Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Do Androids Dream of Electric Sheep? [= Blade Runner], 1968 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Юлиян Стойнов, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 5,3 (× 49гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Източник: http://sfbg.us
Издание:
БЕГЛЕЦ ПО ОСТРИЕТО. 1994. Изд. Аргус, София. Биб. Фантастика, No.7. Роман. Превод: от англ. Юлиян СТОЙНОВ [Blade Runner, Philip K. DICK (1968) [на практика, би трябвало превода да е направен по преизданието от 1995 което носи това име; оригиналното название на романа от 1968 е Do Androids Dream of Electric Sheep (Сънуват ли андроидите електрически овце?)]. Предговор: Писател от друг свят, Юлиян СТОЙНОВ — с.6–8. Послеслов: Вместо изповед (писателя за своя живот, за страховете и надеждите си, за фантастиката и наркотиците [из интервю на Чарлз Плет с Филип К. ДИК] — с.248–252. Художник: Момчил МИТЕВ (корица); КАМО (портрет на писателя). Печат: ДФ Балкан прес, София. Формат: 56×10/16. Печатни коли 16. Страници: 254. Цена: 35.00 лв. ISBN: 954-570-009-2.
История
- —Добавяне на анотация
- —Добавяне
5
Тъничкият лъч бяла светлина биеше право в окото на Рейчъл. За бузата й бе прилепен свързан с жица електрод. Тя изглеждаше съвършено спокойна.
Рик седна така, че да вижда добре показанията на двата индикатора.
— Ще ви опиша, — заговори Рик, — няколко ситуации, а вие без никакво забавяне ще ми давате оценката си за тях. Времето за отговор ще се измерва.
— И доколкото разбирам, — погледна го Рейчъл, — думите ми няма да са от значение. Интересуват ви само трептенията на очните мускули, и скоростта на капилярната реакция. Добре, ще отговарям. Така или иначе, трябва да мина през всичко това… — тя спря. — Готова съм, мистър Декард.
Рик избра за начало въпрос номер три и произнесе:
— На рождения си ден получавате за подарък портфейл от телешка кожа.
И двете стрелки на индикатора мигновено скочиха в червеното и бавно се върнаха назад.
— Не бих го приела — отвърна Рейчъл. — Освен това ще съобщя в полицията за човека, който ми го предлага.
Рик отбеляза скоростта на реакцията и после се прехвърли на осмия въпрос от теста.
— Имате малко момче, което ви показва своята колекция от пеперуди и насекоми.
— Ще го заведа на доктор — гласът на Рейчъл беше тих, но в него се долавяше твърдост. И този път стрелките подскочиха, но реакцията бе по-слаба. Рик го отбеляза.
— Седите пред телевизора — продължи той, — и изведнъж забелязвате, че по ръката ви пълзи оса.
— Ще я убия — отвърна Рейчъл.
Този път стрелките регистрираха едва доловима реакция. Рик я записа и внимателно подбра следващия въпрос.
— В списание попадате на голяма цветна снимка на голо момиче — той направи пауза.
— Това тест за андроиди ли е, — прекъсна го Рейчъл, — или за лесбийки.
Стрелките дори не трепнаха.
— Съпругът ви харесва снимката, — продължи Рик. Реакция все още нямаше. — Момичето се е излегнало по корем на голяма и красива меча кожа.
Стрелките и този път не помръднаха и Декард си помисли: „Типична реакция на андроид — пропусна да забележи най-важното — убитото животно. Защото мислите й са съсредоточени върху детайлите.“
— Вашият съпруг окачва снимката на стената на неговия кабинет — завърши той и стрелките най-сетне подскочиха.
— Разбира се, че няма да му позволя — отвърна Рейчъл.
— Добре — кимна той. — Продължаваме. Четете роман, написан още преди войната. Героят се озовава на рибарски кей в Сан Франциско. Гладен е и решава да обядва в морското казино. Поръчва си стриди и докато чака наблюдава как готвачът ги пуска в съд с кипяща вода…
— О, Божичко! — възкликна Рейчъл. — Но това е ужасно! Наистина ли са го правили? Искате да кажете живи стриди?
Стрелките обаче не помръдваха. Макар и правилна, реакцията беше симулирана.
— Наемате бунгало в планината, — четеше Рик, — в район, където все още има растителност. Построено е от грубо сковани трупи, вътре има голяма каменна камина.
— Да — кимна нетърпеливо Рейчъл.
