Кристина Дод
Още един скандал (26)

26

Тъкмо минаваше полунощ, когато мадмоазелите Вавасьор привършиха песента си, направиха реверанс и посрещнаха овациите.

Лейди Табард заговори мадам Вавасьор, изговаряйки думите бавно и силно, убедена, че мадам почти не разбира английски, въпреки многобройните доказателства в полза на противното.

— Дъщерите ви са изключително талантливи.

Мадам Вавасьор примигна развеселено и макар и с акцент, отвърна на безупречен английски:

— Благодаря ви, милейди. Вашата собствена дъщеря, очарователната лейди Тамзин, им акомпанираше превъзходно на пиано.

— Лейди Тамзин наистина е много надарена девойка и, ако знаете… — Лейди Табард се приведе близо до мадам Вавасьор, но Мадлин чу всяка думичка. — Днес тя получи предложение от лорд Хърт.

Мадлин искаше да изстене на висок глас. Огледа се из претъпкания музикален салон и видя, че не е единствената, подочула думите на лейди Табард. Не че обществото не биваше да бъде осведомено за брилянтното завоевание на Тамзин, но трябваше да се действа по-деликатно, още повече, че Тамзин щеше да отреже Хърт — това беше неизбежно въпреки големите надежди на лейди Табард.

Лейди Табард не беше запозната със значението на думата „деликатно“.

Лейди Ачард изпляска с ръце и привлече всеобщото внимание.

— А сега кое прекрасно момиче ще чуем?

— Джоузефин, ти си великолепна арфистка — рече мисис Грийн. — Направи ни удоволствието да изсвириш нещо.

Както си му е редът, лейди Ачард се изчерви, отказа скромно, и при повторната молба свали ръкавиците си и нареди на прислужниците да занесат арфата пред огромната камина от черен мрамор.

Мадлин прехапа долната си устна и се вслуша във вятъра, който свиреше в стъклата на прозорците. Кога Макалистър щеше да доведе войниците? Въпреки че изпитваше болка от отказа на Гейбриъл, Мадлин се боеше за него — самичък във вдовишката къща с мистър Ръмбилоу и останалите комарджии.

Ами ако дори не се стигнеше до игра? Ами ако в момента Ръмбилоу ограбваше мъжете, биеше ги или… ги убиваше?

Но не. Това бяха дивотии, пълни глупости. Ръмбилоу можеше да направи гореизброеното през последните няколко дена. Планът му беше доста по-засукан, а и Мадлин вярваше, че Гейбриъл не му отстъпва по хитрост… Но Гейбриъл се нуждаеше от подкрепления.

Но накъдето и да погледнеше, лакеите на Ръмбилоу бяха там. Облечени в елегантни ливреи, те бяха плъзнали в целия музикален салон, но изглеждаха някак си груби, невзрачни и не на място. Ала освен Тамзин никой друг не забелязваше това обстоятелство и съдейки по погледите на момичето към негодника до вратата, Мадлин се притесняваше, че то всеки момент ще избухне и ще разкаже на гостите за неуспялото им бягство и заплахите на Големия Бил. Мадлин си мислеше, че засега я възпира единствено аранжираното от мистър Ръмбилоу жизнерадостно настроение, насърчаващо музикалната изява на младите госпожици.

Но дори под привидната веселост на другите гости във въздуха витаеше някаква напрегнатост. Всички очакваха изхода от играта.

Докато Тамзин се отдалечаваше от пианото, на всеки две крачки някой я спираше, за да й прошепне поздравления по повод на таланта й. Като добре възпитана млада дама, Тамзин скромно се изчервяваше, но Мадлин виждаше паниката в погледа й, затова стана и я пресрещна.

Хърт я изпревари. Блестящ в подплатената си лавандуловосиня копринена жилетка и жакет от светлосиньо кадифе, той усмихнато се поклони и даде да се разбере, че желае да си поговори насаме с Тамзин.

