Кони Мейсън
Смела любов (19)

18

Бен щеше да тръгне след нея, но Меган го докосна леко по ръката и изрече:

— Остави я. Не сме говорили отдавна, имаме толкова да си наваксваме. Тя ми изглежда разглезено малко момиченце.

— Права си — съгласи се Бен, мислейки, че Тиа наистина действаше като разглезено дете.

Беше й предложил своята любов, живота си, всичките си светски блага, а тя беше вирнала презрително нос пред почтеното му предложение. Нямаше сега да й угажда и да тича подире й като оглупял младок. Не му отиваше да се търкаля в нечии крака.

— Ела да пийнем чаша чай и ще ми разкажеш всичко за Ирландия.

Ето, помисли той победоносно, това би трябвало да покаже на Тиа, че не може да го води за носа.

Меган се усмихна подкупващо, хвана го под ръка и го поведе към близката чайна. Насаме с Бен, това беше точно както преди. Тя беше напълно уверена, че може да го накара да забрави любовницата си.

Тиа погледна назад само веднъж, преди да влезе в бакалията малко по-надолу. Съжали, като видя как Бен и Меган, ръка за ръка като близки приятели, тръгнаха да се разхождат по улицата. Тогава тя влезе в магазина и ги изгуби от поглед. Но нямаше значение. Беше благодарна, че е разбрала каква непостоянна природа има Бен, преди да направи върховната грешка да се омъжи за него.

Тиа тръгна безцелно из магазина, оглеждайки неща, които нямаше намерение да купува. Бен й беше дал пари, преди да напуснат имението Пенрод, но проклета да е, ако похарчи нещичко от тях. Щеше да има много собствени пари, щом се върнеше в Англия, за да предяви претенциите си върху тях. Въздухът в магазина беше влажен и застоял, изпълнен със смесените миризми на плесенясали топове плат, подправки, развалена храна и кожа. Задушната смрад разбърка стомаха й и я накара да се почувства много зле. Залитайки пред тезгяха, започна отчаяно да се бори да запази равновесие. Не й беше в природата да припада, тя затвори очи и преглътна, страхувайки се, че или ще загуби съзнание, или ще си изповърне и червата.

— Скъпа, лошо ли ви е?

Тиа бавно отвори очи. Привлекателна жена на около двадесет и пет години се взираше загрижено в нея.

— Аз… не съм сигурна.

— Трябва ли ви помощ?

— Може би малко въздух.

— Разбира се, позволете да ви помогна. — Хващайки я под ръка, жената бавно я изведе извън задушния магазин. Тиа си пое дълбоко дъх на няколко пъти и преглътна конвулсивно. — Сега по-добре ли се чувствате?

— Аз… да, благодаря ви — отвърна меко Тиа.

Челото на жената се набръчка загрижено.

— Не ми изглеждате много добре. Още сте много бледа. Може би трябва да идете на лекар.

Тиа се позамисли. Напоследък не се чувстваше добре, може би беше хванала нещо, докато живееше в храсталаците заедно с разбойниците. Като че ли усещайки нейната потребност и нерешителност, жената каза:

— Аз съм Мери Проктър, съпругата на доктор Проктър. Кабинетът на съпруга ми е съвсем наблизо. Той на драго сърце ще ви прегледа.

— Не се чувствам добре напоследък — призна Тиа, — но не знам дали имам нужда от лекар.

— Защо не оставите съпругът ми да прецени?

Загрижеността на Мери убеди Тиа.

— Много добре, няма да ми навреди да се обърна към лекар. Казвам се Тиа Феърфийлд.

— Елате, Тиа, Дан скоро ще ви изправи на крака. Той е отличен лекар.

Дан Проктър беше всичко, което трябва да бъде един лекар. Мил, любезен, внимателен и истински професионалист.

Преди време той беше хранил надежди да спечели ръката на Кейт Маккензи, но постепенно беше осъзнал, че сърцето й принадлежи на Робин Флечър. Скоро след това се беше оженил за красивата Мери, дъщеря на заселник. Това беше добър съюз и той често благославяше щастливата си звезда заради спокойната, обичлива Мери, чийто темперамент беше пряката противоположност на огнената, независима Кейт.

