Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Deceived, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 118гласа)

Информация

Разпознаване и начална корекция
Xesiona(2009)
Сканиране
?

Издание:

Бътрис Мол. Брачен договор

Редактор: Мая Арсенова

Коректор: Мариета Суванджиева

Технически редактор: Никола Христов

Оформление на корицата: Студио „Seven“

ИК „Торнадо“, Габрово, 1999

История

  1. —Добавяне
  2. —Добавяне на анотация

Глава 12

Каретата на графа спря пред „Хоукис Хил“ и слугите побързаха да помогнат на господарите си да слязат. Придружиха ги до къщата. Всички слуги бяха строени във фоайето.

— Персоналът иска да поднесе поздравленията си на вас и Нейно благородие, господарю мой — каза тържествено Питърс.

— Господ да благослови графа и графинята! — произнесоха слугите в хор, а после отидоха да си гледат задълженията.

— Моля те, предай на персонала нашите благодарности, Питърс — каза графът. — Готов ли е обядът? Очакваме мистър Сейнт Джон около два часа днес следобед. Ще се погрижите ли да го въведат в главната всекидневна?

— Разбира се, господарю — отговори икономът. — Обядът е сервиран.

Един от лакеите пое наметките на дамите. Марта вече се беше качила горе, за да разправи подробности за сватбата на Сали и Моли.

— Ако това ще достави удоволствие на Ваше благородие — каза Питърс, когато влязоха в трапезарията, — ще подредя масата като за семеен обяд. Нейно благородие ще седне от дясната ви страна, а лейди Мери Роуз — от лявата ви страна.

Те заеха местата си. Графът седна начело на дългата махагонова маса, а дамите — от двете му страни. Приборите бяха подредени върху ленени покривчици. Вилиците и лъжиците бяха сребърни, а чашите — кристални. Чиниите бяха снежнобели, обточени със златен кант. Донесоха супата, сипаха я в чиниите и пуснаха вътре по резенче лимон. Аврора постави сватбения си букет от дясната си страна и забеляза, че цветята, които украсяваха масата, бяха в тон с него.

— Какъв прекрасен ден! Хубаво е, че се оженихте днес — каза старата графиня в опит да счупи леда и да покаже, че събирането им е нещо съвсем нормално.

— Не бях забелязала — каза Аврора.

Супата беше превъзходна и стопли стомаха й. Един от лакеите сипа вино в чашата й и тя отпи. Беше студено.

— Тук не е обичайно ноемврийските дни да бъдат слънчеви и топли, а по небето да няма нито едно облаче — продължи старата графиня.

— Аз дори не знам какъв ден сме днес — отговори Аврора, свърши със супата си и отпи още малко вино.

— Днес е четвърти ноември, мила моя. Сигурна съм, че искаш да запомниш тази дата.

Аврора не можа да устои и се засмя.

— Със сигурност цялото графство ще я запомни! Ще има много хора, които непрекъснато ще ми напомнят. Ще говорят за деня, в който проклетият граф Фарминстър се оженил за втората си съпруга, преди още първата му да е изстинала в гроба! И, разбира се, за това, че графинята не е по-добра от него. Захвърлила прекрасния мистър Сейнт Джон, тя се впуснала в още по-амбициозна женитба!

Докато говореше, тя гледаше съпруга си право в очите. Беше предизвикателна и смела. Но графът не беше ни най-малко разтревожен. Отговори й така:

— А ако, скъпоценна моя, родиш дете, преди да са изминали десет месеца, ще ни обвинят, че сме имали връзка още докато бедната Каландра е била жива. Аз ще бъда много доволен, а ти?

— Валериън! — извика баба му. — Отиваш твърде далеч!

— Така ли, скъпоценна моя? — попита той Аврора.

— Може би — отговори неопределено и тя се зае с тлъстите стриди, които й бяха предложени.

— Аквамарините ти отиват — каза той нежно и със задоволство забеляза, че бузите й поруменяха.

Тримата посветиха вниманието си изцяло на храната. Рибното ястие беше последвано от говеждо и пържени картофи, ряпа, грах, тлъст петел, тиквен пай, хляб и масло. Аврора се хранеше с обичайния си апетит. Когато слугите изнесоха чиниите, Питърс донесе малка сватбена торта, покрита с бяла глазура и украсена с бели рози от крем. Постави я пред Аврора и й подаде малък сребърен нож.