Тамзин поклати отрицателно глава, но гласът на лейди Табард прогърмя:

— Върви с него, момиче! Имаш позволението ми. — Матроната огледа самодоволно останалите дами.

Докато лейди Ачард се приготвяше да започне изпълнението си, Хърт улови ръката на Тамзин под лакътя и я изведе в коридора.

Момичето хвърли измъчен поглед към Мадлин. Мадлин бързо ги последва и се плъзна в библиотеката преди Хърт да е затворил вратата. Лордът я изгледа сърдито.

Тя направи реверанс и се оттегли в едно мрачно ъгълче. Хърт кимна с къдравата си коафирана глава към едно диванче:

— Моля ви, лейди Тамзин, седнете.

— Благодаря, предпочитам да остана права — непреклонно отвърна Тамзин.

Съзнаващ единствено собствената си важност, лорд Хърт не обърна внимание на резкия й тон, на тягостния й поглед — все едно той беше зъболекар, а тя — пациентка, мъчена от зъбобол.

— Моля, настоявам. — Той отново посочи диванчето.

Тамзин въздъхна шумно и недоволно се тръсна, където той искаше.

Мадлин прехапа устни, за да удържи усмивката си. Ако не се тревожеше толкова много за Гейбриъл, Макалистър, притаените смърт и разруха, това щеше да е един от най-комичните моменти в живота й.

Корсетът на Хърт изскърца, когато той коленичи. Младият лорд оправи панталона си и за пореден път се опита да улови ръцете на Тамзин.

Които бяха под дупето й.

Без да се притеснява ни най-малко, Хърт се впусна в обстойна реч:

— Първо бих желал да ви уверя, че днес се допитах до баща ви и имам позволението му да водя с вас този разговор, който в противен случай би изглеждал признак на недопустима дързост във вашите очи.

Тамзин побърза да се възползва от паузата му:

— Лорд Хърт, наясно съм с вашето предложение и тъй като желая да спестя и на двама ни болката и…

Хърт я прекъсна сякаш тя въобще не бе проговорила.

— Открих, че вие ме привличате, въпреки долнопробния произход на мащехата ви.

Тамзин настръхна.

Мадлин се зачуди как е възможно един мъж да си няма грам понятие от ухажване. Все едно, че Хърт беше ходил на уроци по разгневяване и отвращаване на млади дами.

— Подчертаното внимание, с което ви удостоих, без съмнение ви е поласкало и е открило сърцето ви за най-дълбоките ми чувства към вас.

— Поласкало? Лорд Хърт, ни най-малко не съм…

— Бих желал да ви направя своя съпруга. — Той бързо примигна и се изправи, очаквайки прехласнати възклицания.

Но Тамзин не продума. Изглежда беше останала без дъх. Мадлин подозираше, че момичето скърца със зъби.

Най-после, когато лорд Хърт започна да проявява признаци на дискомфорт, Тамзин успя да отговори:

— Вниманието ви наистина е ласкателно, милорд, затова с най-голямо съжаление ви съобщавам, че отхвърлям щедрото ви предложение.

Хърт леко поклати глава, сякаш не вярваше на ушите си.

— Лейди Тамзин, може би възможността да се сватосате с моята благородна фамилия е замъглил разсъдъка ви, но ви уверявам, че няма защо да се срамувате от маниерите си — е, може би с изключение на някой ненужен изблик на чувства — но ви уверявам, че ежедневният надзор на майка ми скоро ще оправи този недостатък. Родословието ви е отлично. Накратко, достойна сте да дадете на света следващия наследник на благородната ми фамилия.

— Желаете ли да огледате зъбите ми? — ледено пророни Тамзин.

Мадлин изсумтя. Когато два чифта очи се втренчиха в нея — едните с укор, другите с неодобрение — тя извади кърпичката си и скри лице в нея. Може би не биваше да си изпуска смеха в такъв важен момент.

Лорд Хърт смръщи чело.

