Кони Мейсън
Смела любов (6)

5

Бен я зацелува с дива жажда, която не оставяше място за нежност, със свирепост, която я разтърси от глава до пети и накара вътрешностите й да се разтреперят. Тиа за първи път се целуваше с мъж и това’ почти я накара да обезумее. Усети как мозъкът й се разтапя и остава объркана и дезориентирана. Какво ставаше с нея? Как един отявлен женкар като Бен Пенрод я прави на безгръбначна глупачка? А топлината! Тя усети как жаравата на целувките му прониква във вените й като течен огън и стопява костите й. Напрегна се, когато почувства как гърдите й набъбват срещу грапавата топлина на дланта му. Той се притискаше към нея, карайки я да осъзнае силната възбуда на неговия секс и колко му харесва да я целува. Пръстите му се отклониха към зърната й и започнаха да си играят с твърдите малки пъпки, докато те не щръкнаха и не запулсираха от болезнена жажда. Когато Тиа почувства езика му да разделя нейните устни, реагира непринудено, приемайки твърдото навлизане на езика му, и се притисна още повече към него. Бен правеше с нея вълшебни неща, които я караха да се чувства изцяло жена за първи път в живота си.

Мъчителен стон се изтръгна от гърлото на Бен. Той знаеше, че Тиа е опитна, но не беше очаквал такава поглъщаща страст. Не можеше да си припомни кога е искал някоя жена толкова силно, колкото нея. Може да е проститутка и джебчийка, но той не можеше да си помогне. Понякога изглеждаше така невинна, толкова наивна, а в други случаи познавачка на живота на улицата и опитна, що се отнася до мъжете. Беше опровержение на всичко, което той знаеше за жените, и този факт сам по себе си го накара да пожелае да открие истинската Тиа. Понякога тя се държеше като родена дама, но той знаеше, че е дете на улицата.

Целувката му стана по-дълбока, езикът започна да изследва устата й, докато ръцете му запомняха заоблените очертания на приятно оформеното й Тяло. Учудваше се, че е могъл да я вземе за момче. Тя беше нежна, женствена и красива като ангел. Докато не отвореше уста. Очевидно устата й беше създадена за целувки, а не за говорене, защото езикът й никак не беше изискан. Макар че трябваше да признае, че умее да говори правилно и с учудваща самоувереност, когато й се доще, но проблемът беше във факта, че той не знаеше какво ще излезе от устата й в следващия момент.

Тиа чу изпъшкването на Бен и се запита дали и той не чувства същото, което и тя. Или е толкова преситен, че не прави разлика между жените? Мисълта, че прави същите неща с безброй други жени, внезапно я накара да се свести. Божичко, какво правеше тя? Ако не спреше сега, Бен несъмнено щеше да я помисли за курва, каквато я обвиняваше, че е. Когато сръчните му пръсти се пъхнаха в корсажа, за да обхванат едната й гърда, Тиа замръзна и се дръпна.

Бен се намръщи, озадачен от внезапното й охладняване. Какво не беше наред, запита се той. Беше ли направил нещо, което да не й харесва? Да не би да го смята за неопитен любовник, който не знае какво харесват жените? Ако е така, лично щеше да гарантира, че е на висотата на другите й любовници.

— Какво има, Тиа? Страхуваш се, че няма да ти доставя удоволствие? Няма причина да не се наслаждаваме един на друг, докато се правим на съпрузи. Обещавам, че няма да останеш разочарована.

— Дяволите да те вземат! Ти си едно надуто магаре, Бен Пенрод! Дебелата ти глава не може ли да разбере, че не искам да имам нищо общо с тебе?

— Можеше да ме заблудиш — каза Бен с ленива развеселеност. — Много добре се преструваш, че ме искаш.

— Ти ме накара — изрече Тиа със съвършена дикция. — Ти… ти ме хвана неподготвена, но това няма да се случи втори път.

— Ще видим — каза загадъчно Бен. — Имала си толкова любовници, че се съмнявам, че един в повече ще има някакво значение.

Това беше последната сламка. Без никакво предупреждение Тиа скочи срещу него и юмрукът й го улучи право в окото. Бен изрева от шок и болка. Ръката му излетя автоматично и Тиа отхвръкна настрана. Тя залитна, падна на леглото и въздухът посиня от ругатните й. Когато Бен видя какво е направил, веднага се разкая. Не беше искал да я удря. Никога в живота си не беше удрял жена и сега не смяташе да го прави, въпреки неспирните тиради на Тиа и непредизвиканите с нищо изблици на уличен език.

