Кристина Дод
Още един скандал (5)

5

Погледът на Гейбриъл се плъзна по лейди Табард, по Тамзин, по Мадлин…

Задъхана и ужасена, Мадлин очакваше той всеки момент да я заговори по име. Обясненията щяха да са невъзможни и през цялото време Гейбриъл щеше да я гледа и да се усмихва, дебнейки шанс да я сграбчи в ноктите си.

Вместо това той съвсем спокойно се обърна към гостите и се поклони внезапно, рязко.

— Ръмбилоу, представи ме.

Не я беше познал. Не я беше познал. Мъжът, който населяваше сънищата й, който беше накарал Англия да й се стори тясна, който беше отнел гордостта и девствеността й… не я помнеше.

Мадлин не знаеше дали да чувства облекчение или обида.

— С удоволствие. Кемпиън, това са лейди Табард, дъщеря й Тамзин… и компаньонката й, мис Де Лейси.

Това привлече вниманието на Гейбриъл. Той отиде при Мадлин и я погледна отвисоко.

— Мис Де Лейси, доколкото си спомням някога бях сгоден за братовчедка ви.

Лейди Табард шумно си пое въздух.

— Споменът не ви е подвел — отговори Мадлин, доволна от невъзмутимостта си.

— Тя все още ли се е свила в миша дупка на Континента, за да избегне конфронтация с мен?

— Тя не се свивала в никаква дупка. Тя пътешестваше. — Мадлин се усмихна студено. — И се завърна.

— Сви се в миша дупка, и още как. Като изплашено момиченце — делово констатира Гейбриъл. — Ако я видите, предайте й да не се страхува. Вече изобщо не се интересувам от нея.

Мадлин, обикновено кротка, побесня и отвърна на удара:

— Херцогинята не е давала и пет пари за интереса ви. Още по-малко пък сега, когато е сгодена.

— Чух. — Погледът му се сбори с нейния. — Баща й я заложил на карти и загубил.

В този момент Мадлин осъзна, че той знае. Беше я познал и хвърляше обида след обида в лицето й, уверен, че тя няма — не може — да отговори.

Гейбриъл се беше променил. Преди беше ласкав, любезен дявол, който се смееше и я правеше щастлива със закачките си. Сега беше неимоверно груб, гневен, агресивен — и завладяващо мъжествен. Носеше тъмнокафяви панталони и бяла ленена риза, консервативно облекло за провинциален прием. Поради непосредствената си близост с него Мадлин усещаше уникалния му аромат: вятър и дъжд, гола пустош. За разлика от Ръмбилоу той можеше да се похвали с високия ръст на канара: но дали щеше да й даде закрила или щеше да се срути върху нея? Правата му кестенява коса беше вързана на тила с кафява панделка. Като се вземе предвид мургавата му кожа, той беше много кафяв мъж. С изключение на очите му… зелени… сиви… менящи се според настроението му, облеклото му и светлината. Точно сега взорът му беше черен и натежал от презрение, а устните, които с такава наслада бе целувала, бяха опънати в строга линия.

А някога си мислеше, че този човек е в краката й. Ето ти го живото потвърждение, че е била глупачка.

— Все някой е трябвало да спечели облога — внимателно отвърна тя. — Хората говорят, че мистър Найт е красив и богат, така че може би херцогинята е истинският победител.

Гейбриъл пусна една искрена усмивка и при този неочакван пробив във враждебното му поведение Мадлин неволно затаи дъх.

— В такъв случай й желая всичко най-хубаво — каза той. Усмивката се промени… а може би сега Мадлин я тълкуваше правилно — като кръвожадната закана на хищник.

Очевидно лейди Табард реши, че компаньонката достатъчно дълго е била център на вниманието, защото кокетно попита:

— Ами вие, лорд Кемпиън? Все още ли сте на брачния пазар?

Гейбриъл бавно се завъртя на пета — като фехтувач — и се изправи лице в лице с лейди Табард.

— Не съм женен, ако това имате предвид.

— Нима? Мистър Ръмбилоу, поканили сте толкова много лични ергени, че, кълна се, Тамзин място не може да си намери от вълнение. — Лейди Табард изпърха с мигли. — Всеки мъж, който желае дъщеря ми, трябва час по-скоро да заяви претенциите си!

Тамзин се сви от неудобство при това тромаво сватосване.

— Брак! — изсумтя Мадлин под носа си. — Брак!

Не смяташе, че Гейбриъл ще я чуе, но той тихичко й прошепна:

— Има мъже, които желаят брак, мис Де Лейси. Има мъже, които се считат за късметлии, задето са се отървали от брачните окови с някой и друг белег от зъби.

