Нелсън Демил
Частен клуб (14)

13

Бейн Мадокс натисна едно копче на пулта пред себе си и картата на ислямския свят се смени с карта на Съединените щати.

— Забравете, че сте американци — каза той. — Поставете се на мястото на ислямски терорист. Имате възможност да унищожите два американски града. Кои от тях ще са най-угодни на Аллах?

Запали цигара и загледа как димът се издига пред осветената карта на страната.

— Е, тогава ще започна аз. Ако съм ислямски терорист, моите цели ще са Ню Йорк и Вашингтон. Отново. Но аз не съм ислямски терорист и затова Вашингтон не фигурира в списъка ни. Ню Йорк също няма да бъде в него поради стоковите борси и огромното му значение за световната икономика, както и поради факта, че всички ние — в това число и господин Мюлер — имаме приятели и роднини в района на този град.

— Да не забравиш и собствения си апартамент на Парк Авеню, Бейн — обади се Ландсдейл.

— Скот, аз притежавам много имоти в много градове. Това не е достатъчно съображение. Единственото, което ще вземем предвид, са нашите близки в градовете, които са наша цел. Ако е нужно, може да се наложи да ги измъкнем от града под някакъв предлог. Но с този въпрос ще се занимаваме, когато опрем до него.

— Къде живее бившата ти жена? — поинтересува се Ландсдейл.

— В Палм Бийч — раздразнено отговори Мадокс. — Едва ли може да се нарече вероятна цел за атомна атака на ислямски терорист.

Ландсдейл се усмихна.

— Ако аз плащах такава издръжка, това щеше да ми е повече от Достатъчно.

— Добре, стига. Мисля, че трябва да изключим целия Източен бряг от списъка на потенциалните цели — каза Мадокс. — Ядрен експлозия където и да е по коридора Бостън — Балтимор ще доведе до сериозни последици за националната икономика — нещо, което трябва да избегнем. От друга страна, както вече казах, трябва да създадем илюзията, че става въпрос за ислямистка атака.

Хари Мюлер седеше и слушаше как петима души обсъждат кои два американски града да унищожат. Приличаха на бизнесмени обмислящи затварянето на завод на едно или друго място. Всичко бе толкова нереално, че дори той започна да забравя за какво всъщност става дума.

— Мисля, че трябва сериозно да разгледаме Детройт — каза Бейн Мадокс. — Градът така или иначе е мъртъв, има голямо мюсюлманско население и се намира на две крачки от Канада, която се превърна в същински пацифистки и социалистически трън в задника ни. Това може да се окаже добър сигнал за нашите канадски съюзници.

— Детройт може и да е напред в нашия списък, Бейн, но това едва ли би го издигнало в списъка на която и да било ислямска терористична група — отвърна Едуард Улфър.

— Зная, но пък е толкова изкусителна мишена…

— Мисли като терорист мюсюлманин — напомни му Ландсдейл. — Предлагам Маями заради голямото му еврейско население. Градът има известно икономическо значение като пристанище и туристическа дестинация, но ще можем да се справим и без него. Освен това ще можем да направим превантивен удар срещу някои от онези объркани избиратели, дето не знаят за кого да гласуват.

Някой се разсмя.

— В Маями има доста кубински имигранти, които са много силни поддръжници на… част от политиката на администрацията каза Пол Дън. — Ще са ни от полза, когато се заемем с кубинския проблем.

Всички занимаха.

— Дисни Уърлд — предложи генерал Хокинс. — Нямаше ли заплахи от страна на ислямистите срещу Дисни Уърлд?

Огледа смълчаната маса и продължи:

— Това е идеалната цел. Никаква индустрия, никаква важна икономика или военна стойност. Далеч от населени центрове…

Бейн Мадокс го загледа невярващо.

— Да не би да предлагаш да убием Мики Маус? Всички се разсмяха.

— Мини, Гуфи… кой още? Джим, това е… жестоко. Да не говорим за децата — добави той. — Ние не сме чудовища.

Хари Мюлер не бе много сигурен в това. И все пак тези типове не пасваха на криминалните профили на психопати, социопати или просто луди и агресивни хора. Започна да му просветва, че те са преди всичко нормални, образовани и преуспели мъже с добри професии, семейства, приятели и хора, които държат на тях. Най-близки съответствия можеше да намери в лицето на членовете на Ирландската републиканска армия, с които си бе имал вземане-даване. Предимно нормални, но изпълнени с омраза и отдадени изцяло на каузата си. Така нищо от онова, което стореха, нямаше да е лошо — също като за онзи разпитван от него тип от ИРА, който си беше поръчал за обяд сандвич с риба тон, защото било петък по време на Великия пост. Същият беше застрелял най-хладнокръвно двама полицаи в Белфаст. Подобни хора бяха по-плашещи от улични бандити.