— По стените висят стари карти, а над камината е окачена глава на елен с огромни разклонени рога. Вашите приятели се наслаждават на приятния интериор и вие решавате да…
— Не и с тази еленова глава — намеси се Рейчъл. Но стрелките се раздвижиха само в зеления сектор.
— Забременявате, — продължи Рик, — от мъж, който ви обещава, че ще се ожени за вас. Мъжът ви зарязва заради друга жена, ваша близка приятелка, вие решавате да направите аборт и…
— Никога не бих се съгласила да направя аборт — каза Рейчъл. — А и това е противозаконно. Присъдата е доживотен затвор и полицията винаги е нащрек — този път стрелките удариха гневно в червеното.
— Откъде знаете — запита я любопитно Декард — за трудностите във връзка с аборта?
— Всички го знаят — оправда се Рейчъл.
— Стори ми се, че говорите от личен опит — той следеше внимателно стрелките, които продължаваха да танцуват неспокойно. — Още един въпрос. Запознавате се с мъж и той ви кани на гости в апартамента си. Отивате и той ви предлага да пийнете. Докато се разхождате из апартамента забелязвате на стената плакат от корида. В този миг мъжът поставя ръце на раменете ви и казва…
— Какво е това „плакат от корида“? — прекъсна го Рейчъл.
— Рисунка, обикновено цветна, на която се вижда тореадор с тривърха шапка и бик, който се опитва да го прониже с рогата си — Рик беше изненадан. — На колко сте години? — това също би могло да има значение.
— На осемнадесет — отвърна Рейчъл. — Добре, мъжът ме прегръща. И какво казва?
— Знаете ли как са свършвали коридите? — запита я Рик.
— Е, сигурно е имало пострадали.
— Обикновено, накрая са убивали бика. — Той зачака, без да откъсва поглед от стрелките. Те само лекичко потрепваха и нищо повече. Абсолютно нищо. — Последен въпрос. От две части. Гледате по телевизията филм отпреди войната. Явява се сцена на банкет, на гостите поднасят сурови миди.
— Уф — възкликна Рейчъл и стрелките подскочиха.
— Основното блюдо, — сякаш не я чу Рик, — се състои от варено кучешко, задушено с ориз. — Този път стрелките се раздвижиха значително по-вяло, отколкото на мидите. — По-приемлива ли е за вас представата за сурови миди, в сравнение с вареното кучешко? Очевидно, че не.
Декард остави писалката, изключи светлинния източник и отлепи електрода от бузата й.
— Вие сте андроид — обяви той. — Това е заключението от теста — Декард погледна към Елдън Роузен. На лицето на стареца се изписа тревога и гняв. — Прав съм, нали?
Никой не отговори.
— Вижте, — продължи със спокоен тон Декард, — нашите интереси в края на краищата са общи. — За вас е почти толкова важно да знаете дали теста на Войт-Кампф дава резултата, колкото и за мен.
— Тя не е андроид — проговори старецът.
— Не ви вярвам — рече Декард.
— И защо му трябва да лъже? — намеси се ядно Рейчъл. — По-изгодно би било да ви излъжем за нещо друго.
— Искам да ви се направи анализ на костния мозък — каза й Рик. — В края на краищата, може да се докаже чрез органично изследване дали сте андроид, или не. Знам че методът е бавен и доста болезнен, но все пак…
— Юридически, — отбеляза Рейчъл, — нямате право да ме подлагате на подобни изследвания. Знаете, че такава е общоприетата съдебна практика. А и това ще отнеме много време, когато става дума за човек, а не за труп на отстранен андроид. Нима не осъзнавате рисковете, които се крият във войт-кампфовия тест що се отнася до особените? Нямам представа как сте успели да го легализирате пред правителството. Но в думите ви имаше нещо вярно — че това е краят на теста — тя се изправи, мина покрай него и се спря, с гръб към него, скръстила ръце.
— Въпросът не е в законността на костния анализ — проговори сухо Елдън Роузен. — Въпросът е в това, че вашият тест за определяне на емпатичната реакция се оказа недействителен по отношение на моята племенница. Мога да обясня защо реакциите й напомнят тези на андроид. Рейчъл израсна на борда на „Саландър 3“. Там се е родила, там е прекарала четиринадесет години, научавайки за Земята от записите в библиотеката и от разказите на екипажа. А после, както и сам знаете, неизминал и една шеста от пътя към Проксима, корабът пое обратно. В противен случай Рейчъл никога нямаше да види Земята — във всеки случай до дълбока старост.