— Нараних ли те, Тиа? — запита той.

— Проклет грубиян такъв — изрече тя намусено. — Върви си намери някоя по твоя ръст.

Ръката й се стрелна към бузата. Беше получавала много по-лоши шамари от Еднооката Берта, но нямаше да го признае пред Бен. Играейки ролята на наранена невинност, тя отказа да погледне към него.

— Тиа, погледни ме. Нека да видя къде те ударих.

Тя го изгледа изпод полуспуснатите си клепачи и внезапно се разкикоти. Красивото лице на Бен се очертаваше на светлината на лампата и тя с радост видя, че окото му вече посинява. Може да беше дребна, но достатъчно силна, за да нанесе видима рана на такъв едър мъж като Бен Пенрод.

— Какво, по дяволите, ти е толкова смешно?

Кикотът на Тиа се разрази в неистов смях.

— Виж се.

Бен се обърна, за да се види в огледалото. Поразителната гледка на подутото и насинено око накара чертите му да се сгърчат свирепо. После внезапно се случи нещо. Комичността на ситуацията преобрази гримасата в усмивка, а после в неудържима веселост и той се разсмя заедно с Тиа.

— Дяволски трудно ще ми бъде да обяснявам това — каза гой, масажирайки подутината около окото си. — Кой да повярва, че една дребосъчка като тебе ще ме ступа така? — Внезапно той стана сериозен. — Животът, който си живяла, сигурно не е бил лесен.

Представата как Тиа отблъсква хищници в човешки облик, борейки се да оцелее, предизвика неочаквана остра болка някъде дълбоко в сърцето му. Нямаше как да го разбере, но Тиа бавно унищожаваше бариерите, които той издигаше, за да защити свободния си живот.

— Справях се — каза тя тихо.

Още лежеше на леглото, където беше паднала, след като Бен я удари, и когато се опита да стане, той я бутна да легне отново и се настани до нея.

— Мисля, че е време да ми разкажеш повече за себе си. Нарочно не ти задавах въпроси, защото виждах, че те притесняват, но у тебе има нещо повече от онова, което окото вижда. Коя си ти, Тиа? Каква си? Откога живееш сред крадци и обираш джобове, за да се прехранваш?

— Достатъчно дълго — отвърна тя рязко. — Няма нужда да знаеш друго. Когато изпълня своята част от сделката, ще изчезна и повече няма да ме видиш.

Точно от това се страхувам, помисли Бен, но не го казва.

— Кажи ми само цял живот ли си била на улицата? Или имаш семейство, което се чуди какво се е случило с тебе?

— Нямам семейство! Нямам никого — натърти тя.

— Отговори само на половината ми въпрос.

Тиа мълча дълго, преди да отговори.

— Не съм израснала на улицата — каза тя с тъжно лице. — Много отдавна имах истинско семейство, но… сега нямам никого. НИКОГО! Моля те, престани да ми вадиш душата. Вече ти казах всичко, което мога.

Изгледа го втренчено и Бен благоразумно осъзна, че въпросите му само я ядосват и не изясняват нищо от миналото й.

— Много добре, Тиа, сега ще спра, но рано или късно ще науча истината.

— Истината често пъти е измамна — измърмори тя загадъчно. — Моля те, остави ме сега, Бен. Срещата с приятелите ти и представянето за твоя съпруга ме измориха.

— Аз искам най-напред да ми обещаеш, че няма да избухваш така пред приятелите ми.

— Карълайн си го заслужи.

— Въпреки това няма да допусна да говорят, че съм се оженил за вулгарна уличница. Просто трябва да се научиш да контролираш темперамента си.

— Предупреждението ти е ненужно. Не възнамерявам да стоя тук и да се оставям твоите приятели да ме обиждат.

— Няма да ти позволя да си отидеш, Тиа, във всеки случай не и сега. — Следващите му думи бяха толкова тихи, че тя Тиа едва ги чу. — Още имам нужда от тебе.

Интензивността на сребристия му поглед я изучаваше безпощадно, а думите му накараха дъха й да се заблъска в гърдите. Боже господи, какво й ставаше? Трябваше само да я погледне и тя се разтапяше. Сякаш тези негови омагьосващи сиви очи проникваха зад грубиянската фасада, която си беше изградила, и прозираха в най-скритата част на душата й. Какъв беше този човек?

Господ да й е на помощ!

