Кристина Дод
Твоята целувка (24)

24

Сърцето й заби бавно и силно. Гърдите й се повдигаха и спущаха, докато тя се мъчеше да си поеме дъх. Ремингтън я желаеше. Той имаше всяко право да я обладае, да я превърне в играчка за желанията си и тя не се съмняваше, че ако побегне, той ще я догони.

Но краката едва я държаха, изпитваше немощ… и го желаеше. Само ако не беше такава страхливка. Той беше опасен за нея, но как точно?

— Ела тук.

Преди две нощи гласът му я беше милвал любвеобилно, но сега не му беше до такива нежности.

— Ела тук — повтори той и я придърпа в обятията си — и плащай цената за измамата си.

Тя се олюля и го погледна. Защо да се съпротивлява? Още първия път, когато го бе зърнала, той я беше оплел в мрежите си. Тя така и не пожела да се измъкне от неговия плен. И все пак, да поеме този мъж в себе си — това беше необратимо отдаване.

— Ти, малка глупачке! — Той я намести в скута си, дръпна нощницата й нагоре, обърна я с лице към себе си и голите й крака се притиснаха в бедрата му. — Твърде късно се сети да се плашиш.

В това отношение беше прав. Тя се притискаше до мъж, гневен на съдбата си, полудял от похот, а от нея зависеше да го обуздае.

И все пак той беше облечен. Тя — не. Тя беше уязвима. Той — не. Грубият плат на панталоните му дращеше нежната сърцевина между бедрата й. Той намести дупето й точно върху чатала си и се раздвижи нагоре-надолу. Тя усети твърдата му мъжественост. Цепката й овлажня и отново започна да пулсира.

Той нагласи ръцете й върху раменете си и Елинор застана по-стабилно. Лицето му беше точно пред нейното, очите му я изпиваха. Тя се опита да скрие изражението си, защото не искаше той да разбере, че я е възбудил само с докосването му.

Напразно, понеже постоянното движение напред-назад я накара да се вкопчи здраво в него.

— Помниш ли какво ми каза онази нощ? — попита той.

Елинор се изкушаваше да излъже, да каже „не“, но не можеше да се съсредоточи. Не и докато той я люлееше така.

— Помня.

— Каза ми, че искаш да извадиш члена ми и да го окъпеш в устата си.

Желанието й растеше главоломно. Стана й трудно да диша и още повече да мисли. Сега тя се люлееше сама.

Той обгърна с една ръка дупето й, насърчавайки тласъците й, а с другата я помилва по гърдите.

— Но не ти позволих. — Пръстите му очертаха формата на нежните възвишения. — Вместо това аз те окъпах с устата си.

— Да. — Споменът за насладата допринесе за сегашното й удоволствие и тя изгуби представа кое е минало и кое — настояще.

— Сега ще бръкна с пръст там — той се позасмя. — В катеричката ти. — Ръката му се плъзна под копринената нощница и потъна в гънката на дупето й. Пръстът му се завъртя около горещия вход на тялото й. — Тогава също беше влажна.

Елинор се опита да събере коленете си, но той й пречеше и тя не направи нищо, като се изключи, че движението още повече възпламени сетивата й.

Пръстът му се плъзна надълбоко в хлъзгавата цепка, галейки мекотата й бавно и ритмично.

— Толкова си стегната. Когато вкарам петльото си вътре, ти ще го поемеш бавно. Но веднъж вляза ли, нищо не може да ме спре.

— А дали ще искам да спираш? — Тя едва успя да произнесе думите.

— Така ми се струва. Ти си силна жена, а аз ще проникна в тялото ти, ще те направя моя.

Силна жена. Той я мислеше за силна!

— Дали ще ти хареса да те контролирам, да определям ритъма, да те науча що е наслада?

Не й се мислеше. Просто искаше да се остави на удоволствието.

— Кажи ми — заповяда той. — Искаш ли да проникна в теб? Искаш ли да познаеш блаженство, което никой друг няма да ти даде? Искаш ли да те любя всяка нощ, докато ти не заживееш в свят на райски наслади и всичките ти мисли да са за мен?

