Кони Мейсън
Смела любов (21)

20

Както се оказа, не стана нужда да пращат някого за Робин. Робин и Деър нахлуха през предната врата, докато Кейси и Тиа обсъждаха как да ги повикат.

— Опасността мина — възкликна ликуващо Деър, докато изкачваше тичешком стълбите. — Къде са всички? Реката преля, но торбите с пясък издържаха.

Кейси и Тиа се появиха на най-горното стъпало.

— Наистина ли свърши? — запита Кейси, прегръщайки Деър. — Ами къщата и посевите?

Къщата е под шест инча вода, горе-долу като имението Пенрод, но щетите са минимално. Колкото до посевите, онези до реката са изгубени, но по-далечните ниви не пострадаха. Животните бяха отведени на по-високо още преди дни и повечето са добре.

— Слава богу.

Благодарната въздишка на Кейси бе сподавена в рамото на Деър, когато той обви мощните си ръце около нея и я прегърна здраво. Скоро трите им деца дойдоха с гръмки викове, за да приветстват баща си, и за няколко минути в къщата стана истинска лудница, докато Робин и Тиа ги наблюдаваха развеселено.

Внезапно Робин се намръщи и запита:

— Къде са Кейт и Моли?

Кейси и Тиа размениха погледи, от които кръвта на Робин се смръзна.

— Какво има? Нещо случило ли се е? По дяволите, някой ще ми каже ли какво става!

Кейси докосна успокоително ръката на Робин.

— Кейт ражда, Робин. Тъкмо щяхме да пратим някого да те доведе, когато пристигнахте с Деър.

Облекчение се разля из тялото му.

— Някой отиде ли да доведе доктора?

— Съмнявам се, че ще пристигне навреме — каза Деър, както винаги практичен. — Калта е до колене и вероятно пътищата са непроходими.

— Ще направя всичко, което ми е по силите, Робин — увери го Кейси. — Родила съм три деца, в края на краищата, а Кейт е силна жена. Не смятаме, че ще има усложнения.

— Очаквахме детето едва след няколко седмици — изрече обезпокоен Робин. — Разбира се, знам, че ще направиш най-доброто за Кейт, но не мога да не си спомня колко се измъчи, когато роди Моли.

Деър сподави една усмивка.

— Ако си спомням правилно, ти се закле никога повече да не подлагаш Кейт на това.

Робин се изчерви и призна:

— Така и правех, но Кейт имаше други идеи. Обикновено става каквото тя пожелае.

— Иди при нея, Робин, сега тя има нужда от тебе — подкани го Кейси.

Преди Робин да мине край тях, за да иде при Кейт, Бен влезе в къщата, изненадан да види, че Робин и Деър са пристигнали пред него. Когато реката преля, той ги очакваше да дойдат в имението Пенрод, за да се видят със семействата си, но те бяха дошли толкова бързо, че той се уплаши да не би да се е случило нещо.

— Деър, Робин, какво има? Реката преля, дъждът спря, торбите с пясък задържаха по-голямата част от водата далече от нивите. Как е положението при тебе, Деър?

— Всичко е наред, братче — ухили се Деър. — Щетите са малки. — Сивите очи огледаха раздърпания Бен от глава до пети. — Изглеждаш ужасно.

— И ти щеше да изглеждаш така, ако беше плувал в беснееща река, придошла от дъждовете. Изпитанието на Тиа и Моли беше по-тежко от моето, но изглеждат много по-добре от мене. Което говори много за така наречения слаб пол.

Като чу загадъчните думи на Бен, Робин се извърна с лице, овладяно от шок и ужас.

— Какво Моли? По дяволите, Бен, какво се е случило, а ти не ми казваш? — Тогава се обърна към Тиа, забелязвайки едва сега синините и драскотините по безупречната й кожа. Бледността й, подчертана от тъмните петна под очите, даваше безмълвно доказателство за преживяното от нея. — Някой ще ми обясни ли!

Бен се размърда неловко.

— Съжалявам, Робин, мислех, че знаеш. Моли е много добре, или поне беше, когато излязох оттук малко по-рано. Тя падна в реката и Тиа скочи след нея. Това беше най-смелото нещо, което някога съм виждал човек да прави.

— Боже господи — изрече благоговейно Деър, поглеждайки към Тиа с ново уважение. — Как стана?

Не можейки да изрече и една дума, Робин просто се втренчи в Тиа, смаян, че такова дребничко създание е могло да оцелее в развилнялата се река и в същото време да спаси детето му.

Бен разказа колкото можа по-накратко за случилото се в реката, умишлено подценявайки собственото си участие, докато в същото време подчертаваше херкулесовите усилия на Тиа да спаси малката Моли. Всички очи се обърнаха към Тиа, но Робин изрази това, което всички усещаха в сърцата си.

— Не мога да ти благодаря достатъчно за това, което си направила за семейството ми, Тиа. Докато съм жив, никога няма да изпитваш липса на приятел или каквото и да било друго, от което се нуждаеш. И ако Бен не се отнася добре към тебе, само ми кажи и ще оправя положението.

— Направих това, което трябваше да направя — каза Тиа, смутена от шума, който се вдигна около героичната й постъпка. — Кейси би постъпила точно така, ако беше видяла Моли да пада в реката.

— Въпреки това ти си смела жена и Бен е късметлия, че те е открил.

— Аз съм щастлива, че го намерих — отвърна тя с блеснали очи.

Разговорът беше прекъснат от стенание, идващо иззад затворената врата малко по-нататък по коридора.

— Кейт! — извика Робин. — Идвам, любов моя.

Деър го изгледа развеселен. Спомни си колко беше нервен самият той, когато се роди Луси. Тъй като не беше присъствал на раждането на първия си син, всичко беше съвсем ново за него. Но когато третото му дете се появи, вече се чувстваше напълно способен да се справи разумно. Робин обаче изглеждаше също толкова тревожен и угрижен, както когато се беше родила Моли. Деър погледна към Бен и се запита как ли ще реагира малкият му брат, когато дойдеше време да се роди първото му дете. Сигурно щеше да се разпадне, помисли Деър, забелязвайки как пребледня Бен, когато стоновете на Кейт стигнаха до ушите му.