— Предполагам, че вие сте от вторите — също толкова тихо контрира Мадлин.

— Ще ви покажа белезите си, но насаме. — Онази свирепа усмивка отново цъфна на устните му.

Мадлин си спомни как бе хапала голите му рамене в екстаза си. Лицето й почервеня от притока на кръв и й се стори — не беше сигурна, но имаше такова усещане — че мистър Ръмбилоу наблюдава игричката им като хищен ястреб. По дяволите Гейбриъл! Как смееше да й се присмива тук, пред всички?

Лейди Табард отново изиска вниманието на графа:

— Лорд Кемпиън, съпругът ми ще се вълнува да узнае, че сте тук.

— Нима?

— Той е гледал как сте спечелили състоянието си и разказва за подвизите ви с благоговение. — Лейди Табард екзалтирано сключи ръце, сякаш още малко и щеше да припадне. — Как сте заложили всичко на една карта. Как лорд Журден е нервничел, а вие сте запазили хладнокръвие. Когато картите били свалени, вие само сте кимнали все едно не сте се съмнявали в резултата, съобщили сте на Журден, че го очаквате сутринта, за да си уредите сметките, и сте изчезнали в нощта.

Гейбриъл слушаше разказа все едно ставаше дума за друг човек.

Макар и против волята си, Мадлин наостри уши. Така и не беше чула подробностите — обзета от болка и ярост бе хукнала да превзема Алмак, надавайки войнствени писъци. Там беше вдигнала грандиозен скандал като разтрогна годежа и унижи Гейбриъл, а после си понесе цялата тежест на гневната му страст. Макар че „понесе“ не беше точната дума. Той й беше показал в невероятни детайли колко го жадува тялото й.

Как ли не се беше опитвала да забрави — но напразно.

— Това беше отдавна — отговорът на Гейбриъл беше за лейди Табард.

— Лорд Журден не се ли опита да избяга на Континента без да плати? — попита Тамзин.

— Да, ако паметта не ми изневерява. — Гейбриъл седна и оправи ръба на панталоните си.

— Прекрасно знаете, че паметта ви е вярна — намеси се Ръмбилоу. — Вие собственоръчно сте го спрели на доковете, ограбили сте го до шушка и сте го пратили да си живее живота.

— Живот на мизерстващ длъжник — вметна Мадлин.

Гейбриъл сведе глава и я погледна косо.

— Мис Де Лейси, не си давате сметка какво приказвате.

Пронизителният глас на лейди Табард се извиси до фалцет.

— На онзи джентълмен и това му е малко, факт е, че той беше порочен човек, който не би се спрял пред убийство, за да постигне целите си.

Тамзин се ококори при тона на майка си и резките й думи.

Мадлин не знаеше откъде лейди Табард е толкова уверена в подлостта на Журден, но знаеше, че няма смисъл да спори.

— Да, милейди — отвърна тя и покорно сведе поглед към сключените си пръсти. По същото време преди четири години Гейбриъл бе опитал да й каже, че е подбрал мишената си добре, че лорд Журден е брутален негодник. Версията му не я интересуваше — тя виждаше единствено коравосърдечното предателство на Гейбриъл, доказателството, че той е комарджия като баща й. Не смееше да допусне мисълта, че може и да е сгрешила.

Лейди Табард си пое дълбоко дъх, което разтърси обилната й гръд, и придаде на разговора по-фриволна нотка:

— Ала в аналите на комарджийската история ще остане само подвигът на лорд Кемпиън.

— Спечелих всичко — призна Гейбриъл — но загубих невестата си. Тя ме отхвърли и напусна Англия преди да си я върна.

— И това чух, разбира се, но съпругът ми, графът, намери само хазартната част за интересна. — Лейди Табард се приведе напред и в очите й проблесна любопитство. — И тя защо ви отхвърли?

— Тя беше противник на хазарта и прие като лична обида факта, че дръзнах да си спечеля състояние без нейната благословия.

— Глупаво момиче. Да не е смятала да ви контролира?

— Колкото и странно да звучи, тя можеше да ме контролира. Както и аз — нея. Две силни воли, вкопчени една в друга. Вероятно е по-добре, че развалихме годежа преди да се избием в борба за надмощие.

Мадлин заби поглед в краката си. В редките моменти, когато си спомняше за него без булото на яростта, и тя си беше мислила същото. Но под тази мъдрост се криеше болезнено ясното знание, че никой друг мъж няма да разпали сетивата й, да събуди в нея страстта, да я засити… да я утоли.