— И вие бяхте готов да ме отстраните, нали? — запита през рамо Рейчъл. — Ако бях попаднала в лапите на полицията, досега да съм мъртва. Зная го отпреди четири години — тогава за пръв път ме подложиха на теста. Именно поради това рядко напускам пределите на сградата — в противен случай нищо чудно да се натъкна на полицейска проверка по пътищата и във въздуха. Нали непрестанно преследвате незарегистрираните „особени“.
— И андроиди — добави Елдън Роузен. — Макар това да се пази в тайна от обществото. Хората не бива да знаят, че на Земята понякога се промъкват андроиди, за да живеят сред нас.
— Не мисля, че има такива — възпротиви се Декард. — Защото полицейските служби както тук, така и в Съветския съюз си вършат добре работата. А и числеността на популацията не е висока. Всеки, рано или късно попада на подобна проверка.
Във всеки случай, така смятаха в полицията.
— Какви инструкции получихте, — запита Елдън Роузен, — в случай, че класифицирате някой човек като андроид?
— Този въпрос е от компетенцията на управлението — Декард се зае да прибира апаратурата. — Това което трябва да сторя аз, е незабавно да преустановя изследването. Това и правя. Щом тестът не даде верен резултат няма никакъв смисъл да продължавам — той щракна заключалките на куфарчето.
— Можехме да ви измамим — каза Рейчъл. — Нищо не ни принуждаваше да признаем, че в случая с мен не сте познали. А също и с останалите деветима — тя махна с ръка. — Можехме просто да се съгласим с вашите заключения.
— Не, — поклати глава Рик, — аз възнамерявах да поискам предварителен списък, запечатан в плик. А след края на изследването щяхме да сравним резултатите. Уверен съм, че щяха да съвпадат.
„Сега вече разбирам какви рискове крие несъвършеният тест. Брайън беше прав. Слава Богу, че не се налага да отстранявам на базата само на това изследване“.
— Да, предполагам, че щяхте да постъпите именно така — кимна Елдън Роузен. — Ние обсъдихме предварително тази възможност — той погледна към Рейчъл.
— Този проблем, мистър Роузен, — заговори Рик, — е пряко следствие от вашия метод на производство. Никой не ви е принуждавал да усъвършенствате прототипите на хуманоидните роботи да степен на…
— Създаваме това, от което се нуждаят колонистите — прекъсна го Елдън. — Придържаме се единствено съм изпитани от времето принципи на търговско развитие. Ако нашата фирма се откаже от усъвършенстването на хуманоидните роботи, тя просто ще изгуби борбата с други подобни фирми. Осъзнавахме добре риска, на който отиваме със създаването на новия мозък Нексъс-6. Но тестът на Войт-Кампф доказа своята несъстоятелност още преди появата на тези андроиди. Друг е въпросът, ако този проблем беше възникнал едва при тестуването на Нексъс-6, или ако бяхте класифицирали андроида като човешко същество. Но не това се случи. — Гласът му беше суров и рязък. — Напълно е възможно сътрудници на вашата и много други полицейски служби да са отстранявали — и да продължават да отстраняват — истински човешки същества с недоразвити емпатични способности, като моята племенница, например. Вашата позиция, мистър Декард, за разлика от нашата, е крайно незавидна.
— С други думи, — каза Рик, — няма да ми предоставите възможност да подложа на тестуване дори един андроид от типа Нексъс-6. А вместо това още в началото ми пробутахте това момиче с шизофренични отклонения.
„И сега всичките ми усилия отидоха на вятъра — осъзна той. — Не биваше да се съгласявам. Но вече е твърде късно.“
— Този път ви надиграхме, мистър Декард — Рейчъл Роузен се обърна и го погледна със спокойна усмивка.
Още не можеше да си прости, че бе оставил да го измамят и то с такава лекота. Нямаше съмнение, че срещу него стояха експерти от висока класа. Нищо чудно — такава могъща корпорация винаги е съкровищница на дългогодишен опит. Тя притежава нещо като групов разум. А Елдън Роузен и Рейчъл изразяваха мислите на това съобщество. Изглежда именно тук се криеше грешката му — че гледаше на тях като на отделни индивиди. Не биваше никога вече да повтаря тази грешка.
— Вашият началник, мистър Брайън, — отбеляза Елдън Роузен, — ще бъде доста озадачен, когато научи с каква лекота сме доказали, че тестът е недействителен. Той вдигна пръст и посочи камерите на тавана. Провалът с Роузен беше записан.
— Най-добре ще е да седнем и да обсъдим… — Елдън махна с ръка. — Можем да се споразумеем, мистър Декард. Няма за къде да бързаме. Новият андроид Нексъс-6 е вече факт, с който ние тук в „Роузен асосиейшън“ се съобразяваме. Мисля, че и вие ще го сторите.