Думите му бяха пълни със заплаха, не със съблазън.

Да, но в същото време едната му ръка милваше гърдите й, а другата се движеше в нея. Той наблюдаваше лицето й, улавяйки мислите й, както орел улавя плячката си.

— Кажи ми.

— Искам те. Затова… — Но преди да продължи мисълта си, преди да обясни защо се е оженила за него, той изтегли пръста си.

Тя изхленчи, завладяна от разочарование.

Тогава, бавно и постепенно, той отново плъзна пръста си в нея. Но този път Елинор потрепери от неловкост. Натискът му се усили и тя застина, боейки се да помръдне, защото болката заплашваше да я разкъса.

— Два пръста. Проправям място за себе си. — Той й се усмихна, оголвайки зъби. — Но май аз върша цялата работа. Ти защо не…

Тя затаи дъх, чудейки се що за изискване ще й отправи.

— Я ме целуни!

Да го целуне ли? Незначителна интимност, но толкова важна. Лице в лице, уста в уста, дъх в дъха…

— Целуваш се отлично — измърмори той. — Като влюбена жена.

Тя стреснато си пое въздух. Той не го знаеше! Не беше възможно. Нямаше откъде. Беше я обвинил, че се е омъжила за него заради парите му и за своя изненада Елинор откри, че предпочита той да мисли така, вместо да узнае истината: че тя го желае и обича — от дъното на глупавото си сърце.

Не, не искаше Ремингтън да си дава сметка за това, защото така щеше да стане уязвима за мъченията му. Тя виждаше, че той се е замислил. Може би осъзнаваше, че е напипал истината. Не, такъв вариант не я устройваше.

Ето защо тя сграбчи ризата му с юмруци и се наведе към него. В последния миг Ремингтън затвори очи и се отдаде на страстта. Тя впи устни в неговите. Небръсната му брадичка одраска нежната и кожа. Тя го близна с език. Вкусът му беше възхитително мъжествен — на мента и бренди — и с целувката си тя му показа любовта си, която иначе не смееше да признае.

Той отново пъхна ръка под дупето й и я повдигна. Устните му се раздвижиха срещу нейните, думите му излязоха като дихание в устата й:

Нагоре-надолу.

— Но пръстите ти… — Той обсипа лицето й с целувки, но дори това не я разсея. — Ами ако боли?

Той се отдръпна лекичко, колкото да се усмихне подигравателно.

— Ами ако не боли?

Нагоре-надолу.

Тя внимателно се повдигна и се наниза на пръстите му. Някак си движението я облекчи и напрежението в нея поотслабна.

Тя отново се повдигна, чувствайки как възбудата я обзема постепенно.

— Засега стига — прекъсна я той. — Нямаме повече време. — Изведнъж ръцете му я притиснаха здраво към него и той се изправи.

Елинор зърна лицето му на светлината от огъня, преди той да се извърне и изражението му я уплаши. Всичко, което бяха преживели заедно, беше лъжа. Той не беше цивилизован дивак. Той беше просто дивак, който щеше да си устрои пиршество с нея.

Тя обви крака около кръста му и той я понесе към леглото.

Елинор се притискаше към него от страх, че той ще я изпусне и когато Ремингтън я положи на хладните чаршафи, по тялото й пробягна тръпка.

— Мистър Найт… Ремингтън… моля те. — Тя се надигна на лакът, докато той сваляше ризата си. Цялото му тяло беше мускули: широките му рамене, коремът. Тънка ивица златни косъмчета се спускаше от гърдите към панталона му, като мъх по праскова. Светлината на огъня милваше тялото му, както на Елинор й се искаше да направи. Той разкопча бричовете си и ги изу. Тя извърна глава.

— Боиш ли се? — Гласът му беше натежал от подигравка. — Така и трябва да бъде. Много съм ти сърдит. И тъй като не ми е в природата да наранявам жени, ще те докарвам до оргазъм — отново и отново.

