Кристина Дод
Още един скандал (18)

18

— Аз не съм някакво си блюдо, поднесено да удовлетвори изтънчения ти вкус. — Смели думи, които не значеха нищо.

— Не само че си, но по своя собствена воля се намърда в подноса ми.

Мадлин не искаше да гледа Гейбриъл, да показва с нещо, че признава съществуването му, но някак си погледите им се сключиха. Той бележеше съзнанието й точно както тялото й, а тя отлично знаеше, че я подлага на изпитание, чакайки отказа й. А как искаше да отхвърли претенциите му и така да защити себе си, трудно извоюваното си спокойствие и моралната си неприкосновеност.

Но това беше гласът на разума. Тялото й нямаше морал, нямаше разсъдък. Тялото й го искаше без да се интересува от бъдещия й душевен мир или от положението й в обществото.

Точно сега Мадлин чуваше единствено гласа на тялото си.

Гейбриъл махна пръста си.

— Такова мълчание. Обикновено имаш какво да кажеш.

— Аз съм дама. Не използвам нецензурен език дори с негодник, който си го заслужава.

— Мога да те опровергая. — Той отиде до раклата със стъклените шишета и взе да ги души. — Използвала си нецензурен език, за да ме обиждаш. Затова е малко късно да се правиш на света вода ненапита. Казвай каквото ти е на сърце. Ще го понеса.

Гейбриъл изля малко от съдържанието на едно шише в ръката си, кимна доволно и постави блестящата зелена бутилка на нощното шкафче. Ръката му дръпна кувертюрата надолу и разкри завивките — чисти, изгладени и опънати на дюшека.

— И да исках, не можех да намеря по-добро място за прелъстяване. Но дори ти трябва да признаеш, че няма как да съм го планирал. — Й без друго тихият му глас се превърна в шепот. — Дори и аз не съм си представял, че ще опиташ подобно безумие: да крадеш тиарата от професионални крадци.

— Ако не бях аз, щеше да се озовеш сам тук. Какво щеше да ти се случи тогава?

— Щяха да ме убият — делово отвърна Гейбриъл.

Мразеше го — но искаше да остане жив, за да продължи да го мрази. Побиха я тръпки при мисълта, че този бликащ от енергия мъж сега можеше да е студен и бездиханен. Той видя ужаса й.

— Трябваше да си тръгнеш този следобед, докато все още имаше възможност. Тези мъже са мошеници, изнудвачи, крадци, които са убивали и ще убиват, за да защитят долните си планове. Сега Ръмбилоу няма да те пусне. Не и след като те е видял с мен. Сега той знае — или си мисли, че знае — че с теб сме отчаяно влюбени.

— Или отчаяно похотливи. — Гласът й беше студен и ясен.

— Определено сме похотливи. — Гейбриъл измъкна тясно, блестящо острие от ръкава си и един по-дълъг нож с дръжка от ботуша си, и внимателно ги постави на масичката край леглото. Двете хладни оръжия бяха дълги и сияеха със злокобен блясък, а Гейбриъл определено знаеше как да борави с тях.

Той седна на стола и си свали ботушите.

Мадлин не знаеше какво се очаква от нея. Да се съблича ли? Да го гледа ли? Или да размишлява как се беше стигнало до този момент?

Не за бога, не и последното. Подобна гадост щеше да я доведе до самообвинения, а тя винаги се стремеше да ги избягва.

Но последния път, когато бяха сами в една спалня, нещата стояха по различен начин. Тогава всичко се развиваше главоломно и тя нямаше време да се тревожи какво да каже. Думите се лееха от устата й със скорост и сила, мисълта за които все още я караше да се изчервява. Той беше прав. Тогава го беше наругала като перачка. Сега имаше време да помисли, да се притесни, да се почувства неудобно.

Не че Гейбриъл имаше вид на човек, който се чувства неудобно. Той съблече черната си риза с небрежност, която я накара да се изчерви.

Но не я накара да спре да зяпа.

Преди четири години бе видяла голите му гърди и сега забеляза разликите. Сега тялото му можеше да се похвали с по-големи мускули там, където преди беше жилаво, гърдите му сега бяха по-релефни, а мишците му пращяха от мощ.

Сякаш бе работил на нивите, или бе градил къщи… може би организацията на крайбрежната отбрана е включвала тежък физически труд, а какъвто си беше, Гейбриъл като нищо се беше заел лично.

Последните следи от юношата бяха изчезнали и сега той беше… твърде разкошен. Твърде силен, твърде мускулест, твърде космат… гърдите му бяха покрити с гъсти кафяви косми, които се стесняваха в тънка ивица и се спускаха към панталона му.