Той беше арогантен и властен.

Висок, красив и така невероятно мъжествен, че не можеше да разчита на самообладанието си, когато той беше наблизо. Той имаше нужда от нея…

Тя трябваше да си тръгне, преди да е загубила повече, отколкото се е пазарила.

Той се наведе над нея, толкова близо, че тя почти вкуси опияняващия му, неповторим аромат. Леко пикантен, мускусен, но чист и мъжествен. Носът й трепна, искайки да запомни измъчващия я аромат, така че когато се върнеше в бордеите на Лондон, да си го спомня в самотните си нощи.

— Тиа…

— Хм?

— Искам да се любя с тебе.

Тя подскочи.

— Какво!

— Позволи ми, Тиа, позволи ми да те любя. Ти ме завладя още откакто разбрах, че си жена. Ще ти дам повече удоволствие, отколкото си познала с когото и да било от любовниците ти.

Тя преглътна автоматичното „да“, което изскочи на устните й. О, колко искаше да даде и да изпита нежност само веднъж в живота си, преди да се върне в суровата действителност на живота на улицата. И въпреки ръста и обезпокоителното държание на Бен тя инстинктивно усети, че той би бил много нежен любовник. Но независимо от живота, който беше избрала да води през изминалите три години и въпреки цялата жестока действителност, за която повечето млади жени на нейната възраст не знаеха нищо, тя осъзна, че да се отдаде на мъж, който я искаше само заради удоволствието си, щеше да бъде нередно. Това, че той успяваше да я накара да го пожелае, само увеличаваше мъката й.

Хващайки се за единствената защита, с която разполагаше, Тиа навлече грубиянското си лице, което я беше спасявало в много невъзможни ситуации.

— Не съм ти курва! — избухна тя. — Не си казвал, че ще спиш с мене. Съгласих се да те измъкна от сватбата с Карълайн, а не да задоволявам страстта ти. Карълайн не ти ли е достатъчна?

— Стига си кряскала — каза Бен и прекрати сърдитата й тирада по единствения възможен начин.

Устата му плени нейната и Тиа си пое дъх с остра наслада, докато всички чувства, които се опитваше да потисне, превръщаха кръвта й в разтопена лава.

Бен беше поразен от внезапния, почти болезнен изблик на страст, който Тиа предизвикваше у него. Дори когато се държеше най-отвратително, у нея имаше нещо земно и привличащо. Тя го вбесяваше, разстройваше го, предизвикваше го и господ да му е на помощ — му доставяше огромно удоволствие. Той отчаяно искаше да се люби с нея, да я почувства как се стяга около него, да навлиза в нея отново и отново, докато не я доведе до съвършената кулминация. Съвършена — точно такава искаше да я направи за Тиа. По-съвършена, отколкото всяка друга, която е познала с когото и да било от предишните си любовници.

Един стон се изтръгна от устните на Тиа, когато целувката на Бен стана по-дълбока. Прииска й се да захапе езика му, когато той го пъхна в устата й, но не можа да намери сили да го направи. Внезапно костите й омекнаха и тя се превърна в желе в ръцете му. Винаги беше имала ясна представа за силата на Бен, но сега неговото насилие едновременно я привличаше и отблъскваше. Не това обаче я нараняваше. Насилието, което сега изпитваше, беше това на страстта му. Започна да разбира решимостта на Карълайн да задържи Бен за себе си.

Целувката му изведнъж стана нежна, когато той усети, че тя се предава, и започна да се наслаждава на прекрасния й вкус. Когато тя се отпусна под него, той започна полека — о, толкова полека — да я съблича. Грешката му беше, че подцени силната й воля и непоколебимата решимост да не се остави да бъде използвана от който и да било мъж. Вече веднъж беше избягала от един живот на покорно робство и никак нямаше да й хареса да бъде лишена от девичеството си от един негодник в облика на благородник.

— Махни си проклетите ръце от мене!

— Какво!

— Чу ме. Няма да си вдигам краката за такъв грубиян като тебе.

Нарочно говореше грубо и жестоко, надявайки се да угаси страстта му. Стана точно така, но не поради тази причина.

— За кого си вдигаш краката? — запита Бен сурово. Мисълта, че тя позволява на други мъже да я любят, го накара да избухне неконтролируемо.

Тиа се усмихна със злобна наслада и изрече сладко:

— Не е твоя работа.

