Кристина Дод
Още един скандал (10)

10

— Милорд, изглеждате ми самотен. — Лицето на лейди Тамзин цъфна в трапчинки, когато стигна до Гейбриъл, влачейки Мадлин след себе си.

Гейбриъл вдигна вежди. Беше забелязал флиртовете на младата госпожица, но изобщо не си бе представял, че ще стане обект на вниманието й.

После видя изражението на Мадлин. Тя също изобщо не си бе представяла, че той ще стане обект на кокетирането на младата госпожица и беше ясно, че този неочакван развой съвсем не й харесваше. Достатъчна причина да насърчи авансите не лейди Тамзин.

— Ще се радвам да ми правите компания, лейди Тамзин. — Гейбриъл се поклони, и след осезаема пауза добави: — И вие също, мис Де Лейси.

Мадлин му се усмихна със здраво стиснати устни.

Добре. Нека разбере как се е чувствал толкова време. Той изчака лейди Тамзин да поеме дясната му ръка. Както и очакваше, Мадлин застана зад нея.

— Но моля ви, мис Де Лейси — бързо я атакува той. — Елате до мен. Откривам, че е изнервящо да вървите по следата ми като някой копой.

— Да, Мадлин, ела — присъедини се Тамзин.

Тъй като Мадлин се канеше да откаже, Гейбриъл я хвана за лакътя и я заведе до Тамзин.

— Моля ви, мис Де Лейси. Не се свенете.

Свенливостта беше последното нещо, в което човек можеше да обвини Мадлин, и тя го удостои с презрителен поглед, докато заставаше до Тамзин.

— Колко весело ще си прекараме, докато стигнем до скалите — възкликна Тамзин, без да усеща подводните течения. — Мадлин, ти би могла да ни разкажеш за приключенията, които сте преживели с херцогинята в чужбина.

— Много весело ще си прекараме, наистина — каза Гейбриъл с прекален ентусиазъм. — Нейна светлост няма уши чак дотук. Можете да ни угостите с разкази за своеволията й.

Ръката на Мадлин се вдигна в юмрук. Гейбриъл не се съмняваше, че ако бяха насаме, тя щеше да го халоса.

Дявол да го вземе, толкова хубаво беше, че отново вижда Мадлин… че отново се чувства жив. Когато тя го заряза, всичко му опротивя с изключение на грижата за именията и отечеството — а брат му плати цената за това. Джери умря, а сърцето на Гейбриъл изстина. Не изпитваше нищо: нито удоволствие, нито щастие, нито гняв, нито болка. Душата му се превърна в пустиня, в която нямаше място за любов и за дълг. Той остана сам както никой друг.

Сега живееше с всеки удар на сърцето, с всяко вдишване. Не желаеше нищо повече от това да се съсредоточи изцяло върху преследването на Мадлин. Работата с Ръмбилоу обаче имаше предимство. Но когато всичко свърши, зарече се той, Мадлин ще преброи оставащите й дни свобода на пръстите на едната си ръка.

Гейбриъл погледна Ръмбилоу, който се движеше сред гостите. Толкова много гости. Този прием му харесваше все по-малко и по-малко. Снощи Макалистър опита да проникне във вдовишката къща, но откри само, че не можеш да седнеш удобно, когато задникът ти е пълен със сачми.

Довечера Гейбриъл щеше да проведе собствено разследване.

Междувременно Мадлин щеше да го позабавлява.

— Нейна светлост е въплъщение на добротата. — Юмрукът й се отпусна.

— Да, сър, намерих я за чудесна, когато се запознахме в хана. Изглеждаше почти свенлива и много изтънчена, което ме изпълни с надеждата, че някой ден и аз ще бъда безупречна светска дама. — Тамзин притисна ръка към устата си, а очите й се отвориха широко. — О, милорд, забравих! Споменахте, че сте били сгодени и сигурно всичко, свързано с нея, ви изпълва с болка. Моля ви, простете ми.

Брей, детето си го биваше!

— Няма какво да ви прощавам. Херцогинята ме интересува само бегло. Тя наруши думата си да стане моя съпруга, което ми дойде като гръм от ясно небе. Родът й се гордее с това, че винаги е спазвал даденото обещание, и аз се надявам, че тя горко се кае за прекъсването на тази вековна традиция, както и за прекратяването на годежа ни в последния момент.

— И за разбитото ви сърце. — В гласа на Тамзин звучаха равни части удивление и съчувствие.