— На Ваше благородие се пада честта да разрежете тортата — каза той.

— Господи, как, за Бога, успяхте да я приготвите? — учуди се старата графиня.

— В килера намерихме малък, неразрязан плодов пай, Ваше благородие — отговори икономът. — Това беше истински късмет, тъй като беше последният от запасите. Време е да си приготвим нови.

— Моля ви, благодарете на готвача — каза Аврора. — Кажете му още, че храната беше превъзходна, особено като се има предвид за колко кратко време трябваше да бъде приготвена.

— Ще му предам, Ваше благородие — отговори Питърс.

Ето, това се казва графиня! Не като онази другата дама, дето все не намираше мили думи за никого и дори не казваше „благодаря“. И не само неодобрителният й поглед дразнеше. Неговата внучка, Моли, му беше разказала много неща за предишната графиня. Той величествено обиколи масата и наля шампанско на всички. Старата графиня вдигна чашата си, за да поздрави внука си и булката.

— За вас двамата! Желая ви живот, изпълнен с любов, щастие и здрави деца.

Пиха, а после Валериън вдигна тост за Аврора.

— За теб, моя най-мила на земята, и за истината, която отсега нататък винаги ще ми казваш — каза той, а очите му дяволито блестяха.

— Може би. Аврора на свой ред вдигна чашата си. — За Каландра.

Останалите тържествено вдигнаха чашите си и повториха:

— За Каландра.

Аврора разряза тортата и им раздаде тънки резенчета от добре изпечената, богато украсена с крем, торта. Когато най-после приключиха с яденето, старата графиня се извини, като каза, че силите й са изчерпани. Аврора обаче знаеше, че тя не иска да присъства, когато Сейнт Джон дойде. Часовникът във фоайето удари два. Тя и съпругът й влязоха в главната всекидневна. Питърс вече бързаше да отвори входната врата, защото Сейнт Джон винаги беше извънредно точен. Аврора се настани на дивана и разпиля полите на роклята си около себе си.

— Изглеждаш прекрасно. Ти си най-красивата жена, която познавам — каза й графът. — Сейнт Джон ще бъде дълбоко натъжен.

— Бих ти зашлевила шамар, Валериън, но не искам да мачкам роклята си. Ако Сейнт Джон се държи разумно, като възрастен, трябва и ти да престанеш с момчешкото си държание.

Той се засмя, макар в същия момент двойните врати на всекидневната да се отвориха. Питърс каза:

— Мистър Сейнт Джон, господарю.

Затвори вратите след госта и ги остави сами. Джъстин Сейнт Джон незабавно впери очи в Аврора. Огледа роклята и огърлицата, които носеше. Той не беше глупак.

— Значи си се оженил за нея, Хоксуърт?

Графът кимна.

— Копеле такова! — Сейнт Джон тръгна да си върви.

— Чакай! — извика му графът.

Сейнт Джон се обърна.

— Защо? Какво друго бихме могли да си кажем?

— Тя е наследницата на Сейнт Тимъти, не Каландра — каза Валериън на братовчед си и продължи да обяснява как са го измамили и как доктор Карстеърс, който заместил доктор Майкълс, разкрил на графа истината след неуспешното раждане.

— Е, проклет да си! — каза Сейнт Джон, макар настроението му да се беше подобрило малко. — И така, Аврора е била твоята годеница, а не Каландра. И ако ти не беше научил истината, а аз, можех да предявя претенции към остров Сейнт Тимъти. Добре изиграно, братовчеде!

Аврора седеше и гледаше втренчено двамата мъже. Ръцете й неспокойно се свиваха в юмруци.

Добре изиграно? — Тя стана от дивана. — Да те вземат дяволите, Сейнт Джон! Не ме ли обичаше? Каза, че изпитваш към мен чувства, които не си изпитвал към никоя друга жена!

Двамата мъже се обърнаха към нея, силно изненадани. Само графът разбра гнева на съпругата си. Усмихна се и зачака да види какво ще направи тя после. Бедният Сейнт Джон! Той нямаше представа как може да се държи жена, която разбира, че е предадена.

