Хари Харисън
Стоманеният плъх си свирка блус (10)

10.

Те се носеха с тътен към нас, размахали мечове. Черните копита на добичетата вдигаха облаци прах. Шеотите имаха противни малки очи, заплашителни извити рога и нещо, което приличаше на бивни. Не си спомнях да съм виждал овца или коза с бивни, но човек винаги може да види нещо за първи път.

— Застани в редица с готови оръжия — призовах аз и размахах меча си.

Най-близкият ездач, целият облечен в черно, дръпна здраво юздите и рунтавият му носач се закова на място. Той ме изгледа намръщено иззад голямата си черна брада и проговори с дълбок, респектиращ глас.

— Този, който меч вдигне, от меч ще умре. Тъй е писано.

— За себе си ли говориш? — уточних аз, все още с насочено острие.

— Ние сме мирни хора, невернико, но пазим стадата си от безбройните крадци на шеоти.

Сигурно говореше истината. Длъжен бях да пробвам. Хвърлих меча си в прахта и отстъпих. Но бях готов да го грабна всеки момент.

— Ние също сме хора на мира. Ходим въоръжени за собствената си защита в този зъл свят.

Той малко се замисли над това и взе решение. Пъхна меча си в кожената кания и скочи от носача си. Звярът моментално отвори уста — това наистина бяха бивни — и се опита да го захапе. Той го забеляза разсеяно, вдигна юмрук и стовари по мордата му як ъперкът. Устата на звяра се затвори и очите му за момент се кръстосаха. Но очевидно мозъкът му беше твърде късопаметен, защото след като ги откръстоса, беше забравил съвсем за удара. Каза „бее“ и започна да пасе. Ездачът закрачи и застана пред мен.

— Аз съм Арроз кон Поло, а тези са мото следовници. Ти спастрен ли си?

— Аз съм Джим ди Гриз, а това е моята банда. В банки не вярвам.

— Какво е банки?

— Където си спастряш парите. Федха.

— Не ми разбра словата, Джим ди Гриз. Душата ти трябва да се спастри — не твоите федха.

— Интересен теологичен възглед, Арроз кон Поло. Трябва да го обсъдим в дълбочина. Какво ще кажеш да оставим оръжията и хубаво да поклатим бради? Свалете оръжията — извиках на моите.

Арроз даде сигнал на своите двамина спътници и ние се почувствахме много по-добре, когато мечовете се прибраха в ножниците и топорите се свалиха. Той за пръв път отмести поглед от мен и погледна към моите следовници. Веднага зяпна, пребледня и вдигна ръка пред очите си.

— Нечисто — простена той, — нечисто.

— Малко е трудно да се къпеш, когато си на път — отбелязах аз, без да добавям, че той самият не изглежда на току-що излязъл от банята.

— Не говоря за тялото, а за духа. Не е ли това съд на развалата?

— Би ли се изразил малко по-ясно?

— Не е ли… тази личност… жена? — Той все още държеше ръка пред лицето си.

— Последния път, когато я видях, беше такава. — Пристъпих леко встрани, по-близо до меча. — На теб на какво ти прилича?

— Лицето й трябва да бъде покрито, за да се скрие покварата, глезените й да са покрити, за да не буди лъст в мъжките сърца.

— Този тип е малко шантав — обади се Мадонет отвратена и той изхълца.

— И гласът й да замлъкне, за да не вкарва блажения в грях!

Стинго кимна на Флойд и хвана ядосаното момиче под мишница, но тя го отблъсна.

— Джим — извика той. — Ще се скатаем при дърветата да си починем. Гледай да се оправиш с тази работа.

— Добре. — Изчаках ги да си тръгнат и когато се махнаха, се обърнах към тримата номади, които подражаваха на своя вожд, всички с вдигнати пред очите ръце, сякаш си душеха мишниците.

— Сега сме в безопасност. Можем ли да обсъдим нещата?

— Вървете — каза Арроз на спътниците си. — Ще обясня закона на този странник. Оставете стадото да пасе.

Те се затътриха към стадото, а собственият му носач остана да хрупа край нас. Арроз кон Поло седна, кръстоса крака и ми даде знак.

