Паула Лайт
Черноморската хидра на Доган

Морето е вечно! Като земната твърд, като слънцето, като вятъра. Горчиво-солените му води ще целуват с хладната си и неизменна ласка бреговете български век след век, до края на времето.

Вярно е, че ние, двуногите еднодневки, порим водите му с корабите си, замърсяваме го с кръв, сълзи, мазни петролни петна и си вярваме, че го притежаваме.

Никой не може да притежава морската бездна. Тя е не само вечна, а и свободна. След няколко столетия всички, които сега сквернят водната шир, ще бъдат само прах, а късчетата от костите им ще се смесват с пясъка и мидените черупки.

Но днес Черно море, което мие родния бряг, е оскърбено и озлочестено. Няма ги кърпените мрежи на старите рибари. Няма ги засмените мъже, които пушат пръстените си лули под лозниците в Поморие и Созопол. Няма го волният смях на момичетата с устни като мед и вино, нито топуркането на детски крачета по плажната ивица.

Тук се издигат високи тузарски огради и бетонни бункери. Тук всичко е заграбено от шепа корумпирани негодници и техните родове. Край морето, над родната земя, е паднала сянката на Мордор, сянката на злото.

Властващата мафия бърза да огради, окове, замени, застрои и присвои всяко кътче от крайбрежната земя. Вършат го всички, но напоследък е разперила пипалата си една злокобна хидра — обръчът от фирми на Доган.

Меди не действа примитивно като нашенските мутри и квазиполитици. Той не придобива територии, нито гради палати на свое име или на името на свои близки. Не, начело на ограбеното от него стоят или фирми — ЕООД и офшорни, или фондации, или частни физически лица, които е извадил от калта и които са му предани телом и духом, защото се боят от него.

Тази система на заграбване е много злокобна. Когато един злокачествен тумор, макар и огромен, расте на едно място, шансът да бъде победен при операцията и да бъде изрязан до дъно не е малък. Вярно, съществува риск, но има място и за надежда. Когато, обаче, раковите пипала са плъзнали из цялото тяло, когато имаме стотици, хиляди малки разсейки, говорим за дребноклетъчен рак и от него спасение просто няма!

Ето ви и друго едно подходящо сравнение: с мистичната древногръцка хидра, известна с това, че, ако отсечеш една от главите й, на мястото й растат много нови.

Такава е системата на Доган за ограбване на българската земя. С всеки ден, с всеки миг повече във властта тя ще расте и ще се налива с кръв. С нашата кръв. Докато един ден осъзнаем, че сме съвсем обезкръвени, че няма какво да губим, а чудовището стане пълноправен господар на земята ни.

Наглостта Доганова няма равна. И най-користните, и най-пропадналите политици поне показват известни зачатъци на срам и страх, заради деянията си, крият ги или яростно ги отричат и вярвам, имат по някоя и друга безсънна нощ. Не и Меди! Той открито говори за обръча си от фирми, за нерегламентираното усвояване на европейските фондове, за купуването на гласове. Неговият девиз не е римската поговорка „разделяй и владей“, а „обединявай и управлявай“.

Дали не прави разлика между добро и зло? Не, той е социопат, но успокоен от пълната безнаказаност на своите действия, забогатял и затлъстял като мухоморка върху торище, човекът вярва, че е над общочовешкия морал.

Той има много творчески подход към изграждането на своя обръч от фирми. За фигуранти използва хора, които му дължат много и дотолкова зависят от него, че практически са се превърнали в негови роби. Обикновено, това са малодушни, посредствени и послушни същества. Меди ги използва като перачи на източените пари, като паравани — участници в заменки, които ощетяват сериозно държавата, като президенти на фирми в страната и офшорни, създадени за да узаконят неговите кражби, като владелци, на които пише дворците и сараите си, та при проблеми да изгорят като бушони. Тези утайки на човешкия род са главите на неговата хидра.

Нека анализираме само две от неговите сделки, изпипани така виртуозно.

Едната е скалъпена в Созопол. Касае се за 203 дка безплодни чукари в Тополовград, които на 11.12.2006 г. са заменени с 203 дка по Черноморието, в околностите на Созопол. Замяната става с благословията на министър Митхат Кабил с участник, господин Николай Динков, уволнено ченге.