Доктор Проктър приветства Тиа, зададе й няколко въпроса, а после каза:

— Вашите симптоми са класически, госпожице Феърфийлд, но е необходим преглед, за да бъда абсолютно сигурен.

— Госпожа Феърфийлд — поправи го Тиа. — Какъв преглед?

Доктор Проктър обясни с прости думи какво трябва да направи. Когато забеляза изчервените бузи на Тиа, добави:

— Няма нищо, от което да се притеснявате, но ако ще бъдете по-спокойна, Мери ще ви придружи в кабинета за преглед. Тя често ми помага като сестра.

Прегледът, макар и смущаващ, не трая дълго и Тиа трябваше да признае, че присъствието на Мери я успокояваше. Малко след това тя вече седеше пред бюрото на доктора с лице, скрито зад маска на загриженост. Беше ли открил докторът някаква рядка болест, за която не е знаела?

Е, млада госпожо, ще се зарадвате да узнаете, че сте в отлично физическо състояние.

Какво? Искате да кажете, че минах през този преглед за нищо?

Доктор Проктър се усмихна снизходително.

— Не точно за нищо. Вие очаквате дете, госпожо Феърфийлд. Трябва да сте имали някаква представа, че сте бременна.

Тиа поклати глава в нямо отрицание. Един-два пропуснати цикъла никога не я бяха тревожили досега. Това й дойде като такъв шок, че тя съвършено загуби дар слово. Единствената дума, която можа да произнесе, беше:

— К-кога?

— Доколкото знам, ще родите след по-малко от седем месеца. Това означава, че сте бременна във втория месец.

— Не, не може да бъде! Невъзможно е.

Доктор Проктър като че ли се разтревожи.

— Страхувам се, че нищо не може да се направи. Сигурен съм, че ще се почувствате по-добре, щом имате време да помислите.

Дан Проктър беше живял в Парамата доста време и нямаше нещо, за което да не е осведомен. Знаеше, че Тиа живее с Бен Пенрод, и заподозря, че той е бащата на детето й. Ако съпругът на Тиа беше жив, Проктър би могъл да разбере нежеланието й да роди извънбрачно дете на Бен. Но ако тя беше вдовица, бракът е бащата на детето не би трябвало да представлява проблем.

— Не разбирате, докторе — каза Тиа с треперлива въздишка. — Сигурна съм, че знаете коя съм и че… живея в имението Пенрод. — Дан кимна, но не каза нищо, не искайки да я съди. — Съпругът ми е мъртъв, но не съм сигурна, че женитбата е най-уместното нещо точно сега.

— Ако нищо не пречи на брака ви с бащата на детето, в такъв случай трябва да помислите за детето и за неговото бъдеще.

Искаше да каже още нещо, но усети, че няма право да казва на една напълно непозната жена какво да прави. Може би трябваше да поговори с Бен Пенрод. Познаваше младежа от години, и то достатъчно добре, за да му предложи съвет.

Тиа стана, за да си тръгне.

— Благодаря ви, докторе, ще помисля върху вашия съвет. — Отвори чантичката си и плати с част от парите, които Бен й беше дал, после напусна кабинета замаяна.

 

 

Тиа чакаше пред фургона, когато Бен излезе от железарията. Когато я беше изгубил от поглед, беше намерил предлог да съкрати срещата си с Меган и беше побързал да свърши набелязаните работи. С изненада видя Тиа да го чака при фургона без никакви покупки.

Не видя ли нищо, което да ти грабне вниманието? — запита той, докато се качваше на седалката до нея. Тя като че ли не го чу. — Тиа, чу ли ме? — Тишина. Тя изглеждаше дистанцирана и загрижена. — По дяволите, Тиа, ако се сърдиш за Меган…

— Какво? — Тиа едва сега осъзна какво говори Бен. Точно сега Меган беше най-малкият й проблем. — Аз… не те чух.