Рейчъл се наклони над ухото на Рик и прошепна:
— Не искате ли да имате своя собствена сова?
— Съмнявам се, че ще мога някога да си го позволя.
Но той ясно осъзнаваше за какво намеква Рейчъл и корпорацията, която стоеше зад нея. Завладя го напрежение, каквото не бе изпитвал никога досега. Струваше му се, че ще се пръсне.
— Но нали това е мечтата на вашия живот — да притежавате сова — подхвърли Елдън Роузен. Той погледна въпросително към своята племенница. — Той изглежда няма представа…
— Разбира се, че има — възпротиви се Рейчъл. — Много добре знае за какво намекваме. Не е ли така, мистър Декард? — Рейчъл отново се наведе към него и този път той успя да долови нежния топъл аромат на нейния парфюм. — Вие вече сте съвсем близо до целта, мистър Декард. Още малко и ще я имате вашата мечтана сова. — Тя се обърна към Елдън Роузен. — Не забравяйте, той е наемен ловец. Живее от възнагражденията, а не от заплата. Нали така, мистър Декард?
Той кимна.
— И колко андроида са избягали този път? — запита Рейчъл.
— Осем първоначално — Декард преглътна. — Двама вече са отстранени, но не от мен.
— Колко получавате за всеки отстранен андроид? — поинтересува се Рейчъл.
— Различно — вдигна рамене Рик.
— Но щом не разполагате със сигурен тест, — отбеляза Рейчъл, — това значи, че просто не можете да класифицирате едно същество като андроид. А щом не можете да разпознавате андроидите, значи няма да получавате и възнагражденията си. Така че, с отричането на теста на Войт-Кампф…
— Ще бъде създаден нов тест — довърши Рик. — Това се е случвало и преди.
„Три пъти, ако трябва да бъда точен — мислеше си Рик. — Но разликата е, че в предишните случаи вече съществуваше разработен нов тест. А сега такъв няма.“
— Съвсем естествено е, — намеси се Рейчъл, — някой ден тестът на Войт-Кампф да бъде обявен за безнадеждно остарял. Но засега това не е необходимо. Ние сме напълно доволни от това, че тестът е в състояние да разпознава андроидите от типа Нексъс-6 и бихме искали да продължите да се занимавате с непосредствените си задължения, колкото и особени да са те — Рейчъл го погледна многозначително, като се поклащаше леко. Опитваше се да долови реакцията му.
— Кажи му, че совата е негова — подхвърли Елдън Роузен.
— Имате я вашата сова — повтори Рейчъл без да откъсва очи от него. — Онази, която разглеждахте на покрива. Скрапи. Но ще си я поискаме обратно, когато намерим мъжки екземпляр. И потомството ще е наше — да се разберем от сега.
— Бих предпочел да си го поделим — рече Декард.
— Не — поклати глава Рейчъл и Елдън се присъедини към нея. — Така ще можете да поставите ръка върху цялата им кръвна линия. Има и още едно условие. Не можете да завещавате птицата на когото и да било, след смъртта ви тя отново ще стане притежание на асоциацията.
— Това звучи като покана да ме премахнете. За да си върнете незабавно совата. Не съм съгласен — твърде опасно е.
— Та вие сте наемен ловец — отбеляза Рейчъл. — Боравите великолепно с лазерен пистолет, дори в момента сте въоръжен. Щом се опасявате за собствената си сигурност, как възнамерявате да отстраните останалите шест андроида? Те са далеч по-умни от старите „У-4“ на корпорация „Готци“.
— Но нали аз ги преследвам — възрази Рик. — А в този случай, преследваният ще съм аз. — Никак не му се нравеше мисълта, да стане плячка на другите. Знаеше добре, как се чувстват в подобна ситуация андроидите. Дори при тях, това водеше до забележими промени.
— Добре, съгласни сме — кимна Рейчъл. — Можете да прехвърляте птицата на своите наследници. Но настояваме да получим цялото потомство. И ако не се съгласите, ще трябва да се върнете в полицейското управление на Сан Франциско и да признаете пред своите началници, че прилаганият от вас тест на Войт-Кампф не е в състояние да различи андроид от човек. А след това си намерете друга работа.
— Дайте ми малко време — каза Декард.
— Добре — кимна Рейчъл. — Ще ви оставим тук, да си помислите в луксозна обстановка — тя си погледна часовника.