Докато той се разкопчаваше, погледът й се закова там в нервно предчувствие. Гейбриъл изглеждаше толкова нехаен и безгрижен, очевидно любенето ни най-малко не го притесняваше. Имаше вид на мъж, свикнал със страстта.

Тогава той изу панталоните си и тя видя какво не му е наред. Държанието му беше хладно, но мъжествеността му стърчеше, набъбнала до пръсване. Въпреки че не беше виждала мъжки член от четири години, а и тогава не го беше разгледала както трябва, Мадлин реши, че размерът на това чудо определено издава огромен интерес към нея и към предстоящото сливане.

Краката му бяха укрепнали също като ръцете, коравите мускули на бедрата му я наведоха на мисълта, че той ще я язди бурно, безмилостно, неуморно… о, боже, така го искаше, че ръцете й трепереха. Желаеше да забрави миналото, за да отиде при него и да… да го оближе, да го ухапе, да се държи, сякаш има права над него. Права на съпруга.

Той се освободи докрай от дрехите си, седна на стола и я подкани с жест.

— Съблечи се за мен. — Отново я погледна в очите. — Не би следвало да ти е трудно. Аз свърших повечето работа вместо теб.

Беше вярно. Всички копчета бяха разкопчани, всички връзки — развързани. Трябваше само да отпусне ръце, да охлаби хватката си и роклята щеше да се свлече в краката й.

— Хайде — ласкаво изрече той. Жестът му беше широк, подигравателен. — Освен ако не си променила решението си.

Мадлин се сети за майка си на официалния портрет в галерията — с великолепна златна рокля и с кралската тиара. Сети се за дъщерята, която се надяваше да има някой ден и разбра, че ако действа сега, за нея няма да остане нищо.

Гейбриъл знаеше какви мисли се въртят в главата й:

— Какво ли не жертва човек за семейната чест — присмя й се той.

— Ти си глупак.

— Меко казано. — Суровата присмехулна усмивка изчезна от лицето му.

Тя също можеше да го плени с погледа си, а после да го накара да си признае какво е правил и с кого. Мадлин кокетно отпусна ръце: първо едната, после другата. Роклята се сурна надолу, задържа се за кратко на хълбоците й, после се свлече до глезените й. Мадлин не носеше новите панталети, които бяха сензация сред дамите от висшето общество, така че се оказа гола, ако не броим копринените й чорапи, завързани с жартиери над коленете.

Не знаеше какво цели Гейбриъл, като я караше да си разкрие картите. Удоволствие? Може би търсеше отмъщение, задето го беше зарязала? А може би го тласкаше някаква по-сериозна причина? Но Мадлин знаеше, че точно сега в главата му се въртят мисли само за нея и така си отмъщаваше, че я е накарал да го желае.

Лицето му беше сурово, силно и решително. Когато проговори, устните му едва помръднаха, а тонът му беше ръмжащ:

— Косата ти.

Мадлин бавно изви ръце нагоре, описвайки чувствена дъга, разкривайки цялото си тяло за погледа му и полека издърпа фуркетите, които държаха косата й. Разпиля ги на пода, безразлична към съдбата им, и когато и последният от тях беше изваден, тя разпусна черната си грива, която се изсипа като водопад по раменете й. Една къдрица падна на гърдата й, обвивайки я в любовна ласка.

Гейбриъл скочи, сякаш вече не можеше да й устои. Погледът му се закова на бедрата й, а гладните му очи изядоха черния триъгълник между краката. Той не скри възхищението си от гърдите й, наслади се на раменете й, порадва се на мекия й корем и още веднъж я погледна в очите.

Отиде до нея.

С наближаването му сърцето й заби в барабанен ритъм. Той беше гол и огромен, и всичко, за което беше мечтала. Гейбриъл улови ръката й и я дръпна към леглото.

— Седни. — Той неотклонно продължи да я гледа в очите. Оказа натиск върху раменете й, заставяйки я да седне на леглото. Тя кацна на ръба на дюшека и се зачуди каква лудост я бе довела тук. Беше гола — е, почти. Той беше гол — напълно. Свещите пръскаха сияние, чаршафите бяха хладни, а тя имаше да изплаща дълг. Дълг, който още не бе натрупала.

Гейбриъл се усмихна и размачка схванатия й врат — сякаш съчувстваше на незавидното й положение, когато той я беше докарал дотук!

— По корем.

— Какво?

— Искам да легнеш по корем.

Устата й зина грозно, очите й се оцъклиха.

— Но аз… мислех, че ти ще… — Това е възможно, дори когато си по корем.

В главата й забушува трескава дейност, докато тя мислено се опитваше да скачи въпросните органи от тази позиция.

Гейбриъл вдигна шишето, което бе оставил до леглото, и изля в дланта си малко от прозрачната течност.