— Е, мила моя — каза Сейнт Джон, — не те излъгах. Изпитвах към теб чувства, които не бях изпитвал към никоя друга жена, но това беше защото ти не приличаше на нито една от жените, които бях срещал. Всяко момиче е различно, така че към всяко изпитвам различни чувства.

— Значи не си ме обичал истински!

— Обичах те по свой начин — едва чуто рече той.

— Сейнт Джон, ти си съблазнител и глупак! Не знам кое от двете е по-лошо — отговори Аврора. — Защо, за Бога, се канеше да се ожениш за мен тогава? За да се противопоставиш на Валериън?!

— Отчасти — да — призна той. — Нима не виждаше как отчаяно те иска той, Аврора? А не можеше да те има! Положението беше твърде изкусително и не можах да устоя. Старата графиня разбра, че ще стане скандал, и застана на моя страна. Освен това време беше да напълня детската стая с хлапета. Майка ми ще бъде много разочарована, тъй като копнее за внуци.

Докато той говореше, пръстите на Аврора се сключиха около една малка ваза, която се намираше на масата до дивана. Когато той спря да говори и на лицето му се изписа извинителна усмивка, тя сграбчи вазата и я запрати по него с цялата сила, на която беше способна. На лицето му се изписа изненада. Той се наведе, но вазата все пак закачи главата му, преди да падне на пода и да се разбие на парчета. Графът избухна в смях, после бързо прекоси разстоянието, което го делеше от съпругата му, която беше хванала друг предмет и се готвеше да го хвърли.

— Не, прекрасна моя — прошепна той, опитвайки се да я успокои, — не бива да бъдеш груба със Сейнт Джон. Той отговори честно на въпросите ти. Хайде, Аврора, да сключим мир с него.

Той взе от ръцете й пепелника от китайски порцелан и я прегърна. Аврора силно го настъпи и когато той извика от болка, успя да се отскубне.

— Можете и двамата да вървите по дяволите! — каза тя и излезе от стаята.

— Момиче с дух — отбеляза Сейнт Джон. — Може би си ми направил услуга, братовчеде, като ми я отне. Не бих могъл да се справя с такава бясна съпруга. Макар че, отново признавам, тя се целува като ангел и има прекрасни малки гърди.

— Не говори така за дамата, която сега е моя съпруга, братовчеде. Ще ме принудиш да те извикам на дуел — отговори му спокойно графът, но в гласа му се усещаше заплаха. — Хайде, да изпием по едно уиски, преди да тръгнеш към дома си.

— Добре — съгласи се кисело Сейнт Джон. — Оставих девствеността й непокътната, Хоксуърт. Можеш да ми благодариш поне за това. Все пак ние щяхме да се женим и никой не би ме обвинил, ако я вземех.

Той пое от графа чашата с уиски и отпи, наслаждавайки се. Графът се засмя.

— Много добре, Сейнт Джон, благодаря ти, че остави годеницата ми девствена, защото снощи се възползвах от това.

Сейнт Джон също се засмя.

— Ах, ти, дявол! Не си й оставил избор, нали? Мисля, че съм поласкан, Хоксуърт. — Той вдигна чашата си. — За Нейно благородие — каза той.

Валериън Хоксуърт прие наздравицата и също вдигна чашата си.

— За Нейно благородие — повтори той, — а също и за теб, Сейнт Джон. Ти си най-благородното копеле, което познавам. Радвам се, че кръвта ни свързва.

Двамата братовчеди мълчаливо отпиваха от уискито си. Най-накрая Сейнт Джон каза:

— И сега, Хоксуърт, за коя, по дяволите, ще се оженя? Къде да си намеря булка? Мама ще бъде бясна. Какво ще кажеш за изкусителната малка Изабел Боуен?

— Мама е определила за нея някакъв баронет, но тя още не му е представена. Не виждам причина да не опиташ. Тя е хубаво момиче. Зестрата й е скромна, но семейството й е уважавано, а също така и с древен произход. Тя е много подходяща. Съвсем невинна е и ще се поддаде на чара ти, Сейнт Джон. Майка ти ще бъде много доволна, ако успееш да я впримчиш. По-добре хвани мис Боуен, преди да е пораснала достатъчно и да открие какво похотливо копеле си, братовчеде — завърши той с приглушен смях.