Кейси се зае веднага. Раждането не беше лесна работа, но тя беше готова да направи всичко необходимо за здравето на детето и майката.

— Деър, Бен, помогнете ми. Намерете малко сухи дърва и запалете печката. Ще имаме нужда от чиста гореща вода, много вода. Тиа, занимавай децата, не искам да ми се мотаят наоколо.

— Моята съпруга началничка — изви очи нагоре Деър и се усмихна снизходително на Кейси.

Любовта му към нея като че ли нарастваше с всеки изминал ден, страстта му по червенокосата, зеленоока магьосница, за която се беше оженил, още беше жива и намираше съвършено удовлетворение. Хвърляйки й поглед, изпълнен със страстно обещание, той с готовност се зае да изпълни поръчката й.

Бен поизостана, надявайки се да поговори с Тиа, когато Кейси и Деър се отдалечат.

— Тиа, почакай — каза той, когато тя се обърна, за да последва Кейси. — Добре ли си? Очаквах да те намеря на легло, да се възстановяваш от изпитанието.

Тя се усмихна окуражаващо.

— Ще трябва нещо повече от няколко синини, за да остана на легло. Деър е прав, ти си онзи, който изглежда ужасно.

Дръзкият й отговор успокои страховете на Бен, но не удовлетвори нуждата му да остане насаме с жената, която обичаше.

— Ще се почувствам много по-добре, когато останем сами и мога да ти покажа колко много означаваш за мене и колко се изплаших, когато те видях в реката. Скоро, скъпа, скоро ще бъдем пак сами и ще поговорим за женитбата. Този път няма да приема „не“ за отговор.

Той я привлече в обятията си, устните му плениха нейните и започнаха да обсипват всяка частица от тях с нежни ласки. Изведнъж слънцето проникна през разкъсаните сиви облаци, прокарвайки по вълнистите ниви дълга, лениви пръсти от светлина която проникна през прозорците, обхващайки ги в златист ореол. Сякаш бог благославяше техния съюз. Тиа отвърна ентусиазирано на целувката на Бен и той щеше да я грабне на ръце, и да я отнесе в спалнята й, ако Деър не беше извикал от долния етаж:

— Идваш ли, братче? Тиа не може да ти устои.

Усмихвайки се плахо, Бен я пусна, целуна я бързо и хукна към брат си.

Няколко часа по-късно Кейт още не беше родила. Бен и Деър седяха на масата, пиеха силен чай и се вслушваха в стоновете й, които се носеха от далечния край на коридора. И двамата бяха ужасно уморени, но осъзнаваха, че не могат да разберат страданията на Кейт. Тиа приспиваше децата, а Робин не се беше отделил от съпругата си още откакто беше започнало изпитанието й. Кейси действаше като акушерка и се приготвяше за раждането. Бяха пратили да повикат доктор Проктър, но не се знаеше дали ще успее да пристигне навреме.

— По дяволите, винаги ли става така? — запита Бен, прокарвайки дългите си пръсти през тъмната си коса.

— Напомняш ми на Робин, когато се роди Моли — забеляза сухо Деър. — Закле се, че никога повече няма да кара Кейт да минава през такова изпитание.

— И какво стана?

Бен не беше просто любопитен, а се интересуваше наистина, защото предполагаше, че някой ден двамата с Тиа ще имат свои деца.

— Подозирам, че Кейт има да каже нещо относно решението. Точно като Кейси, и тя сигурно е решила, че едно дете не е достатъчно. Й Кейт, и Кейси са силни жени, решават самостоятелно, подозирам, че и с Тиа е така. Имахме голям късмет с жените си, братче.

Точно тогава още един мъчителен стон долетя откъм затворената врата и Бен стовари юмрук по масата, вземайки внезапно решение.

— Няма да подлагам Тиа на такова нещо. Нямам нужда от деца, за да бъда щастлив. Всичко, от което имам нужна, е Тиа.

Извънредно развеселен, Деър се подсмихна.

— Повечето мъже искат поне едно дете. Това е свързано с мъжкото его и схващането, че да създадеш човек, подобен на тебе, засилва мъжествеността.

— Дяволите да я вземат мъжествеността! Нямам нужда от дете, за да я потвърждава. Не искам деца заради каквото и да било. Тиа е всичко, от което се нуждая, за да бъда щастлив.

Деър познаваше брат си достатъчно добре, за да разбере, че тези думи са породени от изтощението, от страха, че може да загуби Тиа, и защото чуваше стенанията на раждащата Кейт. Заподозря, че Тиа ще промени решението му, щом се оженят. Жените си имаха начини да накарат мъжете да правят каквото пожелаят. Но Тиа, която спря пред вратата навреме, за да чуе последното избухване на Бен, мислеше само за детето, което растеше в корема й, и за яростните думи на Бен против бащинството. Искаше да избяга и да се уедини в стаята си, където можеше да размисли над своя избор сега, когато беше чула стряскащото мнение на Бен за децата. Но, от друга страна, тя си спомни защо е слязла, изправи тесните си рамене и влезе в стаята.

Деър я видя пръв и скочи.

— Кейт добре ли е?

Тиа се усмихна слабо.

— Добре е. Дойдох само да ви кажа, че много скоро ще роди.

В същото време един заглушен вик се разнесе по коридора и достигна до ушите им. Тримата се втурнаха към вратата и се заслушаха. Викът беше последван от удивително силен плач и по лицата им се изписаха усмивки, Робин изскочи от стаята на Кейт с уморено, но лъчезарно лице.

— Имам син! Едър и здрав, цял бащичко. — Гърдите му като че ли се издуха пред очите им. — Кейт се справи чудесно.