Невероятно разгневен, Бен разбра, че желанието му се беше изпарило с разгарянето на яростта му. Без да знае, Тиа ефикасно беше прогонила любовните му намерения. Сега усещаше само непреодолимо желание да удуши тази малка вещица. Дръпна се рязко от нея и скочи на крака.

— Лягай да спиш, Тиа, вече понесох от тебе всичко, което можах, за една вечер. Ако сега не изляза оттук, или ще се любя с тебе, или ще те набия, а в момента съм настроен повече за второто.

Сребристите му очи таяха опасна светлина, когато се плъзнаха по изящните извивки на тялото й. Едва след като той излезе, Тиа се осмели отново да си поеме дъх.

На следния ден започнаха да пристигат покани. Най-напред от семейство Фенмор, а след това заваляха бележки от почти всички, с които Тиа се беше запознала на приема. Когато Бен обяви намерението си да приеме поканите, тя изпъшка недоволно.

— Докъде смяташ да докараш тоя фарс?

— Докъдето е необходимо. Поне докато семейство Батърсби се убедят, че не могат да ме принудят да се оженя.

— Това е твърде неопределено. Искам да си тръгна още сега.

— Защо? Не се ли чувстваш удобно тук? Животът ти сега е значително по-добър от този, на какъвто си свикнала. Има ли причина да искаш да си тръгнеш?

Самодоволната му усмивка заслепяваше със суровата си чувственост.

Сърцето на Тиа се сви при този въпрос. Страхуваше се да изпитва някакво чувство към този мъж. Беше твърде опасно. Не само за нея, но и за самия Бен. Чувството означаваше болка; ангажирането означаваше разочарование, любовта… Господ да й е на помощ — беше забранена за нея.

Реши да се защити, задавайки въпрос:

— Защо искаш да остана? Нямаме бъдеще заедно.

Това беше борба на две воли. И ако един глас у Бен шепнеше за някаква отдавна потискана емоция, той се принуди да не му обръща внимание. Никога не би се отдал на чувство, на каквото беше устоявал по-отдавна, отколкото би могъл да си припомни.

— Имам нужда от тебе — каза той с тон, който подсказваше, че простият му отговор няма нужда от обяснение.

После излезе, оставяйки я да се чуди на странното му нежелание да я освободи.

Противно на решението си Тиа отиде заедно с Бен на приема на семейство Фенмор. Нямаше как да се изплъзне. Нощем той я заключваше в стаята й, а през деня, когато трябваше да излезе, Джийвърс бдеше Тиа да не напуска къщата. Разбира се, тя би могла достатъчно лесно да се изплъзне от безстрашния прислужник, но някакво странно чувство я застави да остане и да изпълни своята част от сделката. Освен това, всеки ден, прекаран в компанията на Бен, означаваше ден, в който няма да гладува или да се опитва да се хареса на Еднооката Берта, или да отблъсква разни гнусни твари, които харесваха млади момчета почти толкова, колкото и жени.

Последните му думи, преди да тръгнат към приема на семейство Фенмор тази вечер, бяха:

— Дръж се прилично.

Тази вечер Тиа се държа забележително добре. Усмихваше се на всички, сякаш нямаше и капчица мозък в главата, говореше само когато я заговореха, и изричаше очарователни глупости. Очевидно красотата й беше достатъчна, за да я харесат най-близките приятели на Бен, защото тя беше донякъде изненадана да открие, че повечето от тях са й простили за възмутителното избухване у Карълайн Батърсби. Разбира се, много помогна й това, че самата Карълайн беше решила да не дойде на приема на семейство Фенмор. Но две вечери по-късно късметът изневери на Тиа, когато Карълайн и родителите й дойдоха на соарето на семейство Патерсън.

— Виждам, че твоето… неразположение вече е преминало — каза ехидно Карълайн, промъквайки се при Тиа и Бен.

На Тиа не й се наложи да гадае към кого е отправено това изявление.

— Не съм била неразположена — изрече тя мило. — Компанията не ми хареса.

Тръгна да каже още нещо, но предупреждаващото смушкване в ребрата от страна на Бен й напомни да си сдържа езика.

— Баща ми иска да поговори с тебе, Бен — каза Карълайн, игнорирайки едва завоалирания намек на Тиа. — Ще те заведа при него.

Бен се намръщи недоволно, питайки се какво ли е намислил сега старият мишелов. Решавайки да удовлетвори тази молба, той кимна на Карълайн и я зачака да го отведе при баща си. Тиа се накани да ги последва.

— Само Бен — натърти Карълайн, спирайки Тиа.