— Виждам. Болна ли си? Може би трябва да отидеш при доктор Проктър, докато сме още в града. Напоследък ми изглеждаш отслабнала, като че ли не си на себе си. Меган е стара приятелка и…

Тиа се намръщи.

— Не те обвинявам, тя е много красива.

Бен млъкна, питайки се какво му трябва, за да я накара да ревнува, докато в същото време подкарваше бивола с леко дръпване на юздите. Дъждът заваля, докато фургонът се търкаляше по пътя към имението. Бен дръпна брезента над главата на Тиа и смушка бивола. Реката изглеждаше зловеща, подплисквайки бреговете си, и Бен осъзна, че голямото наводнение вече не е заплаха, а видима вероятност. Хокебъри изглеждаше вече готова да прелее, бяха необходими спешни предпазни мерки. Веднага щом пристигнеха в имението Пенрод, той щеше да накара работниците да наредят торби с пясък покрай ронещия се бряг. Мъжете пълнеха торбите вече дни наред, за да бъдат готови, ако стане нужда.

Внезапно фургонът спря. Дъждът вече се лееше като из ведро и двамата бяха измокрени и премръзнали. Брезентът, който покриваше Тиа, стана излишен, когато вятърът го отметна и пороят нахлу във фургона, измокряйки я до кожа. Бен не беше защитен с нищо.

— Защо спираме? — запита Тиа, надвиквайки се с гръмотевиците. — Сигурно не сме далече от имението Пенрод.

— Затънахме — извика в отговор Бен.

Скочи от фургона, отпрегна бивола и го тупна по задницата, за да го накара да се измъкне сам от калта. После се обърна към Тиа и протегна ръце. Тя се спусна леко в прегръдките му и той я отнесе на една ивица земя, която беше само малко по-разкаляна от пътя. Когато тя затрепери силно, Бен изруга, осъзнавайки, че трябва да намерят подслон в най-скоро време, иначе ще се озове с много болна жена на ръце. Само за няколко минути събра нещата от фургона и тогава разбра, че се намират в земите на имението Пенрод, близо до колибата, използвана от овчарите при лошо време. Обикновено там имаше дърва, легла и одеяла. Той хвана Тиа за ръка и я поведе по пътеката към извишаващия се в далечината хълм. Тя вървеше, но краката й нямаха сили да се измъкват от лепкавата кал. Тогава Бен, чиито обувки бяха много по-здрави, я взе на ръце и я понесе под носения от вятъра дъжд към все още невидимата колиба. Скрила лице в рамото му, тя нямаше дъх да попита къде отиват. Но нямаше нужда да пита: Дълбоко в сърцето си знаеше, че Бен няма да допусне да й се случи нещо. Вярваше му безусловно, освен когато ставаше дума за сърцето й.

Тиа видя колибата, сгушена до склона на хълма, едва когато Бен застана пред вратата. Не беше зарезена и той я бутна с крак. Дъждът влезе преди тях, когато вратата се отвори и Бен я внесе във влажната и тъмна вътрешност на колибата. Остави я да стъпи долу и затръшна вратата. Водата се стичаше от измокрените им дрехи и образуваше локви на пода около краката им. Барабаненето по тенекиения покрив почти заглушаваше грохота на гръмотевиците, докато вятърът мяташе струите дъжд върху колибата в яростни приливи.

— Добре ли си? — намръщи се загрижено Бен, когато Тиа се облегна на него. — Мислех, че ще си бъдем у дома много преди дъждът да е завалял. Не биваше да те извеждам днес.

— Добре съм. — Тя никога не беше виждала толкова силна буря. — Надявам се, че биволът ще намери пътя за дома.

Бен се усмихна. И двамата бяха мокри до кости, трепереха от студ, а тя се тревожеше за бивола.

— Той е жилаво животно. Ще си намеря пътя към обора.

— Кога, според тебе, ще спре да вали?

— Иска ми се да знаех — изрече той с глас, който издаваше тревогата му. — Но стига сме говорили. Ти трепериш. Сваляй тия мокри дрехи, преди да си се простудила опасно. Ще запаля огън. Има одеяло на леглото, завий се с него, докато дрехите ти изсъхнат.