После той се обърна и хукна обратно към стаята на Кейт.

— Слава богу — каза Деър с очевидно облекчение. — Сега, когато всичко е наред, вече ще си легна. Не знам откога не съм бил толкова изтощен.

— Дяволски добра идея — съгласи се Бен, хвана Тиа през кръста и я побутна към спалнята им.

Тиа тръгна нерешително. Думите на Бен за децата още отекваха кухо в ушите й. Защо не можеше и той да се радва като нея на бременността й?

— Най-после — каза той, след като вратата се затвори зад тях. — Мисля, че страдах достатъчно заедно с Кейт. Не искам да те излагам на такова изпитание.

Тиа не каза нищо, когато Бен започна да съблича влажните си дрехи.

— Мокър съм до кости, скъпа, ще ми изсушиш ли гърба? — запита той.

Подаде й кърпата, която лежеше наблизо, и се обърна с гръб към нея. Тиа взе кърпата и започна енергично да търка твърдите повърхности на раменете и горната част на тялото му. Той се обърна изведнъж с лице към нея. Тя покорно започна да търка мускулестите му гърди, покрити с тъмни, къдрави косъмчета. Той изглеждаше як, слаб и жилест. Очите й се впиха в издълженото му, стройно тяло. Виждаше бронзова статуя, силен и мощен мъж, когото обичаше независимо от всичко.

— Когато ме погледнеш така, Тиа, ми се дощява да те метна на леглото и да те любя буреносно.

Тя се изчерви и вдигна очи.

— Не мисля…

Той смъкна панталоните си.

— Изсуши ме, скъпа.

Тиа се задъха. С бавни, колебливи движения тя започна да смъква кърпата по-надолу, още по-надолу. Когато стигна до слабините му, ръцете му хванаха нейните и спряха движението им.

— Тук, скъпа, спри тук.

Той взе кърпата от ръцете й и я хвърли настрана. Пръстите й докоснаха набъбналата гола плът. Бен изпъшка и се втвърди веднага.

Хващайки ръката й, той я обви около ерекцията си. Сведе глава и топлите му устни докоснаха чувствителните до болка ъгли на устата й, очите и върха на носа й. Стресът от неотдавнашната й среща със смъртта се виждаше в торбичките под очите и в бледността на кожата й. Бен знаеше, че трябва да я остави да си почине, но не можеше да се въздържи. Едва не я беше загубил и отчаяно искаше да я има в прегръдките си, да я притежава по най-първичния начин.

Очите на Тиа блеснаха и тя облиза устни. Затаи дъх и бавно раздвижи ръка нагоре-надолу по набъбналата плът на Бен, създавайки триене, което едва не го накара да избухне сляпо и безнадеждно.

— Господи!

Той отхвърли ръката й, дръпна я в обятията си и я задържа, докато се бореше да възстанови самообладанието си. Дишаше накъсано, гърдите му се вдигаха тежко; беше стиснал зъби в агония, докато се мъчеше да овладее тялото си.

— Подлудяваш ме, скъпа, но сега съм добре. — Ръцете му се преместиха към деколтето й и копчетата на корсажа. — Искам те гола.

Тиа понечи да протестира, но мисълта отлетя, когато неговите пръсти полека започнаха да откопчават копчетата и смъкнаха корсажа от раменете й. Той се намръщи на синините, които разваляха деликатната й кожа, и целуна всяка поотделно. Омаяна от докосването на топлите му устни до нейната плът, Тиа не разбра, че Бен я е съблякъл изцяло, докато ръцете му не слязоха надолу, за да обхванат седалището й и да я притиснат към твърдата дължина на възбудата му. Когато я грабна на ръце и я отнесе в леглото, тя най-накрая си възвърна дар слово.

— Бен, чакай, има нещо, което трябва да обсъдим.

— Как? Не може ли да почака?

— Не, трябва да го кажа.

— Остави го за после, скъпа, не мога да мисля, преди да съм се любил с тебе. Имам нужда от тебе, Тиа, сега, винаги… завинаги. Обичам те.

Ще обичаш ли и нашето дете? Безмълвната молба отекна в мозъка й.

Очите му се спуснаха по голото й тяло.

— Ти си невероятно красива, Тиа. Имаш повече смелост и дързост в това малко телце, отколкото жена, два пъти по-едра от тебе. Страх ме е да си помисля, че едва не те загубих. — Той се плъзна надолу по нея, привличайки я в обятията си. Тогава обхвана гърдите й и леко подразни зърната с палец. — Станали са по-големи, скъпа. Винаги съм смятал гърдите ти за съвършени, но сега са нещо много повече.

Тиа замря, осъзнавайки, че това е уводът, който й трябваше, за да каже на Бен за детето. Но когато устата му проправи влажна пътека по гърдите й и пое първо едното зърно, а после другото и ги засмука, всяка свързана мисъл излетя от главата й. Тя можеше само да чувства и да реагира, водена от някаква неосезаема сила, толкова мощна, че не можеше да се бори с нея. Невероятна топлина се разливаше в набъбналите й гърди и по вътрешната повърхност на бедрата й и тя въздъхна и се загърчи, когато той продължи да целува и защипва зърната й и да я гали между краката. Облизваше, вкусваше и плъзваше дългите си загорели пръсти в копринената й топлина.

Тя изстена от удоволствие и звукът пришпори Бен; той я обърна леко по корем и я накара да се изправи на колене. Главата й се обърна, тя не беше сигурна какво става.

— Не се плаши, скъпа, това е само още един начин да се любим.

Той се премести зад нея, докато тя се крепеше на колене и лакти, усещайки се уязвима и незащитена в тази абсурдна поза. Тогава тя почувства как твърдата му плът навлиза в отвора й. Хващайки седалището й, той започна да влиза и да излиза… дълбоко, толкова дълбоко, че тя усети как докосва душата й.

— Бен, о, боже!

И тя отвърна на тласъка му.