Мадлин гледаше като хипнотизирана и не разбираше нищо — какво прави той, какви са плановете му, какво става. И което беше по-лошо, за него тя беше като отворена книга. Къде беше справедливостта, питаше се тя.

Той поднесе ръце към носа й.

— Харесва ли ти?

Сладкият мирис на гарденията. Успокояващият аромат на розмарина.

— Много.

— Легни — повтори той. — По корем.

Нямаше значение дали ще се подчини или не — или…? Щеше да направи всичко възможно да се дистанцира от акта, да прояви безразличие и непукизъм.

Обаче докато се изтягаше първо настрани, а после с лице към дюшека, тя внимаваше да не покаже твърде много от тялото си.

— Идеално — промърмори Гейбриъл като познавач. Гласът му я окъпа като топла вода.

Мадлин не бе наясно какво очаква, но то определено не беше ръцете му, ухаещи на розмарин и гардения, нежно да обгърнат раменете й, за да прогонят напрежението от тях. Когато той започна да масажира врата й, тя се изправи на лакти.

— Не трябва ли да го направим най-сетне?

— Толкова ли желаеш да те направя своя, скъпа? — Без да крие смеха в кадифения си глас, Гейбриъл отново я бутна на дюшека. — Този път аз определям правилата.

— Хмм. — Така да бъде, но нямаше да й хареса.

Обаче й хареса. Пръстите му масажираха кожата й, отначало нежно, а после по-усърдно, и прогониха напрежението от тялото й. Тя се опита да остане безчувствена, но Гейбриъл не бързаше докато разтриваше ръцете й — от раменете до китките, дланите и пръстите. Когато свърши, той нежно целуна всеки пръст поотделно.

Мадлин не знаеше какво да мисли… или дали мозъкът й още помни как се мисли. Въздухът, който вдишваше дълбоко, беше наситен с аромата на билки и цветя. Гейбриъл се отнасяше грижовно с всяка частица от прелестното и тяло. Откри възела на напрежението под черепа й, тя изстена, когато ръцете му сътвориха чудо, учейки я как да забрави всичко, освен удоволствието на момента.

Той се приведе толкова близо над нея, че устните му докоснаха ухото й.

— Хареса ли ти?

— Ммм. — Мадлин се опита да отвори клепачи, да се осъзнае, но ръцете му продължаваха да се движат по нея. Намираха всеки прешлен надолу по гръбнака й, докосваха всеки мускул, облекчаваха всяко напрежение. Когато той преметна крак над нея, тя би трябвало да изпита възмущение, но беше толкова отпусната, че само въздъхна.

Гейбриъл продължаваше надолу по тялото й и хлъзгавите му от маслото ръце се плъзнаха по фините косми, покриващи кожата й. Той раздели краката й с коляно, докато ръцете му обгърнаха талията й, а палците му започнаха да я размачкват.

Мадлин отметка глава от възглавницата, пое си дълбоко дъх и… замръзна, когато палецът му се плъзна в гънката на дупето й. Маслото улесни пътя на пръста му, но Мадлин съвсем не беше улеснена от това шокиращо интимно и преднамерено докосване. Великолепното чувство на отпуснатост се замени с борба за спокойствие. За сигурност.

— Прекрасно — измърмори Гейбриъл. Двете му ръце обхванаха дупето й и го стиснаха сладостно. Веднъж. Два пъти. Отново и отново в бавен ритъм.

Мадлин не разбираше защо и как, но усещането я накара да извие хълбоци нагоре, да се отрие в нещо… и тя се отри в него. Устните й се отвориха и от тях излезе задъхано стенание, цветето на възбудата й разцъфваше.

С едната си ръка Гейбриъл продължи да поддържа ритъма, а другата му ръка откри входа към тялото й и го заобиколи с пръст.

Очите й се отвориха широко и с нечленоразделен писък тя скочи от леглото.

Гейбриъл отново я накара да седне и пръстът му отново се завъртя около малкия отвор, дразнейки нервните окончания, пробуждайки желанието във всяка частица от тялото й, на места, където Мадлин не си бе представяла, че е възможно то да съществува.

Тъкмо когато почваше да се съвзема, трепереща, на път за върха… ръцете му се плъзнаха надолу и започнаха да масажират бедрата й.

Тя не можеше да се движи и едва дишаше. Объркването й беше толкова силно, че изпитваше почти физическа болка. Но какво можеше да каже? Гордостта не й позволяваше да признае, че е била толкова близо до ръба. А и той вероятно знаеше… разбира се, че знаеше. Но молбата й да я доведе до края би значела победа. За него.

Никога. Никога.