Той се захвана веднага за работа, без да дава на Тиа време да протестира. Тя се поколеба само за момент, преди да се измъкне от дрехите си и да увие одеялото около силно треперещото си тяло.

Тя седеше на леглото, все още треперейки от студ, когато Бен запали огъня и започна да съблича собствените си мокри дрехи. Не можейки да отвърне поглед, Тиа загледа през полуспуснатите си клепачи как загорялата плът на Бен излиза от мокрия плат на дрехите му. В мига, преди да посегне към одеялото, тя зърна за миг гърба и раменете му, целите в яки мускули, стройните хълбоци и бедра, стегнатите кълба на седалището му, които потръпнаха неволно от студа. Той погледна през рамо и погледите им се срещнаха. Очите й бяха премрежени от бляскаво желание; неговите бяха като сребристи огледала, отразяващи жаждата му, страстта му… любовта му. Не можейки да издържи на палещата топлина на неотклонния му поглед, тя първа сведе очи.

— Още трепериш — каза Бен, когато се уви в одеялото. Дръпна още едно одеяло от одъра и го разстла пред стъкнатия огън. — Ела тук.

Протегна ръка, Тиа я хвана и му позволи да я придърпа към себе си. Той седна на одеялото и я взе на скута си. Ръцете му я обгърнаха и тя почувства невероятната му топлина да се просмуква в порите й, да загрява кръвта й, превръщайки я в топъл мед. Само след минути тя престана да трепери, макар че плътта й още беше ледена на допир.

— Тук ти е мястото, скъпа. Не искам да те пусна. Не знаеш какво мъчение ми наложи през тези седмици. Направо е унизително да отхвърляш предложенията ми едно след друго. Отне ми гордостта, самоуважението, подигра се с желанието ми да избегна брака. Но аз непрекъснато се връщам, за да се подложа на същото унизително отношение от твоя страна. Кога ще повярваш, че те обичам и искам винаги да бъдем заедно?

— Ами Меган?

— Коя?

Той беше вече забравил красивата малка Меган Мичъл, старата любов, с която беше флиртувал, за да накара Тиа да ревнува.

Тиа изфуча раздразнено.

— Никога няма да се промениш, Бен Пенрод. Женкарят си остава женкар.

— Меган не означава нищо за мене, Тиа. Само се опитвах да те накарам да ревнуваш. — Той се ухили възторжено. — Май съм успял.

— Да, как ли пък не! — изсумтя Тиа. — Не ми пука какво правиш с Меган или с десетина като нея.

— Точно това е, не искам да имам нищо общо с тях. Ти си единствената жена, която желая.

Тиа затвори очи. Само ако можеше да му повярва. Искаше да му каже за бебето, да види лицето, му, когато узнае, че ще става баща. Искаше да се омъжи за Бен и да заживеят щастливо.

— Спиш ли?

Точно тогава един див порив на вятъра се втурна срещу закрития с брезент единствен прозорец на колибата и Тиа се сгуши в ръцете на Бен. Дъждът биеше яростно по стените, проникваше през цепнатините и достигаше до тях.

— Как може да спи човек при тоя шум отвън? Мислиш ли, че реката ще прелее? Изглеждаше страшна.

— И на мене не ми харесва — призна Бен. Не искаше да я тревожи, но и не искаше да я лъже. — Остави сега реката, няма нищо, което да можем да направим, докато не се върнем в имението Пенрод. Отпусни се и остави ръцете ми да те топлят.

Ръцете му правеха нещо повече от това, да я топлят. Те я успокояваха, отпускаха я, карайки я да повярва, че е обичана и желана. Тя не съзнаваше, че той е смъкнал одеялото от гърдите й, докато не усети влажната топлина на устата му да обхваща едното зърно и нежно да го засмуква. Тиа въздъхна от удоволствие, докато устата на Бен се преместваше на другото зърно, като последователно дразнеше двете и ги захапваше, а после засмукваше, докато тя не извика.

— Бен, обеща ми! — изпъшка тя, когато усещането стана прекалено силно, за да му устои.

— Излъгах.