Тогава той започна отново да се движи, да влиза и да излиза, хълбоците му се притискаха към мекотата на седалището й. Тя чувстваше топлите му устни на врата си, на раменете и гърба, а в същото време натискът в нея нарастваше. Когато той посегна, за да погали мъничката пъпка на нейното удоволствие, кулминацията й настъпи веднага, избликвайки отвътре, за да се разсипе в ярки парченца величествен екстаз. Тя зачака Бен да я последва, но се изненада, когато той я обърна и спря. Зачака търпеливо тя да се върне към действителността, прегръщаше я и я галеше нежно, шепнейки й еротични думи, предназначени да успокояват и възбуждат. Очите на Тиа се разшириха, когато той се наведе над нея и отново започна нехайно да я възбужда.

— Бен, ти…

— Не се тревожи за мене, скъпа, само се съсредоточи върху това, което правя.

Придвижвайки се надолу по тялото й, той разтвори краката й и коленичи между тях. Отправи й дяволита усмивка и сведе глава. Тиа трепна силно, когато устата му я намери. Езикът му започна да върши чудеса и скоро Тиа политна към нова кулминация. Миг преди да се разпадне, той се плъзна нагоре и навлезе мощно в нея. Силните му тласъци отведоха и двама им към пределите на човешката издръжливост и този път той остана с нея докрай. Когато контракциите й започнаха, собствената му кулминация заизпраща вълна след вълна от невероятно удоволствие през цялото му тяло. Викът на върховната му наслада се сля с пронизителното радостно възклицание на Тиа.

Минаха няколко минути, преди някой от двамата да заговори. Бен пръв изрази чувствата си.

— Не мога да си представя по-голямо щастие от любенето с тебе… завинаги, до края на живота ми. Само ние двамата, Тиа, заедно… завинаги.

Сърцето й се изпълни с радост, а после също така бързо се сви от съжаление. Да не би Бен да искаше да каже, това, което тя си мислеше, че иска да каже? Бяха ли децата нещо, от което лесно би могъл да се лиши? Щеше ли да се ядоса, когато разбере, че е бременна?

— Ще се грижа за тебе, скъпа. Пропуснах този път, но следващия път и по-нататък ще взема предпазни мерки. Не искам да страдаш заради мене. Ти си толкова дребничка, че никога няма да си простя, ако умреш, докато ми раждаш дете. Надявам се и ти да мислиш така.

Тиа преглътна буцата, заседнала на гърлото й.

— Не искаш ли деца, Бен?

Искайки да направи решението си по-малко болезнено за нея, той отвърна:

— Не особено. Имам достатъчно племенници и не ми трябва собствено дете, за да доказвам мъжествеността си. Ти си всичко, от което имам нужда, Тиа. Всичко, което искам. Ще се оженим веднага щом стигнем в града и намерим свещеника.

Бен не искаше деца! Тази мисъл я зашемети. Това променяше всичко. Тя имаше нужда от малко време, за да помисли. Да реши какво да прави. Щеше ли Бен да се разсърди, ако тя се омъжи за него бременна? В края на краищата, не го беше направила сама. Но определено нямаше да му каже сега, не и щом той беше така категоричен, че не иска деца. Може би щеше да намери начин да промени мнението му. Да, реши Тиа, унасяйки се в сън. Щеше да изчака по-благоприятен момент, за да каже на Бен за тяхното дете.

— Какво искаше да ми кажеш? — запита той, внезапно спомняйки си, че Тиа имаше да обсъди с него нещо важно.

— Н-нищо. Много съм уморена, не мога да мисля.

Изражението на Бен стана озадачено, но после се отпусна, докато той наблюдаваше как Тиа се унася в сън. Усмихна се, прегърна я здраво и скоро я последва в обятията на благословената дрямка.

 

 

Веднага започнаха да разчистват следите от наводнението. Деър, Кейси и децата им заминаха на следващия ден за собствената си ферма. Робин и Кейт останаха с Моли и новороденото, което нарекоха Маркъс гой. Кейт беше все още твърде слаба, за да я местят, а и Моли не се беше възстановила след преживяното в реката. След дни къщата беше напълно почистена от калта и отпадъците, животът полека се връщаше в нормалното си русло. Робин искаше да се върнат в Батхърст, в дома си, но Кейт трябваше да се възстанови, за да пътува, затова той помагаше на Бен в имението Пенрод. Един ден, докато караха стадо овце по съседните хълмове, Бен получи шока на живота си.

Бяха спрели да си починат под сянката на едно дърво, когато Робин запита:

— Кога ще се ожените с Тиа?

— Скоро — отговори Бен. Разчистването след наводнението отнемаше почти цялото им време през деня, но той предполагаше, че пътищата вече са проходими, защото от няколко дни не беше валяло. Прекарваше всяка нощ в леглото на Тиа и беше сдържал обещанието си за предпазните мерки. — Ще поговоря с Тиа за това още тази вечер. Работата ни тук напредва добре, ще мога да отсъствам за малко.

— Ако бях на твое място, нямаше да губя време — изрече загадъчно Робин.

Бен го погледна любопитно.

— Какво трябва да означава това? Знаеш, че смятам да се оженя за Тиа. Винаги съм искал да се оженя за нея.

Робин го изгледа строго.

— Преди или след като се роди детето ти?

— Не смятам да имам деца — вдигна рамене Бен, — затова въпросът е неуместен.

За момент Робин изглеждаше зашеметен. Възможно ли беше да не е разбрал правилно думите на Кейт? Беше му казала, че Тиа носи дете от Бен, че самата тя й го е признала онази вечер, след като Моли едва не се беше удавила. Тогава му хрумна друга мисъл. Тиа казала ли е на Бен? Ако не е — защо? Да родиш дете от някого не беше нещо, което да може да се крие вечно. Той реши да подтикне съдбата.

— Какво мисли Тиа по този въпрос?

— Тя иска това, което и аз.

— Питал ли си я?

— Разбира се. — Той се замисли. — Е, не точно. Но й казах какво мисля по въпроса.