— Може би наложниците не са ми обяснили правилно. Оргазмът нещо неприятно ли е? — подигра го тя, гледайки го право в очите. Но колкото и да се опитваше да се концентрира единствено върху изражението му, не можеше да пренебрегне силата на издължените му черти, мускулите на плоския му корем… грамадната му ерекция. Гладката кожа на члена му пламтеше, главичката беше почервеняла от притока на кръв, а дължината му, о, дължината му беше невероятна.

Боже господи!

Той се покатери на дюшека и се настани между краката й.

Ръката й беше привлечена от мъжественото му копие като магнит. Тя прокара пръсти от върха до основата, наслаждавайки се на изпъкналите венички и извивката му, на стоманената му сила под коприненогладката кожа.

— В харема видях картини и статуи, но твоят е наистина нещо забележително!

Той се подпря на ръце, затвори очи и започна да трепери конвулсивно, докато тя си играеше с члена му.

Наложниците се оказаха прави — мъжете обичаха да ги галят, а тя обичаше да го докосва.

Когато Ремингтън впери поглед в нея, в сенчестите дълбини на очите му нямаше нищо ледено. Те горяха. Той гореше. Ръцете му уловиха внимателно нощницата й и я разкъсаха. Прекрасната дантела устоя, но коприната се предаде с тънък, режещ звук.

Коприна и дантели, луксозни и красиви неща, които той съсипа, сякаш тя не ги заслужаваше. Щеше й се да го удари.

— Защо го направи?

— Пречкаше ми се. — Той отметна скъсания плат.

Ремингтън изпиваше с поглед тялото й и щом зърна блясъка в очите му, Елинор разбра, че той е бил сериозен. Беше разкъсал нощницата, защото му се е пречкала. Но тя щеше да запомни този урок.

— Никога досега не си била с мъж. Не знаеш какво мога да ти причиня. Какви усещания ще събудя у теб. Как мога да забавя идващото удоволствие. Как мога да те тласна към него. — Все още опрян на ръце, той сведе глава и засмука едното й зърно.

Шокът беше заменен от неземни усещания. Тя се изви под него и стисна косата му, мъчейки се да го задържи там, желаейки той да не спира, защото устните му я докарваха до екстаз.

Той се премести на другата гърда, облиза зърното с език. Дразнеше я, играеше си с нея, отказваше й блаженството. Когато заговори, дъхът му погали вдлъбнатинката между гърдите й:

— Кожата ти е сатен: разкошен, чувствителен сатен.

Дали съзнаваше какво й причинява с това ласкателство? Тя изви хълбоци, копнеейки да почувства тежестта му върху себе си. Копнеейки за нещо повече.

Той се отпусна отгоре й. Плътта им пламна. Зърната й се сгушиха в косматите му гърди. Мускулестите му бедра я приковаха на дюшека. Мъжествеността му се притисна между краката й и за пръв път Елинор разбра защо той я беше възбудил с пръсти.

Защото сега имаше представа какво е да те изпълни чуждата плът и тя го желаеше неистово. Това, което преди й се струваше естествено — да бъде празна — сега й се струваше непоносимо болезнено.

Тя се притисна към него, търсейки облекчение.

Но не намери такова. Вместо това той взе лицето й в шепи и я накара да застане неподвижно.

— Кажи ми какво искаш да направя.

Тя изхленчи. Да му каже? Все едно той не знаеше!

— Кажи ми — настоя Ремингтън. — Напътствай ме. Ще сбъдна съкровените ти мечти, но първо трябва да изречеш думите.

Сега Елинор разбра намеренията му. Той искаше тя да капитулира физически и психически. Искаше тя да мисли за сливането им и да му позволи… пълен достъп до тялото си. През целия си живот тя не беше ругала никого. Но сега постави ново начало:

— Копеле!

— Грешиш. Родих се като дете на женени родители. — Палците му се сключиха под брадичката й, повдигайки лицето й към неговото. — Всъщност те бяха женени доста преди да се родя. Елинор…

Това беше първият път, когато я наричаше по име, и тя добре разбираше значимостта на този момент. Хълбоците му се разлюляха съблазнително.

