Кристина Дод
Твоята целувка (19)

19

В два часа следобед небето над къщата се продъни от гръмотевиците.

Елинор рязко отвори очи и се втренчи в тавана на неосветената спалня. Заслуша се в дъжда, който чукаше по прозореца. Една светкавица за малко не я ослепи. И тогава се сети…

Снощи се беше напила. Някои хора не помнят нищо от пиянските си изстъпления, но тя нямаше този късмет.

Зарови лице в ръцете си и потрепери от срам.

Помнеше… всичко.

О, божичко, всичко до последния великолепен, разтърсващ момент.

Мистър Найт й беше показал неща, за чието съществуване тя дори не подозираше. Само защото беше отказала да замине с Дики Дрискол, губейки последния си шанс да избяга от тиранията на Ремингтън, само защото се измъчваше от решението си да остави всичко в ръцете на Съдбата, само затова се бе напила. И той естествено се бе възползвал от нея. Кадъните я бяха предупредили, че това е типичното мъжко поведение в тези случаи.

Но само защото бе потърсила облекчение в едно-две питиета, не значеше, че е редно мистър Найт да се възползва от опиянението й, за да я прелъсти.

Ох, защо не премълча за престоя си в харема… Елинор изстена от чувството на унижение. Ама че идиотка беше! Сега мистър Найт беше наясно, че тя е запозната с неща, които повечето англичанки не можеха да си представят… и й беше преподал първия си урок по страст.

Тя дръпна завивките над главата си, сякаш по този начин щеше да прогони спомените от изминалата нощ.

Но така само видя неясните контури на голото си тяло и това й напомни как се озова без нощница в леглото си, което пък я подсети за…

Кадъните й бяха казали, че контактът с мъж е път към екстаза. Не й бяха казали, че един-единствен пръст в нея може да я шокира. Да я бележи. Дори сега, докато лежеше, омотана в завивките, усещаше докосването му там, долу. Тя притисна длани към слепоочията си, като ли че така щеше да заличи спомена за случилото се.

В същото време плъзна пети нагоре по дюшека и раздалечи крака, за да издигне юргана като палатка над себе си. Защото без значение колко унижена се чувстваше от реакциите си снощи, все едно колко си повтаряше, че той се е възползвал от безпомощното й състояние, тя още го желаеше. Мислите й се въртяха единствено около него.

Той вече я беше развратил, защото пръстите й се плъзнаха по корема й, за да се заровят в косъмчетата между краката й. Ръката й спря несигурно, ала волята й се оказа слаба в сравнение със спомена. Пръстите й внимателно се плъзнаха в малкия отвор. Всичко беше хем същото, хем много различно.

Нищо, казано от наложниците, не я беше подготвило за вълнуващите усещания, които езикът му беше предизвикал с движенията си по нежната плът на женската й сърцевина. Беше си помислила, че ще припадне от удоволствието, което й доставяше топлината му, дъхът му. Мрачният тесен свят на това място се бе превърнал в една мъждукаща точка съзнание. Всичките й усещания се съсредоточиха дълбоко в утробата й.

Дори сега споменът за действията му я накара да се овлажни и набъбне.

Споменът за устните му, езикът му… които умело разгаряха страст, там, където допреди малко не съществуваше нищо. Постепенно усещането се превърна от чисто удоволствие в непоносим напор за освобождение. Кожата й, цялата й кожа руменееше от желание. Зърната й щръкнаха и опънаха плата на ризата й. Дълбоко в утробата й се зароди напрежение, като че ли цялото й тяло се приготвяше за мига, от който зависеше всичко.

Когато Ремингтън нежно беше засмукал най-чувствителното й място, едно възелче, тя беше започнала да стене от болка. От екстаз. Беше надигнала хълбоци, гърчейки се под устата му. Сякаш е знаел какво щеше да се случи, той продължи да я смуче, карайки я да изкачва множество върхове на удоволствието. И когато тя най-сетне бе утихнала, зашеметена, трепереща от изтощение, той отново бе мушнал пръста си вътре, издигайки я до нови върхове, по-високи от първите.