Тя поиска да протестира, но Бен изрече:

— Чакай ме тук, Тиа, няма да се бавя.

Не знаейки какво да прави, тя намери една усамотена ниша и седна там, за да чака завръщането на Бен. Чакането се проточи в дълги, тревожни минути на чудене какво ли може да иска лорд Батърсби от Бен. Накрая, след четиридесет и пет минути Тиа започна да се върти нервно, питайки се какво става. Тогава забеляза лорд Батърсби в другия край на залата да говори с приятели и я обхвана леден страх.

Къде беше Бен? Случило ли се беше нещо с него? И тогава отговорът блесна пред нея. Лорд Батърсби в действителност не е искал да се срещне с Бен, това е било работа на Карълайн. Тя е искала да се види насаме с него и причините за това не се нуждаеха от никакво обяснение. Тиа се запита дали да тръгне да го търси, или да го остави на нежните грижи на бившата му любовница. Някакво необяснимо чувство я накара да излезе от нишата и от залата.

Бен беше последвал Карълайн в една безлюдна стая надолу по коридора. Дори не му хрумна, че няма да се среща с лорд Батърсби, докато не откри, че стаята е празна — с изключение на едно легло и самата Карълайн. Обърна се рязко с лице към нея, вдигнал въпросително вежди.

— Какво означава това, Карълайн?

— Исках да поговоря с тебе… насаме.

— Няма какво да си кажем повече. Забавлявахме се, но всичко свърши. Може да не съм образцов съпруг, но съм женен и следователно съм извън твоя обсег.

— Баща ми е доста влиятелен и ако поискаш развод, сигурна съм, че съдът ще погледне благосклонно на молбата ти.

— Не искам развод — възрази Бен. — Тиа ми харесва. — Внезапно той замря, осъзнавайки поразителната истинност на изявлението си.

— Тя е още дете — каза насмешливо Карълайн. — Ако сте женени от три години, значи е била на не повече от петнадесет или шестнадесет години тогава. Нямах представа, че харесваш деца.

— Тя е по-голяма, отколкото изглежда — защити я Бен.

— Люби ме, Бен, заради старите времена — изрече Карълайн настоятелно.

Тя беше убедена, че щом Бен се озове отново в леглото й, ще осъзнае какво губи и ще остави младата си съпруга.

— Съжалявам, Карълайн, не и този път. — И той се обърна, за да излезе.

— Бен, погледни ме!

Звук като от раздиране на плат привлече любопитството му и той се обърна, за да види какво е намислила Карълайн.

Тя беше хванала деколтето на роклята си и го беше раздрала, излагайки на показ пищния си бюст.

— Ако не се любиш с мене, ще викам, че си ме изнасилил. Помисли за последиците. Помисли за клюката и какво ще направи с реномето на семейството ти. Не искам много, само да се любиш с мене.

Умът на Бен заработи трескаво. Нямаше желание да се люби с Карълайн, но не искаше и името му да се влачи в калта. Австралия не беше толкова далече, че слуховете за „приключението“ му да не стигнат до семейството му. Деър щеше да го убие, когато научи, че брат му е бил обвинен в изнасилване… ако баща му не го убиеше най-напред. А Бен със сигурност не възнамеряваше да остава завинаги в Англия. Австралия беше домът му и той винаги беше смятал да се върне там, след като се насити на лесния живот във веселия стар Лондон. Но подвижният му ум беше вече намерил решение на дилемата.

— Любенето с тебе ще бъде истинско удоволствие, Каро, както винаги. — Лека усмивка заигра по устните му. — Съблечи се.

Карълайн писна възхитено и започна да хвърля дрехите си. Когато остана гола, се изтегна в цял ръст на леглото и му помаха с пръст. Никой от двамата нямаше и най-малката представа, че Тиа, все по-разтревожена от дългото отсъствие на Бен, беше започнала да го търси. Отваряше една по една всички затворени врати в къщата на семейство Фенмор, докато не стигна до стаята, където бяха Бен и Карълайн. Вслуша се за момент в гласовете, после предпазливо натисна дръжката на вратата и я отвори достатъчно, за да надникне вътре. Очите й се отвориха широко, когато видя голото тяло на Карълайн на леглото и Бен, надвесен над нея. После се обърна и тихо се отдалечи. Ако беше останала още малко, щеше да чуе как той със смях казва на Карълайн, че си тръгва. Че не иска да има нищо общо с нея. Че тя може да вика, че я е изнасилил, но ще й бъде трудно да убеди когото и да било в това, щом нападателя го няма и няма никакви доказателства, че е бил точно той.

