Уилям Уортън
Пилето (10)

След чифтосването Алфонсо не е толкова враждебно настроен към мен. Не може да се каже и че е дружелюбен, но между нас има един вид примирие. Откровено казано, той в същност не ми обръща внимание: Не зная какво му е казала Пилето, а още по-малко как канарчетата могат да възприемат такава мисъл, обаче той е схванал някак, че аз няма да му сторя нищо лошо.

Изграждането на гнездото върви сега бързо. Те по цял ден шетат ту горе, ту долу, ту вътре, ту вън. На Алфонсо му е разрешено да помага в носенето, но не и да слага каквото и да било в гнездото. Пилето си има определени схващания как трябва да се прави всичко. Той ще донесе малко зебло, а тя ще го вземе от човката му. Очевидно на Алфонсо му е ясна само идеята, обаче му липсва умението да гради.

Когато се приближа да надникна в гнездото, Пилето се държи спокойно и изглежда доволна от себе си. Не може да се каже, че тъче нещо от кончетата, по-скоро ги налага така, че да се застъпват и да образуват плътна маса. Алфонсо не е особено доволен от това, че си навирам носа в техните работи. Река ли да надзърна в гнездото, той застава на покрива на кафеза и ме гледа много страшно. Пилето оформя гнездото като дълбока дупка, малко по-тясна от гръдната й обиколка и леко събрана в горния край. Така вътрешността му наподобява малка вазичка. Във вторник вечер то беше завършено.

В сряда, като се върнах от училище, останах ужасен: цялото гнездо беше разпердушинено и разхвърляно по пода на птичарника. Велики боже, какво ли още ме чака! От такова нещо на човек може да му хвръкне чивията. Но започва новият градеж. Този път тя е още по-неудържима. Мисля си, че ако Алфонсо не я храни от време на време, тя ще умре от изтощение. Тя снове нагоре-надолу, напред-назад и внимателно подбира от развалините онова, което е нужно; после го отнася горе и още по-внимателно го полага в гнездото. И всеки път се сгушва за секунда вътре, та да провери размерите, а след това пак излиза. Никак не мога да си представя защо не й е харесало първото гнездо. Тя кара горкия Алфонсо да работи като роб. Той не получава творческо задоволство от работата, но тя го заставя да работи. Алфонсо е носачът на тухлите, а тя — майсторът зидар. На два пъти го забелязвам как каца на любимата си най-горна пръчка, за да си поотдъхне и да попее. Но тя го подгонва и го връща насила към работата.

Този път, когато вече завършваше гнездото, тя се зае да размъхва отделните кончета. С този светлокафяв мъх обложи дъното на гнездото и горните му части. Красота. Но тази постеля очевидно й се стори недостатъчно мека, то после подгони Алфонсо и взе да скубе перушина от гърдите му. Първите няколко пъти той я остави да прави каквото ще, но след това му писна. Когато тя се опита пак да го връхлети, той няколко пъти я клъвна силно по главата и я подгони из птичарника, докато тя се принуди да се прибере в кафеза и да се вмъкне в гнездото. Той литна след нея и започна да й подава храна в гнездото. Тя остана в него и когато той запя онази тиха, нежна песен, която чух първата нощ. За мен тази песен означаваше, че гнездото е завършено.

Канарчетата, които живеят в клетки, приличат на хората, в смисъл че не живеят напълно естествено. Така техният живот е много по-малко застрашен, отколкото ако живееха в естествени условия. Ето защо те нямат достатъчна физическа закалка и не умеят да се борят за живота си. Освен това птици, които в естествени условия биха умрели, биват поддържани живи от птицевъда, понеже него го интересува не борбата за оцеляване, а неща като цвета, песента, формата им и прочие. Така птицата в клетка изгубва лека-полека жизнеспособността си и волята да се бори за оцеляване.

В природни условия например птицата снася първото си яйце, но е така погълната от грижата да си набави храна и да брани своята територия, че не ляга веднага да го мъти. Тя изчаква да се напълни гнездото с яйца и едва тогава ляга върху тях и започва истински да мъти. При кафезната птица обаче положението е друго. Тя е толкова нетърпелива и разполага с толкова ограничено място, че ляга върху яйцето още щом го снесе. Ако снесе четири яйца, това означава, че първото пиленце ще се излюпи четири дни преди последното. А четири дни са много нещо за новоизлюпени пиленца, тъй че първото прибира всичката храна и тъпче по-малките, които не могат да се справят с положението. Ето защо птицевъдът взема от гнездото всяко снесено яйце. И когато бъдат снесени всички, връща ги обратно. На мястото на всяко взето яйце той слага изкуствено или пък топче за игра, та майката да не се обезсърчава и да не зареже гнездото.