Робин изпъшка.

— Проклет глупак! Нищо ли не си научил от мене и Деър?

— За какво, по дяволите, ми говориш?

— Много късно е да вземаш решения за деца.

— Как така да е много късно? Вече използвам предпазни мерки и… — Той млъкна внезапно. Объркано изражение се появи на лицето му и той притихна. — Господи! Да не би да искаш да ми кажеш, че Тиа е… че носи моето дете?

Робин кимна мъдро.

— Тя нищо ли не ти е казала?

— Нищо. И до известна степен не я обвинявам, не и след като казах, че не искам деца. Защо последен разбирам? Аз, бащата! Предполагам, всички вече знаят, че ще ставам баща — добави той огорчено.

— Не всички. Тиа е казала на Кейт, а тя решила, че няма нищо нередно да ми каже. И двамата естествено предположихме, че Тиа вече ти е казала. За бога, Бен, ако причиниш на това чудесно момиче някакви неприятности заради това, ще те пребия. Да имаш деца е естествената кулминация на любовта и една от най-големите радости в живота. Само егоистичните глупаци не искат деца.

Когато Бен видя, че Робин няма да престане, го прекъсна:

— Не че не бих искал деца от Тиа, но се страхувам, че тя не е достатъчно силна, за да ги роди. Ще умра, ако я загубя при раждане. Тя е толкова дребничка, а аз съм едър. Ами ако…

— Твърде късно е за предположения или упреци, Бен. Природата си има начин да се погрижи за нещата. Ако бях на твое място, щях да намеря Тиа и да изясня нещата с нея.

— Прав си, приятел — съгласи се Бен, все още зашеметен от вестта, че ще стане баща.

Би трябвало да извие прелестното вратле на Тиа, че беше казала на всички освен на него за бременността си. Тогава една ужасна мисъл го накара да изпъшка. Тя беше скочила в реката, знаейки, че носи дете!

 

 

Тиа погледна през прозореца може би за стотен път. Напоследък много малко се виждаше с Бен, а когато той идваше нощем при нея, се любеха до припадък и той веднага заспиваше. Винаги излизаше рано на следващата сутрин, преди тя да се събуди. Належащият проблем, който я преследваше, още не беше разрешен, но тя не можеше повече да чака. Когато се върнеше тази вечер, възнамеряваше да му каже, че е бременна. Ако той кажеше, че не иска деца, тя щеше да замине. Деймиън й беше оставил наследство и нямаше нужда от поддръжката на Бен.

Имаше нужда от любовта му.

Тогава го видя да влиза в двора и мислите й се разпиляха.

Бен прибра коня си в конюшнята и побърза към къщата. Лицето му беше строго, изражението му решително. Тиа го чакаше на вратата.

— Бен.

— Тиа.

Проговориха едновременно. Бен се вгледа в лицето й, преди погледът му да се плъзне надолу по тялото й, като се спря за миг на леката издутина на корема й. Защо не го беше забелязал досега? И гърдите й. Беше забелязал наскоро, че са по-закръглени. Накани се да отвори уста, но видя прислужниците, които правеха нещо наблизо, и размисли. Хващайки я за ръка, я поведе към стълбите.

— Бен, какво има? Къде ме водиш?

— Трябва да поговорим насаме.

Когато влязоха в тяхната стая, той затръшна вратата и се обърна, за да я изгледа строго. Горчивина се събра в устата й. Разбрал ли е? Сърди ли се? Лицето му беше като от гранит. Очите му се спуснаха към корема й.

— Защо не ми каза? — Срещна погледа й. Неумолимо вдигна вежда. — Смяташе ли изобщо да ми кажеш?

— Ти не искаш деца — възкликна Тиа. — Така ми каза.

Той изстена. Бурни, безумни чувства се носеха в главата му. Да не иска деца от нея? Какъв невероятен идиот трябва да е бил.

— Мислех за тебе, когато го казах. Не исках да страдаш като Кейт или да умреш като някои други жени. Може би съм бил егоист да те искам само за себе си, но не е защото не обичам деца. Виж се, толкова си дребничка, че ще се мъчиш ужасно, ако родиш дете от мене.

— Няма как да го знаеш — изрече Тиа, виждайки нещата по-ясно. — Освен това, вече е късно. Детето ти ще се роди след шест и половина месеца.

— Трябваше да взема предпазни мерки още от самото начало — заоплаква се Бен, представяйки си всички ужасни неща, които биха могли да се случат на Тиа по време на раждането. — Защо чака толкова време, за да ми кажеш? Какво щеше да правиш, ако те бях отхвърлил, защото си бременна?

Тиа сведе глава. Думите й бяха толкова тихи, че Бен трябваше да се наведе, за да ги чуе.

— Щях да замина и да отгледам детето си без тебе. — Вдигна глава и го погледна право в очите. — Още мога да го направя.

— Как ли пък не! — изрева той. — Щом ще раждаш моето дете, ще бъда до тебе и ще го отгледаме заедно. И ще те пазя от неприятности. Имаш склонност да се забъркваш в ужасни каши. Някой трябва да се грижи за тебе.

Тиа си пое дъх, цялата разтреперана.

— Наистина ли? Нямаш нищо против да станеш баща?

— Не и ако ти си майката. Честно казано, скъпа, във възторг съм. Но не казвай на Деър или на Робин. Ще ме подиграват до безкрайност. Вече ги чувам: „Заклет ерген се влюбва, жени се и става баща, след като се е клел никога да не прави някое от гореспоменатите неща.“ По дяволите, ще си умрат от смях.

Тиа се хвърли в ръцете му.

— О, Бен, не мисля, че някога съм те обичала повече, отколкото в този момент. Страхувах се, че не искаш нашето дете.

— И аз се страхувах да не те загубя. Още ме е страх. Няма да се успокоя, докато не видя това дете в ръцете ти. Обещай ми, скъпа, обещай ми, че ще се грижиш за себе си. Ти си толкова смела, скъпа моя, толкова смела, дръзка и дива като тази сурова нова земя, от която децата ни ще бъдат част.