— Чикаго е също жизненоважен за американската икономика и същевременно не е от особена важност за един ислямски терорист — говореше Бейн Мадокс. — Вижте, хайде да съкратим въртележката. Имаме трима чудесни кандидати — Лос Анджелис, Сан Франциско и Лас Вегас. Содом, Гомора и… кой още?

— Вавилон — притече му се на помощ Ландсдейл.

— Благодаря. Да се спрем най-напред върху Сан Франциско. Има известно икономическо значение, но то се засенчва от факта, че градът е загниващ цирей в задника на Америка. Левичарски развъдник на сексуални извратеняци, антиамерикански ценности, политическа критика, пораженство и пацифистко примирение.

— Защо не кажеш какво ти е истинското мнение за Сан Франциско попита Ландсдейл.

Мадокс не му обърна внимание.

— Може ли някой да каже защо не бива да включваме Сан Франциско в списъка?

— Аз мога — отвърна Едуард Улфър. — Първо, дъщеря ми живее там, макар че мога да я накарам още утре да долети тук под претекст, че някой от семейството се е разболял. Но освен това той е… ами, прекрасен град от архитектурна гледна точка. Смятам, че в новата Америка Сан Франциско може или да бъде поправен, или, ако това не стане, да бъде оставен като странност — като някаква социална лаборатория. Интересно ще е да се види как ще реагира на разрушаването на други два американски града, последвани от унищожаването на по-голямата част от ислямския свят.

— Не ме интересува тяхното поправяне или действия — каза Мадокс. — Интересува ме изпаряването им.

— Това е много егоистичен и пристрастен подход, Бейн — обади се Пол Дън. — Не става въпрос за твоето мнение за Сан Франциско, което не отговаря на първостепенните цели на ислямските екстремисти. Срещу този град не е имало никакви конкретни заплахи…

— Нужно ли е да има? — сряза го Мадокс. — Ако бях ислямски терорист, марксист или самият Осама бин Ладен, приятелският Сан Франциско ще е последното място на света, което бих тръгнал да заплашвам.

— Точно затова този град не бива да е мишена — каза Улфър.

Мадокс, раздразнен, че собствените му аргументи са се обърнали срещу него, стовари длан върху масата.

— Сан Франциско остава в краткия списък.

— Бейн, ти председателстваш ли това събиране, или се налагаш? — попита Ландсдейл.

Мадокс пое дълбоко дъх.

— Извинявам се за началническия тон. Това обаче не е правителствено съвещание, а среща на Изпълнителния съвет, на която трябва да се вземат бързи, трудни и окончателни решения. Вашият принос е важен, а действията ви във вторник ще са безценни за успеха на Горски пожар. Макар да ни е нужен консенсус, трябва ни също така посока и яснота. Както е казал Фридрих Ницше, „Най-характерната форма на човешката глупост е да забравиш какво се опитваш да направиш“.

— Благодаря — каза Ландсдейл. — Мисля, че знаем какво се опитваме да направим — да започнем едностранна ядрена война, като създадем илюзията, че сме нападнати. Едва ли ще е много трудно. Ако си спомняте, много хора в Пясъчната страна ни обвиниха, че сами сме атакували Световния търговски център и Пентагона, за да имаме повод да ги ударим. Схванаха концепцията, макар специално за този случай да грешаха. Този път ще се окажат прави. Трябва обаче да подберем подходящи цели, за да не може никой — поне за първите няколко часа — да повярва, че сме си го направили сами и затова не можем да им го връщаме. И тъй, нека да бъдем рационални и разумни по отношение на целите. — Той се усмихна. — Ницше сигурно би казал така.

Бейн Мадокс пренебрегна забележката му. — Другите два града са Лос Анджелис и Лас Вегас. Да се спрем първо на Ел Ей. Икономически е силен, но пък е толкова огромен, че не вярвам две атомни бомби с мощност по пет килотона да успеят да причинят повече поражения или хаос, колкото някое от периодичните земетресения и размирици. Затова бих желал да се спра преди всичко на района на Холивуд и Бевърли Хилс. Нужно ли е да излагам доводите си?

— Мисля, че в случая всички ще сме единодушни — каза генерал Хокинс.

Мадокс кимна.

Освен това имам предвид, че имаше много конкретни заплахи и публични заявления на ислямски фундаменталисти спрямо Холивуд. Като че ли го смятат този град за клоаката на моралното загниване. Това не е много либерално виждане и с известно смущение признавам, че го споделям.

