Кристина Дод
Твоята целувка (25)

25

Опустошен от похотта, Ремингтън лежеше, провесил единия си крак от леглото, а другия пъхнат под женското бедро. Очите му изпиваха Елинор.

Тя отговори дръзко на погледа му, сякаш той не беше заровен дълбоко в плътта й.

Какво трябваше да направи, за да покори изцяло тази жена? Чувстваше, че е изтощена. Тялото й тръпнеше под неговото. Преди малко се беше понесла по вълните на поредица оргазми, които го бяха запратили към върха като мощно подводно течение. Но ето, че тя отново го предизвикваше и безмълвно настояваше той да се предаде, както тя бе сторила.

Това беше изключено. Тя не беше съпругата, която бе спечелил на пикет, и съответно щеше да си получи заслуженото, задето беше направила Ремингтън Найт на глупак.

Щеше да се заеме с наказанието й веднага щом си възвърнеше енергията. Точно сега той едва събра сили да се повдигне от нея, преди да я е задушил с тежестта си.

Но колко омразна му беше мисълта да излезе от нея! Тази нощ бе сторил всичко възможно, за да я бележи като своя, и все пак… все пак… отново я искаше. Частицата разум, която беше останала в главата му, знаеше, че това е нелепо. Тя беше недокосната. Въпреки предварителната любовна игра той й беше причинил болка. Тя не можеше да го поеме отново. Но тази жена, със своята скромност и пристъпи на смелост, като ли че много лесно се беше изплъзнала от властта му.

Еднакво нелепо беше да си въобразява, че отново може се възбуди, за да повтори обладаването. Беше се изразходвал толкова яростно, че от очите му бяха потекли радостни сълзи. Беше се изпразнил до капка в нея. Той, който можеше да задоволи една жена пет пъти подред, беше изцеден и омаломощен.

Ремингтън внимателно се отдели от съпругата си. Най-накрая очите й бавно се затвориха, сякаш сънят я оборваше, и тя простена тихичко, когато той излезе от утробата й. Ремингтън се отпусна до нея и изпъшка. Трябваше да я завие с одеялото, защото въпреки пламтящия огън в спалнята беше хладно. Преди броени минути я беше довел до оргазъм и разкъсаната и нощница не представляваше защита срещу студа.

Той погледна бялото тяло до себе си: млечната кожа, разкошните гърди, плоския корем, туфичката косъмчета, която скриваше входа към рая. Леко разтворените й крака го приканваха да се зарови между тях. Бедрата й бяха оцапани.

Кръв.

Ремингтън беше искал кръвта на една Де Лейси, принесена върху олтара на отмъщението му. Беше я получил, но не както си представяше.

Очите й бяха затворени, лицето й — ведро — и това го подразни. Той току-що беше преживял екстаз, който го беше разтърсил до дъното на душата му. Тя също трябваше да е развълнувана, а не да спи спокойно.

Щеше му се да я разтърси, да види колко невероятно е било сливането им и за нея. Вместо това плъзна ръка под рамото й и се наведе над лицето й.

Тя отвори очи. Изглеждаше изумена и той изпита върховно удовлетворение да я види така. Да, беше я покорил.

Елинор се огледа наоколо, сякаш не разбираше къде е и какво й се е случило. Погледът й се плъзна по тялото му и паметта й се върна. Тя се изчерви. О, да, беше харесала урока му, защото в дълбините на очите й пламтеше интерес. Съпругата му отново го желаеше, както и той нея.

— Ще сваля нощницата ти — тихо изрече той. Тя машинално прикри гърдите си с ръка.

Щеше му се да й каже, че вече е твърде късно за скромност и свян. Вместо това отмести ръцете й, за да смъкне ръкавите. Първоначално тя стисна разкъсаната коприна, но после го остави да прави каквото си е наумил.

— Ще ти купя друга. — Защото отново искаше да я види гола под себе си, огрявана само от огъня в камината. Неговата съпруга бе длъжна да се подчинява на волята му.

Нощницата също бе оцапана с кръв и той я метна на таблата на леглото. Варварско, да, но щеше да съхрани доказателството. Тази нощ не се превърна в очаквания триумф, но колкото и да е странно, тя надмина и най-невероятните му фантазии.

— Ще се преместим на възглавниците — каза й той, пъхна другата си ръка под нозете й и я вдигна, понесе я към горния край на леглото и я зави. После се гушна до нея.