— Струва ми се, че приликата на мис Де Лейси с братовчедка й е всеизвестна — каза мистър Ръмбилоу.

Гейбриъл се приведе на стола си и почна бавно и изпитателно да оглежда Мадлин, тръгвайки от краката и стигайки до лицето й, на което пламтяха две яркочервени петна. Когато очите им се срещнаха, той беше разгледал стройните й крака под тънкия плат на роклята, заобленостите на пазвата й, релефа на кожата й, и цялото й лице.

И тялото на Мадлин откликна. Кожата й пламна… навсякъде. Дълбоко в корема й се зароди болка… надигна се, разпространи се. Той й въздействаше с поглед, напомняше й…

— Никой друг не споделя същата страст като нас, Мадлин. — Той беше сграбчил раменете й и я гледаше в очите, докато бавно проникваше в нея.

Тя се заизвива под тялото му, опитвайки да се отскубне, но той изпълваше цялото й същество. Не си го бе представяла… не знаеше, че е възможно.

— Такава страст се случва веднъж на сто години — изрече той със сподавен шепот — а ти искаш да я отхвърлиш. — Тя отново опита да избяга, но той я разтърси. — Погледни ме!

Очите му бяха буреносно сиви от вилнеещия в него гняв, или… или може би от велика, безумна страст? Не желаеше това да продължава повече: болката, сега отшумяваща, спиралата на удоволствието, което нарастваше с всеки негов тласък. Ако това не спреше, ако той не спреше, тя щеше да изгуби контрол… за пореден път. Заслепена от яростта, днес вече беше предала себе си. Това не беше ярост, а… каквото и да беше, той го владееше, насочваше го… Неумолимо.

— Дамата, която ще се омъжи за мистър Найт, е много по-красива от тази млада жена. — Той се отпусна, усмихна се на очевидното й недоволство и си позволи да плъзне поглед по деколтето й.

Зърната й набъбнаха под корсажа на роклята. Мадлин стисна бедра, за да удържи течния огън в тялото си.

Гейбриъл се отпусна в креслото, напълно доволен от последиците на мръснишкото си поведение.

— Така си и мислех — кимна лейди Табард. — По външността си личи коя от двете девойки е благородничката. Мис Де Лейси има дръзки обноски и загрубяло лице, което издава по-низшето й положение.

Мадлин обмисли възможността да я цапне с юмрук — след като първо цапне Гейбриъл, разбира се.

— Намирам я за очарователна. — Мистър Ръмбилоу се поклони на Мадлин с усмивка, която би могла да покори сърцето й, ако той не беше комарджия, а тя — истинската херцогиня.

— Благодаря — заядливо отвърна тя.

Тамзин се изправи.

— Сега бих желала да се оттегля в стаята си. Мис Де Лейси, придружете ме моля.

Гейбриъл и мистър Ръмбилоу се изправиха и вторият собственоръчно дръпна шнура на звънчето.

— Икономът ще ви заведе в стаята ви.

Тамзин се изнесе от гостната без поглед назад. Мадлин бързо остави чашата си, направи реверанс на мистър Ръмбилоу и също излезе.

Тамзин стоеше като статуя в средата на спалнята. Стиснатите й юмруци висяха неподвижно.

— Мразя го.

— И аз.

Но Мадлин знаеше, че не говорят за един и същ човек.

— Мистър Ръмбилоу?

— Онази Личност и татко искат да се оженя за него, но не са познали. Няма да стане. Ще се оженя за Джефи и никой не може да ме спре.

Джефи? Мадлин излезе от страховитото вцепенение, което роклите на Тамзин, намачкани от пътуването и пръснати по леглото, бяха предизвикали у нея, и попита:

— Кой е Джефи?

Тамзин въздъхна като кралица, която е обичала един, но е трябвало да се омъжи за друг.

— Джефи е голямата ми любов.

Мадлин си даде сметка, че й се отваря повече работа от предвиденото. Налагаше се да оправи роклите плюс бъркотията в живота на Тамзин. И баща си, когато се появеше тук.

— Разкажи ми всичко.

— Знаех, че ще ме разбереш. — Тамзин впери в Мадлин големите си очи. — Веднага щом видях как се справи с Онази Личност, разбрах, че не си за пренебрегване.

— Вярно е. — Не беше за пренебрегване и това, че през живота си не беше изгладила и една кърпичка. Не мислеше, че Тамзин може да й предложи помощ, но онази лигава камериерка беше разпънала дъската за гладене и две ютии седяха върху студената печка. Какво можеше да се обърка?