Мадокс погледна бележките си на масата и продължи:

— Някой си Сюлейман Абу Гаит, официален говорител на Осама бин Ладен, е казал следното, цитирам: „Америка заедно с евреите, е лидерът в развращаването и покваряването на ценностите, били те морални, идеологически, политически или икономически. Тя разпръсква гнусотии и разпуснатост сред хората с евтините си медии“. Може нещо да се е изгубило в превода, но предполагам, че е имал предвид Холивуд.

Последва кратък смях.

Мадокс натисна няколко копчета на пулта и на екрана се появи карта на Лос Анджелис.

— Това е градският район, а ако се фокусираме върху Холивуд — той увеличи една част от картата — и намиращия се наблизо Бевърли Хилс, ще видим, че зоните на поражение на нашите две бомби едва ще се припокрият. Което би могло да ни върне към проблема какво да правим, ако едно от устройствата не се задейства. Все пак смятам, че си заслужава да рискуваме, като се има предвид колко голяма е наградата.

— Не знам защо ми се струва, че това по един или друг начин ще ни върне към проблема — каза Пол Дън. — Бейн, ще имаме един или два епицентъра, които могат да бъдат идентифицирани като хотели, а току-виж се случило ФБР да се сдобие с пълния списък на отседналите в тези хотели. Рано или късно имената на четиримата ти пилоти ще излязат наяве и разследването ще установи летателния им план и кацането на летищата на тези градове. Не мисля, че във ФБР — или ЦРУ — ще решат, че това е просто съвпадение.

Мадокс се замисли за миг, после погледна Хари Мюлер.

— Хари, какво ще кажеш?

— Ще кажа, че сте луди за връзване.

— Това го знаем. Трябва ми мнението на професионалист… Моля те.

Хари се поколеба.

— Ако аз работех по случая, щеше да ми трябва по-малко от седмица, за да събера две и две. Започваш от местопрестъплението хотелите, идентифицирани като центрове на взрива, — сдобиваш се със списъците на гостите в намиращия се някъде другаде сървър, после работиш върху тях по двайсет и четири часа на денонощие, окато нещата не започнат да се навързват.

— А ако пилотите ми се регистрират с фалшиви имена и кредитни карти, по друг начин ли ще стоят нещата?

— Да… но…

— Е, точно това е планът, Хари. Това е планът, Пол. Не съм чак толкова тъп.

Хари отвърна на предизвикателството.

— Случайно ли е, че имаш два самолета в поразените градове и че си изгубил четирима пилоти при атаките?

— Знаеш ли колко съвпадения имаше в Близнаците? — отвърна Мадокс. — Рискът, ако изобщо има такъв, да стигнат до нас при един милион други жертви, е незначителен и напълно приемлив. И знаеш ли какво? Ако от ФБР дойдат да почукат на вратата ми, то ще е сигурно за да ме поздравят.

Хари не мислеше така, но премълча. Мадокс продължи:

— И ако ФБР или някой от правителството стигне до заключението, че Къстър Хил Клуб има нещо общо с атаките срещу Америка, довели до задействането на Горски пожар, дали биха го оповестили пред целия свят? Какво ще кажат? „Извинявайте, малко се поиздънихме“? Последвано, естествено, от изразяване на съболезнования за смъртта на двеста милиона мюсюлмани и искрени извинения към оцелелите и обещание, че това няма да се случи отново?

Всички като че ли намериха доводите му за основателни.

— Да продължим — каза Мадокс. — Спрях се по-подробно върху Лос Анджелис и определих, че най-добрите хотели за пилота и втория пилот са „Бевърли Уилшайър“ в Бевърли Хилс и „Холивуд Рузвелт Хотел“. Ще им резервирам стаи с фалшива кредитна карта и ще поискам да са на последните етажи, откъдето има най-добър изглед и по едно щастливо съвпадение ще се намират на най-подходящата височина за взрив. Освен това, колкото по-високо се намират толкова по-малка е вероятността някои мотаещи се ентусиасти на ЕЯБ да засекат гама-лъчи или остатъчни неутрони. Нали така? — обърна се той към Хари.

— Да, не се безпокой за това, Бейн. Ентусиастите от ЕЯВ така или иначе са безполезни, ти го каза.

Ландсдейл се разсмя, но никой не последва примера му.

Мадокс като че ли понечи да изругае, но се сдържа.

— Ако изчисленията ми са верни и ако бомбите се взривят с пълната си мощност, зоните на поражение ще се припокрият. Площта на пълно и частично разрушение в Бевърли Хилс ще ни отърве от голям брой посредствени филмови звезди, незаслужено високоплатени директори на студиа и разни други лимузинени либерали. Как ви се струва това!