— Ще изиграя ролята на любовника с разбитото сърце — каза Сейнт Джон замислено. — Младите момичета обожават да утешават сърцата, които са наранени от друга. Няма да имаш нищо против да представя Аврора като невярна любима, нали, Хоксуърт? Не като лоша, а само като капризна жена. Ще разнеса мълвата, че те е измамила, а после — и мен.

Погледът му вече беше като на изоставен любовник. Графът избухна в смях.

— Представи се за такъв, какъвто искаш, Сейнт Джон, но не изкарвай съпругата ми самия дявол. Истината ще ти свърши работа. Въпреки силната си мъка, трябва да проявиш великодушие. Мисля, че това ще ти даде допълнителни точки. Освен това ще трябва да впрегнеш всичките си способности, за да отстраниш възраженията, които семейство Боуен може да има към теб като към зет. Първо спечели Изабел. Сър Роналд няма да бъде доволен от това, че нямаш титла. А аз ще утеша баба си, като й напомня, че след три-четири години ще може да омъжи следващото от момичетата на Боуенови. Ако баронетът наистина е решил да се задоми, за него няма да имат значение още няколко години.

— И защо, моля те, семейство Боуен би отхвърлило моята кандидатура? — попита Сейнт Джон. — Аз съм млад, здрав, извънредно красив и богат. Какво повече биха искали от зет си, Хоксуърт?

— Мой мили Сейнт Джон — отговори братовчед му, — ти наистина притежаваш всички тези качества, но също така си развратник. Разбил си вече много сърца. Ако вярваме на клюките, вече имаш три копелета.

— Три — прошепна Сейнт Джон, без да изпитва срам. — Наскоро дъщерята на съдържателя на „Трите лебеда“ ме дари с дъщеря. Аз съм приел бащинството и на трите деца и плащам на майките им щедра издръжка. Погрижих се дори за кръщенето на децата.

Хоксуърт се засмя още по-силно отпреди.

— Сигурен съм, че сър Роналд и лейди Елзи ще бъдат много впечатлени от християнската ти щедрост. Но ние прекалено избързваме. Първо трябва да очароваш мис Изабел Боуен и да я убедиш в любовта си. Когато направиш това, битката ще е наполовина спечелена.

— А ако не успея, ще трябва да отида до Лондон и да си намеря някоя малка сладка дебютантка в обществото, чието бедно, но благородно семейство ще си затвори очите пред репутацията ми, защото ще бъде очаровано от богатството ми. — Той остави чашата си и се усмихна на графа. — Желая ти този път да бъдеш щастлив, Хоксуърт. Въпреки съперничеството, ние сме роднини и добри приятели.

Двамата си стиснаха ръце, прегърнаха се, а после графът го изпрати. Двамата излязоха навън, където един от конярите държеше за юздата коня на Сейнт Джон. Той се метна на седлото, махна на графа за довиждане и изчезна в посока към „Примроуз Корт“. Хоксуърт гледа след него няколко минути, а после се върна в къщата. Време беше той и съпругата му сериозно да се опознаят.

Питърс се обърна към него с думите:

— Нейно благородие не позволява да преместим нещата й в стаята на покойната графиня, господарю.

— И не бива да го правите, Питърс. Не и докато стаите не бъдат пребоядисани и обзаведени наново. Разбирате, че съпругата ми не иска да спи в леглото, в което толкова скоро почина сестра й. Съвсем скоро ще обсъдим какви мебели да изберем.

— Разбира се, господарю. Не бяхме помислили за това, като се опитахме да преместим нещата на Нейно благородие.

Графът бързо заизкачва стъпалата, които водеха към стаята на Аврора. Тя обаче не беше там. Отиде в стаята на баба си, но тя спеше. Къде, по дяволите, можеше да е Аврора, зачуди се той и влезе в собствената си спалня. И изненадано ококори очи. Тя лежеше, свита на кълбо, по средата на леглото му. Главата й почиваше върху лакътя на сгънатата й ръка. Беше гола. Единственото нещо, което носеше, беше огърлицата от аквамарини. В камината гореше огън. Светлината на пламъците се смесваше със светлината на залязващото слънце.

— Реших да ти простя, Валериън — каза тя, нарушавайки тишината. — Беше абсолютно прав по отношение на Сейнт Джон. Той е негодник.