Най-накрая Елинор беше свършила. Не защото не можеше да продължи още, а защото той й беше позволил отдих. Беше се отпуснала на възглавниците, онемяла от наслада. Ремингтън се беше засмял доволно — триумфиращ, гръмогласен смях — и я бе отнесъл в спалнята й.

Там я очакваше Бет, готова да й помогне със събличането.

Но мистър Найт на бърза ръка отпрати камериерката, положи Елинор на леглото и я съблече сам.

Ах, да можеше да забрави изражението му, когато бе смъкнал роклята й! Ах, защо бе толкова радостна, че той направо се побърка от желание!

Гледаше я — само по риза и чорапи — а очите му бяха като горещи въглени. Гърдите му се повдигаха и спущаха мощно, а женските инстинкти й шепнеха, че той я желае. Жената на леглото се опиваше от желанието му, което разгаряше нейното и доказваше властта й.

Брендито беше прочистило главата й. Най-вероятно венчавката нямаше да се състои. Може би това беше единственият й шанс да познае мъжката ласка.

Ето защо го беше оставила да гледа до насита. Когато той не даде знак, че ще дойде при нея, тя разхлаби връзките на корсажа си. Изу ризата си през глава, освобождавайки гърдите си.

Единствено запъхтяното му дишане нарушаваше тишината в спалнята. Той я изпиваше с поглед и вниманието му събуди увереността й. Тя метна ризката на пода с грациозни движения и тялото й изпълни еротичен танц на съблазняването.

Той я зяпна и лицето му почервеня.

Тя повдигна едното си коляно и развърза жартиерата.

Погледът му се плъзна надолу към влажната й цепка. Вече беше видял всичко, но изглежда, това нямаше значение. Тя посегна към другото си коляно, но той я спря и улови глезена й. После сам развърза жартиерата със сръчни движения и я захвърли настрани. Свали чорапа от крака й, мятайки го при жартиерата. Елинор остана гола-голеничка.

Ремингтън обгърна лицето й с ръце, бързо я целуна по устата и се втренчи в очите й.

— Не и преди сватбата!

Това не беше отказ, а заплаха, защото той я огледа от глава до пети с изгарящия си поглед, а ръцете му се свиха в юмруци. Не я беше докоснал, понеже иначе нямаше да спре — знаеха го и двамата.

В известен смисъл това се оказа триумф за Елинор. Той си отиде, а тя заспа с усещането, че е победителка.

Дори сега, когато унижението я заливаше на вълни и й се струваше невъзможно някога да го погледне отново, без да умре от срам, не й се искаше нищо друго, освен да се отпусне в прегръдката му и телата им да се слеят.

Не можеше да познае самата себе си. Старата благоприлична Елинор почти беше изчезнала, победена от толкова много обстоятелства: връзката й с Мадлин и тайните, които беше научила от нея, преживелиците им през годините на странстване и, най-важното, срещата с мистър Найт. По-точно казано, желанието й към мистър Найт. Каквато глупачка си беше, тя го обичаше. Обичаше го… новата Елинор беше щедра на това чувство.

Любовта. Тя беше променила всичко: прогони страховете й, превърна света в пъстроцветна дъга. Снощи Елинор дори се беше изправила срещу лейди Шапстър — и беше победила. Животът й се променяше.

Тя се променяше.

Беше влюбена.

Елинор се изтърколи от леглото, облече пеньоара си и позвъни за Бет. Камериерката се отзова незабавно, шетайки наоколо с лъчезарна усмивка. Лейди Гертруд също беше станала.