— Заспивай — промърмори той и затвори очи.

Елинор притисна длан към сърцето му:

— Толкова скоро?

Ремингтън отвори очи и се втренчи в нея. Какво искаше да каже? Как така „скоро“?

Гласът й беше зноен, чувствен, а погледът й го предизвикваше. Тя стана от леглото и изчезна в сенките на стаята.

— Какво правиш? — Виждаше как бледите очертания на фигурата й се движат, но нищо повече.

— Приготвям се да отдам почит на господаря — отвърна тя.

Господар ли? Хм. Това много му харесваше.

— Наложниците ми обясниха, че един млад и здрав мъж копнее да язди жената няколко пъти на нощ.

Аха. Сега му беше ясно. Тя искаше да приложи върху него наученото в харема.

— Точно тази нощ си изморена. Утре… ще наваксаме.

Тя отиде при огнището, натопи една кърпа в легена над жаравата и го изцеди.

— Освен това наложниците ми казаха как да събудя задрямалия интерес на мъжа.

— Нито аз, нито „интересът ми“ сме задрямали!

Тя примижа. Изкусителният й поглед го развълнува.

— Ах ти, малка вещице! А случайно наложниците да са ти казали, че предизвикателството към способностите на мъжа е един от сигурните начини да го възбудиш? — За пръв път от много години чувството му за хумор се прояви.

— Кой знае, не помня — скромно отвърна Елинор. Тялото й блестеше, сякаш се беше изкъпала под прикритието на мрака.

Той я огледа внимателно, докато тя идваше към него с легена и кърпата. Ханшът й се полюшваше съблазнително, отсенките на пламъците играеха по тялото й.

Ремингтън вече не беше толкова сигурен, че не може да я обладае повторно.

Тя постави легена на нощното шкафче. Взе три възглавници и ги пъхна зад гърба му. После се пресегна над него и ги оправи така, че да му е удобно. Ръката й го бутна назад.

— Добре ли ти е? — попита го тя. — Ще искаш ли още нещо? Питие? Не? — Тя дръпна завивките толкова свенливо, сякаш не го беше виждала чисто гол. — Тогава, господарю мой, позволи ми да те измия след усилния и напрегнат труд. — Елинор не дочака разрешението му, а започна да търка пениса му с мократа кърпа.

По челото му изби пот. Благодарение на трите възглавници той можеше да наблюдава всичко, а гледката на белите й ръце върху мургавата му кожа беше странна, еротична, възбуждаща. Топлите и пръсти колебливото го почистваха, но докосването й върху члена му го караше да се гърчи и да стене безмълвно. Кърпата го галеше отгоре до долу. Когато Елинор свърши, кожата му настръхна от предвкусваното удоволствие, а мъжеството му набъбна и се уголеми неимоверно, с което доказа, че в тази част на тялото му няма и капка мозък. Нима то не съзнаваше, че семето му е изцедено докрай?

Тя пусна кърпата в легена и се присламчи до него на леглото — гола, изчервена, покорна, коленичила между косматите му крака. Двамата бяха олицетворение на мъжкото и женското начало. Във вените му течеше не кръв, а сила, но когато Елинор посегна към него, Ремингтън беше загубен. Тя положи ръце върху коленете му и ги прокара по вътрешната част на бедрата му. Пръстите й погалиха топките му, сякаш запленени от меката тъкан, после се обвиха около изправеното му копие. Дланта й стисна основата, а пръстът й обиколи главичката. Една гъста бяла капка се стече от връхчето, а тестисите му се изопнаха. Той отново искаше да проникне в топлината й.

— Много си голям, господарю мой. Нищо чудно, че тялото ми те прие толкова трудно. — Нежният й, удивен глас го накара да щръкне още повече.

Тя беше права. По дяволите, беше права.

Първия път той едва успя да влезе в нея. Не можеше да я подложи на такова мъчение още веднъж. Някой — той или членът му — трябваше да прояви отговорност. Очевидно тази тежка задача се падаше на него.

— Тази нощ не можеш да ме поемеш отново. — Гласът му беше натежал от разочарование.

Тя се поусмихна и се загледа в ръцете си, които държаха члена му. Пръстът й размаза капката по цялата главичка.

— Съществуват и други начини мъжът да получи удовлетворение.