Във вторник сутринта вече бях приготвил изкуствените яйца. Последните две нощи Пилето беше спала в гнездото, което се смята за сигурен признак. Бях приготвил също олио и памук за всеки случай — ако някое яйце се запъне. В книгите пише, че понякога младата женска не може да снесе лесно и така се стяга, че яйцето изобщо не излиза. От това птицата може да умре. Когато се случи такова нещо, капва се малко олио на дупето й и се разтрива лекичко с памук, навит на клечица, докато мускулите се отпуснат и яйцето излезе.

Тази сутрин оставих прясна храна и яйчено пюре на пода на птичарника. Давах им яйчено пюре още откак се чифтосаха. То се прави от твърдо сварено яйце, което се стрива и се смесва с детска овесена кашица. Пилето и Алфонсо го ядат с огромно удоволствие. Особено Пилето — щом го надуши, спуска се долу да си хапне. Влизам в птичарника и поглеждам в гнездото. Вътре има яйце.

Толкова съм нервен, че се боя да го извадя. Поемам дълбоко дъх, за да се успокоя. Приготвил съм чаена лъжичка и бъркам с нея в гнездото, за да я подпъхна под яйцето. Изваждам го с трепереща ръка, от което то играе в лъжичката, и го полагам в памучно гнездо, което съм нагласил в малък съд. И мигом слагам в гнездото фалшивото яйце. Преди това съм го държал в ръката си, за да го стопля: Знам, че Пилето е умна и не може да бъде измамена със студено топче.

Докато правя всичко това, Пилето стои до гнездото и ме гледа подозрително. И пипика много жално, което съвсем не помага да се успокоят нервите ми. След като сложих фалшивото яйце, тя скочи на ръба на гнездото, видимо остана доволна и легна върху яйцето. Челото ми и ръцете ми се обливаха в пот: Изнесох много внимателно от птичарника съда с яйцето.

То е много красиво. Оставям съда на прозореца и разглеждам отблизо яйцето. Черупката е синкавозелена с кафеникави точици. Това не са петна от кръв, а истински точици. Не много тъмни, по-скоро наподобяват светли лунички. Като го вдигам срещу светлината, виждам през черупката очертанията на жълтъка. Като си помислиш само, че в това яйце е заложено началото на една птица, че в него има пера и човка, има летеж! Изумително! Как ми се иска аз самият да бъда в това яйце и да се родя отново, но като птица! Да живея в това гнездо и да се топля под крилете на Пилето, да се гуша до братчетата и сестричетата си, да усещам как перата ми растат и крилете ми заякват!

Пилето не седи неотлъчно върху първото яйце, но и не се отдалечава от гнездото, а Алфонсо прекарва голяма част от времето си с нея, в кафеза. На другата сутрин се появява второто яйце. То е малко по-тъмно от първото. Сега Пилето засяда в гнездото. До вечерта излезе само веднъж от него. Алфонсо й носи храна, но организмът й се нуждае от калций, за да произведе нови яйца, та затуй тя прехвръкна до долу и си хапна от сепийната черупка. Алфонсо не само я храни, той стои край нея и й пее. От време на време й се качва. Не съм сигурен дали това няма да навреди на яйцата, които са в нея. Мисля си да затворя Пилето в кафеза, пък Алфонсо да държа отвън, но после се отказвам от тази мисъл.

На третата сутрин трето яйце. То повече прилича на първото, само че има по-малко точици. И е продълговато. Всеки път прибавям по едно фалшиво яйце. В книгата пише, че само едно е достатъчно, за да държи женската в гнездото, но знам ли дали Пилето или Алфонсо не могат да броят до четири? Сега, когато Пилето слиза долу да се наяде или да направи гимнастика, Алфонсо я замества върху яйцата. Когато отначало го видях да стои на ръба на гнездото и да се кани да влезе вътре, уплаших се да не би да изяде яйцата. Това се случва при канарчетата. Аз ги хранех с кокоши яйца, а разликата между едните и другите не е кой знае каква. В книгата пише, че ако случайно някое яйце, се счупи, то трябва да бъде махнато незабавно, за да не бъде изядено. Започне ли птицата да си яде яйцата, тя вече не става за разплод.

