Уилям Уортън
Пилето (8)

На другата сутрин решавам да рискувам. Отварям вратата на кафеза на Пилето. После излизам от птичарника и сядам зад бинокъла. Винаги мога да претичам и да я спася, ако положението стане неудържимо.

Пилето веднага изскача от клетката. Алфонсо е кацнал на най-горната пръчка. Пилето забелязва, че съм налял нова вода в съдинката за къпане, пипика любопитно няколко пъти, после скача долу да се окъпе. Не му обръща никакво внимание. Той стои на горната пръчка някак застрашително. Очаквам всяка секунда да се стрелне към нея.

Пилето се изкъпва с всичките му там процедури, й той не помръдва; но и не сваля очи от нея. Това най-малко съм очаквал. Пилето хвръква върху кафеза си и започва да си приглажда перата.

След като я наблюдава няколко минути, бомбардировачът щука се спуска стремително долу, взема си няколко семенца и пие вода. Пърха около мокрите петна, останали след къпането на Пилето. После скача на ръба на „ваната“, върти глава във водата, като че се готви и той да се окъпе, но се отказва. Връща се и си взема още няколко зрънца. Бях сложил също от специалната храна и той опитва и от нея.

След това прави типичния си висок скок и само с два-три маха на крилата се настанява отново на най-горната пръчка. Протяга няколко пъти криле, сякаш му е скучно. Обърсва десет пъти човката си о пръчката, за да покаже колко важна личност е, после си прави гаргара, както птиците правят това — отваря широко човката си и върти език. Навирва опашка и клъвва два пъти дупето си. На мен също ми става скучно, особено след като съм очаквал най-малкото опит за убийство.

Изведнъж, без всякаква видима причина, той запява. Започва тихичко и след няколко такта усилва, при което расте не само силата на песента, но и чувството, вложено в нея. После над всичко започва да доминира известна суровост. Същевременно Алфонсо се люлее напред-назад на тънките си крака и се разхожда развълнувано по пръчката. Той пее наклонен напред, с проточена шия. Крилете му са леко отлепени от тялото, коремът — прибран. Изобщо с целия си вид прави много силно впечатление. Искам да кажа, на мен, но не и на Пилето. В този миг тя дооправя последните перца на гърба си.

Сега Алфонсо започва да задържа на един тон. Като подхване един тон, така се захласне, че ми се струва, ще падне от пръчката. Сякаш изобщо не му е нужен въздух. Обзела го е някаква лудост. Изведнъж скача върху кафеза при Пилето, без да прекъсва песента си. Тя му хвърля само един поглед. Той веднага започва да я преследва. Пилето отскокна и хвръква на пръчката, която той току-що е напуснал. Той я догонва там, като продължава да пее. Цялото му тяло трепери.

Това се превръща в същинска въздушна битка от времето на Първата световна война. Където и да кацне Пилето, той налетява върху нея. Дори успява да я атакува, докато тя хвърчи. Очевидно е, че иска да се съеши, с нея, но не по-малко очевидно е, че тя е съвсем неподготвена за тази тактика от птичата пещерна епоха. Накрая тя приви грешката да се вмъкне в кафеза си. Той веднага я догонва там и настава такава битка, че аз се спускам към птичарника и пъхам ръка в кафеза, за да спася Пилето. Той така я е приклещил, че тя ме може да избяга. Когато посягам към нея, тя не се съпротивява, но онзи звяр няколко пъти забива човката си в ръката ми. Вече се каня да затворя вратата и да го оставя сам вътре, но той ме изпреварва, излита и каца на най-горната пръчка, откъдето ме гледа застрашително с наежени криле и широко зинала човка.

Излизам от птичарника и затварям вратата, за да държа Алфонсо затворен поне там. Пускам Пилето. Тя трепка с криле, поздравява ме с куиип, криип и пиип и хвръква при жиците на птичарника. Сега вече се закача. Разбира, че е в безопасност, и започва да го дразни.

Кацне някъде, и Алфонсо, който се скъсва да пее, се спусне към нея; тогава тя се отдръпне от телта и кацне на друго място и той, бърза да я пресрещне там. Тази игра продължава около пет минути. След това той отново хвръква на пръчката си. Може би се е уморил или пък му е омръзнало тя да го разиграва. Пилето се залавя за телта и му пипика много жаловито, много умолително.

След малко той запява с нормален тон. Слушаме го внимателно. Алфонсо е истински певец. После той отново изпада в полуда, сякаш се възбужда от собственото си пеене. Този път хвръква на пода. Застава там и пее с глава, обърната към Пилето. Прилича на оперен певец. Стои под светлината, стъпил на белия пясък, обръща се ту наляво, ту надясно, прави няколко крачки напред, после назад. За първи път виждам канарче, чието движение да наподобява вървеж.

