Ерих Кестнер
Малък град в неделна утрин

Денят е чуден, слънце свети.

Камбаните сънуват Бог.

Градът мирише на котлети

и мъничко на зелев сок.

 

В неделя всичко е сънливо.

Почти не виждаш жив човек.

Две лелки хулят заядливо

транспорта в този смахнат век.

 

Душата си докрай изливат,

тешат се с клюки и сплетни.

Прозорците с перденца скриват

прозевките си отстрани.

 

Виж, аптекарят как си чака

колосаната риза пак.

Сумти, че дълго се протака.

Личи си — още е новак.

 

На църква иска да отиде

като изискан господин.

Защо така сумти обиден?

Ей носи ризата Полин…

 

Пристъпят бавно часовете,

едва повдигат крак след крак.

Гостува скука в домовете.

Одумват лелките мъжете.

А сред пазара при конете

похърква кестенът преблаг.