— Най-после! Мистър Найт ни нареди да те оставим да се наспиш, но за утре имаме да свършим толкова много неща, че не знам как ще се оправим. Типично мъжка работа! Искат всичко наготово, а ние все гледаме да им угодим. — Старата дама се изкикоти. — Не сме ли глупачки?

Елинор решително завърза пеньоара около кръста си.

— Какво трябва да направим?

— Булчинската ти рокля, скъпа. — Лейди Гертруд сключи ръце в радостно предчувствие. — Мистър Найт ти е избрал невероятна рокля, а шивачката вече е тук и те очаква за проба.

— Не е прилично мистър Найт да купува булчинската ми рокля. — Елинор вирна брадичка и изведнъж осъзна колко абсурдно е поведението й. Ако се оженеше за този мъж, това щеше да стане под фалшивата й самоличност. Нелепо беше да капризничи за булчинската си рокля.

— Прилично е да ти купува всичко от момента, в който се ожени за теб, докато смъртта ви раздели — строго заяви лейди Гертруд.

Стомахът на Елинор се стегна на топка.

Лейди Гертруд май забравяше, че тя не е Мадлин. Дали Елинор не я беше разбрала погрешно? Ами ако старата дама не знаеше истината? Нервността й ясно се долавяше в напрегнатия й глас:

— А прилично ли е да се омъжа за него?

Лейди Гертруд я изгледа проницателно от разрошената глава до босите пети.

— Ти си красива, умна, от благородно потекло. Мистър Найт може да обърне целия свят в търсене на съпруга, но няма да намери по-прекрасна жена от теб.

Елинор изумено погледна старата дама.

— Значи наистина смятате, че трябва да се омъжа за него!

— Точно така. Всички бракове минават през известни перипетии в началото. Сигурна съм, че и вашият няма да прави изключение. — Лейди Гертруд махна някакво мъхче от ръкава си. — Известни перипетии, неизвестни перипетии — кой знае? Но двамата сте хубава двойка и — прощавай за откровеността — умирате да се хвърлите в леглото. Ако мистър Найт не беше насрочил сватбата за утре, непорочността ти щеше да е в опасност.

Лейди Гертруд и представа си нямаше колко е близо до истината.

— Освен това да не мислиш, че някой ще те спаси? — Старата дама погледна към прозореца. Бурята вилнееше навън. — Задържи ли се такова време, ще се смяташ за щастливка, ако успееш да стигнеш до църквата. Улиците в Лондон са наводнени, същото е и с пътищата в цяла Англия. Бет казва, че силният вятър е съборил камбанарията в Чийпсайд.

— Да, госпожо, времето е ужасно — съгласи се Бет.

— Както виждаш, мила племеннице, в това отношение нямаш избор. Ама съвсем никакъв! — философски каза лейди Гертруд и сви рамене. — Но пък нима човек има някакъв избор, когато се жени? Момичето изпълнява волята на родителите си, а младежът все е недоволен, докато не открие сладостите на брачното ложе.

Значи лейди Гертруд беше наясно с истинската самоличност на „Мадлин“ и все още намираше, че тя трябва да се ожени за Ремингтън.

Е, чудесно. Значи бяха на едно мнение.

— Мистър Найт отиде в банката да нагледа делата си, но ми каза да ти предам, че ще те чака утре в църквата в десет часа.

— А няма ли да го видя днес?

— В никакъв случай! На лош късмет е да видиш младоженеца преди венчавката. — Лейди Гертруд се усмихна скръбно. — А тази венчавка и бездруго предизвиква съдбата.

Елинор се разкъсваше между облекчението и разочарованието. Разочарование, защото не можеше да диша без мистър Найт. Облекчение, защото още не смееше да го погледне в лицето… след снощи.

Докато стърчеше на табуретката насред спалнята и шивачката й пробваше красивата рокля, за да я поправи където е нужно, Елинор гледаше как дъждът се стича по прозорците и се зачуди дали Мадлин ще се появи навреме, за да спре сватбата.