— Също така, лейди Тамзин, очевидно страдате от спорадични пристъпи на вятърничавост. Точно те станаха причина майка ми да се усъмни в избора ми на съпруга, но аз я уверих, че сте изключително схватлива и бързо ще научите къде ви е мястото.

— С други думи, лесно ще ми наденете поводите? — Тамзин се изправи.

„Конските“ намеци на Тамзин дойде твърде много на Мадлин и тя с мъка задави смеха си в кърпичката.

Хърт изстена, докато с мъка се изправяше на крака.

— Подозирам, че отново използвате хумора си за вземане на едно съдбовно решение. Като имате предвид, че баща ви ми даде благословията си, и, което е по-важно, моите родители се съгласиха, че сте приемлива, ще ми станете ли съпруга?

— Лорд Хърт, вече ви отговорих — сопна му се Тамзин. — Не, благодаря. Няма да ви стана съпруга.

— Не заслужавам ли поне някакво обяснение вместо този кратък отказ? — На лицето му избиха червени петна от възмущение.

Тамзин присви очи, стисна юмруци и се изправи. Мадлин познаваше признаците: Тамзин ей сега щеше да избухне. Ето защо тя припряно скочи на крака и извика:

— Лейди Тамзин!

Тамзин погледна Мадлин, овладя се и се обърна към Хърт.

— Не си подхождаме, милорд. Нямаме нищо общо.

— Ама че просташки аргумент — Хърт направи гримаса. — Та ние ще се женим, за бога! Не е нужно да имаме нещо общо.

Мадлин отново поднесе кърпичката към устата си. Този път Тамзин също се развесели и на бузите й цъфнаха трапчинки.

— Не ви обичам — решително изрече тя.

— Сигурно подобни нелепости се дължат на мащехата ви — ядоса се Хърт. — Любовта е за селяните.

— В такъв случай съм селянка, защото или ще се омъжа по любов, или няма да се омъжа — отвърна Тамзин.

— Благодарност — Мадлин безгласно изрече думата.

Тамзин кимна, че я е разбрала и се обърна към Хърт.

— Ако благоволите, ще отида в дамската стая с компаньонката си, за да се съвзема от удара, който идва, когато човек постъпва правилно. — Тамзин постави ръка на челото си и драматично въздъхна. — Някой ден, милорд, когато се ожените за избраницата на сърцето си, ще ми благодарите.

— Ама че наглост! — Той раздразнено изопна начервисаните си устни.

Сякаш за да покаже на Мадлин, че е опитала, Тамзин сви рамене и закрачи към вратата.

След още един реверанс към холеричния Хърт Мадлин я настигна. Двете влязоха в дамската стая, спогледаха се и избухнаха в смях.

Накрая Тамзин се овладя, седна пред огледалото и зарови глава в ръцете си.

— Ама че ужас. Онази Личност ще ми бъде бясна, задето го отхвърлих.

Мадлин си спомни как лейди Табард беше проявила обичта си към Тамзин.

— О, тя не е толкова лоша, колкото я мислиш.

— Тя е дъщеря на търговец. — Тамзин вдигна глава.

— Има добро сърце.

— И доста пиперлив характер.

— Е, това е голяма дума. Виждала съм мащехи, които превръщат заварените си дъщери в робини, бият ги с пръчка и ги държат на хляб и вода… опитват се да им натрапят първия мъж, направил предложение.

— Измисляш си. — Тамзин се позасмя. — Това е приказка.

— Уверявам те, че не е. Лейди Табард е взела присърце интереса ти. Просто не го изразява добре.

— Това е вярно.

— Струва ми се, че ако пробваш, ще установиш, че с нея може да се разговаря. Тя е силна личност. Ще ти помогне да осъществиш желанията си.

— Тя е силна. — Тамзин замислено изгледа Мадлин.

Мадлин се почувства неловко. Какво ли се въртеше в главата на момичето?

— Защо момичетата обичат да получават предложения? — Тонът на Тамзин пак стана нормален.

— Повечето предложения не са ужасни като това. — Мадлин седна до Тамзин и я погали по ръката. — През повечето време ухажорът те уверява в обожанието си, а не в привилегията ти да го обожаваш.