— Казах ви, че видях херцогинята. Изглеждаше толкова приятна жена. Не съм си представяла, че може да е толкова безчестна и пропаднала.

В сумтенето на Мадлин нямаше нищо деликатно.

— Но мис Де Лейси не е херцогинята и според мен ще е чудесно да научим нещо за пътешествията й. — Той погледна през ококорената Тамзин към единствената жена, която кипваше кръвта му до точка на лудост. — Накъде се отправихте след Англия, мис Де Лейси?

— Турция — грубо се тросна Мадлин.

— Възможно най-далеч. — Одобрението в гласа му нямаше как да не я подразни. — Добра идея.

— Турция надали е на другия край на света.

— Но е в далечните предели на Средиземноморието и не е място за две дами, които пътуват сами. Боя се, че своеволното бягство на херцогинята е поставило и двете ви в опасност. — Тази истина още го караше да се тресе от притеснения.

— Съвсем не. Нейна светлост е много изобретателна и излизането ни от Турция стана под турски ескорт.

Тамзин плесна с ръце:

— Невероятно! Сигурно нейна светлост е впечатлила всички.

Гейбриъл не беше чак толкова лековерен:

— Божичко, какви каша сте забъркали? — Той вдигна ръка. — Не, не ми казвайте. В противен случай ще ме подтикнете към насилие.

Тамзин смутено се изкикоти.

— Лорд Кемпиън, не може да бъде!

Мадлин строго сви устни като добродетелна лицемерка, каквато определено не беше.

— Лорд Кемпиън е човек, склонен към буйни изблици.

— Нямате си представа какви. — Все едно щеше да допусне косъм да падне от главата й!

Разходката беше дълга и две от каретите на Ръмбилоу дойдоха да приберат дамите — и джентълмените — чиито обувки бяха започнали да им убиват. Броят на пешеходците намаля. С наближаването на крайбрежието пътят стана по-изолиран.

— Накъде тръгнахте от Турция? — попита Тамзин.

— Към Италия. — Мадлин затъкна кичур коса в бонето си. — Тоскана беше особено красива. После Гърция. Страшно ми хареса тамошната кухня.

— Подозирам, че не само тамошната. — Преди години Гейбриъл я закачаше по повод на нейния вълчи апетит и готовността й да опита всичко, което не бяга от чинията. Сега той се усмихна при този спомен и при мисълта как Мадлин е направила гастрономическа обиколка на Европа.

— Германската не ми допадна много. Липсват им изтънчените и фини сосове, характерни за южноевропейците. Специално французите… — тя спря виновно.

— Била си във Франция? — Уж благият му вид не скриваше гнева му.

— Само за кратко. — Мадлин избягваше да го погледне в очите. Реших, че можем да се доберем до Марсилия, а оттам да се приберем вкъщи.

— Херцогиня Магнус до такава степен ли зависи от съветите ти? — Тамзин изглеждаше изумена и ужасена. — Ти ми даде отличен съвет, но да проникнеш във Франция на Наполеон, който е наредил всички английски граждани да бъдат арестувани, ми се струва абсолютна глупост.

— На мен също — съгласи се Гейбриъл. — Но моля ви, бъдете така добра да ми кажете какви основания имаше херцогинята да вярва, че ще пресече вражеската територия без да я арестуват?

Мадлин започна да прилича на едва озаптен вълк: сведена глава, настръхнала кожа, неподвижни ръце.

— Цяла Европа беше вражеска територия. Наполеоновата армия маршируваше и превземаше всеки град по пътя си, а френският флот се приготвяше за битка. Не намирахме безопасно пристанище, сигурен път.

Тамзин сключи ръце за молитва.

— Мадлин, ти и херцогинята сте били толкова храбри.

— По-скоро неразумни — поправи я Гейбриъл.

— Ако сте бил толкова загрижен за нейна светлост, можехте да я последвате. — След тази издайническа забележка Мадлин прехапа устни.

Значи беше забелязала отсъствието му, а? Хубаво. Щом той е изтърпял агонията на неизвестността дали тя е добре, и Мадлин е можела да изтърпи неизвестността ще се появи ли той.

— Имах такива намерения.

— Не си честна, Мадлин. Лорд Кемпиън беше натоварен с организацията на крайбрежната отбрана — защити го Тамзин. — Чувала съм татко да коментира. Лорд Кемпиън е бил натоварен с отбраната на цялото северно крайбрежие, нали така, милорд?