— Седни. Трябва да поприказваме.

Седнах, но така, че вятърът да духа срещу него, тъй като явно беше минало доста време, откакто той или дрехите му бяха виждали сапун и вода. И той ще ми говори за нечисто! Кон Поло забърника в робата си, почеса се добре, после извади една книга и я вдигна.

— Тази книга е изворът на мъдростта — припя той с блеснали очи.

— Това е хубаво. Как се казва?

— Книгата. Няма други книги. Всичко, което мъжете трябва да знаят, е тук. Цялата мъдрост.

Помислих си, че изглежда доста тъничка за подобна цел, но мъдро се въздържах да отворя уста.

— Великият основател, да не се споменава името Му, Който бе вдъхновен да прочете Светите книги на всички векове и Който видя в тях делото на Бога, да не се споменава името Му, видя кои пасажи в тях са боговдъхновени и кои са неверни. От всички книги Той избра и състави истинската Книга — а после изгори всички останали. По света тръгна Той и много бяха следовниците Му. Но се намериха ревнивци, що се опитаха да унищожат Него и следовниците Му. Това е казано. Казано е и че за да избегнат безсмисленото преследване, Той и следовниците Му дошли в този свят, за да могат да проповядват, без да им се пречи, Ето защо те попитах — нечист ли си? Или ти също следваш Пътя на Книгата?

— Много интересно. Аз лично следвам малко по-друг път. Но моят път вярва в уважението на твоя път, тъй че недей толкова да се тревожиш за мен.

Той се намръщи и назидателно размаха пръст.

— Има само един Път, само една Книга. Всички, които мислят различно, са прокълнати. Сега е твоят шанс да се очистиш, защото ти показах истинския Път.

— Мерси, но не изпитвам особено желание.

Той стана и насочи обвинително пръст към мен.

— Нечист! Профан! Махни се, защото ме оскверняваш с присъствието си.

— Е, всеки си е луд за себе си. Довиждане и ходи да си стрижеш шеотите. Дано да ти пораснат големи въшките. Но ако можеш да проявиш малко търпимост, преди да си тръгнал, би ли погледнал ето това? — Измъкнах от джоба си снимка на чуждия артефакт и му я показах.

— Нечисто — промърмори той и дръпна ръката си зад гърба, за да не би да я докосне.

— Убеден съм, че е нечисто. Искам само да знам дали си виждал това нещо на снимката.

— Не, никога.

— Беше ми приятно да си поговорим.

Той не отвърна на приятелското ми махване, приближи се до шеота си, зарита го по крака, докато животното не клекна, качи се на гърба му и отпраши в галоп. Вдигнах меча си, изтупах го от праха и отидох при останалите. Мадонет продължаваше да кипи.

— Лицемерен тесногръд фанатизиран тъпак!

— И не само това. Но поне получих от него един бит отрицателна информация. Той никога не е виждал артефакта. Трябва да го е свило някое друго племе.

— С всички ли ще трябва да говорим?

— Освен ако нямате по-добри идеи. А ни остават деветнайсет дни.

— Не му вярвам — каза Мадонет. — И недейте да се подсмихвате саркастично и да казвате „женска интуиция“. Тия не са ли от същия десен като тайфата, нападнала кораба на археолозите?

— Права си. А това не е ли тропот на стотици копита, тичащи насам?

— Така е! — извика Флойд. — Какво правим сега — бягаме ли?

— Не! Излизай от дърветата и бегом на равното. Инструментите — в пълна готовност. Ще изнесем на тези юнаци такъв концерт, че никога няма да го забравят.

Арроз се беше върнал да вдигне войската и най-малко трийсет от тях се бяха втурнали към нас с размахани мечове. Чуваше се маниакално блеене. Настроих звуковия усилвател до краен предел.

— Тапите в ушите, приготви се, на три почваме да им свирим номер тринайсет, „Ракетите се вдигат с рев“. Едно, две…

Когато стигнах до три, избухна непоносима звукова експлозия. Шеотите заковаха на място и ездачите се изтърколиха по земята. Хвърлих сред тях няколко пушечни бомби, просто за да поддържам шоуто, и ги поразих с холографски светкавици.