— Елинор, кажи ми какво искаш. — Той отново се размърда чувствено. Дълбоко в утробата й се зароди нужда. — Няма да спечелиш. Ще се подчиниш на желанията ми. Предай се, Елинор. Предай се.

Ремингтън беше прав. Той знаеше твърде много и разбираше реакциите на тялото й по-добре от нея самата. Тя отстъпи с въздишка.

— Искам те… моля те… — Тя обви крака около кръста му. Не го съзнаваше, но се мъчеше да се нагласи в поза, удобна за проникване.

— За какво ме молиш? — Ръцете му се плъзнаха по гърдите й, погалиха ги, обсипаха ги с ласки.

Този мъж беше майстор в изкуството на измъчването.

— Моля те, Ремингтън. — Тя умишлено използва името му, за да го умилостиви. — Искам те в себе си. Искам да се изгубим в екстаза… поне за малко. Искам да изпълниш обещанието си и да ми доставиш удоволствие.

Той се изсмя — дълбок, гърлен смях, който отекна в ушите й.

— Значи настояваш да спазя обещанието си. Знаех, че си умно момиче. Сега получих доказателството. Това беше предизвикателство. Отлично. — Ръката му разтвори срамните й устни и Ремингтън се нагласи за проникване.

Но той не бързаше да я вземе грубо. Въздържаше се. Докосна я единствено с главичката на своята мъжественост, и то съвсем леко. Съвсем спокойно и бавно. А тя… тя се нуждаеше от движение, от борба, от скорост, за да облекчи напрежението, което я измъчваше.

— Побързай — примоли му се Елинор. — Ох, побързай, побързай!

Той се засмя иронично и въобще не побърза. Тя отметна глава назад. Сграбчи задника му и заби нокти в стегнатата плът.

— Е, щом искаш, може и да поускоря темпото. — Огромният му член си проправи път навътре, разпъна я и лекият дискомфорт, който Елинор изпитваше, се превърна в болка.

— Какво?… — Тя се помъчи да се изправи. — Но ти ме подготви!

Той я застопори, използвайки предимството на силата си.

— Пръстите ми не са достатъчно дълги.

— Или достатъчно широки — избухна тя.

— Ти да не си мислеше, че ще е лесно? — Той бавно се оттегли и болката отшумя.

Елинор се отпусна и въздъхна.

— Мислех, че ще е хубаво.

Ремингтън незабавно поднови усилията си и безпощадно проникна по-далеч и с по-голяма мощ. Тя се напрегна. Той я превземаше като някаква покорена страна. Въпреки всички свои съвети кадъните не я бяха подготвили за усещането да те обладават. Да те завземат. Той не спря. Не се интересуваше от съпротивлението й, дължащо се на девичи свян. Тялото му трепереше. За миг пламъците осветиха лицето му. Веждите му бяха смръщени, устните — стиснати. Челюстта и скулите изпъкваха, а погледът му я пронизваше, сякаш виждаше всичките й мисли като на длан: нейния бунт, нейната несигурност, изплъзващия й се контрол над мисли, чувства, тяло.

Дюшекът под нея се тресеше. Уханието му — топло и чувствено — изпълваше ноздрите й. Болката се усилваше, докато той си проправяше път навътре и тя затисна с ръка устата си, за да потуши напиращия стон.

Тъкмо когато болката беше най-силна, той спря напълно неподвижно. Сякаш се приготвяше за велико събитие.

И тогава щурмува напред.

Нещо в нея се скъса. Тя се надигна от дюшека, готова да се бие, за да се освободи.