Тя леко премести краката си така, че той зърна гъстите къдрави златноруси косъмчета между бедрата й. После прокара език по горната си устна.

— Как, за Бога, си успяла да запазиш девствеността си толкова дълго? — попита я той. Освободи се от жакета и жилетката си и ги остави на близкия стол. Докато събличаше батистената си риза, отиде до вратата и завъртя ключа. Захвърли някъде ризата и каза: — Ще трябва да ми помогнеш да събуя ботушите си, Аврора. Ела тук. — И с удоволствие загледа как тя се плъзна от леглото и тръгна към него.

— Какво да направя, господарю мой? — прошепна тя.

Той седна на стола и каза:

— Възседни един от краката ми и издърпай ботуша, прекрасна моя. — И се усмихна, очарован от вида на красивото й дупе. Беше кръгло като праскова. Тя хвана десния му ботуш и започна да го дърпа. Той не се сдържа и постави ръка на дупето, за да й помогне. Нежно я натисна напред.

— Уф! — изръмжа тя, когато първият ботуш се плъзна от крака му. Остави го настрани и възседна другия му крак. Издърпа и другия ботуш. Той събу чорапите си, изправи се и започна да разкопчава панталоните си. Поклати глава и каза:

— Ако аз самият не бях отнел девствеността ти, бих се усъмнил сериозно в твоята почтеност.

— Не искаш ли да ме любиш? — попита тя тихо.

— Да, искам — призна той, докато тя плъзна панталоните по бедрата му. Остави го той да ги събуе, а после дръпна надолу гащите му. — Кажи ми, Сейнт Джон ли запали този огън в теб?

Аврора поклати глава.

— Още от детството си знам как да си доставям удоволствие. Достатъчно съм умна, за да знам, че трябва да пазя в тайна тази страна от природата си, за да не ме нарекат развратница и да не засрамя семейството си. Но желанието винаги си е било у мен. Снощи ти задоволи този глад. Искам отново да го направиш! — Тя притисна голото си тяло в неговото и обви врата му с ръце. — Шокирам ли те? Каландра, знам, беше пълна моя противоположност. Тя ми каза, че не харесвала акта. Но аз го харесвам, Валериън. Много го харесвам. Ще можем ли пак да го направим два пъти? Бях толкова изненадана, че можеш да го правиш два пъти в една и съща нощ!

Искаше му се да се засмее щастливо. Тя беше прекрасна! Искрена, невинна и в същото време, толкова мъдра. Тя беше като подарък от Бога след брака му със студенокръвната й сестра.

— Тази твоя страст — каза й той нежно, като я обви с ръце — трябва да пазиш само за мен, прекрасна моя. Разбираш това, нали?

Тя кимна и плъзна ръката си между телата им. Хвана здраво члена му.

— Толкова е твърд — отбеляза тя, отпусна хватката и започна да го гали. — Харесва ли ти това толкова, колкото на мен — да галиш гърдите ми? Нали нямаш нищо против да ти задавам въпроси? Искам да ти доставям удоволствие, както ти на мен.

— Да — каза бавно той, — харесва ми да ме докосваш. Има и други начини да доставиш удоволствие на члена ми, но ако се страхуваш, или се отвращаваш, ще те разбера.

— Как? — запита тя, изпълнена с любопитство.

— Коленичи пред мен — каза той нежно.

— Какво? — В гласа й се усещаше единствено изненада.

— Коленичи пред мен — каза той отново. Тя се подчини на молбата му. Той хвана члена си с ръка и леко погали с него устните й. — Можеш да го ближеш с език или да го смучеш.

Сърцето на Аврора бясно биеше. В забраненото имаше нещо толкова възбуждащо, а това със сигурност беше нещо забранено. Тя го докосна с върха на езика си. Той не каза нищо. Окуражена, тя усилено започна да ближе главичката му, а когато той отдръпна ръката си, тя наклони глава и прокара езика си от върха до корена му няколко пъти. След това, като не можа да се сдържи, тя отвори уста и го пое. Езикът й заработи трескаво, увеличавайки нейната собствена възбуда, която достигна върха си. Той беше топъл и твърд, и толкова гладък. Имаше солен вкус и дъхаше на мускус. Тя го засмука и почувства как той заравя пръсти в косата й, как нежно я окуражава. След малко той я помоли да спре, но разбра, че тя не иска. Наложи се да дръпне главата й и да повдигне лицето й към себе си.