След четвъртото яйце върнах и другите в гнездото и отбелязах датата на календара си. Смята се, че яйцата трябва да се мътят тринайсет дни. За моя изненада на другата сутрин намерих пето яйце. Обикновено женското канарче снася от две до четири яйца, особено пък ако е младо като Пилето.

Сега започна голямото чакане. Струваше ми се, че двете седмици никога няма да минат. Взех да се дразня и да подскачам при всякакъв шум. В книгата пише, че внезапните шумове и стряскания може да сложат край на развитието на зародиша или така да изплашат женската, че тя да изостави гнездото. Сложих гумени бутони на вратата на моята стая, за да не се блъска. Написах На една табелка „МОЛЯ, ПАЗЕТЕ ТИШИНА!“ и я окачих на вратата. Майка ми пак набираше злоба и беше готова да експлодира. За мой късмет тъкмо тогава донесох добри бележки, тоест относително добри; въпреки това тя мърмореше, че щяло да се размирише и да се навъдят мишки. Страхувах се да не би да влезе и да отвори я прозореца, я вратата на птичарника или пък и двете. Просто не мога да си обясня защо е такава.

Алфонсо вече не се откъсва от Пилето, само стои до гнездото. И ту той храни нея, ту тя него. Да не повярваш, че това е същият Алфонсо. С мен се държи почти приятелски, стига да не се доближавам много-много до гнездото.

Една събота отидох у мистър Линкълн — хем да ги видя какво правят, хем да взема някой съвет какво да правя по-нататък. Разправям на мистър Линкълн за Алфонсо, а той клати глава и казва, че аз сигурно зная как да се държа с птиците. Съветва ме да внимавам Пилето да не се заседава много дълго в гнездото и да не вземе да се поти. Понякога младата женска ставала толкова нервна и нетърпелива за яйцата, че развивала прекалено висока температура при мътенето и започвала да се поти. Това изчерпвало силите й, изнервяло я и тя можело да пробие случайно някое яйце с ноктите си или да изостави гнездото. И вече няма да ги храниш, казва, с яйчено пюре, обогатена храна или зеленища, особено листа от глухарче. Изобщо нищо не трябвало да им давам, докато не се измътят яйцата. Защото кръвта им не бивало да се усили прекалено много. Мистър Линкълн трябва да напише собствена книга за птиците. Той знае повече от всички книги.

На дванайсетия ден Пилето излезе от гнездото и се окъпа в съдчето с вода за пиене. Това беше толкова ненормална работа, че се уплаших да не би да зареже гнездото в последната минута. При все че трябваше да ходя на училище, отпраших с колелото към мистър Линкълн. Той се разсмя и каза, че Пилето е умна птичка. Понякога женската е такава, казва, тя или брои дните, или пък усеща как малките се раздвижват в яйцето и така разбира, че малките са готови да се излюпят, затова излиза да се окъпе и се връща в гнездото, докато е все още мокра. Водата размеква черупките и по този начин малките излизат по-лесно.

Прибрах се у дома едва след седем и пропуснах вечерята. Майка ми беснееше, но баща ми нищо ме каза. Моите родители много държаха да се прибирам по светло в дните, когато имах училище. Казах им, че съм бил у мистър Линкълн да го питам нещо за канарчетата. Ако те разберат, че мистър Линкълн е черен, кой знае каква врява ще се вдигне. Родителите ми са особени в това отношение.

Четиринайсетия ден се падна в събота, тъй че можех да остана в стаята си цял ден и да наблюдавам какво ще стане. Все още се излежавах в леглото, когато чух да пипика първото новородено канарче. Вече бях оставил в кафеза яйчено пюре. Слязох внимателно от кревата и погледнах в птичарника. Алфонсо ядеше от пюрето. Пилето не мърдаше от гнездото. На пода на кафеза видях черупка от яйце. След около час се излюпи второ канарче. Пилето му помогна да излезе от яйцето. После извади черупката и я пусна на пода. Не можех да разбера дава ли храна на малките или не. Трябваше да отида на закуска и когато се върнах, беше се излюпило още едно. Впрочем не бях сигурен дали още едно или още две. Писуканията така преливаха едно в друго, че не можех да разбера.

Наблюдавам ги цял ден и виждам, че Пилето не ги храни. Започвам да се тревожа.