— Лорд Кемпиън такова предложение ли ти направи?

Мадлин се опита да си спомни първото му предложение отпреди четири години, но събитията от този бурен ден продължиха да владеят съзнанието й. Тя му бе предложила, а той я бе отритнал и отхвърлил като най-презряното същество. Някаква болка се бе загнездила дълбоко в нея и отказваше да я напусне. Дори когато се смееше, дори когато се концентрираше върху неволите на Тамзин, дори когато слушаше лейди Табард, болката беше там. Щеше ли да я боли вечно?

— Извинявай. Не биваше да ти напомням. — Тамзин намокри една кърпа и я подаде на Мадлин. — Толкова си нещастна. Не можеш ли да изпълниш исканията му? Те съвсем не ми се струват големи. Иска да се потруди вместо теб. Нека знае, че ти изцяло можеш да разчиташ на него.

Мадлин почисти лицето си с кърпата.

— Той не бива да очаква от мен да се променя. — Гласът й беше пълен с безнадеждност.

— Но ти очакваш това от него.

— Да, но аз… за добро е. Искам от него да зареже хазарта.

Тамзин продължи без да обърне внимание на слабото й възражение.

— Очакваш от него никога да не поеме някакви задължения по именията ти, а той очевидно е човек, който взема отговорностите си на сериозно. — Момичето се втренчи укоризнено в Мадлин. — Нали?

— Да, но… — Този път Мадлин дори не успя да измисли отговор.

— Може би трябва да се промениш, защото наистина можеш да му имаш доверие? — настоя Тамзин.

— Прекалено ми е трудно. — От друга страна колко лесно беше повярвала, че Гейбриъл ще въздаде справедливост за Джери, ще се справи с Ръмбилоу и ще се погрижи за сигурността на гостите.

— Да си компаньонка също е трудно, но ти се справи триумфално — хитро изтъкна Тамзин.

Мадлин примигна изненадано.

— Вярно. Наистина бях върховна.

— Извърши чудеса с мен.

— Може би…

Но преди Мадлин да е довършила мисълта си, лейди Табард влетя в стаята като огромна, пищно украсена пощенска карета.

— Ето те и теб, госпожичке. — Дамата строго фиксира Тамзин.

— Мамо, трябва да ти кажа нещо. — Тамзин скочи на крака, отправи предизвикателен поглед към Мадлин и добави: — Случи се днес следобед.

Какво бе казала Мадлин на момичето? „Лейди Табард е силна личност. Ще ти помогне да осъществиш желанията си.“

Тамзин щеше да й разправи за Големия Бил.

— Тамзин, недей! — Мадлин скочи на крака. Момичето не й обърна внимание.

— Мамо, днес с Мадлин излязохме до…

— Тогава ли реши да отрежеш лорд Хърт? — Лейди Табард плесна с ръце, сякаш за да отпъди Тамзин. — Много съм огорчена от теб, Тамзин. Много. Колко млади дами биха ти завидели за възможността да се издигнеш!

— Мамо, точно сега това не е важно. Ако знаеш…

— Не било важно! Какво е важно, ако не шанса да се омъжиш за богаташ с титла и вкус към изящното облекло. Но ти — не та не! Обичаш си твоя Джефи. — Лейди Табард така изплю името с такова презрение, че дори Мадлин се сви от страх и си пожела сега да се намира някъде другаде. — Джефи. По-недостоен, глупав, неверен младеж не би могла да намериш! Заради него се отказваш от човек, който един ден ще стане маркиз.

Артилерийският огън на лейди Табард уби всички добри намерения на Тамзин и на тяхно място се появи силен гняв.

— Не съм отхвърлила лорд Хърт заради Джефи. Отказах му, защото не го харесвам, и няма да се омъжа за човек, когото не харесвам.

— И защо не, момиче? — Лейди Табард кипеше от нетърпение.

