Никола Русев
Приказка за Стоедин (7)

7

Пулейко още спял в покоите си, спял дълбоко и сладко и дваж по-сладко смучел пръст. През малкото пъстроцветно прозорче светело силното обедно слънце, а в огнището горял огън и Параскева развълнувано следяла как Парапун свещенодейства край тавата за предсказания. Зуна пак стискала паницата с благовоние, а Гергина — пергамента. Мушан и Боню тихо си шепнели. Вълкашин настанил свирачите край златния одър на Пулейко, където осемте му слуги държели новото празнично облекло на принца: златни панталони с дантелени крачоли, нанаждани на четири пъти, колкото години било отлагано пълнолетието му, златни чизми със златни шпори, златна блуза, златен елек, златна капела със златно перо, златна наметка и златен меч.

Парапун хвърлил в огнището смолисто зърно, вдигнало се бяло облаче дим, извадил с щипци паничката разтопен восък, изтанцувал няколко усукани стъпки, лиснал восъка в тавата и оцъклено замрял.

Параскева шумно въздъхнала.

Парапун се поклонил, вдигнал с пръчица восъка, вкоравен в чудновата фигура, одухал го от капчиците и като го разгледал вторачено, викнал:

— Царице! Боляри! Сърцето ми пърха у радостна тръпка, като го гледам ей тоя ми ти щастлив знак, що се изрисува на восъка благодарение на моето много вещо и тайно заклинание! Що виждам у тоя многоочакван тържествен ден? Едно животно виждам! И не к’во да е, а мешано животно! — размахал восъка над глава и бавно ги обходил. — Па тоя ми ти наш престолонаследник ще е царствен като лъв бре, хора! Па той ще е дълголетен като орел, бре! — надвесил се над одъра и силно заплюл Пулейко. — Пу!… Да не е уроки! Па той ще е хитър като лисугер, бре — пу!… Пуууу, как се сбра толкоз късмет наедно — и рязко вдигнал пръст. — Но, обаче — само при едно важно условие!

Параскева, която беззвучно е движила уста заедно с него, напрегнато застинала, а болярите и болярките се спогледали.

— Днес, след като яхне Звездалията и безопасно възмъжее, и след като гълъбите доведат своите си моми царкини на сгледа, да хареса и да си избере за жена… — втренчил се във восъка и възторжено викнал. — Ами да! На, изрисувала се като на портрет, на, като жива — на цар Куньо и на царица Дона щерката, Тодорка! Тодорка да си избере!

— Ами да! — веднага го подкрепила Гергина.

— Я? — ревниво се намесила Зуна, грабнала восъка от ръцете му и го приближила до очи. — Хо-хо, тая, дето се е изписала на портрет у восъка, не е Тодора! Къде са ви очите? Това е на цар Гого момето, Ванчето — на̀, колко учената гледа от восъка!

— А, ще прощаваш! — дръпнал от ръцете й восъка Парапун и го поднесъл на Параскева. — Само е Тодорка, нали, пресветла?

— Не, вие прощавайте! — неочаквано се намесил Мушан. — Ни е Тодорка, ни е Иванка. Това е щерката на о’Бозе почившите цар Зафир и царица Зафирка!

И гневно се скарали, развикали се:

— А, ще прощаваш! Не, ти ще прощаваш! Ако обичаш, ти да прощаваш! Не, ти!

— Мирни! — изревала Параскева и умилено изхлипала. — Мене ми тоя знак прилича и на трите. И трите са от коляно. Нека видим и той, маминият, коя ще си избере, мамино слънчице ненагледно, да го будим вече, а?

— Аз съм готова! — силно пошепнала Гергина. Наобиколили одъра и Вълкашин, обнажил меч, свирепо, но шепнешком изкрещял:

— Свирачиии! Пригот-вис! „Тих поток ромони у гора, млад се левент предпълнолетнага от сън буди“. Ииииии — ат!

Замахнал с меча и свирнята се понесла тихо и настойчиво. Зуна при всеки удар на тъпана пръскала с благовоние, а Гергина захванала да се поклаща, сякаш ще скача на въже и стъпила в ритъма, приглушено запяла:

— Слънчице златно-златистооо, като изгряваш високооо и като видиш далекооо, я речи, слънце, обадииии, има ли нейде под небо други кат тебе левентиииин!

Но Пулейко не давал никакви признаци, че се буди. Параскева недоволно погледнала Вълкашин, той замахнал по-енергично и свирнята гръмнала. Гергина надигнала глас:

— А слънце дума, говори, като ме питаш — ще рекаааа, има от мене по-левеееент, по-левент и по-хубостеееен!

Да, но Пулейко пак не щял да се буди…

— Ами ето — скимуцат ми като гладни! — сърдито изревала Параскева. Вълкашин замахнал с все сила, свирнята станала оглушителна, Гергина надула жили и озверяло закрещяла:

— Хубостееен, още юначееен! Отрок от царскооооу коляноооу! Пулей-коооу, един на мамаааааа!

В резултат Пулейко само примляснал насън и пъхнал в уста и другия палец.

Разбрала, че усилията на свирачите трябва да бъдат подпомогнати, Параскева подхванала сина си, вдигнала го като вързоп и го поразтърсила… Пък като въздъхнала, мощно го зашлевила по тила.

Пулейко мигом се ококорил. Свирнята и песента секнали.

— Пулейкоооо! — сладко проточила Параскева. — Наспа ли се, мое мило слънчице? — и безсмислено се изсмяла. — Тука гледай, мами, тука — обърнала го към слугите. — За много ти години, съкровище наше безценно!…

Слугите викнали оцъклено и равнодушно-хорово:

— Честито-многоочаквано! Пълнолетие! Мили-наш-принце-ооо! Надеж-до-наша-и! Упование!… Твоята пресветла майка! С-любов-гореща-и-целий-наш-палат! О! Тя-желае! Здраве-щастие-и-рози! И-безоблачно-небе!

— Благодарим, благодарим — щедро кимнала Параскева. — Я сега се обърни насам, слънчице мое, я чуй!…

— За много ти години, моето момче — поклонил се Боню.

— Честито, принце! Триж честито! Обичаме те! — поклонили се болярките и болярите.

Пулейко подсмъркнал, извил шия, дигнал рамо и като завъртял пета, капризно проточил:

— Ззззащо ти! Нннн-те, на мене. Ми викат четит-тттфффф.

— Е как, мами, нали днес нашето мило слънчице ще става… какъв? — все така безсмислено се изсмяла Параскева и сама недоволно се прекъснала. — Да, ама ако така точим, царкините току-виж пристигнали! Кога ще го яха тоя Звездалия, кога ще възмъжава…

Слугите пристъпили — напрегнати и внимателни като пред сражение. Боню повдигнал камбанката и посочил:

— Пулейко, я поглеж какви нови мъжки дрехи имаш, моето момче!… Я какви са прекрасни!

— Да, ама ти… пак си я, нея! Имаш! Къмммпбамка-бимката! — завистливо се вторачил Пулейко.

— А, не си я давам.

— Искам я! Пъггг-да! Пъг нея, пъгггффф, да бимна! Яз ного силно! — посегнал с две ръце Пулейко.

Слуги и боляри се хвърлили едновременно върху му и докато той яростно ритал и хапел, бързо започнали да го обличат.