Не може да се сравнява с величествените къщи в Лондон, но ще видиш, че е удобна.

— Чудесна е — каза Тиа съвършено искрено. Не беше очаквала нещо такова в страна, която още не беше изцяло проучена.

Хващайки я за ръката, той я дръпна към вратата.

— Влез, татко сигурно ни чака.

— Чака тебе — поправи го Деър, — а Тиа ще бъде изненада. Приятна, бих могъл да прибавя.

Вратата се отвори и Рой Пенрод излезе, за да посрещне по-малкия си син.

— Добре дошъл у дома, Бен, благодарен съм, че се отзова на молбата ми.

— Уредих пътуването веднага щом получих писмото ти — каза Бен, прегръщайки възрастния мъж. Косата на Рой беше почти изцяло посивяла, но той все още беше красив в навечерието на шестдесетата си годишнина, силен и енергичен за възрастта си. — Къде е Мод?

— Почива си. Деър каза ли ти, че тя е… болна?

— Да, съжалявам. Защо не ми спомена нищо в писмото? Ами ако не се бях върнал веднага? Или ако бях решил, че ще остана в Лондон още няколко месеца, преди да отговаря на молбата ти?

— Доверих ти се, вярвах, че ще постъпиш както трябва — каза Рой, усмихвайки се топло. — Знаех, че няма да ме разочароваш. Освен това, обещах на Мод, че няма да ти развалям прекарването в Лондон, като споменавам за болестта й. Ако не беше дошъл, щях да уредя пътуването до Англия и щях да оставя на Деър грижата за имението Пенрод, макар че господ знае, че си има достатъчно работа със собствената си ферма и земята, която купи от Кейт и Робин.

Рой влезе в къщата и Бен го последва, водейки Тиа. Деър ги следваше плътно. Когато влязоха вътре, Рой като че ли забеляза Тиа за първи път. Отправи въпросителен поглед към Бен, после се намръщи, чакайки той да му я представи. Първата му мисъл беше, че неговият безпринципен син е довел любовница у дома, което той нямаше да позволи.

— Може би трябва да ми представиш твоята… приятелка, Бен — изрече тихо Рой.

Тонът му беше твърд и осъдителен, докато разглеждаше Тиа със сиви очи, поразително наподобяващи тези на синовете му.

— Мисля, че трябва да седнеш, татко — посъветва го Деър, канейки се да избухне в смях.

— Толкова ли е страшно? — запита Рой, решавайки да остане прав, докато чака обяснението на Бен. — Какво е направил пък сега този млад негодник? Да не си направил на любовницата си дете и сега я водиш у дома, за да роди? Предполагам, че не си се замислил да й предложиш брак, нали, Бен?

Бен се разрази в пристъп на дрезгав смях. На Тиа обаче не й беше толкова весел. Днес вече за втори път я наричаха курва и никак не й харесваше, че не са далече от истината. Независимо от каква гледна точка, тя беше любовница на Бен. Лицето й се обагри в ярка червенина и тя отвори уста, за да изригне на прост уличен език, когато Бен осъзна какво предстои да стане.

— Моля те, Тиа, позволи ми да обясня — обърна се той към нея, готов да запуши устата й, ако стане нужда. — Татко, Тиа е моята съпруга. Тиа, запознай се с баща ми Рой.

— По дяволите, Бен, защо не ме предупреди? — избухна Рой, поглеждайки към нея така, че тя не можа да не се усмихне. — Твоята съпруга! Не мога да ти кажа колко се радвам, че си се оженил най-накрая и си се установил. Тиа сигурно е чудесна жена, за да те накара да го направиш. Сигурно много я обичаш. Добре дошла в семейството, Тиа. Моля, простете… предположението ми, че…

— Прощавам ви, господин Пенрод — отвърна тя, хвърляйки към Бен взривоопасен поглед.

Никога нямаше да му прости, че е причинил такова ужасно нещо на семейството си. Те бяха искрено зарадвани от „женитбата“ му и когато научеха истината, сигурно щяха да я намразят. Господи, каква бъркотия!

— Сигурно сте уморени — изрече Рой, все още замаян, че Бен се връща с булка. — Идете си в стаята и се настанете. Можете да се видите с Мод на вечеря. Деър може да доведе Кейси и децата. Ще бъде чудесно цялото семейство отново да се събере. Много жалко, че Робин, Кейт, и малката Моли не са в града, защото и те ще искат да се видят с тебе. Господи, колко ще се изненадат!

— Това е чудесна идея, татко. Знам, че Тиа е изтощена. И на двама ни едно подремване ще ни дойде много добре. — Той се ухили на Тиа с такова дяволито изражение, че и Рой, и Деър избухнаха в силен смях.

— Сигурно е много хубаво да си млад и влюбен — въздъхна Деър пресилено.

— Няма нужда да ми го казваш, братко — отвърна Бен. — Ти и Кейси още се държите като младоженци въпреки годините брак и трите деца. Макар че, трябва да призная, Кейси е изключителна жена и заслужава цялата любов, с която я обсипваш.

— Така е — съгласи се сияещ Деър. — И Тиа е такава, иначе нямаше да се ожениш за нея. Хайде, Бен, ще имаме много време да говорим тази вечер. Ще се видим по-късно, Тиа. Беше ми много приятно да се запознаем. Чудесно е да знам, че брат ми, всеизвестният женкар, има сърце в края на краищата.

Стаята на Бен беше просторна, с изглед към реката на юг и към хълмовете на запад. Мебелите бяха здрави и удобни и Тиа се опита да не гледа към огромното легло, което доминираше над всичко. Известно време гледа през прозореца, мислейки за всички неща, които искаше да каже на Бен.

— Тук ще ти хареса, Тиа — каза той, застанал зад нея. Ръцете му се плъзнаха около тялото й и я прегърнаха здраво. Тя се извърна с потъмнели очи.

— Как смееш! Нямаше право да ме представяш като своя съпруга! Почувствах се като пълна глупачка. Не искам да си представя какво ще си помисли семейството ти, когато научат истината.

Бен се намръщи. Знаеше, че постъпката му не е съвсем редна, но не можеше да понесе да я представи като своя любовница. Баща му никога не би позволил тя да живее в къщата заедно с него без брак. Не можеше да я остави в Сидни да се грижи сама за себе си, нали? Да я доведе тук, в имението Пенрод беше единственото, което би могъл да направи при тези обстоятелства. Ако я беше довел като гостенка, щеше да се наложи да заемат отделни стаи в името на благоприличието, а той не би могъл да понесе да живее под един покрив с нея и да не се любят. А че й беше предложил брак — беше, за бога!

— Няма значение какво си мислят — каза той извънредно арогантно. — Искам те тук, в моето легло, а не ми се иска да те представям като моя любовница. Не се тревожи, скъпа, ще минем този мост, когато стигнем до него.

Преди тя да протестира, той я притисна към себе си и я зацелува жадно и страстно.

— Ела в леглото, искам да те приветствам както трябва в дома си.

— Ще трябва да преминеш този мост по-рано, отколкото си смятал, Бен. Няма да остана.

— Няма да си тръгнеш, Тиа, няма да ти го позволя.