— Ще ме изгълташ ли целия, прекрасна моя?

— Да! — Очите й блестяха от желание.

Той се засмя, изумен от силата на страстта й.

— Честно е да ти върна удоволствието, Аврора. — Нека ти покажа. — Той я хвана за ръката и я накара да седне на леглото така, че краката й да висят надолу. — Легни — каза й и когато тя се подчини, той коленичи и бавно положи краката й върху раменете си.

— Какво правиш? — извика неспокойно тя.

Той не отговори, а зарови лице в мекото гнездо къдри и целуна закръгленото топло хълмче. Тя не изрази протест, а само доволно въздъхна. Той разтвори срамните й устни с двата си палеца и докосна пъпката на удоволствието й с върха на езика си. Чу как тя рязко си пое дъх, и се усмихна. С целия си език започна бавно да ближе кораловите стени на входа на любовната й пещера. Пъхаше език в любовния й канал, отдръпваше го, за да се върне на малката набъбнала пъпка, която най-накрая подложи на сладко мъчение. Аврора не можеше да се сдържа. Стенеше и викаше от удоволствие.

— Ооооох, Валериън, това е прекрасно! Не спирай! Моля те! Моля те, не спирай! Ще умра от удоволствие! Ох! Ох! Ох!

Любовните й сокове потекоха и той нетърпеливо ги погълна.

— Значи ти хареса, малка развратнице — засмя се той, възседна я и влезе в нея. — И това ли ти харесва, скъпоценна моя? — Той толкова силно се тласна напред, че й излязоха сълзи.

— Да! — извика тя. Като чу отговора й, той наложи бесен ритъм. Напред-назад и пак напред-назад. Главата й се мяташе на възглавницата.

— Обхвани ме с крака — каза й той с дрезгав от възбуда глас. Когато тя се подчини, той проникна дори още по-дълбоко в топлата й влажна вътрешност.

Тя го чувстваше вътре в себе си — горещ и пулсиращ. Беше страстен и все пак нежен любовник. Аврора искаше това да продължи вечно.

— Не спирай! — помоли го отново. — Не спирай!

Заливаха я все нови вълни на удоволствие. Заби нокти в гърба му и започна да прави бразди по цялата му дължина. Той нададе стон. Езикът му, с вкуса на нейните сокове, я възбуждаше така, както нищо друго не можеше. Тялото й следваше древния като живота ритъм и се вдигаше, за да го посрещне. Краката й плътно обвиваха кръста му „Ще умра“ — помисли си тя, защото почувства, че започва да губи съзнание. Пред погледа й избухнаха звезди. Удоволствието като че ли я разкъсваше. Извика високо.

Валериън не искаше това да свършва. Тя беше най-вълнуващата жена, която познаваше. Желаеше я по-силно от всички други. Желаеше я така отчаяно, че дори в акта на притежание слабините го боляха от копнеж по нея. Беше на ръба на смъртта, но не му пукаше. Заслужаваше си. Беше готов на всичко, само и само да притежава това невероятно същество, което беше негова съпруга. Като че ли падаше в тъмния космос. Почувства как членът му изригва и любовните му сокове засаждат с живот тайната й градина. Отпусна се тежко върху нея.

Те лежаха един до друг задъхани. Когато най-после сърцата им успокоиха бесния си ритъм, Валериън Хоксуърт взе Аврора в прегръдките си. Завиха се и заспаха.

Събуди ги дискретно почукване на вратата. Чуха гласа на Браун:

— Господарю. Господарю.

— Да, какво има? — отговори сънено графът.

— Минава девет часът, господарю. Ще искате ли вечеря, преди персоналът да се прибере за почивка? — попита го камериерът му.

— Донеси един поднос с каквото се намира в кухнята, а също и шампанско — извика Валериън. — Остави го пред вратата, Браун. Само почукай, за да ни покажеш, че си го донесъл.

— Да, господарю. — Те чуха отдалечаващите се стъпки.

— Мислиш ли, че слугите са шокирани? — зачуди се Аврора.