Бен намери Тиа точно където я беше настанил. Извини се излиятелно, че я е оставил сама толкова дълго време, но не се впусна в обяснения. Когато предложи да си тръгнат, тя не възрази. Докато пътуваха към дома, тя беше мълчалива и дистанцирана, но Бен не го забеляза; още се ядосваше на дръзката постъпка на Карълайн. Когато накрая си спомни, че Тиа е до него, вече бяха на няколко пресечки от дома му.

— Благодаря ти, Тиа.

— За какво? — запита тя намусено.

Радваше се, че й е дал време да помисли, защото имаше да крои планове.

— Че се държа като дама тази вечер. Беше изключителна.

Тиа отвори уста, за да изплюе някаква язвителна забележка, но възражението й беше изпреварено от внезапното друсване на каретата, в която пътуваха.

— Ка… какво има?

Бен се подаде от прозореца, за да пита кочияша, когато вратата се отвори и той се намери издърпан навън.

— Какво, по дяволите… Това обир ли е?

Двама мъже с цепеници го нападнаха едновременно. Кочияшът, вече ударен по главата, се въргаляше на земята. Беше късно, улиците бяха безлюдни.

— Това е жената, която търсим — излая един от мъжете, давайки знак на партньора си да издърпа Тиа от каретата.

— Оставете я, тя няма никакви ценности — извика Бен. — Вижте в джобовете ми, ако искате, а после си вървете.

Те не обърнаха никакво внимание на думите му, издърпвайки Тиа от каретата. Тя се бореше и бълваше ругатни, каквито никоя дама не изричаше.

— Я, чуваш ли това, Кребс? Сигурен ли си, че това е жената? Не ми се ще да ми нашарят задника, че съм отвлякъл друга.

— Не само ще ти го нашарят, ами и нещо повече, ако не си затвориш плювалника. Знаем какво ни е поръчано.

— Да, аз я държа, ти се оправи с тоя.

Това бяха последните думи, които изрече. Докато изблъскваше диво борещата се Тиа, той се натъкна на Бен, който чакаше точно такава благоприятна възможност. Добре осведомен за опасностите на лондонските улици, той никога не излизаше от дома без оръжие. Същото беше и в Австралия, където разбойниците скитаха из храсталаците и често нападаха, без да са били предизвикани. Ножът беше скрит в ботуша му и той го извади моментално, когато разбойникът го бутна. Тъй като онзи, който държеше Тиа, беше по-наблизо, той пръв почувства ухапването на студената стомана. Строполи се, стиснал корема си, и веднага я пусна.

— Връщай се в каретата, Тиа — викна Бен, обръщайки се към втория нападател.

Но онзи беше страхливец, веднага забеляза едрия ръст на Бен, опасния блясък в очите му и реши да не рискува. Партньорът му вече лежеше мъртъв или умиращ, а на него не му се искаше да го сполети същата съдба. Ако богаташът, който им беше платил, реши да го намери, за да си отмъсти за провалената мисия, винаги можеше да изчезне сред лондонските отрепки, където никой никога нямаше да го намери. Той се обърна и побягна.

Ако беше сам, Бен нямаше да се поколебае да го подгони. Но трябваше да мисли за безопасността на Тиа. Кочияшът се размърда и той му помогна да се изправи. Бутна го вътре в каретата при Тиа. Скочи на мястото му и подкара конете. Вътре Тиа беше твърде зашеметена, за да помръдне или дори да проговори. Очевидно тези двама мъже търсеха нея и Бен щеше да загуби живота си, ако не беше достатъчно умен, за да носи оръжие. Може би следващия път нямаше да има такъв късмет. Тя знаеше точно какво трябва да направи. Трябваше да направи така, че да няма следващ път.

Разстоянието до дома на Бен беше малко и преди Тиа да протестира, той я извади от каретата и я внесе вътре. Остави я да стъпи на пода едва когато се озоваха в стаята, която тя заемаше.

— Добре ли си? Онези мъже не са те наранили, нали?

— Не, добре съм — каза тя леко задъхана. — Благодаря, Бен.

— Страхувам се, че едно „благодаря“ този път няма да свърши работа, Тиа. Искам отговори и ги искам сега. Онези мъже не бяха крадци; търсеха тебе. Защо, Тиа? Какво искаха от тебе?