— Надявам се Деми Мур да не живее наблизо — отбеляза Ландсдейл.

— Ще ти намеря холивудска карта на звездите, Скот. И тъй, вторият район на унищожение, Холивуд, обхваща няколко снимачни студия, сред които „Парамаунт“, „Уорнър“ и студиото на телевизия Ей Би Си. Като екстра имаме и Гилдията на филмовите актьори. Е, известно време всички ще трябва да гледаме стари ДВД-та.

Появиха се няколко вежливи усмивки.

— Лос Анджелис е един от най-важните градове на страната, с общо население над петнадесет милиона души — каза Пол Дън. — Ако взривиш две ядрени устройства, за да унищожиш Холивуд и Бевърли Хилс, това ще предизвика хаос и паника. Милиони ще се опитат да избягат и резултатите ще са катастрофални.

— Пол, винаги гледаш на нещата песимистично — отвърна Мадокс. — Помисли за това като за разрешаване на проблема с незаконно пребиваващите чужденци. Всички знаят накъде е Мексико.

— Това е расистко — посочи Дън. Мадокс се смръщи подигравателно.

— Ужасно съжалявам. И разбирам загрижеността ти. Всъщност аз самият притежавам големи петролни хранилища и рафинерия в южната част на града. Въпреки това съм оптимист, че нещата ще се върнат до едно минаващо за нормално състояние за около година. По-важното е, че ислямистите наистина искат да унищожат Холивуд. Така че тази мишена остава в списъка.

Всички кимнаха.

— И накрая, но не на последно място, Лас Вегас. — Мадокс натисна няколко копчета и на екрана се появи нощен изглед от въздуха към Лас Вегас. — Лично за мен това е идеалната мишена. Натъпкана с наркотици бърлога на порока, морална пустош, обитавана от боклучави артисти, безбожни мъже, леки жени…

— Задръж — прекъсна го Ландсдейл. — Какво им е лошото на леките жени?

— Говоря от гледната точка на ислямист — отвърна Мадокс. — В града има само една индустрия и макар да е известно, че обичам да залагам, мога да намеря и някое друго място, ако искам да изгубя пари. Във всеки случай не виждам никаква основателна причина да не изравним със земята този бардак. Намира се далеч от други населени центрове и е на едно от първите места в списъка на ислямистите, така че спокойно може да заема същото място и в нашия.

Четиримата кимнаха.

Мадокс махна към изгледа на Лас Вегас — истински оазис от проблясващи светлини насред черната пустиня и черните хълмове.

— Всъщност от взривяването на Лас Вегас може да има икономическа изгода. Градът расте прекалено бързо и изразходва прекалено много електричество и скъпоценна вода.

Никой не каза нищо.

— Предлагам една от бомбите да се постави в някой висок хотел на главната улица — може би „Сизърс Палас“ — и друга в центъра на града. Така с казината ще бъде свършено, но предградията ще останат цели. А те са силно републикански. — Той се усмихна, натисна едно копче и екранът угасна. Лампите се включиха отново. — И тъй, разполагаме с три кандидата за две възможности. Ще гласуваме ли?

— Мисля, че ще ни е трудно да… да изберем градове, които да бъдат подложени на ядрено унищожение — каза Пол Дън. — Искам да кажа, избрахме три… но може би ще ни е по-лесно просто да теглим жребий за окончателните два.

Станалите закимаха. Мадокс откъсна три листчета от бележника пред себе си, написа имената на градовете, вдигна листчетата така, че да ги виждат всички, и каза:

— За да не си помислите, че съм написал Сан Франциско два пъти.

Ухили се, сгъна листчетата на четири, пъхна ги в празната си чаша от кафе и я плъзна по масата.

— Хари, ти си Бог. Избери Содом и Гомора.

— Върви по дяволите.

— Тогава да го направим по другия начин — избери града, който няма да бъде унищожен. Бог ще направлява ръката ти.

— Да го духаш.

Търпението на Ландсдейл явно се изчерпи. Той взе чашата, измъкна две листчета, запали ги със запалката си и хвърли горящата хартия в пепелника.

— Това са изгубилите Националната ядрена лотария — каза и извади последното сгънато листче. — Градът, който ще избегне унищожението, е…

— Не гледай — намеси се Мадокс. — Прибери го в джоба си и ни кажи после. Не искам никой да се разсейва по време на заседанието.

Ландсдейл прибра листчето с името на спасения град и се обърна към Хари.

— Е, значи няма да научиш, докато не се свърши.

Хари изобщо не мислеше, че някога ще научи.