— Обещавам, Бен, стига да ме обичаш.

Бен се ухили дяволито, докато разкопчаваше копчетата на корсажа й.

— Лесно е да те обичам.

— А ще ме обичаш ли и когато коремът ми стигне дотук? — И тя протегна ръце пред себе си, описвайки кръг.

— Дори тогава.

 

 

И времето беше на тяхна страна. Днес беше сватбеният ден на Тиа. Топлото, доброжелателно слънце грееше благославящо над имението Пенрод, докато Тиа се подготвяше за най-важния ден от живота си. След като беше научил за детето, Бен беше настоял веднага да се оженят. Но минаха почти две седмици, преди да поканят свещеника да дойде в имението Пенрод, за да ги венчае. Семейство Пенрод беше от видните членове на общността и имаше много високопоставени приятели. Къщата гъмжеше от приятели, съседи и висши сановници. Тиа научи с известно страхопочитание, че самият губернатор Макуори е бил поканен, и макар че не можа да дойде заради неотложни ангажименти, беше изпратил един магистрат да го представлява.

Деър беше предложил да отведе невестата до олтара, а Кейси прие с голямо желание молбата на Тиа да й бъде шаферка. Робин беше кум, а Кейт, която още се възстановяваше след раждането, помагаше с вещи съвети за многото подробности около сватбата и приема. Тиа, която беше прекарала почти целия си живот без приятели, с изключение на донякъде съмнителното покровителство на Еднооката Берта, не преставаше да се учудва, че сега е благословена с такова прекрасно семейство и внимателни приятели. И с Бен. Имаше ли жена, благословена с толкова любвеобилен, чувствителен, добросърдечен и красив мъж като Бен Пенрод? Сигурно нямаше.

Седнала пред огледалото, докато Кейси подреждаше светлата й коса в привлекателна прическа на темето, Тиа броеше благословиите си и благодареше на бога. Не усети слабата, замечтана усмивка, която караше ъглите на устата й да се извиват нагоре, докато Кейси не каза:

— Защо си така замислена, Тиа? Това трябва да бъде най-щастливият ден в живота ти.

Очите на Тиа се набръчкаха в ъглите и усмивката й стана по-широка.

— Никога не съм била по-щастлива. Нямах представа, че съществуват мъже като Бен. Толкова го обичам. — Ръцете й се стрелнаха към корема.. — Той толкова често ми казваше, че не е мъж за женене, че никога не съм си представяла, че един ден ще бъда негова съпруга.

Кейси се засмя възхитено.

— Тези думи са били само блъф. Знаех, че един ден той ще намери жена, на която няма да може да устои. Много енергично протестираше, за да го вземаме сериозно. Разликата между Бен и Деър е тънка, но няма да кажа истината, ако не призная, че Бен е много по-открит от Деър, Деър може да бъде мрачен, капризен и неумолим, докато Бен е слънчев по природа, топъл, забавен и великодушен. Знаеш ли, че веднъж той предложи да се ожени за мене, за да ме запази за Деър? Тази слънчева щедрост му е присъща, докато Деър трябва да полага усилия, за да постигне това. Макар да не са кръвни роднини с Робин, двамата повече си приличат, отколкото Деър и Бен. И тримата са красиви, чувствени мъже, но наистина мисля, че ти спечели най-много; само че не казвай на Деър, че съм го казала. За мене той е най-чудесният мъж на света.

— И аз така мисля за Бен. От него ще излезе чудесен баща.

— Ако прилича на Деър, така ще стане. Сигурно ушите им вече бръмчат от всички приказки, които изговорихме за тях. А сега е време да облечеш роклята. Деър ще дойде да те вземе всеки момент.

Кейси отиде до леглото и вдигна роклята, която Тиа трябваше да облече за сватбата. Отначало тя смяташе да сложи някоя от по-хубавите рокли от скромния си гардероб, но когато Бен отиде в града при свещеника, купи една прекрасна кремава рокля, която й отне дъха. С дълги ръкави и стегната талия, роклята оголваше раменете, а горната част на белите й гърди се издаваше изкусително над сърцевидното деколте. Роклята беше още по-красива от онази, която Деймиън й беше купил преди време за сватбата им. Вместо було, което не се намираше лесно в Парамата, тя носеше венец от цветя над русите си плитки.

— Изглеждаш като мечта — каза съвсем сериозно Кейси. — Бен е щастливец.

 

 

Бен се разхождаше нервно. Как, по дяволите, беше попаднал в такова безизходно положение? Брак! Тази мисъл го плашеше до смърт.. Да предложи брак на Тиа и наистина да се ожени — това бяха две съвсем различни неща. Той знаеше, че Тиа е единствената жена на света за него. Обичаше я всеотдайно, повече от живота.

Но брак? Беше толкова… толкова ограничаващо!

Дори не искаше да мисли за живот без Тиа. Тя щеше да роди неговото дете. Обичаше го. Той се беше борил със зъби и нокти за нея.

Брак. Беше толкова… толкова обезпокоително.

След няколко минути щеше да обещае да прекара остатъка от живота си с жената, която обичаше. Да я защитава, да се грижи за нея, да отглежда децата им в изпълнен с любов дом, осигурен от него.

Брак. Беше толкова… толкова плашещо.

Колко пъти всъщност беше предлагал брак на Тиа, преди тя най-накрая да се съгласи да стане негова съпруга? Вече не помнеше. Ако наистина не искаше да се жени за нея, нямаше да й го предлага. Когато я срещна, обетът му за безбрачие отлетя като пепел по вятъра. Желаеше я с изгаряща страст, която управляваше живота му и неизменно го подтикваше към непознатото; върховното предизвикателство на зрялата мъжественост.

Брак. Беше толкова… толкова окончателно!

Той беше готов.