Беше прекарал толкова време без нея, твърде дълго, за да позволи на слабите й протести да го спрат точно сега. Премести я така, че тялото й се уви около неговото. Тогава я целуна, вкусвайки устните й, преди да ги накара да се разтворят, за да може езикът му да изследва вътрешността на устата й.

Устните му се отделиха от устата й, за да положат нежни целувки на бузите, очите, брадичката, по меките закръглени горни части на гърдите й: Докато я целуваше, ръцете му се плъзнаха под одеялото, повдигайки го инч по инч, докато върховете на пръстите му се плъзгаха по глезена, коляното и бедрото. Плътта й беше мека и гъвкава и той искаше да разтвори краката й и да навлезе в нея, и да влиза и излиза, докато не излее семето си. Но стисна зъби и устоя, искайки да даде на Тиа удоволствието, което тя заслужаваше.

Когато ръката му стигна до влажния триъгълник там, където се съединяваха бедрата й, той разтвори краката й. Поколебавайки се само за момент, Тиа се подчини, позволявайки му неограничен достъп. Той я сепна, когато потърси ръката й и я накара да докосне плътта си.

— Усещаш ли как си готова за мене, скъпа? Искаш ме толкова, колкото и аз тебе. — Той пусна ръката й и тя я дръпна веднага, но неговата остана. — Кажи ми, че ме искаш. Кажи ми, че ме обичаш.

Започна да я гали с нежна настойчивост, ръката му беше топла и приканваща срещу набъбналата й плът. Когато одеялата, които ги покриваха, започнаха да пречат на любенето им, той ги отметна и ги хвърли настрана. Пламтящият огън беше затоплил малкото пространство и обитателите му, одеялата вече не бяха необходими, нито желателни. Тиа изпъшка, когато дължината на горещата му плът подпали тялото й с желанието му. Отново ахна, когато пръстите му влязоха в нея.

— Кажи ми, Тиа, кажи ми, че ме искаш.

Пръстите му навлязоха още по-дълбоко, докато той я галеше интимно. Тя чувстваше, че вътрешностите й пламват, сякаш река ох разтопена лава течеше във вените й. Отчаяно се опита да събере крака, но Бен облизваше нежно гърдите й и тя откри, че не е възможно да контролира реакцията си на неговото любене. Той знаеше точно къде и как да я докосне, за да й даде възможно най-много удоволствие.

— По дяволите! — извика тя, връщайки се към уличния език. — Ти си едно непоносимо копеле, Бен Пенрод. Знаеш, че не мога да ти се опра. Какво искаш от мене?

— Тебе, Тиа, само тебе.

— Тогава ме вземи, дяволите да те вземат! Искам те, винаги съм те искала и много добре го знаеш.

Думите й отново дадоха надежда на Бен, докато раздвижваше пръстите си вътре в нея. Тя го възнагради с трепереща въздишка, извивайки гръб, и устата му се озова до гърдите й. Палецът му намери мъничката пъпка на насладата и той започна леко да я масажира, за да й даде още повече удоволствие, докато същевременно я засмукваше. Ускори ритъма на пръстите си, подтиквайки я към кулминацията с еротични любовни думи.

— Бен, аз… не мога повече! Моля те…

— Отпусни се, скъпа, не се въздържай. Искам да гледам лицето ти, докато се любя с тебе. Има много начини да даваш удоволствие и искам да те науча на всички.

Тиа пъшкаше, мятайки глава насам-натам, разтърсвайки хълбоци, докато пръстите на Бен се движеха напред-назад в нея. Напрежението се усилваше, докато тя не помисли, че ще експлодира. И го направи. Тялото й се разтърси и затрепери, докато Бен вършеше съвестно работата си, отказвайки да извади пръстите си, докато и последният трепет не напусна тялото й и тя се отпусна в скута му. Беснеещата навън буря не беше толкова яростна, колкото тази, която Бен беше създал в нейното тяло. Преситена, Тиа затвори очи.

— Не заспивай, Тиа — изрече той, издърпвайки я от ръба на съня.