Получи се много добре. Още преди да стигнем до втория хоров рефрен, паническият бяг приключи и последните шеоти се скриха от погледа ни. Последният облечен в черна роба фундаменталоид пъплеше към хоризонта, утъпканата трева гъмжеше от разхвърляни мечове, гроздове въшки и купчини фъшкии.

— Победата е наша! — изревах радостно.

„А ми остават само деветнайсет дни“ — помислих си отчаяно. Така просто нямаше да стане. Имах ужасното чувство, че можем да си тъпчем още деветнайсет дни или деветнайсет седмици по тази планета, без да узнаем нищо повече за артефакта. Планът трябваше да се промени, и то веднага! Отдалечих се от останалите, и захапах три пъти толкова здраво, че за малко да счупя зъб.

— Капитан Тремърн слуша.

— Печалният Джим ди Гриз се обажда. Проследихте ли всичко дотук?

— Да, и наблюдавахме. Чух, че го помоли да разпознае снимката. Предполагам, че не е успял.

— Правилно предполагаш, далечен и безтелесен глас. А сега слушай. Трябва да променим плана. Когато ми хрумна тази операция, смятах, че на този мрачен свят съществува поне някакво подобие на цивилизация, където ще можем да се шляем, свирейки парче подир парче, и да слухтим. Сбъркал съм.

— Съжалявам, че не са ти предоставили всички факти навреме. Но както вече знаеш, над информацията за точно тази планета цари пълна забрана.

— Вече го знам, но това не ги извинява. Много по-добре щеше да е, ако бяхме дошли тук маскирани като отряд флотски десантчици. Досега всяка тайфа, на която се натъкваме, се опитва да ни убие. И всичко това е по вина на оня дебелоглав адмирал Бенбоу. Той ме е излъгал, нали?

— Като военнослужещ не мога да обсъждам поведението на своите началници. Но съм съгласен, че който и да те е информирал, е, така да се каже, икономисвал истината.

— А знаеш ли също така, че е икономисал и здравето ми? И че само след деветнайсет дни ще кльофна от задействаща се след определен срок отрова?

— За съжаление, уведомиха ме, че случаят ти е точно такъв. При това ти остават осемнайсет дни. Изглежда, че в последно време си пропуснал един ден.

— Осемнайсет? Много благодаря. Това означава само, че трябва да ти го кажа още по-настоятелно. Трябва ми помощ. Малко транспорт.

— Всякакъв контакт с планетата ми е забранен.

— Аз току-що промених правилата. Ти сам ми каза, че оглавяваш някакъв комитет, който има намерение да внесе тук значителни подобрения. Първата промяна ще е да пратите тук долу един от корабните си катери. С него ще мога да обиколя тукашните стригачи на шеоти, преди да изтече собственият ми краен срок.

— Ако го направя, ще наруша заповедите и това ще означава край на кариерата ми.

— Е?

Тишината в главата ми сякаш продължи безкрайно. Чаках. Докато най-накрая чух нещо, което можеше да бъде само въздишка.

— Предполагам, че днес могат да се намерят много възможности за работа за квалифицирани цивилни. Катерът ще кацне при вас след мръкване. Ако никой на повърхността не го забележи, има някакъв малък шанс промяната в кариерата ми да се отложи.

— Ти си свестен човек, Тремърн. Моите най-сърдечни благодарности.

Докато се връщах да кажа на спътниците си новините, си изтананиках един-два куплета от „Шведското чудовище“.

— Джим, ти си чудесен! — възкликна Мадонет, прегърна ме и ме разцелува. — Много повече предпочитам летенето от вървенето.

Флойд също кимна радостно, съгласен с нея, и посегна и той.

— Разкарай се! Момичета добре, но нямам навик да се целувам с брадати типове. Сега трябва да се оттеглим на известно разстояние, за да не би онези религиозни идиоти да решат да се върнат. След това правим почивка, докато се мръкне. Имам чувството, че тази нощ ще ни се отвори доста работа.