— Половин час — подхвърли Елдън Роузен. После двамата с Рейчъл мълчаливо излязоха от кабинета. Бяха казали, каквото имаха да казват. Сега всичко беше в негови ръце.
Рейчъл вече затваряше вратата, когато Рик произнесе в пространството:
— Страхотно ме изиграхте. Записахте неуспеха ми по време на теста, знаете, че работата ми зависи от него, а и проклетата птица е ваша.
— По-скоро ваше, миличък — поправи го Рейчъл. — Не забравяйте. Ще привържем бележка с адреса ви за крачето му и ще го изпратим за Сан Франциско. Когато се приберете вкъщи то вече ще ви чака.
„То — помисли си Рик. — Рейчъл нарече совата «то», а не «тя».“
— Само за момент — повика я Рик.
Рейчъл се спря на вратата.
— Решихте ли вече?
— Бих искал, — заговори той като отваряше капака на куфарчето, — да ви задам още няколко въпроса от теста. Моля, седнете.
Рейчъл вдигна поглед към чичо си, той кимна и тя се върна неохотно на мястото си.
— За какво става дума? — попита тя и вдигна вежди в знак на досада — или може би тревога. Почти машинално Рик отбеляза какво напрежение издава позата й.
Той насочи мълчаливо светлината към зеницата й и постави отново кожния датчик. Рейчъл втренчи поглед в светлинния източник. На лицето й се четеше презрение.
— Приятно куфарче, нали? — подхвърли сякаш без връзка Рик. — Дадоха ми го в службата.
— Да, да — закима с досада Рейчъл.
— Бебешка кожа — произнесе отчетливо Рик и погали черната повърхност на куфарчето. — Сто процента оригинална бебешка кожа.
И двете стрелки затанцуваха бясно. Но след известна пауза. Реакцията беше налице, но забавена. А пауза не би трябвало да има, Декард можеше да отмери до частици от секундата реактивния период.
— Благодаря ви, мис Роузен, — рече той и се зае да прибира апаратурата. Вече знаеше онова, което му бе необходимо. — Това е всичко.
— Тръгвате ли си? — запита Рейчъл.
— Да — кимна той. — Удовлетворен съм от резултата.
— А останалите деветима? — попита предпазливо Рейчъл.
— Тестът се оказа достоверен във вашия случай. Следователно, мога да направя извода, че ще е ефективен и в останалите.
Той се обърна към Елдън Роузен, потънал в мрачно мълчание до вратата.
— Тя знае ли?
Понякога самите андроиди не подозираха какви са. Тъпчеха ги с фалшиви спомени с надежда това да скъси реактивното време при тестуване.
— Не — поклати глава Елдън Роузен. — Програмирали сме я напълно. Но струва ми се, че беше започнала да се досеща. Когато я повикахте за повторния опит.
Рейчъл кимна пребледняла.
— Не се страхувай от него — рече й Елдън Роузен. — Ти не си се промъкнала на Земята нелегално. Ти си собственост на „Роузен асосиейшън“, търговски образец за демонстрации пред потенциалните колонисти.
Той се приближи към момичето и постави ръка на раменете й. Тя подскочи при допира.
— Можете да му вярвате — потвърди Рик. — Нямам никакво намерение да ви отстранявам. Приятен ден, мис Роузен — Рик се насочи към вратата, после внезапно спря.
— Истинска ли е совата? — запита ги той.
Рейчъл хвърли къс поглед на Елдън.
— Това няма значение — успокои я старецът. — Той и без това си тръгва. Не, птицата е изкуствена. Няма оцелели сови.
— Хм — промърмори Рик и отвори вратата към коридора. Двамата го изпроводиха с мълчаливи погледи. Нямаше какво повече да се каже.
„Ето значи, как пипа един крупен производител на андроиди — мислеше си Рик. — Такова коварство досега не бях срещал. Потаен, умен, изобретателен, личност от нов тип. Нищо чудно, че в полицията имаме такива проблеми с Нексъс-6.“
Нексъс-6. Изведнъж Декард прозря целия план. Рейчъл е от типа Нексъс-6.
„За пръв път се срещам с един от тях и едва не останах измамен. Колко малко им оставаше за да успеят да дискриминират напълно единствения сигурен тест за откриването им с който разполагаме. Мда, трябва да призная, че «Роузен асосиейшън» пипа здраво, когато се касае за защита на собствените си продукти. А тепърва ми предстои да се занимая с още шест андроида от същия тип. Преди всичко да свърши. Ще трябва доста да се поизпотя за всеки цент.
Стига, разбира се, да остана жив.“