Пилето прелита на пода от външната страна на птичарника и го гледа през телта. Той продължава да пее и пристъпва тържествен към нея, като пуска тенора си с пълна сила. Тя не се помръдва. Той стига до самата тел, тъй че едва не се докосва до Пилето. Пее с безумно въодушевление. Тя го слуша известно време, след туй издава плачевен стон, който означава „нахрани ме“. При което кляка, пърха с криле и провира през телта отворената си човка.

Алфонсо престава да пее и само я гледа. Явно не проумява какво значи всичко това. Навежда глава и наднича в човката й, вслушва се и отново запява. Горкичката. Той започва да се люлее напред-назад така, че като се накланя напред, гърлото му опира о пода. И тръска глава със силата на своята страст. И когато не може да се стърпи повече, хвърля се срещу оградата на птичарника.

Този път Пилето се уплашва и каца по-надалеч. Той се покатерва по оградата и се мъчи да я проследи с поглед. Тя хвръква на тоалетката и се оглежда в огледалото. Той виси известно време на оградата, сетне хвръква на пода и си пийва водица. Тази страст трябва да го е изгорила.

Целият този ритуал се повтаря отново и отново през целия ден. И все се стига до критичния момент, в който Пилето иска да бъде нахранена, а Алфонсо не може да се реши да го направи или пък не знае как. Отчаян, затварям отново Пилето в кафеза и излизам.

Същата вечер пускам Пилето да си похвърчи из стаята, докато аз изчертая новия проект за моя орнитоптер. Работя на писалището и свети само настолната ми лампа, тъй че в птичарника е почти тъмно. И все пак не толкова тъмно, че да не мога да видя Алфонсо, който е увиснал на телта на птичарника. Той запява, ниско, плавно. Когато свършва, Пилето пак започва да писука жално и да пърха с криле. Най-после той се решава. Храни я през телта. Това ме изпълва с голямо задоволство. Той извръща глава да вземе храна от своята дажба, после внимателно я слага в отворената й човка. След всяко подаване тя изписуква радостно, после млъква, докато преглътне. Той продължава да я храни, докато изчерпва цялата си дажба. Пилето писука настойчиво и той отлита да донесе още храна. Връща се и я донахранва.

След това каца на нейния кафез и запява. Пее така, като че се мъчи да й каже нещо. В гласа му звучи молба, а не онова „ела тук, малката“, което звучеше доскоро. Пилето стои напълно неподвижно и слуша. Слушам и аз. В неговата песен има страхотно разнообразие. Той изпълнява много добре някои неща и обича да ги повтаря; но когато ги повтаря, те звучат различно, защото ги пее с друга сила, в друга тоналност и с други, съвсем различни вариации.

В неговата песен има простор, има силата на крилете и мекотата на перото. Той й обещава щастие, ако тя само му позволи да се съедини с нея. Неговата песен е ясна като всяка любовна песен. Но в нея има неща, които той не може да е видял или преживял в птичарника на мистър Линкълн. Това ще да са спомени на кръвта, пренесени в неговата песен. Това е песен на реки, плясък на вълни и звън на поля и семена. Никога няма да забравя тази песен. С нейна помощ аз започнах да разбирам нещичко от канарския език. Той не е език като нашия, който се състои от отделни думи или от думи, подредени в изречения. В песента канарчетата изливат душата си, не мисълта си и тогава тя достига до теб по-ясна от всякакви думи. Достига тъй, сякаш се е родила в самия теб. В канарския има повече чувство и повече абстрактност, отколкото във всеки друг език. Слушайки песента на Алфонсо тази вечер, аз открих неща, които подозирах, че съществуват, но които не знаех. Това беше песен на същество, което умее да лети.

Другият ден е неделя и след литургия пускам Пилето в птичарника. Тя се спуска плавно долу и се доближава до храната. Алфонсо я вижда и мигом се спуска след нея. Очаквам да започне отново вчерашната история, но той застава откъм другия край на хранилката и глътва няколко зрънца. Пилето скача на „ваната“ и започва сутрешното миене. Алфонсо застава близо до нея, да я гледа, и докато се мие, тя цял го впръсква. Той хвръква на първата пръчка, после се връща долу. Хоп, хоп — доближава се до „ваната“ и скача в нея. Че като започва едно пляскане, едно плискане, едно обливане на гърба с човката, целият птичарник потъва във вода. Такова нещо Пилето никога не е правила. След това влизат заедно във водата, влизат, излизат, влизат, излизат, докато в съда не остава капчица. После хвърчат като бесни из птичарника, за да се изсушат. Пилето напълно възприема неговия щур стил на къпане. Перушината около човката на Алфонсо е толкова разрошена, че очите му едва се виждат. А целият той е толкова мокър, че натежалите му пера са провиснали. Изглежда подгизнал до кости. Той продължава да хвърчи напред-назад дълго след като Пилето се е справила с тоалета си. Трие мокрото си лице о пръчката и о теловете на кафеза. Спуска се долу и този път трие лице — представете си! — о стената. Очевидно няма навика да се къпе често и къпането не му е приятно.