На 13.12.2006 г. Динков прехвърля 103 дка на Георги Тумпалов, който също до 1989 г. е бил редови полицай, но е уволнен за злоупотреба с власт (побой над задържани граждани). Преди щастливата си среща с Доган той е дължал пари на много хора от тази порода кредитори, които бързо стават нервни и уреждат сметките си не в залите на съда, а чрез бухалките. Той е, също така, бивш представител на известната престъпна групировка ВИС за Созопол. Доган го взема под крилото си. В момента, мутрата се води собственик на кичозен замък с над 60 стаи край Равадиново, Созополско, на хвърлей място от рушащата се къщица на уважавания наш поет Христо Фотев, умрял в мизерия.

На същата дата Динков прехвърля останалите 100 дка на Никола Томалев, баща на лидера на ПП „Другата България“ Божидар Николов Томалев или Божидар Томалевски.

На 18.12.2006 г. се случват две дарения. Тумпалов дарява своите 103 дка на брат си, Никола Тумпалов, а Томалев своите 100 дка на Петър Стоянов, тъст на Божидар Томалевски и на Антон Петров, бургаска мутра с прякор Кабата.

На 19.12.2006 г. е регистрирана фирмата „ВИП Резорт Девелопмънт“, а на 28.12.2006 г. надарените продават земята на тази фирма. Така цикълът се затваря и замяната е узаконена по такъв начин, че да е невъзможно да бъде развалена по съдебен ред.

Друга подобна сделка, не по-малко сладка, се случва в Поморие. За нея съм писала и сега само ще припомня фактите: създадено е смесено дружество с общинско участие, „Кабланд“-ООД, като общината влиза с апортна вноска — 2000 дка земя, която е оценена съзнателно мизерно и представлява 20% от дружествения капитал. Останалите 80% се държат от „Ен джи би кансълтинг“ ООД с трима съдружници, един от които е Томалевски. Целта уж е да се създаде луксозно ваканционно селище за голф в Каблешково. На датата на подписване на дружествения договор на „Кабланд“ Томалевски и съдружие прехвърлят цялото си имущество на една офшорна фирма, ЕООД, регистрирана в Малта. Следите на реалните играчи потъват като в мъгла.

Знаем колко трудно се променя статутът на земеделската земя. В нашата история, обаче, Министерство на околната среда и водите, в лицето на министър Джевдет Чакъров, проявява изключителна благосклонност и предава разрешението на Томалевски лично, на ръка, без да е дори изведено по предвидения ред. Напразно Общински съвет в Поморие се бори, за да спаси хубавата земя. Хидрата вече я е погълнала!

Подобна сложна история се крие и зад пищните турски сараи, изградени в местността „Германка“ или в солидното количество земя в парк „Росенец“, местността Отманлий край Бургас, притежавана от фирма, чийто спонсор е ДПС. Касае се за „Персонал инженеринг“ ЕООД, част от „Минстрой инженеринг“, чийто управител е Николай Вълканов, бивш вицепрезидент на „Мултигруп“, наричан икономът на Доган.

Хидрата, приятели, има много глави!

Майор Етем също „притежава“ своя морски палат.

Меди е като Молох. Готов е да погълне всичко и всички. Сигурна съм, че дълбоко в себе си страда силно, че няма как да заграби и морската вода или звездите над нея. Но, за негова утеха, малко преди края на управлението си, тройната коалиция си спретна изменение в закона за концесиите, което позволява да запълват и морето с нови острови.

Защо тогава се шокираме от словата му: „Властта е в моите ръце. Аз съм, който разпределя фондовете и финансирането на държавата.“

Това е самата истина. Ние сме допуснали да стане истина! Тогава защо се сърдите на човека? Защото се възползва от нашата глупост, алчност и безгръбначие? Ако продължаваме да се държим послушно и примирено, децата ни един ден ще слугуват на Меди и неговите приближени.

Чалгата гърми над Черно море. Вони на простотия, грандомански кич, вулгарност. Извисяват се Хеопсовите пирамиди на новозабогатели мутри, които се надяват на безсмъртие.

Успокойте се, деца! Те не са безсмъртни. Недейте забравя, че пирамидите им са кухи, а за престъпните си дела, рано или късно, ще трябва да плащат.

Не ронете солени сълзи за забравените залези край морето, за старите смокини и живописните дървени къщурки. Усмихнете се, защото справедливостта наближава!

Но защо ли в съзнанието ми звучат стиховете на Христо Фотев от „Монолог на Дон Кихот“?

Сам зная със какви усилия

живея и се смея, смея, смея