— Какво става, старче, да не си размислил? — каза Деър.

Беше го наблюдавал как се разхожда напред-назад из стаята вече двадесет минути и не можа да не се пошегува.

— Не и ако става дума за Тиа.

— Позволено е, нали знаеш. Подозирам, че всеки мъж, който някога е заставал на твое място, е усещал студени тръпки в последния момент.

— Така ли беше с тебе?

— Ако си спомняш, се ожених за Марси Маккензи, преди да се оженя за Кейси, и нямаше по-нежелаещ младоженец от мене. Но когато се ожених за Кейси, бях повече от готов. Мислех я за мъртва. После я намерих отново в Англия и безкрайно се зарадвах. Тогава синът ни беше вече навършил една година.

— Спомням си сватбата на Робин — засмя се Бен. Двамата с Кейт повече или по-малко бяха накарани да се оженят от баща й. Предсмъртното желание на Уилям Маккензи беше да се оженят. Иска ми се да можех да видя фойерверките след сватбата, но винаги бих заложил на Робин.

— Аз пък залагам на Кейт — изрече усмихнат Деър. Споменът беше подействал точно както трябваше. Сега Бен изглеждаше много по-спокоен. — Още ли имаш съмнения за този брак?

Сивите очи на Бен заблещукаха весело.

— Не се съмнявам в брака, а в способността си да бъда такъв съпруг, от какъвто има Тиа. Тя заслужава най-доброто, Деър. Животът й не е бил никак лесен.

— Тя има най-доброто, братче — тупна го Деър по рамото.

Очите им, толкова подобни, се срещнаха и останаха така за един миг на съвършено разбиране, на какъвто само братята в близки отношения можеха да се радват.

— Време е, Бен, Деър. — Робин нахлу в стаята, възбуда струеше от думите му. — Гостите вече седнаха, свещеникът чака, времето е прекрасно. Бен, заклетият ерген и женкар, ще се присъедини към нас, простосмъртните, в един от най-красивите есенни дни в Нов Южен Уелс.

Деър и Бен размениха развеселени погледи.

— Ще доведа Тиа — каза Деър оставяйки брат си на съмнителните грижи на Робин.

Той го беше дразнил безпощадно от деня, когато научи, че приятелят му ще става баща.

— Да идем ли при свещеника? — запита Робин, отбелязвайки внезапната бледност на Бен. — Виж, приятел, не съм искал да те ядосвам. Като знаех, че светът губи един от най-отявлените си ергени, чувството ми за хумор само ставаше още по-, непоносимо. Не ми се връзвай. Тиа е чудесна жена, а ти си щастливец.

— Готов съм, Робин — изрече Бен, внезапно пожелавайки си церемонията да е свършила, гостите да са си отишли и да има Тиа само за себе си. — Шегите ти не ме дразнеха особено. Само се надявам ние с Тиа да сме толкова щастливи, колкото ти с Кейт и Деър с Кейси. Може да не го съзнавате, но и двамата ми давахте добър пример. Независимо дали вярваш или не, аз съм готов да поема цялата отговорност за съпруга и семейство. Забележително — изрече той замислено — как истинската любов побеждава дори най-нерешителния ерген.

Тиа стоеше на най-горното стъпало, положила треперещата си ръка на ръката на Деър. Той изглеждаше толкова красив, помисли тя, усмихвайки се на бъдещия си девер. Така мрачен, мистериозен, тих и надежден. И толкова приличащ на Бен.

— Готова ли си, Тиа?

Тя си пое дъх на пресекулки.

— Отдавна съм готова.

Деър се усмихна, потупа малката й ръка, стиснала неговата, и тръгна надолу по стъпалата. Стигнаха най-долното стъпало и спряха пред вратата на приемната. Всички глави се обърнаха към тях и краката на Тиа се разтрепериха. Деър усети нервността й и прошепна поощрително:

— Това са наши приятели. Бен гледа към тебе, усмихни се.

В мига, когато видя Тиа застанала на вратата заедно с брат му, всякакви съмнения относно брака излетяха от главата на Бен. Това беше жената, която обичаше, жената, с която искаше да прекара остатъка от живота си. Най-красивата жена, която някога беше виждал. Тя го погледна и освети стаята с лъчистата си усмивка. Обградени с дълги, гъсти мигли, очите й приличаха на екзотични скъпоценности на фона на сметанено бялата й кожа. Внезапно всички други в стаята престанаха да съществуват, когато тя тръгна полека към него.

— Господи, тя е невероятна — прошепна благоговейно Бен. Изглеждаше като видение на съблазнителна невинност в бежовата дантела, докато се носеше леко над застлания с килими под. Слънчевата светлина, струяща през прозорците, я обкръжаваше с контрастиращ ореол на чистота и красота. Бен беше пленен, очарован, увлечен наново от жената, която щеше да направи своя съпруга.

Тогава Деър положи малките, ледени пръсти на Тиа в голямата, загоряла ръка на Бен и се скри някъде. Остатъкът от кратката церемония мина като в мъгла. Бен предположи, че е отговорил както трябва и когато трябва, както и Тиа, защото скоро свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга и му даде позволение да целуне булката. Не му беше трудно да разбере какво се очаква от него, защото привлече Тиа в прегръдките си и я целуна с такъв ентусиазъм, че гостите заръкопляскаха. Засрамен, той прекъсна целувката, но отказа да пусне тънката талия на Тиа, докато гостите се тълпяха наоколо и им честитяха от сърце.

Приемът като че ли нямаше край. Всички се забавляваха толкова добре, че никой не изглеждаше склонен да си тръгне. Церемонията се беше състояла по обед и към седем часа Бен вече нямаше търпение да остане насаме с невестата си. Беше казал да занесат в спалнята им бутилка вино и лека вечеря, след като всички си отидат. Робин и Кейт с децата смятаха да придружат Деър и Кейси и да прекарат няколко дни у тях, преди да се върнат в собствената си процъфтяваща ферма в Батхърст. По време на продължителния им престой в Парамата присъдата на Големия Джон беше отменена и двамата с Лизи бяха изразили желанието си да се оженят в Батхърст, където смятаха да се установят.