— Защото майка ми постъпи така и с баща ми бяха нещастни през всеки ден от съвместния си живот. — Тамзин погледна мащехата си право в очите. — Не е ли това причината татко да те вземе за любовница, а след смъртта на майка — и за съпруга?

Мадлин възхитено наблюдаваше метаморфозата на лейди Табард в една не особено привлекателна жена на средна възраст със засрамено изражение на пребледнялото си лице.

— Млада госпожице, този въпрос не те… — Лейди Табард пресекливо си пое дъх и събра остатъка от достойнството си. — Лейди Тамзин, какво искахте да ми кажете?

— Нищо, госпожо — съвършено безизразно отвърна Тамзин. — Абсолютно нищо.

Мадлин с облекчение рухна на стола и проследи с поглед излизането на лейди Табард. Тишината беше наситена с гнева на Тамзин.

— Много сурова беше — укори я Мадлин.

— Тя си го заслужава. Зае мястото на майка ми, а аз трябва да се правя, че не знам.

— Баща ти е виновен в равна степен.

— Знам. — Тамзин потърка чело. — Знам. Но той не се интересува кой знае колко от мен.

— Следователно не можеш да го нараниш, защото него просто го няма. — Мадлин разбираше момичето. Нейният собствен баща беше точно такъв — и къде ли беше сега? Не че искаше да е тук, но фактът, че е допуснал такава игра да мине без него също будеше тревога. Къде бе той?

— Онази Личност е глупачка — заяви Тамзин.

— Да, глупачка е. — Мадлин беше благодарна, че Тамзин няма да разкаже на мащехата си за случилото се в конюшнята. — Да се върнем ли на приема?

— Нужно ли е? — начумери се Тамзин.

Мадлин се замисли дали да не повдигне духа на момичето с апел към гордостта му, но реши, че за днес толкова предизвикателства стигат на младата дама.

— Моля те да ме придружиш. Мистър Ръмбилоу обеща да ни държи в течение за хода на играта. Бих искала да знам какво става.

— Искаш да кажеш — дали лорд Кемпиън печели?

— Да. Това искам да кажа.

Тамзин кимна и се отправи към музикалния салон.

 

 

Беше много късно. Гостите бяха готови да се разотиват. Всички чакаха заради едно единствено нещо — същото, което и Мадлин искаше да чуе. Резултатът от играта.

Най-накрая Големия Бил важно влезе в музикалния салон, прокашля се и изчака глъчката да стихне. С официален тон, който съвсем не пасваше на уличния му акцент и лице на пребит боксьор, той поде:

— Мистър Ръмбилоу ви праща почитанията си и първите резултати за тази нощ. Мистър Пейборн е изгубил първата си партия. Лорд Ачард — загубил. Мистър Ръмбилоу — спечелил. Лорд Кемпиън спечелил. Мистър Грийн — спечелил. Мистър Дарнел — спечелил. Мосю Вавасьор — загубил.

В залата се възцари мъртвешка тишина, докато Големия Бил рецитираше имената и изхода от партиите. Най-накрая той се ухили, оголвайки зъбите си, и тази усмивка напомни на Мадлин близките й срещи с него.

— Мистър Ръмбилоу моли да ви предам, че с лорд Кемпиън са сключили допълнителен облог. Ако във финалния кръг спечели лорд Кемпиън, мистър Ръмбилоу ще му плати от джоба си още десет хиляди лири. Ако спечели мистър Ръмбилоу, той ще си избере каквото пожелае от притежанията на лорд Кемпиън.

Разнесоха се възбудени коментари. Големия Бил вдигна ръка.

— Още нещо. Утрешната забава в селото е отменена защото мистър Ръмбилоу смята, че не е изключено да застуди и той не иска някой от гостите му да намери смъртта си от бронхопневмония. Така че докато мистър Ръмбилоу не ви каже, няма дори да опитвате да си тръгвате от Шалис Хол. В края на краищата — малките му и лъскави черни очи се свиха в посока на Мадлин — не искаме да се разболеете. Не искаме да умрете.