— Вероятно не са. И защо трябва да бъдат? Това е нашата сватбена нощ, все пак, и ти, графиньо моя, си много вкусна! — Той я целуна бавно и дълбоко. — Мисля, че тази нощ ще го направим повече от два пъти, любима. Искаш ли?

Тя му се усмихна палаво.

— Мисля, че се ненаситен, господарю мой.

— Като теб, мадам — съгласи се спокойно той, наведе се и загриза ухото й. — Но трябва да се задоволиш с мен, Аврора. Няма да приема спокойно факта, че имаш любовници като толкова много други модерни жени.

— Мили Боже, Валериън, за каква ме вземаш? Защо, за Бога, бих искала да имам любовници? Не са ме възпитали така. Жената трябва да бъде вярна на съпруга си, освен ако той не се окаже долно копеле. В такъв случай тя трябва бързо да го отрови и да се превърне във весела вдовица — завърши с дяволита усмивка. Взе ръката му, разтвори пръстите му и започна бавно да ги смуче един по един. Езикът й бавно, с удоволствие се завърташе около всеки един от тях, а после го засмукваше толкова силно, като че ли тя искаше да го погълне.

— Модерните жени — прошепна той, като сгуши глава между двете й кръгли гърди — си вземат любовници и се освобождават от тях, без да се замислят много. Така правят и техните съпрузи. Ако Каландра не беше така студена, сигурно щеше да последва модата и в това отношение.

— Аз не съм като сестра си, както вече може би си забелязал. Нямам нужда от друг мъж в леглото си и няма да имам, докато ти проявяваш такова внимание към мен. По-добре не си вземай любовница, господарю. Освен това аз не искам повече дори да видя Лондон. Харесва ми да живея в „Хоукис Хил“ и ще бъда повече от щастлива, ако мога да остана тук до края на живота си.

Тя свърши с всичките му пръсти и започна да гризе кокалчетата му. Той рязко се завъртя и я притисна под себе си. Целува я, докато тя остана без дъх.

— Малка развратница — обвини я с усмивка.

Тя почувства вече възбудения му член до бедрото си и каза:

— Ти си нетърпелив, Валериън. Не очаквах такава страст от теб.

— Не мога да чакам, скъпоценна — извини се той и влезе в горещата й и влажна вътрешност. — Ще ми простиш ли? — И той започна да се движи.

— Ммм — отговори тя и пак го обви с краката си. — Накарай ме отново да летя, Валериън, и аз ще извиня неприличната ти припряност и липсата ти на финес. Ох! Ох! Даааа!

— Малка кучка! — изстена той. — Не мога да ти се наситя. Не мога!

Когато отново започна да губи контрол над сетивата си, Аврора си помисли, че той е магьосник. Допирът му я възпламеняваше. Твърдото му тяло я възбуждаше. Да си вземе любовник? Мили Боже, дали друг мъж ще може да й достави същото удоволствие? Да достигне също толкова дълбоко в сърцето и в душата й, че тя да бъде обхваната от чувства, които дори не познава? Никога няма да си вземе любовник. Понякога съпрузите са големи глупаци, помисли си тя, когато стигна до върха.

— Ааааах, мили мой! — извика тя.

Той лежеше отгоре й задъхан. Беше толкова сладка и толкова страстна, че сигурно щеше да стане причина за смъртта му. Вдъхна аромата й и въздъхна доволно. Любовница! Ами! Само за един ден тя беше успяла да избие от главата му мисълта за друга жена. Тя се размърда под него и той веднага я освободи от тежестта си.

— Мисля, че бих могъл да те убия заради цялото онова време, през което причиняваше страдания на всички ни с твоята упоритост. — Той взе ръката й и силно я стисна. — Мисля, че се влюбих в теб още през онзи първи ден, когато те видях да излизаш гола от морето. Но реших да не мисля за това. После, когато пристигна в Англия, все ме измъчваше мисълта, че ще се омъжиш за друг и аз няма да те имам. А когато избра Сейнт Джон, исках да го убия!

— Спокойно, Валериън. — Тя легна отгоре му и запуши устата му със своята. — Никога няма да забравя, че егоизмът ми причини на Каландра голямо нещастие и дори нейната смърт. Ще трябва да живея с вината си през целия си живот, макар да се радвам на любовта ти. Всичко ми се струва толкова нечестно. Аз ще бъда щастлива, докато бедната Каландра не позна щастието.