Тази жена, тази неопитна жена, му доставяше повече наслада, отколкото си беше представял, че е възможно. А той имаше богато въображение. Сега му предлагаше да го зарадва по начин, за който повечето жени не бяха чували. За един великолепен миг реши, че ще приеме, но… не.

Отговорност. Трябваше да демонстрира отговорно поведение.

— Не и тази нощ. Ако ми доставиш това удовлетворение, преди да си се усетила, ще се озовеш по гръб с навирени крака.

Тя застана на колене, улови ръката му и я насочи към падинката между краката си.

Ремингтън искаше да мисли, да бъде разумен, но как да стане това, когато тази жена го докарваше до лудост? Отворът й беше влажен и хлъзгав, и пръстите му се плъзнаха вътре безпрепятствено. Червената пелена на похотта забули очите му.

Когато зрението му се проясни, той я видя как се усмихва.

— Както ни показаха наложниците, аз се почистих, после се намазах с ароматно масло, за да улесня проникването ти, в случай че отново се… озова по гръб с навирени крака.

Тя се беше подготвила за обладанието му. При самата мисъл дъхът му секна.

— Или може би — добави тя — ще те възседна. По този начин аз ще контролирам тласъците и няма как да ми причиниш болка.

Да го възседне ли? Да контролира тласъците? Тя нежно извади пръстите му, яхна гърдите му и го погледна усмихнато.

— Междувременно, ти трябва да лежиш и да си почиваш, докато аз се опитвам да събудя задрямалия ти интерес.

Значи се мислеше за забавна, а?

Всъщност той щеше да я намери за забавна, ако Елинор не седеше върху него, и гърдите й не се притискаха към корема му, докато тя възбуждаше с език зърната му. Хапеше ги. Тя се плъзна надолу и обсипа с целувки корема и бедрата му. Гладките й устни гъделичкаха кожата му и разпалваха желанието му. Слабините му запулсираха в ритъма на сърцето му. Той си спомни думите на Елинор отпреди две нощи: мъжете обичали да къпят оная си работа в женската уста. Това ли беше намислила? Ако беше вярно, как щеше да преживее екстаза?

През живота си не беше искал нещо толкова силно.

Но знаеше, че това е лъжа, защото най-много от всичко искаше Елинор. Беше луднал от блаженство при мисълта, че ще я направи своя съпруга. Сякаш беше девствен младок, който тепърва откриваше жените и щастието, което те могат да доставят на мъжа.

И то какво щастие! Елинор го беше направила за посмешище пред цяла Англия, а и пред целия свят, защото клюката беше обиколила корабите в пристанището. Ако това се беше случило на някой друг, той щеше да й се възхити.

Тя го улови за хълбоците и облиза жезъла му от основата до върха. При допира на грапавото й езиче той за малко да изхвърчи от леглото.

— Заболя ли те, господарю? — попита тя с престорен ужас.

— Не — дрезгаво отвърна той. — Моля те, продължавай.

Тя внимателно обви устни около главичката и я засмука.

Изглеждаше възхитена, защото приложи различни видове натиск, после почна да я ближе с език — отначало грубо, после по-нежно.

— По-дълбоко — прошепна той. — По-силно.

Елинор повдигна надменно глава:

— Господарю, докато вие ми оказвахте подобна услуга, аз не ви досаждах със съвети.

Дощя му се да избухне в смях, но лицето му беше схванато от напрежение.

— Смирено моля за извинение.

— Някой друг път ще ви попитам какво ви допада най-много. Засега, ако нямате нищо против, ще се отдам на експериментиране.

— О, да. Нямам нищо против. Експериментирай. — Той видя как главата й отново се наведе и почувства как го обгръща горещата, сладка влага на устата й. — В най-лошия случай ще се справиш просто прекрасно.

Устата й започна да го вкусва по цялата дължина. Езикът й го ближеше лакомо.

Напрежението се зароди в Ремингтън. Самообладанието му се пропука. Пред очите му изникна сцената на съвкуплението им: как тя отчаяно копнееше за освобождението. Той обичаше тя да го къпе в устата си, но повече обичаше да й доставя удоволствие.

Изведнъж просто трябваше да я има. Сграбчи я под мишниците и я вдигна от себе си.

— Чакай! — извика тя, но той нямаше търпение. Ремингтън я нагласи върху себе си, разтвори с два пръста нежните й гънки, приготви се за атака…

И спря с последните остатъци от самоконтрола си.