Междувременно ръцете му разтриваха мускулите на бедрата и. Той свали копринените й чорапи, за да се заеме с прасците й. Въпреки номера, който й беше погодил, тя пак се отпусна. Пълна глупост, защото смътно осъзнаваше, че светлината облива стаята и Гейбриъл може да я гледа между краката. Мадлин трябваше да бъде по-скромна. Трябваше да… но сега едното й стъпалото беше между ръцете му, които нежно го масажираха. Отначало усети гъдел, но той бавно прогони умората от дългото ходене, и когато привърши с второто стъпало, всякаква скромност й беше напълно безразлична.

Толкова безразлична, че когато Гейбриъл я обърна по гръб, тя се претърколи без да помисли за гледката, която се открива пред него.

— Прекрасно — отново одобри той.

Тя пламна от топлия му глас… и от докосването му.

Той разтри краката й със същото божествено внимание към детайла.

Но въпреки че тялото й беше съвсем отпуснато, едно друго усещане си проправи път в нея. Очакване.

И преди я беше докосвал между краката. Щеше ли пак да го направи? Тя не го искаше, разбира се. Обаче щеше да изкрещи високо недоволството си, ако той се оттеглеше преди да й е доставил същото удоволствие.

Но нямаше как. Това би било бъде предателство към самата нея.

Тя надзърна изпод притворени клепачи и видя как той отново напълни шепата си с масло.

За пръв път й се струваше толкова красив: светлината се отразяваше в тъмнокестенявата му коса, очите му блестяха напрегнато, докато той стопляше маслото в горещите си длани. Гейбриъл я обкрачи и златното сияние на свещите окъпа изваяните му мускули.

Когато го погледна, тя не видя опасността и заплахата. Видя единствено обещанието за удоволствие. Ама че глупост, все едно да се взре във вълк и да види не блесналите зъби или острите нокти, а грациозният красив хищник — и да си въобрази, че може да го опитоми.

Беше загазила.

Той вдигна поглед.

Мадлин незабавно затвори очи и се престори, че въобще не ги е отваряла.

Той протегна ръка и размаза маслото по корема й, по талията й.

Мадлин потръпна от облекчение, примесено с адско разочарование.

После дланта му се плъзна близо до мястото, което копнееше за докосването му.

Сърцето й ускори ритъма си.

Пръстите му се заровиха в триъгълника от къдрави косъмчета.

Тя изгаряше от нетърпение.

Той нежно погали процепа и гальовно го задържа отворен с два пръста.

Тя стисна чаршафите, за да не почне да го умолява. Да изпроси от него… повече бързина. По-интимна ласка.

Мили боже, само това не. Мадлин се опита да изтрие мисълта от съзнанието си, боейки се, че той някак си ще й се подчини.

Но това не стана. Вместо това той отново погали входа към тялото й, сякаш го подготвяше за проникване.

Мадлин усети как дълбоко в утробата й се заражда някакво напрежение, как тялото й се приготвя за отдаване. Но тя искаше повече, искаше нещо по-различно. Трябваше да се пребори със себе си, за да не му покаже къде точно да я докосне… и тогава той я докосна точно там.

Тя изстена — пронизителен, жален звук, който разкриваше толкова много. Хълбоците й се замятаха. Тя искаше… о, боже, колко го желаеше!

И той удовлетвори желанието й… почти. Погали я — дълго, бавно движение, което опъна кожата й — но не докосна пъпката на женствеността й. Още не.

Тя бясно се замята върху чаршафите, мъчейки да се отскубне… да се притисне към… но той затискаше едното й бедро и контролираше движенията й с теглото си. С ръката си.

Цялото й негодувание изплува на повърхността и тя се протегна, за да сграбчи мъжкото му достойнство, което стърчеше сред гнездото кафяви косми на слабините му.

— Дяволите да те вземат! Аз…

— Не. Аз. — Той улови ръцете й, постави ги отстрани на главата й и се облегна над нея. — Това е за мен, забрави ли? Правим каквото аз искам. Ти ми се подчиняваш само за да си върнеш тиарата, нали?

Мъглата на удоволствието се поразсея. Кожата й настръхна, дробовете й горяха.

Чу думите му и знаеше какво има предвид. Мразеше го. Ама го мразеше. Мразеше тези зелени очи, сега сиви и напрегнати. Мразеше как си служеше с тялото си, простряно над нейното, за да я доминира. Мразеше силата, която я приковаваше към леглото, когато би предпочела да стане и да си тръгне, защото предпочиташе въоръжените главорези в коридора пред този мъж.

Той я прелъстяваше, а това не се беше случвало дори по време на годежа им. Страстта им беше неистова — и взаимна.

Сега Гейбриъл се беше съсредоточил върху изтръгването на признанието й — че го желае. А тя го желаеше. И още как.

Но беше горда. Нямаше да се отдаде на един комарджия.

Знаеше каква болка ще последва.

Тя сключи поглед с неговия и прочувствено заяви:

— Правя го заради тиарата.