Най-после се е почистил и изсушил. Започват да ядат заедно и тя издава онзи плачевен стон, означаващ „нахрани ме“. Той начева да я храни, но това го изпълва с такава възбуда, че запява и дори почва да танцува. Държи един и същи тон и се върти в кръгове до нея. Тръска глава и бие крак под звуците на някаква скрита музика. Викам си — пак го прихванаха.

В това време Пилето започва свой си танц. Кляка, пипика жално и се върти така, че да не го изпуска от поглед, докато той танцува. И в един само миг Алфонсо подхвръква и с пърхане се намества отзаде й. Това трае само няколко секунди, иначе той си пърха във въздуха.

Когато свършва, каца до нея, кляка и този път той подава сигнала „нахрани ме“. Половин минута те се въртят един около друг, като ту тя храни него, ту той нея. Изведнъж той пак се намества отзаде й. Този път не пее, чува се само доволното пипикане на Пилето и звукът от неговите крила, които бият въздуха, за да се задържи върху нея. Нейните крила бият в противовес на неговите и целият въздух трепти. Ето нещо, върху което трябва да помисля: до каква степен птицата може да размахва криле, без да помръдне от мястото си, и как, когато реши да литне, един само мах на крилата я пренася на разстояние, в което собствената й дължина се нанася двайсет-трийсет пъти. Излиза, че летенето е нещо много повече от размахване на крила.

Сега Пилето пощръкля. Хвърчи около кафеза, пипика, бие криле, изобщо не я свърта на едно място. Толкова е възбудена, че не може дори да се наяде, както трябва. Спусне се долу, клъвне едно зрънце, сетне захвърчи като луда из цялата клетка, сякаш е загубила нещо. На всеки пет минути се завира в кафеза, оглежда го, проверява. После започва да къса парченца от вестника на дъното и да ги разнася. Трупа ги по ъглите на птичарника и в самия кафез. На всеки половин нас Алфонсо се съвзема достатъчно, за да я подгони отново да я нахрани и да й се качи още веднъж. Страшно напрегната неделя.

На другия ден, понеделник, купувам една телена цедка без дръжка с диаметър около половин педя и я слагам в кафеза. Във всички книги пише, че такова нещо е най-подходящо за гнездо, защото в него не се задържат въшки. После отрязвам от един чувал парче зебло и го нарязвам на малки квадратчета, които след туй разнищвам: Поставям снопчета от тия кончѐта в различни части на птичарника. Пилето поема с готовност хвърлената ръкавица. Изпърво разпилява кончетата из целия птичарник, после взема някое и хвърчи напред-назад, докато забрави, че то е в човката й, и го изтърве. Изглежда, си мисли, че това е някаква нова игра. Проявява интерес, обаче няма представа каква практическа полза може да има от тия конци.

Минават два дни и аз започвам да се тревожа. Обикновено яйцата се снасят до четири дни след оплождането. Чел съм за птици, които снасят яйцата си направо на пода, и за какви ли не още ненормалности. Птиците, подобно на хората, живеят толкова отдавна в клетки, че са забравили много неща, които би трябвало да стават напълно естествено.

На третия ден инициативата поема Алфонсо. За първи път той взема конче зебло, прелита право до гнездото и го пуска вътре. Пилето наблюдава това с явно неразбиране.

После Алфонсо скача в гнездото-цедка и се кърши вътре, сякаш се къпе. Изскача. Пилето го сподиря в кафеза. В човката си носи от зеблото. Алфонсо скача пак в гнездото и й показва още веднъж. Пилето скача в гнездото, като все още държи кончето в човката си. После изскача. Алфонсо го взема от човката й и го пуска в гнездото. Пилето го гледа, като че е нещо смахнат, и излита от кафеза, за да си играе със снопчетата зебло. Алфонсо влиза в гнездото и я чака. Тя се връща с две кончета в човката. Алфонсо излиза от гнездото и на негово място се намества Пилето. Тогава той скача върху нея и започва да пее, да я помпа и да я кълве по шията. Пилето писука и се мъчи да се измъкне. Алфонсо слиза от нея, кляка и я храни в гнездото. После й пее. Тя се опитва да излезе от гнездото, но той я натиска вътре и отново започва да пее, да я помпа и да я кълве. След туй се спуска долу да донесе още зебло.

Най-накрая Пилето проумява. Скача на ръба на гнездото, после се връща и се сгушва в него. Пак изскача и пак се връща. В това време пристига Алфонсо. Тя поема кончетата от човката му и ги пуска в гнездото. Тогава скача върху тях и се върти като калайджия. Изпълва ме надежда, че нещата се оправят.