Видът й стана несигурен. Вече не беше покорната слугиня, а една почти неопитна жена, която трепереше. Лицето й пламна — Ремингтън не знаеше дали от възбуда или от смущение. Тя си пое дълбоко дъх, изправи гръб, вирна смело брадичка, сякаш щеше да се подложи на някакво нечувано мъчение, и остана както я беше нагласил. Езикът й се подаде през зъби, но тя улови копието му и бавно се наниза отгоре му.

Той проникна в нея и установи, че Елинор още е невероятно тясна. Но маслото улесняваше пътя му и лека-полека той потъна в горещата й утроба.

Личеше си, че е нервна. Ръцете й стискаха раменете му, краката й трепереха и тя се стегна отвътре в очакване на болката.

Но той я остави да определи ритъма. Тя се надигаше и спущаше, без да го поема докрай. Бедрата й се движеха до хълбоците му. Гърдите й се полюшваха над него. Подрязаните кичури се вееха около порозовелите й страни.

На Ремингтън страшно му се искаше да вземе нещата в свои ръце, да й покаже как да се движи, да се оттласне, заравяйки се дълбоко в нея. Но в известен смисъл това мъчение дори беше по-хубаво, защото знаеше, че може да се намеси всеки миг, но избираше да изчака.

Лека-полека страховете й се поуталожиха и отстъпиха място на възбудата. На лицето й се изписа захлас. Тя най-сетне се отпусна изцяло върху Ремингтън, което му достави същинско блаженство. Соковете й го обляха. Той я улови, за да не мърда, и вкуси невероятната интимност, вкуси предчувствието за великолепен разтърсващ оргазъм.

И тогава я пусна.

Елинор се усмихна. Всъщност усмивката беше предназначена за Ремингтън и му казваше, че тя харесва всичко в него. Той поиска да се усмихне в отговор, но не можа. Беше поразен от мълнията на божественото удовлетворение.

Тя експериментираше: врътна дупе, отдръпна се нагоре и когато той аха щеше да излезе, му се наниза до край. Пръстите й милваха гърдите и корема му, после сграбчиха основата на члена му и я стиснаха, като през това Елинор не спираше да го язди.

Той откликна. Нямаше как да се удържи. Изстена високо. Затрепери от усилието да забави оргазма си. И накрая й върна ласките. Пръстите му се плъзнаха по кожата й, отделяйки специално внимание на чувствителните й гърди. Разлюля хълбоци — съвсем леко, търкайки се в онова женско възелче, което беше толкова чувствително.

Тя зададе нов ритъм. Вече не изпробваше нови движения, а се концентрира върху спускането нагоре-надолу, издигайки се над него като Венера от морската пяна. Всеки път, когато се забиваше до дъно в нея, Ремингтън виждаше как очите й се притварят, миглите й пърхат и тя се отдава на вълшебното усещане.

С всеки негов тласък от гърлото й се откъсваше тихо стенание. Отвътре тя беше течен огън и коприна. Откликът му беше незабавен. През замъгленото му съзнание пробягна мисълта, че допреди няколко минути е хранел убеждението, че е изцеден докрай. Сега едва удържаше идването на върховния момент. Тази негова съпруга го беше омагьосала, и той с радост се опиваше от чародействата й.

— Моля те, Ремингтън. Моля те!

Дали Елинор съзнаваше за какво го моли?

— Сега — прошепна тя. — Моля те, Ремингтън. Сега.

О, да. Той я притисна в обятията си и я претърколи под себе си. После мощно се заби в нея. Всеки негов удар беше по-силен, по-бърз от предишния. Двамата с Елинор летяха на крилете на страстта. Когато тя извика в ухото му, разтърсена от освобождението, той се отдаде на треската си и изригна като вулкан, сякаш се любеше с нея за пръв път.

Тя дишаше тежко. Трепереше в прегръдката му. Беше слаба и безпомощна, и изцяло се осланяше на милостта му. Ремингтън откри, че гневът му е отшумял, но за увлечението му по Елинор не можеше да се каже същото. Въпреки че го беше предала, тя още беше в мислите му и той я желаеше повече от която и да е друга жена.

Щеше ли да й прости? Щом се замисляше за смъртта на своите надежди, си казваше, че няма. Но в нейните обятия той можеше да мисли единствено за удоволствие, удоволствие тъй голямо, че опияняваше сетивата му.

Може би това удоволствие беше достатъчно.