— Повече не издържам, скъпа — каза Бен, докато отвеждаше Тиа към един усамотен ъгъл в стаята. — Искам да останем насаме.

— И аз искам да остана сама с тебе, но не можем да изоставим гостите.

— Да се обзаложим ли? Хайде.

Той я хвана за ръката и я дръпна през тълпата право към стълбите.

— Толкова скоро ли ни изоставяш, братче?

В гласа на Деър се долавяше едва потискан смях.

— По дяволите! — изсъска Бен под нос.

Деър умееше да привлече вниманието към тях. Заставяйки се да се усмихне, той се обърна към гостите:

— Моля, чувствайте се като у дома си. Ние със съпругата ми ще се оттеглим.

— Бен! — изпъшка Тиа и лицето й пламна. — Какво ще си помислят?

— Ще си помислят, че нямам търпение да остана насаме със съпругата си, и няма да сгрешат. Искам те сега, гола, в ръцете ми, в леглото ми.

Последните му думи бяха само за нейните уши, но не бе трудно да се отгатне значението им, защото пламналото лице на Тиа безмълвно свидетелстваше за нетърпеливата му страст.

— Лека нощ, братче — каза Деър, вдигайки чашата си към тях. — Погрижи се за прелестната си съпруга, аз ще се погрижа за гостите ти.

Посред смях и добродушни закачки Бен и Тиа избягаха на горния етаж в уединението на стаята си. Лицето на Тиа все още пламтеше, когато Бен затвори и заключи вратата.

— Не им вярвам — каза той, подпирайки един стол под дръжката на вратата. — Деър и Робин имат доста превратно чувство за хумор.

— Това беше ужасно грубо — изрече Тиа и се изчерви.

Не знаеше как да действа като съпруга, усещането още беше твърде ново. Бен се ухили.

— Пада им се, защото не си тръгнаха, когато трябваше. Остави ги, скъпа и се съсредоточи върху съпруга си. Сега за първи път ще се любя със собствена съпруга.

— Бен! — изпъшка Тиа ужасена. — Непоносим си!

— Да, и трябва да свикваш. Но сериозно, скъпа, ти си единствената жена, с която съм искал да се любя, от деня, когато се срещнахме. Единствената жена, с която съм се любил оттогава. Това не ти ли говори колко много съм се променил от дивите си дни в Лондон?

— Сериозно ли говориш? Ами ако се отегчиш от мене?

— Да се отегча ли! — Нисък гърлен смях се изтръгна от широките му гърди. — Може би ще ме вълнуваш, може би ще ме вбесяваш, но никога няма да ме отегчиш. Как да се отегча от такава невероятна малка вещица, която успява да се забърква в какви ли не приключения само докато мигна? Надарено, съблазнително момиче, което се забавлява да постъпва и да говори като хулиган. Не си ме заблудила нито за миг, скъпа. Всъщност ти си сладка, нежна и мила. Ужасно предизвикателна жена и изцяло моя.

Знойният му, замъглен поглед я галеше, обсебваше всеки пищен инч от съблазнителното й тяло. Тялото, което носеше неговото дете. И тя охотно, жадно се отдаде на непреодолимата власт на тези невероятни сребристи очи и се отпусна в прегръдките му.

Зацелуваха се жадно. Колко възхитително беше да чувства изкусителната си съпруга в обятията си, помисли разсеяно Бен. Неговата съпруга. Думата, която някога го плашеше, сега придаваше ново значение на живота му. Меките й устни се разтапяха под целувките му като топъл мед.

Той беше женен.

Тя го караше да се усеща изцяло мъж — див, страстен, способен да завоюва света. Той беше женен.

Ниско стенание отекна в гърдите му, когато нетърпеливите ръце на Тиа слязоха по корема му, за да намерят връзките на панталоните му. Тръпки на мъчителен възторг затанцуваха по гръбнака му.

— Вещица такава — изръмжа той. — Обърни се, нека да ти бъда камериерка.

— Само ако позволиш да ти бъда камериер.

С бавно, чувствено възхищение те съблякоха взаимно дрехите си. Скоро и двамата вече се задъхваха, ръцете им бродеха навсякъде, задържайки се на най-чувствителните места, които им даваха най-много удоволствие. Неговите устни се плъзнаха над оголеното й рамо, пленявайки розовото връхче на гърдата й. Той го засмука жадно.

— Люби ме, Бен! — възкликна Тиа, нямайки търпение да го усети в себе си.

— Търпение, скъпа. — Тялото й беше негово и двамата го знаеха. Той я занесе в леглото, плъзвайки се под чаршафите до нея. — Мислех, че първо ще хапнем.

— Не ми се яде.

Нейното желание беше толкова силно, че помежду им сякаш прехвърчаха искри. Бен изпъшка, тялото му вече пламтеше. Без да казва нито дума повече, той разтвори краката й и се плъзна между тях. Намръщи се, когато Тиа се противопостави.

— Не, искам да те яздя.

Еротичните й думи постигнаха желания ефект и отведоха Бен почти до ръба. Стиснал здраво зъби във върховно усилие да удържи стремежа си към екстаза, той се търкулна по гръб и намести Тиа отгоре си. Хващайки седалището й, той вдигна бедрата й и се плъзна дълбоко в нея. Беше огромен; Тиа затвори очи, прехапа устни и изстена в блажена агония. Той засмука зърната й и започна да я гали между краката със силните си загорели пръсти, докато тя отвеждаше и себе си, и него към кулминацията.

Беше диво съвкупление, страстта им беше като торнадо, виещо се, унищожаващо всичко по пътя си, довеждайки ги до най-съвършения екстаз, който някога бяха преживявали. Бен беше вцепенен, замаян и невероятно заситен.

Той беше женен.

И това му харесваше.