— Джефи е единственият мъж, който някога ще обичам. — Тамзин се отнесе в сладкия спомен. — Той е висок и е толкова хубав! Джефи е най-популярният джентълмен в окръга и ми е хвърлил поглед.

— Хм. Приятен ли е? Честен? Мил? Добър?

— Много повече: той е ослепителен!

— Разговаря ли с теб? — Мадлин разгъна една рокля върху дъската.

— Обича да танцува с мен.

Мадлин не чу нищо съществено за Джефи, а обожанието, което грееше от лицето на момичето, беше само силно увлечение. Това не вещаеше щастлива романтична развръзка. Очите на Мадлин се свиха в цепки и тя се втренчи в двете черни ютии. Нуждаеше се от ръкавица, за да хване железните им дръжки… ето я. Тя вдигна плата с белези от изгорено.

— Какви са връзките му в обществото?

Сияещото лице на Тамзин помръкна.

— Ами… — тя изтупа едно въображаемо мъхче от полата си.

— Предполагам, че не са възможно най-добрите. — Но ако Джефи беше добър човек, какво значение имаха връзките? Гейбриъл беше граф Кемпиън — фамилия, по-стара дори от нейната — а когато я срещна, се подвизаваше като зестрогонец. Тя нямаше нищо против, в крайна сметка имаше много малко мъже, по-богати от нея. После той се изяви като комарджия и мерзавец, и ей го на — отново вгорчаваше живота й.

— Не е беден — увери я Тамзин. — Баща му е скуайър, а майка му е дъщеря на барон.

Мадлин смътно си спомняше как собствената й камериерка проверяваше дали ютията се е сгорещила достатъчно. Близна пръст и докосна гладката повърхност.

— Merde! — изпсува на френски тя.

— Това са съвсем почтени връзки! — възрази Тамзин.

— Прощавай. И да не си повторила това, което чу. — Добре че Тамзин не знаеше ругатнята, която Мадлин беше научила от един френски войник. Ругатня, която Елинор й бе забранила да използва.

Мадлин остави ютията, изпъна пръст над купата и изля малко вода от каната върху мехура, който започваше да набъбва.

— Не говорех на теб, скъпа. Ютията. Прекалено е нажежена. — За да я пипаш с пръст, добави наум.

Но дали беше твърде гореща за самата рокля? И представа си нямаше.

Завърна се към задълженията си с удесеторена предпазливост. Занесе ютията до дъската, притисна я към финия памучен плат и я вдигна. Всичко изглеждаше наред — плоско и без гънки, а нали това беше идеята.

— Разкажи ми за семейното му положение — каза Мадлин, докато гладеше едно намачкано място.

Виж ти, не било чак толкова сложно!

— Той е единственият син. — Тамзин обгърна с ръце гърдите си и мечтателна усмивка затрептя на устните й. — Родителите му притежават прекрасно имение в съседство с нашето и доста приличен доход.

— Колко голям е твоят Джефи?

— На деветнайсет.

— Твърде млад.

— Разбира от коне. Помага на баща си при отглеждането и обучението им. Ах, колко е красив, когато навива ръкавите на ризата си и язди тези красиви, чистокръвни зверове! — Като гледаше да не уцели купчината рокли, Тамзин се хвърли по гръб на леглото и зарея поглед в балдахина. — Те са известни коневъди.

— Нима? Дали съм ги чувала?

— Конюшни „Радли“.

— Да, наистина съм ги чувала! Елинор казва за тях, че са сред най-добрите коневъди в страната. — Елинор разбираше от такива неща, защото беше отлична ездачка.

— Херцогинята е казала така! — Тамзин се изправи и удари юмрук в дланта си. — И аз така ще кажа на татко. Той харесваше Джефи преди да се ожени за Онази Личност. Но Онази Личност е амбициозна!

— Сякаш това е болест. — Мадлин гладеше с нарастваща увереност. Гънките бързо изчезваха. Гладенето беше въпрос на здрав разум — както и всичко останало.

— Ами да. Заради нея с Джефи бяхме разделени, а аз трябваше да изтърпя цял сезон.

Трагичният тон на момичето вбеси Мадлин. Тамзин демонстрираше липса на здрав разум. Здравият разум, с който Мадлин имаше защо да се гордее. Допреди онази ужасна сцена в Алмак.

Ох, защо въобще мислеше за това?