Гейбриъл погледна Тамзин, изненадан от подкрепата на това младо същество. Щом желаеше да се захване с гълченето на Мадлин, значи не беше неопереното голишарче, за което я имаше.

— Точно така. — Всъщност задълженията му въобще не се изчерпваха с това. На яхтата си превозваше шпиони до Франция и смели англичани от Франция, но задачата още не беше приключена и той нямаше право да говори за нея.

Той пренебрегна стреснатия поглед на Мадлин и решителното кимване на Тамзин, и се огледа наоколо. Тук цивилизацията свършваше и, подбудена от морския бриз, земята ставаше дива и неопитомена. Тревата беше по-жилава, дърветата — превити от вятъра. Ботушите му затънаха в пясък и чакъл, после пътят изчезна. Пешеходците се устремиха през дърветата към хълмистите възвишения, покрити с острица. Редицата червени и сини палатки приютяваше масите и столовете, които сега бяха заети от комарджиите и жените им. Част от по-младото поколение се беше настанила на одеяла, постлани на земята, а друга част скиташе по скалите, под които вълните се разбиваха с грохот, а отвъд тях хоризонтът се превръщаше в тънка синя линия и океанът се сливаше с небето.

На Гейбриъл му трябваше минута, за да осъзнае, че Мадлин е изостанала. Той се обърна и я видя да стои съвсем неподвижно. На лицето й беше изписано въодушевление. Очите й танцуваха, докато гледаха реещите се птици — ръцете й леко се повдигнаха, сякаш искаше да полети с тях. Вятърът развя небрежно сресаната й коса, която се подаваше изпод бонето, и залепи практичната зелена рокля за тялото й, очертавайки всяка негова извивка. Блестящите черни кичури се вееха назад и тя беше по-великолепна от голите женски фигури, които красят носовете на някои стари кораби. Мадлин беше на място сред дивата природа, защото беше тъкмо нейно дете.

Сърцето му подскочи, когато видя радостта й. Искаше да я прегърне, да я повали на неравната, песъчлива земя и да я затисне с тялото си. Искаше бризът да ги гали двамата, както галеше само нея сега.

Засмя се дрезгаво и грубо.

Тамзин нямаше да го разбере, нито пък някоя от жените, които се разхождаха и седяха със слънчобрани, за да предпазят нежната си кожа.

Мъжете обаче щяха да го разберат. Един бърз поглед му подсказа, че не е единственият, който е забелязал блаженството на Мадлин. Ако не внимаваше, тя щеше да открие колко е лесно да се избави от влиянието му в прегръдките на друг мъж. Гейбриъл бързо отиде при нея и пое ръката й.

— Елате, мис Де Лейси — изрече той възможно най-учтиво. — Не възнамерявам да ви изгубя.

Тя го погледна неразбиращо, пренесена в друг свят, застанала в непосредствена близост до самия ръб на вечността.

Той ясно видя момента, в който тя дойде на себе си. Погледът й се изостри, брадичката й се вирна. Тяхното минало, болката и раздорът, завладяха съзнанието й.

— Никога не си ме имал.

— Напротив — нежно отвърна той.

— Не и наистина. Не така, че да забравя другото.

Гейбриъл знаеше, че това е истината. Но нямаше да се провали отново. Той положи ръка на кръста й и я поведе към напред, към Тамзин, която ги гледаше и не криеше учудването си от враждебността помежду им.

— Мис Де Лейси — каза той — трябва да ви предупредя. Той знаеше, че Мадлин застана обратно до Тамзин, просто защото нямаше начин да му откаже, и защото разбираше, че би я поставил на място, в случай, че отново й хрумне да изостане.

— Предупреждение? От вас ли, милорд? — Мадлин се засмя, но той усети нотка на презрение. — За какво ли може да се отнася?

— Намирам, че прислугата на Ръмбилоу съвсем не е толкова безупречна, колкото може да се очаква. Предполагам, че това се дължи на житието му на ерген и съм сигурен, че когато си избере някоя млада дама, този пропуск бързо ще бъде поправен. — Гейбриъл изобщо не си въобразяваше подобно нещо, но усмивката, която отправи към Тамзин, предполагаше безусловно доверие в домакина им.

Нямаше смисъл да вдига тревога сред гостите. Още не.

— Междувременно, мис Де Лейси, предлагам ви да ограничите кръга на флиртовете си до джентълмените на приема.