— Значи ме обичаш, както те обичам и аз? — каза той едва чуто.

— Разбира се, че те обичам, глупчо. — Когато сънувах и когато мечтаех, аз винаги виждах твоето лице, а не това на Сейнт Джон. До днес не разбирах защо става така, но сега вече знам, че съм била влюбена в теб, но не съм го признавала заради сестра си. Все пак, не беше правилно да обичам съпруга на Кели. Но мога да обичам лудо собствения си съпруг, Валериън.

На вратата на спалнята дискретно се почука. Гласът на Браун долетя като че ли някъде отдалеч.

— Вечерята е сервирана, Ваше благородие.

А после чуха отдалечаващите се стъпки.

— Гладна ли си?

— Умирам от глад — увери го тя и добави: — За храна, естествено.

Той се засмя, стана, прекоси стаята, отвори вратата и внесе огромния поднос. Постави го на правоъгълната маса, която беше до една от стените. Хвърли още два пъна в огъня. Пламъците се издигнаха по-нависоко. Взе свещта, която гореше на масата, и запали още няколко от свещите.

— Какво да ти донеса? — попита я.

— А какво има? — отговори му тя с въпрос.

Той махна сребърните похлупаци, които покриваха блюдата, и каза:

— Пресни омари, студено пилешко, аспержи, хляб, сирене, масло и плодове. И шампанско.

— Всичко! — каза тя, изпълнена с нетърпение.

Той напълни чинията й и й я занесе. Тя се беше облегнала на изправената възглавница и скромно беше покрила гърдите си със завивката. Взе чинията от ръцете му и започна да се храни с неутолим апетит. Изяде шест омара и нападна пилешкото. Той напълни и своята чиния и се разположи до нея. Откри, че наново се е възбудил, защото, след като изяде аспержата, тя облиза соса от пръстите си и прокара език по устните си. Той отмести очи и се посвети на поглъщането на дузина омари. Очевидно щеше да има нужда от възстановените си сили.

— Нямаме шампанско! — извика тя. Остави чинията си на пода и тръгна гола към масата, за да налее шампанско в две кристални чаши. Подаде му едната, като първо потопи едното си зърно в искрящата течност и дяволито му се предложи:

— Това по вкуса на Ваше благородие ли е? — запита го невинно.

— Да — отговори той и облиза шампанското от зърното й с усмивка, след което пое чашата си.

Тя отново се настани до него. Двамата чукнаха кристалните чаши една в друга и започнаха бавно да отпиват.

— Прекрасно! — отбеляза тя. — Мислиш ли, че можем да потопим твоя…

— Не! — каза той и се засмя.

— И защо не? — отговори тя. — Нима си го правил преди?

Той поклати глава.

— Не е за препоръчване, Аврора. Знаеш какво ще се случи, ако започнем подобна любовна игра. Из цялото легло ще има омари и шампанско.

— О, добре, Валериън, но някой ден ще трябва да опитаме. Може би ще се изкъпя във вана, пълна с шампанско, а ти ще ме изсушиш с езика си — изкуши го тя.

— Как може момиче, което до вчера беше девствено, да има такива порочни мисли? — попита той.

— Нима на жените не е разрешено да мислят за това? Дори и след като са омъжени? Не е честно! Мъжете със сигурност непрекъснато мислят за това. И могат да го правят, без другите да ги критикуват, още преди да се оженят. И с други жени, след като се оженят.

— Но ние няма да го правим с никой друг, Аврора. Само един с друг. — Изправи се и занесе чиниите до масата. Предложи й мокра хавлия, с която да почисти лицето и ръцете си. — Искаш ли десерт? Готвачът ни е пратил превъзходно грозде и няколко целувки.

— Донеси още шампанско и сами ще си направим десерт — каза му Аврора. — Имам още няколко порочни мисли, които искам да споделя с теб, съпруже мой. Може дори да те убедя да ги приведем в действие — предложи тя.

— Наумила си си да ме убиеш. Нали? Аврора тихо се засмя.

— Само с любов, Валериън, и то само ако и ти ми обещаеш да ме убиеш с любовта си.

Той поклати глава и напълни отново кристалните чаши. Изгарящата страст в тъмносините му очи отговаряше на страстта в нейните.