Както казах, канарчетата са като човеците; не живеят в естествени условия и затова понякога вършат глупости. Освен че може да изяждат яйцата, случва се да не искат да мътят или да не хранят новородените. Понякога женската така се уплашва след раждането, че изскача от гнездото и не ще да припари до него. Гладките яйчица са едно нещо, а шаващите голишарчета — съвсем друго. И не че майката е зла или нещо такова, тя просто не знае или забравя какво трябва да прави. По същите причини и хората — бащи и майки — изоставят гнездата си.

Към три часа следобед Пилето изскочи от гнездото и хвръкна долу да се нахрани. Алфонсо кацна на гнездото, поогледа го, па навря глава вътре. Уплаших се да не вземе да изхвърли малките; това също се случва понякога. После го видях да вдига глава, за да изкара храна от гушата си, и разбрах, че ще ги храни. Толкова се развълнувах, че ми се щеше да скачам от радост. Когато Пилето се върна, той все още ги хранеше. Щом навре глава в гнездото, чувах писуканията на малките. Опитах какво ли не, за да мога да ги видя. Дори се покатерих на леглото и се, надвесих надолу, но напразно. След като наблюдава една минута Алфонсо, Пилето се намести в гнездото и с това прекрати храненето. Пак взех да се тревожа. Може ли само Алфонсо да ги храни? Пилето няма ли да схване какво се иска от нея?

Едва в неделя следобед най-после видях Пилето да храни малките. Да не беше Алфонсо, тя надали щеше да направи това. Той на два пъти я изпъжда от гнездото, за да може да им даде храна. Тя беше смутена от всичко това и не знаеше какво да правил само лягаше върху тях с надежда, че нещата ще се оправят от само себе си. Тоя ден се измъти и последното яйце. Добре, че видях още една черупка на пода, иначе нямаше да разбера. Малките непрекъснато надаваха „пиип-пиип-пиип-пиип-пиип“, което се смесваше, променяше и разминаваше, понеже те писукаха на различни интервали. Невъзможно беше да ги различа едно от друго.

На другия ден в училище бях изключил напълно. Хващах се как седя неподвижен и със затаен дъх мътех яйца. Непрекъснато се мъчех да си представя как ли изглеждат малките. Дали са тъмни или светли, дали поне една от тях прилича на Алфонсо, дали са мъжки или женски? Дали Пилето ще продължи да ги храни? Как, ще се държи Алфонсо, когато те излязат от гнездото? Дали няма да бъдат зли и да се бият в гнездото? Нямах търпение да се прибера вкъщи.

Същата вечер използувах случая, когато Пилето слезе долу да яде. Влязох направо в птичарника и изпреварих Алфонсо при гнездото. В него все още имаше едно цяло яйце. Значи, малките са четири. На дъното на гнездото се виждаше само някаква мъхната маса. Тогава Алфонсо се престраши и кацна на края на гнездото. В същия миг от голата плът на дъното се надигнаха неуверено четири главици. Между затворените очи се отвориха в очакване меки човчици. Той започна да ги храни, сякаш не забелязваше, че аз стоя толкова наблизо. Едно от тях беше съвсем тъмно; може би ще стане като Алфонсо. Други две бяха светли, а четвъртото ми се видя пъстро. Реших да изчакам още един ден и тогава да извадя яйцето. Голишарчетата изглеждаха еднакви на големина, та не можех да кажа кое е родено по-рано и кое по-късно.

Пилето долетя до гнездото и започна да ги храни заедно с Алфонсо. Малките зееха лакомо, а родителите им едва не налапваха главиците им в човките си, за да им пуснат храната е гърлото. Алфонсо отиде да вземе още храна, но преди да се беше върнал. Пилето реши, че са яли достатъчно, и легна върху тях.

На другата сутрин бръкнах между топлите, шаващи тела и извадих яйцето. Вдигнах го срещу светлината и видях, че е бистро; Приближих го до лампата и сега вече стана съвсем ясно, че вътре няма нищо. То, кой знае защо, не се беше оплодило, беше ялово. Това ми се видя удивително, като знам колко пъти Алфонсо й се беше качвал. Не ми се щеше да го изхвърля, затова го сложих в една кутийка с памук и го прибрах в чекмеджето за чорапите. Може би е по-добре, че от това яйце нищо не излезе; четири в едно гнездо е сума народ.