Най-накрая Мадлин истински се ядоса. Тя бързо скъси разстоянието помежду им и застана пред него. Гърдите й гневно се надигаха и отпускаха. Единственото му желание беше роклята й да е с по-щедро деколте — доста неприлично, но пък нали той беше един арогантен, долен звяр с похотливо-страстни намерения. Намерения, насочени единствено към Мадлин.

Тамзин ускори крачка, за да издържи на темпото им.

— И аз й казах същото — започна тя, но Мадлин грубо я прекъсна:

— Лорд Кемпиън, не мисля, че препоръката на един прословут комарджия е способна да повлияе на избора ми с кого да общувам.

— Но, Мадлин, та лорд Кемпиън само ти мисли най-доброто! — възрази Тамзин.

Гейбриъл се изравни с Мадлин и отново атакува самообладанието й:

— Престоят в чужбина може да ви е направил податлива на разни съмнителни типове, но скоро ще откриете, че тук, в Англия, очакваме от младите дами да общуват единствено с джентълмени от тяхната собствена класа.

Мадлин изгледа яростно Гейбриъл.

— И кой от тукашните джентълмени не е застигнат от проклятието на хазартната страст, която води до трагични последици?

— Но, Мадлин, много от тукашните джентълмени не играят хазарт. Придружават бащите си по покана на мистър Ръмбилоу, или пък майките и сестрите си за социална…

Гейбриъл, който не беше откъснал поглед от Мадлин, прекъсна девойката.

— Не я занимавайте с логика, лейди Тамзин. Мис Де Лейси е прочута — дали да не кажа „печално“ — с неблагоразумието си.

— Лорд Кемпиън! — Тамзин замята очи като див звяр, уловен в клопка между двамата каращи се, които крачеха към скалите. — Това не беше никак джентълменско от ваша страна!

Гейбриъл едва ли я чу. Имаше очи само за Мадлин.

— Моя скъпа мис Де Лейси — проточи той — не всеки мъж, който играе карти, е застигнат от проклятието на хазартната страст. Някои мъже играят комар с една точно определена цел, и спират, когато я постигнат.

— Докато не се поддадат на слабостта си към играта! — отвърна Мадлин.

— Вашите обвинения ме карат да се чувствам неловко — протестира Тамзин.

— Може би някои жени трябва да проявят повече разум и да не съдят мъжа, когото не са виждали четири години, и за чиято мотивация не знаят нищо.

— Аз съм дотук, а вие ако искате продължавайте — запъна се Тамзин.

Мадлин продължи. Гейбриъл също.

— На въпросния мъж дотолкова му пука за мен, че използва най-ненавижданото от мен средство, за да си изкара пари!

— Ах, мила, не това ти тежи! Работата е там, че имам ли пари, няма да бъда зависим от теб и ти ще се окажеш с мъж, когото не можеш да контролираш.

— Като баща ми.

Той я улови за ръката и я застави да спре.

— Аз не съм баща ти.

Кипящи от ярост, двамата стигнаха до ръба на скалата.

— Не е нужно да ми обясняваш. Знам какъв си.

— Не, не знаеш. — Без да я изпуска, той съвсем се приближи до нея и я погледна в очите. — Ти така и не ми даде шанс да покажа какъв съпруг мога да бъда. Толкова ли те беше страх?

— Страх? Страх? Как смееш? Никога от нищо не съм се страхувала.

— Страх те беше, че ще се окажа точно като него. Егоистичен, повърхностен, безотговорен прахосник.

Тя изломоти нещо несвързано.

— Мила моя, наистина ли мислеше, че ще ме оставиш без издръжка и аз ще се втурна по петите ти? Аз съм див жребец. Ще позволя на една жена да ме обязди и това ще бъде ездата на живота й, но само с мое съгласие. — Той най-накрая я пусна. — Ти така и не го разбра.

Широко отворените сини очи се втренчиха в него. Той виждаше знаците. Сега Мадлин беше предпазлива. Ако бяха насаме, щеше да й предостави още поводи да се страхува.

Но хората ги гледаха, защото с Мадлин бяха изнесли цял спектакъл, а Гейбриъл нямаше намерение да показва на Ръмбилоу от какво значение е тази жена за него.

— Тичай, Мади — тихо прошепна той. — Имаш да придружаваш една млада дама.

Мадлин се огледа наоколо, осъзна, че Тамзин я няма и с ужасено поемане на дъх се втурна назад, далеч от ръба на скалата.

Твърде късно. Преди всичко това да приключи, тя щеше да падне в пропастта — и да се озове право в ръцете му.