Но той я прикова надолу със силата си. Слабините му се търкаха в нейните, предизвиквайки калейдоскоп от реакции. Този път, когато Ремингтън се оттегли, тя затаи дъх и в нея пламна искрата на желанието, а когато той повторно щурмува глъбините й, от искрата лумна пожар. Елинор си помисли, че с течение на времето правенето на любов може да й хареса, че може би ще успее се нагоди към него, но той не й даде време. Просто наложи лудешки ритъм и тя се озова в положението на догонващ. Чувстваше се като кораб, оставен на милостта на стихиите, подмятан от океанските вълни, тласкан към някакъв непознат бряг. Не че огънят в нея нямаше значение, но болката и удоволствието така се смесиха, че тя не можеше да каже къде започва едното и къде завършва другото.

Ремингтън щеше да й наложи волята си, а тя, която не бе познала мъж, щеше да плати цената за измамата си.

Елинор се озова в различен свят, където всичко й беше чуждо: тежестта му, мириса му, грубите му ласки — сякаш тя беше играчка в ръцете му. Ритъмът, който й налагаше, беше бърз, но плавен, нежната й сърцевина се отваряше, за да поеме всеки негов нашественически тласък. Тялото й знаеше това, което тя само подозираше: че обладанието е старо като човечеството, но всеки път е уникално. Събрани от съдбата или от случайността, не беше важно. Двете тела се сливаха и ставаха едно.

Тя опря пети в таблата на леглото и раздвижи хълбоците си в неговия ритъм. Ръцете й се плъзнаха по плещите му.

Наложниците й бяха обяснили, че дълг на всяка жена е да докара мъжа до върховния момент.

Елинор не даваше пукната пара за върховния му момент. Не и сега. Не и когато всеки тласък милваше дълбоко утробата й, а удоволствието, обещаното удоволствие, главоломно се приближаваше към нея.

Тя го прегърна. Преплетените им тела им бяха влажни от пот. Силните му мускули бяха изопнати, докато той се движеше в нея.

Никакви пътешествия, никакво изкуство не можеше да се сравнява с тази тръпка и всеки миг от любенето тя изпитваше искрена радост.

С всяка изминала секунда Ремингтън ставаше все по-властен, все по-мощен. Когато тласъците му се ускориха, той изръмжа гърлено:

— Предай се.

— Какво? — Да отстъпи? Не. Не, той как си представяше, че в главата й е останала и една мисъл? Сега? Тази нощ? Да се предаде, да отстъпи, когато всичките й желания се изчерпваха с копнежа да стигне до онзи предел, до онези чувствени усещания, които тялото й с трепет предчувстваше?

Той обгърна в шепи главата й, изпълвайки я докрай със своята същност. Взря се в очите й, улови погледа й, предизвика я. Целуваше я с език, забиваше мъжествеността си докрай в нежната дълбина. Изпълни я със себе си и заповяда:

— Елинор, дай ми каквото искам. Предай се… сега.

Тялото й се разтърси в тръпките на великолепен оргазъм, сякаш беше очаквало думите му. Екстазът се зароди дълбоко в нейната утроба и кръвта й закипя. Кожата й пламна. Тя се уви плътно около него и се опита да го притегли още по-дълбоко, когато по-дълбоко от това не бе възможно. Любов и страх, победа и плам се бореха в душата й, докато тя не издържа и започна да стене:

— Ремингтън! Ремингтън!

Бентът на неговата собствена страст се отприщи и най-накрая той отметна глава назад, затвори очи и по лицето му се изписа блаженство.

Сега бяха заедно. Общата им страст набра сила и ги докара до сладка лудост, която ги претопи в една душа, едно тяло, един човек.

Постепенно лудостта им утихна и най-сетне те се отпуснаха морно на леглото в господарската спалня.

Той още държеше главата й в шепи. Още я гледаше в очите, сякаш за да е сигурен в безусловното й отдаване. Той още беше огромен и твърд в нея, докато тя… тя беше удивена, изтощена, покорена. Беше му се отдала докрай — с цялата страст и любов, на които беше способна.

Но нямаше смисъл от подобно признание. Той нямаше да й повярва, защото си беше съставил ужасно мнение за нея.

Но Елинор щеше да си отмъсти.

Не беше прекарала две седмици в харем за едното нищо.