Тя отвори уста, за да протестира, но той бързо я плени със своята. С едно ловко движение я напъха под себе си. После започна отново да я възбужда, като я притискаше и обладаваше властно. Загорелите му ръце държаха лицето й, докато я целуваше, отначало полека, а после с нарастващо нетърпение. Тиа усети как реагира отново на атаката срещу сетивата й.

Внезапно тя пожела да го докосне, да го възбуди по същия начин, по който той я възбуждаше. Поемайки си дълбоко дъх, тя плъзна ръце по горещата плът на раменете, гърба и талията, продължавайки надолу в страстно отдаване, докато не стигна до стегнатото му седалище. Нейното докосване беше като огън, прогаряйки кожата му, предизвиквайки тръпки по дължината на гръбнака му. Когато топлата й длан се сключи около напълно възбудения му член, той трепна в отговор.

— Харесва ми, когато ме докосваш — изстена той в безпомощно отдаване. — Разтвори крака, скъпа, искам да вляза в тебе, толкова искам, че слабините ме болят.

Краката на Тиа се разтвориха и Бен се настани в люлката на бедрата й. Замря, за да се наслади на гледката на набъбналата й плът, сочна и готова за него, преди да изстене и да се плъзне в нея втвърден и готов.

— Никога не съм се чувствал така прекрасно.

— И аз.

— Сложи крака на раменете ми. — Тя го направи и го почувства да навлиза още по-дълбоко от преди. — Обичам те, Тиа.

Той навлезе силно, енергично, докрай, отдръпна се, после отново навлезе.

Удоволствието беше толкова интензивно, че Тиа загуби дар слово, не можеше да мисли свързано. Можеше само да чувства. А в този момент се чувстваше готова и желаеща да приеме любовта на Бен. Дори беше готова да му каже за детето. Тогава мислите й се пръснаха, когато той я поведе към втора кулминация, по-мощна от предишната. Настигна я само след миг.

Тя беше загубила представа за бурята, която налиташе върху стените и прозореца на колибата, за дъжда, който се изливаше пороя си на плътни сиви завеси. Беше уморена, толкова уморена. Твърде уморена, за да каже на Бен за бебето точно сега. Очите й се затвориха и тя въздъхна, когато той придърпа одеялото над двама им и я притегли по-плътно към топлината на тялото си. След миг те заспаха, без да разберат когато дъждът е спрял и слабото слънце е надникнало през плътните облаци за първи път от много дни насам.

Бен се събуди пръв, усети, че по покрива не чукат дъждовни капки, и стана. Огънят беше угаснал и той посегна към дрехите си, забелязвайки, че са изсъхнали, докато двамата са спали. Обърна се, за да събуди Тиа, и я намери загледана в него. Усмихна й се, коленичи и я целуна по устата.

— Дъждът е спрял.

Тя въздъхна; беше все още топла и зачервена от любенето му, никак не й се искаше да напускат уютното си гнездо. Имаше толкова много неща, които му се искаше да й каже, толкова много неща трябваше да бъдат изречени. Тя посегна към него, но той леко й се изплъзна.

— Колкото и да ми харесва да си лежа тук с тебе, налага се да тръгнем колкото можем по-скоро. Време е работниците да натрупат торбите с пясък покрай реката. Ще имаме нужда от цялата защита, която успеем да си осигурим, когато реката прелее. Хайде, скъпа, ставай.

Логиката на Бен отложи всякакви разговори, затова Тиа нерешително се надигна и започна бързо да се облича. Повече време щеше да й трябва, за да му каже за детето им. Тя се усмихна тайно, докосвайки мястото, където се криеше детето му. Надяваше се и той да се развълнува толкова, колкото и тя.

Бен я наблюдаваше неотстъпно.

— Какво трябва да означава това?

— Кое?

— Тази усмивка. Като котка, която е видяла купа със сметана. Надявам се аз да съм причината за тази усмивка на лицето ти.

— Предполага се, че жените си имат тайни — подразни го Тиа. — Скоро ще научиш. Готова съм, ще тръгваме ли? Колко трябва да вървим?

— Не е много, колибата е на по-малко от две мили от къщата.

— Бен…

— Да?

