Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Граматика на фантазията
Увод в изкуството да измисляме истории - Оригинално заглавие
- La Grammatica della Fantasia (Introduzione all’arte di inventare storie), 1973 (Пълни авторски права)
- Превод отиталиански
- , 1986 (Пълни авторски права)
- Форма
- Научен текст
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и корекция
- Пресли(2009)
- Корекция и форматиране
- Alegria(2009)
- Допълнителна корекция
- NomaD(2009)
Издание:
Джани Родари. Граматика на фантазията
Наука и изкуство, София, 1986
История
- —Добавяне
- —Добавяне на анотация (пратена от krivoshapkova)
20. Салата от приказки
Червената шапчица срещнала в гората Палечко и братята му: приключенията им се смесили и избрали нова пътека, която, тъй да се изразим, ще бъде „диагоналната на две сили, които действуват в една и съща точка“, както във фамозния паралелограм, който аз с голямо учудване видях да се появява върху една училищна черна дъска в 1930 година под ръката на учителя Ферари от Лавено.
Той беше даскалче с руса брадица и с очила. Накуцваше. Веднъж писа „десетка“ — най-високата бележка у нас — на моя съперник по италиански език, който беше писал в съчинението си: „Човечеството много повече се нуждае от добри човеци, отколкото от човеци велики.“ От което нещо се подразбира, че учителят ни е бил социалист. Един друг път, за да ме затрудни и за да накара съучениците ми да разберат, че аз в края на краищата не съм „кладенец от познания“, рече пред целия клас: „Ето сега например, ако попитам Джани как се казва на латински «хубава», той няма да го знае.“ Но аз, който наскоро бях чул в църква да пеят „Тота пулхра ес Мария“ и не бях мирнал, докато не узнах що значат тези благозвучни думи, аз станах от мястото си и почервенял отговорих: „Казва се «пулхра»“!
Целият клас се изсмя, също и учителят и аз разбрах, че да казваш всичко, което знаеш, не е всякога необходимо. Ето защо и в тази книга аз по всички начини се въздържам от употреба на трудни думи, чието значение ми е известно. По-горе написах думата „паралелограм“, мъчна на пръв поглед дума, само след като си спомних, че съм я учил в пети клас.
Ако Пинокио се озове в колибката на седемте джуджета, той ще бъде осмият поред сред питомците на Снежанка, ще влее в старата приказка своята жизнена енергия, а приказката, ще не ще, ще се преустрои според резултантата от двете линии: тази на Пинокио и тази на Снежанка.
Същото нещо ще се случи, ако Пепеляшка се омъжи за Синята брада, ако Котаракът в чизми се постави в услуга на Иванчо и Марийка и т.н. и т.н.
Подложени на такава обработка, дори и най-излинелите образи ще оживеят, ще пуснат нови филизи, предлагайки ни изобилно нови цветове и плодове. Хибридът си има също своя чар.
Първи признаци на тази „салата от приказки“ могат да бъдат наблюдавани в някои детски рисунки, в които точно по гореописания начин фантастично съжителствуват действуващите лица от различни приказки. Познавам обаче и обратния случай, когато възрастните приготвят „салатата“. Една жена си беше послужила с този похват, когато децата й, още малки и ненаситни гладници за нови приказки, непрекъснато я караха да им разправя нещо. С годините те растяха, но не преставаха да искат нови приказки и майка им се научи да импровизира: към тези от своето частно производство тя примесваше и действуващи лица от старите общопознати приказки. От самите деца изискваше само да й подскажат темата. От нейните уста помня, че изслушах една чудновата приказка, която повече приличаше на криминален роман: в нея същият този Принц, който се беше оженил предния ден за Пепеляшка, на другата сутрин събуждаше с целувка приспаната с магия от вещицата Снежанка… Следваше веднага страхотна драма с ужасни схватки между джуджета, сестри доведеници, феи, вещици и кралици…
„Фантазийният бином“, който управлява тази игра, се различава от общия тип биноми само по това, че е съставен от две съществителни, които са собствени имена, а не от нарицателни или от подлог и сказуемо и така нататък. Собствени имена, взети от приказките, разбира се. От този вид имена, които обикновените граматики не са задължени да отбелязват като примери. Като че ли изричането на „Снежанка“ и „Пинокио“ би могло да бъде същото нещо, както да кажеш някакви си там „Алберто“ и „Розина“…