Знаеше защо. Защото видя Гейбриъл и старите спомени саботираха спокойствието й. Тя дълбоко си пое дъх и взе решение да излезе от ситуацията с благородство и зрялост. В края на краищата знаеше, че рано или късно ще се натъкне на него. Просто срещата се беше състояла… скоро.

— Един сезон в Лондон не е цяла трагедия.

— Не и когато ме тикат към толкова противен тип като мистър Ръмбилоу.

— Да, така не става. Предполагам, че богатството е най-привлекателната му черта?

— Да, милата ми мащеха има вкус към неприличния разкош. — Тамзин се излегна на възглавниците. — Но елитът много харесва романтичната история за произхода му. Мисля, че някой трябва да я провери по-отблизо, но кой да ме послуша?

— Съгласна съм с теб.

— Така ли? — Тамзин отново се изправи.

— Макар че ще съм ти благодарна, ако не даваш гласност на мнението си. Предпазливостта не е излишна. — Мадлин постави ютията обратно на печката и с голяма гордост окачи в гардероба първата си изгладена рокля. — Наистина не беше нещо кой знае колко трудно — промърмори тя и избра една светлозелена коприна от пръснатите на леглото дрехи. — А баща ти какво казва за годеж с Джефи?

— На татко не му пука.

Мадлин повдигна въпросително вежда.

— Уф, добре де! — Тамзин отново се просна по гръб на леглото в пристъп на отчаяние. — Каза, че мога да се оженя за Джефи след края на сезона си, ако още имаме това желание, но се боя, че Онази Личност накрая ще наложи своето.

Мадлин внимателно надипли дрехата на дъската, вдигна другата ютия, размаха я във въздуха, за да я поохлади, наплюнчи пръст и — този път по-предпазливо — я пипна. Ухили се триумфално, когато успя да се дръпне навреме и не се изгори.

— Значи просто трябва да докажеш, че си изпитала всички радости на Сезона и още искаш своя Джефи. Много разумно.

— Мислех, че ме разбираш!

— Разбирам те. Баща ти е на мнение, че ако чувствата ти към Джефи са истински, любовта ти ще оцелее. Следователно… трябва да се превърнеш в сензацията на сезона, да танцуваш, да се усмихваш, да флиртуваш и на финала да съобщиш на баща си, че все още обичаш Джефи и искаш да му пристанеш. — Мадлин ентусиазирано притисна ютията към плата. Този път обаче се появи проблем. Когато Мадлин вдигна ютията, защото тя не се плъзгаше гладко, коприната изглеждаше странно — намачкана и някак накъдрена.

— Но аз не искам да ставам светска красавица — възрази Тамзин, докато Мадлин се мръщеше над ютията.

— Разбира се, че не — разсеяно отвърна Мадлин. — Трудно е да понасяш ухажване и възхищение в такива количества, но се боя, че трябва да положиш някакви усилия, ако искаш да убедиш баща си, че си оползотворила този сезон. — Отново плъзна ютията по плата. Сега коприната пожълтя. — Приеми го като жертва за твоя Джефи.

— Да. Предполагам, че си права. Но вече имам репутацията на…

— Дървенячка? Не се тревожи, скъпа. — Мадлин й кимна окуражително. — Аз пък имам репутацията на идеална организаторка. Прави каквото ти казвам и за нула време ще се превърнеш в сензацията на сезона.

— Наистина ли? — Тамзин я погледна със съмнение. — И как?

— Много лесно. Ще трябва да флиртуваш с мистър Ръмбилоу, но това няма значение, тъй като ще флиртуваш с всички джентълмени. — Мадлин продължи да се чумери и рискува да потърси съвет: — Разбираш ли нещо от гладене?

— Защо, какво има? — Тамзин скочи от леглото, видя коприната, ахна ужасено и отстъпи назад. — Новата ми рокля! Съсипала си я!

Е, чак пък. Тамзин драматизираше.

— Само това парченце — защити се Мадлин.

— То е от полата. И то от предницата й! Какво от това, че е само едно парченце? — Тамзин се хвана за гърлото. — Онази Личност иска да съм с тази рокля довечера.

Мадлин я погледна в очите.

— Ако знаеш как да изгладиш остатъка от коприната без да я съсипеш, то аз знам как да спася костюма ти и в същото време да те превърна в диктуваща модния тон.

Тамзин я зяпна невярващо и леко отвори уста.

— Имаш ли кордела? — Мадлин щеше да дублира находчивото решение на Елинор от подобен случай в миналото. — В голямо количество?

— Да. Да, разбира се, че имам.

— Дай ми я. Не се главоболи, скъпа. Скоро ще вземеш първия си урок по превръщането на всяко зло в добро.