Той вдигна вежда, очаквайки я да продължи.

— Нищо, това може да почака.

Калният път затрудняваше ходенето. Те вървяха покрай реката и Бен забеляза, че не е виждал Хокебъри толкова висока от години насам. Наистина изглеждаше зловеща, набъбнала от дъжда и подяждаща бреговете си. В ниските места преливаше вече на дълбочина до глезените. Придошла от бурята и проливния дъжд, реката течеше вихрено, носейки откършени клони и разни неща, които беше отвлякла. Яростни водовъртежи се образуваха и танцуваха опасно, увенчани с бяла пяна по краищата. Макар че Тиа се беше научила да плува, и то доста добре, тази бурна, мрачна вода я плашеше. Тя въздъхна с облекчение, когато зърна здравата двуетажна къща.

Кейси излезе на прага, за да ги посрещне.

— Слава богу, живи и здрави сте! Готвех се да пратя Големия Джон да ви търси.

Кейт се появи на верандата и застана до Кейси.

— Казах й, че ще намерите къде да се укриете от бурята.

Бен премести поглед от Кейси към Кейт, изненадан да ги намери в имението Пенрод.

— Деър и Робин с вас ли са? Какво правите всички в имението Пенрод?

— Пристигнахме с децата скоро след като сте тръгнали за града — обясни Кейси. — Големия Джон дойде с нас. Деър сметна, че тук ще бъдем в безопасност, защото имението Пенрод е нависоко. Той и Робин надзирават поставянето на торбите с пясък. Очаква реката да прелее до двадесет и четири часа.

— И аз така мисля — отговори Бен. — Искам и моите работници да започнат да трупат пясък покрай брега. Ще работим и цяла нощ, ако е необходимо.

— Големия Джон се е погрижил вече за това — осведоми го Кейси. — Понеже те нямаше, той се зае да надзирава операцията. Надявам се, че не възразяваш.

— Да възразявам ли? Благодарен съм му. Ще отида веднага да му помогна. Всички ще трябва да работят ден и нощ, за да стане дигата готова.

През нощта заваля леко. Не като проливния дъжд от предния ден, но все пак обезпокоителен, защото водата полека завладяваше бреговете. Бен не се върна в къщата тази нощ. Тиа заспа, заслушана в неспирното трополене на дъжда и разтревожена за Бен. Стана рано на следващата сутрин и отиде в кухнята да помогне на готвачката да приготви закуска за всички. Кейси дойде след няколко минути, последвана от Кейт. Кейт изглеждаше уморена, движейки се едва-едва с наедрялото си тяло из кухнята.

Тиа не можа да не запита:

— Добре ли си, Кейт? Не очакваш детето всеки момент, нали?

Господи, надяваше се да е така. Като гледаше как бързо се надига реката, тя се съмняваше, че лекарят би могъл да пристигне навреме.

Кейт се усмихна едва-едва.

— Добре съм, Тиа. Моли не спа цяла нощ и не можах да се наспя. Според доктора имам още три-четири седмици до раждането.

Тиа помисли, че Кейт изглежда доста едра и може да роди всеки момент.

Бен се втурна в кухнята, измокрен до кости, с пепеляво лице и хлътнали в орбитите очи.

— Реката прелива. Не знам дали торбите с пясък ще издържат.

— Какво да направим? — запита Тиа разтревожена.

— Преместете се горе. Вземете храна и вода за няколко дни. — Докато изричаше тези думи, под прага започна да нахлува вода, мокрейки краката им и килимите. — Побързайте!

— А ти и работниците?

— Веднага щом облека сухи дрехи, се връщам при тях. Ще изпратя Големия Джон да помогне да се преместят някои от по-ценните мебели горе. Къщата е здрава, устояла е на много наводнения, ще устои и на това. Пазете децата.

— Бен — обади се тревожно Кейт, — ами Робин и Деър?

— Те са преживявали такова нещо и знаят кога да оставят фермата и да потърсят убежище нависоко. Не се безпокой, Кейт, те могат да погрижат за себе си.

Със сигурност не му харесваше мисълта Кейт да започне да ражда в такъв момент.